🎥 Лекция «Съзнание и подсъзнание в даоистката алхимия»
видео лекция с Олег Черне

Лекцията беше проведена по време на програмата Дълголетие. Учението на безсмъртния Лан Цайхе 2023, България

🎞 Вижте цялата лекция...

🎥 Лекция «Лекар, но не точно»
видео лекция с Олег Черне

Лекцията беше проведена по време на програмата Дълголетие. Учението на безсмъртния Лан Цайхе 2023, България

🎞 Вижте цялата лекция...

🎥 Откъс от лекция «Изкуство за построяване на геометрията на тялото»
видео лекция с Олег Черне

Развиването на геометрията на тялото създава по-добри условия за усвояване и натрупване на енергията и повишава способността за контролиране на нейното вътрешно движение.
Даоистката традиция учи как постепенно да се заменят обичайните физически усилия с енергийни, като този процес изисква наличие на събрана геометрия на тялото.
🎞 Виж откъса от лекция...

👉 Купи и чуй цялата лекция от тук

🎥 Лекция «Знанието на малката дъщеря Дуй»
програма Дълголетие | Олег Черне

Лекцията беше проведена по време на програмата Дълголетие. Учението на безсмъртния Лан Цайхе 2023, България

🎞 Вижте цялата лекция...

🎥 Лекция «Знанието на средната дъщеря Ли»
програма Дълголетие | Олег Черне

Лекцията беше проведена по време на програмата Дълголетие. Учението на безсмъртния Лан Цайхе 2023, България

🎞 Вижте цялата лекция...

🎥 Откъс от лекцията «Сърцето на съвършената истина»
лекция с Олег Черне

Сърцето на Съвършената истина (Съвършената мъдрост) е състояние на висше удовлетворение от земния живот. То не пречи и не отклонява от пътя, а го поддържа и напълва. Сърцето на Съвършената мъдрост изповядва висши принципи и формира съвсем различна реалност, основана на преживяванията на пътя.
🎞 Вижте откъса от лекцията...
👉Цялата лекция може да закупите от тук.

Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (66)

2. Практиката

Въпрос за развитието в социума.
Разкажете, моля ви, за плюсовете и минусите в постигането на безсмъртие.

Едва когато започнете да научавате законите на движението, принципите на движението (пропорция, ос, възвратност), като използвате и последователността на тези движения, това ще ви доведе до любопитното откритие, че танцът ви дава преживявания, които не сте чувствали дотогава. На практика не танцът ви дава тези усещания, а вашето пребиваване в танца, т. е. вашето преживяване на ритъма.

Оказва се, че ритъмът е някакъв ключ, който ви разкрива нови усещания в познаването на вас самите. Но нима това не е естествено!? От момента на зачеването до момента на раждането зародишът трябва напълно да се формира, и ако всички енергетически процеси протекат без нарушения, то след девет месеца е завършено формирането на човека. И това важи за всяко нещо, ако го разглеждаме като обемна конструкция.

Ритъмът притежава свои закони и е нужно те да бъдат изучени. Но на практика ритъмът би могъл да бъде разбран единствено чрез задаване на някаква последователност в процеса на изучаване. Или с други думи – необходимо е да бъде използван външен ритъм, за да бъде осъзнат вътрешния. Това безусловно ще ви доведе до нови открития и понятия, които след това ще ви позволят да съпоставите своя вътрешен ритъм с външния. В момента, в който се приближите до въпроса за съответствието, вие ще можете да почувствате реално връзката между вашия организъм и Вселената. Вие просто ще чувствате това физически, и тогава ритмите на Земята и Луната ще престанат да бъдат за вас нещо абстрактно.

В същото време, държа да ви предупредя, че всичко това не е толкова просто. Ограничеността на съзнанието и тялото ви се намира в пространство, което също притежава свой собствен ритъм. И в началото трябва да се «освободите» от влиянието му, да «размразите» съзнанието и тялото си. Ако все още не сте навършили 28 – 30 години, вие сте обречени на несъгласие с моето изложение. И това не означава, че не сте съгласни с мен на ниво съзнание.

Вие няма да бъдете съгласни с мен и чрез тялото си, и това е свързано с факта, че преди тази възраст вашето тяло (а като следствие – и съзнанието) физиологически се стреми да консумира, а не да проявява и то в този ритъм, към който вече е привикнало и който вие не разбирате, понеже той не е реално опознат и прочувстван от вас. По тази причина съзнанието ви няма да позволи да въвлечете тялото си в процес на цялостно построяване. Това е като да дадете на едно гладно дворно куче паница с месо и да го посъветвате: «Рокси, моля те, яж и дъвчи по-бавно». Ако сте над 28 – 30 години, вашето тяло вече е уморено да съществува в стрес, както и съзнанието ви. Това не означава, че сте престанали да бъдете като онзи «Рокси». Това просто значи, че има шанс да ме разберете, тъй като е дошло време «да се спрете».

И стигаме до следното: или да се отдадете на законите на консумацията и да не мислите за нищо до 25 – 30 години, а след тази възраст да се отдадете на пиянство, или да разберете, че на 30 години животът не свършва, а тепърва започва. Но това е, при условие че не сте позволили на «Рокси»-то в себе си да ви погълне и обземе до такава степен, че мързелът вече да не ви позволява да си напрегнете мозъка повече от един оборот. В случая, това е същото, като да се качите в автомобила и да погледнете в огледалото, предназначено да ви помогне да се ориентирате в пътната обстановка, а в него вие да виждате единствено собственото си отражение. Така че, да познаете своя личен ритъм не е достатъчно да се качите на колата и да потеглите, а трябва да умеете да съобразявате собственото си движение с обкръжението си, иначе далече няма да стигнете.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (67)

2. Практиката

Интересува ме понятието «ритъм» (вътрешно-индивидуален, социално-външен, ритмите на Земята и Луната), неговото влияние и взаимодействието му с човека.

Построяването на ритъма и разбирането му се опира и на законите за последователност и дисциплина, което безусловно подразбира някакво действие. И от това колко скоро ще започнете да извършвате своите действия качествено, ще зависи и яснотата ви в името на какво ги правите. Ако не разбирате своите действия, вие се вкарвате в една история без начало и без край. А това означава, да вървите по пътя на отрицанието, т. е. – по пътя на самоубеждението, че по-скоро нямате нужда, отколкото, че имате нужда от действие. И колкото по-дълго вършите непонятни за вас действия, толкова по-големи са шансовете да се уморите и да започнете да се убеждавате в тяхната ненужност. Непонятни действия за мен са онези, които не са осъзнати, не са анализирани и не са планирани. От това следва, че за всяко действие са необходими условия, не само външни, но и вътрешни. Така че само с един «гол» интерес няма как да се получи.

Жената има нужда да ѝ бъде ясно предназначението на всяка от практиките ѝ, и какво място заема всяка от тях в цялостният континиум от работа на жената над себе си. Каква е общата цел на практиките? Какво би могла да достигне жената, ако реши да се занимава? Струва ми се, че ако тези моменти са пропуснати, възниква усещането за възприемане на нещо отделно, с прекъсвания и без никаква цялостност.

От предишните ни беседи с вас се оказва, че съществува нещо, което аз наричам «практика». Според мен това «нещо» дава всичко, което пожелаеш, но да започнеш постигането му, трябва да стане ясно дали това е нужно или не, и към какво води всичко това. Въобще, това е единственият начин.

Направо се препотих от мисли какви думи на любов трябва да открия – към практиката ли, към вас ли – за да се съгласите с мен. Всъщност за вас е достатъчно да ви разкажа красиво за това и вие ще сте готови цял живот да гледате сериала «Санта Барбара». Важното е всяка серия да поддържа вашия интерес.

Работата е в това, че аз не си поставям задачата да ви примамя и заставя да практикувате, а просто ценя тези знания, които събирам и изучавам повече от 30 години, и към които европейската цивилизация проявява такова неуважение. Аз просто съм почитател на по-удовлетворяващото и по-качественото съществуване, с една дума – аз съм за интересно пребиваване на тази Земя. А че не можем на това да се обучим бързо, какво да направя!? Аз самият преминах през изключително сериозни сътресения в своите физически и психически състояния преди да придобия вътрешно постоянство и непрестанно усещане за качествено пребиваване във всяка минута.

Ако ние деформираме естествения ритъм на своето развитие, се нарушава дълбочината на възприемане на собствената ни природа и изчезва естествената радост и наслада от живота; ако сме устремени в преследване не на онова, което ни е нужно, може да се каже, че сме попаднали по течението на мътна река, чиято скорост е предопределила възможността да изгубим себе си. В резултат на това сме принудени да се бухнем във водата и да се носим с такава скорост, че да нямаме възможност да помислим как да се измъкнем на брега. А дори и някой да успее да стъпи там, той няма да осъзнае, че вече стъпва по земята, след което отново ще се бухне с много шум и пръски обратно във водата и ще се понесе нататък по течението. По това течение ние даже сме се научили да гледаме напред. А защо пък да не гледаме, когато се носим със 160 км в час по пътя, осеян с остри завои? Но за да започнете реално, отначало трябва да се измъкнете от тази река, после да се научите да живеете в друг ритъм, може би не е толкова интензивен, но вашия, а след това и да го насищате и обогатявате.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

МЕТОД (72)

6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията

Ритъмът

НАЙ-ОПАСНОТО ЗА ЧОВЕКА Е, ЧЕ СЪЗДАВА РЪКОВОДСТВО ЗА ЖИВОТА СИ, КОЕТО НЕ Е НИЩО ПОВЕЧЕ ОТ ПОРЕДИЦА РЕАКЦИИ И НЕ Е ИСТИНСКИ ЖИВОТ.

По този начин човекът, привикнал да пие кока-кола, дори когато разбере или по-скоро реагира на разбирането, че това е вредно, продължава да я пие.

Нищо не влияе днес върху мисловния процес на човека, тъй като той не мисли, а просто реагира на мисленето. Например често се среща изразът „аз знам“. Знанието обаче е процес, свързан с опита, а не отговор на поставен въпрос. То не може да се декларира, а може единствено да се следва. Знанието винаги е въвлечено в ритъм.

Ритъмът е формата на всичко. Ако го разбираме, тогава изживяваме минимално времето или максимално – пространството. Ако не го разбираме, то тогава сме временна форма на чужд за природата ни ритъм. Ето защо за хората днес е интересно да живеят живота на други хора, да им дават съвети, независимо дали те са необходими, или не.

По този начин ритъмът в процеса на еволюцията е формирал своя психология – радост, тъга и пр., която определя живота на повечето земни жители. Човек трябва най-малкото да се научи да влиза в контакт с онова, което наблюдава или върху което внимава, защото в противен случай е обречен да стигне до задънена улица.

Ритъмът е знание за преживяванията

Знанието представлява преди всичко умение да се класифицира онова, върху което се фокусираме. Фокусирането се отличава от реагирането с това, че съзнанието ни е насочено към предмета на вниманието ни и го удържа, като така се ангажират вътрешните ресурси на усилие, които всъщност обезпечават фокусирането.

Развитието на фокусирането е невъзможно без ритъма. Това е импулс, който първоначално се тренира, а след това се превръща в естествена функция. Този импулс, от една страна, преминава във формата на безусловния рефлекс, а от друга, продължава да бъде функция, подлежаща на развитие (фокусът е основата на съсредоточаването, съсредоточаването е основата на концентрацията).

Най-важното е това, че фокусирането създава и структурира процеси, които не се подчиняват на времето, макар и да се обозначават чрез него, а зависят единствено от силата на функцията на опита. Тази сила се подчинява на структурата на пространството (което тази сила създава), т.е. на определен енергиен модел, способен да регулира работата на мозъка.

Самият строеж на тази структура има определен ритъм и впоследствие го изразява. Следователно опитът и ритъмът имат един корен. Ето защо, когато говорим за ритъм, правим разлика между временно (усещане), пространствено (чувство, емоция) или ритмично разбиране (опит). Това означава, че за човека понятието ритъм се свежда или до определяне на реакцията на ритъма, или до умението да живее в него.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (68)

2. Практиката

Интересува ме понятието «ритъм» (вътрешно-индивидуален, социално-външен, ритмите на Земята и Луната), неговото влияние и взаимодействието му с човека.

Представете си, че сте завъртели силно пумпал, а след това започнете да му крещите: «Спри, спри!». Така че трябва да си поставяте въпрос не за яснота в практиката, а за яснота на личното ви отношение към развитието. Практиката е комплекс от мерки, а не някакъв «фокусен трик», както я възприемат мнозина. Практиката е система, която трябва да се опира като минимум на законите на ритъма, а като максимум – на знанието за тези закони. Да, практиката притежава своята последователност, и аз например постоянно ви я посочвам: възстановете нормалното състояние на матката си, нейните връзки с вътрешните органи, усилете съзнанието си. Но тази последователност трябва да присъства във всяко действие, а не просто в правенето на един комплекс за укрепване на матката. Всъщност работата не е в комплекса, а във възможността да се реализира поставената в него задача. По тази причина, обучавайки се, трябва да се опирате не на разни названия, а на задачите, които ви предстои да решите, както и на оценката на състоянието ви по време на решаване на дадените задачи.

Така че в случая въпросът се отнася не толкова до практиката, а по-скоро до системата и до този, който я преподава, както и разбира се, до вас самата. По принцип, не е важно с какво се занимавате, важно е да се опитате да се ориентирате и да постигнете взаимодействие с трите основни формули на практиката – със съзнанието, с енергията и с тялото. Именно с трите едновременно, не позволявайки при това на нито едното да излъже другото. Иначе какво се получава? Или развиваме мозъка, губейки енергия, или развиваме енергията, губейки тялото, или развиваме тялото, губейки мозъка.

А как да съединим всичко това? В това именно е и изкуството на практиката. Единствено след като съединим трите компонента в едно, можем да говорим за цялостен вид на системата. Как можем да я видим по по-различен начин? Да я чуем? Това не е достатъчно. Да я почувстваме? Не е достатъчно. Да познаем формата? Също не е достатъчно. Само всичко това когато е заедно може да заработи. Както жената, така и мъжът, когато започват да се занимават, придобиват само инструмента, с който да отворят ковчежето. Така че каквото и да правите, а някои неща винаги ще бъдат пропуснати, няма да се получи, докато не се събере целия конструктор.

Кое е за предпочитане – да се занимаваме с даоистки практики самостоятелно в индивидуален режим, или в група?

И едната, и другата форма е необходима, от гледна точка на разликата в ритъма и енергийното поле. Ако имате възможност да се занимавате в група, задължително я използвайте, но не трябва от това да пострадат индивидуалните ви занимания.

Влияе ли на алхимичния процес, протичащ в тялото на практикуващата жена взаимодействието (включително сексуалното) с партньор, който не се занимава с даоистки практики? По какъв начин?
P. S. Раждането на дете не се явява цел на взаимоотношенията.

Ако зачеването на дете не се явява цел на взаимодействието – не влияе, но при условие че партньорът е във възбудено състояние не по-малко от час. Това е минималното време за преработване на грубата енергия. Сексуалните отношения трябва да се не по-често от 2 – 3 пъти седмично.

Много трудно запомням последователността на практиките. Аз въобще трудно помня, но затова пък лесно забравям. Какво може да се направи по въпроса?

Запомнянето е процес, който се опира на способността да се запомни и възпроизведе информация с мозъка, тялото и енергията. Нарушенията в една от тези сфери усложнява процеса на запомняне. Но след като говорим конкретно за последователността на практиката, то в този случай проблемът е в тялото, което засега не разбира кинематиката на движението, а затова и не може да я възпроизведе. Трябва да се започне с прости комплекси, които регулярно да повтаряте, които да ви доведат до единство в самото тяло, за да може то да запомня.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (69)

2. Практиката

ПОЛОЖИТЕЛНО ЛИ ВЛИЯЯТ НА РАЗВИТИЕТО НА ПРАКТИКУВАЩАТА ЖЕНА МНОГОБРОЙНИТЕ ПЪТУВАНИЯ, ПЪТЕШЕСТВИЯ, СМЯНАТА НА МЕСТОЖИВЕЕНЕ?

Ако при това на жената ù се удаде да удържа ритъм на практикуване, то влияе много положително. Ако ритъмът на практикуване се изгуби, то тя престава да бъде практикуваща и се превръща в туристка. За една туристка подобен начин на живот може да е много интересен, но за практикуващата жена – всичко зависи от продължителността на времето, и е възможен разрив в практиките. Ако прекъсването е за повече от три дни, при тези, които се намират в стадий на базово познание се нарушава последователността и се налага да се започне всичко отначало.

ЗАГУБАТА НА РИТЪМ В ЗАНЯТИЯТА ПРИ ПРЕМЕСТВАНЕ ОТ ЕДНО МЯСТО НА ЖИВЕЕНЕ В ДРУГО (ОТ ОРЕЛ В МОСКВА) – ЗАКОНОМЕРНОСТ ЛИ Е ИЛИ ИНДИВИДУАЛЕН ПРОЦЕС? КАКЪВ ПЕРИОД ЗА АДАПТАЦИЯ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЕМЕ ЗА ПОДХОДЯЩ (ЗА МОСКВА)? МНОЗИНА, КОИТО ПРИСТИГАТ НА ЗАНЯТИЯ В СТОЛИЦАТА, ПО ЕДНА ИЛИ ДРУГА ПРИЧИНА, СА ПРЕСТАВАЛИ ДА СЕ ЗАНИМАВАТ. ТОВА С ВЛИЯНИЕТО НА ГРАДА ЛИ Е СВЪРЗАНО ИЛИ, КАКТО КАЗВАТ – СЪДБА?

Разбира се, сменяйки ритъма на живот и енергията на мястото, вие се обричате на ново изпитание. Особено, ако пристигате от един установен, регулярен ритъм на живот от малкия град в големия мегаполис, където ритъмът на живот е значително по-бърз. Период за адаптация няма – или се мобилизирате и действате, или се подчинявате на външните условия с всички следствия, засягащи практиката. И най-важното, което трябва да разберете е, че ако след смяната на мястото престанете да работите над себе си, значи така и не сте започвали. На мен и през ум не ми минава да не се занимавам, независимо къде се намирам, а аз постоянно съм на път, сменям континенти, условия на живот, сезони и часови пояси. Така че не се оплаквайте и не роптайте срещу съдбата си, ако искате да я създадете и организирате.

от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

МЕТОД (73)

6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията

Ритъмът

Явно по природа сме надарени със способността не само да живеем в ритъм, но и да го изживяваме. Ала попадайки в ритъм на съществуване, който или ни забавя, или ни ускорява, ние изгубваме функцията на изживяванията си. Само когато се намираме в естественото си състояние, можем да дадем възможност на ритъма да се изрази. Но за да се превърне изразяването в изживяване, ни е необходимо съсредоточено съзнание, така че да можем да преминем от състоянието на келто-африканеца в това на китайо-европееца. Изживяването произтича от правилната форма. Само правилната форма може да удържа енергийния процес и да бъде абсорбирана от него. А най-висшата форма на изживяване е изживяването на куба.

Изживяването на куба е условие за противопоставяне на живота в правилна и живота в неправилна геометрична фигура. Когато се намираме в помещение с добра акустика, възприемаме музиката по-различно, отколкото ако се намираме в помещение с лоша акустика. Най-удивителното е, че такова изживяване можем да създадем и вътре в себе си.

Именно за тези три условия на съществуване на музиката, при които музиката не се разпръсква, а има център, говори сподвижникът на суфизма ал-Газали. В този случай независимо от свойствата на вибрациите (по-груби или по-фини), вълната се връща в центъра. Това е условието за зикр, условието за съединяване.

С други думи, има напълваща музика (такава може да бъде всяка мелодия), естетическа музика (която настройва и хармонизира) и музика, която ни съединява с фините сфери. Това е условието на куба, което ни дава възможност да изживяваме вътрешна радост (което например е невъзможно при опита на сферата, където сме освободени от разбирането за радост тъй като съзнанието ни се намира в състояние отвъд ума).

Докато животът ни е низ от събития, докато отношенията ни са хаотични, трябва да се стараем състоянието ни да се определя от радостта. Това е условие на формата на човешкото битие. Когато пребиваваме в радостта, ние създаваме и преживяваме събитията по различен начин, отколкото когато ни водят емоционалните и временни преживявания.

Радостта е безвременна. Ако радостта е временна, тя не е истинска радост, а удоволствие от страсти и влечения. Радостта не може да има периодичност – тя е вибрация, която просто може да променя тоналността си, но не може да изчезне никъде. Радостта трябва да има център, към който трябва да се връща. Това именно представлява преживяването на куба. И тогава свойствата на покоя и движението ще зависят от центъра и вече няма да се проявяват отделно.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (70)

2. Практиката

Как правилно да съчетаваме практиките? Кое се явява основа в женските практики? Можем ли да кажем, че основата на практиките за жени и за мъже е еднаква?

Ако говорим за основата на практиките за мъже и жени, то те са диаметрално противоположни. Те имат един източник, но различни насоки. На етапа, в който започвате да се занимавате с нещо е все едно какво ще правите. Независимо дали сте жена, или мъж, така или иначе ще правите нещата неправилно. Формирайте отношение, намерение, изграждайте своя енергиен баланс, развивайте съсредоточаването си. Може да ми повярвате, а може да използвате това и като причина изобщо да не започнете, но ще ви се наложи да се изследвате и анализирате поне пет години, и то в най-добрия случай. Разбира се, когато започнете реално да се занимавате, тогава всички понятия ще придобият съответната яснота.

Докато не умеете правилно да стоите, да лежите, да седите, да слушате, да виждате, да усещате, как изобщо да говорим за направление? Него просто го няма. Как можете да управлявате кораб, без да познавате уредите за навигация и звездите? Вярвайте в себе си, вярвайте в практиката и всичко ще се получи. Не се получава при онези, които не вярват в себе си. Но и това е поправимо.

На етапа на изграждане не трябва да бързате, иначе ще започнете да обвинявате практиката за всички проблеми, които ще възникват, ако бързате или сте безотговорни към себе си. Та вие сте жена! Кой, ако не вие, може да чувства как протичат вашите процеси? Вие, по силата на своята природа, сте в състояние да възприемате ритъма, а в същото време сами се отказвате от това.

Но ако искате повече яснота по своя въпрос, трябва да ми го зададете така: «Занимавам се с това и това, по толкова и такъв ритъм. Какво бихте ми препоръчали да изменя в моето отношение?». Иначе, както ми го задавате сега, ми предлагате да ви опиша целия комплекс от женски практики и да ви обясня принципите, върху които са построени. Но дори и да го направя, каква е гаранцията, че вие ще чуете всичко правилно и в необходимата последователност? Никаква!

Но дори че си поставяте подобни въпроси, това вече не е малко. Важното е да не забравяте да им намирате и отговори. Дори и неправилният отговор, получен навреме е по-добре от правилния, но ненавреме. И като начало се разберете с матката и с главата си.

Кои са критериите, по които може да се определи, че жената се развива правилно в практиката?

Съществува тънка граница, свързана с това как съчетавате практиката с вашия всекидневен живот. Когато започвате да се занимавате с нещо, вие привнасяте в нещата, които правите, онова отношение, което с години се е формирало у вас. Трябва да изследвате своето умение да се ориентирате в собствените си действия. Ако сте правили грешки в постъпките си, твърде вероятно е да пренесете тези грешки и в практиката.

Преди практиката да започне да ви изменя и коригира, ще мине немалко време. Затова в началото търсете не това, което е правилно в практиката, а това, което е неправилно във вашето отношение към нея. Ако работите над себе си, занимавате се с развитието си, кое му е неправилното?

Но днес, за съжаление, качество се добива само чрез количество. И правилността възниква тогава, когато едното преминава в другото, когато практиката вече не е бреме и ви носи такова напълване, че подобни въпроси дори и насън не се появяват. Но все пак, аз ще дам един критерий – удовлетворението от онези действия, които вие реализирате. То може да е физическо, енергетическо или ментално.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне