МЕТОД (37)
6.6. Методът за Укрепване на Единното или Съхраняване на Единното
Втората област е свързана с петте вътрешни органа: белите дробове, бъбреците, черния дроб, сърцето и далака. Те се описват чрез диаграмата на покоя и трябва да бъдат изучавани преди всичко чрез статични практики.
И така, в тялото ни има 13 генератора, сред които коремът заема централна роля. Тези центрове могат да генерират енергия, като нашата задача е не само да получаваме енергия, но и да я свързваме. Именно от тази гледна точка е важно да разберем пропорцията на тялото. Преди това обаче трябва да отворим всички тези съдове и да възстановим нормалната им работа.
Четвъртата формула в практиката, която изисква постоянно удържане, е свързана с оста. Оста ни е необходима, за да можем да постигнем симетричност в тялото и най-важното – да постигнем естественост. Естествеността е физическо условие, при което Ин и Ян са в реална хармония. Това не е нито психологическо, нито философско понятие, а едно напълно проявено физиологично условие. За да развием оста, най-добре е да се опрем върху още една даоистка схема – системата багуа-джан.
Разгледахме четирите постоянни формули: трябва да имаме набор от упражнения, както и занятия, свързани с напълването, пропорцията, оста и съсредоточаването. В Метода важни са задачите, а не действията. Ако правим нещо, без да имаме поставена задача, тогава просто напълваме себе си в съгласие с пренаталните и постнаталните условия, които вече сме имали при започването си на занятията.
Петото условие, или петата формула, е ритъмът. Това е най-трудното условие, при което се учим да вграждаме знанията в структура. Тук знанията се превръщат в условия за пространственото ни съществуване, но за да постигнем това, трябва първо да разберем петте форми на обучение.
Какво е обучението, което строи съзнанието ни, когато се занимаваме индивидуално? Ако човек не може да се занимава самостоятелно, това е първият показател, че съзнанието му е в хаос. Той не може да извиси съзнанието си над обстоятелствата дори когато е сам със себе си. Това е първият лакмус за практикуващия: ако не можеш да се занимаваш индивидуално, тогава още не си започнал. Ти си все така зависим от обстоятелствата и просто си подменил едни обстоятелства с други.
Вторият много важен момент са занятията в група. Те помагат за построяване на ритъма, или, грубо казано, на дишането. Това са упражнения и практики, при които водещият, като най-напреднал, задава мярата на движенията, дишането и фокусирането.
Следващият тип занятия са онези, на които ходим не толкова за да се обучаваме, колкото да пребиваваме в опита на разбираеми и неразбираеми за нас упражнения. Това са, да кажем, определен тип лагери, на които хората се събират и повтарят някакви неща, които после може да преработи.
Следващата форма на обучение е семинарът. Това е пропорция, където на човека трябва да му се даде навигация, да му се покаже схемата на обучение.
Петата форма е майсторският клас. Това е оста, при която човек един вид изчиства задачата, над която работи, т.е. тук вече трябва да има опора, ос.
Всичко това предполага, че
ТРЯБВА НЕ ПРОСТО ДА ИЗМЕНИМ ПРОПОРЦИЯТА НА ТЯЛОТО СИ, НО И ДА РАЗБЕРЕМ ПРОПОРЦИЯТА НА ОБУЧЕНИЕТО.
6.6. Методът за Укрепване на Единното или Съхраняване на Единното
Втората област е свързана с петте вътрешни органа: белите дробове, бъбреците, черния дроб, сърцето и далака. Те се описват чрез диаграмата на покоя и трябва да бъдат изучавани преди всичко чрез статични практики.
И така, в тялото ни има 13 генератора, сред които коремът заема централна роля. Тези центрове могат да генерират енергия, като нашата задача е не само да получаваме енергия, но и да я свързваме. Именно от тази гледна точка е важно да разберем пропорцията на тялото. Преди това обаче трябва да отворим всички тези съдове и да възстановим нормалната им работа.
Четвъртата формула в практиката, която изисква постоянно удържане, е свързана с оста. Оста ни е необходима, за да можем да постигнем симетричност в тялото и най-важното – да постигнем естественост. Естествеността е физическо условие, при което Ин и Ян са в реална хармония. Това не е нито психологическо, нито философско понятие, а едно напълно проявено физиологично условие. За да развием оста, най-добре е да се опрем върху още една даоистка схема – системата багуа-джан.
Разгледахме четирите постоянни формули: трябва да имаме набор от упражнения, както и занятия, свързани с напълването, пропорцията, оста и съсредоточаването. В Метода важни са задачите, а не действията. Ако правим нещо, без да имаме поставена задача, тогава просто напълваме себе си в съгласие с пренаталните и постнаталните условия, които вече сме имали при започването си на занятията.
Петото условие, или петата формула, е ритъмът. Това е най-трудното условие, при което се учим да вграждаме знанията в структура. Тук знанията се превръщат в условия за пространственото ни съществуване, но за да постигнем това, трябва първо да разберем петте форми на обучение.
Какво е обучението, което строи съзнанието ни, когато се занимаваме индивидуално? Ако човек не може да се занимава самостоятелно, това е първият показател, че съзнанието му е в хаос. Той не може да извиси съзнанието си над обстоятелствата дори когато е сам със себе си. Това е първият лакмус за практикуващия: ако не можеш да се занимаваш индивидуално, тогава още не си започнал. Ти си все така зависим от обстоятелствата и просто си подменил едни обстоятелства с други.
Вторият много важен момент са занятията в група. Те помагат за построяване на ритъма, или, грубо казано, на дишането. Това са упражнения и практики, при които водещият, като най-напреднал, задава мярата на движенията, дишането и фокусирането.
Следващият тип занятия са онези, на които ходим не толкова за да се обучаваме, колкото да пребиваваме в опита на разбираеми и неразбираеми за нас упражнения. Това са, да кажем, определен тип лагери, на които хората се събират и повтарят някакви неща, които после може да преработи.
Следващата форма на обучение е семинарът. Това е пропорция, където на човека трябва да му се даде навигация, да му се покаже схемата на обучение.
Петата форма е майсторският клас. Това е оста, при която човек един вид изчиства задачата, над която работи, т.е. тук вече трябва да има опора, ос.
Всичко това предполага, че
ТРЯБВА НЕ ПРОСТО ДА ИЗМЕНИМ ПРОПОРЦИЯТА НА ТЯЛОТО СИ, НО И ДА РАЗБЕРЕМ ПРОПОРЦИЯТА НА ОБУЧЕНИЕТО.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.4. ИЗУЧАВАНЕ НА ТРАДИЦИИТЕ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ПРОСТРАНСТВОТО (37)
Част 1.4.1. Замяна на пространството
Можем да кажем, че цялото „светско” образование, по принцип, е тръгнало от келтската култура, която първа се е заела съзнателно да свърже знанията не по териториален принцип, а по техните „задачи”. Именно келтите крайно успешно са заменяли едни принципи с други, като са вземали най-доброто от тази или онази култура. В същото време, независимо от този факт, има огромно количество учени и историци, които смятат келтите за „варвари”. От някаква гледна точка те имат известно право, защото всяка замяна граничи с разрушаването на нещо (от старото).
И така, когато започваме своето развитие, ние заменяме едно пространство с друго. И докато у нас липсва достатъчно опит, а съзнанието ни не е чисто, докато не се научим да натрупваме енергия, ще бъдем принудени да се обръщаме към „заменяния”-та. Това е естествено условие за снемането на стресовото натоварване от мозъка. Дори и когато човек започва да прекалява с пиенето, той се стреми към вид „замяна”- не бъркайте това с вкусването, когато виното и качествените алкохолни продукти се разглеждат от позицията на вкуса. Подобен тип „замени” (породени от слабостта на човек или необразоваността му) е невъзможно да бъдат спрени от никакви закони на ниво „декларация”, тъй като тях най-често ги изисква състоянието на самата физиология на тялото.
Множество подобни социални „замени” могат да бъдат посочени, но всички те произтичат от несъвършеното, несиметрично състояние на обществото, в което образованието не се явява пълноценно, комплексно и обемно. И когато ние започваме да се занимаваме, ние просто „заменяме” едно пространство с друго.
И именно от тази гледна точка аз ще се опитам, в тази част, да „осветя” различните традиции като условия за „замяна”. И това е от особена важност за тези, които току-що започват своето търсене, за да не попаднат в капана на зависимостта от „замяна”-та. Трябва да се обръща по-голямо внимание на самите „задачи”, които стоят (или са стояли) пред тези традиции. Освен това, докато „заменено”-то не се преживее, за нас е сложно да се занимаваме и със самото развитие. Тъй като „замяната” се случва не само на нивото на съзнанието, но и на тялото (като използване на непривични движения или положения на тялото, примерно).
Всъщност, понякога „замяна”-та е нужна именно, за да се убедим в необходимостта на това, което заменяме. Следваме, примерно, някакви изисквания и идеали, но съзнанието ни е „замърсено” и статично претоварено, и за да погледнем на това, което ни се струва „близко”, понякога е полезно да бъде изучено „далечно”-то. Но, така или иначе колкото и „велики” да са, и „близкото” и „далечното”, те са свързани с условията на временното пространство, тоест – това са понятия, които имат своя край. Извън-временното пространство не разделя явленията, то е – един вид - безличностно.
В тази глава ще се постарая тезисно да покажа едни или други „замени”, които влияят на нашето развитие. Или да посоча някои явления, които не би било зле да бъдат подложени на анализ, за по-доброто им приложение в живота ни.
Част 1.4.1. Замяна на пространството
Можем да кажем, че цялото „светско” образование, по принцип, е тръгнало от келтската култура, която първа се е заела съзнателно да свърже знанията не по териториален принцип, а по техните „задачи”. Именно келтите крайно успешно са заменяли едни принципи с други, като са вземали най-доброто от тази или онази култура. В същото време, независимо от този факт, има огромно количество учени и историци, които смятат келтите за „варвари”. От някаква гледна точка те имат известно право, защото всяка замяна граничи с разрушаването на нещо (от старото).
И така, когато започваме своето развитие, ние заменяме едно пространство с друго. И докато у нас липсва достатъчно опит, а съзнанието ни не е чисто, докато не се научим да натрупваме енергия, ще бъдем принудени да се обръщаме към „заменяния”-та. Това е естествено условие за снемането на стресовото натоварване от мозъка. Дори и когато човек започва да прекалява с пиенето, той се стреми към вид „замяна”- не бъркайте това с вкусването, когато виното и качествените алкохолни продукти се разглеждат от позицията на вкуса. Подобен тип „замени” (породени от слабостта на човек или необразоваността му) е невъзможно да бъдат спрени от никакви закони на ниво „декларация”, тъй като тях най-често ги изисква състоянието на самата физиология на тялото.
Множество подобни социални „замени” могат да бъдат посочени, но всички те произтичат от несъвършеното, несиметрично състояние на обществото, в което образованието не се явява пълноценно, комплексно и обемно. И когато ние започваме да се занимаваме, ние просто „заменяме” едно пространство с друго.
И именно от тази гледна точка аз ще се опитам, в тази част, да „осветя” различните традиции като условия за „замяна”. И това е от особена важност за тези, които току-що започват своето търсене, за да не попаднат в капана на зависимостта от „замяна”-та. Трябва да се обръща по-голямо внимание на самите „задачи”, които стоят (или са стояли) пред тези традиции. Освен това, докато „заменено”-то не се преживее, за нас е сложно да се занимаваме и със самото развитие. Тъй като „замяната” се случва не само на нивото на съзнанието, но и на тялото (като използване на непривични движения или положения на тялото, примерно).
Всъщност, понякога „замяна”-та е нужна именно, за да се убедим в необходимостта на това, което заменяме. Следваме, примерно, някакви изисквания и идеали, но съзнанието ни е „замърсено” и статично претоварено, и за да погледнем на това, което ни се струва „близко”, понякога е полезно да бъде изучено „далечно”-то. Но, така или иначе колкото и „велики” да са, и „близкото” и „далечното”, те са свързани с условията на временното пространство, тоест – това са понятия, които имат своя край. Извън-временното пространство не разделя явленията, то е – един вид - безличностно.
В тази глава ще се постарая тезисно да покажа едни или други „замени”, които влияят на нашето развитие. Или да посоча някои явления, които не би било зле да бъдат подложени на анализ, за по-доброто им приложение в живота ни.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (38)
6.6. Методът за Укрепване на Единното или Съхраняване на Единното
Ако занимаващият се започва да изгражда ритъм, съзнанието му трябва ясно да фиксира петте условия на обучението. И всеки поел по пътя на познанието трябва да търси тези пет условия, защото в противен случай няма как да разбере структурата на развитието.
Всичко това помага на човека да се отмести встрани. Да предположим, че той е дошъл на някой лагер и е попаднал в напълно различна обстановка, в друг свят, други възможности. За него това е чудесна възможност да погледне от няколко различни гледни точки към това, което прави. На семинара вие идвате, за да разберете и да се научите да анализирате, да осмисляте практиката, а не да получите някакви знания за упражненията. Семинарът трябва да ви помогне да укрепите структурата, пропорцията.
Ако съзнанието се научи да разбира тези пет условия на обучение, с времето ще можем да постигнем структурираност на практиката и ще разбираме пространствената ѝ конфигурация. В този случай ще разбираме действително, че в нас съществуват различни системи на тялото, различни тела, които изискват различен тип работа.
Най-важното е, че тук започваме да разбираме как една система на тялото поражда друга, как едно нещо помага за видоизменянето на трето. С други думи, ние реално постигаме структурираност на задачите, следвайки един ясен алгоритъм: първоначално ги отделяме, след това ги усвояваме и накрая ги структурираме. Това е и отговорът на въпроса, за какво ни е необходим Методът: за да достигнем до знанието, защото знанията стоят по-високо от Метода, по-високо от традицията и по-високо от всеки човек, преподаващ тези знания.
Методът позволява на човека да постигне обективно разбиране за това, което прави, и да развие обективна оценка за тези, които го обучават, а това е много важно. Разбира се, когато човек едва започва да се занимава, той просто се доверява на някого, това обаче не бива да продължава дълго. Вярата трябва да премине в разбиране, защо се занимавате именно при този човек и какво ще ви донесе това.
Методът помага и на обучаващия. Използвайки Метода, можем за известно време да избегнем връзката „учител-ученик“, а това е важно, тъй като както за ученика е опасно да има учител, когото не разбира, така и за учителя е опасно да има неразбиращ ученик. Нито един нормален учител не бива да приема някого за ученик, ако не е уверен, че той или следва традицията, или е познал Метода.
Ако съответният човек например му е роднина или собствено дете, той следва естествено традицията и по естествен начин извлича и проблемите от тази традиция.
Всичко описано дотук всъщност формира у човека разбиране за пропорцията. Това е първото условие за структурирането: отговорът на въпроса, как да съгласуваме различните упражнения, знания и най-важното, как да съгласуваме в тях задачите. То обосновава и разбирането, че пропорцията не е философско или още повече психологическо понятие.
Осъзнавайки това, ние трябва да изменим и физиката на тялото си, защото ако нещо в нас е непропорционално, значи всичко се движи не натам, накъдето трябва. Това е особено важно, ако се намираме в движение или водим активен начин на живот. И така, първата задача на пропорцията е именно да не позволи на човека да попадне в хаотично движение.
6.6. Методът за Укрепване на Единното или Съхраняване на Единното
Ако занимаващият се започва да изгражда ритъм, съзнанието му трябва ясно да фиксира петте условия на обучението. И всеки поел по пътя на познанието трябва да търси тези пет условия, защото в противен случай няма как да разбере структурата на развитието.
Всичко това помага на човека да се отмести встрани. Да предположим, че той е дошъл на някой лагер и е попаднал в напълно различна обстановка, в друг свят, други възможности. За него това е чудесна възможност да погледне от няколко различни гледни точки към това, което прави. На семинара вие идвате, за да разберете и да се научите да анализирате, да осмисляте практиката, а не да получите някакви знания за упражненията. Семинарът трябва да ви помогне да укрепите структурата, пропорцията.
Ако съзнанието се научи да разбира тези пет условия на обучение, с времето ще можем да постигнем структурираност на практиката и ще разбираме пространствената ѝ конфигурация. В този случай ще разбираме действително, че в нас съществуват различни системи на тялото, различни тела, които изискват различен тип работа.
Най-важното е, че тук започваме да разбираме как една система на тялото поражда друга, как едно нещо помага за видоизменянето на трето. С други думи, ние реално постигаме структурираност на задачите, следвайки един ясен алгоритъм: първоначално ги отделяме, след това ги усвояваме и накрая ги структурираме. Това е и отговорът на въпроса, за какво ни е необходим Методът: за да достигнем до знанието, защото знанията стоят по-високо от Метода, по-високо от традицията и по-високо от всеки човек, преподаващ тези знания.
Методът позволява на човека да постигне обективно разбиране за това, което прави, и да развие обективна оценка за тези, които го обучават, а това е много важно. Разбира се, когато човек едва започва да се занимава, той просто се доверява на някого, това обаче не бива да продължава дълго. Вярата трябва да премине в разбиране, защо се занимавате именно при този човек и какво ще ви донесе това.
Методът помага и на обучаващия. Използвайки Метода, можем за известно време да избегнем връзката „учител-ученик“, а това е важно, тъй като както за ученика е опасно да има учител, когото не разбира, така и за учителя е опасно да има неразбиращ ученик. Нито един нормален учител не бива да приема някого за ученик, ако не е уверен, че той или следва традицията, или е познал Метода.
Ако съответният човек например му е роднина или собствено дете, той следва естествено традицията и по естествен начин извлича и проблемите от тази традиция.
Всичко описано дотук всъщност формира у човека разбиране за пропорцията. Това е първото условие за структурирането: отговорът на въпроса, как да съгласуваме различните упражнения, знания и най-важното, как да съгласуваме в тях задачите. То обосновава и разбирането, че пропорцията не е философско или още повече психологическо понятие.
Осъзнавайки това, ние трябва да изменим и физиката на тялото си, защото ако нещо в нас е непропорционално, значи всичко се движи не натам, накъдето трябва. Това е особено важно, ако се намираме в движение или водим активен начин на живот. И така, първата задача на пропорцията е именно да не позволи на човека да попадне в хаотично движение.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.4. ИЗУЧАВАНЕ НА ТРАДИЦИИТЕ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ПРОСТРАНСТВОТО (38)
Част 1.4.2. Структурирани системи
Структурирани традиции – това са тези направления, които се опират на метод и са открити за всякакви слоеве на обществото. Тяхната ценност е в едновременното задействане на тялото, съзнанието и енергията. Те са идеални за „подмяна” на всякакви традиции, тъй като възпитават отношение, дисциплина, ритъм и – най-важното – се опират на метод.
БОЙНИ ИЗКУСТВА
Това е, навярно най-структурираният модел за „замяна”, тъй като той се основава на безпрекословно подчинение на дисциплината. И макар даденият модел да е започнал да се развива като система чак към ХVII век, той се явява сам по себе си, най-разпространената група, която се използва от милиони хора.
Без оглед на факта, че всяко от посочените направления има под себе си многовековна „обосновка”, всички те се оказват твърде прозаични и банални. Всяка система е била свързана с конкретни личности и да говорим относно това, какво те са имали предвид, няма смисъл, важно е какво те са „изявили” пред света. Би могло да се каже, че на основата на собствения си опит, те са създали идеален „заменящ” модел.
Да разгледаме някои от тези направления.
КАРАТЕ. Най-първото, масово адаптирано бойно изкуство, което се е появило през 1929 година и е свързано с името на Гичин Фунакоши. Карате е свързано със „замяна”-та на дзен-будизма, който Фунакоши и неговите последователи са извели от по-малко проявено състояние в по-проявено. В резултат на това, от позицията на карате, за дзен-будизма са узнали повече хора.
За определена категория жени, зависещи от силата и дисциплината, даденото направление е станало идеална система, заменяща безволевото и инертно отношение на обществото към тях самите. Всъщност, карате е най-„пасващо” именно на първата и третата група жени (виж гл.2, „Типове жени”).
УШУ. Това е съвременното наименование на древното изкуство го-шу, което означава „да бъдеш изкусен в нещо”, или „каквото и да правиш – прави го качествено”, тоест, още в самото название ние можем да открием задачата, която стои пред ушу – да замени нечестното съществуване с честно пространство. Като система за развитие ушу зависи изключително от този, който го преподава, а не от разните екзотични названия, които се срещат с купища там. Но присъства един важен детайл – източникът на това изкуство е бил метод, откриващ се в понятия като И-цюан – „изкуство на правилното построяване на тялото”, Цюан-фа – „юмручни методи”, Син –и – „насочена воля”.
В наши дни ушу е доста популярна форма за „замяна” на различни нива – на емоционално (естетическо, спортно ушу), като елемент за развиване на тялото и съзнанието, като някакъв духовен път и т.н., така или иначе за ушу може да се говори много, но за жените то крие в себе си множество препятствия, и тук наистина много зависи от този, който предлага дадената „замяна”.
Между другото ушу днес е доста „плодовито” (повече от 500 вида и под-вида) и продължава да „ражда” все повече нови направления, при цялото желание на Комунистическата Партия да вземе раждаемостта под строг контрол. С основните проблеми при ушу се сблъскват не толкова жените (те, по правило, идват в „света на ушу” на достатъчно зряла възраст и си избират някои от „вътрешните” направления), а по-скоро момичетата, които израстват с „подменено” тяло и съзнание.
И ако нещо се е оказало нарушено, за тях това вече е даденост, от която е много трудно да ги „изведеш”. Основният проблем се крие в това, че „замяна”-та става на нивото на тялото, което значи, че са изработени определени усещания и емоции, от които зависи работата на мозъка. Тук би могло да възникне несъгласие, относно следният въпрос – защо да е лошо да се работи с тялото? Всъщност, нищо лошо няма, но присъстват проблеми, които се „залагат” по отношение на матката и които по-късно биха могли да доведат до реални усложнения.
Част 1.4.2. Структурирани системи
Структурирани традиции – това са тези направления, които се опират на метод и са открити за всякакви слоеве на обществото. Тяхната ценност е в едновременното задействане на тялото, съзнанието и енергията. Те са идеални за „подмяна” на всякакви традиции, тъй като възпитават отношение, дисциплина, ритъм и – най-важното – се опират на метод.
БОЙНИ ИЗКУСТВА
Това е, навярно най-структурираният модел за „замяна”, тъй като той се основава на безпрекословно подчинение на дисциплината. И макар даденият модел да е започнал да се развива като система чак към ХVII век, той се явява сам по себе си, най-разпространената група, която се използва от милиони хора.
Без оглед на факта, че всяко от посочените направления има под себе си многовековна „обосновка”, всички те се оказват твърде прозаични и банални. Всяка система е била свързана с конкретни личности и да говорим относно това, какво те са имали предвид, няма смисъл, важно е какво те са „изявили” пред света. Би могло да се каже, че на основата на собствения си опит, те са създали идеален „заменящ” модел.
Да разгледаме някои от тези направления.
КАРАТЕ. Най-първото, масово адаптирано бойно изкуство, което се е появило през 1929 година и е свързано с името на Гичин Фунакоши. Карате е свързано със „замяна”-та на дзен-будизма, който Фунакоши и неговите последователи са извели от по-малко проявено състояние в по-проявено. В резултат на това, от позицията на карате, за дзен-будизма са узнали повече хора.
За определена категория жени, зависещи от силата и дисциплината, даденото направление е станало идеална система, заменяща безволевото и инертно отношение на обществото към тях самите. Всъщност, карате е най-„пасващо” именно на първата и третата група жени (виж гл.2, „Типове жени”).
УШУ. Това е съвременното наименование на древното изкуство го-шу, което означава „да бъдеш изкусен в нещо”, или „каквото и да правиш – прави го качествено”, тоест, още в самото название ние можем да открием задачата, която стои пред ушу – да замени нечестното съществуване с честно пространство. Като система за развитие ушу зависи изключително от този, който го преподава, а не от разните екзотични названия, които се срещат с купища там. Но присъства един важен детайл – източникът на това изкуство е бил метод, откриващ се в понятия като И-цюан – „изкуство на правилното построяване на тялото”, Цюан-фа – „юмручни методи”, Син –и – „насочена воля”.
В наши дни ушу е доста популярна форма за „замяна” на различни нива – на емоционално (естетическо, спортно ушу), като елемент за развиване на тялото и съзнанието, като някакъв духовен път и т.н., така или иначе за ушу може да се говори много, но за жените то крие в себе си множество препятствия, и тук наистина много зависи от този, който предлага дадената „замяна”.
Между другото ушу днес е доста „плодовито” (повече от 500 вида и под-вида) и продължава да „ражда” все повече нови направления, при цялото желание на Комунистическата Партия да вземе раждаемостта под строг контрол. С основните проблеми при ушу се сблъскват не толкова жените (те, по правило, идват в „света на ушу” на достатъчно зряла възраст и си избират някои от „вътрешните” направления), а по-скоро момичетата, които израстват с „подменено” тяло и съзнание.
И ако нещо се е оказало нарушено, за тях това вече е даденост, от която е много трудно да ги „изведеш”. Основният проблем се крие в това, че „замяна”-та става на нивото на тялото, което значи, че са изработени определени усещания и емоции, от които зависи работата на мозъка. Тук би могло да възникне несъгласие, относно следният въпрос – защо да е лошо да се работи с тялото? Всъщност, нищо лошо няма, но присъстват проблеми, които се „залагат” по отношение на матката и които по-късно биха могли да доведат до реални усложнения.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (39)
6.6. Методът за Укрепване на Единното или Съхраняване на Единното
Пропорцията също така е това, което нараства силата в нас, а без нея всичко, което имаме, рано или късно свършва. В пропорцията се крие знанието за тази сила, за това, как да я нарастваме и използваме. Даоистката система предлага идеална конструкция, отнасяща се към едно от най-древните знания – изкуството на 13-те формули, което днес в по-голяма или по-малка степен е представено в тайдзи-цюан. Това ни дава възможност да пристъпим към построяването на пропорцията в реалните закони, първоначално създадени още при формирането на идеята за инструментариума на тайдзи-цюан.
Тайдзи-цюан не е набор от движения, а набор от закони. Тайдзи е задача, която трябва да осъществим. Това е знание, съставено от трите изкуства на пропорциите (пропорцията на Земята, пропорцията на Небето и пропорцията на Човека), в което са представени петте нива във всеки блок на движенията.
Тайдзи е изкуство, което от самото начало се обляга на етапа на напълване. А той не се построява никак лесно, тъй като също трябва да премине през пет нива на познание.
По този начин пропорцията също има свои пет условия на развитието: първоначално развиваме пропорцията от гледна точка на напълването. Правим формата и се напълваме с някакви усещания, някакви открития. Това е все едно да влезете в кафенето и да изпиете един фреш. Идва и си отива... Хората, които започват да се занимават с тайдзи-цюан, обикновено се чувстват добре, докато правят нещата, и не толкова добре, докато не ги правят, и причината за това е, че тялото им е като надупчено и всичко минава през него като през гевгир.
Следващото условие е да изучим пропорцията от гледна точка на съсредоточаването. Важно е да не позволяваме на напълването да надделее над съсредоточаването. Тоест, не бива да позволяваме на усещанията да отвличат съзнанието ни от задачата.
Третото условие е да изучим пропорцията от позицията на ритъма, тъй като ако създаваме пропорцията неправилно, нарушаваме дишането и циркулацията на енергията. Следователно нарушаваме и задачата си. За да разберем пропорцията, никак не е маловажно с каква скорост правим едно или друго движение.
В рамките на четвъртото условие разглеждаме пропорцията от гледна точка на оста. Ако не се сдобием с естественост в пропорцията, тогава няма как да разберем силата. Следователно няма да можем да я развиваме. Тук много важно е да съблюдаваме правилното съотношение – трябва да нарастваме силата си, за да усилим пропорцията, т.е. силата ни е необходима не за нарастване на силата, а за пропорцията.
И едва на петия етап изучаваме пропорцията от гледна точка на пропорцията. Докато не усетим пропорцията физически между лявата и дясната си част, предната и задната си част, между горната и долната, всичко остава една утопия. Докато не почувстваме физически геометрията на тялото, пропорцията не представлява нищо за нас.
Петото условие е, когато физически почувстваме в себе си куба. Това е и първата стъпка към опознаването на пропорцията от гледна точка на пропорцията.
След това можем да продължим и към следващия принцип на Метода – към оста.
6.6. Методът за Укрепване на Единното или Съхраняване на Единното
Пропорцията също така е това, което нараства силата в нас, а без нея всичко, което имаме, рано или късно свършва. В пропорцията се крие знанието за тази сила, за това, как да я нарастваме и използваме. Даоистката система предлага идеална конструкция, отнасяща се към едно от най-древните знания – изкуството на 13-те формули, което днес в по-голяма или по-малка степен е представено в тайдзи-цюан. Това ни дава възможност да пристъпим към построяването на пропорцията в реалните закони, първоначално създадени още при формирането на идеята за инструментариума на тайдзи-цюан.
Тайдзи-цюан не е набор от движения, а набор от закони. Тайдзи е задача, която трябва да осъществим. Това е знание, съставено от трите изкуства на пропорциите (пропорцията на Земята, пропорцията на Небето и пропорцията на Човека), в което са представени петте нива във всеки блок на движенията.
Тайдзи е изкуство, което от самото начало се обляга на етапа на напълване. А той не се построява никак лесно, тъй като също трябва да премине през пет нива на познание.
По този начин пропорцията също има свои пет условия на развитието: първоначално развиваме пропорцията от гледна точка на напълването. Правим формата и се напълваме с някакви усещания, някакви открития. Това е все едно да влезете в кафенето и да изпиете един фреш. Идва и си отива... Хората, които започват да се занимават с тайдзи-цюан, обикновено се чувстват добре, докато правят нещата, и не толкова добре, докато не ги правят, и причината за това е, че тялото им е като надупчено и всичко минава през него като през гевгир.
Следващото условие е да изучим пропорцията от гледна точка на съсредоточаването. Важно е да не позволяваме на напълването да надделее над съсредоточаването. Тоест, не бива да позволяваме на усещанията да отвличат съзнанието ни от задачата.
Третото условие е да изучим пропорцията от позицията на ритъма, тъй като ако създаваме пропорцията неправилно, нарушаваме дишането и циркулацията на енергията. Следователно нарушаваме и задачата си. За да разберем пропорцията, никак не е маловажно с каква скорост правим едно или друго движение.
В рамките на четвъртото условие разглеждаме пропорцията от гледна точка на оста. Ако не се сдобием с естественост в пропорцията, тогава няма как да разберем силата. Следователно няма да можем да я развиваме. Тук много важно е да съблюдаваме правилното съотношение – трябва да нарастваме силата си, за да усилим пропорцията, т.е. силата ни е необходима не за нарастване на силата, а за пропорцията.
И едва на петия етап изучаваме пропорцията от гледна точка на пропорцията. Докато не усетим пропорцията физически между лявата и дясната си част, предната и задната си част, между горната и долната, всичко остава една утопия. Докато не почувстваме физически геометрията на тялото, пропорцията не представлява нищо за нас.
Петото условие е, когато физически почувстваме в себе си куба. Това е и първата стъпка към опознаването на пропорцията от гледна точка на пропорцията.
След това можем да продължим и към следващия принцип на Метода – към оста.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.4. ИЗУЧАВАНЕ НА ТРАДИЦИИТЕ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ПРОСТРАНСТВОТО (39)
Част 1.4.2. Структурирани системи
АЙКИДО. Доста интересно направление, свързано с О-сенсей Морихей Уешиба, в което той е „заменил” сам себе си, между другото, не толкова по съзнателна воля, колкото чрез опит и усилие. Като резултат е възникнало загадъчно изкуство, не докрай обяснено, по простата причина, че О-сенсей го е „довършил”, когато вече се е намирал на нивото на свръх-съзнателно преживяване (свръх-съзнание). А това означава, че последователите на Уешиба не са могли да го разберат в достатъчна степен, а пък времето за обучението им в това състояние вече не е стигнало (а е възможно да са липсвали и умения). За жените това е много подходящо направление за „замяна”, в което можеш красиво да се обличаш, красиво да падаш и да си мислиш за хармонията.
ТАНЦУВАЛНИ НАПРАВЛЕНИЯ
Направления, които са произлезли от някаква традиция, но с времето са се превърнали в самостоятелни. Най-главното е, че те са придобили метод и структура, което, всъщност, е и заменило самата традиция. За съвременното общество това не е лошо, но е недостатъчно, защото традицията би могла да бъде заменена, но самите знания - не.
В същото време е необходимо да отбележим, че доколкото в съвременният свят дадените направления се явяват по-скоро начин за прекарване на свободното време, отколкото реално развитие, те се явяват, по-скоро, един вид „групи по интереси”. Но понеже мнозина смятат, че реално разбират танцът и неговото изкуство, се налага да отделим тези танцувални направления в графата „структурирани”. И макар че историята на танците е много по-дълбока от тази на бойните изкуства, именно поради съвременната „размитост” и отсъствието на дисциплина (понеже основно те се преподават от жени), аз ги поставих на второ място. Защото в този случай ние се сблъскваме в по-голяма степен с желанието за „замяна”, отколкото с реална възможност това да бъде направено. Съвременният танц – това е „замяна” на желанията или „временно скривалище” в друго временно пространство.
АРАБСКИ ТАНЦИ. Това е танц, който изначално е предполагал развиване и укрепване на природата на жената, както и нейното разкриване, а днес се е превърнал в масово преклонение пред усещанията от страна на самата жена. Поради отсъствието на метод и нежелание да се опознае танцът като истинско изкуство, той се е оказал в положение на заложник на отделни преподавателки, които обучават на него така, както те го разбират.
Отсъствието на идеологически модел в съвременният арабски танц, както и нежеланието на жените да се „потопят” в самата арабска култура (което го е породила), прави позицията му силно опростена (повърхностна). От друга страна, достатъчно популярен и притегателен, арабският танц носи в себе си силен позитивен заряд, който би позволил на жената рано или късно да повдигне пред себе си едни или други въпроси.
САМБА. Културологически бразилски танц, произлязъл от ритуалният танц „семба”. Изначалната задача на този танц е била, да се развие изкуството на удържане на колебанията (честотата) в четири такта.
Днес самба се е превърнал в символ на сексуалността и абсолютно зависи от пазара, като се явява пример за танца, като „замяна” на сексуалните отношения. При това, заради факта, че за изучаването на този танц се налага да притежаваш определено качество на тялото, той е много труден за овладяване от страна на европейките (и другите подобни на тях), „блокирани”(стегнати) в своите форми и движения. Същността на самба – това е умението да се намираш в естествено преживяване на движението. Ритъмът на семба (анголският „корен” на самбата) е близък до ритъмът на биене на сърцето.
Част 1.4.2. Структурирани системи
АЙКИДО. Доста интересно направление, свързано с О-сенсей Морихей Уешиба, в което той е „заменил” сам себе си, между другото, не толкова по съзнателна воля, колкото чрез опит и усилие. Като резултат е възникнало загадъчно изкуство, не докрай обяснено, по простата причина, че О-сенсей го е „довършил”, когато вече се е намирал на нивото на свръх-съзнателно преживяване (свръх-съзнание). А това означава, че последователите на Уешиба не са могли да го разберат в достатъчна степен, а пък времето за обучението им в това състояние вече не е стигнало (а е възможно да са липсвали и умения). За жените това е много подходящо направление за „замяна”, в което можеш красиво да се обличаш, красиво да падаш и да си мислиш за хармонията.
ТАНЦУВАЛНИ НАПРАВЛЕНИЯ
Направления, които са произлезли от някаква традиция, но с времето са се превърнали в самостоятелни. Най-главното е, че те са придобили метод и структура, което, всъщност, е и заменило самата традиция. За съвременното общество това не е лошо, но е недостатъчно, защото традицията би могла да бъде заменена, но самите знания - не.
В същото време е необходимо да отбележим, че доколкото в съвременният свят дадените направления се явяват по-скоро начин за прекарване на свободното време, отколкото реално развитие, те се явяват, по-скоро, един вид „групи по интереси”. Но понеже мнозина смятат, че реално разбират танцът и неговото изкуство, се налага да отделим тези танцувални направления в графата „структурирани”. И макар че историята на танците е много по-дълбока от тази на бойните изкуства, именно поради съвременната „размитост” и отсъствието на дисциплина (понеже основно те се преподават от жени), аз ги поставих на второ място. Защото в този случай ние се сблъскваме в по-голяма степен с желанието за „замяна”, отколкото с реална възможност това да бъде направено. Съвременният танц – това е „замяна” на желанията или „временно скривалище” в друго временно пространство.
АРАБСКИ ТАНЦИ. Това е танц, който изначално е предполагал развиване и укрепване на природата на жената, както и нейното разкриване, а днес се е превърнал в масово преклонение пред усещанията от страна на самата жена. Поради отсъствието на метод и нежелание да се опознае танцът като истинско изкуство, той се е оказал в положение на заложник на отделни преподавателки, които обучават на него така, както те го разбират.
Отсъствието на идеологически модел в съвременният арабски танц, както и нежеланието на жените да се „потопят” в самата арабска култура (което го е породила), прави позицията му силно опростена (повърхностна). От друга страна, достатъчно популярен и притегателен, арабският танц носи в себе си силен позитивен заряд, който би позволил на жената рано или късно да повдигне пред себе си едни или други въпроси.
САМБА. Културологически бразилски танц, произлязъл от ритуалният танц „семба”. Изначалната задача на този танц е била, да се развие изкуството на удържане на колебанията (честотата) в четири такта.
Днес самба се е превърнал в символ на сексуалността и абсолютно зависи от пазара, като се явява пример за танца, като „замяна” на сексуалните отношения. При това, заради факта, че за изучаването на този танц се налага да притежаваш определено качество на тялото, той е много труден за овладяване от страна на европейките (и другите подобни на тях), „блокирани”(стегнати) в своите форми и движения. Същността на самба – това е умението да се намираш в естествено преживяване на движението. Ритъмът на семба (анголският „корен” на самбата) е близък до ритъмът на биене на сърцето.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (40)
6.6. Методът за Укрепване на Единното или Съхраняване на Единното
Инструменти на обучението
За разлика от напълването, което не може да има собствени инструменти, тук те са даденост. Пропорцията трябва да има инструментариум. Идеалната практика, която може да изведе човека до разбирането на геометрията на тялото, е тайдзи-цюан.
Пропорцията в изкуството тайдзи-цюан
• Преди да започнем да развиваме тялото (под тяло тук се разбира физическият и енергиен модел), трябва да го възстановим.
• Преди да развием геометрията и укрепим съзнанието, трябва да развием съсредоточаване.
• Практиката се построява само чрез система от принципи, определящи първоначалното развитие на тялото, съзнанието и енергията.
• Тайдзи-цюан се основава на геометрията не само в движение, но и в покой (квадрат в кръга, кръг в квадрата). Геометрията позволява техниката на тайдзи-цюан да се строи в триизмерната координатна система.
• Движението се опира на естествеността, което означава, че то може да нараства. Тъй като се опира на нарастващото усилие, тайдзи-цюан не може да има граници в развитието.
• Развива се вътрешното подхранване.
6.6. Методът за Укрепване на Единното или Съхраняване на Единното
Инструменти на обучението
За разлика от напълването, което не може да има собствени инструменти, тук те са даденост. Пропорцията трябва да има инструментариум. Идеалната практика, която може да изведе човека до разбирането на геометрията на тялото, е тайдзи-цюан.
Пропорцията в изкуството тайдзи-цюан
• Преди да започнем да развиваме тялото (под тяло тук се разбира физическият и енергиен модел), трябва да го възстановим.
• Преди да развием геометрията и укрепим съзнанието, трябва да развием съсредоточаване.
• Практиката се построява само чрез система от принципи, определящи първоначалното развитие на тялото, съзнанието и енергията.
• Тайдзи-цюан се основава на геометрията не само в движение, но и в покой (квадрат в кръга, кръг в квадрата). Геометрията позволява техниката на тайдзи-цюан да се строи в триизмерната координатна система.
• Движението се опира на естествеността, което означава, че то може да нараства. Тъй като се опира на нарастващото усилие, тайдзи-цюан не може да има граници в развитието.
• Развива се вътрешното подхранване.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.4. ИЗУЧАВАНЕ НА ТРАДИЦИИТЕ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ПРОСТРАНСТВОТО (40)
Част 1.4.2. Структурирани системи
САЛСА - това е езикът на общуване в Куба и Пуерто-Рико. Да се говори за него, като за танц, е доста сложно – това е „замяна” на приетия при нас начин на общуване. Това е вид „танцувален джаз”, в който самата жена е инструментът, с който разговаря мъжът, посредством тялото и ритъма. За да разберете това направление, трябва да пообиколите улиците на Хавана. Този танц – това е „разрез” на човешките отношения, при който пребиваването в екстатично състояние е поставено над всичко.
ФЛАМЕНКО - това е егоизмът на съвременната жена, където тя иска да докаже на всеки, че е „по-добра”, „по-красива” и „по-емоционална” от всички останали. В който тя иска да се „подмени” сама. Този танц е интересен от гледна точка на своето историческо формиране. Това е танц-история, който изисква определена интелигентност и сдържаност. Качеството му до голяма степен зависи от качеството на преподаване.
ТАНГО - танц, който не трябва да се описва и не трябва да се разбира. Това е „плод” на обществено съзнание. Това е есенцията на цяла една страна, която много успешно е „заменила” едно свое състояние и възприятие, с друго. Тангото няма начало, нито завършек. То винаги се е явявало, само по себе си, част от живота. То не може да бъде „прилагателно” към нещо. Развитието при тангото (в него) – това е развиване на жизненият опит, в особена форма на отношения, разговор... Самото разбиране, че за този танц е важна атмосферата, която изменя есенцията на нещо много по-голямо, от самия танц.
Част 1.4.3. Структурирани концентрирани системи
Тук ще говорим за системи, които поставят развитието изключително в зависимост от съзнанието, а не от тялото, при които „замяна”-та на пространството става за сметка на реално изменение, тоест – за сметка на трансформацията.
ДАОИСТКА АЛХИМИЯ. Система от знания, изначално опираща се на различен опит на познание, породила познатата на всички днес, китайска медицина. В днешно време, даоистката алхимия се явява традицията, притежаваща най-дълбокият опит за работа с тялото и енергията, посредством съзнанието. Дадената система е представена като единна концепция, имаща множество интерпретации. Тя се основава на връзката между микро-космосът, който представлява човека, и макро-космосът, който представлява пространството, тоест – това е най-съвършената система за „замяна” на „малкото” и „голямото”.
Даоистката алхимия се разделя на множество различни направления, които биха могли да се определят, като практики и техники, свързани с „движение”-то и „покоя”. На днешният ден това е най-разпространената концентрирана система за развитие, естествена система, която даже помага не толкова за „замяна”-та, а по-скоро – за „намаляването” на едното за сметка на „увеличаване” на другото.
Част 1.4.2. Структурирани системи
САЛСА - това е езикът на общуване в Куба и Пуерто-Рико. Да се говори за него, като за танц, е доста сложно – това е „замяна” на приетия при нас начин на общуване. Това е вид „танцувален джаз”, в който самата жена е инструментът, с който разговаря мъжът, посредством тялото и ритъма. За да разберете това направление, трябва да пообиколите улиците на Хавана. Този танц – това е „разрез” на човешките отношения, при който пребиваването в екстатично състояние е поставено над всичко.
ФЛАМЕНКО - това е егоизмът на съвременната жена, където тя иска да докаже на всеки, че е „по-добра”, „по-красива” и „по-емоционална” от всички останали. В който тя иска да се „подмени” сама. Този танц е интересен от гледна точка на своето историческо формиране. Това е танц-история, който изисква определена интелигентност и сдържаност. Качеството му до голяма степен зависи от качеството на преподаване.
ТАНГО - танц, който не трябва да се описва и не трябва да се разбира. Това е „плод” на обществено съзнание. Това е есенцията на цяла една страна, която много успешно е „заменила” едно свое състояние и възприятие, с друго. Тангото няма начало, нито завършек. То винаги се е явявало, само по себе си, част от живота. То не може да бъде „прилагателно” към нещо. Развитието при тангото (в него) – това е развиване на жизненият опит, в особена форма на отношения, разговор... Самото разбиране, че за този танц е важна атмосферата, която изменя есенцията на нещо много по-голямо, от самия танц.
Част 1.4.3. Структурирани концентрирани системи
Тук ще говорим за системи, които поставят развитието изключително в зависимост от съзнанието, а не от тялото, при които „замяна”-та на пространството става за сметка на реално изменение, тоест – за сметка на трансформацията.
ДАОИСТКА АЛХИМИЯ. Система от знания, изначално опираща се на различен опит на познание, породила познатата на всички днес, китайска медицина. В днешно време, даоистката алхимия се явява традицията, притежаваща най-дълбокият опит за работа с тялото и енергията, посредством съзнанието. Дадената система е представена като единна концепция, имаща множество интерпретации. Тя се основава на връзката между микро-космосът, който представлява човека, и макро-космосът, който представлява пространството, тоест – това е най-съвършената система за „замяна” на „малкото” и „голямото”.
Даоистката алхимия се разделя на множество различни направления, които биха могли да се определят, като практики и техники, свързани с „движение”-то и „покоя”. На днешният ден това е най-разпространената концентрирана система за развитие, естествена система, която даже помага не толкова за „замяна”-та, а по-скоро – за „намаляването” на едното за сметка на „увеличаване” на другото.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (41)
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
ФОРМИРАНЕТО НА ОСТА Е УСЛОВИЕ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЕСТЕСТВЕНОСТ,
а следователно и на личен подход към всяко действие не само от позиция на знанието, но и от съответното вътрешно състояние (от позиция на хармонията).
За формирането на оста е нужно да се изгради правилна циркулация на енергията, което дава възможност на човека да генерира енергия и да управлява енергийните процеси в своето тяло на това ниво, на което е възможно усилване на вътрешния потенциал на организма. Трябва да се има предвид, че когато циркулацията на енергията не е изградена, консумацията на енергия е повече, отколкото нейното развитие.
Това ниво зависи от качеството на изградените навици, свързани с напълването. Възможността за контрол на процеса на действията ни не е достатъчна, трябва да се осъзнаят принципите и законите, позволяващи правилно да се построи работата на тялото, енергията и съзнанието. Важно е да се снемат вътрешните енергийни блокажи и да се предпазим от процеси, които водят до нарушаване на енергийната работа на меридианите на тялото. Съответно тук са необходими знания и реално разбиране на свойствата на тялото от позицията на енергийната проходимост.
Трябва да се има предвид, че когато говорим за оста, говорим за ориентира (менталната ос), за целенасочената циркулация на енергията (енергийната ос) и за вътрешните съответствия (физическата ос). Ще разгледаме първите два аспекта.
Менталната ос
• Разбиране на собствените качества.
• Умение за задаване на правилните въпроси, свързани с понятието за енергийна култура на човека.
• Изучаване на опита и общуване с хора, които вече са положили определено усилие по пътя на разбиране на казаното по-горе.
• Четене на различна литература, позволяваща да се погледне на определен въпрос от различни страни.
• Посещение на лекции и семинари, където може да се задават въпроси, на които засега не са намерени отговори.
• Възможност за консултации с цел уточняване на неясните моменти.
• Правилно провеждане на времето, което се определя като професионално (работно).
• Правилно провеждане на времето, което се определя като свободно.
Формирането на менталната ос предполага съответствие между действие и цели. Трябва ясно да се разбират разликите в методиките на поднасяне на материала, а не да се възприема всеки материал само от една страна, често изолираща човека от целия останал необходим обем. Важно е да се отчита, че на началния етап, докато изкуството на обучението не е овладяно, у вас може да се породи желание за методика, която най-много ви устройва.
Това може да доведе до позиция на „всезнание“ в условия, в които това знание въобще отсъства, което е своеобразна клопка на обучението, когато вместо да се погледне за пореден път на предмета на познание под малко по-различен ъгъл, се формира позиция „аз знам“. Това води до блокиране на възприятието. Познанието трябва да задава правилна циркулация на енергийното преживяване на процеса.
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
ФОРМИРАНЕТО НА ОСТА Е УСЛОВИЕ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЕСТЕСТВЕНОСТ,
а следователно и на личен подход към всяко действие не само от позиция на знанието, но и от съответното вътрешно състояние (от позиция на хармонията).
За формирането на оста е нужно да се изгради правилна циркулация на енергията, което дава възможност на човека да генерира енергия и да управлява енергийните процеси в своето тяло на това ниво, на което е възможно усилване на вътрешния потенциал на организма. Трябва да се има предвид, че когато циркулацията на енергията не е изградена, консумацията на енергия е повече, отколкото нейното развитие.
Това ниво зависи от качеството на изградените навици, свързани с напълването. Възможността за контрол на процеса на действията ни не е достатъчна, трябва да се осъзнаят принципите и законите, позволяващи правилно да се построи работата на тялото, енергията и съзнанието. Важно е да се снемат вътрешните енергийни блокажи и да се предпазим от процеси, които водят до нарушаване на енергийната работа на меридианите на тялото. Съответно тук са необходими знания и реално разбиране на свойствата на тялото от позицията на енергийната проходимост.
Трябва да се има предвид, че когато говорим за оста, говорим за ориентира (менталната ос), за целенасочената циркулация на енергията (енергийната ос) и за вътрешните съответствия (физическата ос). Ще разгледаме първите два аспекта.
Менталната ос
• Разбиране на собствените качества.
• Умение за задаване на правилните въпроси, свързани с понятието за енергийна култура на човека.
• Изучаване на опита и общуване с хора, които вече са положили определено усилие по пътя на разбиране на казаното по-горе.
• Четене на различна литература, позволяваща да се погледне на определен въпрос от различни страни.
• Посещение на лекции и семинари, където може да се задават въпроси, на които засега не са намерени отговори.
• Възможност за консултации с цел уточняване на неясните моменти.
• Правилно провеждане на времето, което се определя като професионално (работно).
• Правилно провеждане на времето, което се определя като свободно.
Формирането на менталната ос предполага съответствие между действие и цели. Трябва ясно да се разбират разликите в методиките на поднасяне на материала, а не да се възприема всеки материал само от една страна, често изолираща човека от целия останал необходим обем. Важно е да се отчита, че на началния етап, докато изкуството на обучението не е овладяно, у вас може да се породи желание за методика, която най-много ви устройва.
Това може да доведе до позиция на „всезнание“ в условия, в които това знание въобще отсъства, което е своеобразна клопка на обучението, когато вместо да се погледне за пореден път на предмета на познание под малко по-различен ъгъл, се формира позиция „аз знам“. Това води до блокиране на възприятието. Познанието трябва да задава правилна циркулация на енергийното преживяване на процеса.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.4. ИЗУЧАВАНЕ НА ТРАДИЦИИТЕ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ПРОСТРАНСТВОТО (41)
Част 1.4.3 Структурирани концентрирани системи
От гледна точка на „масовост”-та, основните производни на даоистката алхимия се явяват тайдзи-цюан и цигун. И именно тези две названия са породили толкова „подмени” в съзнанията на занимаващите се, че, от тази гледна точка, с тях може да се мери единствено индийската йога.
ЙОГА - втората по масовост система, след даоистката алхимия, но по-разпознаваема, защото йога на днешния ден с явява в по-голяма степен „бизнес-бренд”, отколкото съдържанието, отговарящо на първоначалният обем на този термин. По тази причина, в този случай се сблъскваме с два вида „подмени” – „замяна” в съзнанието на самият занимаващ се и със „социална замяна”. Същото така, трябва да кажем, че и вътре, в самата йога присъстват и понятийни системи за „замяна”, които също въвеждат в някакво недоразбиране дори и онези, които обръщат внимание на съдържанието на самата йога. Класическата система на взаимо-заменящи се видове йога – това са раджа-йога, бхакти-йога, джняна йога, карма-йога и хаткха-йога (изключва етическите компоненти и е по-близко до класическата тантра). Основната задача пред йога – това е „замяна” на временното съзнание с трансцедентно (извън-временно). От гледна точка на „задачите” си, индийската йога и даоистката алхимия са сходни. Разликите между тях са условни до известна степен и имат значение единствено на етапа, когато работата тече, все още, във временното пространство.
ЕСТЕСТВЕНИ МОДЕЛИРАНИ ТРАДИЦИИ
Към структурираните концентрирани системи трябва да добавим естествените моделирани традиции, създадени въз основа на определено изкуство на познаване на пространството. Тук става дума за интересите и основите на общественото строителство, което определя културата на обществото. Задачата пред тези традиции – да осигурят на обществото способи за взаимодействие с пространството на времето. Ще разгледаме някои от тях.
МОДЕЛЪТ НА ВЕДИТЕ. Ведите (знание, разбиране, мъдрост, учение – от санскр.) – това са събрани свещени химни, създадени от арийците, покорили от север Индия в древността. Тяхната гледна точка към света е залегнала като система в основата на традициите, които по-късно са се трансформирали в брахманизма, индуизма и йога. От тази гледна точка, тантра е исторически по-близка към традициите на до-арийска Индия (виж. Мохенджо Даро, Харапа).
Индийските божества се споменават във ведите, но там все още не играят главна роля. Цели векове ведите са просъществували единствено на нивото на устното предаване (в стихотворна форма) и са били записани много по-късно, а след още много време са били допълнени от упанишадите. Смята се, че ведите са „шрути” (чуто – санскр.), „апаурушея” (безличното – санскр.) – вечни божествени откровения, които са били дадени на човечеството чрез откровенията на мъдреци-светци. Различават се четири вида веди: „Ригведа” (веда на химните) – най-древният от текстовете; „Яджурведа” (веда на жертвените формули); „Самаведа” (веда на ритуалите); „”Атхарведа” (веда на заклинанията) – текст, който е по-късен и в някои от школите на брахманизма не се отчита. Във ведите се утвърждава безграничността на висшето знание и ограничеността на човешкото знание. Моделът на ведите може да бъде реално разбран само от концентрирано съзнание.
Част 1.4.3 Структурирани концентрирани системи
От гледна точка на „масовост”-та, основните производни на даоистката алхимия се явяват тайдзи-цюан и цигун. И именно тези две названия са породили толкова „подмени” в съзнанията на занимаващите се, че, от тази гледна точка, с тях може да се мери единствено индийската йога.
ЙОГА - втората по масовост система, след даоистката алхимия, но по-разпознаваема, защото йога на днешния ден с явява в по-голяма степен „бизнес-бренд”, отколкото съдържанието, отговарящо на първоначалният обем на този термин. По тази причина, в този случай се сблъскваме с два вида „подмени” – „замяна” в съзнанието на самият занимаващ се и със „социална замяна”. Същото така, трябва да кажем, че и вътре, в самата йога присъстват и понятийни системи за „замяна”, които също въвеждат в някакво недоразбиране дори и онези, които обръщат внимание на съдържанието на самата йога. Класическата система на взаимо-заменящи се видове йога – това са раджа-йога, бхакти-йога, джняна йога, карма-йога и хаткха-йога (изключва етическите компоненти и е по-близко до класическата тантра). Основната задача пред йога – това е „замяна” на временното съзнание с трансцедентно (извън-временно). От гледна точка на „задачите” си, индийската йога и даоистката алхимия са сходни. Разликите между тях са условни до известна степен и имат значение единствено на етапа, когато работата тече, все още, във временното пространство.
ЕСТЕСТВЕНИ МОДЕЛИРАНИ ТРАДИЦИИ
Към структурираните концентрирани системи трябва да добавим естествените моделирани традиции, създадени въз основа на определено изкуство на познаване на пространството. Тук става дума за интересите и основите на общественото строителство, което определя културата на обществото. Задачата пред тези традиции – да осигурят на обществото способи за взаимодействие с пространството на времето. Ще разгледаме някои от тях.
МОДЕЛЪТ НА ВЕДИТЕ. Ведите (знание, разбиране, мъдрост, учение – от санскр.) – това са събрани свещени химни, създадени от арийците, покорили от север Индия в древността. Тяхната гледна точка към света е залегнала като система в основата на традициите, които по-късно са се трансформирали в брахманизма, индуизма и йога. От тази гледна точка, тантра е исторически по-близка към традициите на до-арийска Индия (виж. Мохенджо Даро, Харапа).
Индийските божества се споменават във ведите, но там все още не играят главна роля. Цели векове ведите са просъществували единствено на нивото на устното предаване (в стихотворна форма) и са били записани много по-късно, а след още много време са били допълнени от упанишадите. Смята се, че ведите са „шрути” (чуто – санскр.), „апаурушея” (безличното – санскр.) – вечни божествени откровения, които са били дадени на човечеството чрез откровенията на мъдреци-светци. Различават се четири вида веди: „Ригведа” (веда на химните) – най-древният от текстовете; „Яджурведа” (веда на жертвените формули); „Самаведа” (веда на ритуалите); „”Атхарведа” (веда на заклинанията) – текст, който е по-късен и в някои от школите на брахманизма не се отчита. Във ведите се утвърждава безграничността на висшето знание и ограничеността на човешкото знание. Моделът на ведите може да бъде реално разбран само от концентрирано съзнание.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне