Част 1.1. ПРАКТИЧЕСКИ МЕТОДИ (4)
Част 1.1.3 Външни условия. Трите етапа на подготовка за развитие
Отношенията се изграждат, а пространството живее по други закони. Това е и причината да има толкова много изгубени „развиващи” се хора, които са си измислили някакво собствено развитие, наричайки прекарването на времето си с други изгубени – „път”.
Светът днес е много жесток и първото, което трябва да правим е не да даваме определения, а реално да се учим да търсим. И в този случай няма как да минете без главата си. Не трябва да търсим комфорта, а правилността. И тук парите не могат да бъдат никакво препятствие, защото в този случай можем да кажем, че цялото пространство, в което живеем, е препятствие.
Светът се е променил, променило се е и най-главното – пространството и неговият ритъм. Не трябва да защитавате своята слабост в него, трябва да действате и да развивате сила (което е естествено условие при наличието на съсредоточение). За да се впишете в пространството, а не в някакъв отвлечен път, е необходимо именно съсредоточаване.
Разделяне в развитието не може да има. Или развиваме всичко, или се появяват пукнатини. Разлика може да има единствено в инструментариума. Днес дори училищното образование е „езотерично” за децата, какво да говорим за всичко останало.
Обучават ни „езотерично”, защото ритъмът на обучение в училище е непонятен. Огромната маса „учебни предмети” залива децата до такава степен, че те свикват да бъдат „товарни камиони” с информация, а не се учат реално да се ориентират в същността на всички тези знания.
И пак добре, ако попаднат на учител със силни личностни качества, които да позволят във външното пространство да се създаде вътрешно.
В потока от информация човек губи съсредоточаване и неговият мозък започва още по-силно да се разсъсредоточава. В резултат имаме отсъствие на наблюдателност и внимание. Човек става невнимателен и към себе си, и към обкръжаващото го и започва единствено да реагира на това, което предизвиква у него емоции. И се получава така, че липсва дори начално образование, а ние искаме да говорим за някакъв път и развитие.
Представяте ли си, в какво положение се намираме? Намираме се в състоянието на боксьор, който вечерта е изпаднал в нокдаун и се опитва да си дочете книгата, която е започнал да чете сутринта. И пак добре ако е нокдаун, а то половината са направо в нокаут!
Така че, ПЪРВИЯТ ЕТАП – това е определена работа по подобряване хигиената на функционирането на мозъка и тялото. Най-главното в началото на пътя е да не „отплуваш”, да не усилиш своята неадекватност и неразбиране (да не преминеш от нокдаун в нокаут), особено, ако се въвличате в енергоемки практики.
При това, развитието задължително включва и разбиране на енергийния потенциал, но само при изработването на съсредоточаване. Още на първият етап трябва да сте наясно къде и как възнамерявате да формирате силата си, за да може след това да я ползвате за развитие.
Грешката на този първи етап е да наричате „развитие” това, което всъщност все още не представлява развитие. Това може да става чрез различни названия, вярвания, ритуализация, чрез използването на информационни определения, които още не са се превърнали в знания.
Примерно, жената се занимава с арабски танци. При това, тя няма реално разбиране какво е танцът, няма опит, не разбира методиката. В този случай просто се наслагва някакъв външен ефект на възприятие, и танцът няма възможност да се превърне в нещо повече от поредната емоция.
Или пък когато жената заявява, че се занимава с йога или медитира. Без да сме овладели и развили съсредоточаването, започваме да плашим околните с някакви думички, като се отдалечаваме от реалното разбиране на това, какво правим и защо.
А за да достигнем реално до нивото, в което бихме могли да се развиваме, се налага да придобием естественост и цялостност. Цялостността е понятие, което включва формираният навик за усилие, който обединява и тялото, и съзнанието, и енергията в единен вектор на развитие.
Част 1.1.3 Външни условия. Трите етапа на подготовка за развитие
Отношенията се изграждат, а пространството живее по други закони. Това е и причината да има толкова много изгубени „развиващи” се хора, които са си измислили някакво собствено развитие, наричайки прекарването на времето си с други изгубени – „път”.
Светът днес е много жесток и първото, което трябва да правим е не да даваме определения, а реално да се учим да търсим. И в този случай няма как да минете без главата си. Не трябва да търсим комфорта, а правилността. И тук парите не могат да бъдат никакво препятствие, защото в този случай можем да кажем, че цялото пространство, в което живеем, е препятствие.
Светът се е променил, променило се е и най-главното – пространството и неговият ритъм. Не трябва да защитавате своята слабост в него, трябва да действате и да развивате сила (което е естествено условие при наличието на съсредоточение). За да се впишете в пространството, а не в някакъв отвлечен път, е необходимо именно съсредоточаване.
Разделяне в развитието не може да има. Или развиваме всичко, или се появяват пукнатини. Разлика може да има единствено в инструментариума. Днес дори училищното образование е „езотерично” за децата, какво да говорим за всичко останало.
Обучават ни „езотерично”, защото ритъмът на обучение в училище е непонятен. Огромната маса „учебни предмети” залива децата до такава степен, че те свикват да бъдат „товарни камиони” с информация, а не се учат реално да се ориентират в същността на всички тези знания.
И пак добре, ако попаднат на учител със силни личностни качества, които да позволят във външното пространство да се създаде вътрешно.
В потока от информация човек губи съсредоточаване и неговият мозък започва още по-силно да се разсъсредоточава. В резултат имаме отсъствие на наблюдателност и внимание. Човек става невнимателен и към себе си, и към обкръжаващото го и започва единствено да реагира на това, което предизвиква у него емоции. И се получава така, че липсва дори начално образование, а ние искаме да говорим за някакъв път и развитие.
Представяте ли си, в какво положение се намираме? Намираме се в състоянието на боксьор, който вечерта е изпаднал в нокдаун и се опитва да си дочете книгата, която е започнал да чете сутринта. И пак добре ако е нокдаун, а то половината са направо в нокаут!
Така че, ПЪРВИЯТ ЕТАП – това е определена работа по подобряване хигиената на функционирането на мозъка и тялото. Най-главното в началото на пътя е да не „отплуваш”, да не усилиш своята неадекватност и неразбиране (да не преминеш от нокдаун в нокаут), особено, ако се въвличате в енергоемки практики.
При това, развитието задължително включва и разбиране на енергийния потенциал, но само при изработването на съсредоточаване. Още на първият етап трябва да сте наясно къде и как възнамерявате да формирате силата си, за да може след това да я ползвате за развитие.
Грешката на този първи етап е да наричате „развитие” това, което всъщност все още не представлява развитие. Това може да става чрез различни названия, вярвания, ритуализация, чрез използването на информационни определения, които още не са се превърнали в знания.
Примерно, жената се занимава с арабски танци. При това, тя няма реално разбиране какво е танцът, няма опит, не разбира методиката. В този случай просто се наслагва някакъв външен ефект на възприятие, и танцът няма възможност да се превърне в нещо повече от поредната емоция.
Или пък когато жената заявява, че се занимава с йога или медитира. Без да сме овладели и развили съсредоточаването, започваме да плашим околните с някакви думички, като се отдалечаваме от реалното разбиране на това, какво правим и защо.
А за да достигнем реално до нивото, в което бихме могли да се развиваме, се налага да придобием естественост и цялостност. Цялостността е понятие, което включва формираният навик за усилие, който обединява и тялото, и съзнанието, и енергията в единен вектор на развитие.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (5)
6.1.3. Теория и Практика
ЗАНЯТИЯТА И ПРАКТИКАТА ТРЯБВА НЕПРЕМЕННО
ДА БЪДАТ РАЗБИРАЕМИ НА НИВОТО НА СХЕМАТА,
а не да бъдат линейни. И най-важното – вие трябва да разбирате със съзнанието си защо са ви тези занимания. Те не трябва да бъдат просто така, за компания, или като порив на безрефлексивна вяра. Количественото усилие трябва да съдържа схемата на качествеността. Например може да правите движението по пет начина: чрез напълване, чрез съсредоточаване, чрез оста и пр., и трябва да можете да различавате всички тези варианти. Те по правило трябва да бъдат обозначени.
При всички случаи е важно да се научим как да имаме потребност вътре в себе си, а не просто да повтаряме конкретен набор от действия. Развитието започва тогава, когато човек е разбрал, че основата на действията му не са някакви движения или техника, а геометрията; когато разбере как да впише тази геометрия в геометрията на пространството. Съзнанието трябва да зависи вече не от формата, а от съдържанието. И самата енергия трябва най-малкото да се вписва в задачата, целяща да се раздели по-грубата енергия от по-фината. Енергията трябва да престане да бъде в някакъв общ формат, тя трябва да се разбира вече в спектъра на две-три честоти. Към този момент обаче вече трябва да е подготвен целият инструментариум.
Освен това Методът не може да има цели, той е едно внимателно проверено условие, което подготвя човека за работа със съзнанието. Методът има задачи. Методът се основава на преживяването и именно тук е силата му. Волята представлява дисциплина и тя се тренира по много лесен начин. Достатъчно е човек да постигне едно частично пропорционално състояние и енергията му ще започне да се събира. След това той трябва да се научи да я уплътнява (в съзнанието). Това е основният принцип на всяко знание. Тук Метод не е нужен, необходима е задача. Най-важното е да не се бъркат тези две понятия и да е ясно видима разликата между Метода (обем) и задачата (линейност).
Методът е условие за това да живеем в задачите на инструментариума, където не просто натрупваме опит, а успяваме да го изживяваме осъзнато на всички нива на тялото и съзнанието си. Този опит се формира, когато постигнем инструментариума на Метода. Както вече казахме, инструментите тук са само пет. Методът трябва да бъде универсален, докато задачата не е универсална. Просто много хора наричат Метод задачата и се получава подмяна на понятията.
За да разбере човек дали се движи по правилния път, или не, той трябва да развие разбирането си. За тази цел трябва да търси възможност да опознае инструментите, а не просто да трупа набор от някакви практики и традиции, дори ако те съдържат необходимите инструменти. Най-важното е да не приемаме нищо конкретно като необходимо, а да се вместим в опита.
Трябва да натрупаме необходимите условия за растеж. А има ли нещо неразбираемо в това, че ако липсва съсредоточаване, тогава просто трябва да потърсим как да го развием? Нямам ос – търся как да я развия. При това важно е да не попадаме в капана на напълването, т.е. да не подменим едно напълване с друго.
ТРЯБВА ДА НАПЪЛВАМЕ ТОВА, КОЕТО СМЕ
РАЗВИЛИ, А НЕ ТОВА, КОЕТО ИМАМЕ.
Това, което имаме, трябва да се усъвършенства и укрепва.
Тялото трябва да бъде цяло и единно. Съзнанието, тялото и енергията са единни – в тази посока трябва да се движите вие. Но за да не попаднете в капана на напълването, трябва да намерите усилието в действията си.
6.1.3. Теория и Практика
ЗАНЯТИЯТА И ПРАКТИКАТА ТРЯБВА НЕПРЕМЕННО
ДА БЪДАТ РАЗБИРАЕМИ НА НИВОТО НА СХЕМАТА,
а не да бъдат линейни. И най-важното – вие трябва да разбирате със съзнанието си защо са ви тези занимания. Те не трябва да бъдат просто така, за компания, или като порив на безрефлексивна вяра. Количественото усилие трябва да съдържа схемата на качествеността. Например може да правите движението по пет начина: чрез напълване, чрез съсредоточаване, чрез оста и пр., и трябва да можете да различавате всички тези варианти. Те по правило трябва да бъдат обозначени.
При всички случаи е важно да се научим как да имаме потребност вътре в себе си, а не просто да повтаряме конкретен набор от действия. Развитието започва тогава, когато човек е разбрал, че основата на действията му не са някакви движения или техника, а геометрията; когато разбере как да впише тази геометрия в геометрията на пространството. Съзнанието трябва да зависи вече не от формата, а от съдържанието. И самата енергия трябва най-малкото да се вписва в задачата, целяща да се раздели по-грубата енергия от по-фината. Енергията трябва да престане да бъде в някакъв общ формат, тя трябва да се разбира вече в спектъра на две-три честоти. Към този момент обаче вече трябва да е подготвен целият инструментариум.
Освен това Методът не може да има цели, той е едно внимателно проверено условие, което подготвя човека за работа със съзнанието. Методът има задачи. Методът се основава на преживяването и именно тук е силата му. Волята представлява дисциплина и тя се тренира по много лесен начин. Достатъчно е човек да постигне едно частично пропорционално състояние и енергията му ще започне да се събира. След това той трябва да се научи да я уплътнява (в съзнанието). Това е основният принцип на всяко знание. Тук Метод не е нужен, необходима е задача. Най-важното е да не се бъркат тези две понятия и да е ясно видима разликата между Метода (обем) и задачата (линейност).
Методът е условие за това да живеем в задачите на инструментариума, където не просто натрупваме опит, а успяваме да го изживяваме осъзнато на всички нива на тялото и съзнанието си. Този опит се формира, когато постигнем инструментариума на Метода. Както вече казахме, инструментите тук са само пет. Методът трябва да бъде универсален, докато задачата не е универсална. Просто много хора наричат Метод задачата и се получава подмяна на понятията.
За да разбере човек дали се движи по правилния път, или не, той трябва да развие разбирането си. За тази цел трябва да търси възможност да опознае инструментите, а не просто да трупа набор от някакви практики и традиции, дори ако те съдържат необходимите инструменти. Най-важното е да не приемаме нищо конкретно като необходимо, а да се вместим в опита.
Трябва да натрупаме необходимите условия за растеж. А има ли нещо неразбираемо в това, че ако липсва съсредоточаване, тогава просто трябва да потърсим как да го развием? Нямам ос – търся как да я развия. При това важно е да не попадаме в капана на напълването, т.е. да не подменим едно напълване с друго.
ТРЯБВА ДА НАПЪЛВАМЕ ТОВА, КОЕТО СМЕ
РАЗВИЛИ, А НЕ ТОВА, КОЕТО ИМАМЕ.
Това, което имаме, трябва да се усъвършенства и укрепва.
Тялото трябва да бъде цяло и единно. Съзнанието, тялото и енергията са единни – в тази посока трябва да се движите вие. Но за да не попаднете в капана на напълването, трябва да намерите усилието в действията си.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеПарите са мяра за човешкото състояние на всички нива на възприемане: от тактилното до емоционално-психологическото. Парите могат да бъдат мерна единица само при условие, че гледаме на тях от енергийна гледна точка и не позволяваме те да ни възприемат емоционално. Прочетете още...
Част 1.1. ПРАКТИЧЕСКИ МЕТОДИ (5)
Част 1.1.3 Външни условия. Трите етапа на подготовка за развитие
Задачата на първият етап е на нивото на своето мислене и на разбираем за нас език е ясно да определим какво правим. Може да звучи като „развиване на концентрацията”, „изграждане на пропорциите на тялото” и т.н. Разбирането на случващото се трябва да става на нивото на вашият собствен език, който да ви дава възможност сами да си обясните какво правите. След това едното ще породи второто. Примерно, ако сте дошли да се занимавате с танци, у вас има три проблема: първо – неумение реално да работите с усещанията, и зависимостта ви от тях; второ – неумение да се движите правилно; и трето – неумение да се съсредоточавате.
Движението по вълната на моята или вашата памет не е танц, а просто кривене по зададена от усещанията тема. А в същото време е напълно възможно да имате и проблеми с костите на стъпалата, които сте си създали при носенето на неправилни обувки, и да си ви необходими три години само за да схванете опората в стъпалата.
По тази причина, с каквито и танци да се занимавате, пред вашето съзнание стои задачата да се учите да се движите правилно. А виж, когато започнете да се движите, вече ще може да започнете и да танцувате. А ако дойдете при мен да се занимавате, аз вероятно, директно бих ви казал: „Вие да стоите не умеете, къде сте тръгнали да се движите! Позволете ми, скъпа, да ви науча да стоите правилно”.
И така, основната задача на първият етап е да изградите дисциплина на отношенията между вашето съзнание и пространството. Това отношение трябва да бъде разбираемо за вас на всички нива – занятия, дом, семейство. Не превръщайте първият етап в революция, научете се да правите и да държите пауза. И запомнете: главният човек, отговорен за вашето развитие – това сте вие, а не този, който ви обучава. И ако нещо не ви харесва, не търсете вината другаде, освен в себе си.
ВТОРИЯТ ЕТАП
е най-важен, но той се опира на първия. Ако не сте изградили дисциплина на отношенията към собствения си живот и обкръжението ви, не си струва да пристъпвате към него. В този случай просто ще усъвършенствате своите грешки и ще създавате все повече и повече стресови ситуации за себе си и околните в пространството.
Този етап изисква по-събран подход, тъй като тук може да се „почупите” по-бързо, отколкото да се поправите. Не бързайте да попадате на този етап, защото е възможно да ви отхвърли така далеч, че изобщо да не разбирате какво е развитието, като дори започнете да защитавате ситуацията, в която то отсъства. Ако на първият етап всичко трябва да е ясно и да се състои от прости задачи, то вторият етап – това е конструкция, която трябва да се сглоби. Тоест, трябва вече да ви е достатъчно ясно, какво представлява вашето тяло и какво представлява развитието. По същността си, това е физиологичен процес, който не може да бъде независим от вашето тяло.
Грешката на вторият етап е прекомерното усложняване на задачите, неразбирането на последователността на действие (колко и над какво трябва да се работи), мнението, че нещо знаете. Вторият етап се определя от времето, независимо от това, дали е отработен първият етап или не, но тук вече съществува определен навик, който води занимаващата се жена до отпускане и тя губи дистанцията между себе си и знанията, между себе си и учителя. Тук се налага да дадете оценка на натрупаният през първият етап опит.
Част 1.1.3 Външни условия. Трите етапа на подготовка за развитие
Задачата на първият етап е на нивото на своето мислене и на разбираем за нас език е ясно да определим какво правим. Може да звучи като „развиване на концентрацията”, „изграждане на пропорциите на тялото” и т.н. Разбирането на случващото се трябва да става на нивото на вашият собствен език, който да ви дава възможност сами да си обясните какво правите. След това едното ще породи второто. Примерно, ако сте дошли да се занимавате с танци, у вас има три проблема: първо – неумение реално да работите с усещанията, и зависимостта ви от тях; второ – неумение да се движите правилно; и трето – неумение да се съсредоточавате.
Движението по вълната на моята или вашата памет не е танц, а просто кривене по зададена от усещанията тема. А в същото време е напълно възможно да имате и проблеми с костите на стъпалата, които сте си създали при носенето на неправилни обувки, и да си ви необходими три години само за да схванете опората в стъпалата.
По тази причина, с каквито и танци да се занимавате, пред вашето съзнание стои задачата да се учите да се движите правилно. А виж, когато започнете да се движите, вече ще може да започнете и да танцувате. А ако дойдете при мен да се занимавате, аз вероятно, директно бих ви казал: „Вие да стоите не умеете, къде сте тръгнали да се движите! Позволете ми, скъпа, да ви науча да стоите правилно”.
И така, основната задача на първият етап е да изградите дисциплина на отношенията между вашето съзнание и пространството. Това отношение трябва да бъде разбираемо за вас на всички нива – занятия, дом, семейство. Не превръщайте първият етап в революция, научете се да правите и да държите пауза. И запомнете: главният човек, отговорен за вашето развитие – това сте вие, а не този, който ви обучава. И ако нещо не ви харесва, не търсете вината другаде, освен в себе си.
ВТОРИЯТ ЕТАП
е най-важен, но той се опира на първия. Ако не сте изградили дисциплина на отношенията към собствения си живот и обкръжението ви, не си струва да пристъпвате към него. В този случай просто ще усъвършенствате своите грешки и ще създавате все повече и повече стресови ситуации за себе си и околните в пространството.
Този етап изисква по-събран подход, тъй като тук може да се „почупите” по-бързо, отколкото да се поправите. Не бързайте да попадате на този етап, защото е възможно да ви отхвърли така далеч, че изобщо да не разбирате какво е развитието, като дори започнете да защитавате ситуацията, в която то отсъства. Ако на първият етап всичко трябва да е ясно и да се състои от прости задачи, то вторият етап – това е конструкция, която трябва да се сглоби. Тоест, трябва вече да ви е достатъчно ясно, какво представлява вашето тяло и какво представлява развитието. По същността си, това е физиологичен процес, който не може да бъде независим от вашето тяло.
Грешката на вторият етап е прекомерното усложняване на задачите, неразбирането на последователността на действие (колко и над какво трябва да се работи), мнението, че нещо знаете. Вторият етап се определя от времето, независимо от това, дали е отработен първият етап или не, но тук вече съществува определен навик, който води занимаващата се жена до отпускане и тя губи дистанцията между себе си и знанията, между себе си и учителя. Тук се налага да дадете оценка на натрупаният през първият етап опит.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (6)
6.1.3. Теория и Практика
ПЪРВИЧНОТО УСИЛИЕ В НАС Е
СРЕДИННОСТТА И ПОСТОЯНСТВОТО.
Именно него развива Методът. Срединността е синхронизация на енергията ни. Синхронизацията е оста. А ако има ос, тогава тя си съществува и няма нужда от доказателства. Ако има срединност, тогава има условия за тази срединност. Не трябва да има неконтролируеми реакции и емоции. Те обаче изчезват, благодарение на инструментариума, а не на желанията.
В условията на съвременното общество, където човекът се унищожава като личност още на етапа на образованието, обучението е практически невъзможно. Можем само да се запознаем с това, което имаме. Тук учителят не е нищо повече от продавач на стока, а ученикът – купувач.
В условия, при които човекът е зависим от множествеността, важно е да не му пречим и той да не прикачи към тази множественост и мисълта, че се занимава с нещо и се развива.
Важно е да се използват внимателно думи като духовност, енергия и пр., които правят учението езотерично. Тук трябва да се борим за адекватност, за яснота. За мен срещата с безсмъртните е даденост, нещо, което разбирам напълно ясно. Не бива обаче да се говори за такова нещо на човек, който не е готов.
Ориентирайте се най-напред в тесните си интереси. За тази цел обаче първо трябва да научите съзнанието си да живее според закона на принципите, а не на техниката. Тук въпросът отново опира да съзнанието, което е вече или раздвижено, или замръзнало. Трябва да можете да го центрирате. Още по-важно е да разберете как да подхранвате мозъка си и какво представлява подхранването на мозъка. За тези, които практикуват подхранването на мозъка, това е едно от изкуствата, една от основните задачи, при които самата практика е основата на подхранването на мозъка. Мозъкът е референтна точка.
Човек трябва да разбира в какво се състои Методът, но в същото време и да разбира, че до него ще може да стигне чрез правилното поставяне на задачи. Най-важното е да не се бърка Метода със задачите. Тук трябва да изучаваме подхода към това, което искаме да развием, дотогава, докато не получим факти. Тези факти обаче не могат да бъдат информационни, те трябва да бъдат фактически опознати. Най-важното е да не си измисляме разни „приказки“ за знанието, традицията и учителите. Те трябва да бъдат уважавани и да се приемат като факт или да не се приемат изобщо.
6.1.3. Теория и Практика
ПЪРВИЧНОТО УСИЛИЕ В НАС Е
СРЕДИННОСТТА И ПОСТОЯНСТВОТО.
Именно него развива Методът. Срединността е синхронизация на енергията ни. Синхронизацията е оста. А ако има ос, тогава тя си съществува и няма нужда от доказателства. Ако има срединност, тогава има условия за тази срединност. Не трябва да има неконтролируеми реакции и емоции. Те обаче изчезват, благодарение на инструментариума, а не на желанията.
В условията на съвременното общество, където човекът се унищожава като личност още на етапа на образованието, обучението е практически невъзможно. Можем само да се запознаем с това, което имаме. Тук учителят не е нищо повече от продавач на стока, а ученикът – купувач.
В условия, при които човекът е зависим от множествеността, важно е да не му пречим и той да не прикачи към тази множественост и мисълта, че се занимава с нещо и се развива.
Важно е да се използват внимателно думи като духовност, енергия и пр., които правят учението езотерично. Тук трябва да се борим за адекватност, за яснота. За мен срещата с безсмъртните е даденост, нещо, което разбирам напълно ясно. Не бива обаче да се говори за такова нещо на човек, който не е готов.
Ориентирайте се най-напред в тесните си интереси. За тази цел обаче първо трябва да научите съзнанието си да живее според закона на принципите, а не на техниката. Тук въпросът отново опира да съзнанието, което е вече или раздвижено, или замръзнало. Трябва да можете да го центрирате. Още по-важно е да разберете как да подхранвате мозъка си и какво представлява подхранването на мозъка. За тези, които практикуват подхранването на мозъка, това е едно от изкуствата, една от основните задачи, при които самата практика е основата на подхранването на мозъка. Мозъкът е референтна точка.
Човек трябва да разбира в какво се състои Методът, но в същото време и да разбира, че до него ще може да стигне чрез правилното поставяне на задачи. Най-важното е да не се бърка Метода със задачите. Тук трябва да изучаваме подхода към това, което искаме да развием, дотогава, докато не получим факти. Тези факти обаче не могат да бъдат информационни, те трябва да бъдат фактически опознати. Най-важното е да не си измисляме разни „приказки“ за знанието, традицията и учителите. Те трябва да бъдат уважавани и да се приемат като факт или да не се приемат изобщо.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.1. ПРАКТИЧЕСКИ МЕТОДИ (6)
Част 1.1.3 Външни условия. Трите етапа на подготовка за развитие
Задачата на вторият етап е да останете в задачите по усилване на съсредоточаването, свързано с формирането на по-сложни схеми или комбинации и да се ориентирате в разликата между усещанията и преживяванията, едва след което вече може да си позволите да се опирате на усещанията си. По този начин ще успеете да разберете истинската им природа и разликата между усещанията и преживяванията.
Показател за вашата готовност да сте на вторият етап се явяват следните критерии:
🌀 умението да поставяте въпроси пред себе си;
🌀 изясняване на основните задачи, свързани с развитието;
🌀 подобряване на енергоемкостта на тялото;
🌀 уравновесеност;
🌀 изработените инструменти за развитието;
🌀 приемането на необходимостта от усъвършенстване и развитие;
🌀 съхраняване на равновесие в обкръжаващото ви пространство (дом, работа, семейство).
ТРЕТИЯТ ЕТАП
се характеризира с отсъствие на разделяне на живота на нужно и ненужно, на голямо и малко, тъй като са изработени естествените принципи за качествено и пълноценно въвличане на тялото, съзнанието и енергията във всяко действие.
Грешката на третия етап е в прекратяването на усъвършенстването на първия етап, който трябва да се преразгледа, вече от нивото, достигнато на третия етап. Също така, на третия етап не е правилно да смятате, че се намирате на някакво високо ниво на разбиране на задачите на развитието. Важно е да помните, че достигането до третия етап представлява достигане до реална подготовка за развитие.
Задачата на третия етап е да се разбере физическата същност на естествеността. Да разберете знанията, от които се ръководите и да завършите натрупването на опит в стремежа към развитие, стъпвайки на пътя на развитие.
По този начин излиза, че задачата на първия етап е да си изясните многото условия и условности, свързани както с готовността на жената по природа, така и с нейното отношение към социума, взаимодействието ѝ с мъжа, наличието на дете, или желанието да има такова.
Много важно е през периода на подготовка да предпазите себе си от вземането на решения, които ще бъдат предизвикани по-скоро от някакви реакции, били те положителни или отрицателни. Например, идеи от типа „на мен нищо вече не ми е нужно, аз съм се посветила на развитието”, или опити да променяте обкръжаващият ви свят, без при това да разбирате в какво е същността на вашата собствена промяна.
Освен това, неумението на жената още реално да се развива, в действителност формира една позиция „на очаквания”, която след това се трансформира в „очакване” и зависимост от същите тези занятия и отношения с обкръжаващото пространство.
Част 1.1.3 Външни условия. Трите етапа на подготовка за развитие
Задачата на вторият етап е да останете в задачите по усилване на съсредоточаването, свързано с формирането на по-сложни схеми или комбинации и да се ориентирате в разликата между усещанията и преживяванията, едва след което вече може да си позволите да се опирате на усещанията си. По този начин ще успеете да разберете истинската им природа и разликата между усещанията и преживяванията.
Показател за вашата готовност да сте на вторият етап се явяват следните критерии:
🌀 умението да поставяте въпроси пред себе си;
🌀 изясняване на основните задачи, свързани с развитието;
🌀 подобряване на енергоемкостта на тялото;
🌀 уравновесеност;
🌀 изработените инструменти за развитието;
🌀 приемането на необходимостта от усъвършенстване и развитие;
🌀 съхраняване на равновесие в обкръжаващото ви пространство (дом, работа, семейство).
ТРЕТИЯТ ЕТАП
се характеризира с отсъствие на разделяне на живота на нужно и ненужно, на голямо и малко, тъй като са изработени естествените принципи за качествено и пълноценно въвличане на тялото, съзнанието и енергията във всяко действие.
Грешката на третия етап е в прекратяването на усъвършенстването на първия етап, който трябва да се преразгледа, вече от нивото, достигнато на третия етап. Също така, на третия етап не е правилно да смятате, че се намирате на някакво високо ниво на разбиране на задачите на развитието. Важно е да помните, че достигането до третия етап представлява достигане до реална подготовка за развитие.
Задачата на третия етап е да се разбере физическата същност на естествеността. Да разберете знанията, от които се ръководите и да завършите натрупването на опит в стремежа към развитие, стъпвайки на пътя на развитие.
По този начин излиза, че задачата на първия етап е да си изясните многото условия и условности, свързани както с готовността на жената по природа, така и с нейното отношение към социума, взаимодействието ѝ с мъжа, наличието на дете, или желанието да има такова.
Много важно е през периода на подготовка да предпазите себе си от вземането на решения, които ще бъдат предизвикани по-скоро от някакви реакции, били те положителни или отрицателни. Например, идеи от типа „на мен нищо вече не ми е нужно, аз съм се посветила на развитието”, или опити да променяте обкръжаващият ви свят, без при това да разбирате в какво е същността на вашата собствена промяна.
Освен това, неумението на жената още реално да се развива, в действителност формира една позиция „на очаквания”, която след това се трансформира в „очакване” и зависимост от същите тези занятия и отношения с обкръжаващото пространство.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (7)
6.1.5. Теория и Практика
УЧИТЕЛЯТ ИЛИ МАЙСТОРЪТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДОБЪР ИЛИ ЛОШ. ТОЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРАВИЛЕН ИЛИ НЕНУЖЕН.
И това е всичко! Без коментар! А знанията са отработване на принципите, което е и най-основната ни задача. Просто във всяка опора на Метода трябва да познаем необходимите принципи:
1. Трябва да разбираме пространството, в което опознаваме Метода.
2. Трябва да разбираме ритъма, в който живеем.
3. Трябва да разбираме вътрешната геометрия, петте закона на Метода.
Тук е необходимо да се ръководим от действията, а не да ги декларираме. Истината е в природата на преживяването, изхождащо от опознаването на вътрешния баланс. Трябва да търсим не истината, а себе си, и тогава всичко ще бъде истина. И тук трябва да се борим не срещу нещо, а да открием това „за“, от което имаме нужда. Не бива да разрушаваме къщата, дори и да е крива. Трябва да строим встрани нова, после да се преместим в нея и тогава старата къща ще се пригоди.
Практиката може да се осъществява само в такъв нов дом, което вече означава, че се възползваме от възможността на тялото, съзнанието и енергията взаимно да се разбират. Съзнанието не е количеството на прочетените книги, а сила, формирана от различните части на мозъка. Затова трябва да търсите принципите за самопострояване и да гледате на себе си като на скъпоценен кристал, който трябва да се отгледа, да се развива.
Трябва да се научите да си задавате въпроси, да можете да говорите със себе си. Трябва да се научите да познавате движението, при което едно нещо поражда друго. Това вече е познание за усилието. Само ако познаваме този преход, можем да говорим за цялост. Целостта е много конкретно понятие, при нея ние регулираме и разбираме тялото си от стъпалата до главата. Възприемаме вътрешните си органи. Физически – повтарям, физически! – усещаме съзнанието си. Това не е някакво абстрактно, а едно адекватно понятие. Абстракцията е показател за липсата на цялост.
Не бива да си поставяте цели, поставяйте си задачи, не се самозалъгвайте. Задачата може да се преобразува или замени, а целта е нещо измислено. Как може да се замени нещо измислено? Като се създаде още едно измислено нещо? Задачата е реалност. Накарайте се сутрин да отделяте 30 минути, за да пиете зелен чай. Усъвършенствайте това изкуство и усъвършенствайте вкуса си. След това преминете към друга задача. Трябва само да разбирате какво искате да усъвършенствате. Основата тук е съзнанието, основата тук е вкусът. Защо? Защото това са основните условия за живот, които ни позволяват да подхранваме и развиваме чувствата си.
6.1.5. Теория и Практика
УЧИТЕЛЯТ ИЛИ МАЙСТОРЪТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДОБЪР ИЛИ ЛОШ. ТОЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРАВИЛЕН ИЛИ НЕНУЖЕН.
И това е всичко! Без коментар! А знанията са отработване на принципите, което е и най-основната ни задача. Просто във всяка опора на Метода трябва да познаем необходимите принципи:
1. Трябва да разбираме пространството, в което опознаваме Метода.
2. Трябва да разбираме ритъма, в който живеем.
3. Трябва да разбираме вътрешната геометрия, петте закона на Метода.
Тук е необходимо да се ръководим от действията, а не да ги декларираме. Истината е в природата на преживяването, изхождащо от опознаването на вътрешния баланс. Трябва да търсим не истината, а себе си, и тогава всичко ще бъде истина. И тук трябва да се борим не срещу нещо, а да открием това „за“, от което имаме нужда. Не бива да разрушаваме къщата, дори и да е крива. Трябва да строим встрани нова, после да се преместим в нея и тогава старата къща ще се пригоди.
Практиката може да се осъществява само в такъв нов дом, което вече означава, че се възползваме от възможността на тялото, съзнанието и енергията взаимно да се разбират. Съзнанието не е количеството на прочетените книги, а сила, формирана от различните части на мозъка. Затова трябва да търсите принципите за самопострояване и да гледате на себе си като на скъпоценен кристал, който трябва да се отгледа, да се развива.
Трябва да се научите да си задавате въпроси, да можете да говорите със себе си. Трябва да се научите да познавате движението, при което едно нещо поражда друго. Това вече е познание за усилието. Само ако познаваме този преход, можем да говорим за цялост. Целостта е много конкретно понятие, при нея ние регулираме и разбираме тялото си от стъпалата до главата. Възприемаме вътрешните си органи. Физически – повтарям, физически! – усещаме съзнанието си. Това не е някакво абстрактно, а едно адекватно понятие. Абстракцията е показател за липсата на цялост.
Не бива да си поставяте цели, поставяйте си задачи, не се самозалъгвайте. Задачата може да се преобразува или замени, а целта е нещо измислено. Как може да се замени нещо измислено? Като се създаде още едно измислено нещо? Задачата е реалност. Накарайте се сутрин да отделяте 30 минути, за да пиете зелен чай. Усъвършенствайте това изкуство и усъвършенствайте вкуса си. След това преминете към друга задача. Трябва само да разбирате какво искате да усъвършенствате. Основата тук е съзнанието, основата тук е вкусът. Защо? Защото това са основните условия за живот, които ни позволяват да подхранваме и развиваме чувствата си.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.1. ПРАКТИЧЕСКИ МЕТОДИ (7)
Част 1.1.3 Външни условия. Трите етапа на подготовка за развитие
ТРЕТИЯТ ЕТАП
Не трябва да заменяте един неопознат модел с друг неопознат, особено ако той не е вписан във времеви условия на отношение. Разбира се, за самата жена е много трудно да се изясни с това, и тук много зависи от този, който я обучава. Не трябва от начинаещ да се опитвате да направите ученик, това е огромна отговорност. И запомнете, че подготовката – това е „пазар в сферата на услугите”, на който можете да продавате знанията като вид стока, но самото обучение се изгражда вече на съвсем други принципи, където „парично-стоковите” отношения или са просто допълнение, или са второстепенни, или изобщо отсъстват.
До момента, в който жената не е в състояние да разбира реално „какво” и „за какво” го прави, докато не е натрупала достатъчно опит в търсенията по своето развитие, докато у нея липсва необходимата сила и енергия да се изясни със себе си и своето обкръжение, тя не трябва да се опира на това, че нещо ѝ е ясно.
Разбира се, не трябва да забравяме и за мащабът на влияние на социалният образ на живот не само върху съзнанието на жената, но и върху нейната физиология, което също определя нейната готовност за развитие. И изобщо, готова ли е една жена поне три дена да помни решението, което е взела? А това е много важен момент – да уловите своето зависимо и безотговорно съзнание, което постоянно променя своите решения и мисли, да разберете, че това е проява на състоянието на една жена, която не е подредила и урегулирала себе си.
Но тези неподреденост, неурегулираност и непоследователност не трябва да ви плашат, важно е да започнете да наблюдавате себе си. Това, което представляваме сега не е лошо, а просто една даденост за момента, която най-често е и доразвита от социума.
И по принцип, когато говорим за природата на жената, ние трябва да говорим за природата като цяло, а не да я свързваме с някакви конкретно формирани връзки и зависимости, тъй като всичко е резултат на нашето лично качество.
Жената е единственото същество на земята, така максимално вписано в пространството на времето (времето – това е вид пространство). И това е по силата на нейната физическа природа. По тази причина, жената трябва първо да усети това пространство, в което живее, и не да се старае да излезе извън неговите рамки, а да се насочи към усъвършенстването му. От това и тя, и децата и (ако ги има) могат само да спечелят!
В същото време, всяка жена зависи от напълването си от пространството на времето. Това означава, че най-важно за нея не е с кой, защо и за какво прави, а именно взаимодействието ѝ с пространството, което я напълва, и в което тя вписва всичко, включително своето обкръжение, ако, разбира се, волята ѝ не е подтисната от друга система на отношения.
Така че, когато говорим за развитие, трябва да разбираме, че засега това е само декларация в пожелателна форма, и в началото се налага да си изясним условията както на самото развитие, така и на своето пребиваване. Все пак – едно е, когато жената е обременена с някакви взаимовръзки и задължения, а съвсем друго – когато не е. При насочването си към една или друга форма на развитие, то ще се определя, на първо място, не толкова от качеството на напълване, колкото от количеството, тоест от зависимостта от емоцията.
Част 1.1.3 Външни условия. Трите етапа на подготовка за развитие
ТРЕТИЯТ ЕТАП
Не трябва да заменяте един неопознат модел с друг неопознат, особено ако той не е вписан във времеви условия на отношение. Разбира се, за самата жена е много трудно да се изясни с това, и тук много зависи от този, който я обучава. Не трябва от начинаещ да се опитвате да направите ученик, това е огромна отговорност. И запомнете, че подготовката – това е „пазар в сферата на услугите”, на който можете да продавате знанията като вид стока, но самото обучение се изгражда вече на съвсем други принципи, където „парично-стоковите” отношения или са просто допълнение, или са второстепенни, или изобщо отсъстват.
До момента, в който жената не е в състояние да разбира реално „какво” и „за какво” го прави, докато не е натрупала достатъчно опит в търсенията по своето развитие, докато у нея липсва необходимата сила и енергия да се изясни със себе си и своето обкръжение, тя не трябва да се опира на това, че нещо ѝ е ясно.
Разбира се, не трябва да забравяме и за мащабът на влияние на социалният образ на живот не само върху съзнанието на жената, но и върху нейната физиология, което също определя нейната готовност за развитие. И изобщо, готова ли е една жена поне три дена да помни решението, което е взела? А това е много важен момент – да уловите своето зависимо и безотговорно съзнание, което постоянно променя своите решения и мисли, да разберете, че това е проява на състоянието на една жена, която не е подредила и урегулирала себе си.
Но тези неподреденост, неурегулираност и непоследователност не трябва да ви плашат, важно е да започнете да наблюдавате себе си. Това, което представляваме сега не е лошо, а просто една даденост за момента, която най-често е и доразвита от социума.
И по принцип, когато говорим за природата на жената, ние трябва да говорим за природата като цяло, а не да я свързваме с някакви конкретно формирани връзки и зависимости, тъй като всичко е резултат на нашето лично качество.
Жената е единственото същество на земята, така максимално вписано в пространството на времето (времето – това е вид пространство). И това е по силата на нейната физическа природа. По тази причина, жената трябва първо да усети това пространство, в което живее, и не да се старае да излезе извън неговите рамки, а да се насочи към усъвършенстването му. От това и тя, и децата и (ако ги има) могат само да спечелят!
В същото време, всяка жена зависи от напълването си от пространството на времето. Това означава, че най-важно за нея не е с кой, защо и за какво прави, а именно взаимодействието ѝ с пространството, което я напълва, и в което тя вписва всичко, включително своето обкръжение, ако, разбира се, волята ѝ не е подтисната от друга система на отношения.
Така че, когато говорим за развитие, трябва да разбираме, че засега това е само декларация в пожелателна форма, и в началото се налага да си изясним условията както на самото развитие, така и на своето пребиваване. Все пак – едно е, когато жената е обременена с някакви взаимовръзки и задължения, а съвсем друго – когато не е. При насочването си към една или друга форма на развитие, то ще се определя, на първо място, не толкова от качеството на напълване, колкото от количеството, тоест от зависимостта от емоцията.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (8)
6.2. Теория и Практика
Методът е изкуството да култивираш живота, изкуството да се самоусъвършенстваш. Ключов аспект от това изкуство са Практическите методи – условията, чието спазване води до осъществяването на конкретно поставени задачи.
Методът трябва да съществува реално, защото в противен случай може да се стигне до неговата подмяна. Ако Методът е наличен, тогава човекът трябва да постигне състоянието на естественост, на хармония с вътрешната си природа и с обкръжаващата го външна среда. С други думи, човек трябва да постигне цялостност или онова, което може да се развива. Методът трябва да бъде практичен, той трябва да бъде основата за овладяването както на приложните изкуства (математика, физика, химия (в древността – алхимия), астрология, медицина и пр.), така и на хуманитарните изкуства (философия и обществени науки).
Методът е това, което ни кара да гледаме на живота като на път за самоусъвършенстване и придобиване на цялост във всички прояви на жизнената активност.
Методът е навигатор, насочен към изучаването на техническите похвати за работа със съзнанието, тялото и енергията едновременно, защото единствено когато работят съвместно, те укрепват и развиват жизнеността (този енергиен потенциал, от който човек се нуждае, за да се развива). За да усвоим Метода, трябва да сме овладели изкуството да се обучаваме, както и да живеем в ритъм на съществуване, който отговаря на личната ни природа (на дадения ни от природата потенциал на силата, който определя ритъма на естественото за човека съществуване). Ако човек нарушава ритъма на собственото си естествено съществуване, той не само скъсява живота си, но и губи енергия за усвояване на новото.
Естественият ритъм на съществуване може да се нарече „живот в себе си“, доколкото човекът, пребиваващ в такъв ритъм, сам ръководи жизнените си процеси, а не се намира в чуждо за природата му състояние. За да се превърне в господар на живота си, той трябва да се научи да координира ритъма на жизнената си активност не само с ежедневните си усилия, но и с природните сезони. Това е необходимо, защото енергийната активност се променя в различните годишни сезони. Ако не отчитаме този факт, тогава неизбежно изразходваме повече от собствената си енергия, отколкото е необходимо за енергийното ни построяване. Безусловно координирането на собствения ни живот с природните ритми изисква голям практически опит.
Когато се научим да контролираме и развиваме себе си, съвсем естествено ще успеем да разберем по-дълбоките връзки между тялото, съзнанието и ритъма. Много хора живеят в едно постоянно забързано състояние, те са вечно заети с решаването на битовите си проблеми. При това дори не се замислят, че ако животът им не е съгласуван с природата им, той става пуст (енергията му изчезва). Ако следваме такъв ритъм, той съкращава живота ни и не ни позволява да реализираме природния си потенциал. Като важно тук е не толкова несъответствието на ритъма или сезона, колкото загубата на осъзнатост.
6.2. Теория и Практика
Методът е изкуството да култивираш живота, изкуството да се самоусъвършенстваш. Ключов аспект от това изкуство са Практическите методи – условията, чието спазване води до осъществяването на конкретно поставени задачи.
Методът трябва да съществува реално, защото в противен случай може да се стигне до неговата подмяна. Ако Методът е наличен, тогава човекът трябва да постигне състоянието на естественост, на хармония с вътрешната си природа и с обкръжаващата го външна среда. С други думи, човек трябва да постигне цялостност или онова, което може да се развива. Методът трябва да бъде практичен, той трябва да бъде основата за овладяването както на приложните изкуства (математика, физика, химия (в древността – алхимия), астрология, медицина и пр.), така и на хуманитарните изкуства (философия и обществени науки).
Методът е това, което ни кара да гледаме на живота като на път за самоусъвършенстване и придобиване на цялост във всички прояви на жизнената активност.
Методът е навигатор, насочен към изучаването на техническите похвати за работа със съзнанието, тялото и енергията едновременно, защото единствено когато работят съвместно, те укрепват и развиват жизнеността (този енергиен потенциал, от който човек се нуждае, за да се развива). За да усвоим Метода, трябва да сме овладели изкуството да се обучаваме, както и да живеем в ритъм на съществуване, който отговаря на личната ни природа (на дадения ни от природата потенциал на силата, който определя ритъма на естественото за човека съществуване). Ако човек нарушава ритъма на собственото си естествено съществуване, той не само скъсява живота си, но и губи енергия за усвояване на новото.
Естественият ритъм на съществуване може да се нарече „живот в себе си“, доколкото човекът, пребиваващ в такъв ритъм, сам ръководи жизнените си процеси, а не се намира в чуждо за природата му състояние. За да се превърне в господар на живота си, той трябва да се научи да координира ритъма на жизнената си активност не само с ежедневните си усилия, но и с природните сезони. Това е необходимо, защото енергийната активност се променя в различните годишни сезони. Ако не отчитаме този факт, тогава неизбежно изразходваме повече от собствената си енергия, отколкото е необходимо за енергийното ни построяване. Безусловно координирането на собствения ни живот с природните ритми изисква голям практически опит.
Когато се научим да контролираме и развиваме себе си, съвсем естествено ще успеем да разберем по-дълбоките връзки между тялото, съзнанието и ритъма. Много хора живеят в едно постоянно забързано състояние, те са вечно заети с решаването на битовите си проблеми. При това дори не се замислят, че ако животът им не е съгласуван с природата им, той става пуст (енергията му изчезва). Ако следваме такъв ритъм, той съкращава живота ни и не ни позволява да реализираме природния си потенциал. Като важно тук е не толкова несъответствието на ритъма или сезона, колкото загубата на осъзнатост.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.1. ПРАКТИЧЕСКИ МЕТОДИ (8)
1.1.4. КАКВО Е НАПЪЛВАНЕ?
Напълването е способността на матката максимално ефективно да изпълнява своите функции. На първо място – да подхранва органите на чувствата. Подхранването на органите на чувствата е именно резултатът от напълването. Но от какво зависи самото напълване? Ще обърнем внимание на пет фактора.
1. ➡️ Енергията на мястото, в което живее жената. Съответната енергия на мястото по естествен начин подчинява нейните физиологически цикли и често влияе с по-голяма сила дори и от лунния цикъл.
2. ➡️ Енергията на действията, които определят способността на жената да съхранява енергията си. Тоест, напълването зависи от това в какъв производствен процес е вписана жената.
3. ➡️ Енергията на взаимоотношенията и взаимодействията. Тя се определя от обектите и взаимоотношенията, които могат да осигуряват на жената напълване.
4. ➡️ Пренастройката на тялото на жената. Периодът, свързан с менструацията, в който става преразпределянето на енергията на жената е много важен. И макар този вид да се отнася към вътрешните условия, в съвременното общество той се е превърнал по-скоро във външен, тъй като самият цикъл често има някакво отклонение.
5. ➡️ Качеството на съсредоточаване на жената.
Това са петте основни процеса, към които с времето се е добавил и шести: напълване чрез неконтролируеми емоции, породени от хаотични действия. Именно той се явява основен в тези условия, при които няма опора нито в самото съзнание (понеже матката не го подхранва), нито в действията, които водят към разбирането на по-горните пет базови вида напълване.
Грешка на развиващите се жени:
грешката започва в момента, в който временното възбуждение и изменение на честотата на пространството, се определя като развитие на енергията.
1.1.5. ВЪТРЕШНИ УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕ
Вътрешните условия се определят от вътрешното пространство и се опират на знанията и особеностите на женското тяло. Условието за начало на развитието и на практиката е реалното формиране на тялото (става въпрос за тялото на мозъка, енергийното тяло и физическото тяло). Става дума за различните вътрешни връзки както между органите, така и между системите – между матката и мозъка и т.н.
Най-сложният въпрос тук е следният: какво отношение има енергийното тяло към развитието. Макар за мнозина да изглежда напълно разбираемо и приемливо да използват това понятие, на практика не всичко е толкова просто. Работата е в това, че докато човек е зависим от пространството на времето, може да се каже, че той няма енергийно тяло. Тялото се намира в това пространство и принадлежи на него. И мозъкът се оказва по-слаб от пространството на вътрешната енергия на тялото, а тялото – по-слабо от пространството на времето. По тази причина въпросът за енергийното тяло тук е доста спекулативен, но въпреки това, той представлява вътрешно условие. За да не спекулираме с това понятие, до момента, в който има истинско разбиране на енергийното тяло, е необходимо да го разглеждаме като „пропорционално тяло”.
Енергийното тяло, което има честота, по-висока от честотата на физическото тяло и не зависи от времевото пространство, се развива в процеса на усилване на съсредоточаването. Пропорционалното тяло – това е тяло, притежаващо необходимите вътрешни връзки, които затварят циркулацията на енергията в зададената от задачите форма. Това е условие за развитие във времевото пространство.
Когато говоря за енергийното тяло, имам предвид определени свойства на мозъка и такава сила на съсредоточаването, която позволява да разбираме независимостта на нашият енергиен модел от пространството, в което живеем. Затова основното в разбирането на вътрешните условия е опознаването на природата на съсредоточаването (тоест, удържане на задачата за определен период от време), което позволява да се генерира, удържа и най-главното, развива енергията независимо от пространството на времето.
1.1.4. КАКВО Е НАПЪЛВАНЕ?
Напълването е способността на матката максимално ефективно да изпълнява своите функции. На първо място – да подхранва органите на чувствата. Подхранването на органите на чувствата е именно резултатът от напълването. Но от какво зависи самото напълване? Ще обърнем внимание на пет фактора.
1. ➡️ Енергията на мястото, в което живее жената. Съответната енергия на мястото по естествен начин подчинява нейните физиологически цикли и често влияе с по-голяма сила дори и от лунния цикъл.
2. ➡️ Енергията на действията, които определят способността на жената да съхранява енергията си. Тоест, напълването зависи от това в какъв производствен процес е вписана жената.
3. ➡️ Енергията на взаимоотношенията и взаимодействията. Тя се определя от обектите и взаимоотношенията, които могат да осигуряват на жената напълване.
4. ➡️ Пренастройката на тялото на жената. Периодът, свързан с менструацията, в който става преразпределянето на енергията на жената е много важен. И макар този вид да се отнася към вътрешните условия, в съвременното общество той се е превърнал по-скоро във външен, тъй като самият цикъл често има някакво отклонение.
5. ➡️ Качеството на съсредоточаване на жената.
Това са петте основни процеса, към които с времето се е добавил и шести: напълване чрез неконтролируеми емоции, породени от хаотични действия. Именно той се явява основен в тези условия, при които няма опора нито в самото съзнание (понеже матката не го подхранва), нито в действията, които водят към разбирането на по-горните пет базови вида напълване.
Грешка на развиващите се жени:
грешката започва в момента, в който временното възбуждение и изменение на честотата на пространството, се определя като развитие на енергията.
1.1.5. ВЪТРЕШНИ УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕ
Вътрешните условия се определят от вътрешното пространство и се опират на знанията и особеностите на женското тяло. Условието за начало на развитието и на практиката е реалното формиране на тялото (става въпрос за тялото на мозъка, енергийното тяло и физическото тяло). Става дума за различните вътрешни връзки както между органите, така и между системите – между матката и мозъка и т.н.
Най-сложният въпрос тук е следният: какво отношение има енергийното тяло към развитието. Макар за мнозина да изглежда напълно разбираемо и приемливо да използват това понятие, на практика не всичко е толкова просто. Работата е в това, че докато човек е зависим от пространството на времето, може да се каже, че той няма енергийно тяло. Тялото се намира в това пространство и принадлежи на него. И мозъкът се оказва по-слаб от пространството на вътрешната енергия на тялото, а тялото – по-слабо от пространството на времето. По тази причина въпросът за енергийното тяло тук е доста спекулативен, но въпреки това, той представлява вътрешно условие. За да не спекулираме с това понятие, до момента, в който има истинско разбиране на енергийното тяло, е необходимо да го разглеждаме като „пропорционално тяло”.
Енергийното тяло, което има честота, по-висока от честотата на физическото тяло и не зависи от времевото пространство, се развива в процеса на усилване на съсредоточаването. Пропорционалното тяло – това е тяло, притежаващо необходимите вътрешни връзки, които затварят циркулацията на енергията в зададената от задачите форма. Това е условие за развитие във времевото пространство.
Когато говоря за енергийното тяло, имам предвид определени свойства на мозъка и такава сила на съсредоточаването, която позволява да разбираме независимостта на нашият енергиен модел от пространството, в което живеем. Затова основното в разбирането на вътрешните условия е опознаването на природата на съсредоточаването (тоест, удържане на задачата за определен период от време), което позволява да се генерира, удържа и най-главното, развива енергията независимо от пространството на времето.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне