Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (61)
1. Общи въпроси
Какво всъщност се разбира под образование днес? Информационно потискане, вкарване на човека в някакъв модел. Но дори и този модел да е съвършен, пак е нужен мозък. Иначе човек изпада в животински пориви. И е разбираемо, че когато всички наоколо крадат, най-вероятно и ти ще започнеш по някое време, дори и да не си съгласен със случващото се. И по този начин човек създава около себе си още по-нисше общество. Но основният проблем е, че това нисше общество вече е прекрачило всички «здравни норми». То отдавна не се развива и се е превърнало на тромб в кръвоносната система на държавата.
Разбира се, човека, който се развива, се тормози от това, че е принуждаван някого да излъже или да не си плати данъците. Той е поставен в тези условия на пространството. Но той се огражда от всичко ненужно, не присвоява и не вреди никому. И всичко това би трябвало да е заложено в условията за развитие, както и да е заложено в условията на съществуване на семейството. Това е нашият дълг пред пространството.
Затова, да се разглежда семейството като нещо отделно, е сложно, но можем да го изучаваме като мини пространство. Просто не трябва да се борите, да правите революции, а усъвършенствайте себе си и всичко, което ви заобикаля. В крайна сметка, всички проблеми се крият не толкова в неразбирането, а в неумението и нежеланието за разбиране.
МОЖЕ ЛИ ЖЕНАТА ПО ПЪТЯ НА СВОЕТО РАЗВИТИЕ ДА ДОСТИГНЕ ТАКАВА СТЕПЕН НА САМОДОСТАТЪЧНОСТ, ЧЕ В ЕНЕРГИЕН ПЛАН МЪЖЪТ ДА ПРЕСТАНЕ ДА ПРЕДСТАВЛЯВА ВЪОБЩЕ ИНТЕРЕС ЗА НЕЯ?
Може. Само че не трябва да си поставяте подобни задачи, за да не отидете там, където не трябва. Въобще, за нещо подобно е нужно да измените напълно качеството на своята енергия, а това изисква реални знания. Защо са ви такива тясноспециализирани задачи, когато реално имате нужда от други?
СПОРЕД КАСТАНЕДА ДЕЦАТА ОСТАВЯТ ЕНЕРГИЙНИ БЕЛЕЗИ В СТРУКТУРАТА. ТАКА ЛИ Е?
И ПРЕЧИ ЛИ ДЕТЕТО В ЖЕНСКИЯ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ?
Знаете ли, най-опасното винаги е да се «хвърлят» в пространството подобни твърдения. Първо, вие правилно ли сте разбрали Кастанеда? Аз лично от него не съм чувал такова нещо. Второ – всички жени са различни. И трето – вие наясно ли сте наистина какво е това енергийна структура и следи по нея? Когато някой ви спомене за следи, оставени в Космоса, това буди ли някакви притеснения у вас? А аз бих искал да вметна, че това е доста по-опасно, отколкото онези следи, които вие имате предвид.
Нашата структура е много сложна и докато се намираме във временното пространство, ние му принадлежим. От тази гледна точка, във временното пространство това, което казвате, не е така. В извънвременното пространство съществуват редица условия, но те са важни за тези, които са достигнали състояние на свръхсъзнание. Не съм убеден, че това се отнася за вас в настоящия момент.
Същото е и по въпроса с децата. Тук влияят много неща: кои са родителите, какви са условията на живеене. И, най-важното – какво е качеството на тяхната развитие. Така че най-основният фактор, който ни пречи, се явява нашата глава.
ВСИЧКИ ЖЕНИ МОГАТ ДА БЪДАТ РАЗДЕЛЕНИ НА ЖЕНИ-ЖЕНИ, ЖИВЕЕЩИ ПО ЗАКОНИТЕ НА ЧУВСТВАТА, ЕМОЦИИТЕ И УСЕЩАНИЯТА, И ЖЕНИ-МЪЖЕ, ОПИРАЩИ СЕ В СВОИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА СЪЗНАНИЕТО И ЛОГИКАТА. ПЪРВИТЕ ЧЕСТО СА НЕАДЕКВАТНИ В ДНЕШНИЯ СВЯТ, ВТОРИТЕ СА ОЩЕТЕНИ В СВОЯТА БЕЗЧУВСТВЕНОСТ. КАК ДА НАМЕРИМ ЗЛАТНАТА СРЕДА, УРАВНОВЕСЕНОСТ НА МОЗЪКА И ЧУВСТВАТА? И КАК ДА ДОРАЗВИЕМ ЧУВСТВАТА СИ?
Златната среда за жената е чисто физиологично понятие, което се опира на връзката между матката и мозъка. За да доразвиете чувствата си, трябва да обърнете внимание на своя ритъм на живот. Една жена трябва да има възможност да развива женствеността си.
1. Общи въпроси
Какво всъщност се разбира под образование днес? Информационно потискане, вкарване на човека в някакъв модел. Но дори и този модел да е съвършен, пак е нужен мозък. Иначе човек изпада в животински пориви. И е разбираемо, че когато всички наоколо крадат, най-вероятно и ти ще започнеш по някое време, дори и да не си съгласен със случващото се. И по този начин човек създава около себе си още по-нисше общество. Но основният проблем е, че това нисше общество вече е прекрачило всички «здравни норми». То отдавна не се развива и се е превърнало на тромб в кръвоносната система на държавата.
Разбира се, човека, който се развива, се тормози от това, че е принуждаван някого да излъже или да не си плати данъците. Той е поставен в тези условия на пространството. Но той се огражда от всичко ненужно, не присвоява и не вреди никому. И всичко това би трябвало да е заложено в условията за развитие, както и да е заложено в условията на съществуване на семейството. Това е нашият дълг пред пространството.
Затова, да се разглежда семейството като нещо отделно, е сложно, но можем да го изучаваме като мини пространство. Просто не трябва да се борите, да правите революции, а усъвършенствайте себе си и всичко, което ви заобикаля. В крайна сметка, всички проблеми се крият не толкова в неразбирането, а в неумението и нежеланието за разбиране.
МОЖЕ ЛИ ЖЕНАТА ПО ПЪТЯ НА СВОЕТО РАЗВИТИЕ ДА ДОСТИГНЕ ТАКАВА СТЕПЕН НА САМОДОСТАТЪЧНОСТ, ЧЕ В ЕНЕРГИЕН ПЛАН МЪЖЪТ ДА ПРЕСТАНЕ ДА ПРЕДСТАВЛЯВА ВЪОБЩЕ ИНТЕРЕС ЗА НЕЯ?
Може. Само че не трябва да си поставяте подобни задачи, за да не отидете там, където не трябва. Въобще, за нещо подобно е нужно да измените напълно качеството на своята енергия, а това изисква реални знания. Защо са ви такива тясноспециализирани задачи, когато реално имате нужда от други?
СПОРЕД КАСТАНЕДА ДЕЦАТА ОСТАВЯТ ЕНЕРГИЙНИ БЕЛЕЗИ В СТРУКТУРАТА. ТАКА ЛИ Е?
И ПРЕЧИ ЛИ ДЕТЕТО В ЖЕНСКИЯ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ?
Знаете ли, най-опасното винаги е да се «хвърлят» в пространството подобни твърдения. Първо, вие правилно ли сте разбрали Кастанеда? Аз лично от него не съм чувал такова нещо. Второ – всички жени са различни. И трето – вие наясно ли сте наистина какво е това енергийна структура и следи по нея? Когато някой ви спомене за следи, оставени в Космоса, това буди ли някакви притеснения у вас? А аз бих искал да вметна, че това е доста по-опасно, отколкото онези следи, които вие имате предвид.
Нашата структура е много сложна и докато се намираме във временното пространство, ние му принадлежим. От тази гледна точка, във временното пространство това, което казвате, не е така. В извънвременното пространство съществуват редица условия, но те са важни за тези, които са достигнали състояние на свръхсъзнание. Не съм убеден, че това се отнася за вас в настоящия момент.
Същото е и по въпроса с децата. Тук влияят много неща: кои са родителите, какви са условията на живеене. И, най-важното – какво е качеството на тяхната развитие. Така че най-основният фактор, който ни пречи, се явява нашата глава.
ВСИЧКИ ЖЕНИ МОГАТ ДА БЪДАТ РАЗДЕЛЕНИ НА ЖЕНИ-ЖЕНИ, ЖИВЕЕЩИ ПО ЗАКОНИТЕ НА ЧУВСТВАТА, ЕМОЦИИТЕ И УСЕЩАНИЯТА, И ЖЕНИ-МЪЖЕ, ОПИРАЩИ СЕ В СВОИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА СЪЗНАНИЕТО И ЛОГИКАТА. ПЪРВИТЕ ЧЕСТО СА НЕАДЕКВАТНИ В ДНЕШНИЯ СВЯТ, ВТОРИТЕ СА ОЩЕТЕНИ В СВОЯТА БЕЗЧУВСТВЕНОСТ. КАК ДА НАМЕРИМ ЗЛАТНАТА СРЕДА, УРАВНОВЕСЕНОСТ НА МОЗЪКА И ЧУВСТВАТА? И КАК ДА ДОРАЗВИЕМ ЧУВСТВАТА СИ?
Златната среда за жената е чисто физиологично понятие, което се опира на връзката между матката и мозъка. За да доразвиете чувствата си, трябва да обърнете внимание на своя ритъм на живот. Една жена трябва да има възможност да развива женствеността си.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (68)
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Ритъмът
РИТЪМЪТ Е НАЙ-ВИСШАТА ГЕОМЕТРИЯ НА РАЗВИТИЕ, КЪДЕТО МОЖЕМ ДА СЕ РАЗТВОРИМ В ЧЕСТОТИТЕ НА НАШЕТО СЪЩЕСТВОВАНИЕ.
Това е най-висшата способност на мозъка ни. Или по-скоро би трябвало да бъде най-висшата способност, където взаимодействаме с тялото си на нивото на колебанията, управлявайки ги. Когато опознаваме ритъма, трябва да внимаваме да не се поддаваме на емоциите. Трябва да се научим да се задълбочаваме и да усещаме ритъма – това е и основната задача, свързана с опознаването на ритъма.
Ритъма опознаваме, за да опознаем своята истинска природа и след това да се научим да взаимодействаме с най-висшите свойства на нашата вселена, чийто език са кодовете, затворени в един или друг ритъм.
Преживяването на напълването с ритъм е реакция на нашето тяло, дишане и съзнание към определени енергийни връзки, които или водят към нас, или ние сами образуваме. В основата си ритъмът има кожно, мускулно, костно, сухожилно и кръвоносно чувство. След това той има чувство, свързано с движението и с оста (те са осем на брой). И накрая трябва да споменем и пространственото чувство, което е свързано с възможността мозъкът ни да съществува в най-висшите форми (куба и сферата), които могат да съхраняват и преобразуват най-високите честоти. Следователно ние можем да черпим познание и най-вече да управляваме ритъма, като се свържем с домовете на ритъма (които са правилни, съвършени геометрични тела).
Най-важното в познанието за ритъма е телесното му разбиране като най-висше вълнение и преживяване на пространството, което обитаваме. Ние махаме с ръце, вървим, говорим и пр. И всичко това са условия на усилието, което зависи от вътрешния ни ритъм. Ето защо е важно да разбираме как и защо се случва това и да можем да увеличаваме това усилие. С други думи, трябва да разбираме свойствата, благодарение на които живеем и които впоследствие вече трябва да можем да усъвършенстваме.
Животът е своеобразна ритмична рисунка, която можем и трябва да познаваме. И това опознаване започва с най-лесното – с такта, характеризиращ метъра, способността на съзнанието ни да се съсредоточава. Ритъмът представлява синхронизирано мислене, вътрешна реч. Ритъмът не се определя от времето, той се определя от дължината на колебанието на звука. Ако искаме да разберем това колебание, а не да бъдем част от него, ние трябва да преминем от контрол на телесния ритъм към контрол на енергийния, а от енергийния – към умствения.
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Ритъмът
РИТЪМЪТ Е НАЙ-ВИСШАТА ГЕОМЕТРИЯ НА РАЗВИТИЕ, КЪДЕТО МОЖЕМ ДА СЕ РАЗТВОРИМ В ЧЕСТОТИТЕ НА НАШЕТО СЪЩЕСТВОВАНИЕ.
Това е най-висшата способност на мозъка ни. Или по-скоро би трябвало да бъде най-висшата способност, където взаимодействаме с тялото си на нивото на колебанията, управлявайки ги. Когато опознаваме ритъма, трябва да внимаваме да не се поддаваме на емоциите. Трябва да се научим да се задълбочаваме и да усещаме ритъма – това е и основната задача, свързана с опознаването на ритъма.
Ритъма опознаваме, за да опознаем своята истинска природа и след това да се научим да взаимодействаме с най-висшите свойства на нашата вселена, чийто език са кодовете, затворени в един или друг ритъм.
Преживяването на напълването с ритъм е реакция на нашето тяло, дишане и съзнание към определени енергийни връзки, които или водят към нас, или ние сами образуваме. В основата си ритъмът има кожно, мускулно, костно, сухожилно и кръвоносно чувство. След това той има чувство, свързано с движението и с оста (те са осем на брой). И накрая трябва да споменем и пространственото чувство, което е свързано с възможността мозъкът ни да съществува в най-висшите форми (куба и сферата), които могат да съхраняват и преобразуват най-високите честоти. Следователно ние можем да черпим познание и най-вече да управляваме ритъма, като се свържем с домовете на ритъма (които са правилни, съвършени геометрични тела).
Най-важното в познанието за ритъма е телесното му разбиране като най-висше вълнение и преживяване на пространството, което обитаваме. Ние махаме с ръце, вървим, говорим и пр. И всичко това са условия на усилието, което зависи от вътрешния ни ритъм. Ето защо е важно да разбираме как и защо се случва това и да можем да увеличаваме това усилие. С други думи, трябва да разбираме свойствата, благодарение на които живеем и които впоследствие вече трябва да можем да усъвършенстваме.
Животът е своеобразна ритмична рисунка, която можем и трябва да познаваме. И това опознаване започва с най-лесното – с такта, характеризиращ метъра, способността на съзнанието ни да се съсредоточава. Ритъмът представлява синхронизирано мислене, вътрешна реч. Ритъмът не се определя от времето, той се определя от дължината на колебанието на звука. Ако искаме да разберем това колебание, а не да бъдем част от него, ние трябва да преминем от контрол на телесния ритъм към контрол на енергийния, а от енергийния – към умствения.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (62)
1. Общи въпроси
КОГАТО ЧЕТОХ ВАШАТА КНИГА CODE DE VINO ПРЕДИ ОКОЛО ГОДИНА, В МЕН ВЪЗНИКНА ВЪПРОС ПО ПОВОД НА ГЛАВАТА «РЕКВИЕМ ЗА ЖЕНАТА». ЛИЧНО ЗА МЕН КАТО ЖЕНА ВАШИТЕ РАЗСЪЖДЕНИЯ СА МИ МНОГО ПОНЯТНИ И ПРИЯТНИ. ВСЕ ПАК... ЗАЩО СТЕ НАРЕКЛИ ТАЗИ ГЛАВА «РЕКВИЕМ ЗА ЖЕНАТА»? РЕКВИЕМЪТ, КАКТО Е ИЗВЕСТНО, Е ЗАУПОКОЙНА МОЛИТВА. ТОВА РЕЗУЛТАТ ОТ ВАШИЯ МНОГОГОДИШЕН ОПИТ ЛИ Е? АЗ РАЗБИРАМ, ЧЕ В НАШЕТО «ЖЕНСКО ЦАРСТВО» НЕ ВСИЧКО Е БЛАГОПОЛУЧНО, НО... ТОЛКОВА ЛИ Е НЕСПАСЯЕМО?
Безнадеждни ситуации няма, но времето диктува своите закони. Днес жената е притисната до стената по въпроса за реализацията на нейните физиологични и ментални възможности. Аз не виждам сериозни изследвания и анализ по този въпрос, което практически означава, че развитието на всяка жена се превръща в изключително неин личен жребий. Не стига, че жената се бори за своята природа, за своите отношения, но се налага да се бори и за своето собствено развитие. В подобна ситуация шансовете, меко казано, са изключително малко. А когато иронично нарекох въпросната глава «Реквием», аз всъщност я посветих на тази неголяма група жени, които, независимо от всичко, действат.
КОГАТО ТВЪРДИТЕ, ЧЕ ЖЕНАТА Е ЕДНА ОТ ФОРМИТЕ НА ЕКСТАТИЧНО ПРЕЖИВЯВАНЕ, ИМАТЕ ПРЕДВИД НЕЙНОТО ВЪЗПРИЕМАНЕ ОТ СТРАНА НА МЪЖА ЛИ? А КАКВО Е МЪЖЪТ ЗА ЖЕНАТА? ДОКОЛКО Е РЕАЛНА НУЖДАТА НА ЖЕНАТА ОТ ОТНОШЕНИЕ С МЪЖА?
Не, на първо място – това е природна форма. Жената е затворена физиологична система, която е в състояние да поражда преживявания. Разбира се, за мъжа е добре, ако жената изявява в себе си тази природна форма.
Нуждата на жената от мъжа се определя от общото състояние на нейния чувствено-емоционален апарат. Към това се добавят културологичните, социалните и менталните условия. И в този случай въпросът би трябвало да звучи по-различно. Например така: какъв трябва да бъде мъжът, за да може жената да продължи да се развива с него, а да не се превърне в заложник на неговото ограничено съзнание?
КАКВО Е РАЗВИТИЕ ЗА ЖЕНАТА В УСЛОВИЯТА НА БИЗНЕС СРЕДА?
Развитието винаги се опира на съзнание и метод. В бизнес среда методът е заменен от мениджмънта, който предлага свои схеми за координиране на действия, събития, задачи, финансови потоци и т.н. Трябва просто да се структурира мениджмънта. Съзнанието трябва да се развива, като се опира на някаква схема както външна, така и вътрешна.
Вътрешната схема за жената в този случай е изкуството на поведение, при което тя трябва максимално да съхрани своята женственост, ако тя държи да запази жената в себе си, или може да премине към мъжки път на развитие. Освен това, също определящ е и въпросът за възрастта. Ако все още жената не е навършила 49 години, то е добре да положи старание да удържа някаква пауза и да се научи да си «поеме въздух», преди да вземе някакво решение.
СБЛЪСКАХ СЕ С ТВЪРДЕНИЕТО, ЧЕ В ПАШКУЛА НА ЖЕНАТА, КОЯТО Е РОДИЛА, КАТО СЛЕДСТВИЕ ОСТАВА СЛЕДА. ПО КАКЪВ НАЧИН РАЖДАНИЯТА ВЛИЯЯТ НА ЕНЕРГИЙНАТА СТРУКТУРА НА ЖЕНАТА И КАКВИ ОГРАНИЧЕНИЯ НАЛАГАТ ВЪРХУ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ГИ ЕНЕРГИЙНИ ПРАКТИКИ?
Много е важно този, който говори, да използва при говоренето си думи, които са му понятни. Вие споменавате «пашкул». Това е условно разбиране на енергиен модел на тялото, на матката. Когато една жена роди, тя, разбира се, разширява временното пространство и в този случай има значение и самата жена, и нейното дете. Просто не трябва да се хващате за думи, които не са ви понятни. Докато сме под властта на времевото пространство, всеки има своите собствени ограничения. И преди да сте се ориентирали адекватно в ситуацията, бих ви посъветвал да не се зацепвате към модели, които са ви непонятни.
1. Общи въпроси
КОГАТО ЧЕТОХ ВАШАТА КНИГА CODE DE VINO ПРЕДИ ОКОЛО ГОДИНА, В МЕН ВЪЗНИКНА ВЪПРОС ПО ПОВОД НА ГЛАВАТА «РЕКВИЕМ ЗА ЖЕНАТА». ЛИЧНО ЗА МЕН КАТО ЖЕНА ВАШИТЕ РАЗСЪЖДЕНИЯ СА МИ МНОГО ПОНЯТНИ И ПРИЯТНИ. ВСЕ ПАК... ЗАЩО СТЕ НАРЕКЛИ ТАЗИ ГЛАВА «РЕКВИЕМ ЗА ЖЕНАТА»? РЕКВИЕМЪТ, КАКТО Е ИЗВЕСТНО, Е ЗАУПОКОЙНА МОЛИТВА. ТОВА РЕЗУЛТАТ ОТ ВАШИЯ МНОГОГОДИШЕН ОПИТ ЛИ Е? АЗ РАЗБИРАМ, ЧЕ В НАШЕТО «ЖЕНСКО ЦАРСТВО» НЕ ВСИЧКО Е БЛАГОПОЛУЧНО, НО... ТОЛКОВА ЛИ Е НЕСПАСЯЕМО?
Безнадеждни ситуации няма, но времето диктува своите закони. Днес жената е притисната до стената по въпроса за реализацията на нейните физиологични и ментални възможности. Аз не виждам сериозни изследвания и анализ по този въпрос, което практически означава, че развитието на всяка жена се превръща в изключително неин личен жребий. Не стига, че жената се бори за своята природа, за своите отношения, но се налага да се бори и за своето собствено развитие. В подобна ситуация шансовете, меко казано, са изключително малко. А когато иронично нарекох въпросната глава «Реквием», аз всъщност я посветих на тази неголяма група жени, които, независимо от всичко, действат.
КОГАТО ТВЪРДИТЕ, ЧЕ ЖЕНАТА Е ЕДНА ОТ ФОРМИТЕ НА ЕКСТАТИЧНО ПРЕЖИВЯВАНЕ, ИМАТЕ ПРЕДВИД НЕЙНОТО ВЪЗПРИЕМАНЕ ОТ СТРАНА НА МЪЖА ЛИ? А КАКВО Е МЪЖЪТ ЗА ЖЕНАТА? ДОКОЛКО Е РЕАЛНА НУЖДАТА НА ЖЕНАТА ОТ ОТНОШЕНИЕ С МЪЖА?
Не, на първо място – това е природна форма. Жената е затворена физиологична система, която е в състояние да поражда преживявания. Разбира се, за мъжа е добре, ако жената изявява в себе си тази природна форма.
Нуждата на жената от мъжа се определя от общото състояние на нейния чувствено-емоционален апарат. Към това се добавят културологичните, социалните и менталните условия. И в този случай въпросът би трябвало да звучи по-различно. Например така: какъв трябва да бъде мъжът, за да може жената да продължи да се развива с него, а да не се превърне в заложник на неговото ограничено съзнание?
КАКВО Е РАЗВИТИЕ ЗА ЖЕНАТА В УСЛОВИЯТА НА БИЗНЕС СРЕДА?
Развитието винаги се опира на съзнание и метод. В бизнес среда методът е заменен от мениджмънта, който предлага свои схеми за координиране на действия, събития, задачи, финансови потоци и т.н. Трябва просто да се структурира мениджмънта. Съзнанието трябва да се развива, като се опира на някаква схема както външна, така и вътрешна.
Вътрешната схема за жената в този случай е изкуството на поведение, при което тя трябва максимално да съхрани своята женственост, ако тя държи да запази жената в себе си, или може да премине към мъжки път на развитие. Освен това, също определящ е и въпросът за възрастта. Ако все още жената не е навършила 49 години, то е добре да положи старание да удържа някаква пауза и да се научи да си «поеме въздух», преди да вземе някакво решение.
СБЛЪСКАХ СЕ С ТВЪРДЕНИЕТО, ЧЕ В ПАШКУЛА НА ЖЕНАТА, КОЯТО Е РОДИЛА, КАТО СЛЕДСТВИЕ ОСТАВА СЛЕДА. ПО КАКЪВ НАЧИН РАЖДАНИЯТА ВЛИЯЯТ НА ЕНЕРГИЙНАТА СТРУКТУРА НА ЖЕНАТА И КАКВИ ОГРАНИЧЕНИЯ НАЛАГАТ ВЪРХУ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ГИ ЕНЕРГИЙНИ ПРАКТИКИ?
Много е важно този, който говори, да използва при говоренето си думи, които са му понятни. Вие споменавате «пашкул». Това е условно разбиране на енергиен модел на тялото, на матката. Когато една жена роди, тя, разбира се, разширява временното пространство и в този случай има значение и самата жена, и нейното дете. Просто не трябва да се хващате за думи, които не са ви понятни. Докато сме под властта на времевото пространство, всеки има своите собствени ограничения. И преди да сте се ориентирали адекватно в ситуацията, бих ви посъветвал да не се зацепвате към модели, които са ви непонятни.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (69)
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Ритъмът
Ритъмът е пространствена мерна единица, която има свой размер и свои физични величини. Той регулира пространството и следователно стои над него. Ритъмът е обемна величина, която може да се изрази чрез рисунък. Този рисунък определя честотните характеристики в определени ориентири. За нас те са три, макар че третият ориентир не е проявен, тъй като се отнася към самата природа на човека. Затова човекът, непознал вътрешната си мяра (силата на вътрешната единност на тялото), не може да даде възможност на ритъма да се включи в живота му в степен, надхвърляща двата налични ориентира.
Първоначално тези ориентири били определяни от седемте планети. А разбирането за ритъма в древността се градяло според много ясни показатели: хората виждали, усещали, доверявали се на ритъма, тъй като той ръководел промяната на човешката природа. Те не само вярвали на ритъма, но се опитвали и да го възпроизвеждат и тук основната им задача било сливането с определен ритъм, тъй като всеки отделен ритъм си имал свои характеристики. В крайна сметка това довело до появата на по-голямо разнообразие от форми и стилове на изразяване на ритъма.
Така се стигнало до следният голям проблем: заради емоциите, същността на ритъма била изгубена. Все пак имало опити ритъмът да се обвърже със Земята – тези опити намерили израз в тотемните форми на обвързване (откъдето всъщност получаваме квадрата като геометричен модел, върху който се наслагват всички съществуващи ритми). С други думи, ритъмът може да бъде опознат само чрез квадрата (събирателно условие), тъй като квадратът има крайна дължина за разлика от по-съвършената фигура на кръга. Всички останали фигури стоят по-ниско от квадрата по отношение на свойствата си.
И така съзнанието на хората уловило ритъма в определен геометричен модел и се опитало да му придаде движение под формата на определени „вживявания“ в съзнанието и тялото подобно на свредела или свастиката (първият опит на човека да управлява ритъма).
Именно превръщането на ритъма в практическа величина станало основна величина за всички антични етноси. Защо? За да се развие връзката с пространството и да се овладее то, за да може човекът да се освободи от временността, т.е. за да избяга от смъртта. Защото ритъмът задавал преди всичко определено усилие, а с него и възможност за изменяне. И това е изключително разумно. Ритъмът се състои от определен набор от кодове, които биват моделирани чрез пространственото усилие и така задават определен обем.
Ритъмът не бива да се възприема временно, емоционално. Той трябва да се преживява. Не бива да се реагира на ритъма, той трябва да се изразява, защото в противен случай ще се превърне в линейна величина. За нас е важно да изградим истински отношения с пространството, да почувстваме силата, която отговаря за ритъма. Тук именно се крие и величието на човека – в умението му да опознае обема на собственото си съзнание.
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Ритъмът
Ритъмът е пространствена мерна единица, която има свой размер и свои физични величини. Той регулира пространството и следователно стои над него. Ритъмът е обемна величина, която може да се изрази чрез рисунък. Този рисунък определя честотните характеристики в определени ориентири. За нас те са три, макар че третият ориентир не е проявен, тъй като се отнася към самата природа на човека. Затова човекът, непознал вътрешната си мяра (силата на вътрешната единност на тялото), не може да даде възможност на ритъма да се включи в живота му в степен, надхвърляща двата налични ориентира.
Първоначално тези ориентири били определяни от седемте планети. А разбирането за ритъма в древността се градяло според много ясни показатели: хората виждали, усещали, доверявали се на ритъма, тъй като той ръководел промяната на човешката природа. Те не само вярвали на ритъма, но се опитвали и да го възпроизвеждат и тук основната им задача било сливането с определен ритъм, тъй като всеки отделен ритъм си имал свои характеристики. В крайна сметка това довело до появата на по-голямо разнообразие от форми и стилове на изразяване на ритъма.
Така се стигнало до следният голям проблем: заради емоциите, същността на ритъма била изгубена. Все пак имало опити ритъмът да се обвърже със Земята – тези опити намерили израз в тотемните форми на обвързване (откъдето всъщност получаваме квадрата като геометричен модел, върху който се наслагват всички съществуващи ритми). С други думи, ритъмът може да бъде опознат само чрез квадрата (събирателно условие), тъй като квадратът има крайна дължина за разлика от по-съвършената фигура на кръга. Всички останали фигури стоят по-ниско от квадрата по отношение на свойствата си.
И така съзнанието на хората уловило ритъма в определен геометричен модел и се опитало да му придаде движение под формата на определени „вживявания“ в съзнанието и тялото подобно на свредела или свастиката (първият опит на човека да управлява ритъма).
Именно превръщането на ритъма в практическа величина станало основна величина за всички антични етноси. Защо? За да се развие връзката с пространството и да се овладее то, за да може човекът да се освободи от временността, т.е. за да избяга от смъртта. Защото ритъмът задавал преди всичко определено усилие, а с него и възможност за изменяне. И това е изключително разумно. Ритъмът се състои от определен набор от кодове, които биват моделирани чрез пространственото усилие и така задават определен обем.
Ритъмът не бива да се възприема временно, емоционално. Той трябва да се преживява. Не бива да се реагира на ритъма, той трябва да се изразява, защото в противен случай ще се превърне в линейна величина. За нас е важно да изградим истински отношения с пространството, да почувстваме силата, която отговаря за ритъма. Тук именно се крие и величието на човека – в умението му да опознае обема на собственото си съзнание.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне🎥 Лекция «Бариери в тялото» с Дзие Кун (Олег Черне)
Споделяме записа с лекцията на Дзие Кун (Олег Черне), която се проведе в София по време на семинара «Укрепване на Ин».
Практиката е прието да се разглежда от гледна точка на развитието, но не на разрушението. Малко хора обаче, когато започват да практикуват нещо, се замислят върху факта, че вероятно могат и да отиват дори още по-далеч, отвличайки се от себе си. Това е много важно прозрение за следване на принципите на служене на практиката, служене на пространството, служене на знанието.
🎞 Вижте цялата лекция...
Споделяме записа с лекцията на Дзие Кун (Олег Черне), която се проведе в София по време на семинара «Укрепване на Ин».
Практиката е прието да се разглежда от гледна точка на развитието, но не на разрушението. Малко хора обаче, когато започват да практикуват нещо, се замислят върху факта, че вероятно могат и да отиват дори още по-далеч, отвличайки се от себе си. Това е много важно прозрение за следване на принципите на служене на практиката, служене на пространството, служене на знанието.
🎞 Вижте цялата лекция...
Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (63)
1. Общи въпроси
ВИЕ ДЕЙСТВИТЕЛНО ЛИ СМЯТАТЕ ЗА ПЪРВИЧНО РАЗВИТИЕТО НА ЖЕНАТА ИМЕННО КАТО ЖЕНА?
Разбира се, тъй като жената е най-възприемчива както към развитието, така и към разрушението. В съвременния свят мъжът се е загубил в своите задачи. Неговата емоционалност в основата, на която най-често лежат агресията и неумението му да мисли, на практика го изключва като масов базов елемент. Още в училище съзнанието на момчето дотолкова се дестабилизира и разрушава, че за да удържа задачите на развитието, от него се изискват твърде много усилия.
Освен това, мозъкът на мъжа завършва своето формиране едва към 30-годишна възраст, а дотогава вече са го препълнили с най-различни програми. Не можем да кажем, че при жените нещата са по-прости, но поне от гледна точка на физиологията (ако, разбира се, не са «насъбрали» проблеми), те са по-подготвени. Тяхната система е затворена и има център. Освен това, мъжът пречи на жената да се развива в десетки, ако не и в стотици пъти повече, отколкото тя пречи на него.
НА ЕДНА ОТ ЛЕКЦИИТЕ ВИЕ КАЗАХТЕ, ЧЕ ЖЕНАТА МОЖЕ ДА ХОДИ НА ТОКЧЕТА. НО КАК Е ВЪЗМОЖНО ТОВА, КОГАТО НА ТОКЧЕТА НЕ МОЖЕ СЕ ДЪРЖИ ТЯЛОТО В ПРАВИЛНО ПОЛОЖЕНИЕ? РАЗКАЖЕТЕ, МОЛЯ, ПО-ПОДРОБНО, КАКВИ ОБУВКИ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ НОСЯТ: АКО ТЕ СА С ПЛОСКА ПОДМЕТКА, ТО КАКВА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ТЯ? МЕКА, ТВЪРДА? А ТРЯБВА ЛИ ДА ИМА ПО-ВИСОКА ЧАСТ НА ПЕТАТА? А също вие съветвахте да се правят топли вани на краката. Но в много случаи краката се отпускат и от охлаждане. Ако с горещата вода се възстановява циркулацията, то какво се случва при охлаждането, защо се появява усещане за отпускане, и струва ли си въобще да се охлаждат? От момента на разхлабване на корема започна да ме стяга пояса (в седящо положение). Въпрос: СТРУВА ЛИ СИ ДА ОБРЪЩАМ ВНИМАНИЕ НА ТОВА И ДА СЕ СТАРАЯ ДА НАПРАВЯ ПО-ЕЛАСТИЧЕН ПОЯСА, ИЛИ ПРИЧИНАТА Е В ТОВА, ЧЕ НЯМА НЕОБХОДИМОТО ВЪТРЕШНО ОТПУСКАНЕ НА КОРЕМА, И НЕ Е ВАЖНО КАК ФИЗИЧЕСКИ, ВЪНШНО ВЪЗДЕЙСТВА ПОЯСЪТ?
Аз не мога да забраня на жените да ходят на високи токчета, но и не давам подобни съвети. Обувката трябва да е такава, че подметката да не пречи да се докосва до повърхността на пода, на земята. Важно е да е с размера на стъпалото (да не е тясна или прекалено широка). Но ако жената все пак носи обувки с токчета, то е наложително всяка вечер да отпуска, да възстановява циркулацията в сухожилията и мускулите на стъпалата. За тази цел се препоръчват ваните.
Охлаждането на стъпалата също може да се прави, ако те твърде много са «плували» в обувките, т. е., ако самите обувки не са удържали нормалната форма и размер на стъпалото и то започва да се разкривява, най-често от ляво надясно или от дясно наляво. И в този случай е уместно съответното уплътняване на стъпалото, което може да бъде постигнато чрез охлаждане.
Относно пояса – той не трябва да притиска корема. Но вероятно при вас се е разхлабила само предната част на корема, а трябва да можете да разхлабвате и областта на поясния меридиан.
ЗАЩО ПРИ НЯКОИ НАРОДИ ТРАДИЦИОННО ЖЕНИТЕ ПОКРИВАТ ГЛАВАТА СИ (А НЯКЪДЕ ИЗЦЯЛО ТЯЛОТО Е ПОКРИТО), А ПРИ ДРУГИ НАРОДИ НЕ Е ТАКА? КАК ТОВА Е СВЪРЗАНО СЪС СТРУКТУРАТА НА ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА? СТРУВА ЛИ СИ СЕГА ПО НЯКАКЪВ НАЧИН ДА СЕ ЗАКРИВА ГЛАВАТА? НА КАКВО ДА ОБЪРНЕМ ВНИМАНИЕ, ОТ КАКВО ДА СЕ ВОДИМ ПО ТОЗИ ВЪПРОС?
Това е свързано с климата и емоционалността на пространството (как съответното пространство възприема вашата „шапка”). Затова трябва да се разглежда конкретно всяко място и етническа група. А трябва да се водите по това, как лично на вас ви е по-удобно и по-комфортно.
1. Общи въпроси
ВИЕ ДЕЙСТВИТЕЛНО ЛИ СМЯТАТЕ ЗА ПЪРВИЧНО РАЗВИТИЕТО НА ЖЕНАТА ИМЕННО КАТО ЖЕНА?
Разбира се, тъй като жената е най-възприемчива както към развитието, така и към разрушението. В съвременния свят мъжът се е загубил в своите задачи. Неговата емоционалност в основата, на която най-често лежат агресията и неумението му да мисли, на практика го изключва като масов базов елемент. Още в училище съзнанието на момчето дотолкова се дестабилизира и разрушава, че за да удържа задачите на развитието, от него се изискват твърде много усилия.
Освен това, мозъкът на мъжа завършва своето формиране едва към 30-годишна възраст, а дотогава вече са го препълнили с най-различни програми. Не можем да кажем, че при жените нещата са по-прости, но поне от гледна точка на физиологията (ако, разбира се, не са «насъбрали» проблеми), те са по-подготвени. Тяхната система е затворена и има център. Освен това, мъжът пречи на жената да се развива в десетки, ако не и в стотици пъти повече, отколкото тя пречи на него.
НА ЕДНА ОТ ЛЕКЦИИТЕ ВИЕ КАЗАХТЕ, ЧЕ ЖЕНАТА МОЖЕ ДА ХОДИ НА ТОКЧЕТА. НО КАК Е ВЪЗМОЖНО ТОВА, КОГАТО НА ТОКЧЕТА НЕ МОЖЕ СЕ ДЪРЖИ ТЯЛОТО В ПРАВИЛНО ПОЛОЖЕНИЕ? РАЗКАЖЕТЕ, МОЛЯ, ПО-ПОДРОБНО, КАКВИ ОБУВКИ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ НОСЯТ: АКО ТЕ СА С ПЛОСКА ПОДМЕТКА, ТО КАКВА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ТЯ? МЕКА, ТВЪРДА? А ТРЯБВА ЛИ ДА ИМА ПО-ВИСОКА ЧАСТ НА ПЕТАТА? А също вие съветвахте да се правят топли вани на краката. Но в много случаи краката се отпускат и от охлаждане. Ако с горещата вода се възстановява циркулацията, то какво се случва при охлаждането, защо се появява усещане за отпускане, и струва ли си въобще да се охлаждат? От момента на разхлабване на корема започна да ме стяга пояса (в седящо положение). Въпрос: СТРУВА ЛИ СИ ДА ОБРЪЩАМ ВНИМАНИЕ НА ТОВА И ДА СЕ СТАРАЯ ДА НАПРАВЯ ПО-ЕЛАСТИЧЕН ПОЯСА, ИЛИ ПРИЧИНАТА Е В ТОВА, ЧЕ НЯМА НЕОБХОДИМОТО ВЪТРЕШНО ОТПУСКАНЕ НА КОРЕМА, И НЕ Е ВАЖНО КАК ФИЗИЧЕСКИ, ВЪНШНО ВЪЗДЕЙСТВА ПОЯСЪТ?
Аз не мога да забраня на жените да ходят на високи токчета, но и не давам подобни съвети. Обувката трябва да е такава, че подметката да не пречи да се докосва до повърхността на пода, на земята. Важно е да е с размера на стъпалото (да не е тясна или прекалено широка). Но ако жената все пак носи обувки с токчета, то е наложително всяка вечер да отпуска, да възстановява циркулацията в сухожилията и мускулите на стъпалата. За тази цел се препоръчват ваните.
Охлаждането на стъпалата също може да се прави, ако те твърде много са «плували» в обувките, т. е., ако самите обувки не са удържали нормалната форма и размер на стъпалото и то започва да се разкривява, най-често от ляво надясно или от дясно наляво. И в този случай е уместно съответното уплътняване на стъпалото, което може да бъде постигнато чрез охлаждане.
Относно пояса – той не трябва да притиска корема. Но вероятно при вас се е разхлабила само предната част на корема, а трябва да можете да разхлабвате и областта на поясния меридиан.
ЗАЩО ПРИ НЯКОИ НАРОДИ ТРАДИЦИОННО ЖЕНИТЕ ПОКРИВАТ ГЛАВАТА СИ (А НЯКЪДЕ ИЗЦЯЛО ТЯЛОТО Е ПОКРИТО), А ПРИ ДРУГИ НАРОДИ НЕ Е ТАКА? КАК ТОВА Е СВЪРЗАНО СЪС СТРУКТУРАТА НА ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА? СТРУВА ЛИ СИ СЕГА ПО НЯКАКЪВ НАЧИН ДА СЕ ЗАКРИВА ГЛАВАТА? НА КАКВО ДА ОБЪРНЕМ ВНИМАНИЕ, ОТ КАКВО ДА СЕ ВОДИМ ПО ТОЗИ ВЪПРОС?
Това е свързано с климата и емоционалността на пространството (как съответното пространство възприема вашата „шапка”). Затова трябва да се разглежда конкретно всяко място и етническа група. А трябва да се водите по това, как лично на вас ви е по-удобно и по-комфортно.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (70)
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Ритъмът
Истинският ритъм се улавя чрез мозъка. Въпросът е само каква е честотата на този ритъм. На африканския и южноамериканския континент силата на енергията на мястото позволява на хората да възприемат и изразяват ритъма чрез дълбинните способности на мозъка си, с помощта на гръбначния мозък. Европейският човек възприема ритъма с главния си мозък и именно тук е голямата разлика в начините на възприемане. Това е една физиологична формула, която може да бъде представяна графично и която дава възможност за придобиване на интеграционно различие.
В днешния свят има толкова множество оттенъци в изразяването на ритъма и същевременно толкова малко реални познания за него. Единствената запазена наука, единственото реално учение за ритъма е наследството на културата Йоруба. Всичко останало е само опит за изследване на обекта в малък мащаб, а тук става дума за истински огромен и в същото време построен предмет, затворен в сфера. По-скоро куб, който се намира в сфера. Той има лост и три изразени усилия в зависимост от това, къде хващаме лоста – в основата, в средата или в края.
Осъзнаването на ритъма трябва да започне от матрицата. Тази матрица лежи на повърхността, това е природата. Ритъмът трябва да бъде напълнен със смислово съдържание или поне с чувство, но не и с емоции.
ЕМОЦИЯТА НЕ НИ ПОЗВОЛЯВА ДА УЛОВИМ УСИЛИЕТО НА РИТЪМА И НИЕ ОСТАВАМЕ ЕДИНСТВЕНО В ПРОЕКЦИЯТА НА РИТЪМА, БЕЗ ДА МОЖЕМ ДА ПРЕЖИВЕЕМ ОБЕМА МУ.
Най-важното е да разберем разгръщането на ритъма. То определя целия пространствен модел и се регулира от усилие, което можем да възприемаме. Тук стигаме да най-важния въпрос: колко ритъма съществуват? Ако разглеждаме ритъма от позицията на нашата действителност – седем. Седемте фазови усилия на Земята създават седемте базови изменения, свързани със стъпките. В резултат на това имаме седем събирателни условия и седем развиващи (спиралата се движи в двете посоки като мяра на движението на енергията). Те са даденост, която трябва за начало да се опознае. След това, когато се вместим в квадрата, вече можем да добавим и собственото си усилие и да получим делимост на измененията. Затова ако действително говорим за ритъма, тогава трябва да разбираме как той се опира на съзнанието и тялото.
Ритъмът е върхът на познанието, достъпен за човешкия ум, той веднага научава човека да управлява преживяванията си и да бъде в съгласие с тях. Разбира се, ако вземем за пример свръхчовеците, каквито са например африканците в по-голямата си степен, те се раждат със специално вибрационно поле. Те мислят с вибрациите, звуците и ритмите, като обаче няма линеен израз, както е при нас – и това, незнайно защо, дава основание на някои хора да смятат себе си за по-висши спрямо африканците и южноамериканците. Тъпотата и умственото несъответствие обаче дотолкова е парализирало мозъците им, че те не са в състояние не само да преживяват вътрешните си процеси, но и да изразяват реалното си състояние.
Това впрочем е отделна тема, която изисква разясняване на голяма част от казаното, но в същото време е и даденост, която пречи на много хора да разбират реалността. Едно е обаче да не разбираме реалността, а друго – да реагираме и да не приемаме нещо само защото реакцията ни лишава от възможността да фиксираме дори самата идея.
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Ритъмът
Истинският ритъм се улавя чрез мозъка. Въпросът е само каква е честотата на този ритъм. На африканския и южноамериканския континент силата на енергията на мястото позволява на хората да възприемат и изразяват ритъма чрез дълбинните способности на мозъка си, с помощта на гръбначния мозък. Европейският човек възприема ритъма с главния си мозък и именно тук е голямата разлика в начините на възприемане. Това е една физиологична формула, която може да бъде представяна графично и която дава възможност за придобиване на интеграционно различие.
В днешния свят има толкова множество оттенъци в изразяването на ритъма и същевременно толкова малко реални познания за него. Единствената запазена наука, единственото реално учение за ритъма е наследството на културата Йоруба. Всичко останало е само опит за изследване на обекта в малък мащаб, а тук става дума за истински огромен и в същото време построен предмет, затворен в сфера. По-скоро куб, който се намира в сфера. Той има лост и три изразени усилия в зависимост от това, къде хващаме лоста – в основата, в средата или в края.
Осъзнаването на ритъма трябва да започне от матрицата. Тази матрица лежи на повърхността, това е природата. Ритъмът трябва да бъде напълнен със смислово съдържание или поне с чувство, но не и с емоции.
ЕМОЦИЯТА НЕ НИ ПОЗВОЛЯВА ДА УЛОВИМ УСИЛИЕТО НА РИТЪМА И НИЕ ОСТАВАМЕ ЕДИНСТВЕНО В ПРОЕКЦИЯТА НА РИТЪМА, БЕЗ ДА МОЖЕМ ДА ПРЕЖИВЕЕМ ОБЕМА МУ.
Най-важното е да разберем разгръщането на ритъма. То определя целия пространствен модел и се регулира от усилие, което можем да възприемаме. Тук стигаме да най-важния въпрос: колко ритъма съществуват? Ако разглеждаме ритъма от позицията на нашата действителност – седем. Седемте фазови усилия на Земята създават седемте базови изменения, свързани със стъпките. В резултат на това имаме седем събирателни условия и седем развиващи (спиралата се движи в двете посоки като мяра на движението на енергията). Те са даденост, която трябва за начало да се опознае. След това, когато се вместим в квадрата, вече можем да добавим и собственото си усилие и да получим делимост на измененията. Затова ако действително говорим за ритъма, тогава трябва да разбираме как той се опира на съзнанието и тялото.
Ритъмът е върхът на познанието, достъпен за човешкия ум, той веднага научава човека да управлява преживяванията си и да бъде в съгласие с тях. Разбира се, ако вземем за пример свръхчовеците, каквито са например африканците в по-голямата си степен, те се раждат със специално вибрационно поле. Те мислят с вибрациите, звуците и ритмите, като обаче няма линеен израз, както е при нас – и това, незнайно защо, дава основание на някои хора да смятат себе си за по-висши спрямо африканците и южноамериканците. Тъпотата и умственото несъответствие обаче дотолкова е парализирало мозъците им, че те не са в състояние не само да преживяват вътрешните си процеси, но и да изразяват реалното си състояние.
Това впрочем е отделна тема, която изисква разясняване на голяма част от казаното, но в същото време е и даденост, която пречи на много хора да разбират реалността. Едно е обаче да не разбираме реалността, а друго – да реагираме и да не приемаме нещо само защото реакцията ни лишава от възможността да фиксираме дори самата идея.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (64)
1. Общи въпроси
В КАКВО СЕ СЪСТОИ СЪЩНОСТТА И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ЖЕНАТА? Тези въпроси възникнаха в мен след прочитането на вашата статия, тя ме застави да започна нещо да се съмнявам. Вероятно, използвайки своя опит, вие можете да поставите знак на равенство между власт, вино, жени, знания като «идеален инструмент за развитие на волята», сравнявайки вкусването на всичко гореспоменато като «основни форми на екстатично преживяване», но... Нима може жената да бъде ограничена от някаква форма? А къде е нейното съдържание? Жената е източник на любов, топлина, хармония и щастие. Любящата жена излъчва аромат на пролет. Тя носи в себе жертвеност, грижа, помощ, състрадание и живее, отдавайки своите физически, душевни и духовни сили. Жената, чувстваща себе си вълшебница, винаги е отпусната и спокойна.
На вашето утвърдително-въпросително изложение отговорих в първата част на книгата. Позволете ми сега да не кажа нищо.
Ако Бог е създал света такъв, че мъжът и жената, стремейки се да опознаят взаимно природата си, трябва да опознаят собствената си природа, то възможно ли е мъжът да опознае жената, не познавайки женската природа или женското начало в самия себе си? И как е правилно да се изгради самият процес на опознаване на природата на жената?
Не само е възможно, но е и необходимо. Мъжът трябва да сформира в себе си енергийна матка.
По график времето за въпроси изтече, но статията ви ме вкара в шоково състояние, просто някакъв енергиен микровзрив, който ми е трудно да обясня. Имам въпроси:
а) Относно типовете жени: как да определим своя тип? Мога ли в своя многолик свят да открия и да видя все пак себе си? Разбирам, че да го направя мога единствено аз самата, и с патерици също може… Просто толкова илюзии по повод на собствената ми същност, персона. Ако се спусна надълбоко – унижение, неразбиране, пустота, абсолютно нищо. Възможно е там всичко да е съвсем по друг начин, и това повърхностно виждане и обсъждане, и въобще, и в частност, там изобщо да няма място...
б) Въпрос за глупавото отношение към самата мен. Това прочетох в друга статия за приемането, но мисля, че има връзка: как да се разделя с това и да общувам със себе си по-честно и обективно?
в) С какви практики може да се изгради връзка със Земята? Често губя усещане, че се намирам тук, но това е индивидуална особеност. Връзката често отсъства напълно... Въпреки че измененията, случващи се със Земята и нейните аспекти, ги чувствам винаги, но това е друго.
г) Относно практиките със стихията на водата: кои от тях са най-подходящи за жените?
През последните седмици разбрах и почувствах, колко прекрасно и необикновено е да си жена.
Вие толкова по женски всичко сте написали, че просто ми се иска да оставя вашия въпрос-разсъждение без коментар. Вие умеете да си поставяте въпроси, да размишлявате върху тях, а освен всичко друго, на вас ви е и добре... така, че няма да ви преча с моите отговори, и без мен ще се справите. А просто ще завърша с вашия въпрос-разсъждение темата «Общи въпроси».
1. Общи въпроси
В КАКВО СЕ СЪСТОИ СЪЩНОСТТА И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ЖЕНАТА? Тези въпроси възникнаха в мен след прочитането на вашата статия, тя ме застави да започна нещо да се съмнявам. Вероятно, използвайки своя опит, вие можете да поставите знак на равенство между власт, вино, жени, знания като «идеален инструмент за развитие на волята», сравнявайки вкусването на всичко гореспоменато като «основни форми на екстатично преживяване», но... Нима може жената да бъде ограничена от някаква форма? А къде е нейното съдържание? Жената е източник на любов, топлина, хармония и щастие. Любящата жена излъчва аромат на пролет. Тя носи в себе жертвеност, грижа, помощ, състрадание и живее, отдавайки своите физически, душевни и духовни сили. Жената, чувстваща себе си вълшебница, винаги е отпусната и спокойна.
На вашето утвърдително-въпросително изложение отговорих в първата част на книгата. Позволете ми сега да не кажа нищо.
Ако Бог е създал света такъв, че мъжът и жената, стремейки се да опознаят взаимно природата си, трябва да опознаят собствената си природа, то възможно ли е мъжът да опознае жената, не познавайки женската природа или женското начало в самия себе си? И как е правилно да се изгради самият процес на опознаване на природата на жената?
Не само е възможно, но е и необходимо. Мъжът трябва да сформира в себе си енергийна матка.
По график времето за въпроси изтече, но статията ви ме вкара в шоково състояние, просто някакъв енергиен микровзрив, който ми е трудно да обясня. Имам въпроси:
а) Относно типовете жени: как да определим своя тип? Мога ли в своя многолик свят да открия и да видя все пак себе си? Разбирам, че да го направя мога единствено аз самата, и с патерици също може… Просто толкова илюзии по повод на собствената ми същност, персона. Ако се спусна надълбоко – унижение, неразбиране, пустота, абсолютно нищо. Възможно е там всичко да е съвсем по друг начин, и това повърхностно виждане и обсъждане, и въобще, и в частност, там изобщо да няма място...
б) Въпрос за глупавото отношение към самата мен. Това прочетох в друга статия за приемането, но мисля, че има връзка: как да се разделя с това и да общувам със себе си по-честно и обективно?
в) С какви практики може да се изгради връзка със Земята? Често губя усещане, че се намирам тук, но това е индивидуална особеност. Връзката често отсъства напълно... Въпреки че измененията, случващи се със Земята и нейните аспекти, ги чувствам винаги, но това е друго.
г) Относно практиките със стихията на водата: кои от тях са най-подходящи за жените?
През последните седмици разбрах и почувствах, колко прекрасно и необикновено е да си жена.
Вие толкова по женски всичко сте написали, че просто ми се иска да оставя вашия въпрос-разсъждение без коментар. Вие умеете да си поставяте въпроси, да размишлявате върху тях, а освен всичко друго, на вас ви е и добре... така, че няма да ви преча с моите отговори, и без мен ще се справите. А просто ще завърша с вашия въпрос-разсъждение темата «Общи въпроси».
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (65)
2. Практиката
Въпрос за развитието в социума.
Разкажете, моля ви, за плюсовете и минусите в постигането на безсмъртие.
Ако този въпрос ми го беше задал мъж, щях да се разсмея, но вие сте жена и затова смирено отговарям: има и плюсове, има и минуси – плюсове за социума и минуси за безсмъртния. И «двойка» с голям минус за мен, че му отговарям на всеослушание.
Представете си, че този въпрос го прочете някаква жизнена активистка, която няма и представа от съществуването на огромен пласт знания, свързани с него, че съществуват книги-жития на безсмъртни, където са фиксирани факти за конкретни хора, достигнали това състояние, и че всичко това се явява предмет на сериозно изучаване в Индия, Китай, Япония, и че също така този въпрос се е изучавал и документирал в Древен Египет и предколумбова Америка...
Какво ще си помисли подобна жена, възпитана да получава информация, а не знания, да разчита на нечие мнение, а не на собствения си анализ, да се води от реакциите си, а не от конкретен опит в практиките, разкриващи по този въпрос поне известна степен на усещания? Какво ще си помисли – че вие сте ненормална и се обръщате към някакъв тип с въпрос, който лежи извън границата на нейните определения, а още по-малко от самото му разбиране.
Как може да постигнете нещо в среда, която е функционира хаотично? По никакъв начин!
Значи, или трябва кротко да съществувате, без да парадирате с подобни неща и да се посветите в изучаването на поставения пред вас въпрос (като прилежен студент в институт), или да продължите да лъжете себе си, че нещо ви пречи. Впрочем, ако изобщо нещо ни пречи, преди всичко това сме самите ние. Да се прехвърля отговорността за нашата неадекватност върху социума не си струва, даже и по въпроса за
безсмъртието. Развитието е развитие и в Африка, а къде би могло да ви отведе – това е следващ въпрос. Важно е, в настоящия момент да се ориентирате не толкова към безсмъртие, колкото към човечност.
2. Практиката
Въпрос за развитието в социума.
Разкажете, моля ви, за плюсовете и минусите в постигането на безсмъртие.
Ако този въпрос ми го беше задал мъж, щях да се разсмея, но вие сте жена и затова смирено отговарям: има и плюсове, има и минуси – плюсове за социума и минуси за безсмъртния. И «двойка» с голям минус за мен, че му отговарям на всеослушание.
Представете си, че този въпрос го прочете някаква жизнена активистка, която няма и представа от съществуването на огромен пласт знания, свързани с него, че съществуват книги-жития на безсмъртни, където са фиксирани факти за конкретни хора, достигнали това състояние, и че всичко това се явява предмет на сериозно изучаване в Индия, Китай, Япония, и че също така този въпрос се е изучавал и документирал в Древен Египет и предколумбова Америка...
Какво ще си помисли подобна жена, възпитана да получава информация, а не знания, да разчита на нечие мнение, а не на собствения си анализ, да се води от реакциите си, а не от конкретен опит в практиките, разкриващи по този въпрос поне известна степен на усещания? Какво ще си помисли – че вие сте ненормална и се обръщате към някакъв тип с въпрос, който лежи извън границата на нейните определения, а още по-малко от самото му разбиране.
Как може да постигнете нещо в среда, която е функционира хаотично? По никакъв начин!
Значи, или трябва кротко да съществувате, без да парадирате с подобни неща и да се посветите в изучаването на поставения пред вас въпрос (като прилежен студент в институт), или да продължите да лъжете себе си, че нещо ви пречи. Впрочем, ако изобщо нещо ни пречи, преди всичко това сме самите ние. Да се прехвърля отговорността за нашата неадекватност върху социума не си струва, даже и по въпроса за
безсмъртието. Развитието е развитие и в Африка, а къде би могло да ви отведе – това е следващ въпрос. Важно е, в настоящия момент да се ориентирате не толкова към безсмъртие, колкото към човечност.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне🎥 Лекция «Как правилно да се обучаваме»
🎞 Вижте цялата лекция...
видео лекция с Олег Черне
Лекцията беше проведена по време на програмата Дълголетие. Учението на безсмъртния Лан Цайхе 2023, България🎞 Вижте цялата лекция...
МЕТОД (71)
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Ритъмът
Ритъмът е изразяване и определяне на вече набрани показатели. Ритъмът винаги е цялост, а целостта не винаги е правилна. Тя може да изразява сравнително по-ниски показатели, характерни за пространството.
Да вземем за пример неравнобедрения триъгълник. Ако впишем в него сфера, тя ще бъде цяла по отношение на себе си, но няма да бъде цяла по отношение на площта, на обема на триъгълника. Излиза, че всяко изразяване на целостта на кръга в триъгълника няма да бъде изразяване на целостта на самия триъгълник.
При това триъгълника ще се опира на целостта на кръга, но няма да има цялостна реализация, тъй като в него ще могат да се впишат още ред окръжности, всяка от които ще има своя собствена сила. И те могат да бъдат обединени само чрез трета сила.
Да вземем за пример ритъма на салсата – раз-два, раз-два-три. Тук обединяваме ритъма на правоъгълника с ритъма на равнобедрения триъгълник и получаваме връзки, при които всичко зависи само от това, доколко самите ние сме цялостна фигура.
С други думи, когато търсим основата на ритъма, трябва да опознаем „матката му“. Тук нещата са като при жените: ако жената има съвършена матка, тя определя пълния цикъл на циркулиране на енергията. Ако в матката има нарушения, при жената се получава или засилване, или отслабване на циркулирането. Тоест ритъмът зависи физиологически от фигурата и силата на матката. Само, че при жените матката е орган, а при фигурата – ъгъл. Всъщност матката е сферата, която фиксира ъгъла на въздействие, а не определена фигура.
Психология на възприятието за ритъм
Ритъмът определя качеството на контактуване на човека с околните, а и със самия себе си. Ако ритъмът се забави или ускори по отношение на личностното, човек ще загуби контакт не само с околните, но и със самия себе си. Следователно съзнанието, енергията и тялото не участват в личностния процес на развитие, а всъщност следват условията на ритъма, който налага характерна реакция спрямо себе си.
Реалната ценност на живота ни се засилва, когато развиваме онова, на което сме носители, а не онова, на което отговаряме. Тук важно е не личностното ни качество, важно е да влезем във взаимодействие с него. Само така ще можем да се задълбочим в познанието, а не да го разширяваме.
Знанието за живота и битуването в живота са напълно различни неща. Ако не се сприятелим със себе си, ще останем не само неспособни да се уплътним, но всъщност ще разредим себе си и ще се лишим от жизнените си свойства. Човечеството отдавна се е гмурнало в безличностно съществуване (което се е случило в резултат на ритъма), като при това вниманието и наблюдението му (не става дума дори за съсредоточаването) не узряват в съответствие с процесите, в които сме въвлечени.
В това състояние на неузряване и несъответствие на ритъма спрямо вътрешните процеси – дишането и осмислянето – човек всъщност сам се лишава и от правото да се нарича човек. Той може да бъде част от компютър, част от машина, изобщо част от процесите, които регулират поведението на нещо с образа на човек, но същевременно може единствено да реагира афектно на онова, което прави, на онова, което гледа, и т.н.
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Ритъмът
Ритъмът е изразяване и определяне на вече набрани показатели. Ритъмът винаги е цялост, а целостта не винаги е правилна. Тя може да изразява сравнително по-ниски показатели, характерни за пространството.
Да вземем за пример неравнобедрения триъгълник. Ако впишем в него сфера, тя ще бъде цяла по отношение на себе си, но няма да бъде цяла по отношение на площта, на обема на триъгълника. Излиза, че всяко изразяване на целостта на кръга в триъгълника няма да бъде изразяване на целостта на самия триъгълник.
При това триъгълника ще се опира на целостта на кръга, но няма да има цялостна реализация, тъй като в него ще могат да се впишат още ред окръжности, всяка от които ще има своя собствена сила. И те могат да бъдат обединени само чрез трета сила.
Да вземем за пример ритъма на салсата – раз-два, раз-два-три. Тук обединяваме ритъма на правоъгълника с ритъма на равнобедрения триъгълник и получаваме връзки, при които всичко зависи само от това, доколко самите ние сме цялостна фигура.
С други думи, когато търсим основата на ритъма, трябва да опознаем „матката му“. Тук нещата са като при жените: ако жената има съвършена матка, тя определя пълния цикъл на циркулиране на енергията. Ако в матката има нарушения, при жената се получава или засилване, или отслабване на циркулирането. Тоест ритъмът зависи физиологически от фигурата и силата на матката. Само, че при жените матката е орган, а при фигурата – ъгъл. Всъщност матката е сферата, която фиксира ъгъла на въздействие, а не определена фигура.
Психология на възприятието за ритъм
Ритъмът определя качеството на контактуване на човека с околните, а и със самия себе си. Ако ритъмът се забави или ускори по отношение на личностното, човек ще загуби контакт не само с околните, но и със самия себе си. Следователно съзнанието, енергията и тялото не участват в личностния процес на развитие, а всъщност следват условията на ритъма, който налага характерна реакция спрямо себе си.
Реалната ценност на живота ни се засилва, когато развиваме онова, на което сме носители, а не онова, на което отговаряме. Тук важно е не личностното ни качество, важно е да влезем във взаимодействие с него. Само така ще можем да се задълбочим в познанието, а не да го разширяваме.
Знанието за живота и битуването в живота са напълно различни неща. Ако не се сприятелим със себе си, ще останем не само неспособни да се уплътним, но всъщност ще разредим себе си и ще се лишим от жизнените си свойства. Човечеството отдавна се е гмурнало в безличностно съществуване (което се е случило в резултат на ритъма), като при това вниманието и наблюдението му (не става дума дори за съсредоточаването) не узряват в съответствие с процесите, в които сме въвлечени.
В това състояние на неузряване и несъответствие на ритъма спрямо вътрешните процеси – дишането и осмислянето – човек всъщност сам се лишава и от правото да се нарича човек. Той може да бъде част от компютър, част от машина, изобщо част от процесите, които регулират поведението на нещо с образа на човек, но същевременно може единствено да реагира афектно на онова, което прави, на онова, което гледа, и т.н.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне