МЕТОД (74)
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Настройването на ритъма
Ритъмът не може да бъде подвластен на човека, докато той не развие съвършено съзнание, тъй като ритъмът е условие за преживяванията на мозъка (което всъщност отличава африканците от европейците).
Тайната на африканците може да бъде разгадана чрез изучаване на тотемните животни на Африка, които са определяли развитието на енергията на различни места в съответствие със звуковите сигнали. Музиката и танците, достигнали до нас от Африка, са били първоначално изкуство за съхраняване на най-висшите функции на мозъка, които са давали възможност на жителите на Африка да подхранват и напълват мозъка си и са пораждали определени преживявания. И най-важното – това им помагало да запазят връзката с висшите сили.
Африканското тяло е като тялото на рибите гимнархи, които възприемат и изпращат в пространството точни и устойчиви сигнали, свързани с честотата на пространството, в което живеят. Освен всичко друго вибрацията поражда и особен тип опит, който може да се нарече ритмичност.
Ритмичността определя скоростта на биохимичните и биоенергийните процеси и това, което се случва в крайна сметка с енергията ни – дали тя се усвоява, губи или натрупва. За африканците ритмичността е свързана с понятието абсорбция. Те абсорбирали външния свят чрез вътрешния и натрупвали енергия в тялото си. Помислете за телосложението на африканците – това е именно натрупването, до което се стига чрез изкуството на живот в ритъм. Помислете каква е разликата между това животът ти да е построен в съгласие с биохимичните реакции, които можеш да управляваш, и това всичките ти реакции да са подчинени на ритъм, който не ти позволява да изработваш дори естествена енергия, да напълниш органите си и да следваш съзнателната си воля! Ето един пример за базова биохимична реакция. Ако се движим според ритъма на биологичния си часовник, който се регулира от дишането, храненето и циркулирането на кръвта, тогава в рамките на 24 часа енергията по естествен начин ще преминава през тялото ни. Тялото ще се намира в определена честота на възбудимост (регулирана от хипоталамуса) и енергията ще се връща в бъбреците, които ще извеждат част от нея навън, а друга част ще връщат в тялото, в кръвта.
Ако възбудата се усили, тогава губим контрол над цикъла. В този случай трябва да засилим съзнанието и да отрегулираме ускорените процеси, защото в противен случай ще започнем да губим още повече енергия. Тук се крие и тайната на ритъма, която е свързана както с фигурата на ритъма, така и с темпото. Тялото ни в това отношение се дели на две нива – опериране с хоризонталния фон, което е вътрешното, и управляване на външния фон (цвят, вкус, светлина, звук).
Преди всичко обаче особено важно е да се сдобием с балансирано съзнание. Това ще ни позволи да представяме и разбираме базовото си пространство, т.е. да почувстваме резонанса на мястото, в което живеем (днес той се колебае между 8 и 40 Hz).
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Настройването на ритъма
Ритъмът не може да бъде подвластен на човека, докато той не развие съвършено съзнание, тъй като ритъмът е условие за преживяванията на мозъка (което всъщност отличава африканците от европейците).
Тайната на африканците може да бъде разгадана чрез изучаване на тотемните животни на Африка, които са определяли развитието на енергията на различни места в съответствие със звуковите сигнали. Музиката и танците, достигнали до нас от Африка, са били първоначално изкуство за съхраняване на най-висшите функции на мозъка, които са давали възможност на жителите на Африка да подхранват и напълват мозъка си и са пораждали определени преживявания. И най-важното – това им помагало да запазят връзката с висшите сили.
Африканското тяло е като тялото на рибите гимнархи, които възприемат и изпращат в пространството точни и устойчиви сигнали, свързани с честотата на пространството, в което живеят. Освен всичко друго вибрацията поражда и особен тип опит, който може да се нарече ритмичност.
Ритмичността определя скоростта на биохимичните и биоенергийните процеси и това, което се случва в крайна сметка с енергията ни – дали тя се усвоява, губи или натрупва. За африканците ритмичността е свързана с понятието абсорбция. Те абсорбирали външния свят чрез вътрешния и натрупвали енергия в тялото си. Помислете за телосложението на африканците – това е именно натрупването, до което се стига чрез изкуството на живот в ритъм. Помислете каква е разликата между това животът ти да е построен в съгласие с биохимичните реакции, които можеш да управляваш, и това всичките ти реакции да са подчинени на ритъм, който не ти позволява да изработваш дори естествена енергия, да напълниш органите си и да следваш съзнателната си воля! Ето един пример за базова биохимична реакция. Ако се движим според ритъма на биологичния си часовник, който се регулира от дишането, храненето и циркулирането на кръвта, тогава в рамките на 24 часа енергията по естествен начин ще преминава през тялото ни. Тялото ще се намира в определена честота на възбудимост (регулирана от хипоталамуса) и енергията ще се връща в бъбреците, които ще извеждат част от нея навън, а друга част ще връщат в тялото, в кръвта.
Ако възбудата се усили, тогава губим контрол над цикъла. В този случай трябва да засилим съзнанието и да отрегулираме ускорените процеси, защото в противен случай ще започнем да губим още повече енергия. Тук се крие и тайната на ритъма, която е свързана както с фигурата на ритъма, така и с темпото. Тялото ни в това отношение се дели на две нива – опериране с хоризонталния фон, което е вътрешното, и управляване на външния фон (цвят, вкус, светлина, звук).
Преди всичко обаче особено важно е да се сдобием с балансирано съзнание. Това ще ни позволи да представяме и разбираме базовото си пространство, т.е. да почувстваме резонанса на мястото, в което живеем (днес той се колебае между 8 и 40 Hz).
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеМЕТОД (75)
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Матрицата на ритъма
За да постигнем физическа, енергийна и умствена цялост, трябва да постигнем взаимодействие на дълбинно ниво, т.е. там където може да има максимално взаимодействие на всички видове енергии. Мястото, където възникват всички колебания, или по-скоро се достигат всички колебания в тялото ни, е мозъкът, или по-точно матричният мозък.
Матричният мозък отговаря на физиологичния мозък, но се отличава от него по степента си на функционалност. Той оперира с десетмерното пространство на времето, седеммерното пространство на ритъма и тринадесетмерното временно пространство.
При матричния мозък няма пряко или просто регистриране на събитията, той работи извън линейните величини. Мащабът на дейността му не може да бъде напълно установен, тъй като матричният мозък зависи от силата на собственото си честотно излъчване, т.е. има лична мяра, свързана с личната структура или координатната система, разпределяща усилието по трите пространствени вектора.
Тази важна особеност ни позволява да разберем десетмерното пространство (образувано от оста и сферата), чиито обем и дължина зависят от възприятието и възможностите на матричния мозък. При това формата остава неизменна – тя е сфера. Или по-скоро спирала, която очертава сфера и обхваща ъгъла на оста. Преминаването от един ъгъл в друг има 7 фази.
Като се комбинират фазата със спирала, се образува една от 13-те фигури, които предопределят свойствата и възможностите на матричния мозък. Така матричният мозък управлява пространството чрез колебанията на фигурите, образуващи част от един или друг ъглов момент, и съдържа разбирането за съвършения ритъм (единицата на матричния ритъм е равна на 13 колебания).
Най-важно е това, че матричният мозък оперира с мерна единица, която може да се обозначи като матрична мяра. Матрицата на ритъма представлява определен размер, отговарящ на един от ъглите на съвършената фигура или сферата. С други думи, това е свойството на мозъка да наслагва една от 13-те фигури върху пространството. Това е силата, въздействаща върху тялото, която води до образуване на фигура във фигурата (когато една фигура е вписана в друга).
В линейната пропорция, т.е. във временната пропорция, такава възможност няма, тъй като това е условен модел, който няма ритъм, пространство и време. Тук в една координатна система се изразява различна структурираност (или по-скоро в единия случай я има, а в другия – не). При това ориентирите на времевия и пространствения вектор и вектора на ритъма могат да съвпадат, но колебанието им да е различно.
В резултата на това в едно движение имаме три различни фази, като тук най-важният фактор е факторът на ритъма. Това позволява на матричния мозък да измерва пространството чрез звука, вкуса, усещането – т.е. чрез колебанията, като той се ориентира към пулсацията или по-скоро силата ѝ.
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Матрицата на ритъма
За да постигнем физическа, енергийна и умствена цялост, трябва да постигнем взаимодействие на дълбинно ниво, т.е. там където може да има максимално взаимодействие на всички видове енергии. Мястото, където възникват всички колебания, или по-скоро се достигат всички колебания в тялото ни, е мозъкът, или по-точно матричният мозък.
Матричният мозък отговаря на физиологичния мозък, но се отличава от него по степента си на функционалност. Той оперира с десетмерното пространство на времето, седеммерното пространство на ритъма и тринадесетмерното временно пространство.
При матричния мозък няма пряко или просто регистриране на събитията, той работи извън линейните величини. Мащабът на дейността му не може да бъде напълно установен, тъй като матричният мозък зависи от силата на собственото си честотно излъчване, т.е. има лична мяра, свързана с личната структура или координатната система, разпределяща усилието по трите пространствени вектора.
Тази важна особеност ни позволява да разберем десетмерното пространство (образувано от оста и сферата), чиито обем и дължина зависят от възприятието и възможностите на матричния мозък. При това формата остава неизменна – тя е сфера. Или по-скоро спирала, която очертава сфера и обхваща ъгъла на оста. Преминаването от един ъгъл в друг има 7 фази.
Като се комбинират фазата със спирала, се образува една от 13-те фигури, които предопределят свойствата и възможностите на матричния мозък. Така матричният мозък управлява пространството чрез колебанията на фигурите, образуващи част от един или друг ъглов момент, и съдържа разбирането за съвършения ритъм (единицата на матричния ритъм е равна на 13 колебания).
Най-важно е това, че матричният мозък оперира с мерна единица, която може да се обозначи като матрична мяра. Матрицата на ритъма представлява определен размер, отговарящ на един от ъглите на съвършената фигура или сферата. С други думи, това е свойството на мозъка да наслагва една от 13-те фигури върху пространството. Това е силата, въздействаща върху тялото, която води до образуване на фигура във фигурата (когато една фигура е вписана в друга).
В линейната пропорция, т.е. във временната пропорция, такава възможност няма, тъй като това е условен модел, който няма ритъм, пространство и време. Тук в една координатна система се изразява различна структурираност (или по-скоро в единия случай я има, а в другия – не). При това ориентирите на времевия и пространствения вектор и вектора на ритъма могат да съвпадат, но колебанието им да е различно.
В резултата на това в едно движение имаме три различни фази, като тук най-важният фактор е факторът на ритъма. Това позволява на матричния мозък да измерва пространството чрез звука, вкуса, усещането – т.е. чрез колебанията, като той се ориентира към пулсацията или по-скоро силата ѝ.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (71)
2. Практиката
Как да спрем вътрешния диалог в практиката?
Спирането на вътрешния диалог има три условия:
~ Работа с контрол над мисълта. Работа, насочена към развиване на съсредоточение, събраност и умение да се вземат решения. Тук не се поставя задачата да се спира мисълта, важно е именно тя да се тренира, за да бъде ваша.
~ Временно спиране, насочено към пълно съсредоточаване в практиката или в действието. Това изисква максимална събраност и концентрация.
~ Изчезване на лъжливото.
Да започнем с последното. Изчезването на лъжливото се случва при тези условия, когато вие сте заменили мислите със знания и у вас се е появила яснота. Това означава, че процесът на мислене се е изчерпал и е заменен от виждане, чувстване, слушане. Това е ниво, при което вашият организъм се намира в пълна хармония и в по-нататъшното си развитие се опира единствено на контрола над себе си във високочестотните вибрации.
От този момент нататък вашето съществуване има еднополюсен характер. Взаимоотношенията с хората започват да ви носят само технически натоварвания. Обикновено личностите, достигнали подобно състояние, се отделят от хората или престават да общуват с тях на ниво изграждане на определени действия. Може да се каже, че те стават светци, отшелници или дори ненормални в очите на околните. А в същността си това е процес на дълбоко преживяване и тясно взаимодействие с невременното пространство. Но към това състояние трябва да се върви естествено. Ако се занимавате правилно, т. е., ако вашата система от практики е насочена към вашето последователно изменение, повярвайте ми – всичко ще се случи по естествен начин. Ако с това се занимавате специално (целенасочено), тогава е твърде голяма вероятността да си създадете психически и енергетически проблеми. Освен всичко друго, се налага и да се изолирате от обществото, възможно и завинаги, тъй като всяка частичност, незавършеност в този случай може да е пагубна.
От тази гледна точка, интересни са първият и вторият път.
Първият ни учи правилно да мислим (което не е маловажно), като съизмерваме скоростта и последователността на мисъл-формите с нашето умение да ги възприемаме. Тоест, човек се учи да възприема мисълта като форма.
Второто – това е ясно удържане на задачите в практиката, т. е. формиране на силата на мисълта. Необходимо е да караме мозъка си да работи над това, което трябва, а не да «плува» на свободен режим. Именно затова и съществува такова понятие като съсредоточаване. Примерно – казва ви се «да си разхлабите корема». Проверете се сами: действително ли вашето съзнание контролира процеса на разхлабване или просто е чуло, но не може да накара тялото да работи.
Какво означава да си разхлабите корема? Това означава да разположите тялото в такова положение, че то да позволява корема да се разхлаби. След това е нужно тази позиция да се запази, защото и най-малките промени в нея усложняват задачата. След това е необходимо да последва напълване на мускулите на корема с енергия (иначе за сметка на какво той ще се разхлаби?). Съзнанието може да заповядва единствено на енергията, но ако тя е недостатъчно в корема, той няма да се разхлаби. А ако енергията изобщо не се чувства, значи се налага да се включи друг механизъм и да се търси отговор на въпроса «Какво трябва да направя?» и т.н.
От това, че ще си стръскате корема или ръката, те няма да се разхлабят. Така че спирането на вътрешния диалог е пълно подчинение на енергията, която, освен това, трябва и да развием и се научим да управляваме. Затова нека отначало да се научим да изразяваме мислите, след това правилно да ги използваме и излишното ще изчезне от само себе си. Тогава няма и да се налага нищо да спираме.
2. Практиката
Как да спрем вътрешния диалог в практиката?
Спирането на вътрешния диалог има три условия:
~ Работа с контрол над мисълта. Работа, насочена към развиване на съсредоточение, събраност и умение да се вземат решения. Тук не се поставя задачата да се спира мисълта, важно е именно тя да се тренира, за да бъде ваша.
~ Временно спиране, насочено към пълно съсредоточаване в практиката или в действието. Това изисква максимална събраност и концентрация.
~ Изчезване на лъжливото.
Да започнем с последното. Изчезването на лъжливото се случва при тези условия, когато вие сте заменили мислите със знания и у вас се е появила яснота. Това означава, че процесът на мислене се е изчерпал и е заменен от виждане, чувстване, слушане. Това е ниво, при което вашият организъм се намира в пълна хармония и в по-нататъшното си развитие се опира единствено на контрола над себе си във високочестотните вибрации.
От този момент нататък вашето съществуване има еднополюсен характер. Взаимоотношенията с хората започват да ви носят само технически натоварвания. Обикновено личностите, достигнали подобно състояние, се отделят от хората или престават да общуват с тях на ниво изграждане на определени действия. Може да се каже, че те стават светци, отшелници или дори ненормални в очите на околните. А в същността си това е процес на дълбоко преживяване и тясно взаимодействие с невременното пространство. Но към това състояние трябва да се върви естествено. Ако се занимавате правилно, т. е., ако вашата система от практики е насочена към вашето последователно изменение, повярвайте ми – всичко ще се случи по естествен начин. Ако с това се занимавате специално (целенасочено), тогава е твърде голяма вероятността да си създадете психически и енергетически проблеми. Освен всичко друго, се налага и да се изолирате от обществото, възможно и завинаги, тъй като всяка частичност, незавършеност в този случай може да е пагубна.
От тази гледна точка, интересни са първият и вторият път.
Първият ни учи правилно да мислим (което не е маловажно), като съизмерваме скоростта и последователността на мисъл-формите с нашето умение да ги възприемаме. Тоест, човек се учи да възприема мисълта като форма.
Второто – това е ясно удържане на задачите в практиката, т. е. формиране на силата на мисълта. Необходимо е да караме мозъка си да работи над това, което трябва, а не да «плува» на свободен режим. Именно затова и съществува такова понятие като съсредоточаване. Примерно – казва ви се «да си разхлабите корема». Проверете се сами: действително ли вашето съзнание контролира процеса на разхлабване или просто е чуло, но не може да накара тялото да работи.
Какво означава да си разхлабите корема? Това означава да разположите тялото в такова положение, че то да позволява корема да се разхлаби. След това е нужно тази позиция да се запази, защото и най-малките промени в нея усложняват задачата. След това е необходимо да последва напълване на мускулите на корема с енергия (иначе за сметка на какво той ще се разхлаби?). Съзнанието може да заповядва единствено на енергията, но ако тя е недостатъчно в корема, той няма да се разхлаби. А ако енергията изобщо не се чувства, значи се налага да се включи друг механизъм и да се търси отговор на въпроса «Какво трябва да направя?» и т.н.
От това, че ще си стръскате корема или ръката, те няма да се разхлабят. Така че спирането на вътрешния диалог е пълно подчинение на енергията, която, освен това, трябва и да развием и се научим да управляваме. Затова нека отначало да се научим да изразяваме мислите, след това правилно да ги използваме и излишното ще изчезне от само себе си. Тогава няма и да се налага нищо да спираме.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (72)
2. Практиката
Бих искала да знам необходимия и пълен обем от практики във всичките три традиции, съгласно дните на седмицата, този еталон, към който трябва да се стремим. Какъв е минималният обем практики при аварийни обстоятелства и в зависимост от дефицита на време и сили?
Голяма грешка е да гледате на практиките от позицията на количество и някакъв еталон. Еталон за вас може да бъде конкретна личност или самият процес на развитие, но вашето съответствие към практиките, към дните на седмицата, към звезди и планети трябва да разглеждате чак след като сте наясно със своя ритъм, т. е. този ритъм, който реално позволява да усвоявате енергията.
Това е периодът, когато тялото достига всичките 13 съответствия в движение, т. е., постига законите на построяване на тялото. Това е времето, когато енергията е изпитала поне три качества плътност (цялото тяло притежава пет вида енергийна плътност). Времето, когато осъзнаването му става абсолютно ясно над какво и как работи. Тоест тогава може да се каже, че се достига съединение на вътрешно и външно, дясно и ляво, долно и горно. Ако това липсва, ще ви се удава да възприемате само някои епизоди от практиката и еталон в този случай може да стане тяхната регулярност, сериозното отношение и удовлетворение от извършената работа.
Ако искате да съотнесете всичко към дните от седмицата (което, разбира се, с времето трябва да стане норма), то, първото, което е необходимо, е в събота и неделя да направите анализ на работата, извършена през петте дни. Ако практикувате медитативна работа, то неделя и понеделник са най-подходящите за това, четвъртък предполага работа с ритъм, сряда – работа със съзнанието. Петък оставете за любовта! Вижда ви се малко? Да, но пък – качествено! Вторник е подходящ за обновяване на общата енергия – като вход към седмицата.
По-нататък... Какво имате предвид под «аварийни обстоятелства»? Вие какво – да не работите като шофьор? Трябва по-внимателно да карате! Ако видите, че автомобилът може да се повреди, то се заемете с неговото възстановяване и го преведете максимално в съсредоточение и желателно в тишина.
А сега за традициите. Доколкото разбирам, вие имате предвид тези три традиции, които аз отделям – латиноамериканска, даоистка и афро-арабо-египетска, т. е., тези три традиции, които осъзнато са развивали женския път. Тук е необходимо да се учите да разбирате какво и колко правите.
Латиноамериканската традиция се състои от общуване (изплитане на мислите), изчистване (налагане на вътрешен порядък), познаване на ритъма (движение), взаимодействие със силите (форми), потапяне в пет състояния на покой (петте луни), наблюдение (изкуството да живееш със страж), разкриване на реалността (преглед), колелото на изцелението, развиване на връзките (игра).
Афро-арабо-египетската линия се състои от танци. Танцът на богинята Амратион (най-древната женска богиня) – взаимодействие с космическата енергия на майката (анимационни техники за взаимодействие с енергията).
«Търкалянето на кълбото» от бога Хепри (олицетворява движението) – познание за четирите ритъма: движение, съсредоточение, свързване, изменение.
Танцът на Ракш Мазри (египетски танц с корема) – възприемане на универсалното дишане (маточно дишане) посредством създаване и смесване на слюнка (чрез движения на главата), управление на небесната спирала (вълнообразни движения на ръцете), напълване на матката с енергия (вълнообразни движения с корема), събиране на есенцията в матката (въртеливи движения с бедрата), съхранение на вътрешното дишане (компресиращи, свиващи движения с бедрата).
Танцът на Хатхор – колелото на живота.
Танцът на Озирис – танцът на смъртта (подготовка на душата Ба за живот в задгробния свят).
От азиатските практики най-сериозно е представена даоистката група – практики, опиращи се на особеностите на развитие на жената и на спецификата на циркулация на нейната жизнена енергия. Тук влизат цяла група практики, ориентирани към изучаване на различните жизнени системи в организма.
2. Практиката
Бих искала да знам необходимия и пълен обем от практики във всичките три традиции, съгласно дните на седмицата, този еталон, към който трябва да се стремим. Какъв е минималният обем практики при аварийни обстоятелства и в зависимост от дефицита на време и сили?
Голяма грешка е да гледате на практиките от позицията на количество и някакъв еталон. Еталон за вас може да бъде конкретна личност или самият процес на развитие, но вашето съответствие към практиките, към дните на седмицата, към звезди и планети трябва да разглеждате чак след като сте наясно със своя ритъм, т. е. този ритъм, който реално позволява да усвоявате енергията.
Това е периодът, когато тялото достига всичките 13 съответствия в движение, т. е., постига законите на построяване на тялото. Това е времето, когато енергията е изпитала поне три качества плътност (цялото тяло притежава пет вида енергийна плътност). Времето, когато осъзнаването му става абсолютно ясно над какво и как работи. Тоест тогава може да се каже, че се достига съединение на вътрешно и външно, дясно и ляво, долно и горно. Ако това липсва, ще ви се удава да възприемате само някои епизоди от практиката и еталон в този случай може да стане тяхната регулярност, сериозното отношение и удовлетворение от извършената работа.
Ако искате да съотнесете всичко към дните от седмицата (което, разбира се, с времето трябва да стане норма), то, първото, което е необходимо, е в събота и неделя да направите анализ на работата, извършена през петте дни. Ако практикувате медитативна работа, то неделя и понеделник са най-подходящите за това, четвъртък предполага работа с ритъм, сряда – работа със съзнанието. Петък оставете за любовта! Вижда ви се малко? Да, но пък – качествено! Вторник е подходящ за обновяване на общата енергия – като вход към седмицата.
По-нататък... Какво имате предвид под «аварийни обстоятелства»? Вие какво – да не работите като шофьор? Трябва по-внимателно да карате! Ако видите, че автомобилът може да се повреди, то се заемете с неговото възстановяване и го преведете максимално в съсредоточение и желателно в тишина.
А сега за традициите. Доколкото разбирам, вие имате предвид тези три традиции, които аз отделям – латиноамериканска, даоистка и афро-арабо-египетска, т. е., тези три традиции, които осъзнато са развивали женския път. Тук е необходимо да се учите да разбирате какво и колко правите.
Латиноамериканската традиция се състои от общуване (изплитане на мислите), изчистване (налагане на вътрешен порядък), познаване на ритъма (движение), взаимодействие със силите (форми), потапяне в пет състояния на покой (петте луни), наблюдение (изкуството да живееш със страж), разкриване на реалността (преглед), колелото на изцелението, развиване на връзките (игра).
Афро-арабо-египетската линия се състои от танци. Танцът на богинята Амратион (най-древната женска богиня) – взаимодействие с космическата енергия на майката (анимационни техники за взаимодействие с енергията).
«Търкалянето на кълбото» от бога Хепри (олицетворява движението) – познание за четирите ритъма: движение, съсредоточение, свързване, изменение.
Танцът на Ракш Мазри (египетски танц с корема) – възприемане на универсалното дишане (маточно дишане) посредством създаване и смесване на слюнка (чрез движения на главата), управление на небесната спирала (вълнообразни движения на ръцете), напълване на матката с енергия (вълнообразни движения с корема), събиране на есенцията в матката (въртеливи движения с бедрата), съхранение на вътрешното дишане (компресиращи, свиващи движения с бедрата).
Танцът на Хатхор – колелото на живота.
Танцът на Озирис – танцът на смъртта (подготовка на душата Ба за живот в задгробния свят).
От азиатските практики най-сериозно е представена даоистката група – практики, опиращи се на особеностите на развитие на жената и на спецификата на циркулация на нейната жизнена енергия. Тук влизат цяла група практики, ориентирани към изучаване на различните жизнени системи в организма.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (76)
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Матрицата на ритъма
Ситуацията е подобна на случаите, в които измерваме силата или честотата на ток чрез прибор, който е затворен в някаква форма. Тоест съзнанието в този случай работи като светлинен или звуков конус, който удържа свойството на пространството в най-съвършената му форма, като дължината на вълната се определя не от разстоянието, а от честотата. Следователно вълната не се губи, не прекъсва, а се намира вътре в себе си и усъвършенства честотата си чрез обратната връзка, т.е. периодично се връща към първоначалното си състояние. Така обаче се намалява броят на връщанията, а това може да се промени само ако се създаде друга гранична величина.
По този начин матрицата на ритъма позволява не само да разгадаем свойствата на енергията, но и да оперираме с тези свойства въз основа на граничната величина. Матричният мозък, удържащ енергията, с която се оперира под ъгъл от 45 градуса (това дава възможност на енергията да се връща), се явява всъщност условие за дълбокото проникване в природата на енергията, където с енергията се работи не чрез величините, а чрез формата: тук условно честотата от 10 Hz може да се представи като надупчен тетраедър.
Значимостта на това да доведем мозъка си до матричното ниво на развитие се определя, разбира се, от задачите. Какво си представяме, когато говорим например за скоростта на светлината или звука? Нищо. А именно в такива условия живее енергията, която променя един конус в друг, само че процесът протича на нивото на пространствената геометрия, която се основава на условията на матрицата или на матричният ритъм. Къде се крие разликата тогава? Само в умението.
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Матрицата на ритъма
Ситуацията е подобна на случаите, в които измерваме силата или честотата на ток чрез прибор, който е затворен в някаква форма. Тоест съзнанието в този случай работи като светлинен или звуков конус, който удържа свойството на пространството в най-съвършената му форма, като дължината на вълната се определя не от разстоянието, а от честотата. Следователно вълната не се губи, не прекъсва, а се намира вътре в себе си и усъвършенства честотата си чрез обратната връзка, т.е. периодично се връща към първоначалното си състояние. Така обаче се намалява броят на връщанията, а това може да се промени само ако се създаде друга гранична величина.
По този начин матрицата на ритъма позволява не само да разгадаем свойствата на енергията, но и да оперираме с тези свойства въз основа на граничната величина. Матричният мозък, удържащ енергията, с която се оперира под ъгъл от 45 градуса (това дава възможност на енергията да се връща), се явява всъщност условие за дълбокото проникване в природата на енергията, където с енергията се работи не чрез величините, а чрез формата: тук условно честотата от 10 Hz може да се представи като надупчен тетраедър.
Значимостта на това да доведем мозъка си до матричното ниво на развитие се определя, разбира се, от задачите. Какво си представяме, когато говорим например за скоростта на светлината или звука? Нищо. А именно в такива условия живее енергията, която променя един конус в друг, само че процесът протича на нивото на пространствената геометрия, която се основава на условията на матрицата или на матричният ритъм. Къде се крие разликата тогава? Само в умението.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (73)
2. Практиката
Разкажете за механизма на спиране на менструацията, моля. Колко значим е този процес за жената?
Активизирането на този процес е необходимо, ако се откажете от социален живот и напълно се ориентирате към практикуване, тъй като в този случай става пълна ориентация на енергията към трансформация. Но по-добре да преминете към това равномерно и естествено. Необходимо е да знаете, че когато менструацията спре, циркулацията на енергията се променя и тялото започва да живее по други закони, във връзка, с което препоръчвам първо да изградите цялата енергийна система на тялото и едва след това да решите необходимо ли е преждевременно спиране.
Как да работим с гордостта, амбициозността, раздразнителността, които възникват като страничен ефект със задълбочаването в практиките?
Не, вие не сте права – това възниква не от задълбочаване в практиките, а точно обратното – защото отсъства задълбочаване. Ако вие реално сте се задълбочили в практиката, то такива проявления напълно ще отсъстват. Разбира се, на началния етап вие все едно разкривате, «размразявате» своята енергия и тя, на първо място, започва да подхранва това, което е най-разкрито във вас. Затова, ако сте били раздразнителни, естествено, раздразнителността ще се усилва, както и всички други съпътстващи качества. Така че тук проблемът не е в практиката, а в това, че сте се отдали на енергийни усещания и най-вече сте нарушили баланса в работата със съзнанието.
На началния етап практиката разкрива вашите проблеми – и външни, и вътрешни, и трябва да бъдете готови да се срещнете със самата себе си. Задайте си въпрос: «Защо започнах да се занимавам?» Ще ви бъде сложно да си отговорите, защото причината, поради която хората днес започват да се занимават с вътрешното си развитие, не лежи на повърхността.
Ако ставате раздразнителна, значи не увързвате вътрешно това, което развивате в себе си. Или не знаете как, или не можете. Значи, някъде съществува нарушение в последователността от действия. И ако гордостта може да е само временно явление при правилна работа над себе си, то раздразнителността е показател за разбалансираност на енергията. На първо място, обърнете внимание на практиките, свързани с развитие на циркулацията на енергията, за да не се разхожда «безстопанствено» по организма.
Напоследък често възниква състояние на пълно удовлетворение, което е толкова пълно, че не ми се иска нито да се движа, нито да се развивам, нито да мисля. Всичко и така си е добре. Появяват се мисли, сякаш «зависвам». С помощта на какви практики трябва да излизам от такова състояние?
Ето пак – космонавти! От какво се получава така – не сте написали! От гледане на заседания на правителството или от една чашка ракийка? Ако така ви е добре, защо ви е да излизате от това състояние? Ето защо ми харесва да слушам какво говорят дамите: защото просто не е и задължително да ги слушам! Говорят си там нещо на себе си...
Вие какво – съмнявате се, че наистина ви е добре или се преструвате? Или ме проверявате? На мен също ми е добре, но и през ум няма да ми мине да се отърва от това състояние. Във вашия случай ви предлагам да застанете под студения душ и да си кажете: «Добре се преструваш, Маня! Хайде твори!».
Тече голяма работа по осъзнаване на граничната полоса между сън и реалност, но когато напълно се събудя, не мога да си възстановя по-голямата част от това, което е било. Как да работя с него?
Много добре! Не трябва да го усилвате, става зацепване на енергията и е нужно време. Не го усилвайте, а бъдете в това. Това, че вече го осъзнавате и разбирате, е прекрасно. Просто не бързайте и продължете да работите над събирането на своята енергетическа структура!
2. Практиката
Разкажете за механизма на спиране на менструацията, моля. Колко значим е този процес за жената?
Активизирането на този процес е необходимо, ако се откажете от социален живот и напълно се ориентирате към практикуване, тъй като в този случай става пълна ориентация на енергията към трансформация. Но по-добре да преминете към това равномерно и естествено. Необходимо е да знаете, че когато менструацията спре, циркулацията на енергията се променя и тялото започва да живее по други закони, във връзка, с което препоръчвам първо да изградите цялата енергийна система на тялото и едва след това да решите необходимо ли е преждевременно спиране.
Как да работим с гордостта, амбициозността, раздразнителността, които възникват като страничен ефект със задълбочаването в практиките?
Не, вие не сте права – това възниква не от задълбочаване в практиките, а точно обратното – защото отсъства задълбочаване. Ако вие реално сте се задълбочили в практиката, то такива проявления напълно ще отсъстват. Разбира се, на началния етап вие все едно разкривате, «размразявате» своята енергия и тя, на първо място, започва да подхранва това, което е най-разкрито във вас. Затова, ако сте били раздразнителни, естествено, раздразнителността ще се усилва, както и всички други съпътстващи качества. Така че тук проблемът не е в практиката, а в това, че сте се отдали на енергийни усещания и най-вече сте нарушили баланса в работата със съзнанието.
На началния етап практиката разкрива вашите проблеми – и външни, и вътрешни, и трябва да бъдете готови да се срещнете със самата себе си. Задайте си въпрос: «Защо започнах да се занимавам?» Ще ви бъде сложно да си отговорите, защото причината, поради която хората днес започват да се занимават с вътрешното си развитие, не лежи на повърхността.
Ако ставате раздразнителна, значи не увързвате вътрешно това, което развивате в себе си. Или не знаете как, или не можете. Значи, някъде съществува нарушение в последователността от действия. И ако гордостта може да е само временно явление при правилна работа над себе си, то раздразнителността е показател за разбалансираност на енергията. На първо място, обърнете внимание на практиките, свързани с развитие на циркулацията на енергията, за да не се разхожда «безстопанствено» по организма.
Напоследък често възниква състояние на пълно удовлетворение, което е толкова пълно, че не ми се иска нито да се движа, нито да се развивам, нито да мисля. Всичко и така си е добре. Появяват се мисли, сякаш «зависвам». С помощта на какви практики трябва да излизам от такова състояние?
Ето пак – космонавти! От какво се получава така – не сте написали! От гледане на заседания на правителството или от една чашка ракийка? Ако така ви е добре, защо ви е да излизате от това състояние? Ето защо ми харесва да слушам какво говорят дамите: защото просто не е и задължително да ги слушам! Говорят си там нещо на себе си...
Вие какво – съмнявате се, че наистина ви е добре или се преструвате? Или ме проверявате? На мен също ми е добре, но и през ум няма да ми мине да се отърва от това състояние. Във вашия случай ви предлагам да застанете под студения душ и да си кажете: «Добре се преструваш, Маня! Хайде твори!».
Тече голяма работа по осъзнаване на граничната полоса между сън и реалност, но когато напълно се събудя, не мога да си възстановя по-голямата част от това, което е било. Как да работя с него?
Много добре! Не трябва да го усилвате, става зацепване на енергията и е нужно време. Не го усилвайте, а бъдете в това. Това, че вече го осъзнавате и разбирате, е прекрасно. Просто не бързайте и продължете да работите над събирането на своята енергетическа структура!
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (77)
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Силата на ритъма
Ритъмът представлява сфера или по-точно явленията, които сферата формира. Всяко от тези явления има своя дължина. Може да се каже, че това е дължината на някаква окръжност или нейният ъгъл.
Ъгълът е преди всичко условие за въртенето на сферата. Той е и условие за ритъма. Тоест силата на ритъма е ъгълът, определящ поведението на сферата.
Ритъмът е условие за завъртането на енергията. С други думи, ритъмът превръща стоящите вълни във вълни на движението. Ритъмът сякаш сплесква, видоизменя пространството, като не само кара енергията да се върти в това пространство, но и изменя ъгъла на това въртене. Така се получава един вид променяне на пространството, чиито физически величини са всъщност величината на ъгъла на завъртане и неговото ускорение или забавяне.
Всичко това може да се определи с параметри като например стъпката. Стъпката има абсолютно значение и същевременно може да се възприема само субективно, тъй като усилието на ритъма зависи от неговата вътрешна опора. Тази опора произтича от възможността ни да преместим силата от точка А в точка Б.
Да приемем, че си припяваме някаква мелодия – дори и да удържаме размера, ако не разбираме силата на прилагане на звука и такта, не можем да прехвърлим ъгъла на усилието нито вътре, нито вън. Следователно опората на ритъма е източник, който се определя от максималните показатели на силата на стъпката, опората, дишането и звука.
НАЙ-ОПАСНО Е ИЗМЕРВАНЕТО НА РИТЪМА ДА СТАНЕ ЗАВИСИМО ОТ ИЗМЕНЕНИЕТО НА ВРЕМЕТО, КАКТО СЕ СЛУЧВА ДНЕС. ПРОМЯНАТА НА РИТЪМА ТРЯБВА ДА ЗАВИСИ ОТ СИЛАТА, КОЯТО ТОЗИ РИТЪМ СЪДЪРЖА. РИТЪМЪТ ВСЪЩНОСТ Е НАУКА ЗА СИЛАТА.
Изменението на ритъма като цяло произтича от отношението на хората към пространството. В древността хората използвали ритъма, за да създадат пространството, да го насочат навътре в себе си (чрез енергията) или да излизат навън и да се свързват с него. Особено много напреднали в това изкуство индианските племена моче, мочика, чачапя и инки. По отношение на ритъма то представлява определена част от окръжността, която изразява една или друга сила на ритъма.
Силата на ритъма се определя от тоналността или максималното проникване, затова можем да говорим за тринадесет сили на ритъма и тринадесет измерения на ритъма – в зависимост от възможността на сферата да натрупва и преобразува енергията. Или (което е същото от гледна точка на ритъма) да преминава от едно свойство на ъгъла в друго свойство, в което самият ъгъл бива регулиран от размерността или способността на оста на ъгъла да достигне максимална величина.
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Силата на ритъма
Ритъмът представлява сфера или по-точно явленията, които сферата формира. Всяко от тези явления има своя дължина. Може да се каже, че това е дължината на някаква окръжност или нейният ъгъл.
Ъгълът е преди всичко условие за въртенето на сферата. Той е и условие за ритъма. Тоест силата на ритъма е ъгълът, определящ поведението на сферата.
Ритъмът е условие за завъртането на енергията. С други думи, ритъмът превръща стоящите вълни във вълни на движението. Ритъмът сякаш сплесква, видоизменя пространството, като не само кара енергията да се върти в това пространство, но и изменя ъгъла на това въртене. Така се получава един вид променяне на пространството, чиито физически величини са всъщност величината на ъгъла на завъртане и неговото ускорение или забавяне.
Всичко това може да се определи с параметри като например стъпката. Стъпката има абсолютно значение и същевременно може да се възприема само субективно, тъй като усилието на ритъма зависи от неговата вътрешна опора. Тази опора произтича от възможността ни да преместим силата от точка А в точка Б.
Да приемем, че си припяваме някаква мелодия – дори и да удържаме размера, ако не разбираме силата на прилагане на звука и такта, не можем да прехвърлим ъгъла на усилието нито вътре, нито вън. Следователно опората на ритъма е източник, който се определя от максималните показатели на силата на стъпката, опората, дишането и звука.
НАЙ-ОПАСНО Е ИЗМЕРВАНЕТО НА РИТЪМА ДА СТАНЕ ЗАВИСИМО ОТ ИЗМЕНЕНИЕТО НА ВРЕМЕТО, КАКТО СЕ СЛУЧВА ДНЕС. ПРОМЯНАТА НА РИТЪМА ТРЯБВА ДА ЗАВИСИ ОТ СИЛАТА, КОЯТО ТОЗИ РИТЪМ СЪДЪРЖА. РИТЪМЪТ ВСЪЩНОСТ Е НАУКА ЗА СИЛАТА.
Изменението на ритъма като цяло произтича от отношението на хората към пространството. В древността хората използвали ритъма, за да създадат пространството, да го насочат навътре в себе си (чрез енергията) или да излизат навън и да се свързват с него. Особено много напреднали в това изкуство индианските племена моче, мочика, чачапя и инки. По отношение на ритъма то представлява определена част от окръжността, която изразява една или друга сила на ритъма.
Силата на ритъма се определя от тоналността или максималното проникване, затова можем да говорим за тринадесет сили на ритъма и тринадесет измерения на ритъма – в зависимост от възможността на сферата да натрупва и преобразува енергията. Или (което е същото от гледна точка на ритъма) да преминава от едно свойство на ъгъла в друго свойство, в което самият ъгъл бива регулиран от размерността или способността на оста на ъгъла да достигне максимална величина.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне🎥 Лекция «Красотата като схема за вътрешно развитие»
Добре е да се научим да култивираме красотата и да я развиваме в себе си. За жената това е най-важното изкуство, за да живее пълноценно. Да бъдеш жена и да владееш изкуството да се наслаждаваш на най-фината си природа е изключителна ценност.
🎞 Линк към лекцията...
лекция с Олег Черне
Умението да се изпълваме и насищаме с преживяването на красотата е може би най-важният процес по пътя на развитие на жената. Всяка жена е явление на най-фината природа и когато то бъде проявено има и удовлетворение от живота.Добре е да се научим да култивираме красотата и да я развиваме в себе си. За жената това е най-важното изкуство, за да живее пълноценно. Да бъдеш жена и да владееш изкуството да се наслаждаваш на най-фината си природа е изключителна ценност.
🎞 Линк към лекцията...
🎥 Лекция «Учението като такова»
лекция на Олег Черне
Лекция на Олег Черне за двата способа на обучение по отношение на предаване на знанието - присъствено и онлайн.
Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (74)
2. Практиката
Когато напълно се потопя в корема, преставам да разбирам какво ми говорят, преставам да улавям информацията с главата. Но целият социум е построен на линейни връзки, и то именно през главата. Получава се нестиковане. Какви практики конкретно могат да ми помогнат в това положение?
Да, най-после въпроси по същество. Само някоя комсомолка да не прочете подобен въпрос, ще се нахвърли с цялата си партийна ярост и на мен, и на вас! Отговарям: важно е да се изгради връзката матка-център. Те трябва взаимно да се уравновесяват, иначе възниква излишък от енергия или в мозъка, или в матката. По всяка вероятност вие не се потапяте в долната част на корема, а просто усилвате усещанията си и това закрива работата на мозъка.
Започнах да забелязвам, че построяването започва да потиска лекотата при вземане на решения, интуицията, някои чисто женски качества, които винаги са ми вършили добра работа и са ми помагали. Сега много дълго минавам през едни и същи ситуации, и не излизам от тях. Появи се тежест в усещанията. Така ли трябва да е или просто аз нещо не правя както трябва?
Доколкото разбирам, става дума за това, че вие принципно сте разбрали работата на тялото на основата на определени енергетически съответствия. Да, действително, на начален етап възниква усещането за някакво пресоване. Това е свързано с факта, че тялото започва да живее по други закони, а енергийното напълване все още е недостатъчно.
От тази гледна точка, трябва да усилвате техниките, насочени към развиване на енергията и да работите над събраност в друга плоскост, за да може вътрешните усилия да се преразпределят равномерно. Ако повече работите над събраността в хоризонтална плоскост, то тогава усилете тази работа във вертикална или обратното.
Това, че усещанията ви започват да се менят, е естествено. Енергията започва да се събира, защото се усилва тази способност на тялото, но очевидно, все още не можете да я трансформирате. С други думи, въпросът опира до вашето съсредоточение и умението ви да оперирате с него. Също така трябва да проверите, дали не сте пропуснали нещо от базовите практики, насочени към подготовка на външните и вътрешните съдове на тялото.
2. Практиката
Когато напълно се потопя в корема, преставам да разбирам какво ми говорят, преставам да улавям информацията с главата. Но целият социум е построен на линейни връзки, и то именно през главата. Получава се нестиковане. Какви практики конкретно могат да ми помогнат в това положение?
Да, най-после въпроси по същество. Само някоя комсомолка да не прочете подобен въпрос, ще се нахвърли с цялата си партийна ярост и на мен, и на вас! Отговарям: важно е да се изгради връзката матка-център. Те трябва взаимно да се уравновесяват, иначе възниква излишък от енергия или в мозъка, или в матката. По всяка вероятност вие не се потапяте в долната част на корема, а просто усилвате усещанията си и това закрива работата на мозъка.
Започнах да забелязвам, че построяването започва да потиска лекотата при вземане на решения, интуицията, някои чисто женски качества, които винаги са ми вършили добра работа и са ми помагали. Сега много дълго минавам през едни и същи ситуации, и не излизам от тях. Появи се тежест в усещанията. Така ли трябва да е или просто аз нещо не правя както трябва?
Доколкото разбирам, става дума за това, че вие принципно сте разбрали работата на тялото на основата на определени енергетически съответствия. Да, действително, на начален етап възниква усещането за някакво пресоване. Това е свързано с факта, че тялото започва да живее по други закони, а енергийното напълване все още е недостатъчно.
От тази гледна точка, трябва да усилвате техниките, насочени към развиване на енергията и да работите над събраност в друга плоскост, за да може вътрешните усилия да се преразпределят равномерно. Ако повече работите над събраността в хоризонтална плоскост, то тогава усилете тази работа във вертикална или обратното.
Това, че усещанията ви започват да се менят, е естествено. Енергията започва да се събира, защото се усилва тази способност на тялото, но очевидно, все още не можете да я трансформирате. С други думи, въпросът опира до вашето съсредоточение и умението ви да оперирате с него. Също така трябва да проверите, дали не сте пропуснали нещо от базовите практики, насочени към подготовка на външните и вътрешните съдове на тялото.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеОснови за развиване на съвършеното съзнание
Според даоистките схващания, в пренаталната природа на съвременния човек е нарушена времевата връзка, в резултат на което човек не постига в живота си това, което му е предопределено от Небето. Практикуващият даоистка алхимия трябва да се отърси от тежката енергия и да създаде нови, усъвършенствани енергийни вериги.
Виж цялата статия...
статия Олег ЧернеСпоред даоистките схващания, в пренаталната природа на съвременния човек е нарушена времевата връзка, в резултат на което човек не постига в живота си това, което му е предопределено от Небето. Практикуващият даоистка алхимия трябва да се отърси от тежката енергия и да създаде нови, усъвършенствани енергийни вериги.
Виж цялата статия...
🎥 Даоистка алхимия «Основа за развитие на тялото»
Настройката на тялото е едновременно начин за:
🔸 поддържане на здравето
🔸 изграждане на вътрешна сила
🔸 подготовка за алхимична работа.
Практиката се основава на изграждане на вътрешни усилия за отваряне и затваряне на тялото, за усукване и разсукване, за разтягане и свиване, за напрягане и отпускане, за разделяне и съединяване.
Настройката на тялото е едновременно начин за:
🔸 поддържане на здравето
🔸 изграждане на вътрешна сила
🔸 подготовка за алхимична работа.
Практиката се основава на изграждане на вътрешни усилия за отваряне и затваряне на тялото, за усукване и разсукване, за разтягане и свиване, за напрягане и отпускане, за разделяне и съединяване.
🎥 Даоистка медитация «Основата на алхимичната работа»
🔸постигане на възвратност
🔸усъвършенстване на центъра Ниван-гун
Работата със съзнанието е приоритет в практиката. Трябва да се научим да подхранваме съзнанието си чрез вътрешните процеси на хранене, дишане, движение и съзерцание.
🔸постигане на възвратност
🔸усъвършенстване на центъра Ниван-гун
Работата със съзнанието е приоритет в практиката. Трябва да се научим да подхранваме съзнанието си чрез вътрешните процеси на хранене, дишане, движение и съзерцание.