МЕТОД (9)

6.2. Теория и Практика

Естествеността на човека или балансът на вътрешните му енергии е основата на балансираното състояние на психиката, чувствата и емоциите му, това му дава възможност да регулира действията си, то представлява хармонично съответствие на вътрешното му състояние с външните му прояви.

Постигането на тази естественост зависи от една последователност от действия и ако човек я следва, той може да реализира и увеличи качеството на енергиите си.

Постигането на вътрешна хармония, баланс, на естественост, не е някакъв каприз, нито е въпрос на умствена нагласа, а основна потребност за цялото ни същество, което позволява на човешката природа да се прояви максимално.

Ако не е развита концентрацията ни, не е изградена циркулацията на енергията и ако не умеем правилно да поддържаме физиологичното състояние на организма си, дори и да разбираме особеностите на всеки от сезонните ритми, не бихме могли да дадем възможност на организма си да живее в съгласие с тях.

За да постигнем тази естественост, трябва да разберем Метода, който би могъл да подобри нашите редовни или специални действия (практиката). Като следва такива практики – разработени навремето от майстори, постигнали реални резултати в развитието на собствената си енергия, усъвършенствайки физическото си тяло и съзнание – човек може да тръгне по пътя на самоусъвършенстването.

Практиката се състои от физически или умствени упражнения, чиято цел е да се развият различни качества и да се научи човекът да живее съзнателно живота си, който така става пълен и задълбочен.

За да се превърнем в човек на действието (човек, който зависи от собственото си усилие и постоянно го контролира), ние трябва да следваме една понятна за нас последователност от действия и да осъзнаваме личния си ритъм и собствените си природни възможности. Такъв човек може да подобри не само своите действия, но и своята лична природа.

Правилното разбиране за собствените действия определя не само психологичното ни състояние, но и способността ни да подобрим качеството ни на живот.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

Част 1.1. ПРАКТИЧЕСКИ МЕТОДИ (9)
Част 1.1.6 КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРИРОДАТА НА ЖЕНАТА?

Най-важното в разбирането на жената трябва да бъде разбирането на чувствата и тяхната природа. Жената не само е тази, която първа на Земята е обърнала внимание на природата на чувствата и преживяванията, но и до ден днешен се явява основен техен изразител.

Основният проблем тук се явява това, че жената просто следва усещанията, а не ги развива и контролира. Това е следствие от факта, че съвременните жени не умеят да развиват и контролират матката си, а матката, на свой ред, не умее да контролира съзнанието. Получава се така, че всяка жена е „самотен воин”. Това нямаше да е такъв проблем, но без умението да контролира своите чувства и емоции (които често допълнително преразвива), жената става заложник на неконтролируема енергия, която принадлежи в огромната си част на пространството, а не на самата жена. Затова психиката на жената е толкова непредсказуема.

Само след като се изясним с матката и психиката, можем да пристъпим към опознаване на пропорциите и връзките, които са основа за съществуването на тялото и енергията. Именно това познание обучава жената не само на реално разбиране, но и на управление на своето вътрешно пространство.

Вътрешно условие в пространството на жената представлява също и нейното отношение към раждането на дете. Но тук всичко става както дойде. Живеейки в хаотично общество, единственото което можем не е да дадем решение, а само да обозначим задачите.

ЗАДАЧИТЕ НА РАЗВИТИЕТО

Изхождайки от разбирането на условията, жената трябва да разбере задачите на развитието.
Какво разбиране следва да сформира жената в своето развитие?

🌀Разбиране на пространството на времето, от което жената зависи. Това е съответствието на менструалният ѝ цикъл с природния цикъл.
🌀Разбиране на външните условия, с които се сблъсква жената, когато определя за себе си задачите на развитието. Тук са важни, на първо място, времевите параметри.
🌀Разбиране на нивото, на което се намира енергията на жената и на това, какъв опит е натрупала преди началото на занятията.
🌀Разбиране за това, че не трябва да се въвлича в развитието хаотично.
🌀Разбиране на природата на обучението. Обучението не може да започне до момента, в който жената не е в състояние да разбере природата на съсредоточаването.
🌀Разбиране на напълването. Напълването е вътрешна потребност за жената. Това е, ако искате, нейната физическа територия, където жената трябва да познае тялото през призмата на матричното изграждане. Разбирането на матричното изграждане довежда жената до физическо разбиране за циркулацията на енергията, където времевия цикъл започва да се усеща физически и жената започва да разбира потока на енергията. И едва след разбирането на потока на енергията, можем да говорим за неговото преобразуване.

ХАРАКТЕРНИ ГРЕШКИ И ТРУДНОСТИ ПРИ ПРАКТИКУВАЩИТЕ ЖЕНИ

РЕАГИРАНЕ НА УСЕЩАНИЯТА. Най-голямата опасност за развитието на жената се крие в отклонението от самото развитие, което се формира от различни усещания, произтичащи от:
- реагиране на цвета – създава външно отвличане, предизвиква ненужно раздразнение;
- реагиране на формата – води към ненужни определения и отношения;
- реагиране на ритъма на действията – изявява физиологическото несъответствие, предизвиква ненужно раздразнение;
- реагиране на усещанията – отклонява от решаването на поставените задачи;
- реагиране на възприятието – създава лъже-опора в разбирането;
- реагиране на звука – пречи да слушаш себе си.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

МЕТОД (10)

6.2. Теория и Практика

КОЛКО ВАЖНО Е ДА УМЕЕМ ДА СЕ ОБУЧАВАМЕ

Каквото и да правим, каквито и знания да имаме, най-важният елемент на личностния растеж е умението ни да се обучаваме. Това е първият и най-важен фактор, определящ възможността на човека да постигне истинско развитие. Днес в света на информационните технологии хората бъркат понятията „информация“ и „знание“. Затова човек просто „трупа“ информация, която му пречи да осъзнае себе си, т.е. да осъществи основната задача на всеки вид истинско знание. Получаването на знания и ефективното им прилагане изисква наличието на специален механизъм за усвояване на тези знания.

По пътя на изкуството за култивиране на живота умението да се обучаваме е незаменимо. От него зависи вътрешното ни усилие, състоянието на тонус, без което не можем да работим и удържаме задачите си. Умението да се обучаваме се развива чрез правилното разпределяне на физиологичното и умственото натоварване, както и чрез работа с енергията. Силата на вътрешната енергия се формира чрез натрупването и удържането на енергията в тялото. Тази сила се развива чрез работата върху усилието.

Умението да се обучаваме не се свежда просто до разбирането за това какво и защо трябва да правим, то обхваща и способността да привнесем усилие в процеса на добиване на знания. Дори когато сме заети с ежедневните си дела, трябва да се стараем, вършейки ги, да осмисляме себе си, ако разбира се искаме да извлечем от тях полза, а не просто да следваме потока на събитията.

Според изкуството за култивиране на живота, всяко знание, независимо дали става дума за работата ни, личния ни живот или учението ни, трябва да се възприема като практика, която или усилва природата на човека, или я отслабва. Така за да се усъвършенстваме, ние трябва безспирно да търсим възможности да се учим – дори и в действията, които вършим ежедневно.

Процесът на обучение не може да има край, както няма край и процесът на качествения растеж, на развиването на вътрешната сила. Спирането на процеса на обучение, прекъсването на изработването на вътрешно усилие неминуемо води до вътрешно разложение, до инертност, до загуба на контрол над себе си, до зависимост от външните и вътрешните процеси.

Ако човек умее да се обучава, той се напълва с действията, усилията и чувствата, свързани с процеса на обучение. В противен случай процеса на напълване се замества с процеса на реагиране, което кара човека да търси начини да се избави от прекомерното умствено или физическо натоварване – неминуемо следствие от хаотичните действия.

Така човекът губи себе си в още по-голяма степен, защото не може да анализира и открие изхода от тази ситуация и обикновено просто стига до едно превключване на вниманието. По правило това води до други неразбираеми усещания, които могат да подчинят човека. По-важното тук обаче са не тези усещания и състояния, постигнати по различни случайни или търсени начини, а умственият, физическият и енергийният растеж. Именно тук трябва да насочим усилията си.

Не е вярно мнението, че натоварването намалява, ако човек не полага никакви усилия – нито умствени, нито физически. Напротив, това неминуемо води до огромно вътрешно натоварване, тъй като енергията започва да циркулира небалансирано. Един от законите на развитието гласи, че човекът, който не съзнава всичките си действия, развива допълнително общата си неосъзнатост.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

Част 1.1. ПРАКТИЧЕСКИ МЕТОДИ (10)
Част 1.1.7. ХАРАКТЕРНИ ГРЕШКИ И ТРУДНОСТИ ПРИ ПРАКТИКУВАЩИТЕ ЖЕНИ

Отделянето на едно или друго усещане според реакцията на него, а не въз основа разбирането кое го предизвиква, често е само следствие от реагирането на макрокосмическият ритъм в съответният времеви момент. Жената трябва преди всичко да опознае природата на напълването и да се научи да я контролира.

Женският организъм – това е структура, която възприема света през призмата на напълването. И именно напълването определя качеството и радостта от живота на жената. В същото време, обаче, напълването трябва да бъде разбираемо и регулируемо.

ОПОЗНАВАНЕ НА РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА.
Радостта от живота трябва да се опознае, а не да се търси и постига по непонятни начини. Като хора ние притежаваме съзнание и единствено тази радост, която е преминала през съзнанието, е човешка радост. Във всички други случаи говорим за кратковременна животинска радост.

Това е най-сложният момент. Когато жената се въвлича в практиката, тя още не може да оперира със съзнанието си (макар някои да са твърдо убедени, че могат). Затова жената не само не се разделя с преживяванията, с които е дошла, но в началото дори ги подхранва, което води до подмяна на истинската радост с измислена.

ПРЕДСТАВАТА НА ЖЕНАТА, ЧЕ ИЗБРАНАТА ОТ НЕЯ ПРАКТИКА Е НАЙ-ДОБРАТА И НАЙ-ПРАВИЛНАТА.
Тук говорим за придаването на някакви уникални, забележителни свойства на своите действия. Жената често започва да изказва мнение, без още да е създала необходимите условия за развитие. Впоследствие, това започва да ѝ се отразява по най-неблагоприятен начин.

МЕЧТАЕНЕ. Съвременната жена е изгубила чувствителността и вътрешната си връзка, което води до потребност от постоянно вътрешно „разтрисане” (реакция) заради напълването, което намира израз в най-различни емоционални проявления. Това позволява на жената неосъзнато да манипулира собственото си съзнание, което я води до състояние на постоянно желаене и мечтаене. Те, от своя страна, провокират интереси, които изискват колкото се може по-бързо достигане на емоционална реализация, обусловена от вътрешната потребност на жената. Но тъй като тази потребност е неразбираема и често – предизвикана от нарушени физиологични функции, то рано или късно се стига до разпад в обкръжаващият жената свят, което я лишава от контрол над собствения ѝ живот. Това е много деструктивна сила в жената, която обаче, трябва да признаем, също представлява една от функциите на напълването.

1.1.8. КЪМ КАКВО ТРЯБВА ДА Е НАСОЧЕНО РАЗВИТИЕТО НА СЪВРЕМЕННАТА ЖЕНА?

Най-важното е да има разбиране, какво представлява развитието и за какво е необходимо. Това е дадената ни от природата възможност за изработване на допълнително усилие, благодарение на което човек може реално да опознае своята природа, тъй като усилието отглежда, развива и изразява преди всичко човешките качества. И днес именно на развиващата се жената се пада участта да придвижи развитието на пространството и да спре неговото падение, тъй като мъжете отдавна са преминали към емоционална форма на съществуване, където властта и парите са притъпили процесът на развитие.

Днес светът работи по принципа, че за пари можеш да купиш всичко. И именно жената е в състояние по-бързо и адекватно да разбере, че могат да се купят единствено усещания, докато за преживяванията, които са много по-дълбоки от усещанията, е необходимо да имаш мозък. Жените трябва да престанат да очакват подхвърлени трохи от мъжете и да престанат да губят себе си. Но трябва също така да помним, че днес за жената съществуват два вектора на развитие и редица фактори.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

МЕТОД (11)

6.2. Теория и Практика

ИЗКУСТВОТО ДА КОМБИНИРАМЕ ДЕЙСТВИЯТА СИ

Най-важният фактор, определящ възможността на човека да се развива качествено, е изкуството да комбинираме или „свързваме“ действията си в една грамотна последователност. Овладяването на това изкуство предпазва човека от формализирането на процеса на обучение, от механичното повтаряне на едни и същи движения, което може да се превърне в причина за загубата на контрол и концентрация.

Важно е да се разбира схемата на действията, а не просто да се живее в линейните задачи. Човек не би могъл да остане доволен от постигнатото натрупване, ако то не отговаря на умствената, енергийната и физическата му реализация, което, от своя страна, е необходимо условие за развиването на жизнеността. Тоест всичко трябва да може да бъде използвано и усвоено. Но за да можем да постигнем това, трябва да свършим първо много сериозна работа, така че да развием у себе си необходимите способности:

👉 Развиване на концентрация.
👉 Придобиване на знанията, необходими
за построяването на правилно циркулиране
на енергията и развитието ѝ.
👉 Естествено намиране в процеса на
вътрешно развитие и преобразуване.
👉 Развиване на способност да изменяме енергийните
и физическите параметри на тялото си.
👉 Разбиране на инструмента ритъм.

ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ОБУЧАВАМЕ
👍 Да намерим началото на всяко действие и да
установим връзки за комбинирането на действията.
👍 Да постигнем постоянство във всеки
процес, насочен към саморазвитие.
👍 Да напредваме в развитието си, да се
стремим към постоянно самоосъзнаване.
👍 Да постигнем естественост – да работим върху
построяването на връзки и съгласуваност
между енергийното, телесното и духовното.
👍 Да опознаем усилията, насочени към събиране,
запазване и развиване на енергията, най-вече
с помощта на практическите си действия.
👍 Да разберем основата на вътрешното
си претворяване.
👍 Да постигнем съответствие със сезоните чрез
практиката и да го пренесем върху ежедневния
си живот като модел на балансирано изживяване
на годишния цикъл.
👍 Да контролираме напълването
чрез извършваните действия.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

Част 1.1. ПРАКТИЧЕСКИ МЕТОДИ (11)
Част 1.1.9. КЪМ КАКВО ТРЯБВА ДА Е НАСОЧЕНО РАЗВИТИЕТО НА СЪВРЕМЕННАТА ЖЕНА?

Първият вектор представлява развитието, което определят за жената мъжете, и в което жените се въвличат по силата на причини, определени от пространството. Това, всъщност, е социалното развитие. В този случай за жените на практика би било доста сложно, ако мъжете не разбират или не приемат (както става по-често) природата на жената.

Всички образователни системи тук развиват на първо място мотивация – тоест, желанието да използваш тези знания „за нещо”, а не за себе си. А този въпрос далеч не е маловажен за жената. Ако една жена иска да съхранява своята женска природа, тя трябва ясно да проумее, че всяко знание „заради нещо” или „заради някого” я изтощава и прави по-бедна вътрешно. Развитие е, когато се развиваш, заради себе си. А изразяването на знанията, свързано с напълването – това вече е отдаване.

Вторият вектор представлява развитието, което е необходимо за жените и е създадено специално за тях. Практиките в рамките на това направление са предназначени за укрепване или възстановяване на женската природа. Тук на пръв поглед всичко би трябвало да е ясно, но често възниква проблем, когато на пътя на жената застане друга жена. Именно жените-пасионарии, които по рождение се радват на излишък от енергия, често поемат функциите на локомотив, като налагат на света своето разбиране, че едва ли не електричеството – това е всичко, което е нужно. Среща се и другият случай, при който тези, които все още не са преминали през трите етапа на подготовката, започват да смятат, че всичко им е ясно, и започват да експериментират над себеподобните си.

По тези причини, ако искате да избегнете грешките на предшественичките си, е важно да помните за трите етапа на подготовката и да не се превръщате в заложник на емоционални афектни състояния. При това, не е от такова значение какво точно правите – дали се учите да шиете, дали изучавате риторика или вдигате щанги; дали подскачате под формата на балет, мъчите се с цигун, или играете тайдзи, убедени, че това е бойно изкуство.

Тези два вектора предопределят различни направления, за които по-нататък ще говорим, а сега бих искал да насоча вниманието ви към следното: развитието е единственото истинно търсене на човечеството на протежение на цялото му съществуване. И именно жената е създала условия за усъвършенстване както на своята собствена природа, така и на природата на мъжа.

Изкуството на обучение има много дълга история, която е създала свои правила и закони. Но ако по-рано тези правила и закони са били очевидни и са се възприемали естествено, то днес тях не само, че не ги използват, но и не умеят да ги възприемат в нужната степен. Затова първото, с което трябва да започва всяко развитие – това е изкуството на обучение в пространството, което е много по-лесно за разбиране от жената, отколкото от мъжа. И само след като премине подобно обучение, тя може истински да постави пред себе си конкретни въпроси и да определи „къде”, „за какво” и „защо” ѝ е нужно да се обучава.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

МЕТОД (12)

6.2. Теория и Практика

ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ОБУЧАВАМЕ - УМЕНИЯ

1. Отпускане.
Отпускането ни дава възможност истински да „съживим“ тялото си или, иначе казано, да премахнем различните блокажи и напрежения в тялото. Това е основен фактор за разбирането на Практическите методи. Умението да се отпускаме предполага създаването на обратно вътрешно усилие, насочено към физическото тяло, то не отговаря на физическото отпускане, разпространено във физкултурата и спорта.

Отпускането трябва да се усеща в корема, тъй като там се формира сухожилното и дихателното усилие. Проблемът с отпускането е в силата на съзнанието и съзнателното разбиране за това, какво представлява то, тъй като в обществото отпускането се разбира по съвсем друг начин.

2. Принципи.
След като сме успели с помощта на отпускането да премахнем основните блокажи и напрежението в тялото, можем да преминем към разбирането на Практическите методи, свързани с принципите. Практическите методи, свързани с принципите, предполагат да се изработи постоянно вътрешно усилие, насочено към разбирането на условията за това как и с какво трябва да развиваме тялото и съзнанието си.

Важно е да подходим към самопострояването преди всичко през разбирането на значението на физическата форма. Важно е например да се научим да центрираме тежестта си и да я пренасяме правилно, правилно да използваме стъпалата си по време на движението и правилно да разпределяме физическото усилие в ръцете си, постоянно да контролираме темето на главата си, да умеем да се концентрираме, да формираме правилно отношение към вътрешните си усещания и т.н.

Построяването на действията в съответствие с принципите позволява на човека да възстанови правилното функциониране на физиологичната, енергийната и умствената системи на организма. Ако върху тези въпроси не се работи съзнателно, в процеса на всички дейности тялото губи пропорцията за развитието си, енергията започва да се движи неконтролирано из тялото, а съзнанието спира да се подчинява на вътрешното удържане.

Ако в течението на живота си човек няма контрол над себе си и претоварва например една група мускули за сметка на друга или възпрепятства постъпването на достатъчно количество енергия в главата (като не контролира положението и, или стои неправилно), той започва да зависи не от необходимите му качества, а от наличните. До момента, в който процесите на развитие и растеж не се превърнат в естествени, човек трябва да изработи постоянно усилие, така че да наблюдава дали качествено следва тези принципи.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

Част 1.1. ПРАКТИЧЕСКИ МЕТОДИ (12)
Част 1.1.10. ПЕТТЕ ФАКТОРА, КОИТО ИГРАЯТ ЗНАЧИТЕЛНА РОЛЯ В РАЗВИТИЕТО НА СЪВРЕМЕННАТА ЖЕНА

Изкуството на развитие трябва да отчита следните фактори:

➡️1. На каква възраст започват занятията, обучението, практиката.
➡️2. Какво е качеството на енергията у занимаващият се.
➡️3. Каква е неговата енергоемкост (обем).
➡️4. Какви функции и качества вече са формирани у човека, към момента на започване на обучението.
➡️5. Какви обстоятелства обкръжават и задават рамки на занимаващият се.

ФАКТОР 1: възрастта. В зависимост от възрастта си, жената подхожда към развитието си с по-голям или по-малък набор от проблеми. Състоянието на 80% от жените още на 20-годишна възраст вече изисква възстановяване работата на матката. И ако при 30% от тях това е така по рождение (в зависимост от начинът на зачеване, износване и раждане), то проблемите на останалите 70% са свързани или с енергийни нарушения в самата матка, или с нейното отслабване.

Отслабването на матката може да бъде предизвикано от:
- нарушение на външната хигиена;
- нарушение на вътрешната хигиена (вследствие нарушаването на вътрешната връзка на матката с вътрешните органи);
- неурегулирана сексуална активност (когато не се разбира реалната функция на матката в сексуалните отношения);
- от стрес (психически и енергийни отклонения, предизвикани от обкръжаващото пространство);
- състояние на пасивност (неправилна организация на своето време, при което постоянно заеманите от тялото положения в пространството нарушават циркулацията на енергията в матката).

Именно отслабването на матката се характеризира от възрастта на жената. И тук е важно да се разбере колко време ще отнеме възстановяването на нормалната работа на матката и всички системи на организма, за да се достигне до правилния за съществуването на тялото ритъм.

Освен факторът възраст, следва да отбележим, че женският организъм има определена цикличност в ритъма на развитие. Един цикъл се равнява на седем години (при мъжете – на осем години). В течение на този период се формира един от видовете енергия, свързан с една или друга система на тялото.

От момента на зачатието до 7 годишна възраст става формирането на тялото и общата енергийна структура, формирането на духа на човека. Особено важен период за момичето е времето до 3,5 годишната възраст. В този период то не трябва насила да се обучава на каквото и да е, а е необходимо просто да му се създадат правилни условия за живот. От 3,5 до 7 години духът вече е сформиран и той сам изгражда ритъмът на своето съществуване в тялото. През този период е много опасно да се нарушава личният ритъм на момичето. Даденият период се смята за нулев.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

ГЕОМЕТРИЯ НА ТЯЛОТО

Всеки процес на развитие е свързан с подобряването на нашата геометрия. Най-висшето усъвършенстване е подобряването на геометрията на мозъка. Едва след това човек може да пристъпи към процес на структуриране. Виж цялата статия...

МОЗЪК

Мозъкът е истинното тяло на човека, формиращо както условията за нашето съществуване, така и настройката и връзките в тялото. Виж цялата статия...

МЕТОД (13)

6.2. Теория и Практика

ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ОБУЧАВАМЕ - УМЕНИЯ

3. Закони.
След като е опознал принципите, човек получава възможност да опознае законите за формиране на тялото. Съставните части на структурата на нашето тяло – мускули, сухожилия, кости и пр. – имат свои специфични закони за развитие, които трябва да бъдат разбрани. Можем обаче да започнем да проумяваме тези закони едва след като сме постигнали енергийна цялост.

4. Дишане.
В този случай под дишане се разбира не толкова физическото дишане, колкото условието за приемане на външна енергия, която постъпва у човека заедно с дъха. Дишането е основният начин за напълване на тялото ни, макар че ние добиваме реална способност да възприемаме тази външна енергия, едва след като сме опознали предходните нива. Човек не може да развие правилно дишането си, ако тялото му е затворено и още не е създал необходимите условия за използване на външната енергия. Липсата на правилно построено дишане създава и излишно натоварване върху сърцето.

5. Ритъм.
Когато стигне до това ниво на разбиране на собствените си действия, човек може да се освободи от зависимостта си от рутината на постоянно контролираните действия и да отговаря на истинната природа на човешкото съществуване във всеки един момент. На този етап човек вече е постигнал вътрешно разбиране за това, какво трябва да прави и как, тук вече не го безпокоят никакви некачествени действия.

6. Пространство.
Този аспект изисква да разбираме усилието, което оказва пространството върху човека, както и да умеем да съотнесем собствената си жизнена активност с тази на мястото, в което живеем или се намираме. Това ниво е свързано с множество параметри, то е много трудно за разбиране, тъй като се формира под въздействието на много външни причини.
Например към въпроса за взаимодействието с пространството се отнася и разбирането за енергийната отговорност за собствените действия. Приемайки условията на пространството, ние можем да попаднем под влиянието на негативни емоции и реакции, което задълбочава проблемите, пряко свързани с природата на човека.

При това често негативната реакция е не само неосъзнато преживяване за самия човек, тя му носи удовлетворение чрез състоянието на временна напълненост, което е следствие от всеки вид реакция. Така, ако човекът мисли или говори лошо за някого, ако върши ненужни, неконтролируеми действия, това определя неправилното му взаимодействие с простраството по отношение на мястото му на обитаване или активната му среда на общуване.

Правилната вътрешна позиция по отношение на пространството, трябва да се изгражда естествено и постепенно – преди всичко чрез работа върху себе си, а не чрез приемането на някакви неосъзнати външни нравствени принципи.

7. Съсредоточаване.
След като опознае изброените дотук нива на задачи, практикуващият трябва да се научи да построява работата на мозъка си, което всъщност представлява развиване на съсредоточаването, без което е невъзможно да се развие концентрацията. При развиването на съсредоточаването се получава връщане към принципите на Практическите методи, но вече през призмата на съсредоточеността.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

Асирийската алхимия е изкуство, свързано с големия исторически регион Месопотамия или Междуречието на великите реки Тигър и Ефрат. В по-голямата си част е разположен на територията на съвременен Ирак (отчасти в Иран, Турция и Сирия). Тук са се развивали най-древните цивилизации на планетата, призвани да съхранят и преумножат висшата неразрушима светлина. Виж цялата статия...