Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (75)

2. Практиката

В «стълб» силно треперя. Едва отскоро ходя на занятия. Какво означава това? И второ: в края на едно от занятията, след като се концентрира върху центъра на корема, една жена «отлетя» в друго състояние, от което тя никак не искаше да излезе. Тя разбра, че занятието е свършило и едновременно ни виждаше да продължаваме да се занимаваме. Гласът на водещия все пак я накара да се върне в нашата реалност. Какво трябва да се прави, за да се предотврати това? Възможно ли е да се провеждат занятия за тези, които нямат такъв опит и освен това нямат познания за правилните действия?

Тук става въпрос за упражнение, насочено към построяване на тялото. Стоенето в «стълб» също е и идеално упражнение за изграждане на нормална циркулация на енергията. Появата на треперене е в резултат на създаденото вътрешно напрежение, възникващо или от неумението да се направи това упражнение правилно, или от зацепването на енергията.

Външните прояви и в двата случая са сходни. Въпреки това, в първия случай е трудно да спрете и тук е необходимо да се определи прага на контрол. Ако треперенето продължи повече от три минути, трябва да спрете упражнението, да седнете на пода, да обгърнете коленете си, да поставите главата си на тях и да се успокоите. Ако треперенето е в резултат на зацепване на енергията, това е показател за правилно изпълнение на упражнението. Такава вибрация се контролира лесно и тялото на практикуващия не бива да се допуска да излиза извън контрол. Ако все пак излезе, тогава също трябва да спрете, да седнете и да се съберете.

Самият процес на треперене е резултат от въздействието на променената енергия на жлезите с вътрешна секреция, предимно на хипоталамуса. Горните процеси са свързани със зацепването на енергията, а неконтролираното излизане от тялото е свързано с нейното прекъсване. Това се случва, когато има усилване на енергията на фона на липса на физическа и концентрирана работа, т. е., когато тялото и съзнанието не участват в процеса на практика.

Вие бързо навлизате в усещания, после те ви превземат, губите контрол и ако енергийното тяло е по-събрано, то напуска физическото тяло. И то не желае да се върне, защото преживяванията и усещанията от това са толкова силни, че енергията иска да остане в тях постоянно. Това е подобно като при наркоманите.

Ако този процес се случва на общи занятия, то затова може да способства и общото поле. За да се избегнат подобни проблеми, водещият трябва плътно да съобразява ритъма на занятието, да контролира всеки да се подчинява на неговия ритъм, дори ако това не устройва някого. Съзнанието на водещия трябва да удържа цялото поле, т. е. присъствието на водещия не трябва да бъде «само по себе си». Затова, особено ако групата е голяма, можете да използвате ритмична, а не релаксираща музика, но в този случай е важно да се вземе предвид какви точно практики се изпълняват.

Важно е също така стриктно да се следва модела на групата, да се обвърже вниманието на участващите към изискването да се следи кой е отпред и кой отстрани. Не трябва да има хаос в нито един пункт от построяване на занятието – от гласа до композицията. В същото време се изгражда и отношението на участващите към това, което правят – от умението да се разположат правилно до умението да слушат себе си и действията си, не само отвътре, но и отвън. При такава построяване на пространството, дори и да възникнат подобни случаи, те по естествен път ще бъдат елиминирани. И именно по естествен път, тъй като това трябва да се прави без нерви, грубост и страх, които могат само да задълбочат сложността.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

Основа за развиване на алхимичния процес
статия Дзие Кун

Основата за развиване на алхимичния процес или основата на развитие на Безсмъртния зародиш е предпоставка за формиране на вътрешно усилие (или т.нар. хапче), свързано с влиянието, което съзнанието оказва върху областта на енергийното зачеване. Това усилие е свързано с понятието „даоистка медитация“.

Седемте принципа, заложени в Даоистката медитация са свързани изработване на усилия за овладяване на:
🔸Направлението
🔸Възвратността
🔸Вътрешното подхранване
🔸Вътрешното дишане
🔸Съзнанието
🔸Енергията
🔸Алхимичния процес
Виж цялата статия...

Изработването на тези седем усилия ще бъдат разяснени в предстоящата онлайн програмата "Даоистка медитация" |7 април, неделя.

Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (76)

2. Практиката

Възможно ли е провеждането на занятия без познаване на този процес? Разбира се. Но липса на контрол върху цялостния процес – не бива. Основният проблем на подобни действия е, че мнозина нямат желание и не искат да се занимават с тялото си, което изначално ги поставя в условията на развитие само на един вид енергия. И тъй като развитието на енергията в началния етап при много жени се случва бързо на фона на общата възприемчивост, получава се така, че те изпадат в усещания, губейки контрол над тялото и съзнанието си.

Има достатъчно всевъзможни техники, насочени само към «разклащане» на енергията. Но ако след такива практики дамите започнат да изграждат тялото си, те започват да «изхвърлят» енергия. Оттук идва и желанието на някои водещи към по-груб, по-строг стил. А какво да се прави? Щом допуснете ученика по-близо до себе си, той веднага се отпуска.

Мнозина имат към мен големи претенции, сякаш не умея да общувам с жените, не ги поглеждам както трябва, не им говоря както трябва, дори крещя. Но разберете, моята работа е да ви контролирам във вас самите. И, за съжаление, само така ми се удава да удържам повечето в съзнание.

Вие ми предлагате комуникационен модел, който сте изработили през своя личен живот. А аз ви предлагам модел, който ви учи да разбирате и да осъзнавате всяка своя стъпка. Да, в началото на пътя има усещане за ограниченост и закритост. Това е разбираемо. Вашето тяло, енергия и съзнание са се занимавали в безпорядък, а сега ви учат да ходите различно, да говорите различно, да осъзнавате действията си... Това е тежък труд и много работа дотогава, докато всичко това не стане естествено за вас.

Знаете ли разликата между уличен боец и начинаещ каратист? Разликата е, че първият не е ограничен в неконтролируемите си движения и начинаещият мисли какъв удар трябва да нанесе. А каква е разликата между уличен боец и майстор по карате? Тази, че на майстора му е достатъчно едно движение, за да ограничи целия хаос от действията на уличния боец.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

🎥 Даоистка алхимия «Пренатално препядствие»

Пренаталното препядствие (юанци-лиудун, Yuan Qi Liu Dong), представлява вродените нарушения или блокажи на жизнената енергия, които влияят върху общото състояние и развитие на човека. Тази преграда се характеризира с малко количество изначална ци, получена при раждането, както и недостатъчна степен на зрялост на телесните системи или органи, което води до формирането на физически, енергийни и ментални препятствия.
🎞 Линк към видеото...

МЕТОД (78)

6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията

Вибрацията на същността на всеки предмет

Разгръщането на ритъма е процес на идентифициране, разширяване и сгъстяване на енергията. В тази връзка важно е да разберем вълновата функция на енергията и впоследствие да определим нейната честотност. Не просто да я усетим, а и да я определим, тъй като всяка вълна се движи по импулса в двете посоки. Трябва да разбираме и резонанса – ако той е на минус, тогава говорим за хоризонтален резонанс, ако е на плюс, тогава става дума за вертикален резонанс.

За какво ни е всичко това, ще попитате вие. Ако искате да опознаете честотната теория на съществуване, трябва първо да постигнете процеса на преживяване, а след това да го измените. Това обаче не е пределът. Когато изменяме, ние можем да пресъздадем преживяването и да се напълним с него. Това е една безкрайна, безсмъртна функция на съществуване, постижима за човека. Независимо дали е необходимо, или не – тук дори не може да става дума за решение, тъй като човек не може да решава нещо, за което не е готов!

Тук става дума за съществуването на модели на тялото и на енергията, при които създаваме условие за живот на енергията и се зареждаме чрез нея. Това е процес на непрестанно движение, тъй като се съпровожда от преживяването. Ние можем да създадем наше собствено поле и да живеем в него. Но не можем да усъвършенстваме модела на пространството – той вече е наличен и зададен под формата на 13 композиции.

В него обаче можем да създадем поле, което ще бъде наше собствено и с което ще можем да се разпореждаме както искаме, тъй като в него няма време. При това ще можем да разрешим въпроса за преминаването от една форма на съществуване в друга! Как е възможно това? Ами много лесно – полето ни позволява да се кристализираме и да се вживеем в пространството, както го правят например минералите в земните недра.

За да не достигне съзнанието ви до задънена улица, нека ви припомня най-важното: разгръщането на ритъма е условие за оперирането с преживяванията, като тук едно от ключовите свойства е подхранването с преживявания, както хората правят със своите усещания, емоции и чувства.

Природата на ритъма е импулс, а природата на импулса е вибрация. Когато опознаем вибрацията, ще опознаем и силата. Вибрацията има мяра, което означава, че и силата има мяра. Всяка вълна е разгъната окръжност. Ако тя се разгъне равнинно, тогава се разделя на равни части. В този случай осем. Това осем произтича от нашето пространство, където вълната (като кръг или като спирала) преминава през четирите страни и четирите ъгъла, което може да се съпостави с концепцията с осемте оси или осемте триграми. Ако тя е разгъната в пространството, тя отново образува осем деления, но с различен размер, като при пирамидата.

Така получаваме, условно казано, осем равни части, тъй като размерът заменя усилието, а усилието заменя силата. С други думи, параметрите се усложняват. И накрая постигаме удвояване и възможност да преминем към нов оборот. С други думи, като се насложат и Ин и Ян, всеки преход представлява удвояване, т.е. ъгъл, равен на 45 градуса. Удвоявайки ъглите, получаваме осем ъгъла. В равнината те са равни и така от осемте равни части в покой ние получаваме осем неравни части в движение – това е законът на октавата.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (77)

2. Практиката

Въпрос за работата със слъзните жлези орбитата на водата и комплекса за сухожилията. Бих искала да разбера по-подробно как да работя с тези аспекти (от книгата «Даоистка йога за жени» все още не ми удава да разбера всичко докрай). Колко сериозно внимание трябва да се обърне на тази работа?

Що се отнася до работата с жлезите и водната среда на тялото, която е основа за провеждане на енергията, това трябва да се обсъди с човека, при когото се занимавате. Въпросът за сухожилията е наистина важен и необходим. Но за да се справите с него, е необходимо да възстановите дейността на всичките дванадесет органа, които осигуряват енергия на сухожилията. Но най-важното е да се справите с концентрацията.

Що се отнася до неясноти в книгата, това е естествено, защото книгата трябва преди всичко да ви информира и едва след това да допринесе за разбирането и да постави някои въпроси пред вас, с помощта на които да се въвлечете в процеса на познание. Дори и да опиша нещо точка по точка, пак няма да можете да го направите правилно, защото няма да видите как трябва да се изпълнява правилно. В този аспект е по-добре да използвате образователни филми.

Орбита на водата – какво е това? Към какво е насочена? Как и кога е по-добре да се работи с нея?

Водната орбита е схема на циркулацията на енергия, свързана с костната система. Тя обединява меридианите на бъбреците и пикочния мехур. По-добре е да работите с нея в позицията на ембрион от 15:00 до 19:00 часа според принципа на малката космическа орбита.

Бих искала да разкажете за усложнения вариант на маточната орбита.

Този вариант на орбитата е свързан с възможността за активиране на спирала в матката. Ако все още не усещате циркулацията на енергия в матката, то тогава е невъзможно да я направите. Ако я усещате, тогава трябва да обърнете внимание на усукването при обикновената маточна орбита по отношение към центъра на матката.

В книгата «Осемте последователности на Лю Дунбин» се разказва за безсмъртната Хъ Сянгу. Пише, че е била обучена в Изкуството на Бигу – култивиране на енергийна структура без «вода и зърно» за сметка на съхранението на женската природа на Ин. Как е възможно това, ако приемем като постулат, че култивацията се явява процес на проявление на Ян?

Моето разбиране за този въпрос е различно. Култивацията е процес на подхранване на Ян и сублимиране на Ин (също като вид култивация). Тя има девет етапа. И едва след петия етап се предполага достатъчна разлика и по-голямо изработване на Ян, тъй като това е свързано с култивирането на безсмъртен зародиш. В нашето тяло Ин и Ян са важни и не се изключват взаимно. А изкуството на хранене без вода и зърно е преди всичко условие за работа на енергията Ин, която позволява да абсорбира максимално слюнката.

Какво означава «да пренесем енергията от органа към корема»? Как да определим дали този процес наистина се случва по време на практика или е само дело на въображението?

Ако сте изправени пред такъв въпрос, тогава е твърде рано да се занимавате с подобна техника, но е по-добре да продължите да подготвяте тялото и съзнанието и да работите над принципите.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

🎥 Даоистка алхимия «Постнатално препятствие»

В същността си постнаталното препятствие представлява нарушение на вътрешния ритъм. Това нарушение се отразява преди всичко върху кръвообращението и работата на сърцето.
Тъй като между сърцето и разума съществува здрава връзка, управляването на вътрешния ритъм чрез сетивата е важен фактор в напредването в практиката и освобождаването от външните реакции.
🎞 Линк към видеото...

Изкуство на Чистата дева. Учение на безсмъртния Хан Сяндзъ
Автор: Дзие Кун

Изкуството на Чистата дева, по-известно като Изкуство на брачните покои (Fang Zhong Zhi Shu), е едно от даоистките алхимични изкуства, част от даоистката традиция на Великата чистота.

Наименованието на това изкуство произлиза от опита да се постигне пълна независимост от загубата на енергия, както и умение за трансформирането й в енергия с висша чистота. Този вид енергия алегорично се нарича „енергия на Чистата дева“. А умението за постигане на взаимодействие с висшите енергии се счита за процес на висше съвкупление.
Цялата статия...

Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (78)

2. Практиката

Беше казано, че по време на практика може да се появи вибрация. Ако има вибрация, но в процеса на работа тя се променя, това означава ли, че първоначално усещанията са били фалшиви и ако не, коя вибрация (първоначалната или крайната) е вярна, или просто протичането на процеса има такъв характер? И второ, на един от семинарите, когато говорихте за комплекса за укрепване на Ин, споменахте, че по време на подготовката тялото се събира по отношение на корема (матката). Впоследствие казахте, че събирането на тялото трябва да става по отношение на перинеума. Това означава ли, че първоначално беше даден опростен вариант, а сега позадълбочен? Или има несъответствия по този въпрос? И ако е така, то кой вариант е правилен?

Ако по време на вътрешна работа има промяна в качеството на вибрациите, това е добре. Това е показател, че тялото ви (матката) управлява процесите. Това е естествено, тъй като всяко положение има своя собствена форма на свързване на енергията. Дори временните показатели влияят върху измененията. Важно е, че вие оценявате разликата в качеството на вибрациите. И началните, и крайните вибрации са верни. Въобще, съществуват шест фази на вибрации, които дават различни усещания. Що се отнася до следващия въпрос, за жената последователността на изграждане на тялото зависи от разположението на
затворените енергийни образувания, които са в долната част на тялото: перинеум, корем, матка, център на матката, център на корема, център на пояса. По отношение на които и да е от тях, в зависимост от задачата, се изгражда едно или друго движение.

Какво е единен център Ин, и как да го формираме?

Това е център, който взаимосвързва енергията в матката. Формира се посредством практиката «маточен комплекс» (специална техника за преработка на матката).

Има ли знаци по пътя на развитието на практикуваща жена, удостоверяващи полезността и качеството на нейното обучение? Ако да, какви са те?

Има! Когато такива въпроси отсъстват. А също и разбиране на задачите, върху които се работи. А външните показатели са много прости: към времето, което прекарвате, да се отнасяте по-качествено и по-внимателно и да не го убивате.

Как да изградим правилен режим на практиката, ако все още нямаме стабилно чувство за ритъм?

Ритъм с ритъм не си приличат, но въпросът е много важен за една жена. Матката не бива да бъде докарана до стрес от нередовни занятия, ту пълна, ту празна. Трябва да намерите този размер на порядък от действия, които сте в състояние да удържате. Истинският ритъм се изгражда с промяна във вашето вътрешно състояние, вашето съзнание. Като начало трябва да се създаде определен режим, който ви позволява да практикувате редовно, т. е. трябва да се изработи дисциплина.

С каква скорост трябва да се практикува? При продължително и бавно изпълнение на упражненията се губят усещания, трудно е да се задържи съзнанието върху упражнението; когато се изпълнява бързо – някои усещания се пропускат.

Скоростта трябва да ви позволява да контролирате принципите и връзките в движение и да не ви пречи на концентрацията. Може да бъде бързо или бавно, в зависимост от сезона, времето на деня, пространството, в което се занимавате, или пък в зависимост от настроението ви. Но вие трябва да достигнете до разбирането, че практиката е геометрия и тя има свой собствен порядък, а следователно – свой ритъм и скорост. Това се случва паралелно с преработката на основните задачи за движение, възвратност, пропорционалност и построяване на оста. Ако това все още не е така, следете за съответствието на движението и съсредоточеността.

Може ли осъзнатото сънуване да спре със усилването на практиките, свързани с развитието на вертикалната ос? Или е съвпадение?

Може да се промени качеството на сънуване, което се възприема като негово прекратяване, тъй като ролята на разкриващата енергия в съня се засилва, с други думи, чувството за плътност се губи. Това е нормално.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

МЕТОД (79)

6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията

Вибрацията на същността на всеки предмет

Тъй като разделяме всеки ъгъл на количеството вибрация, получаваме осем вибрационни модела и осем вида енергии, които създават съвършения вид енергия под формата на оста. В същото време удържащите сили са седем и така получаваме теорията за силата. Пространството има седем сили в покой и осем сили в движение. Следователно увеличаването на числото на колебание в покой се отличава от увеличаването на числото на колебание в движение, където е активна оста.

Когато създаваме и увеличаваме нещо, ние трябва да разбираме процесите физически, а за тази цел трябва да усъвършенстваме концентрацията си. Тъй като трябва да опознаем съотношенията, а не да бъдем информирани за това, кой вид енергия е по-високочестотен и какво количество колебания дава тя, е важно да познаваме мерната единица. Ако сме в началото на пътя, нашата мерна единица остава частта от цялото. С други думи, не можем да съизмерваме дори два вида енергия. А докато не сме постигнали вътрешно умението за сравнителен анализ, а то се формира чрез преживяванията, как можем изобщо да гледаме напред? А освен цялото има и удвояване!

Представете си – ние живеем според законите на пространството, в което се намираме, и това е единица. По-фината енергия е равна на 9/8, след това на 5/4, после на 4/3, после и 3/2, после на 5/3, после на 15/8 и накрая на 2. Това е усилието в осемте ъгъла. А ние още не познаваме усилието на един ъгъл – този от 45 градуса. А докато не създадем усилието 9/8, съзнанието ни няма да улавя разликата и съответно алгоритъмът ще липсва. А щом го няма алгоритъма, няма и ръст.

Защо ни е да познаваме този алгоритъм? За да опознаем теорията на 12-те оси! Защото 8-те оси са условие за съвършената сфера, но минималният ъгъл на усилието в сферата е равен на 30 градуса. Следователно осите тук са 12. И така, в действителност сферата има 20 оси. Осем от тези оси представляват вътрешните оси с минимално усилие. Така получаваме три вида размер на усилието – 30, 45 и 60 градуса. Преведено на езика на практическото разбиране, имаме размер на енергията, размер на усилието и размер на силата. И можем да кажем например, че размерът ци е равен на 30 градуса, размерът дзин – на 60 градуса, и размерът шън – на 90 (ци, дзин и шън са наименования на качество на енергията).

Така силата на ритъма представлява закона за забавянето (или покоя) и закона за движението (или ускоряването), които трябва да се прилагат на практика дори и под формата на идеята за цялото. С други думи, практиката е цяло число, а ние имаме 20 цели части, съгласно ъглите, които се различават по колебанията си. Следователно практическите действия не могат да бъдат повече от 20, ако се разглеждат като цялост. Ако във всяко движение или положение не разбираме цялото, ще изместваме силата и ще работим върху всичко друго, но не и върху нея. Освен това ще губим каквото имаме. Защото всяко отклонение променя вибрацията и така ние стигаме до резултати, различни от очакваните.

Практиката е преди всичко ценност, а след това – съчетание, едно хармонично съчетание. Всяко развитие има ритъм, което означава, че ние трябва да опознаем звученето му. Всяка правилност е форма и тя има своя природа. На Земята това е петорната природа. С други думи, ние трябва да построим математически вибрационните отношения между енергиите си. Трябва да разберем структурността, за да получим необходимата тонална скала. Най-високата скала дава комбинацията от 8-те оси, заложени във формата на сферата. Тоест сферата създава условието за космическата скала, а тетраедърът и кубът – за скалата на кристализация. Възходящите и низходящи тонове определят условието за вертикалното и хоризонталното резониране.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне