МЕТОД (27)
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Болестта на съвременния човек
Основният проблем на съвременния човек е в това, че решава проблемите си във временното пространство. Освен това по природа той битува в различни временни зависимости – социални, психологически, именни и т.н.
Когато се намираме във временното пространство и ползваме неговите закони, не можем да постигнем нищо. Невъзможно е да се реши проблемът, като се използва тази определена честота, независимо какъв е проблемът. Да вземем за пример болестта. Всъщност нито една медицина, с изключение на даоистката и тази на древните племена (които по начало си поставят задачата да променят честотата), не може да излекува човека. Лекарите просто премахват проблема от едно място и той възниква на друго.
Съществуват изключително много показатели, с които идваме и според които можем да живеем, обаче човек най-често се привързва към най-примитивните от тях – към тези, които зависят от временните условия. И най-опасното е, че мозъкът започва също да зависи от подобни показатели, т.е. той оперира с несъвършени обекти. Живеейки във временните показатели, той развива временни емоции, защото на нивото на съзнанието всички ценности са временни.
Когато започнем да опитваме да променим това, трябва да разбираме, че без да усилим съзнанието си, няма да можем да излезем от временните показатели. Без съзнателно усилие е невъзможно да създадем условия за промяна и преди всичко за промяна на собствената си геометрия и за формирането на оста, а без това е невъзможно да променим честотните си характеристики, още по-малко да контролираме извънвремевото си съществуване.
В същото време трябва да разбираме, че ние не само живеем във временни параметри, но и зависим от тях. Да вземем за пример зависимостта от срещите с приятели, които живеят в аналогични временни показатели, което означава, че усилват и нашата зависимост.
Смисълът на всичко казано по-горе се заключава в необходимостта от реално преосмисляне на собствените ни действия. Тук трябва най-вече да преминем към един друг тип взаимодействие със себе си! Не бива да се похабяваме, губейки контрол над живота си. Съзнанието трябва да получи опора, а след това енергията и тялото трябва да намерят опора в нашето съзнание.
Днес човечеството, бидейки в състояние ту на майчинска печал, ту на воински призив, си е измислило маса грижи и се е потопило в тях. Правейки това, то се е сляло с временното пространство. И макар това да е по-ограниченото пространство, то разбира се има свои определени величини, които човекът започнал да усвоява. А това усвояване се случва на всички нива: от обучението в училище и участието в социалния живот, до опитите за усвояване на дзенбудизма например.
Всичко това всъщност е едно и също, тъй като действително човекът прави всичко, опирайки се на напълването. Само че един се напълва чрез яденето на месо, а друг – чрез глада. И независимо колко се опитва да смята, че е духовно възвисен, вегетарианецът съвсем не е кой знае колко по-далеч от месоядеца. И единия, и другия остават във временните величини и живеят според закона „Който не пуши и не пие и който яде месо – умира!“. Основата на подобно битие е усвояването на вече закрепената форма. Всеки опит за противопоставяне тук прилича на затворнически бунт – неизбежно приключва неуспешно.
Заключвайки себе си в подобна пожизнена изолация, която изхожда от зависимостта ни от определена енергия, човек просто не е способен да мисли другояче. Той мисли с тази енергия, която го подхранва, т.е. с временната енергия. Някои попадат в зоната на извънвремевите състояния или дори се раждат зависими от тях, но при тези хора процесът на осмисляне дотолкова се различава от процеса при онези, които мислят временно, че те не могат да им обяснят нищо. Изключения правят само отделните илюзорни лозунги, които обаче отдавна не карат хората да мечтаят, дори онези, които ги произнасят.
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Болестта на съвременния човек
Основният проблем на съвременния човек е в това, че решава проблемите си във временното пространство. Освен това по природа той битува в различни временни зависимости – социални, психологически, именни и т.н.
Когато се намираме във временното пространство и ползваме неговите закони, не можем да постигнем нищо. Невъзможно е да се реши проблемът, като се използва тази определена честота, независимо какъв е проблемът. Да вземем за пример болестта. Всъщност нито една медицина, с изключение на даоистката и тази на древните племена (които по начало си поставят задачата да променят честотата), не може да излекува човека. Лекарите просто премахват проблема от едно място и той възниква на друго.
Съществуват изключително много показатели, с които идваме и според които можем да живеем, обаче човек най-често се привързва към най-примитивните от тях – към тези, които зависят от временните условия. И най-опасното е, че мозъкът започва също да зависи от подобни показатели, т.е. той оперира с несъвършени обекти. Живеейки във временните показатели, той развива временни емоции, защото на нивото на съзнанието всички ценности са временни.
Когато започнем да опитваме да променим това, трябва да разбираме, че без да усилим съзнанието си, няма да можем да излезем от временните показатели. Без съзнателно усилие е невъзможно да създадем условия за промяна и преди всичко за промяна на собствената си геометрия и за формирането на оста, а без това е невъзможно да променим честотните си характеристики, още по-малко да контролираме извънвремевото си съществуване.
В същото време трябва да разбираме, че ние не само живеем във временни параметри, но и зависим от тях. Да вземем за пример зависимостта от срещите с приятели, които живеят в аналогични временни показатели, което означава, че усилват и нашата зависимост.
Смисълът на всичко казано по-горе се заключава в необходимостта от реално преосмисляне на собствените ни действия. Тук трябва най-вече да преминем към един друг тип взаимодействие със себе си! Не бива да се похабяваме, губейки контрол над живота си. Съзнанието трябва да получи опора, а след това енергията и тялото трябва да намерят опора в нашето съзнание.
Днес човечеството, бидейки в състояние ту на майчинска печал, ту на воински призив, си е измислило маса грижи и се е потопило в тях. Правейки това, то се е сляло с временното пространство. И макар това да е по-ограниченото пространство, то разбира се има свои определени величини, които човекът започнал да усвоява. А това усвояване се случва на всички нива: от обучението в училище и участието в социалния живот, до опитите за усвояване на дзенбудизма например.
Всичко това всъщност е едно и също, тъй като действително човекът прави всичко, опирайки се на напълването. Само че един се напълва чрез яденето на месо, а друг – чрез глада. И независимо колко се опитва да смята, че е духовно възвисен, вегетарианецът съвсем не е кой знае колко по-далеч от месоядеца. И единия, и другия остават във временните величини и живеят според закона „Който не пуши и не пие и който яде месо – умира!“. Основата на подобно битие е усвояването на вече закрепената форма. Всеки опит за противопоставяне тук прилича на затворнически бунт – неизбежно приключва неуспешно.
Заключвайки себе си в подобна пожизнена изолация, която изхожда от зависимостта ни от определена енергия, човек просто не е способен да мисли другояче. Той мисли с тази енергия, която го подхранва, т.е. с временната енергия. Някои попадат в зоната на извънвремевите състояния или дори се раждат зависими от тях, но при тези хора процесът на осмисляне дотолкова се различава от процеса при онези, които мислят временно, че те не могат да им обяснят нищо. Изключения правят само отделните илюзорни лозунги, които обаче отдавна не карат хората да мечтаят, дори онези, които ги произнасят.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.2. Закони и принципи на съществуване на женското тяло (27)
Част 1.2.5. Цикли на развитие на женското тяло
Понеже ще разглеждаме циклите на развитие на женското тяло от позицията на времето, те могат да не са съвсем точни. Първо на първо, както по силата на своята природа, така и в процеса на развитие, човек може да „изпусне” зададените от природата ритми, или може да започне много по-рано да се разрушава (което се наблюдава в съвременното общество), или пък би могъл да излезе изпод зависимостта си от заложеният времеви код. Тъй като тази книга се създава от обзорна гледна точка, без да цели чак такова задълбочаване във физико-енергетическите процеси, то ще разгледаме именно базовият времеви цикъл, който при жената е равен на седем лунни години.
Седем години – това е тази времева характеристика, при която става еднократна цялостна пренастройка на седемте системи на тялото (матка, мозък, кожа, сухожилия, мускули, кости, кръв). През този период клетката извършва определеното ѝ количество деления (във всеки цикъл количеството деления е различно). Основен регулатор на всеки цикъл се явява матката, която е в състояние да увеличава или съкращава цикъла, ако не всички системи са напълно проработени. Тъй като самата матка е в състояние да се измени седем пъти (ако е подчинена на пространството на времето), то нейното изменение завършва на 49 години (плюс-минус 3 години). Тук се крият законите на развитие на женското тяло. Изменението на матката се характеризира със системна пренастройка, която има не само енергетическо обоснование за изменението си, но и физическо.
До 14 години момичето живее своята Преднебесна природа (зададена по рождение), и въпросът се свежда единствено до това – каква е тази природа. Доколкото всяка жена има по рождение индивидуални характеристики, е невъзможно да се даде ясно определение на тази или онази природа, без тя конкретно да бъде изучена, тъй като в този случай се включват показатели за това, доколко матката е обезпечена с естествено напълване с енергия. Най-важното за този период – да не се „измести” преди 7 години момичето от ритъма на нейното вътрешно формиране.
От 7 до 14 години започва настройка на пространството на времето и от това, как тя ще протече, зависи целият последващ живот на жената. Това е период на настройка на образованието, който трябва правилно да подготви момичето и правилно да го настрои на ритъмът на развитие. Преди 14 години момичето не е в състояние да се развива, то може единствено да се приспособява към пространството и да играе с него. Преди 14-тата година матката не е сформирана и всеки проблем тук ще води до сериозни последствия.
От 14 до 21 години момичето се включва в съответните връзки с пространството и започва да се отъждествява с него. Тя придобива естествени възможности за наблюдение, внимание и дори съсредоточаване, което не е свойствено за момчетата през същият период от време. Най-важното е, че при нея се включва репродуктивната система и тя, освен че започва да изработва допълнителен вид енергия, но започва и да го усвоява. Нейната матка започва всеки месец да поражда нов вид енергия, тоест – става зачатие. Без реално разбиране на тези преживявания и усещания, у момичето често се формира зависимост от пространството, понеже енергията изисква реализация. И точно тук, обикновено, стават грешките, защото нито матката, нито тялото, нито съзнанието не са готови и не могат да се ориентират, какво, по същността си се случва. По тази причина този период – от 14 до 21 години – става период на риск.
През този период е важно момичето да се насочи към постоянни занимания, свързани със заучаването на движения, музика и т.н. Тоест – не толкова да го обучавате на нещо (което, разбира се, е важно само по себе си), колкото да го отдалечите от пространството, от което то започва да става зависимо, търсейки в него онези физиологически преживявания, които то насажда.
Част 1.2.5. Цикли на развитие на женското тяло
Понеже ще разглеждаме циклите на развитие на женското тяло от позицията на времето, те могат да не са съвсем точни. Първо на първо, както по силата на своята природа, така и в процеса на развитие, човек може да „изпусне” зададените от природата ритми, или може да започне много по-рано да се разрушава (което се наблюдава в съвременното общество), или пък би могъл да излезе изпод зависимостта си от заложеният времеви код. Тъй като тази книга се създава от обзорна гледна точка, без да цели чак такова задълбочаване във физико-енергетическите процеси, то ще разгледаме именно базовият времеви цикъл, който при жената е равен на седем лунни години.
Седем години – това е тази времева характеристика, при която става еднократна цялостна пренастройка на седемте системи на тялото (матка, мозък, кожа, сухожилия, мускули, кости, кръв). През този период клетката извършва определеното ѝ количество деления (във всеки цикъл количеството деления е различно). Основен регулатор на всеки цикъл се явява матката, която е в състояние да увеличава или съкращава цикъла, ако не всички системи са напълно проработени. Тъй като самата матка е в състояние да се измени седем пъти (ако е подчинена на пространството на времето), то нейното изменение завършва на 49 години (плюс-минус 3 години). Тук се крият законите на развитие на женското тяло. Изменението на матката се характеризира със системна пренастройка, която има не само енергетическо обоснование за изменението си, но и физическо.
До 14 години момичето живее своята Преднебесна природа (зададена по рождение), и въпросът се свежда единствено до това – каква е тази природа. Доколкото всяка жена има по рождение индивидуални характеристики, е невъзможно да се даде ясно определение на тази или онази природа, без тя конкретно да бъде изучена, тъй като в този случай се включват показатели за това, доколко матката е обезпечена с естествено напълване с енергия. Най-важното за този период – да не се „измести” преди 7 години момичето от ритъма на нейното вътрешно формиране.
От 7 до 14 години започва настройка на пространството на времето и от това, как тя ще протече, зависи целият последващ живот на жената. Това е период на настройка на образованието, който трябва правилно да подготви момичето и правилно да го настрои на ритъмът на развитие. Преди 14 години момичето не е в състояние да се развива, то може единствено да се приспособява към пространството и да играе с него. Преди 14-тата година матката не е сформирана и всеки проблем тук ще води до сериозни последствия.
От 14 до 21 години момичето се включва в съответните връзки с пространството и започва да се отъждествява с него. Тя придобива естествени възможности за наблюдение, внимание и дори съсредоточаване, което не е свойствено за момчетата през същият период от време. Най-важното е, че при нея се включва репродуктивната система и тя, освен че започва да изработва допълнителен вид енергия, но започва и да го усвоява. Нейната матка започва всеки месец да поражда нов вид енергия, тоест – става зачатие. Без реално разбиране на тези преживявания и усещания, у момичето често се формира зависимост от пространството, понеже енергията изисква реализация. И точно тук, обикновено, стават грешките, защото нито матката, нито тялото, нито съзнанието не са готови и не могат да се ориентират, какво, по същността си се случва. По тази причина този период – от 14 до 21 години – става период на риск.
През този период е важно момичето да се насочи към постоянни занимания, свързани със заучаването на движения, музика и т.н. Тоест – не толкова да го обучавате на нещо (което, разбира се, е важно само по себе си), колкото да го отдалечите от пространството, от което то започва да става зависимо, търсейки в него онези физиологически преживявания, които то насажда.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (28)
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Лекото вътре в тежкото
Докато не се освободим от зависимостта си от пространството, в което се намираме, докато мозъкът ни не набере сила, вечно ще бъркаме кое е важно и кое – второстепенно. Да говорим за дълбокото, без да разбираме дълбочината, означава да се отдалечаваме от разбирането на причината. Наистина да приемем това, което е, такова каквото е, е нещо сложно, но ако го приемем, тогава постигаме лекото. Ако не го приемем, тогава утежняваме себе си още повече. Това утежняване има и физическа величина, защото сме обременени не само от условията на породеното, но и от следствията, които сме натрупали, намирайки се в опита на делата, където – независимо дали го искаме, или не – сме увеличили усилието на това правене.
Безконтролното усилие рано или късно подчинява съзнанието ни и ние, без да знаем причината, следваме онова, което, без сами да разбираме, сме изработили. Да реагираш на нещо не означава да разбираш това нещо. Човек трябва да може не само да схване живота, но и да увеличи контролируемото усилие в него. Та нали работата не е в това, дали ще живеем дълго, или не, а в това, дали ще живеем, или ще пребиваваме, подчинявайки се на някаква непонятна функция.
Какво значение имат количеството преживени години, ако самият вие не сте били участник в собствения си живот? Помислете колко хора смятат, че разбират нещо. Или колко вярват, че правят нещо. Но как може да бъдеш уверен в нещо, без да разбираш природата на тази увереност? А всяко действие си има източник, има си сила. Ние я използваме, но не разбираме природата ѝ. Можем ли тогава да твърдим, че разбираме действията си?
Следването без причина, независимо до какъв резултат ще доведе, ни лишава от най-важното: това, да се намираме в процеса. Затова човек зависи от резултата. Но най-интересното е, че той не може нито да го опознае, нито да го почувства, нито дори да изкаже мнението си. Човечеството отдавна е подменило мнението с реакция, защото то има нужда от реакция на реакцията. Ако реагираме на пространството, то тогава няма значение какво говорим и определяме, защото първо трябва да се въвлечем в процеса.
Докато не се научим да преживяваме процеса, не само няма да можем да решим задачата си, но и няма да можем да определим кой е необходимият ориентир за решаването ѝ. И така излиза, че човек живее в условия, от които зависи, а името на това условие е едно – напълване. И това е максимумът, който той може да си позволи. Той може да е последовател на хипи движението или да изучава науки в института, разликата между двете ще бъде единствено в обема и свойствата на напълване.
Човек може да се напълва, но не може да направи нищо нито по отношение на обема, нито на качеството на напълването, тъй като това би изисквало да разбираме не само способността на пространството да ни напълва и преобразува, но и да разбираме геометрията на пространството, неговия ориентир, фокуса и ритъма, според който това пространство живее.
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Лекото вътре в тежкото
Докато не се освободим от зависимостта си от пространството, в което се намираме, докато мозъкът ни не набере сила, вечно ще бъркаме кое е важно и кое – второстепенно. Да говорим за дълбокото, без да разбираме дълбочината, означава да се отдалечаваме от разбирането на причината. Наистина да приемем това, което е, такова каквото е, е нещо сложно, но ако го приемем, тогава постигаме лекото. Ако не го приемем, тогава утежняваме себе си още повече. Това утежняване има и физическа величина, защото сме обременени не само от условията на породеното, но и от следствията, които сме натрупали, намирайки се в опита на делата, където – независимо дали го искаме, или не – сме увеличили усилието на това правене.
Безконтролното усилие рано или късно подчинява съзнанието ни и ние, без да знаем причината, следваме онова, което, без сами да разбираме, сме изработили. Да реагираш на нещо не означава да разбираш това нещо. Човек трябва да може не само да схване живота, но и да увеличи контролируемото усилие в него. Та нали работата не е в това, дали ще живеем дълго, или не, а в това, дали ще живеем, или ще пребиваваме, подчинявайки се на някаква непонятна функция.
Какво значение имат количеството преживени години, ако самият вие не сте били участник в собствения си живот? Помислете колко хора смятат, че разбират нещо. Или колко вярват, че правят нещо. Но как може да бъдеш уверен в нещо, без да разбираш природата на тази увереност? А всяко действие си има източник, има си сила. Ние я използваме, но не разбираме природата ѝ. Можем ли тогава да твърдим, че разбираме действията си?
Следването без причина, независимо до какъв резултат ще доведе, ни лишава от най-важното: това, да се намираме в процеса. Затова човек зависи от резултата. Но най-интересното е, че той не може нито да го опознае, нито да го почувства, нито дори да изкаже мнението си. Човечеството отдавна е подменило мнението с реакция, защото то има нужда от реакция на реакцията. Ако реагираме на пространството, то тогава няма значение какво говорим и определяме, защото първо трябва да се въвлечем в процеса.
Докато не се научим да преживяваме процеса, не само няма да можем да решим задачата си, но и няма да можем да определим кой е необходимият ориентир за решаването ѝ. И така излиза, че човек живее в условия, от които зависи, а името на това условие е едно – напълване. И това е максимумът, който той може да си позволи. Той може да е последовател на хипи движението или да изучава науки в института, разликата между двете ще бъде единствено в обема и свойствата на напълване.
Човек може да се напълва, но не може да направи нищо нито по отношение на обема, нито на качеството на напълването, тъй като това би изисквало да разбираме не само способността на пространството да ни напълва и преобразува, но и да разбираме геометрията на пространството, неговия ориентир, фокуса и ритъма, според който това пространство живее.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.2. Закони и принципи на съществуване на женското тяло (28)
Част 1.2.5. Цикли на развитие на женското тяло
21 – 28 години - това е период, през който жената или губи своето природно съсредоточаване, или обратното – го „събира”. Това е период на отслабване на мозъка за сметка на усилване на активността на матката (на първо място – сексуална). В съвременното общество именно този период провокира основното разрушение на жената, след което тя става жертва на обстоятелствата.
Период, през който тези, които са съхранили някаква ценност и разбиране за живота, се опитват да преструктурират собствения си живот. За съвременната жена това е идеална възраст за начало на практиката. Но често към този период от време жената се оказва вече обременена от натрупаният си неосъзнат опит и вътрешни проблеми, които още не са се разкрили, но вече започват да се развиват.
Именно по тази причина, при много жени, които започват да възстановяват своя ритъм, изскачат множество проблеми. Те, разбира се, не са свързани с това, че жената е започнала да се занимава, а с това, че на нея и е трудно да съществува в нормален ритъм и всички нарушения, заложени през досегашният ѝ живот, се обаждат. Затова жената никога не трябва нищо рязко да променя. Всеки период трябва да има своя ритъм. Примерно, когато се занимавате три пъти седмично по 1,5 часа, вие „внедрявате” това, което искате да усвоите. Също така е важно, заедно с изменянето на дисциплината на действие и отношението към себе си, строго да следите за начина си на хранене.
35 – 42 години - период на изменения в репродуктивната система на жената. Тук вече много зависи от нейното предходно развитие, наличието на природна енергия и, разбира се, от опита ѝ.
42 – 49 години - важен период, свързан с подготовката на матката. Ако жената умее да генерира енергия, навлизането в менопаузата е леко.
49 – 56 години - това е последната възможност за преструктуриране на женската природа на тялото. Става естествен преход на съществуване на тялото от временно към извънвременно пространство. Възниква съответствие на мъжките задачи.
56 години и нагоре - период, който се определя от целият комплекс от изброените дотук показатели.
Част 1.2.6. Типове жени
Тази класификация се определя на първо място, от формата и силата на матката, и в този случай бихме могли да обозначим от пет до няколко десетки подгрупи. Ние ще разгледаме типовете жени от гледна точка на това, доколко жената е готова за насочване към развитие и какво тя, сама по себе си, изразява.
Всеки тип обозначава определена характеристика на взаимодействие на матката с мозъка, тоест – доколко матката е достатъчна или недостатъчна (енергетически) и, като следствие, доколко жената се явява „събрана” или хаотична.
ПЪРВИ ТИП - това са жени с неурегулирана вътрешна система, при която няма съответствие между матката и мозъка. С този тип е много сложно, защото неговите представителки попадат под влиянието на най-различни емоционални преживявания, а действията им не са съпровождани от съсредоточаване. Те, по същността си, най-често имат едни или други нарушения в матката.
ВТОРИ ТИП - това са жени с повече или по-малко регулируема кондиция („повече или по-малко”, защото средата, в която живеят повечето жени, периодически нарушава тази регулировка).
ТРЕТИ ТИП - това са жени с изразена енергетическа структура, която има достатъчно силни енергетически показатели. Това също е сложен тип жени, защото те слушат единствено себе си и си имат тяхна „собствена истина”. Но така или иначе, ако успеят да се впишат в правилна обществена структура, те са в състояние да допринесат значителна полза.
Част 1.2.5. Цикли на развитие на женското тяло
21 – 28 години - това е период, през който жената или губи своето природно съсредоточаване, или обратното – го „събира”. Това е период на отслабване на мозъка за сметка на усилване на активността на матката (на първо място – сексуална). В съвременното общество именно този период провокира основното разрушение на жената, след което тя става жертва на обстоятелствата.
Период, през който тези, които са съхранили някаква ценност и разбиране за живота, се опитват да преструктурират собствения си живот. За съвременната жена това е идеална възраст за начало на практиката. Но често към този период от време жената се оказва вече обременена от натрупаният си неосъзнат опит и вътрешни проблеми, които още не са се разкрили, но вече започват да се развиват.
Именно по тази причина, при много жени, които започват да възстановяват своя ритъм, изскачат множество проблеми. Те, разбира се, не са свързани с това, че жената е започнала да се занимава, а с това, че на нея и е трудно да съществува в нормален ритъм и всички нарушения, заложени през досегашният ѝ живот, се обаждат. Затова жената никога не трябва нищо рязко да променя. Всеки период трябва да има своя ритъм. Примерно, когато се занимавате три пъти седмично по 1,5 часа, вие „внедрявате” това, което искате да усвоите. Също така е важно, заедно с изменянето на дисциплината на действие и отношението към себе си, строго да следите за начина си на хранене.
35 – 42 години - период на изменения в репродуктивната система на жената. Тук вече много зависи от нейното предходно развитие, наличието на природна енергия и, разбира се, от опита ѝ.
42 – 49 години - важен период, свързан с подготовката на матката. Ако жената умее да генерира енергия, навлизането в менопаузата е леко.
49 – 56 години - това е последната възможност за преструктуриране на женската природа на тялото. Става естествен преход на съществуване на тялото от временно към извънвременно пространство. Възниква съответствие на мъжките задачи.
56 години и нагоре - период, който се определя от целият комплекс от изброените дотук показатели.
Част 1.2.6. Типове жени
Тази класификация се определя на първо място, от формата и силата на матката, и в този случай бихме могли да обозначим от пет до няколко десетки подгрупи. Ние ще разгледаме типовете жени от гледна точка на това, доколко жената е готова за насочване към развитие и какво тя, сама по себе си, изразява.
Всеки тип обозначава определена характеристика на взаимодействие на матката с мозъка, тоест – доколко матката е достатъчна или недостатъчна (енергетически) и, като следствие, доколко жената се явява „събрана” или хаотична.
ПЪРВИ ТИП - това са жени с неурегулирана вътрешна система, при която няма съответствие между матката и мозъка. С този тип е много сложно, защото неговите представителки попадат под влиянието на най-различни емоционални преживявания, а действията им не са съпровождани от съсредоточаване. Те, по същността си, най-често имат едни или други нарушения в матката.
ВТОРИ ТИП - това са жени с повече или по-малко регулируема кондиция („повече или по-малко”, защото средата, в която живеят повечето жени, периодически нарушава тази регулировка).
ТРЕТИ ТИП - това са жени с изразена енергетическа структура, която има достатъчно силни енергетически показатели. Това също е сложен тип жени, защото те слушат единствено себе си и си имат тяхна „собствена истина”. Но така или иначе, ако успеят да се впишат в правилна обществена структура, те са в състояние да допринесат значителна полза.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (29)
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Лекото вътре в тежкото
Напълването трябва да стане най-важната наука за човека, тъй като това е науката за енергията на пространството, в което живеем. И макар да говорим за енергия, от която ние зависим, именно с нея трябва да започнем. Тук трябва да признаем, че това се опитват да постигнат най-различни учения, те обаче (макар често да задават по-високи параметри) предлагат да се работи с базова енергия, като например прана, ци и пр., което всъщност представлява характеристика на временната енергия, но не и на безвременната. За да успеем да излезем на нивото на безвременните характеристики, трябва да можем да разлагаме базовата енергия на съставните ѝ елементи. За тази цел трябва да изучим всичко от гледна точка на пропорцията.
И така, за да разбере нещо, човекът трябва първо да проумее какво представлява напълването. В противен случай, независимо какво прави, той неизменно ще зависи от напълването и ще бъде част от него, без да разбира защо и накъде се движи.
Пример за това са милионите различни участници в езотеричните движения, които са възприели за свой лозунг излизането от това „тъпо“ състояние, но това не им е помогнало да стигнат някъде. Дори ако единици от тях са успели съвсем леко да се отстранят или отлъчат, казвайки си: „Аз сякаш тръгнах, сякаш постигнах просветление...“, дори от тези единици 80% вече са родени „отвлечени“ и често допълнително отвличат хората от истината, вместо да ги водят към нея.
Да разберем напълването означава да разберем първата крачка
Когато започнем да се занимаваме с нещо, трябва да разбираме, че се опитваме да направим първата крачка. Тук е важно да осъзнаваме дали наистина сме успели да я направим и какво представлява тази първа крачка.
Всяка сериозна система се основава на традицията, а традицията – на знанията. Днес обаче традицията не може да осъществява задачата си, затова нещо трябва да заеме мястото ѝ. Защо са се развили така нещата с традицията? Защото вече живеем в друг ритъм и технологията на взаимодействие на човека с пространството необратимо се е променила.
В този контекст голяма грешка е да се смята, че човекът се ползва от някаква традиция, дори и да привежда някакви имена и названия. В действителност той не може да следва тази традиция. Вместо това на човека днес трябва да се предложи някаква схема, която да му даде първоначалната навигация.
Представете си как в миналото хората са влизали в някакъв непознат град и са питали някого откъде да минат. Жителите му обяснявали и дори помагали да стигне до центъра на града. Но градовете тогава били малки и човек можел лесно да стигне до центъра им.
След това обаче градовете се разраснали и за хората станало по-трудно да се движат из тях, затова хората започнали да поставят табели. И така, днес, когато влезете в някой голям град, ако нямате водач или навигатор, не бихте могли да намерите нищо. За да разрешим поставената ни задача, днес имаме нужда от определена навигация. Тя ни е жизнено необходима във всички аспекти на бита ни: независимо дали отиваме на пазар, или се опитваме да намерим конкретно място в града, или дори се опитваме да получим някакви знания.
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Лекото вътре в тежкото
Напълването трябва да стане най-важната наука за човека, тъй като това е науката за енергията на пространството, в което живеем. И макар да говорим за енергия, от която ние зависим, именно с нея трябва да започнем. Тук трябва да признаем, че това се опитват да постигнат най-различни учения, те обаче (макар често да задават по-високи параметри) предлагат да се работи с базова енергия, като например прана, ци и пр., което всъщност представлява характеристика на временната енергия, но не и на безвременната. За да успеем да излезем на нивото на безвременните характеристики, трябва да можем да разлагаме базовата енергия на съставните ѝ елементи. За тази цел трябва да изучим всичко от гледна точка на пропорцията.
И така, за да разбере нещо, човекът трябва първо да проумее какво представлява напълването. В противен случай, независимо какво прави, той неизменно ще зависи от напълването и ще бъде част от него, без да разбира защо и накъде се движи.
Пример за това са милионите различни участници в езотеричните движения, които са възприели за свой лозунг излизането от това „тъпо“ състояние, но това не им е помогнало да стигнат някъде. Дори ако единици от тях са успели съвсем леко да се отстранят или отлъчат, казвайки си: „Аз сякаш тръгнах, сякаш постигнах просветление...“, дори от тези единици 80% вече са родени „отвлечени“ и често допълнително отвличат хората от истината, вместо да ги водят към нея.
Да разберем напълването означава да разберем първата крачка
Когато започнем да се занимаваме с нещо, трябва да разбираме, че се опитваме да направим първата крачка. Тук е важно да осъзнаваме дали наистина сме успели да я направим и какво представлява тази първа крачка.
Всяка сериозна система се основава на традицията, а традицията – на знанията. Днес обаче традицията не може да осъществява задачата си, затова нещо трябва да заеме мястото ѝ. Защо са се развили така нещата с традицията? Защото вече живеем в друг ритъм и технологията на взаимодействие на човека с пространството необратимо се е променила.
В този контекст голяма грешка е да се смята, че човекът се ползва от някаква традиция, дори и да привежда някакви имена и названия. В действителност той не може да следва тази традиция. Вместо това на човека днес трябва да се предложи някаква схема, която да му даде първоначалната навигация.
Представете си как в миналото хората са влизали в някакъв непознат град и са питали някого откъде да минат. Жителите му обяснявали и дори помагали да стигне до центъра на града. Но градовете тогава били малки и човек можел лесно да стигне до центъра им.
След това обаче градовете се разраснали и за хората станало по-трудно да се движат из тях, затова хората започнали да поставят табели. И така, днес, когато влезете в някой голям град, ако нямате водач или навигатор, не бихте могли да намерите нищо. За да разрешим поставената ни задача, днес имаме нужда от определена навигация. Тя ни е жизнено необходима във всички аспекти на бита ни: независимо дали отиваме на пазар, или се опитваме да намерим конкретно място в града, или дори се опитваме да получим някакви знания.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.2. Закони и принципи на съществуване на женското тяло (29)
Част 1.2.6. Типове жени
На жените от третата група е наложително изначално да им бъде зададено правилно направление, защото по-късно тя вече ще прилича на локомотив, който година след година ще „закача” за себе си все повече „вагони”. Относно жените, спадащи към първата група – почти без изключение те са „краткотрайни”, търсят дребни (дребнави) промеждутъчни състояния и им липсва сила дори и само да осмислят развитието като някакъв път.
Най-благодатна, както вече споменах, е втората група. Тези жени са болшинство. Но те се намират в постоянен стрес – както на нивото на чувствата, на матката, така и на нивото на съзнанието. И в този случай много зависи от обстоятелствата, мястото и времето. Но независимо от това, към кой тип спада жената, по самата си природа тя е ориентирана към естествеността много повече, отколкото мъжа, и именно в тази посока трябва да бъде насочена цялата работа в началото.
1.2.7. Познаване на естествеността
В зависимост от фазата и активността на луната, тялото на жената има различни степени на напълване. Колкото по-активна е луната, толкова по-силно се активизира енергията и толкова повече се напълва матката. Колкото по-качествено работи матката, толкова по-качествено става напълването. Матката се пълни, и напълва на първо място - жлезите и органите на чувствата. Този вид напълване се явява естествен.
През протежение на месеца жената преживява две радикално различни вътрешни качества.
Когато луната нараства се усилва напълването на матката, а когато намалява – намалява и естественото напълване. Прекаленото напълване за жените, които не знаят какво да правят с тази енергия, не се явява добро и правилно. В този случай на жената често ѝ се налага да използва различни емоции, за да се освободи от излишната енергия. През време на новолунието, когато на жената не ѝ достига енергия, тя отново се „възползва” от емоциите, но този път – за да се напълни. Даденият процес също се явява естествен.
Когато жената започва да се развива, нейната задача е да отрегулира дадената ѝ от природата естественост и, най-главното, да не допуска „пропадания”. Или, по-точно – да ги разбира и да умее да се вписва в тях, в противен случай всичките вложени усилия могат да бъдат пропиляни. Тъй като именно тези „пропадания” предопределят процесът на напълване, свързан с различните видове активност и взаимодействия.
Също така е много важно правилно да се действа по време на менструация. В този период жената трябва максимално да подчини себе си на процеса на пренастройка, да се откаже от тежката, мазна храна и да се постарае да сведе до минимум стресовите ситуации в живота си.
Освен всичко друго, естественото напълване помага правилно да преживява циклите на сезоните, свързани със слънчевата активност, което не е маловажно за женската природа. Именно сезоните създават най-голям стрес за матката, ако в тялото на жената е нарушен цикълът, особено през периодите на резки смени на температурата и при резки преходи между самите сезони.
Част 1.2.6. Типове жени
На жените от третата група е наложително изначално да им бъде зададено правилно направление, защото по-късно тя вече ще прилича на локомотив, който година след година ще „закача” за себе си все повече „вагони”. Относно жените, спадащи към първата група – почти без изключение те са „краткотрайни”, търсят дребни (дребнави) промеждутъчни състояния и им липсва сила дори и само да осмислят развитието като някакъв път.
Най-благодатна, както вече споменах, е втората група. Тези жени са болшинство. Но те се намират в постоянен стрес – както на нивото на чувствата, на матката, така и на нивото на съзнанието. И в този случай много зависи от обстоятелствата, мястото и времето. Но независимо от това, към кой тип спада жената, по самата си природа тя е ориентирана към естествеността много повече, отколкото мъжа, и именно в тази посока трябва да бъде насочена цялата работа в началото.
1.2.7. Познаване на естествеността
В зависимост от фазата и активността на луната, тялото на жената има различни степени на напълване. Колкото по-активна е луната, толкова по-силно се активизира енергията и толкова повече се напълва матката. Колкото по-качествено работи матката, толкова по-качествено става напълването. Матката се пълни, и напълва на първо място - жлезите и органите на чувствата. Този вид напълване се явява естествен.
През протежение на месеца жената преживява две радикално различни вътрешни качества.
Когато луната нараства се усилва напълването на матката, а когато намалява – намалява и естественото напълване. Прекаленото напълване за жените, които не знаят какво да правят с тази енергия, не се явява добро и правилно. В този случай на жената често ѝ се налага да използва различни емоции, за да се освободи от излишната енергия. През време на новолунието, когато на жената не ѝ достига енергия, тя отново се „възползва” от емоциите, но този път – за да се напълни. Даденият процес също се явява естествен.
Когато жената започва да се развива, нейната задача е да отрегулира дадената ѝ от природата естественост и, най-главното, да не допуска „пропадания”. Или, по-точно – да ги разбира и да умее да се вписва в тях, в противен случай всичките вложени усилия могат да бъдат пропиляни. Тъй като именно тези „пропадания” предопределят процесът на напълване, свързан с различните видове активност и взаимодействия.
Също така е много важно правилно да се действа по време на менструация. В този период жената трябва максимално да подчини себе си на процеса на пренастройка, да се откаже от тежката, мазна храна и да се постарае да сведе до минимум стресовите ситуации в живота си.
Освен всичко друго, естественото напълване помага правилно да преживява циклите на сезоните, свързани със слънчевата активност, което не е маловажно за женската природа. Именно сезоните създават най-голям стрес за матката, ако в тялото на жената е нарушен цикълът, особено през периодите на резки смени на температурата и при резки преходи между самите сезони.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (30)
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
И така, днес ние се нуждаем от помощен инструмент. А освен, че трябва да имаме такъв, трябва и да можем да го ползваме. По принцип човечеството е успяло да измисли такъв инструмент и той се нарича Метод.
Това е и нещото, което може да замени традицията. Можем да получим знание като следваме традицията, а можем да ги получим и по пътя на Метода. Разбира се, и традицията, и Методът, носят в себе си определени субективни фактори, но ако ги разгледаме внимателно, ще забележим, че традицията е по-субективна от Метода, тъй като Методът ни учи да използваме инструмента, а традицията ни предлага да следваме някакви инструкции. И тук идва въпросът: Действително ли ги следвате, следвате ли ги изобщо?
Наблюдението над много хора, обърнали се към традицията, показва, че те се обвързват от гледна точка на отношението си, но не могат да следват традицията. Ето защо традицията се оказва вече нарушена, тъй като е нарушен ритъмът на познанието. С какво ни интересува тук Методът тогава? Той ни дава обяснения. В същото време прилагането на Метода безусловно има своите проблеми и главният от тях е свързан с човека, който използва този Метод.
В действителност човекът, решил да посещава занятия, трябва непременно да опознае и приеме или традицията, или Метода. Но ако приеме традицията, той приема и носителя на тази традиция. Тук въпросът е приключен и той сваля от себе си отговорността. Ако не сте разбрали Метода, ако не сте чули Метода, тогава сами сте виновни за това, че сте седнали в лодката, без да знаете как да я управлявате.
Традицията казва: „Седни в лодката, там има кой да те вози, и потегляйте...“
А Методът казва: „Ти не можеш да седнеш в лодката, докато не се научиш да я управляваш (дори и да има кой да я кара), защото на един етап може ти да вземеш мястото на този, който я управлява.“
И това е главната отличителна черта – от човека се изисква вече конкретно усилие по отношение на това, с което иска да се занимава.
Тук в нас изниква конфликт, свързан с първото понятие на Метода – напълването. Ако човек тръгне на някакви занятия, той волю-неволю попада в конфликт на външните и вътрешните интереси, тъй като в природата на човека е залегнало желанието и възможността да се напълва. Напълването е основата за личния опит. Човекът вече е изградил някакви навици, изработил е действия, които имат физиологичен отклик вътре в него, и това е част от разбирането му за живота. Когато тръгне да се обучава на нещо друго, той се сблъсква с друг жизнен опит и знания, които му обясняват някакви процеси – например развитието или усъвършенстването на човека.
В същото време всяко усъвършенстване или развитие изисква вътрешно пренастройване или с други думи, заменяне на предходните форми на вътрешно съществуване с нови (в това се заключава и първият конфликт). И така човек се обляга на предходния си опит, сетивните му системи работят по определен начин, а същевременно му се предлага друг опит, който от една страна изисква време за пренастройване, а от друга – зависи също и от функцията на напълване. И тогава какво се получава в действителност?
Човекът започва да се напълва по същите начини, които вече използва в ежедневния си живот. Той не се пренастройва, не се променя, а просто се опитва да вгради това, което му се случва в старите механизми, с които е дошъл. И тук възниква друг конфликт: оказва се, че да се обучава такъв човек е невъзможно, тъй като той чува всичко през призмата на предходното си развитие или собствените си качества, като те вече имат сила, която надеждно защитава предходния му живот от новия опит.
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
И така, днес ние се нуждаем от помощен инструмент. А освен, че трябва да имаме такъв, трябва и да можем да го ползваме. По принцип човечеството е успяло да измисли такъв инструмент и той се нарича Метод.
Това е и нещото, което може да замени традицията. Можем да получим знание като следваме традицията, а можем да ги получим и по пътя на Метода. Разбира се, и традицията, и Методът, носят в себе си определени субективни фактори, но ако ги разгледаме внимателно, ще забележим, че традицията е по-субективна от Метода, тъй като Методът ни учи да използваме инструмента, а традицията ни предлага да следваме някакви инструкции. И тук идва въпросът: Действително ли ги следвате, следвате ли ги изобщо?
Наблюдението над много хора, обърнали се към традицията, показва, че те се обвързват от гледна точка на отношението си, но не могат да следват традицията. Ето защо традицията се оказва вече нарушена, тъй като е нарушен ритъмът на познанието. С какво ни интересува тук Методът тогава? Той ни дава обяснения. В същото време прилагането на Метода безусловно има своите проблеми и главният от тях е свързан с човека, който използва този Метод.
В действителност човекът, решил да посещава занятия, трябва непременно да опознае и приеме или традицията, или Метода. Но ако приеме традицията, той приема и носителя на тази традиция. Тук въпросът е приключен и той сваля от себе си отговорността. Ако не сте разбрали Метода, ако не сте чули Метода, тогава сами сте виновни за това, че сте седнали в лодката, без да знаете как да я управлявате.
Традицията казва: „Седни в лодката, там има кой да те вози, и потегляйте...“
А Методът казва: „Ти не можеш да седнеш в лодката, докато не се научиш да я управляваш (дори и да има кой да я кара), защото на един етап може ти да вземеш мястото на този, който я управлява.“
И това е главната отличителна черта – от човека се изисква вече конкретно усилие по отношение на това, с което иска да се занимава.
Тук в нас изниква конфликт, свързан с първото понятие на Метода – напълването. Ако човек тръгне на някакви занятия, той волю-неволю попада в конфликт на външните и вътрешните интереси, тъй като в природата на човека е залегнало желанието и възможността да се напълва. Напълването е основата за личния опит. Човекът вече е изградил някакви навици, изработил е действия, които имат физиологичен отклик вътре в него, и това е част от разбирането му за живота. Когато тръгне да се обучава на нещо друго, той се сблъсква с друг жизнен опит и знания, които му обясняват някакви процеси – например развитието или усъвършенстването на човека.
В същото време всяко усъвършенстване или развитие изисква вътрешно пренастройване или с други думи, заменяне на предходните форми на вътрешно съществуване с нови (в това се заключава и първият конфликт). И така човек се обляга на предходния си опит, сетивните му системи работят по определен начин, а същевременно му се предлага друг опит, който от една страна изисква време за пренастройване, а от друга – зависи също и от функцията на напълване. И тогава какво се получава в действителност?
Човекът започва да се напълва по същите начини, които вече използва в ежедневния си живот. Той не се пренастройва, не се променя, а просто се опитва да вгради това, което му се случва в старите механизми, с които е дошъл. И тук възниква друг конфликт: оказва се, че да се обучава такъв човек е невъзможно, тъй като той чува всичко през призмата на предходното си развитие или собствените си качества, като те вече имат сила, която надеждно защитава предходния му живот от новия опит.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.2. Закони и принципи на съществуване на женското тяло (30)
Част 1.2.8. Влияние на слънчевите цикли
Влиянието на сезоните върху живота на жената се определя от въртенето на Земята около Слънцето, което през годината преминава през четири главни фази в отношението на Земята – двете слънцестояния и двете равноденствия. Това са четири различни ъгъла на наклона на Земята, които определят движението на енергията в тялото ни. Вътре във всеки сезон също се отделят като понятие три лунни цикъла, които предопределят маточното дишане, но този аспект може да бъде отчетен на по-съвършено ниво на развитие. За жената е крайно важно да разбере и опознае тези процеси, тъй като те се явяват физическо обяснение на пространството на времето.
ЗИМНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ. Енергията отива максимално навътре в тялото. Матката работи основно с костната и сухожилната системи. Лунната активност е по-силна от слънчевата. По зимата се определя развитието на жената, тъй като в матката присъства максимална по своята природа „събраност”.
ПРОЛЕТНО РАВНОДЕНСТВИЕ. В периода от равноденствието до лятното слънцестоене енергията отива навън от тялото, тоест, равноденствието – това е усилие вътре в тялото, което изразява симетрията на енергетическото влияние на зимата и лятото, като средна точка между двете слънцестояния. Това е период на пораждане на нова енергия. Матката работи с мускулната и кръвоносната системи. През този период слънчевата активност става по-силна от лунната.
ЛЯТНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ. Максимално развитие на енергията. Матката работи с кръвоносната и сухожилната системи. Слънчевата активност е по-силна от лунната.
ЕСЕННО РАВНОДЕНСТВИЕ. „Запечатване” на енергията. Матката работи с кожната и ендокринната системи. В този период лунната активност става по-силна от слънчевата.
Част 1.3. ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА
Част 1.3.1. Какво е „Тялото на жената“?
Ако опознаването на метода е дълъг и нелек път, то опознаването на „тялото на жената” се явява необходимо за жената, пристъпваща към практикуване. Тялото – това е определена форма, в която свойствените на жената репродуктивни системи създават необходимото напълване на матката, която, от своя страна, поддържа съсредоточаването в мозъка. „Тялото на жената” – това са постоянно генерирани процеси, свързани с формирането на чувства, усещания, преживявания, с които жената трябва да умее да взаимодейства.
В условията на съвременната бизнес-индустрия на преподаване на различни техники и практики, в които са омешани всякакви понятия и подходи, и всеки си е „генерал сам на себе си”, жената трябва да разбира, какво въздействие върху тялото ѝ оказва това, което тя приема за развитие (под „тяло” се разбира не условната биомаса, а формата, която се подлага на въздействието на процесите на функциониране на женският организъм).
Част 1.2.8. Влияние на слънчевите цикли
Влиянието на сезоните върху живота на жената се определя от въртенето на Земята около Слънцето, което през годината преминава през четири главни фази в отношението на Земята – двете слънцестояния и двете равноденствия. Това са четири различни ъгъла на наклона на Земята, които определят движението на енергията в тялото ни. Вътре във всеки сезон също се отделят като понятие три лунни цикъла, които предопределят маточното дишане, но този аспект може да бъде отчетен на по-съвършено ниво на развитие. За жената е крайно важно да разбере и опознае тези процеси, тъй като те се явяват физическо обяснение на пространството на времето.
ЗИМНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ. Енергията отива максимално навътре в тялото. Матката работи основно с костната и сухожилната системи. Лунната активност е по-силна от слънчевата. По зимата се определя развитието на жената, тъй като в матката присъства максимална по своята природа „събраност”.
ПРОЛЕТНО РАВНОДЕНСТВИЕ. В периода от равноденствието до лятното слънцестоене енергията отива навън от тялото, тоест, равноденствието – това е усилие вътре в тялото, което изразява симетрията на енергетическото влияние на зимата и лятото, като средна точка между двете слънцестояния. Това е период на пораждане на нова енергия. Матката работи с мускулната и кръвоносната системи. През този период слънчевата активност става по-силна от лунната.
ЛЯТНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ. Максимално развитие на енергията. Матката работи с кръвоносната и сухожилната системи. Слънчевата активност е по-силна от лунната.
ЕСЕННО РАВНОДЕНСТВИЕ. „Запечатване” на енергията. Матката работи с кожната и ендокринната системи. В този период лунната активност става по-силна от слънчевата.
Част 1.3. ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА
Част 1.3.1. Какво е „Тялото на жената“?
Ако опознаването на метода е дълъг и нелек път, то опознаването на „тялото на жената” се явява необходимо за жената, пристъпваща към практикуване. Тялото – това е определена форма, в която свойствените на жената репродуктивни системи създават необходимото напълване на матката, която, от своя страна, поддържа съсредоточаването в мозъка. „Тялото на жената” – това са постоянно генерирани процеси, свързани с формирането на чувства, усещания, преживявания, с които жената трябва да умее да взаимодейства.
В условията на съвременната бизнес-индустрия на преподаване на различни техники и практики, в които са омешани всякакви понятия и подходи, и всеки си е „генерал сам на себе си”, жената трябва да разбира, какво въздействие върху тялото ѝ оказва това, което тя приема за развитие (под „тяло” се разбира не условната биомаса, а формата, която се подлага на въздействието на процесите на функциониране на женският организъм).
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (31)
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Например казват на човека: „Престани да бърбориш, да си губиш енергията и да изгаряш вътрешните си ресурси! Обърни внимание на това, което е вътре в теб!“ Но той не може, защото не е изработил механизъм за подобно усилие. И затова продължава да се занимава или да се развива и така се връща в схемата, от която така и не е излязъл. С други думи, напълвайки се с развитието или процесите, свързани с развитието, той напълва всъщност старата си схема.
Този въпрос е изключително сложен, тъй като такова е устройството на човешкото съзнание. То реагира и рефлектира, без са може да осмисли онова, което трябва да промени. И така човек разглежда развитието не от гледна точка на самото развитие, а от гледна точка на напълването: с какво мога да се сдобия тук? С други думи, получава се един „кръжок по интереси“, начин да прекарва времето си или някаква форма на съществуване, която му носи удоволствие.
Тук възниква поредният конфликт (чието съдържание е много тежко): уж развивайки се, човекът в крайна сметка опростява този процес и го принизява до собствените си качества и разбирания. Човекът си мисли, че прави нещо – изучава формите, позите, но в действителност само опростява себе си, тъй като прави всичко, без да задълбочава работата на съзнанието си.
Днес процесът на развитие е дълбоко вграден в схемата на съществуване на обществото, най-опасното обаче е, че той е вграден в един ритъм, който далеч не всеки може да усвои. Представете си: бяга човек по улицата и към него притичва някой и му казва: „Помисли, моля те, за тази задача.“ Как може да помисли той за каквато и да е задача, ако бяга? Та нали му е променено дишането, кръвообращението, и той дори и да иска да помисли, просто няма да може!
Идва при мен човек на занятията и аз му казвам: „Слушай, на теб кръвта ти пречи“. И какво? Нормалният човек как ще ме погледне? И нима ще идва на занятията ми? Та нали никой досега не му е казвал, че кръвта може да пречи, а тук някакъв ненормалник му говори, че му пречела.
Или, ако му кажа: „ Знаеш ли, съзнанието ти е изместено и не е центрирано?“ Излиза, че трябва да му обясня маса неща, преди да реши може ли да се съгласи с мен, или не. Тук обаче има един проблем или конфликт, свързан с това, което човек не умее да разбере. Той просто реагира, казвайки си, че този чудак или глупак му говори за някаква кръв и някакво съзнание, а аз съм дошъл при него просто да науча четири пози и това е всичко.
Моята задача обаче е да не обучавам човека, докато сам не се научи да учи, защото той всеки път ще попада в старите си координатни системи и ще прави нещо, защото са му казали, а не защото го е разбрал.
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Например казват на човека: „Престани да бърбориш, да си губиш енергията и да изгаряш вътрешните си ресурси! Обърни внимание на това, което е вътре в теб!“ Но той не може, защото не е изработил механизъм за подобно усилие. И затова продължава да се занимава или да се развива и така се връща в схемата, от която така и не е излязъл. С други думи, напълвайки се с развитието или процесите, свързани с развитието, той напълва всъщност старата си схема.
Този въпрос е изключително сложен, тъй като такова е устройството на човешкото съзнание. То реагира и рефлектира, без са може да осмисли онова, което трябва да промени. И така човек разглежда развитието не от гледна точка на самото развитие, а от гледна точка на напълването: с какво мога да се сдобия тук? С други думи, получава се един „кръжок по интереси“, начин да прекарва времето си или някаква форма на съществуване, която му носи удоволствие.
Тук възниква поредният конфликт (чието съдържание е много тежко): уж развивайки се, човекът в крайна сметка опростява този процес и го принизява до собствените си качества и разбирания. Човекът си мисли, че прави нещо – изучава формите, позите, но в действителност само опростява себе си, тъй като прави всичко, без да задълбочава работата на съзнанието си.
Днес процесът на развитие е дълбоко вграден в схемата на съществуване на обществото, най-опасното обаче е, че той е вграден в един ритъм, който далеч не всеки може да усвои. Представете си: бяга човек по улицата и към него притичва някой и му казва: „Помисли, моля те, за тази задача.“ Как може да помисли той за каквато и да е задача, ако бяга? Та нали му е променено дишането, кръвообращението, и той дори и да иска да помисли, просто няма да може!
Идва при мен човек на занятията и аз му казвам: „Слушай, на теб кръвта ти пречи“. И какво? Нормалният човек как ще ме погледне? И нима ще идва на занятията ми? Та нали никой досега не му е казвал, че кръвта може да пречи, а тук някакъв ненормалник му говори, че му пречела.
Или, ако му кажа: „ Знаеш ли, съзнанието ти е изместено и не е центрирано?“ Излиза, че трябва да му обясня маса неща, преди да реши може ли да се съгласи с мен, или не. Тук обаче има един проблем или конфликт, свързан с това, което човек не умее да разбере. Той просто реагира, казвайки си, че този чудак или глупак му говори за някаква кръв и някакво съзнание, а аз съм дошъл при него просто да науча четири пози и това е всичко.
Моята задача обаче е да не обучавам човека, докато сам не се научи да учи, защото той всеки път ще попада в старите си координатни системи и ще прави нещо, защото са му казали, а не защото го е разбрал.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.3. ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА (31)
Част 1.3.1. Какво е „Тялото на жената“?
Женското тяло изразява сакрални функции по отношение на природата, тъй като от природата не е създадено друго, по-съвършено по енерго-физиологически параметри, живо същество. Неразбирането на тялото не позволява на жената да се развива. Тя единствено ще се мята между усещания и преживявания. И в този случай е много важно да се очертаят границите, отделящи едното от другото.
УСЕЩАНИЯ. Постигането на природата на усещанията е свързано с развиването на съсредоточаването и се явява условие за функционирането вътре в тялото на енергетическите процеси, свързани с развитието.
ЧУВСТВАНЕ. Това е естествено физиологическо състояние на тялото, което създава условия за преживявания. Чувстването се определя от връзката на матката с петте вътрешни органа. Когато става натрупване на енергия в тези органи, се създава състоянието, познато като „чувстване”.
ЕМОЦИОНАЛНОСТ. Това е състояние, противоположно на чувствеността. То има две природи. Едната е свързана с препълването на органите на чувствата, когато емоцията играе ролята на „клапан”, който освобождава вътрешното напрежение. Другата е свързана с неурегулираното състояние и нарушената връзка между матката и петте органа на чувствата, което привежда жената към вътрешен стрес.
ПРЕЖИВЯВАНЕ. Това е състояние, което трябва да бъде съгласувано с развитието. Преживяването се определя от физическото разбиране на това, как могат да се управляват вътрешните процеси. За тази цел се изработва съсредоточаване.
Въвличайки се в развитието, жената задължително трябва да достигне необходимите и – най-важното - контролируеми преживявания, в противен случай тя винаги ще пребивава в стрес, зависейки от кратковременните хаотични процеси, които ѝ налага обкръжаващото я пространство. При положение, че притежава съвършено тяло за познание, най-главното е – да не се впусне във временните усещания, които би могло да ѝ предостави което и да е условно занятие.
Много важно е да разберете следното: каквото и да правите на занятията, това веднага ще ви даде определени усещания. Такава е природата на тялото, и докато няма нейно реално разбиране, тя може да стане капан за съзнанието, което много бързо ще се разхлабва, ще се раз-съсредоточава от действията, в които липсват определени „задачи”.
Разбира се, повечето жени вече търсят развитие там, където го няма, като „отнасят” тялото си в една или друга среда. Трябва да бъде изключен такъв инфантилен подход към развитието. Без реално да разбирате своето тяло, без да разбирате задачите, е опасно да се „прикривате” с някакви названия, да си играете на „духовност” или просто да твърдите, че „това ми е интересно” или „това си е моето”. Докато мозъкът не се е научил да се съсредоточава, липсва онова, което би могло да даде реално определение. Налага се да престанете да превръщате мислите си в емоции. В несъсредоточеното съзнание мисълта се явява „провокатор”.
Както и да наричаме днес „развитието”, зад каквито и красиви думи да се крием, както и да наричаме практиките, трябва честно да си признаем, че просто е неизбежно да не извършим грешки – както субективни (грешките на растежа), така и обективни, тъй като всяко развитие днес е принудено да плати „данък” на индивидуалността.
В условията на среда, където няма възможност постоянно и в детайли да се следват законите на развитието, жената не трябва да прехвърля отговорността за своето развитие върху някой друг. По същия начин – не трябва да имаме претенции към тези, които ни обучават, заради недостигът на собствените ни умения. Колкото и смешно да звучи, в среда, в която законите на развитието са размити, всеки треньор, водещ или майстор, играе второстепенна роля, по причини на това, че на съвременното общество вече не е нужен майстор или учител. Самото общество е превърнало майстора в „случаен елемент”, което, между другото, е оставило определен отпечатък и върху самите майстори.
Част 1.3.1. Какво е „Тялото на жената“?
Женското тяло изразява сакрални функции по отношение на природата, тъй като от природата не е създадено друго, по-съвършено по енерго-физиологически параметри, живо същество. Неразбирането на тялото не позволява на жената да се развива. Тя единствено ще се мята между усещания и преживявания. И в този случай е много важно да се очертаят границите, отделящи едното от другото.
УСЕЩАНИЯ. Постигането на природата на усещанията е свързано с развиването на съсредоточаването и се явява условие за функционирането вътре в тялото на енергетическите процеси, свързани с развитието.
ЧУВСТВАНЕ. Това е естествено физиологическо състояние на тялото, което създава условия за преживявания. Чувстването се определя от връзката на матката с петте вътрешни органа. Когато става натрупване на енергия в тези органи, се създава състоянието, познато като „чувстване”.
ЕМОЦИОНАЛНОСТ. Това е състояние, противоположно на чувствеността. То има две природи. Едната е свързана с препълването на органите на чувствата, когато емоцията играе ролята на „клапан”, който освобождава вътрешното напрежение. Другата е свързана с неурегулираното състояние и нарушената връзка между матката и петте органа на чувствата, което привежда жената към вътрешен стрес.
ПРЕЖИВЯВАНЕ. Това е състояние, което трябва да бъде съгласувано с развитието. Преживяването се определя от физическото разбиране на това, как могат да се управляват вътрешните процеси. За тази цел се изработва съсредоточаване.
Въвличайки се в развитието, жената задължително трябва да достигне необходимите и – най-важното - контролируеми преживявания, в противен случай тя винаги ще пребивава в стрес, зависейки от кратковременните хаотични процеси, които ѝ налага обкръжаващото я пространство. При положение, че притежава съвършено тяло за познание, най-главното е – да не се впусне във временните усещания, които би могло да ѝ предостави което и да е условно занятие.
Много важно е да разберете следното: каквото и да правите на занятията, това веднага ще ви даде определени усещания. Такава е природата на тялото, и докато няма нейно реално разбиране, тя може да стане капан за съзнанието, което много бързо ще се разхлабва, ще се раз-съсредоточава от действията, в които липсват определени „задачи”.
Разбира се, повечето жени вече търсят развитие там, където го няма, като „отнасят” тялото си в една или друга среда. Трябва да бъде изключен такъв инфантилен подход към развитието. Без реално да разбирате своето тяло, без да разбирате задачите, е опасно да се „прикривате” с някакви названия, да си играете на „духовност” или просто да твърдите, че „това ми е интересно” или „това си е моето”. Докато мозъкът не се е научил да се съсредоточава, липсва онова, което би могло да даде реално определение. Налага се да престанете да превръщате мислите си в емоции. В несъсредоточеното съзнание мисълта се явява „провокатор”.
Както и да наричаме днес „развитието”, зад каквито и красиви думи да се крием, както и да наричаме практиките, трябва честно да си признаем, че просто е неизбежно да не извършим грешки – както субективни (грешките на растежа), така и обективни, тъй като всяко развитие днес е принудено да плати „данък” на индивидуалността.
В условията на среда, където няма възможност постоянно и в детайли да се следват законите на развитието, жената не трябва да прехвърля отговорността за своето развитие върху някой друг. По същия начин – не трябва да имаме претенции към тези, които ни обучават, заради недостигът на собствените ни умения. Колкото и смешно да звучи, в среда, в която законите на развитието са размити, всеки треньор, водещ или майстор, играе второстепенна роля, по причини на това, че на съвременното общество вече не е нужен майстор или учител. Самото общество е превърнало майстора в „случаен елемент”, което, между другото, е оставило определен отпечатък и върху самите майстори.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне