Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (64)
1. Общи въпроси
В КАКВО СЕ СЪСТОИ СЪЩНОСТТА И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ЖЕНАТА? Тези въпроси възникнаха в мен след прочитането на вашата статия, тя ме застави да започна нещо да се съмнявам. Вероятно, използвайки своя опит, вие можете да поставите знак на равенство между власт, вино, жени, знания като «идеален инструмент за развитие на волята», сравнявайки вкусването на всичко гореспоменато като «основни форми на екстатично преживяване», но... Нима може жената да бъде ограничена от някаква форма? А къде е нейното съдържание? Жената е източник на любов, топлина, хармония и щастие. Любящата жена излъчва аромат на пролет. Тя носи в себе жертвеност, грижа, помощ, състрадание и живее, отдавайки своите физически, душевни и духовни сили. Жената, чувстваща себе си вълшебница, винаги е отпусната и спокойна.
На вашето утвърдително-въпросително изложение отговорих в първата част на книгата. Позволете ми сега да не кажа нищо.
Ако Бог е създал света такъв, че мъжът и жената, стремейки се да опознаят взаимно природата си, трябва да опознаят собствената си природа, то възможно ли е мъжът да опознае жената, не познавайки женската природа или женското начало в самия себе си? И как е правилно да се изгради самият процес на опознаване на природата на жената?
Не само е възможно, но е и необходимо. Мъжът трябва да сформира в себе си енергийна матка.
По график времето за въпроси изтече, но статията ви ме вкара в шоково състояние, просто някакъв енергиен микровзрив, който ми е трудно да обясня. Имам въпроси:
а) Относно типовете жени: как да определим своя тип? Мога ли в своя многолик свят да открия и да видя все пак себе си? Разбирам, че да го направя мога единствено аз самата, и с патерици също може… Просто толкова илюзии по повод на собствената ми същност, персона. Ако се спусна надълбоко – унижение, неразбиране, пустота, абсолютно нищо. Възможно е там всичко да е съвсем по друг начин, и това повърхностно виждане и обсъждане, и въобще, и в частност, там изобщо да няма място...
б) Въпрос за глупавото отношение към самата мен. Това прочетох в друга статия за приемането, но мисля, че има връзка: как да се разделя с това и да общувам със себе си по-честно и обективно?
в) С какви практики може да се изгради връзка със Земята? Често губя усещане, че се намирам тук, но това е индивидуална особеност. Връзката често отсъства напълно... Въпреки че измененията, случващи се със Земята и нейните аспекти, ги чувствам винаги, но това е друго.
г) Относно практиките със стихията на водата: кои от тях са най-подходящи за жените?
През последните седмици разбрах и почувствах, колко прекрасно и необикновено е да си жена.
Вие толкова по женски всичко сте написали, че просто ми се иска да оставя вашия въпрос-разсъждение без коментар. Вие умеете да си поставяте въпроси, да размишлявате върху тях, а освен всичко друго, на вас ви е и добре... така, че няма да ви преча с моите отговори, и без мен ще се справите. А просто ще завърша с вашия въпрос-разсъждение темата «Общи въпроси».
1. Общи въпроси
В КАКВО СЕ СЪСТОИ СЪЩНОСТТА И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ЖЕНАТА? Тези въпроси възникнаха в мен след прочитането на вашата статия, тя ме застави да започна нещо да се съмнявам. Вероятно, използвайки своя опит, вие можете да поставите знак на равенство между власт, вино, жени, знания като «идеален инструмент за развитие на волята», сравнявайки вкусването на всичко гореспоменато като «основни форми на екстатично преживяване», но... Нима може жената да бъде ограничена от някаква форма? А къде е нейното съдържание? Жената е източник на любов, топлина, хармония и щастие. Любящата жена излъчва аромат на пролет. Тя носи в себе жертвеност, грижа, помощ, състрадание и живее, отдавайки своите физически, душевни и духовни сили. Жената, чувстваща себе си вълшебница, винаги е отпусната и спокойна.
На вашето утвърдително-въпросително изложение отговорих в първата част на книгата. Позволете ми сега да не кажа нищо.
Ако Бог е създал света такъв, че мъжът и жената, стремейки се да опознаят взаимно природата си, трябва да опознаят собствената си природа, то възможно ли е мъжът да опознае жената, не познавайки женската природа или женското начало в самия себе си? И как е правилно да се изгради самият процес на опознаване на природата на жената?
Не само е възможно, но е и необходимо. Мъжът трябва да сформира в себе си енергийна матка.
По график времето за въпроси изтече, но статията ви ме вкара в шоково състояние, просто някакъв енергиен микровзрив, който ми е трудно да обясня. Имам въпроси:
а) Относно типовете жени: как да определим своя тип? Мога ли в своя многолик свят да открия и да видя все пак себе си? Разбирам, че да го направя мога единствено аз самата, и с патерици също може… Просто толкова илюзии по повод на собствената ми същност, персона. Ако се спусна надълбоко – унижение, неразбиране, пустота, абсолютно нищо. Възможно е там всичко да е съвсем по друг начин, и това повърхностно виждане и обсъждане, и въобще, и в частност, там изобщо да няма място...
б) Въпрос за глупавото отношение към самата мен. Това прочетох в друга статия за приемането, но мисля, че има връзка: как да се разделя с това и да общувам със себе си по-честно и обективно?
в) С какви практики може да се изгради връзка със Земята? Често губя усещане, че се намирам тук, но това е индивидуална особеност. Връзката често отсъства напълно... Въпреки че измененията, случващи се със Земята и нейните аспекти, ги чувствам винаги, но това е друго.
г) Относно практиките със стихията на водата: кои от тях са най-подходящи за жените?
През последните седмици разбрах и почувствах, колко прекрасно и необикновено е да си жена.
Вие толкова по женски всичко сте написали, че просто ми се иска да оставя вашия въпрос-разсъждение без коментар. Вие умеете да си поставяте въпроси, да размишлявате върху тях, а освен всичко друго, на вас ви е и добре... така, че няма да ви преча с моите отговори, и без мен ще се справите. А просто ще завърша с вашия въпрос-разсъждение темата «Общи въпроси».
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (65)
2. Практиката
Въпрос за развитието в социума.
Разкажете, моля ви, за плюсовете и минусите в постигането на безсмъртие.
Ако този въпрос ми го беше задал мъж, щях да се разсмея, но вие сте жена и затова смирено отговарям: има и плюсове, има и минуси – плюсове за социума и минуси за безсмъртния. И «двойка» с голям минус за мен, че му отговарям на всеослушание.
Представете си, че този въпрос го прочете някаква жизнена активистка, която няма и представа от съществуването на огромен пласт знания, свързани с него, че съществуват книги-жития на безсмъртни, където са фиксирани факти за конкретни хора, достигнали това състояние, и че всичко това се явява предмет на сериозно изучаване в Индия, Китай, Япония, и че също така този въпрос се е изучавал и документирал в Древен Египет и предколумбова Америка...
Какво ще си помисли подобна жена, възпитана да получава информация, а не знания, да разчита на нечие мнение, а не на собствения си анализ, да се води от реакциите си, а не от конкретен опит в практиките, разкриващи по този въпрос поне известна степен на усещания? Какво ще си помисли – че вие сте ненормална и се обръщате към някакъв тип с въпрос, който лежи извън границата на нейните определения, а още по-малко от самото му разбиране.
Как може да постигнете нещо в среда, която е функционира хаотично? По никакъв начин!
Значи, или трябва кротко да съществувате, без да парадирате с подобни неща и да се посветите в изучаването на поставения пред вас въпрос (като прилежен студент в институт), или да продължите да лъжете себе си, че нещо ви пречи. Впрочем, ако изобщо нещо ни пречи, преди всичко това сме самите ние. Да се прехвърля отговорността за нашата неадекватност върху социума не си струва, даже и по въпроса за
безсмъртието. Развитието е развитие и в Африка, а къде би могло да ви отведе – това е следващ въпрос. Важно е, в настоящия момент да се ориентирате не толкова към безсмъртие, колкото към човечност.
2. Практиката
Въпрос за развитието в социума.
Разкажете, моля ви, за плюсовете и минусите в постигането на безсмъртие.
Ако този въпрос ми го беше задал мъж, щях да се разсмея, но вие сте жена и затова смирено отговарям: има и плюсове, има и минуси – плюсове за социума и минуси за безсмъртния. И «двойка» с голям минус за мен, че му отговарям на всеослушание.
Представете си, че този въпрос го прочете някаква жизнена активистка, която няма и представа от съществуването на огромен пласт знания, свързани с него, че съществуват книги-жития на безсмъртни, където са фиксирани факти за конкретни хора, достигнали това състояние, и че всичко това се явява предмет на сериозно изучаване в Индия, Китай, Япония, и че също така този въпрос се е изучавал и документирал в Древен Египет и предколумбова Америка...
Какво ще си помисли подобна жена, възпитана да получава информация, а не знания, да разчита на нечие мнение, а не на собствения си анализ, да се води от реакциите си, а не от конкретен опит в практиките, разкриващи по този въпрос поне известна степен на усещания? Какво ще си помисли – че вие сте ненормална и се обръщате към някакъв тип с въпрос, който лежи извън границата на нейните определения, а още по-малко от самото му разбиране.
Как може да постигнете нещо в среда, която е функционира хаотично? По никакъв начин!
Значи, или трябва кротко да съществувате, без да парадирате с подобни неща и да се посветите в изучаването на поставения пред вас въпрос (като прилежен студент в институт), или да продължите да лъжете себе си, че нещо ви пречи. Впрочем, ако изобщо нещо ни пречи, преди всичко това сме самите ние. Да се прехвърля отговорността за нашата неадекватност върху социума не си струва, даже и по въпроса за
безсмъртието. Развитието е развитие и в Африка, а къде би могло да ви отведе – това е следващ въпрос. Важно е, в настоящия момент да се ориентирате не толкова към безсмъртие, колкото към човечност.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне🎥 Лекция «Как правилно да се обучаваме»
🎞 Вижте цялата лекция...
видео лекция с Олег Черне
Лекцията беше проведена по време на програмата Дълголетие. Учението на безсмъртния Лан Цайхе 2023, България🎞 Вижте цялата лекция...
МЕТОД (71)
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Ритъмът
Ритъмът е изразяване и определяне на вече набрани показатели. Ритъмът винаги е цялост, а целостта не винаги е правилна. Тя може да изразява сравнително по-ниски показатели, характерни за пространството.
Да вземем за пример неравнобедрения триъгълник. Ако впишем в него сфера, тя ще бъде цяла по отношение на себе си, но няма да бъде цяла по отношение на площта, на обема на триъгълника. Излиза, че всяко изразяване на целостта на кръга в триъгълника няма да бъде изразяване на целостта на самия триъгълник.
При това триъгълника ще се опира на целостта на кръга, но няма да има цялостна реализация, тъй като в него ще могат да се впишат още ред окръжности, всяка от които ще има своя собствена сила. И те могат да бъдат обединени само чрез трета сила.
Да вземем за пример ритъма на салсата – раз-два, раз-два-три. Тук обединяваме ритъма на правоъгълника с ритъма на равнобедрения триъгълник и получаваме връзки, при които всичко зависи само от това, доколко самите ние сме цялостна фигура.
С други думи, когато търсим основата на ритъма, трябва да опознаем „матката му“. Тук нещата са като при жените: ако жената има съвършена матка, тя определя пълния цикъл на циркулиране на енергията. Ако в матката има нарушения, при жената се получава или засилване, или отслабване на циркулирането. Тоест ритъмът зависи физиологически от фигурата и силата на матката. Само, че при жените матката е орган, а при фигурата – ъгъл. Всъщност матката е сферата, която фиксира ъгъла на въздействие, а не определена фигура.
Психология на възприятието за ритъм
Ритъмът определя качеството на контактуване на човека с околните, а и със самия себе си. Ако ритъмът се забави или ускори по отношение на личностното, човек ще загуби контакт не само с околните, но и със самия себе си. Следователно съзнанието, енергията и тялото не участват в личностния процес на развитие, а всъщност следват условията на ритъма, който налага характерна реакция спрямо себе си.
Реалната ценност на живота ни се засилва, когато развиваме онова, на което сме носители, а не онова, на което отговаряме. Тук важно е не личностното ни качество, важно е да влезем във взаимодействие с него. Само така ще можем да се задълбочим в познанието, а не да го разширяваме.
Знанието за живота и битуването в живота са напълно различни неща. Ако не се сприятелим със себе си, ще останем не само неспособни да се уплътним, но всъщност ще разредим себе си и ще се лишим от жизнените си свойства. Човечеството отдавна се е гмурнало в безличностно съществуване (което се е случило в резултат на ритъма), като при това вниманието и наблюдението му (не става дума дори за съсредоточаването) не узряват в съответствие с процесите, в които сме въвлечени.
В това състояние на неузряване и несъответствие на ритъма спрямо вътрешните процеси – дишането и осмислянето – човек всъщност сам се лишава и от правото да се нарича човек. Той може да бъде част от компютър, част от машина, изобщо част от процесите, които регулират поведението на нещо с образа на човек, но същевременно може единствено да реагира афектно на онова, което прави, на онова, което гледа, и т.н.
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Ритъмът
Ритъмът е изразяване и определяне на вече набрани показатели. Ритъмът винаги е цялост, а целостта не винаги е правилна. Тя може да изразява сравнително по-ниски показатели, характерни за пространството.
Да вземем за пример неравнобедрения триъгълник. Ако впишем в него сфера, тя ще бъде цяла по отношение на себе си, но няма да бъде цяла по отношение на площта, на обема на триъгълника. Излиза, че всяко изразяване на целостта на кръга в триъгълника няма да бъде изразяване на целостта на самия триъгълник.
При това триъгълника ще се опира на целостта на кръга, но няма да има цялостна реализация, тъй като в него ще могат да се впишат още ред окръжности, всяка от които ще има своя собствена сила. И те могат да бъдат обединени само чрез трета сила.
Да вземем за пример ритъма на салсата – раз-два, раз-два-три. Тук обединяваме ритъма на правоъгълника с ритъма на равнобедрения триъгълник и получаваме връзки, при които всичко зависи само от това, доколко самите ние сме цялостна фигура.
С други думи, когато търсим основата на ритъма, трябва да опознаем „матката му“. Тук нещата са като при жените: ако жената има съвършена матка, тя определя пълния цикъл на циркулиране на енергията. Ако в матката има нарушения, при жената се получава или засилване, или отслабване на циркулирането. Тоест ритъмът зависи физиологически от фигурата и силата на матката. Само, че при жените матката е орган, а при фигурата – ъгъл. Всъщност матката е сферата, която фиксира ъгъла на въздействие, а не определена фигура.
Психология на възприятието за ритъм
Ритъмът определя качеството на контактуване на човека с околните, а и със самия себе си. Ако ритъмът се забави или ускори по отношение на личностното, човек ще загуби контакт не само с околните, но и със самия себе си. Следователно съзнанието, енергията и тялото не участват в личностния процес на развитие, а всъщност следват условията на ритъма, който налага характерна реакция спрямо себе си.
Реалната ценност на живота ни се засилва, когато развиваме онова, на което сме носители, а не онова, на което отговаряме. Тук важно е не личностното ни качество, важно е да влезем във взаимодействие с него. Само така ще можем да се задълбочим в познанието, а не да го разширяваме.
Знанието за живота и битуването в живота са напълно различни неща. Ако не се сприятелим със себе си, ще останем не само неспособни да се уплътним, но всъщност ще разредим себе си и ще се лишим от жизнените си свойства. Човечеството отдавна се е гмурнало в безличностно съществуване (което се е случило в резултат на ритъма), като при това вниманието и наблюдението му (не става дума дори за съсредоточаването) не узряват в съответствие с процесите, в които сме въвлечени.
В това състояние на неузряване и несъответствие на ритъма спрямо вътрешните процеси – дишането и осмислянето – човек всъщност сам се лишава и от правото да се нарича човек. Той може да бъде част от компютър, част от машина, изобщо част от процесите, които регулират поведението на нещо с образа на човек, но същевременно може единствено да реагира афектно на онова, което прави, на онова, което гледа, и т.н.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне🎥 Лекция «Съзнание и подсъзнание в даоистката алхимия»
🎞 Вижте цялата лекция...
видео лекция с Олег Черне
Лекцията беше проведена по време на програмата Дълголетие. Учението на безсмъртния Лан Цайхе 2023, България🎞 Вижте цялата лекция...
🎥 Лекция «Лекар, но не точно»
🎞 Вижте цялата лекция...
видео лекция с Олег Черне
Лекцията беше проведена по време на програмата Дълголетие. Учението на безсмъртния Лан Цайхе 2023, България🎞 Вижте цялата лекция...
🎥 Откъс от лекция «Изкуство за построяване на геометрията на тялото»
Даоистката традиция учи как постепенно да се заменят обичайните физически усилия с енергийни, като този процес изисква наличие на събрана геометрия на тялото.
🎞 Виж откъса от лекция...
👉 Купи и чуй цялата лекция от тук
видео лекция с Олег Черне
Развиването на геометрията на тялото създава по-добри условия за усвояване и натрупване на енергията и повишава способността за контролиране на нейното вътрешно движение.Даоистката традиция учи как постепенно да се заменят обичайните физически усилия с енергийни, като този процес изисква наличие на събрана геометрия на тялото.
🎞 Виж откъса от лекция...
👉 Купи и чуй цялата лекция от тук
🎥 Лекция «Знанието на малката дъщеря Дуй»
🎞 Вижте цялата лекция...
програма Дълголетие | Олег Черне
Лекцията беше проведена по време на програмата Дълголетие. Учението на безсмъртния Лан Цайхе 2023, България🎞 Вижте цялата лекция...
🎥 Лекция «Знанието на средната дъщеря Ли»
🎞 Вижте цялата лекция...
програма Дълголетие | Олег Черне
Лекцията беше проведена по време на програмата Дълголетие. Учението на безсмъртния Лан Цайхе 2023, България🎞 Вижте цялата лекция...
🎥 Откъс от лекцията «Сърцето на съвършената истина»
🎞 Вижте откъса от лекцията...
👉Цялата лекция може да закупите от тук.
лекция с Олег Черне
Сърцето на Съвършената истина (Съвършената мъдрост) е състояние на висше удовлетворение от земния живот. То не пречи и не отклонява от пътя, а го поддържа и напълва. Сърцето на Съвършената мъдрост изповядва висши принципи и формира съвсем различна реалност, основана на преживяванията на пътя.🎞 Вижте откъса от лекцията...
👉Цялата лекция може да закупите от тук.
Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (66)
2. Практиката
Въпрос за развитието в социума.
Разкажете, моля ви, за плюсовете и минусите в постигането на безсмъртие.
Едва когато започнете да научавате законите на движението, принципите на движението (пропорция, ос, възвратност), като използвате и последователността на тези движения, това ще ви доведе до любопитното откритие, че танцът ви дава преживявания, които не сте чувствали дотогава. На практика не танцът ви дава тези усещания, а вашето пребиваване в танца, т. е. вашето преживяване на ритъма.
Оказва се, че ритъмът е някакъв ключ, който ви разкрива нови усещания в познаването на вас самите. Но нима това не е естествено!? От момента на зачеването до момента на раждането зародишът трябва напълно да се формира, и ако всички енергетически процеси протекат без нарушения, то след девет месеца е завършено формирането на човека. И това важи за всяко нещо, ако го разглеждаме като обемна конструкция.
Ритъмът притежава свои закони и е нужно те да бъдат изучени. Но на практика ритъмът би могъл да бъде разбран единствено чрез задаване на някаква последователност в процеса на изучаване. Или с други думи – необходимо е да бъде използван външен ритъм, за да бъде осъзнат вътрешния. Това безусловно ще ви доведе до нови открития и понятия, които след това ще ви позволят да съпоставите своя вътрешен ритъм с външния. В момента, в който се приближите до въпроса за съответствието, вие ще можете да почувствате реално връзката между вашия организъм и Вселената. Вие просто ще чувствате това физически, и тогава ритмите на Земята и Луната ще престанат да бъдат за вас нещо абстрактно.
В същото време, държа да ви предупредя, че всичко това не е толкова просто. Ограничеността на съзнанието и тялото ви се намира в пространство, което също притежава свой собствен ритъм. И в началото трябва да се «освободите» от влиянието му, да «размразите» съзнанието и тялото си. Ако все още не сте навършили 28 – 30 години, вие сте обречени на несъгласие с моето изложение. И това не означава, че не сте съгласни с мен на ниво съзнание.
Вие няма да бъдете съгласни с мен и чрез тялото си, и това е свързано с факта, че преди тази възраст вашето тяло (а като следствие – и съзнанието) физиологически се стреми да консумира, а не да проявява и то в този ритъм, към който вече е привикнало и който вие не разбирате, понеже той не е реално опознат и прочувстван от вас. По тази причина съзнанието ви няма да позволи да въвлечете тялото си в процес на цялостно построяване. Това е като да дадете на едно гладно дворно куче паница с месо и да го посъветвате: «Рокси, моля те, яж и дъвчи по-бавно». Ако сте над 28 – 30 години, вашето тяло вече е уморено да съществува в стрес, както и съзнанието ви. Това не означава, че сте престанали да бъдете като онзи «Рокси». Това просто значи, че има шанс да ме разберете, тъй като е дошло време «да се спрете».
И стигаме до следното: или да се отдадете на законите на консумацията и да не мислите за нищо до 25 – 30 години, а след тази възраст да се отдадете на пиянство, или да разберете, че на 30 години животът не свършва, а тепърва започва. Но това е, при условие че не сте позволили на «Рокси»-то в себе си да ви погълне и обземе до такава степен, че мързелът вече да не ви позволява да си напрегнете мозъка повече от един оборот. В случая, това е същото, като да се качите в автомобила и да погледнете в огледалото, предназначено да ви помогне да се ориентирате в пътната обстановка, а в него вие да виждате единствено собственото си отражение. Така че, да познаете своя личен ритъм не е достатъчно да се качите на колата и да потеглите, а трябва да умеете да съобразявате собственото си движение с обкръжението си, иначе далече няма да стигнете.
2. Практиката
Въпрос за развитието в социума.
Разкажете, моля ви, за плюсовете и минусите в постигането на безсмъртие.
Едва когато започнете да научавате законите на движението, принципите на движението (пропорция, ос, възвратност), като използвате и последователността на тези движения, това ще ви доведе до любопитното откритие, че танцът ви дава преживявания, които не сте чувствали дотогава. На практика не танцът ви дава тези усещания, а вашето пребиваване в танца, т. е. вашето преживяване на ритъма.
Оказва се, че ритъмът е някакъв ключ, който ви разкрива нови усещания в познаването на вас самите. Но нима това не е естествено!? От момента на зачеването до момента на раждането зародишът трябва напълно да се формира, и ако всички енергетически процеси протекат без нарушения, то след девет месеца е завършено формирането на човека. И това важи за всяко нещо, ако го разглеждаме като обемна конструкция.
Ритъмът притежава свои закони и е нужно те да бъдат изучени. Но на практика ритъмът би могъл да бъде разбран единствено чрез задаване на някаква последователност в процеса на изучаване. Или с други думи – необходимо е да бъде използван външен ритъм, за да бъде осъзнат вътрешния. Това безусловно ще ви доведе до нови открития и понятия, които след това ще ви позволят да съпоставите своя вътрешен ритъм с външния. В момента, в който се приближите до въпроса за съответствието, вие ще можете да почувствате реално връзката между вашия организъм и Вселената. Вие просто ще чувствате това физически, и тогава ритмите на Земята и Луната ще престанат да бъдат за вас нещо абстрактно.
В същото време, държа да ви предупредя, че всичко това не е толкова просто. Ограничеността на съзнанието и тялото ви се намира в пространство, което също притежава свой собствен ритъм. И в началото трябва да се «освободите» от влиянието му, да «размразите» съзнанието и тялото си. Ако все още не сте навършили 28 – 30 години, вие сте обречени на несъгласие с моето изложение. И това не означава, че не сте съгласни с мен на ниво съзнание.
Вие няма да бъдете съгласни с мен и чрез тялото си, и това е свързано с факта, че преди тази възраст вашето тяло (а като следствие – и съзнанието) физиологически се стреми да консумира, а не да проявява и то в този ритъм, към който вече е привикнало и който вие не разбирате, понеже той не е реално опознат и прочувстван от вас. По тази причина съзнанието ви няма да позволи да въвлечете тялото си в процес на цялостно построяване. Това е като да дадете на едно гладно дворно куче паница с месо и да го посъветвате: «Рокси, моля те, яж и дъвчи по-бавно». Ако сте над 28 – 30 години, вашето тяло вече е уморено да съществува в стрес, както и съзнанието ви. Това не означава, че сте престанали да бъдете като онзи «Рокси». Това просто значи, че има шанс да ме разберете, тъй като е дошло време «да се спрете».
И стигаме до следното: или да се отдадете на законите на консумацията и да не мислите за нищо до 25 – 30 години, а след тази възраст да се отдадете на пиянство, или да разберете, че на 30 години животът не свършва, а тепърва започва. Но това е, при условие че не сте позволили на «Рокси»-то в себе си да ви погълне и обземе до такава степен, че мързелът вече да не ви позволява да си напрегнете мозъка повече от един оборот. В случая, това е същото, като да се качите в автомобила и да погледнете в огледалото, предназначено да ви помогне да се ориентирате в пътната обстановка, а в него вие да виждате единствено собственото си отражение. Така че, да познаете своя личен ритъм не е достатъчно да се качите на колата и да потеглите, а трябва да умеете да съобразявате собственото си движение с обкръжението си, иначе далече няма да стигнете.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (67)
2. Практиката
Интересува ме понятието «ритъм» (вътрешно-индивидуален, социално-външен, ритмите на Земята и Луната), неговото влияние и взаимодействието му с човека.
Построяването на ритъма и разбирането му се опира и на законите за последователност и дисциплина, което безусловно подразбира някакво действие. И от това колко скоро ще започнете да извършвате своите действия качествено, ще зависи и яснотата ви в името на какво ги правите. Ако не разбирате своите действия, вие се вкарвате в една история без начало и без край. А това означава, да вървите по пътя на отрицанието, т. е. – по пътя на самоубеждението, че по-скоро нямате нужда, отколкото, че имате нужда от действие. И колкото по-дълго вършите непонятни за вас действия, толкова по-големи са шансовете да се уморите и да започнете да се убеждавате в тяхната ненужност. Непонятни действия за мен са онези, които не са осъзнати, не са анализирани и не са планирани. От това следва, че за всяко действие са необходими условия, не само външни, но и вътрешни. Така че само с един «гол» интерес няма как да се получи.
Жената има нужда да ѝ бъде ясно предназначението на всяка от практиките ѝ, и какво място заема всяка от тях в цялостният континиум от работа на жената над себе си. Каква е общата цел на практиките? Какво би могла да достигне жената, ако реши да се занимава? Струва ми се, че ако тези моменти са пропуснати, възниква усещането за възприемане на нещо отделно, с прекъсвания и без никаква цялостност.
От предишните ни беседи с вас се оказва, че съществува нещо, което аз наричам «практика». Според мен това «нещо» дава всичко, което пожелаеш, но да започнеш постигането му, трябва да стане ясно дали това е нужно или не, и към какво води всичко това. Въобще, това е единственият начин.
Направо се препотих от мисли какви думи на любов трябва да открия – към практиката ли, към вас ли – за да се съгласите с мен. Всъщност за вас е достатъчно да ви разкажа красиво за това и вие ще сте готови цял живот да гледате сериала «Санта Барбара». Важното е всяка серия да поддържа вашия интерес.
Работата е в това, че аз не си поставям задачата да ви примамя и заставя да практикувате, а просто ценя тези знания, които събирам и изучавам повече от 30 години, и към които европейската цивилизация проявява такова неуважение. Аз просто съм почитател на по-удовлетворяващото и по-качественото съществуване, с една дума – аз съм за интересно пребиваване на тази Земя. А че не можем на това да се обучим бързо, какво да направя!? Аз самият преминах през изключително сериозни сътресения в своите физически и психически състояния преди да придобия вътрешно постоянство и непрестанно усещане за качествено пребиваване във всяка минута.
Ако ние деформираме естествения ритъм на своето развитие, се нарушава дълбочината на възприемане на собствената ни природа и изчезва естествената радост и наслада от живота; ако сме устремени в преследване не на онова, което ни е нужно, може да се каже, че сме попаднали по течението на мътна река, чиято скорост е предопределила възможността да изгубим себе си. В резултат на това сме принудени да се бухнем във водата и да се носим с такава скорост, че да нямаме възможност да помислим как да се измъкнем на брега. А дори и някой да успее да стъпи там, той няма да осъзнае, че вече стъпва по земята, след което отново ще се бухне с много шум и пръски обратно във водата и ще се понесе нататък по течението. По това течение ние даже сме се научили да гледаме напред. А защо пък да не гледаме, когато се носим със 160 км в час по пътя, осеян с остри завои? Но за да започнете реално, отначало трябва да се измъкнете от тази река, после да се научите да живеете в друг ритъм, може би не е толкова интензивен, но вашия, а след това и да го насищате и обогатявате.
2. Практиката
Интересува ме понятието «ритъм» (вътрешно-индивидуален, социално-външен, ритмите на Земята и Луната), неговото влияние и взаимодействието му с човека.
Построяването на ритъма и разбирането му се опира и на законите за последователност и дисциплина, което безусловно подразбира някакво действие. И от това колко скоро ще започнете да извършвате своите действия качествено, ще зависи и яснотата ви в името на какво ги правите. Ако не разбирате своите действия, вие се вкарвате в една история без начало и без край. А това означава, да вървите по пътя на отрицанието, т. е. – по пътя на самоубеждението, че по-скоро нямате нужда, отколкото, че имате нужда от действие. И колкото по-дълго вършите непонятни за вас действия, толкова по-големи са шансовете да се уморите и да започнете да се убеждавате в тяхната ненужност. Непонятни действия за мен са онези, които не са осъзнати, не са анализирани и не са планирани. От това следва, че за всяко действие са необходими условия, не само външни, но и вътрешни. Така че само с един «гол» интерес няма как да се получи.
Жената има нужда да ѝ бъде ясно предназначението на всяка от практиките ѝ, и какво място заема всяка от тях в цялостният континиум от работа на жената над себе си. Каква е общата цел на практиките? Какво би могла да достигне жената, ако реши да се занимава? Струва ми се, че ако тези моменти са пропуснати, възниква усещането за възприемане на нещо отделно, с прекъсвания и без никаква цялостност.
От предишните ни беседи с вас се оказва, че съществува нещо, което аз наричам «практика». Според мен това «нещо» дава всичко, което пожелаеш, но да започнеш постигането му, трябва да стане ясно дали това е нужно или не, и към какво води всичко това. Въобще, това е единственият начин.
Направо се препотих от мисли какви думи на любов трябва да открия – към практиката ли, към вас ли – за да се съгласите с мен. Всъщност за вас е достатъчно да ви разкажа красиво за това и вие ще сте готови цял живот да гледате сериала «Санта Барбара». Важното е всяка серия да поддържа вашия интерес.
Работата е в това, че аз не си поставям задачата да ви примамя и заставя да практикувате, а просто ценя тези знания, които събирам и изучавам повече от 30 години, и към които европейската цивилизация проявява такова неуважение. Аз просто съм почитател на по-удовлетворяващото и по-качественото съществуване, с една дума – аз съм за интересно пребиваване на тази Земя. А че не можем на това да се обучим бързо, какво да направя!? Аз самият преминах през изключително сериозни сътресения в своите физически и психически състояния преди да придобия вътрешно постоянство и непрестанно усещане за качествено пребиваване във всяка минута.
Ако ние деформираме естествения ритъм на своето развитие, се нарушава дълбочината на възприемане на собствената ни природа и изчезва естествената радост и наслада от живота; ако сме устремени в преследване не на онова, което ни е нужно, може да се каже, че сме попаднали по течението на мътна река, чиято скорост е предопределила възможността да изгубим себе си. В резултат на това сме принудени да се бухнем във водата и да се носим с такава скорост, че да нямаме възможност да помислим как да се измъкнем на брега. А дори и някой да успее да стъпи там, той няма да осъзнае, че вече стъпва по земята, след което отново ще се бухне с много шум и пръски обратно във водата и ще се понесе нататък по течението. По това течение ние даже сме се научили да гледаме напред. А защо пък да не гледаме, когато се носим със 160 км в час по пътя, осеян с остри завои? Но за да започнете реално, отначало трябва да се измъкнете от тази река, после да се научите да живеете в друг ритъм, може би не е толкова интензивен, но вашия, а след това и да го насищате и обогатявате.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (72)
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Ритъмът
НАЙ-ОПАСНОТО ЗА ЧОВЕКА Е, ЧЕ СЪЗДАВА РЪКОВОДСТВО ЗА ЖИВОТА СИ, КОЕТО НЕ Е НИЩО ПОВЕЧЕ ОТ ПОРЕДИЦА РЕАКЦИИ И НЕ Е ИСТИНСКИ ЖИВОТ.
По този начин човекът, привикнал да пие кока-кола, дори когато разбере или по-скоро реагира на разбирането, че това е вредно, продължава да я пие.
Нищо не влияе днес върху мисловния процес на човека, тъй като той не мисли, а просто реагира на мисленето. Например често се среща изразът „аз знам“. Знанието обаче е процес, свързан с опита, а не отговор на поставен въпрос. То не може да се декларира, а може единствено да се следва. Знанието винаги е въвлечено в ритъм.
Ритъмът е формата на всичко. Ако го разбираме, тогава изживяваме минимално времето или максимално – пространството. Ако не го разбираме, то тогава сме временна форма на чужд за природата ни ритъм. Ето защо за хората днес е интересно да живеят живота на други хора, да им дават съвети, независимо дали те са необходими, или не.
По този начин ритъмът в процеса на еволюцията е формирал своя психология – радост, тъга и пр., която определя живота на повечето земни жители. Човек трябва най-малкото да се научи да влиза в контакт с онова, което наблюдава или върху което внимава, защото в противен случай е обречен да стигне до задънена улица.
Ритъмът е знание за преживяванията
Знанието представлява преди всичко умение да се класифицира онова, върху което се фокусираме. Фокусирането се отличава от реагирането с това, че съзнанието ни е насочено към предмета на вниманието ни и го удържа, като така се ангажират вътрешните ресурси на усилие, които всъщност обезпечават фокусирането.
Развитието на фокусирането е невъзможно без ритъма. Това е импулс, който първоначално се тренира, а след това се превръща в естествена функция. Този импулс, от една страна, преминава във формата на безусловния рефлекс, а от друга, продължава да бъде функция, подлежаща на развитие (фокусът е основата на съсредоточаването, съсредоточаването е основата на концентрацията).
Най-важното е това, че фокусирането създава и структурира процеси, които не се подчиняват на времето, макар и да се обозначават чрез него, а зависят единствено от силата на функцията на опита. Тази сила се подчинява на структурата на пространството (което тази сила създава), т.е. на определен енергиен модел, способен да регулира работата на мозъка.
Самият строеж на тази структура има определен ритъм и впоследствие го изразява. Следователно опитът и ритъмът имат един корен. Ето защо, когато говорим за ритъм, правим разлика между временно (усещане), пространствено (чувство, емоция) или ритмично разбиране (опит). Това означава, че за човека понятието ритъм се свежда или до определяне на реакцията на ритъма, или до умението да живее в него.
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Ритъмът
НАЙ-ОПАСНОТО ЗА ЧОВЕКА Е, ЧЕ СЪЗДАВА РЪКОВОДСТВО ЗА ЖИВОТА СИ, КОЕТО НЕ Е НИЩО ПОВЕЧЕ ОТ ПОРЕДИЦА РЕАКЦИИ И НЕ Е ИСТИНСКИ ЖИВОТ.
По този начин човекът, привикнал да пие кока-кола, дори когато разбере или по-скоро реагира на разбирането, че това е вредно, продължава да я пие.
Нищо не влияе днес върху мисловния процес на човека, тъй като той не мисли, а просто реагира на мисленето. Например често се среща изразът „аз знам“. Знанието обаче е процес, свързан с опита, а не отговор на поставен въпрос. То не може да се декларира, а може единствено да се следва. Знанието винаги е въвлечено в ритъм.
Ритъмът е формата на всичко. Ако го разбираме, тогава изживяваме минимално времето или максимално – пространството. Ако не го разбираме, то тогава сме временна форма на чужд за природата ни ритъм. Ето защо за хората днес е интересно да живеят живота на други хора, да им дават съвети, независимо дали те са необходими, или не.
По този начин ритъмът в процеса на еволюцията е формирал своя психология – радост, тъга и пр., която определя живота на повечето земни жители. Човек трябва най-малкото да се научи да влиза в контакт с онова, което наблюдава или върху което внимава, защото в противен случай е обречен да стигне до задънена улица.
Ритъмът е знание за преживяванията
Знанието представлява преди всичко умение да се класифицира онова, върху което се фокусираме. Фокусирането се отличава от реагирането с това, че съзнанието ни е насочено към предмета на вниманието ни и го удържа, като така се ангажират вътрешните ресурси на усилие, които всъщност обезпечават фокусирането.
Развитието на фокусирането е невъзможно без ритъма. Това е импулс, който първоначално се тренира, а след това се превръща в естествена функция. Този импулс, от една страна, преминава във формата на безусловния рефлекс, а от друга, продължава да бъде функция, подлежаща на развитие (фокусът е основата на съсредоточаването, съсредоточаването е основата на концентрацията).
Най-важното е това, че фокусирането създава и структурира процеси, които не се подчиняват на времето, макар и да се обозначават чрез него, а зависят единствено от силата на функцията на опита. Тази сила се подчинява на структурата на пространството (което тази сила създава), т.е. на определен енергиен модел, способен да регулира работата на мозъка.
Самият строеж на тази структура има определен ритъм и впоследствие го изразява. Следователно опитът и ритъмът имат един корен. Ето защо, когато говорим за ритъм, правим разлика между временно (усещане), пространствено (чувство, емоция) или ритмично разбиране (опит). Това означава, че за човека понятието ритъм се свежда или до определяне на реакцията на ритъма, или до умението да живее в него.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (68)
2. Практиката
Интересува ме понятието «ритъм» (вътрешно-индивидуален, социално-външен, ритмите на Земята и Луната), неговото влияние и взаимодействието му с човека.
Представете си, че сте завъртели силно пумпал, а след това започнете да му крещите: «Спри, спри!». Така че трябва да си поставяте въпрос не за яснота в практиката, а за яснота на личното ви отношение към развитието. Практиката е комплекс от мерки, а не някакъв «фокусен трик», както я възприемат мнозина. Практиката е система, която трябва да се опира като минимум на законите на ритъма, а като максимум – на знанието за тези закони. Да, практиката притежава своята последователност, и аз например постоянно ви я посочвам: възстановете нормалното състояние на матката си, нейните връзки с вътрешните органи, усилете съзнанието си. Но тази последователност трябва да присъства във всяко действие, а не просто в правенето на един комплекс за укрепване на матката. Всъщност работата не е в комплекса, а във възможността да се реализира поставената в него задача. По тази причина, обучавайки се, трябва да се опирате не на разни названия, а на задачите, които ви предстои да решите, както и на оценката на състоянието ви по време на решаване на дадените задачи.
Така че в случая въпросът се отнася не толкова до практиката, а по-скоро до системата и до този, който я преподава, както и разбира се, до вас самата. По принцип, не е важно с какво се занимавате, важно е да се опитате да се ориентирате и да постигнете взаимодействие с трите основни формули на практиката – със съзнанието, с енергията и с тялото. Именно с трите едновременно, не позволявайки при това на нито едното да излъже другото. Иначе какво се получава? Или развиваме мозъка, губейки енергия, или развиваме енергията, губейки тялото, или развиваме тялото, губейки мозъка.
А как да съединим всичко това? В това именно е и изкуството на практиката. Единствено след като съединим трите компонента в едно, можем да говорим за цялостен вид на системата. Как можем да я видим по по-различен начин? Да я чуем? Това не е достатъчно. Да я почувстваме? Не е достатъчно. Да познаем формата? Също не е достатъчно. Само всичко това когато е заедно може да заработи. Както жената, така и мъжът, когато започват да се занимават, придобиват само инструмента, с който да отворят ковчежето. Така че каквото и да правите, а някои неща винаги ще бъдат пропуснати, няма да се получи, докато не се събере целия конструктор.
Кое е за предпочитане – да се занимаваме с даоистки практики самостоятелно в индивидуален режим, или в група?
И едната, и другата форма е необходима, от гледна точка на разликата в ритъма и енергийното поле. Ако имате възможност да се занимавате в група, задължително я използвайте, но не трябва от това да пострадат индивидуалните ви занимания.
Влияе ли на алхимичния процес, протичащ в тялото на практикуващата жена взаимодействието (включително сексуалното) с партньор, който не се занимава с даоистки практики? По какъв начин?
P. S. Раждането на дете не се явява цел на взаимоотношенията.
Ако зачеването на дете не се явява цел на взаимодействието – не влияе, но при условие че партньорът е във възбудено състояние не по-малко от час. Това е минималното време за преработване на грубата енергия. Сексуалните отношения трябва да се не по-често от 2 – 3 пъти седмично.
Много трудно запомням последователността на практиките. Аз въобще трудно помня, но затова пък лесно забравям. Какво може да се направи по въпроса?
Запомнянето е процес, който се опира на способността да се запомни и възпроизведе информация с мозъка, тялото и енергията. Нарушенията в една от тези сфери усложнява процеса на запомняне. Но след като говорим конкретно за последователността на практиката, то в този случай проблемът е в тялото, което засега не разбира кинематиката на движението, а затова и не може да я възпроизведе. Трябва да се започне с прости комплекси, които регулярно да повтаряте, които да ви доведат до единство в самото тяло, за да може то да запомня.
2. Практиката
Интересува ме понятието «ритъм» (вътрешно-индивидуален, социално-външен, ритмите на Земята и Луната), неговото влияние и взаимодействието му с човека.
Представете си, че сте завъртели силно пумпал, а след това започнете да му крещите: «Спри, спри!». Така че трябва да си поставяте въпрос не за яснота в практиката, а за яснота на личното ви отношение към развитието. Практиката е комплекс от мерки, а не някакъв «фокусен трик», както я възприемат мнозина. Практиката е система, която трябва да се опира като минимум на законите на ритъма, а като максимум – на знанието за тези закони. Да, практиката притежава своята последователност, и аз например постоянно ви я посочвам: възстановете нормалното състояние на матката си, нейните връзки с вътрешните органи, усилете съзнанието си. Но тази последователност трябва да присъства във всяко действие, а не просто в правенето на един комплекс за укрепване на матката. Всъщност работата не е в комплекса, а във възможността да се реализира поставената в него задача. По тази причина, обучавайки се, трябва да се опирате не на разни названия, а на задачите, които ви предстои да решите, както и на оценката на състоянието ви по време на решаване на дадените задачи.
Така че в случая въпросът се отнася не толкова до практиката, а по-скоро до системата и до този, който я преподава, както и разбира се, до вас самата. По принцип, не е важно с какво се занимавате, важно е да се опитате да се ориентирате и да постигнете взаимодействие с трите основни формули на практиката – със съзнанието, с енергията и с тялото. Именно с трите едновременно, не позволявайки при това на нито едното да излъже другото. Иначе какво се получава? Или развиваме мозъка, губейки енергия, или развиваме енергията, губейки тялото, или развиваме тялото, губейки мозъка.
А как да съединим всичко това? В това именно е и изкуството на практиката. Единствено след като съединим трите компонента в едно, можем да говорим за цялостен вид на системата. Как можем да я видим по по-различен начин? Да я чуем? Това не е достатъчно. Да я почувстваме? Не е достатъчно. Да познаем формата? Също не е достатъчно. Само всичко това когато е заедно може да заработи. Както жената, така и мъжът, когато започват да се занимават, придобиват само инструмента, с който да отворят ковчежето. Така че каквото и да правите, а някои неща винаги ще бъдат пропуснати, няма да се получи, докато не се събере целия конструктор.
Кое е за предпочитане – да се занимаваме с даоистки практики самостоятелно в индивидуален режим, или в група?
И едната, и другата форма е необходима, от гледна точка на разликата в ритъма и енергийното поле. Ако имате възможност да се занимавате в група, задължително я използвайте, но не трябва от това да пострадат индивидуалните ви занимания.
Влияе ли на алхимичния процес, протичащ в тялото на практикуващата жена взаимодействието (включително сексуалното) с партньор, който не се занимава с даоистки практики? По какъв начин?
P. S. Раждането на дете не се явява цел на взаимоотношенията.
Ако зачеването на дете не се явява цел на взаимодействието – не влияе, но при условие че партньорът е във възбудено състояние не по-малко от час. Това е минималното време за преработване на грубата енергия. Сексуалните отношения трябва да се не по-често от 2 – 3 пъти седмично.
Много трудно запомням последователността на практиките. Аз въобще трудно помня, но затова пък лесно забравям. Какво може да се направи по въпроса?
Запомнянето е процес, който се опира на способността да се запомни и възпроизведе информация с мозъка, тялото и енергията. Нарушенията в една от тези сфери усложнява процеса на запомняне. Но след като говорим конкретно за последователността на практиката, то в този случай проблемът е в тялото, което засега не разбира кинематиката на движението, а затова и не може да я възпроизведе. Трябва да се започне с прости комплекси, които регулярно да повтаряте, които да ви доведат до единство в самото тяло, за да може то да запомня.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне