МЕТОД (32)
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
В СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО НЕ УЧАТ ХОРАТА КАК ДА СЕ ОБУЧАВАТ, А ГИ УЧАТ КАК ДА СЕ ИНФОРМИРАТ. НО МЕЖДУ ТЕЗИ ДВЕ ПОНЯТИЯ ЛЕЖИ ОГРОМНА ПРОПАСТ.
Освен това тук възниква и въпросът за напълването. Човек трябва все пак да получи нещо. Ако не получи удоволствие (не казвам „удовлетворение“, защото удовлетворение човек получава, когато разбира процеса, а удоволствие, когато усеща процеса) от това, което прави, той напуска преди да е разбрал каквото и да било. Така се нарушава последователността на взаимодействие. С други думи, на този човек първо трябва да му се покаже навигацията, вместо първо да проумява едно, после друго, и накрая трето. Но ако му покажем навигацията, ние трябва да разбираме, че в този случай все още не започваме с това едно. Рисува се една картина за човека, но той все още не участва в нея.
И тук възниква поредният конфликт. Когато всичко му се разказва или показва, за човека това се превръща в информация. А тъй като за него това е близък и първичен пласт на енергията, той извлича удоволствие от това, което чува или вижда, и смята, че вече знае всичко. И така възприема схемата, която е отработвал цял живот – да слуша за нещо. Затова докато не превърнем спекулативното съзнание на човека в съзнание, което ще му позволи да изразява собственото си мнение, ще ни бъде много трудно.
Можете да възразите: „Какво, да не би да нямам собствено мнение?“ И аз ще ви отвърна: „Да, 90 процента от хората нямат собствено мнение.“ За да има лично мнение, човек трябва най-малкото да изразява собствения си персонален код, който има персонално усилие. Тук можете да възразите: „А как тогава има толкова много умни проучвания, изследвания или дори знание? Откъде са се взели те, ако хората нямат собствено мнение?“ И тук се появява поредната форма на невежество, свързана с човешкото развитие – хората не разбират, че основните знания, които ползват, стигат до тях благодарение на свръхсъзнателното усилие. А свръхсъзнателното усилие е нечовешко усилие, докато тук става дума за човешкото.
Човек може да зависи от животински, човешки и свръхсъзнателни усилия. Можем да следваме най-великите идеи, но те често произтичат от свръхсъзнанието. А ако не изработим свое персонално човешко усилие по отношение на тези идеи, тогава ролята ни като хора е нищожна.
Именно такива сложни въпроси се появяват още около първия процес, свързан с напълването и описан от Метода.
Човек иска да използва този механизъм за взаимодействие, който вече е изработил, докато моята задача е, напротив, да не му позволя да прибягва до него. Ако занимаващият се започне да се обучава така, както е свикнал или както смята за правилно, тогава се появява логичният въпрос: „А аз какво правя тук?“ Рано или късно това ще го изведе в задънена улица.
Така всъщност имаме една патова ситуация, която не позволява отношенията да се построяват във формата „учител-ученик“ и единственото, което може да ни спаси тук е Методът. Ако не проумеем Метода, по-добре да не започваме нищо. Трябва не само да възприемем конкретна схема, но и да принудим съзнанието си да вложи усилие в разбирането на тази схема. Трябва да се принудим да обърнем внимание на това, което никога досега не сме забелязвали, а това често просто ни отблъсква.
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
В СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО НЕ УЧАТ ХОРАТА КАК ДА СЕ ОБУЧАВАТ, А ГИ УЧАТ КАК ДА СЕ ИНФОРМИРАТ. НО МЕЖДУ ТЕЗИ ДВЕ ПОНЯТИЯ ЛЕЖИ ОГРОМНА ПРОПАСТ.
Освен това тук възниква и въпросът за напълването. Човек трябва все пак да получи нещо. Ако не получи удоволствие (не казвам „удовлетворение“, защото удовлетворение човек получава, когато разбира процеса, а удоволствие, когато усеща процеса) от това, което прави, той напуска преди да е разбрал каквото и да било. Така се нарушава последователността на взаимодействие. С други думи, на този човек първо трябва да му се покаже навигацията, вместо първо да проумява едно, после друго, и накрая трето. Но ако му покажем навигацията, ние трябва да разбираме, че в този случай все още не започваме с това едно. Рисува се една картина за човека, но той все още не участва в нея.
И тук възниква поредният конфликт. Когато всичко му се разказва или показва, за човека това се превръща в информация. А тъй като за него това е близък и първичен пласт на енергията, той извлича удоволствие от това, което чува или вижда, и смята, че вече знае всичко. И така възприема схемата, която е отработвал цял живот – да слуша за нещо. Затова докато не превърнем спекулативното съзнание на човека в съзнание, което ще му позволи да изразява собственото си мнение, ще ни бъде много трудно.
Можете да възразите: „Какво, да не би да нямам собствено мнение?“ И аз ще ви отвърна: „Да, 90 процента от хората нямат собствено мнение.“ За да има лично мнение, човек трябва най-малкото да изразява собствения си персонален код, който има персонално усилие. Тук можете да възразите: „А как тогава има толкова много умни проучвания, изследвания или дори знание? Откъде са се взели те, ако хората нямат собствено мнение?“ И тук се появява поредната форма на невежество, свързана с човешкото развитие – хората не разбират, че основните знания, които ползват, стигат до тях благодарение на свръхсъзнателното усилие. А свръхсъзнателното усилие е нечовешко усилие, докато тук става дума за човешкото.
Човек може да зависи от животински, човешки и свръхсъзнателни усилия. Можем да следваме най-великите идеи, но те често произтичат от свръхсъзнанието. А ако не изработим свое персонално човешко усилие по отношение на тези идеи, тогава ролята ни като хора е нищожна.
Именно такива сложни въпроси се появяват още около първия процес, свързан с напълването и описан от Метода.
Човек иска да използва този механизъм за взаимодействие, който вече е изработил, докато моята задача е, напротив, да не му позволя да прибягва до него. Ако занимаващият се започне да се обучава така, както е свикнал или както смята за правилно, тогава се появява логичният въпрос: „А аз какво правя тук?“ Рано или късно това ще го изведе в задънена улица.
Така всъщност имаме една патова ситуация, която не позволява отношенията да се построяват във формата „учител-ученик“ и единственото, което може да ни спаси тук е Методът. Ако не проумеем Метода, по-добре да не започваме нищо. Трябва не само да възприемем конкретна схема, но и да принудим съзнанието си да вложи усилие в разбирането на тази схема. Трябва да се принудим да обърнем внимание на това, което никога досега не сме забелязвали, а това често просто ни отблъсква.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.3. ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА (32)
Част 1.3.1. Какво е „Тялото на жената“?
В преподаването днес съществуват два проблема. Първият – мъжът дори не разбира в какво се заключава разликата на неговото тяло от тялото на жената и, като следствие, не разбира преживяванията, свързани с това. Мнозина просто тъпо вкарват жената в някакъв набор от упражнения. Другият проблем – това е, когато обучението се води от жена, която спекулира с фразата „на нас, жените, всичко ни е ясно” и вкарва жените в разни преживявания, без, обаче, да може да умее да структурира „учебната програма”. Тук е налице отсъствието на метод.
Какво да се прави в този случай?
Първо, трябва да разбирате, какъв опит има зад гърба си човекът, който води занятията. И второ – трябва да направите анализ за себе си, доколко този човек се отнася професионално към това, доколко сам е въвлечен в практиката, продължава ли самият той да се развива ежедневно. Това е сериозен проблем в Америка, Германия, Англия – в страните, където преподаването се разглежда като вид „допълнително припечелване”.
Необходимо е да разберете, че въвличайки се в различни „трикчета” или „технически упражнения”, може да „закрепите” в себе си съвсем не това, от което имате нужда, затова съвременната жена трябва веднага да започне „самонаблюдение” и в никакъв случай да не чака, че някоя практика ,просто така, ще я промени. Всяка техника – това е инструмент, от който трябва да можеш да се ползваш, а за целта се изисква правилно да изградиш своето съзнание.
Част 1.3.2. Енергийни свойства на клетките на женският организъм
Женското тяло се различава от мъжкото и това е „отпечатано” на ниво ДНК. Клетката на жената работи по-различно от клетката при мъжа: в началото тя все едно „вдишва”, за да удържи енергията, а след това „издишва” (с научни термини това се характеризира от двойката Х-хромозоми, влизащи в структурата на женската клетка, за разлика от едната Х-хромозома в мъжката). Тоест, природата на жената е насочена към отдаване на енергия, „енергийно зачатие”, но – чрез потребление (по-подробно за това – при „въпросите и отговорите”, глава 3, въпрос 4).
Клетъчната структура, от своя страна, предопределя изграждането на женското тяло, като такова и, преди всичко – формирането на матката при ембриона. Формирането на тялото започва от шестата седмица (този период се нарича „органогенеза” в медицината), и първото, което формира женското тяло – това е маточната жлеза, около която след това се развива цялата структура на тялото. След това се „залага” и самата матка (към 18 – 20 седмица), и тя вече започва да определя напълването на органите. Матката, по природата си, е първична, тъй като тя „поема” контрола над всички органи, включително – и на мозъка.
Енергията получава „затворен цикъл на въртене” с помощта на матката, и вече не циркулира хаотично у жената. Но поради това, че „активният елемент” е повече (в даоистката медицина тази енергия се нарича „изначално преобразувана”), а управлението му от мозъка не е изградено, жената е по-подвластна на хаотични действия от мъжа. Освен това, по самата си природа, жената е едно ниво по-съвършена от мъжа, което и доказват първите 14 години от живота на всяко момиче, което по всички показатели превъзхожда момчето. Но най-важното е, че при жената мозъкът се усъвършенства по-бързо и е готов за развитие още към 19-21 години (това е времето, когато трябва да започне реалното образование на жената). При мъжа мозъкът завършва формирането си към 26-30 години.
Оттук произтича и предразположеността на женският организъм към стрес, който, на първо място, „източва” матката и разрушава мозъка. От тази гледна точка, когато започва да се занимава, всяка жена трябва да разбира, как влияят (как се отразяват) на нейната матка тези практики, занятия и тренировки, на които е попаднала.
Част 1.3.1. Какво е „Тялото на жената“?
В преподаването днес съществуват два проблема. Първият – мъжът дори не разбира в какво се заключава разликата на неговото тяло от тялото на жената и, като следствие, не разбира преживяванията, свързани с това. Мнозина просто тъпо вкарват жената в някакъв набор от упражнения. Другият проблем – това е, когато обучението се води от жена, която спекулира с фразата „на нас, жените, всичко ни е ясно” и вкарва жените в разни преживявания, без, обаче, да може да умее да структурира „учебната програма”. Тук е налице отсъствието на метод.
Какво да се прави в този случай?
Първо, трябва да разбирате, какъв опит има зад гърба си човекът, който води занятията. И второ – трябва да направите анализ за себе си, доколко този човек се отнася професионално към това, доколко сам е въвлечен в практиката, продължава ли самият той да се развива ежедневно. Това е сериозен проблем в Америка, Германия, Англия – в страните, където преподаването се разглежда като вид „допълнително припечелване”.
Необходимо е да разберете, че въвличайки се в различни „трикчета” или „технически упражнения”, може да „закрепите” в себе си съвсем не това, от което имате нужда, затова съвременната жена трябва веднага да започне „самонаблюдение” и в никакъв случай да не чака, че някоя практика ,просто така, ще я промени. Всяка техника – това е инструмент, от който трябва да можеш да се ползваш, а за целта се изисква правилно да изградиш своето съзнание.
Част 1.3.2. Енергийни свойства на клетките на женският организъм
Женското тяло се различава от мъжкото и това е „отпечатано” на ниво ДНК. Клетката на жената работи по-различно от клетката при мъжа: в началото тя все едно „вдишва”, за да удържи енергията, а след това „издишва” (с научни термини това се характеризира от двойката Х-хромозоми, влизащи в структурата на женската клетка, за разлика от едната Х-хромозома в мъжката). Тоест, природата на жената е насочена към отдаване на енергия, „енергийно зачатие”, но – чрез потребление (по-подробно за това – при „въпросите и отговорите”, глава 3, въпрос 4).
Клетъчната структура, от своя страна, предопределя изграждането на женското тяло, като такова и, преди всичко – формирането на матката при ембриона. Формирането на тялото започва от шестата седмица (този период се нарича „органогенеза” в медицината), и първото, което формира женското тяло – това е маточната жлеза, около която след това се развива цялата структура на тялото. След това се „залага” и самата матка (към 18 – 20 седмица), и тя вече започва да определя напълването на органите. Матката, по природата си, е първична, тъй като тя „поема” контрола над всички органи, включително – и на мозъка.
Енергията получава „затворен цикъл на въртене” с помощта на матката, и вече не циркулира хаотично у жената. Но поради това, че „активният елемент” е повече (в даоистката медицина тази енергия се нарича „изначално преобразувана”), а управлението му от мозъка не е изградено, жената е по-подвластна на хаотични действия от мъжа. Освен това, по самата си природа, жената е едно ниво по-съвършена от мъжа, което и доказват първите 14 години от живота на всяко момиче, което по всички показатели превъзхожда момчето. Но най-важното е, че при жената мозъкът се усъвършенства по-бързо и е готов за развитие още към 19-21 години (това е времето, когато трябва да започне реалното образование на жената). При мъжа мозъкът завършва формирането си към 26-30 години.
Оттук произтича и предразположеността на женският организъм към стрес, който, на първо място, „източва” матката и разрушава мозъка. От тази гледна точка, когато започва да се занимава, всяка жена трябва да разбира, как влияят (как се отразяват) на нейната матка тези практики, занятия и тренировки, на които е попаднала.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (33)
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Появява се например човек и ми казва: „Искам да изуча тази форма“. А аз му отвръщам: „Та ти не можеш дори да стоиш правилно, как тогава ще можеш да се движиш?“ И до това именно се свеждат отношенията ни. Нима той ще отделя два часа дневно за изучаването на това, как да стои правилно, за да може един ден да започне да се движи? Няма, защото смята, че и без това си ходи нормално. А аз виждам, че ходи накриво и дори уродливо, но той не вижда това, тъй като за него то се е превърнало в нещо съвсем естествено.
Но аз, от своя страна, знам, че ако се занимавам с него, след 5-7 години той ще започне да ходи така, че да изпитва съвсем други усещания. Но той трябва в същото време да приеме, че 5-7 години ще трябва да се движим към някакви усещания. А в него вече е образувана една схема на напълване: той, простете, ние това, употребява онова, движи се по определен начин, реагира на определени неща... има дори определени приятели, които са готови да го подкрепят и да го поддържат още дълго в това състояние, в което се намира. Няма значение дали то е положително, или отрицателно.
Ето защо не бива да се прави нищо с този човек, преди да бъде накаран да иска да вникне някакси в Метода. Човекът представя пространството и от това пространство той взима някакви неща и се напълва. А тук изведнъж се казва, че той трябва да бъде преди всичко себе си и да се научи да изработва усилие, което често е по-високо от усилието на пространството, в което той се намира.
Вследствие на това първото учение, което човек трябва да познае, е учението за конфликта. То е част от задълбоченото разбиране на напълването и обяснява на човека какво напълва, как напълва, защо напълва и как може да види разликата в напълването.
При това обаче трябва да разбираме, че това остава учение за нищо, защото докато говорим за напълване, всъщност продължаваме да говорим за едно и също нещо – за условията, в които човекът е живял до началото на развитието. Но това е много важно, за да можем да постигнем механизма на изменение, свързан със следващата стъпка –
ПРОПОРЦИЯТА.
Ние разполагаме с едно условно количество време, в рамките на което трябва да проумеем напълването, за да не закрепим предходния си опит и да го пренесем в Метода на пропорцията.
Ако не доведем човека до Метода на пропорцията, няма да успеем да променим нищо в него. А следващият закон на Метода е законът на пропорцията. Ако не познаваме пропорцията, развитието неизменно ще ни доведе до състоянието на препълване.
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Появява се например човек и ми казва: „Искам да изуча тази форма“. А аз му отвръщам: „Та ти не можеш дори да стоиш правилно, как тогава ще можеш да се движиш?“ И до това именно се свеждат отношенията ни. Нима той ще отделя два часа дневно за изучаването на това, как да стои правилно, за да може един ден да започне да се движи? Няма, защото смята, че и без това си ходи нормално. А аз виждам, че ходи накриво и дори уродливо, но той не вижда това, тъй като за него то се е превърнало в нещо съвсем естествено.
Но аз, от своя страна, знам, че ако се занимавам с него, след 5-7 години той ще започне да ходи така, че да изпитва съвсем други усещания. Но той трябва в същото време да приеме, че 5-7 години ще трябва да се движим към някакви усещания. А в него вече е образувана една схема на напълване: той, простете, ние това, употребява онова, движи се по определен начин, реагира на определени неща... има дори определени приятели, които са готови да го подкрепят и да го поддържат още дълго в това състояние, в което се намира. Няма значение дали то е положително, или отрицателно.
Ето защо не бива да се прави нищо с този човек, преди да бъде накаран да иска да вникне някакси в Метода. Човекът представя пространството и от това пространство той взима някакви неща и се напълва. А тук изведнъж се казва, че той трябва да бъде преди всичко себе си и да се научи да изработва усилие, което често е по-високо от усилието на пространството, в което той се намира.
Вследствие на това първото учение, което човек трябва да познае, е учението за конфликта. То е част от задълбоченото разбиране на напълването и обяснява на човека какво напълва, как напълва, защо напълва и как може да види разликата в напълването.
При това обаче трябва да разбираме, че това остава учение за нищо, защото докато говорим за напълване, всъщност продължаваме да говорим за едно и също нещо – за условията, в които човекът е живял до началото на развитието. Но това е много важно, за да можем да постигнем механизма на изменение, свързан със следващата стъпка –
ПРОПОРЦИЯТА.
Ние разполагаме с едно условно количество време, в рамките на което трябва да проумеем напълването, за да не закрепим предходния си опит и да го пренесем в Метода на пропорцията.
Ако не доведем човека до Метода на пропорцията, няма да успеем да променим нищо в него. А следващият закон на Метода е законът на пропорцията. Ако не познаваме пропорцията, развитието неизменно ще ни доведе до състоянието на препълване.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.3. ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА (33)
Част 1.3.3. Физиологически условия
МАТКА. Най-важният орган за жената се явява матката – органът, от който зависи ежемесечната пренастройки на енергията в тялото на жената, през периодът от 14 до 49 години. Тази пренастройка се съпровожда от менструация и осигурява напълването на петте органа (черен дроб, бели дробове, сърце, бъбреци, далак), подхранването на мозъка и формирането на съзнанието. Матката, също така, обезпечава изграждането на мускулите и сухожилията, подхранва костите и кожата и, разбира се, определя репродуктивните функции на женският организъм.
Както се казва, без матка – за никъде. От друга страна, заради неправилното развитие на момичетата днес, всяка трета жена има проблеми с матката, а 20% от жените се подлагат на хирургически интервенции. За какво нормално функциониране на женският организъм можем да говорим в този случай? И за какво развитие?
Освен всичко друго, съществуват осем, ясно определени форми при самата матка, които се различават както по обем, така и по направление. Всички практики, свързани с жените трябва да изхождат от характеристиките на женският организъм, който има своите физически, енергетически и психически особености. И първото, с което се налага да „се разбере” жената – това са условията за функциониране на матката, която определя цялото физико-енергетическо и психическо натоварване на организма.
МАТОЧНИ ТРЪБИ. Отделих като „отделен” даденият орган, за да разберат читателките, че неправилното функциониране на матката води към нарушение на енергетическите връзки и „изсъхване” или „разтягане” на маточните тръби. Първото, което страда при жената, ако тя не развива и не контролира матката си – това се маточните тръби, а след това – шийката на матката.
ШИЙКАТА НА МАТКАТА осигурява връзката на матката с влагалището. От нея зависи попадането на инфекции отвън, особено по време на менструация и овулация. Енергийното обезпечаване на тази зона е много важно за поддържане на правилна енергетическа среда в матката.
Когато възникват проблеми с разни образувания, това, всъщност, е проблем с шийката на матката. Между другото, често срещаната препоръка да се води „редовен полов живот”, носи в себе си отражение на проблемите именно с шийката на матката. Затова, въпросът изобщо не опира до „половия живот”, а до разбирането на жената, как, по принцип, трябва да функционира матката. Важно е да не бъде допусната „ерозия” на шийката на матката.
ВЛАГАЛИЩЕ - ”приятелят на матката”, то свързва матката с външните полови органи. Влагалището трябва да се тренира следвайки „работата” с матката, за да не станат неговите мускули прекалено разхлабени и да не създадат за в бъдеще проблем за матката.
Особеното при влагалището е важността на поддържането на неговата „киселинност” на нивото 4,5 рН (преди и след менструация този показател се приближава към 7 рН). Понижението на рН-то също води до ерозия на шийката на матката. Именно по тази причина, за жената е препоръчително да приема в умерени дози качествено червено вино (рН 3,3 – 3,6). На всяка течност първа „реагира” матката. Много важно е да разберете, че пристъпването към работа с влагалището е необходимо, едва след като сте се „разбрали” с матката.
Жлезите, изработващи женските полови клетки. Работата им зависи от състоянието на матката и поддържането им трябва да започне тогава, когато е установен пълен контрол над матката.
Матката трябва да е в състояние, максимално да „взема” енергията от клетките на яйчниците, без да ѝ позволява напълно да загине. Независимо от присъствието или отсъствието на физическа бременност, всяка жена ежемесечно минава през „енергетическа бременност”, своеобразно „непорочно зачатие”. Именно яйчниците се явяват основен индикатор на менструалният цикъл, като определят неговият характер и качество.
Част 1.3.3. Физиологически условия
МАТКА. Най-важният орган за жената се явява матката – органът, от който зависи ежемесечната пренастройки на енергията в тялото на жената, през периодът от 14 до 49 години. Тази пренастройка се съпровожда от менструация и осигурява напълването на петте органа (черен дроб, бели дробове, сърце, бъбреци, далак), подхранването на мозъка и формирането на съзнанието. Матката, също така, обезпечава изграждането на мускулите и сухожилията, подхранва костите и кожата и, разбира се, определя репродуктивните функции на женският организъм.
Както се казва, без матка – за никъде. От друга страна, заради неправилното развитие на момичетата днес, всяка трета жена има проблеми с матката, а 20% от жените се подлагат на хирургически интервенции. За какво нормално функциониране на женският организъм можем да говорим в този случай? И за какво развитие?
Освен всичко друго, съществуват осем, ясно определени форми при самата матка, които се различават както по обем, така и по направление. Всички практики, свързани с жените трябва да изхождат от характеристиките на женският организъм, който има своите физически, енергетически и психически особености. И първото, с което се налага да „се разбере” жената – това са условията за функциониране на матката, която определя цялото физико-енергетическо и психическо натоварване на организма.
МАТОЧНИ ТРЪБИ. Отделих като „отделен” даденият орган, за да разберат читателките, че неправилното функциониране на матката води към нарушение на енергетическите връзки и „изсъхване” или „разтягане” на маточните тръби. Първото, което страда при жената, ако тя не развива и не контролира матката си – това се маточните тръби, а след това – шийката на матката.
ШИЙКАТА НА МАТКАТА осигурява връзката на матката с влагалището. От нея зависи попадането на инфекции отвън, особено по време на менструация и овулация. Енергийното обезпечаване на тази зона е много важно за поддържане на правилна енергетическа среда в матката.
Когато възникват проблеми с разни образувания, това, всъщност, е проблем с шийката на матката. Между другото, често срещаната препоръка да се води „редовен полов живот”, носи в себе си отражение на проблемите именно с шийката на матката. Затова, въпросът изобщо не опира до „половия живот”, а до разбирането на жената, как, по принцип, трябва да функционира матката. Важно е да не бъде допусната „ерозия” на шийката на матката.
ВЛАГАЛИЩЕ - ”приятелят на матката”, то свързва матката с външните полови органи. Влагалището трябва да се тренира следвайки „работата” с матката, за да не станат неговите мускули прекалено разхлабени и да не създадат за в бъдеще проблем за матката.
Особеното при влагалището е важността на поддържането на неговата „киселинност” на нивото 4,5 рН (преди и след менструация този показател се приближава към 7 рН). Понижението на рН-то също води до ерозия на шийката на матката. Именно по тази причина, за жената е препоръчително да приема в умерени дози качествено червено вино (рН 3,3 – 3,6). На всяка течност първа „реагира” матката. Много важно е да разберете, че пристъпването към работа с влагалището е необходимо, едва след като сте се „разбрали” с матката.
Жлезите, изработващи женските полови клетки. Работата им зависи от състоянието на матката и поддържането им трябва да започне тогава, когато е установен пълен контрол над матката.
Матката трябва да е в състояние, максимално да „взема” енергията от клетките на яйчниците, без да ѝ позволява напълно да загине. Независимо от присъствието или отсъствието на физическа бременност, всяка жена ежемесечно минава през „енергетическа бременност”, своеобразно „непорочно зачатие”. Именно яйчниците се явяват основен индикатор на менструалният цикъл, като определят неговият характер и качество.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (34)
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
ПРЕПЪЛВАНЕ
Препълването е болест, свързана с това, че определени части от тялото ни функционират (повече или по-малко), а някои не, и най-отворените части се напълват повече. Типичната грешка на хората, които тепърва започват да се занимават, е, че вместо да оправят и възстановят проблемните си зони, те експлоатират това, което така или иначе си работи нормално. И тъй като мозъкът още не е готов за преобразуване, а енергията не циркулира правилно, по този начин човекът всъщност препълва себе си.
Същевременно трябва да признаем, че препълването е отработена функция. Например започваме да се занимаваме. Какво правим в действителност? Изпълняваме определен набор от упражнения, които позволяват на тялото ни да живее в новите условия, т.е. променяме ритъма на живот на тялото. И тялото, или по-скоро отделни негови части, започва да се пълни по-активно и качествено от преди.
Напълно естествено това веднага променя външния ни вид, погледът ни става блажен. В същото време трябва да си даваме сметка, че в тази ситуация започваме да увеличаваме обема на онези органи, които вече са способни да се пълнят. По този начин ние ги променяме и стигаме до това препълване. Затова изключително важно е тук да разбираме Метода и това, как трябва да действаме и накъде да се задвижим при така възникналата ситуация.
Всичко описано дотук може да приключи за човека съвсем безобидно, тъй като все повече засилваме зависимостта си от напълването, т.е. ние не напредваме в развитието си, а напротив – отклоняваме се от него! Когато развием възможност за по-голямо напълване, ние ставаме зависими от онези свойства на тялото, които сме разширили до напълнителни свойства. Да разгледаме всички езотерични групички – за какво говорят те? За любов, за радост, за усилване на функцията на определени органи (най-често на сърцето, което просто умиротворява и без това неработещия ни мозък).
Неконтролираното напълване парализира дейността на мозъка, а пренасищането с напълване отнема адекватността на човека.
За да не се превърнем в заложници на препълването и изобщо на напълването, ние трябва да формираме усилие в мозъка, така че да развием правилно тялото. Затова днес работата с тялото ни помага да формираме отношение към самите себе си. Освен това в този случай тялото трябва да се развива не по законите на напълването, а по законите на геометрията.
Когато се развиваме по законите на геометрията, ние позволяваме на енергията да насити цялото ни тяло, което означава, че тя подхранва и костния ни мозък. Ето защо от гледна точка на Метода, пречистване на костния мозък се получава, когато взаимодействаме правилно с пространството, а не когато просто правим определени упражнения за костния мозък, което, разбира се, далеч не е най-важният елемент на практиката.
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
ПРЕПЪЛВАНЕ
Препълването е болест, свързана с това, че определени части от тялото ни функционират (повече или по-малко), а някои не, и най-отворените части се напълват повече. Типичната грешка на хората, които тепърва започват да се занимават, е, че вместо да оправят и възстановят проблемните си зони, те експлоатират това, което така или иначе си работи нормално. И тъй като мозъкът още не е готов за преобразуване, а енергията не циркулира правилно, по този начин човекът всъщност препълва себе си.
Същевременно трябва да признаем, че препълването е отработена функция. Например започваме да се занимаваме. Какво правим в действителност? Изпълняваме определен набор от упражнения, които позволяват на тялото ни да живее в новите условия, т.е. променяме ритъма на живот на тялото. И тялото, или по-скоро отделни негови части, започва да се пълни по-активно и качествено от преди.
Напълно естествено това веднага променя външния ни вид, погледът ни става блажен. В същото време трябва да си даваме сметка, че в тази ситуация започваме да увеличаваме обема на онези органи, които вече са способни да се пълнят. По този начин ние ги променяме и стигаме до това препълване. Затова изключително важно е тук да разбираме Метода и това, как трябва да действаме и накъде да се задвижим при така възникналата ситуация.
Всичко описано дотук може да приключи за човека съвсем безобидно, тъй като все повече засилваме зависимостта си от напълването, т.е. ние не напредваме в развитието си, а напротив – отклоняваме се от него! Когато развием възможност за по-голямо напълване, ние ставаме зависими от онези свойства на тялото, които сме разширили до напълнителни свойства. Да разгледаме всички езотерични групички – за какво говорят те? За любов, за радост, за усилване на функцията на определени органи (най-често на сърцето, което просто умиротворява и без това неработещия ни мозък).
Неконтролираното напълване парализира дейността на мозъка, а пренасищането с напълване отнема адекватността на човека.
За да не се превърнем в заложници на препълването и изобщо на напълването, ние трябва да формираме усилие в мозъка, така че да развием правилно тялото. Затова днес работата с тялото ни помага да формираме отношение към самите себе си. Освен това в този случай тялото трябва да се развива не по законите на напълването, а по законите на геометрията.
Когато се развиваме по законите на геометрията, ние позволяваме на енергията да насити цялото ни тяло, което означава, че тя подхранва и костния ни мозък. Ето защо от гледна точка на Метода, пречистване на костния мозък се получава, когато взаимодействаме правилно с пространството, а не когато просто правим определени упражнения за костния мозък, което, разбира се, далеч не е най-важният елемент на практиката.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеДаоистката алхимия е система от знания, чиито светоглед стои в основата на практическия процес на изменяне и освобождаване на човека от грубата енергия чрез трансформирането й. Тази фундаментална концепция се основава на познанието за макрокосмичните закони и природата на душата. Универсалният принцип тук е свързан с култивирането на душата (шън) и извеждането й до нивото на Абсолюта (свързан с понятието Ян). Виж цялата статия
Част 1.3. ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА (34)
Част 1.3.3. Физиологически условия
За жените, които практикуват, познанието за половите органи е важно от гледна точка на това, че в големите „срамни устни” има „затворени енергетически образувания” (в медицината ги наричат „бартолинови жлези”), чиято работа е важна за връзката на матката с външната повърхност на тялото. Също така, важно е да се отбележи и влиянието, което им оказва външната среда (в това число – и половият акт). Ако матката функционира нормално, в зоната на „големите” и ”малките” „срамни устни” се създава необходимата симетрия.
Ако матката не се развива, центърът на „маточното усилие” се измества към клитора и жената изпада в зависимост от сексуалният си живот, тъй като само по този начин тя получава максимално енергийно „изхвърляне” в матката. Но поради неправилното функциониране на матката, тази енергия не може да се разпредели по тялото и зависимостта на жената постоянно се усилва.
Жената, която се е насочила към развитие, трябва да стигне до разбирането не на „клиторния”, а на „маточния” оргазъм. С течение на времето „клиторният оргазъм” трябва да се „подчини” на „маточния”, в противен случай високочестотната енергия няма да може да стига до мозъка и ще се губи.
МЛЕЧНИ ЖЛЕЗИ. Млечните жлези са сложен орган, който зависи от цял спектър от други жлези, но, преди всичко – от матката. Матката все едно „притегля” към себе си гърдите, тъй като основното подхранване на матката с енергия идва, всъщност, именно от млечните жлези (особено по време на новолуние). И ако има енергиен недостиг, страдат гърдите.
Освен естетическото удовлетворение (което, налага се да отбележим, за много жени не е на последно място), гърдите дават енергетическа напълненост, когато нормално функциониращите млечни жлези създават циркулация в самите гърди. От тази гледна точка, след възстановяването на работата на матката, гърдите се явяват следващият „обект”, който жената трябва да възстанови или да поддържа.
Когато се твърди, че основното предназначение на млечните жлези е да обезпечават процеса на лактация (създаване на кърма) – това не е съвсем вярно. Млечните жлези – те са част от „вътрешната” дихателна система на жената, този процес, който свързваме с понятието „маточно дишане”. Но дори и да разгледаме по-горното по-сериозно (въпросът за кърмата), все пак, има значение какво е качеството на кърмата, което също зависи, от своя страна, от състоянието на матката.
Като препоръка за жените, които ползват сутиен, бих казал следното: сутиенът трябва да е такъв, че „осевото усилие” да се пада на зърната. В никакъв случай не трябва да се притискат гърдите и, по възможност, трябва да се стараете да не нарушавате „оста на гърдите”. Жените, които не ползват сутиен, трябва постоянно да тренират „свръзките” в гърдите, за да поддържат спомената вече „ос на млечните жлези”.
Добре е да помним, че гърдите при момичето започват да съзряват от 7 до 14 години, така че тяхното значение се явява по-първично, отколкото месечният цикъл. По-нататъшното развитие става до 21 години. Ако сте във възрастта от 14 до 21 години, добре е веднага да започнете да поддържате качественото развитие на гърдите си. Ако сте подминали тази възраст, трябва да работите над откриване и решаване на проблемите в тази зона, ако ги има.
Основната причина за сложността при гърдите – това са слабите свръзки. Най-често това се получава при преразтягане на сухожилията. Като цяло, това е типичен проблем при жените, които неграмотно и неумело се „разтягат”. В този случай, на първо място страдат гърдите, тъй като свръзките в тях остават с недостатъчно енергия.
Част 1.3.3. Физиологически условия
За жените, които практикуват, познанието за половите органи е важно от гледна точка на това, че в големите „срамни устни” има „затворени енергетически образувания” (в медицината ги наричат „бартолинови жлези”), чиято работа е важна за връзката на матката с външната повърхност на тялото. Също така, важно е да се отбележи и влиянието, което им оказва външната среда (в това число – и половият акт). Ако матката функционира нормално, в зоната на „големите” и ”малките” „срамни устни” се създава необходимата симетрия.
Ако матката не се развива, центърът на „маточното усилие” се измества към клитора и жената изпада в зависимост от сексуалният си живот, тъй като само по този начин тя получава максимално енергийно „изхвърляне” в матката. Но поради неправилното функциониране на матката, тази енергия не може да се разпредели по тялото и зависимостта на жената постоянно се усилва.
Жената, която се е насочила към развитие, трябва да стигне до разбирането не на „клиторния”, а на „маточния” оргазъм. С течение на времето „клиторният оргазъм” трябва да се „подчини” на „маточния”, в противен случай високочестотната енергия няма да може да стига до мозъка и ще се губи.
МЛЕЧНИ ЖЛЕЗИ. Млечните жлези са сложен орган, който зависи от цял спектър от други жлези, но, преди всичко – от матката. Матката все едно „притегля” към себе си гърдите, тъй като основното подхранване на матката с енергия идва, всъщност, именно от млечните жлези (особено по време на новолуние). И ако има енергиен недостиг, страдат гърдите.
Освен естетическото удовлетворение (което, налага се да отбележим, за много жени не е на последно място), гърдите дават енергетическа напълненост, когато нормално функциониращите млечни жлези създават циркулация в самите гърди. От тази гледна точка, след възстановяването на работата на матката, гърдите се явяват следващият „обект”, който жената трябва да възстанови или да поддържа.
Когато се твърди, че основното предназначение на млечните жлези е да обезпечават процеса на лактация (създаване на кърма) – това не е съвсем вярно. Млечните жлези – те са част от „вътрешната” дихателна система на жената, този процес, който свързваме с понятието „маточно дишане”. Но дори и да разгледаме по-горното по-сериозно (въпросът за кърмата), все пак, има значение какво е качеството на кърмата, което също зависи, от своя страна, от състоянието на матката.
Като препоръка за жените, които ползват сутиен, бих казал следното: сутиенът трябва да е такъв, че „осевото усилие” да се пада на зърната. В никакъв случай не трябва да се притискат гърдите и, по възможност, трябва да се стараете да не нарушавате „оста на гърдите”. Жените, които не ползват сутиен, трябва постоянно да тренират „свръзките” в гърдите, за да поддържат спомената вече „ос на млечните жлези”.
Добре е да помним, че гърдите при момичето започват да съзряват от 7 до 14 години, така че тяхното значение се явява по-първично, отколкото месечният цикъл. По-нататъшното развитие става до 21 години. Ако сте във възрастта от 14 до 21 години, добре е веднага да започнете да поддържате качественото развитие на гърдите си. Ако сте подминали тази възраст, трябва да работите над откриване и решаване на проблемите в тази зона, ако ги има.
Основната причина за сложността при гърдите – това са слабите свръзки. Най-често това се получава при преразтягане на сухожилията. Като цяло, това е типичен проблем при жените, които неграмотно и неумело се „разтягат”. В този случай, на първо място страдат гърдите, тъй като свръзките в тях остават с недостатъчно енергия.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (35)
6.6. Методът за Укрепване на Единното или Съхраняване на Единното
Пропорция
Втората част от разбирането за Метода е свързана с разбирането на идеята за пропорцията. Както вече казах, основният проблем на човека е, че зависи от напълването или от усещанията, които са изработвани у него в продължение на един дълъг период от време, или просто са му заложени по природа.
Човекът трябва да разбере, че всяко усещане е следствие от функционирането на организма му – от работата на органите, функциите на жлезите, съзнанието и съдовете на тялото му. Той трябва да разбира, че във всичките си прояви тялото му е като автомобил, на който той се вози, като машина, която би могъл да усъвършенства или влоши единствено ако създаде допълнително усилие.
Личното усилие
Усилието определя необходимото условие за пребиваване в поставените ни задачи, то е това, което ни дава възможност да следваме и създаваме, то е двигателят, който ни предпазва и движи.
Животът ни представлява движение с напълно ясни физически параметри. В действителност обаче се оказва, че без усилие тялото ни следва само линейните закони на движение и е лишено от най-важното – вътрешното въртене. Движението, което не е заредено с лично усилие, не е никакво движение. То е просто люшкане от една страна на друга.
Личното усилие представлява съзнателен контрол над силата, която управлява или по-скоро може да управлява тялото ни. За да разберем това усилие, най-напред трябва да разберем пропорцията.
Формиране на пропорцията
Формирането на пропорцията е вътрешно усилие, което дава възможност за усилване и частична или пълна промяна на енергийните и физическите параметри на тялото. Това ниво изисква осъзнаване на физиологическите и енергийни принципи на развитие на тялото, разбиране на това, върху което то се опира в развитието си и на което съответства едно или друго физическо усилие. Тези знания са необходими за построяване на правилна работа на мускулите, сухожилията, костите, кожата, артериите.
Това ниво ни учи как да създадем вътрешна опора, която позволява на човек да зависи преди всичко от своите природни възможности, без да се сблъсква с асоциативното разбиране на развитието, лишено от лично съответствие. Безмисленото физическо развитие парализира и разсейва енергията, като я замества с аеробно натоварване, което само за кратък период замества усилието за дестилиране на енергията.
Физическото развитие без необходимата концентрация и правилна циркулация на енергията е мит за „здравословния начин на живот“. Развитието за физическото тяло трябва да се разбира, то трябва да се опира върху закони, които помагат за подхранване на енергията, без при това да нарушава зададените от природата процеси.
Само след като се развие концентрация и се изгради правилна циркулация на енергията, може да се подходи към обединяване в единно цяло на енергията и съзнанието, когато всички основни ресурси започват да работят цялостно. И няма значение с какво е зает човек: движи ли ръката си, концентрира ли се върху нещо, удържа ли тялото си правилно, или построява една или друга циркулация на енергията – всичко в тялото трябва да бъде свързано в едно. Енергията, съзнанието и тялото трябва да са единни във всеки момент. Без това единение е невъзможно да постигне вътрешно подсилване, тоест натрупване на енергия.
6.6. Методът за Укрепване на Единното или Съхраняване на Единното
Пропорция
Втората част от разбирането за Метода е свързана с разбирането на идеята за пропорцията. Както вече казах, основният проблем на човека е, че зависи от напълването или от усещанията, които са изработвани у него в продължение на един дълъг период от време, или просто са му заложени по природа.
Човекът трябва да разбере, че всяко усещане е следствие от функционирането на организма му – от работата на органите, функциите на жлезите, съзнанието и съдовете на тялото му. Той трябва да разбира, че във всичките си прояви тялото му е като автомобил, на който той се вози, като машина, която би могъл да усъвършенства или влоши единствено ако създаде допълнително усилие.
Личното усилие
Усилието определя необходимото условие за пребиваване в поставените ни задачи, то е това, което ни дава възможност да следваме и създаваме, то е двигателят, който ни предпазва и движи.
Животът ни представлява движение с напълно ясни физически параметри. В действителност обаче се оказва, че без усилие тялото ни следва само линейните закони на движение и е лишено от най-важното – вътрешното въртене. Движението, което не е заредено с лично усилие, не е никакво движение. То е просто люшкане от една страна на друга.
Личното усилие представлява съзнателен контрол над силата, която управлява или по-скоро може да управлява тялото ни. За да разберем това усилие, най-напред трябва да разберем пропорцията.
Формиране на пропорцията
Формирането на пропорцията е вътрешно усилие, което дава възможност за усилване и частична или пълна промяна на енергийните и физическите параметри на тялото. Това ниво изисква осъзнаване на физиологическите и енергийни принципи на развитие на тялото, разбиране на това, върху което то се опира в развитието си и на което съответства едно или друго физическо усилие. Тези знания са необходими за построяване на правилна работа на мускулите, сухожилията, костите, кожата, артериите.
Това ниво ни учи как да създадем вътрешна опора, която позволява на човек да зависи преди всичко от своите природни възможности, без да се сблъсква с асоциативното разбиране на развитието, лишено от лично съответствие. Безмисленото физическо развитие парализира и разсейва енергията, като я замества с аеробно натоварване, което само за кратък период замества усилието за дестилиране на енергията.
Физическото развитие без необходимата концентрация и правилна циркулация на енергията е мит за „здравословния начин на живот“. Развитието за физическото тяло трябва да се разбира, то трябва да се опира върху закони, които помагат за подхранване на енергията, без при това да нарушава зададените от природата процеси.
Само след като се развие концентрация и се изгради правилна циркулация на енергията, може да се подходи към обединяване в единно цяло на енергията и съзнанието, когато всички основни ресурси започват да работят цялостно. И няма значение с какво е зает човек: движи ли ръката си, концентрира ли се върху нещо, удържа ли тялото си правилно, или построява една или друга циркулация на енергията – всичко в тялото трябва да бъде свързано в едно. Енергията, съзнанието и тялото трябва да са единни във всеки момент. Без това единение е невъзможно да постигне вътрешно подсилване, тоест натрупване на енергия.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.3. ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА (35)
Част 1.3.3. Физиологически условия
Вторият проблем – „недоразвитост”-та в зърното. Тя се получава, защото матката притегля цялата енергия на млечните жлези, но поради недостатъчността на енергията в самата матка, тя не я връща към млечните жлези.
Третият проблем – кожата. Нейното състояние често се определя от мястото, на което живее жената, от дрехите и от сутиена.
Много силно влияние върху гърдите оказва и емоционално-стресовото състояние на мозъка, който също има връзка с млечните жлези. В този случай връзката не е пряка, но я има. Колко дълбоки са проблемите с гърдите може да се разбере по време на менструалният цикъл. Ако по време на менструация гърдите не се увеличават (поради постъпването на енергия), значи в тялото присъстват сериозни нарушения.
Във всеки случай, налага се да следите за това, гърдите постоянно да се усъвършенстват, независимо от техният размер и качества, в противен случай след 49 години е възможно да започнат да създават проблеми, като ненужна част от тялото.
КОСТИТЕ НА ТАЗА И ПЕРИНЕУМЪТ. Костният таз при жените, който се състои от два отдела – голям и малък таз, - се различава от мъжкия, тъй като него го определят не само двигателните, но и статичните упражнения на жената.
Основното, което трябва да разбира и помни жената – нейният таз и перинеумът трябва постоянно да се контролират от матката и в никакъв случай да не я притискат (напрягат). И изобщо, докато жената не е способна да идентифицира (реално) матката в тялото си, посредством двигателни практики, тя трябва да се занимава бавно, като постоянно прави паузи. В този случай трябва да се започне с практики в легнало положение, които по-бързо изграждат вътрешните връзки в женското тяло.
Всяко едно неконтролируемо положение и движение може да доведе до още по-големи нарушения. Като пример тук биха могли да послужат всички жени-спортистки, нарушили всичко, което е възможно да бъде нарушено в своя организъм.
БЪБРЕЦИ И НАДБЪБРЕЧНИ ЖЛЕЗИ. Бъбреците при жената са по-малки от тези при мъжа, и това е важно да се знае от гледна точка на въпроса за „възвратността” (връщането) на енергията. Но пък, от друга страна, именно това позволява на жената да съхрани бъбреците си на „правилното им място” в тялото: при жените бъбреците се „свличат” по-малко, отколкото при мъжете.
„Свличането” на бъбреците – това е основен проблем за занимаващите се, защото се нарушава ъгълът на разположение на органа в пространството (при бъбреците този ъгъл е равен на 45 градуса). При жената десният бъбрек е по-важен, тъй като той отговаря за възвратността на енергията и за напълването с енергия. По същността си, от десният бъбрек зависи обогатяването и изграждането на костният и гръбначният мозък.
„ПОЯСЪТ” НА ЖЕНАТА също е различен от „пояса” на мъжа. Зоната на „пояса” има по-съдържателно значение за жените, отколкото за мъжете, защото организира допълнително енергийният обем на яйчниците и матката. За разлика от мъжа, жената трябва да започне своето развитие изключително с плавни движения, които да не са бързи и – още по-важно – да не са „накъсани”.
Част 1.3.3. Физиологически условия
Вторият проблем – „недоразвитост”-та в зърното. Тя се получава, защото матката притегля цялата енергия на млечните жлези, но поради недостатъчността на енергията в самата матка, тя не я връща към млечните жлези.
Третият проблем – кожата. Нейното състояние често се определя от мястото, на което живее жената, от дрехите и от сутиена.
Много силно влияние върху гърдите оказва и емоционално-стресовото състояние на мозъка, който също има връзка с млечните жлези. В този случай връзката не е пряка, но я има. Колко дълбоки са проблемите с гърдите може да се разбере по време на менструалният цикъл. Ако по време на менструация гърдите не се увеличават (поради постъпването на енергия), значи в тялото присъстват сериозни нарушения.
Във всеки случай, налага се да следите за това, гърдите постоянно да се усъвършенстват, независимо от техният размер и качества, в противен случай след 49 години е възможно да започнат да създават проблеми, като ненужна част от тялото.
КОСТИТЕ НА ТАЗА И ПЕРИНЕУМЪТ. Костният таз при жените, който се състои от два отдела – голям и малък таз, - се различава от мъжкия, тъй като него го определят не само двигателните, но и статичните упражнения на жената.
Основното, което трябва да разбира и помни жената – нейният таз и перинеумът трябва постоянно да се контролират от матката и в никакъв случай да не я притискат (напрягат). И изобщо, докато жената не е способна да идентифицира (реално) матката в тялото си, посредством двигателни практики, тя трябва да се занимава бавно, като постоянно прави паузи. В този случай трябва да се започне с практики в легнало положение, които по-бързо изграждат вътрешните връзки в женското тяло.
Всяко едно неконтролируемо положение и движение може да доведе до още по-големи нарушения. Като пример тук биха могли да послужат всички жени-спортистки, нарушили всичко, което е възможно да бъде нарушено в своя организъм.
БЪБРЕЦИ И НАДБЪБРЕЧНИ ЖЛЕЗИ. Бъбреците при жената са по-малки от тези при мъжа, и това е важно да се знае от гледна точка на въпроса за „възвратността” (връщането) на енергията. Но пък, от друга страна, именно това позволява на жената да съхрани бъбреците си на „правилното им място” в тялото: при жените бъбреците се „свличат” по-малко, отколкото при мъжете.
„Свличането” на бъбреците – това е основен проблем за занимаващите се, защото се нарушава ъгълът на разположение на органа в пространството (при бъбреците този ъгъл е равен на 45 градуса). При жената десният бъбрек е по-важен, тъй като той отговаря за възвратността на енергията и за напълването с енергия. По същността си, от десният бъбрек зависи обогатяването и изграждането на костният и гръбначният мозък.
„ПОЯСЪТ” НА ЖЕНАТА също е различен от „пояса” на мъжа. Зоната на „пояса” има по-съдържателно значение за жените, отколкото за мъжете, защото организира допълнително енергийният обем на яйчниците и матката. За разлика от мъжа, жената трябва да започне своето развитие изключително с плавни движения, които да не са бързи и – още по-важно – да не са „накъсани”.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (36)
6.6. Методът за Укрепване на Единното или Съхраняване на Единното
Едва след като се сдобие с допълнителен ресурс на енергия, човек може да пристъпи към промяна на себе си. Промяната на тялото и енергията е необходима за изработване на повече ресурси в нашия организъм, а и просто за подобряване работата на тялото и съзнанието. Натрупването не може да се случи без усъвършенстването на геометрията, което позволява на тялото да бъде по-цялостно и единно. Ако искаме действително да изменим нещо, трябва да направим тялото си единно, тъй като това ще доведе до освобождаване на допълнително количество енергия (която, докато тялото не работи като единен механизъм, е разпределена в различните му органи и системи).
Като пример тук можем да цитираме характерната зависимост на човека от сексуалната енергия, която ни напълва в съответствие с параметрите, на които сме настроени. Изменянето на параметрите на репродуктивната система, сърцето, белите дробове, изобщо на всички параметри, които не са координирани или са нарушени, трябва да се случва чрез системите, които дават възможност за усъвършенстване на геометрията ни. Тук трябва веднага да направим уговорката, че когато започне заниманията си, човек трябва да разбира разликата между правенето на упражнения, занятията и практиката.
Когато човек прави нещо в нерегулиран ритъм, това са просто упражнения, не дори занятия. Когато започне да се занимава, човек прави нещо редовно, но без необходимото съсредоточаване и вътрешна съгласуваност. Практиката започва едва когато съзнанието започне да управлява отвътре всички процеси. Когато всичко зависи от съзнанието, само тогава можем да кажем: „Аз практикувам.“ Не бива да се самозалъгваме с мисълта, че практикуваме, защото както вече обяснихме, това ще ни попречи да минем отвъд етапа на упражненията.
В началото трябва да разберем същността на набора от постоянни упражнения, които ни дават възможност да създадем необходимите усилия за пренастройване. Този набор от упражнения се състои от пет формули.
Първата формула е свързана с усилването на вътрешния потенциал, усилването на възприемчивостта. За постигането на тази цел, най-добре е да се използва например даоисткият масаж.
Втората формула е балансирането на съзнанието. Човекът дори ако следва пътя на напълването, трябва от самото начало да работи върху балансирането на съзнанието си, за да може след това да премине към пропорционалността, където усилието на съзнанието вече има друг тип фокусиране. За работа над съзнанието най-подходящи са медитативните практики.
Третата формула предполага да разберем, че за да постигнем действителни изменения, първо трябва да постигнем вътрешната си съединеност. За тази цел трябва да започнем да подготвяме себе си за пропорцията. Тук е важно да открием какви са условията за пропорционално изменение. Областите, свързани с тази работа в тялото ни, са две. Първата обхваща зоните, които могат да събират и генерират енергия. Такива зони в тялото ни са стъпалата, коленете, бедрата, дланите, лактите, раменете, коремът, гърдите и главата. В даоистката медицина е прието те да се наричат „външни съдове“. Тези зони се изучават от гледна точка на движението, ето защо пропорцията трябва да се построява чрез двигателни, а не чрез статични практики. По мое мнение най-подходящата практика за създаване на пропорцията е тайдзи-цюан.
Тук обаче трябва да разбираме, че докато съдовете ни не работят, независимо колко учим тайдзи-цюан, неизменно ще правим всичко от гледна точка на напълването.
6.6. Методът за Укрепване на Единното или Съхраняване на Единното
Едва след като се сдобие с допълнителен ресурс на енергия, човек може да пристъпи към промяна на себе си. Промяната на тялото и енергията е необходима за изработване на повече ресурси в нашия организъм, а и просто за подобряване работата на тялото и съзнанието. Натрупването не може да се случи без усъвършенстването на геометрията, което позволява на тялото да бъде по-цялостно и единно. Ако искаме действително да изменим нещо, трябва да направим тялото си единно, тъй като това ще доведе до освобождаване на допълнително количество енергия (която, докато тялото не работи като единен механизъм, е разпределена в различните му органи и системи).
Като пример тук можем да цитираме характерната зависимост на човека от сексуалната енергия, която ни напълва в съответствие с параметрите, на които сме настроени. Изменянето на параметрите на репродуктивната система, сърцето, белите дробове, изобщо на всички параметри, които не са координирани или са нарушени, трябва да се случва чрез системите, които дават възможност за усъвършенстване на геометрията ни. Тук трябва веднага да направим уговорката, че когато започне заниманията си, човек трябва да разбира разликата между правенето на упражнения, занятията и практиката.
Когато човек прави нещо в нерегулиран ритъм, това са просто упражнения, не дори занятия. Когато започне да се занимава, човек прави нещо редовно, но без необходимото съсредоточаване и вътрешна съгласуваност. Практиката започва едва когато съзнанието започне да управлява отвътре всички процеси. Когато всичко зависи от съзнанието, само тогава можем да кажем: „Аз практикувам.“ Не бива да се самозалъгваме с мисълта, че практикуваме, защото както вече обяснихме, това ще ни попречи да минем отвъд етапа на упражненията.
В началото трябва да разберем същността на набора от постоянни упражнения, които ни дават възможност да създадем необходимите усилия за пренастройване. Този набор от упражнения се състои от пет формули.
Първата формула е свързана с усилването на вътрешния потенциал, усилването на възприемчивостта. За постигането на тази цел, най-добре е да се използва например даоисткият масаж.
Втората формула е балансирането на съзнанието. Човекът дори ако следва пътя на напълването, трябва от самото начало да работи върху балансирането на съзнанието си, за да може след това да премине към пропорционалността, където усилието на съзнанието вече има друг тип фокусиране. За работа над съзнанието най-подходящи са медитативните практики.
Третата формула предполага да разберем, че за да постигнем действителни изменения, първо трябва да постигнем вътрешната си съединеност. За тази цел трябва да започнем да подготвяме себе си за пропорцията. Тук е важно да открием какви са условията за пропорционално изменение. Областите, свързани с тази работа в тялото ни, са две. Първата обхваща зоните, които могат да събират и генерират енергия. Такива зони в тялото ни са стъпалата, коленете, бедрата, дланите, лактите, раменете, коремът, гърдите и главата. В даоистката медицина е прието те да се наричат „външни съдове“. Тези зони се изучават от гледна точка на движението, ето защо пропорцията трябва да се построява чрез двигателни, а не чрез статични практики. По мое мнение най-подходящата практика за създаване на пропорцията е тайдзи-цюан.
Тук обаче трябва да разбираме, че докато съдовете ни не работят, независимо колко учим тайдзи-цюан, неизменно ще правим всичко от гледна точка на напълването.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.3. ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА (36)
Част 1.3.3. Физиологически условия
МОЗЪКЪТ НА ЖЕНАТА. Мозъкът на жената се различава от мъжкия мозък не само по тегло, а и по своите функции и задачи. Мозъкът, сам по себе си, се състои от различни отдели (в даоистката медицина те се наричат „Дворци”) и още по рождение активността на един или друг отдел при мъжете и жените, също се различава.
При мъжете са по-развити „предните Дворци”, където са разположени челните и слепоочните дялове, а при жената са по-развити темето и тилните части. При мъжа преобладава дясно-мозъчна симетрия, която в голяма степен активизира лявото полу-кълбо. При жената е наобратно и именно оттук възникват разликите в психическите състояния, които преживяват, съответно, мъжът и жената.
С това е свързана и разликата във възможностите им за опознаване на абстрактното и пропорционалното. За разлика от мъжа, жената естествено пребивава в абстрактни, неточни величини. Именно по тази причина, когато жената започва да се занимава, всичко зависи от нейният досегашен опит.
Често жената се потапя в процеса без необходимото внимание и определение, което, в края на краищата, се превръща в част от нейните преживявания и неминуемо води до криза след някакво количество време, когато тя изведнъж обръща своето внимание на това, че нея „я няма” в този процес! И дори и въпреки факта, че възприятието на информацията при жената е по-голямо, тя не уточнява тази информация за себе си.
След като жената възстанови и усили матката си, тя вече ще е в състояние да „центрира” мозъка си и той ще започне да работи по съвсем различен (много по-качествен) начин. И най-важното – жената ще добие възможността да се съсредоточава, след което ще може да накара мозъка си да работи естествено, а не - насила.
Част 1.3.4. Енергийни условия
ЕНЕРГИЯТА ЦИРКУЛИРА ЦЕНТРОБЕЖНО. Предопределя различно енергийно усилие в дванадесетте меридиана. При жените „пропаданията” в енергията на пространството в меридианите са по-големи, отколкото при мъжете.
ЕНЕРГИЯТА Е ЦЕНТРИРАНА. Позволява енергията да циркулира в целият обем. Понеже нашето тяло е вписано в три-измерно пространство, то тялото на жената, придобивайки „център” (в матката) веднага задава три вида циркулация на енергията. Първият вид е свързан с дванадесетте меридиана, вторият – с осемте, а третият – с петте (вътре в черния дроб, бъбреците, далака, белите дробове и сърцето). От друга страна, предвид на това, че навсякъде тече сходна по честота енергия, тя не може да бъде диференцирана от съзнанието на жената.
Част 1.4. ИЗУЧАВАНЕ НА ТРАДИЦИЯТА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ПРОСТРАНСТВОТО
1.4.1. Замяна на пространството
Всяко развитие се определя от пространството, в което живеем или от традицията, която да ни позволи, сякаш, да „притеглим” (да приближим към себе си) друго (по-качествено) пространство, в което не сме живяли или не живеем. За жената е от голямо значение това, че всяка традиция притежава своите пространствени характеристики. От тази гледна точка развитието – това са пространствено-времеви пропорции, в които ние попадаме по естествени причини (ако те се явяват част от заобикалящата ни среда, от културата, в която сме отраснали) или по „условни” (когато създадем необходимите условия за „заменяне” на едното пространство с друго).
И първият, и вторият случай имат своите плюсове и минуси, но без получаването на достатъчен собствен опит, всяко „за” или „против” ще бъдат спекулативни. Във всеки случай, колкото и да не говорим за „културологични” или „родови” зависимости, светът постоянно е изменял идеите, вярванията и дори начинът на живот, заменяйки едно пространство с друго. От тази гледна точка, това, което казвам не се явява нещо ново, просто ви обръщам внимание върху факта, че не може да се определя развитието само по някакъв (един) параметър, а още по-малко – по чисто технически такъв.
Част 1.3.3. Физиологически условия
МОЗЪКЪТ НА ЖЕНАТА. Мозъкът на жената се различава от мъжкия мозък не само по тегло, а и по своите функции и задачи. Мозъкът, сам по себе си, се състои от различни отдели (в даоистката медицина те се наричат „Дворци”) и още по рождение активността на един или друг отдел при мъжете и жените, също се различава.
При мъжете са по-развити „предните Дворци”, където са разположени челните и слепоочните дялове, а при жената са по-развити темето и тилните части. При мъжа преобладава дясно-мозъчна симетрия, която в голяма степен активизира лявото полу-кълбо. При жената е наобратно и именно оттук възникват разликите в психическите състояния, които преживяват, съответно, мъжът и жената.
С това е свързана и разликата във възможностите им за опознаване на абстрактното и пропорционалното. За разлика от мъжа, жената естествено пребивава в абстрактни, неточни величини. Именно по тази причина, когато жената започва да се занимава, всичко зависи от нейният досегашен опит.
Често жената се потапя в процеса без необходимото внимание и определение, което, в края на краищата, се превръща в част от нейните преживявания и неминуемо води до криза след някакво количество време, когато тя изведнъж обръща своето внимание на това, че нея „я няма” в този процес! И дори и въпреки факта, че възприятието на информацията при жената е по-голямо, тя не уточнява тази информация за себе си.
След като жената възстанови и усили матката си, тя вече ще е в състояние да „центрира” мозъка си и той ще започне да работи по съвсем различен (много по-качествен) начин. И най-важното – жената ще добие възможността да се съсредоточава, след което ще може да накара мозъка си да работи естествено, а не - насила.
Част 1.3.4. Енергийни условия
ЕНЕРГИЯТА ЦИРКУЛИРА ЦЕНТРОБЕЖНО. Предопределя различно енергийно усилие в дванадесетте меридиана. При жените „пропаданията” в енергията на пространството в меридианите са по-големи, отколкото при мъжете.
ЕНЕРГИЯТА Е ЦЕНТРИРАНА. Позволява енергията да циркулира в целият обем. Понеже нашето тяло е вписано в три-измерно пространство, то тялото на жената, придобивайки „център” (в матката) веднага задава три вида циркулация на енергията. Първият вид е свързан с дванадесетте меридиана, вторият – с осемте, а третият – с петте (вътре в черния дроб, бъбреците, далака, белите дробове и сърцето). От друга страна, предвид на това, че навсякъде тече сходна по честота енергия, тя не може да бъде диференцирана от съзнанието на жената.
Част 1.4. ИЗУЧАВАНЕ НА ТРАДИЦИЯТА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ПРОСТРАНСТВОТО
1.4.1. Замяна на пространството
Всяко развитие се определя от пространството, в което живеем или от традицията, която да ни позволи, сякаш, да „притеглим” (да приближим към себе си) друго (по-качествено) пространство, в което не сме живяли или не живеем. За жената е от голямо значение това, че всяка традиция притежава своите пространствени характеристики. От тази гледна точка развитието – това са пространствено-времеви пропорции, в които ние попадаме по естествени причини (ако те се явяват част от заобикалящата ни среда, от културата, в която сме отраснали) или по „условни” (когато създадем необходимите условия за „заменяне” на едното пространство с друго).
И първият, и вторият случай имат своите плюсове и минуси, но без получаването на достатъчен собствен опит, всяко „за” или „против” ще бъдат спекулативни. Във всеки случай, колкото и да не говорим за „културологични” или „родови” зависимости, светът постоянно е изменял идеите, вярванията и дори начинът на живот, заменяйки едно пространство с друго. От тази гледна точка, това, което казвам не се явява нещо ново, просто ви обръщам внимание върху факта, че не може да се определя развитието само по някакъв (един) параметър, а още по-малко – по чисто технически такъв.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне