МЕТОД (66)
6.8. Методът „Небесни Писмена“ или Изкуството за Развиване на концентрация
Съзнанието – управител на духа
Съзнанието и духът – независимо какво значение им придаваме – не са особено значими за човека, докато не придобият форма, тъй като без форма те не могат да бъдат регулирани.
Съзнанието на човека се появява тогава, когато човек започва да разбира геометрията на мозъка. Следователно съзнанието е нещо повече от просто някаква форма на мислене. Така стигаме и до следващата най-важна идея: съзнанието ни всъщност е част от духа ни.
Същевременно наличието на духа само по себе си не предполага възможността човек да го познае. Защото освен, че трябва да се опознае не самият дух, а неговата геометрия, всъщност познаването изисква по-високи характеристики на съзнанието. С други думи, геометрията на мозъка трябва да изпревари геометрията на духа, като по този начин една форма трябва да се съедини с друга форма.
В течение на живота тези форми сякаш се състезават в отношенията си. Затова например в даоистката концептуална схема съзнанието се разглежда като управител на духа. Но ако по природа духът е висшата енергия на човека, то тогава съзнанието в много случаи трябва да издигне собственото си състояние до необходимото ниво.
Ето защо развитието на съзнанието е много важно от гледна точка на укрепването или променянето на идентификационният код. Именно съзнанието подхранва и усъвършенства човешкият дух. Същевременно отначало, то самото трябва да премине през всички тези необходими етапи на развитие – от процесите на захранване и синхронизация да структурирането.
Съзнанието ни е необходимо, за да проявим това, което все още не е проявено. Непроявеният дух не е нищо повече от една пара, която ни храни и изпълва, но е неспособна да постигне по-важните задачи на собствения си растеж – геометричното усъвършенстване, което е невъзможно, ако съзнанието не е развито.
6.8. Методът „Небесни Писмена“ или Изкуството за Развиване на концентрация
Съзнанието – управител на духа
Съзнанието и духът – независимо какво значение им придаваме – не са особено значими за човека, докато не придобият форма, тъй като без форма те не могат да бъдат регулирани.
Съзнанието на човека се появява тогава, когато човек започва да разбира геометрията на мозъка. Следователно съзнанието е нещо повече от просто някаква форма на мислене. Така стигаме и до следващата най-важна идея: съзнанието ни всъщност е част от духа ни.
Същевременно наличието на духа само по себе си не предполага възможността човек да го познае. Защото освен, че трябва да се опознае не самият дух, а неговата геометрия, всъщност познаването изисква по-високи характеристики на съзнанието. С други думи, геометрията на мозъка трябва да изпревари геометрията на духа, като по този начин една форма трябва да се съедини с друга форма.
В течение на живота тези форми сякаш се състезават в отношенията си. Затова например в даоистката концептуална схема съзнанието се разглежда като управител на духа. Но ако по природа духът е висшата енергия на човека, то тогава съзнанието в много случаи трябва да издигне собственото си състояние до необходимото ниво.
Ето защо развитието на съзнанието е много важно от гледна точка на укрепването или променянето на идентификационният код. Именно съзнанието подхранва и усъвършенства човешкият дух. Същевременно отначало, то самото трябва да премине през всички тези необходими етапи на развитие – от процесите на захранване и синхронизация да структурирането.
Съзнанието ни е необходимо, за да проявим това, което все още не е проявено. Непроявеният дух не е нищо повече от една пара, която ни храни и изпълва, но е неспособна да постигне по-важните задачи на собствения си растеж – геометричното усъвършенстване, което е невъзможно, ако съзнанието не е развито.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне
Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (60)
1. Общи въпроси
ОМЪЖЕНАТА ЖЕНА, КОЯТО СЕ ЗАЕМА С РАЗВИТИЕТО СИ, ВОЛЮ-НЕВОЛЮ ИЗОСТРЯ ОТНОШЕНИЯТА С МЪЖА СИ. МАЛКО СА МЪЖЕТЕ, КОИТО ЩЕ ВЗЕМАТ ДА СЕ ИНТЕРЕСУВАТ СЕРИОЗНО С КАКВО СЕ ЗАНИМАВА ТЯХНАТА ЖЕНА, ЗА КАКВО И Е ВСИЧКО ТОВА. МОЖЕ БИ ТЯ НАРУШАВА СВОЯ КАРМИЧЕН ДЪЛГ КАТО СЕ ЗАНИМАВА СЪС СЕБЕ СИ, А НЕ СЕ ОТДАВА ИЗЦЯЛО НА СЕМЕЙСТВОТО СИ? И ДОКОЛКО ИЗОБЩО ЖЕНАТА Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ПРИТЕГЛИ МЪЖА СИ ДО СВОЕТО СЪСТОЯНИЕ – КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ЗАНИМАНИЯТА, НЕЙНАТА СИЛА НАРАСТВА, ДОКАТО ТОЙ САМО НЕРВНИЧИ И НЕ МУ Е НУЖНА НИКАКВА ОСЪЗНАТОСТ. КЪДЕ Е ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДЪЛГА КЪМ СЕМЕЙСТВОТО И ДЪЛГА КЪМ СОБСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ?
Всичко това показва, че жената не толкова се въвлича в развитието си, а че просто започва да обръща внимание на по-голямо количество от действията си и тяхното качество. Но това не е още развитие. Реалното развитие е длъжно да усъвършенства не само развиващия се, но и неговото обкръжаващо пространство.
Важното е постепенността и умението да въвлечете (дори и само на ниво информация) не само мъжа си, но и всички останали, които определят вашето жизнено пространство.
Проблемът на жената е в това, че тя не може да се обучава в нормален институт за развитие и затова се налага да използва сурогатни системи. Именно по тази причина винаги ви казвам, че в началото трябва да си купите съответния продукт и да го изучите. И това отново не е развитие – това е набиране на инструментариум, водещ към развитие..
Тук трябва да се постараем да избягваме всякаква пропаганда и агитация, които много лесно могат да подхлъзнат емоционално жената да се заеме с нещо, от което тя, напълно е възможно, още три години (в най-добрия случай) да не добие яснота. И именно тогава възниква напрежение. Поддържайте необходимата дистанция между себе си и този, който ви обучава, докато адекватно и ясно не разберете какво и защо правите. Всяко развитие в началото е подмяна на едни понятия с други. И докато тази подмяна протича – обучение няма.
А нашето собственото развитие е преди всичко дълг пред собствените ни деца. Един образован и развиващ се родител би могъл да е единствено от полза за децата си. Но тук стои въпросът – кое можем да считаме за развитие. Затова е по-добре в началото да гледаме на всичко това като на някакъв вид усъвършенстване на своята физическа, енергийна и ментална кондиция.
Нито един човек, който не се развива, не би могъл да поеме отговорността за развиването на близките си, в това е и основната карма. Ще ви дам един пример. Аз много пътувам из Русия и постоянно наблюдавам хората. И откривам, че хората не са насочени към изграждане на държавността. И това е на ниво манталитет! Това е истинска беда за държавата, която е «употребявана» от всички, от върховете до низините. Низините са деградирали до скотско състояние и буквално изяждат всичко – себе си, пространството наоколо, земята, водоемите и т.н. Те не са в състояние да развият в себе си никакъв реален интерес и да вникнат в своето предназначение. Извинете, но в техния случай трудът не ги облагородява.
Навсякъде всички искат да грабят, така е построена системата. И нищо не може да се направи по въпроса, ако не се справим с образованието.
1. Общи въпроси
ОМЪЖЕНАТА ЖЕНА, КОЯТО СЕ ЗАЕМА С РАЗВИТИЕТО СИ, ВОЛЮ-НЕВОЛЮ ИЗОСТРЯ ОТНОШЕНИЯТА С МЪЖА СИ. МАЛКО СА МЪЖЕТЕ, КОИТО ЩЕ ВЗЕМАТ ДА СЕ ИНТЕРЕСУВАТ СЕРИОЗНО С КАКВО СЕ ЗАНИМАВА ТЯХНАТА ЖЕНА, ЗА КАКВО И Е ВСИЧКО ТОВА. МОЖЕ БИ ТЯ НАРУШАВА СВОЯ КАРМИЧЕН ДЪЛГ КАТО СЕ ЗАНИМАВА СЪС СЕБЕ СИ, А НЕ СЕ ОТДАВА ИЗЦЯЛО НА СЕМЕЙСТВОТО СИ? И ДОКОЛКО ИЗОБЩО ЖЕНАТА Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ПРИТЕГЛИ МЪЖА СИ ДО СВОЕТО СЪСТОЯНИЕ – КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ЗАНИМАНИЯТА, НЕЙНАТА СИЛА НАРАСТВА, ДОКАТО ТОЙ САМО НЕРВНИЧИ И НЕ МУ Е НУЖНА НИКАКВА ОСЪЗНАТОСТ. КЪДЕ Е ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДЪЛГА КЪМ СЕМЕЙСТВОТО И ДЪЛГА КЪМ СОБСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ?
Всичко това показва, че жената не толкова се въвлича в развитието си, а че просто започва да обръща внимание на по-голямо количество от действията си и тяхното качество. Но това не е още развитие. Реалното развитие е длъжно да усъвършенства не само развиващия се, но и неговото обкръжаващо пространство.
Важното е постепенността и умението да въвлечете (дори и само на ниво информация) не само мъжа си, но и всички останали, които определят вашето жизнено пространство.
Проблемът на жената е в това, че тя не може да се обучава в нормален институт за развитие и затова се налага да използва сурогатни системи. Именно по тази причина винаги ви казвам, че в началото трябва да си купите съответния продукт и да го изучите. И това отново не е развитие – това е набиране на инструментариум, водещ към развитие..
Тук трябва да се постараем да избягваме всякаква пропаганда и агитация, които много лесно могат да подхлъзнат емоционално жената да се заеме с нещо, от което тя, напълно е възможно, още три години (в най-добрия случай) да не добие яснота. И именно тогава възниква напрежение. Поддържайте необходимата дистанция между себе си и този, който ви обучава, докато адекватно и ясно не разберете какво и защо правите. Всяко развитие в началото е подмяна на едни понятия с други. И докато тази подмяна протича – обучение няма.
А нашето собственото развитие е преди всичко дълг пред собствените ни деца. Един образован и развиващ се родител би могъл да е единствено от полза за децата си. Но тук стои въпросът – кое можем да считаме за развитие. Затова е по-добре в началото да гледаме на всичко това като на някакъв вид усъвършенстване на своята физическа, енергийна и ментална кондиция.
Нито един човек, който не се развива, не би могъл да поеме отговорността за развиването на близките си, в това е и основната карма. Ще ви дам един пример. Аз много пътувам из Русия и постоянно наблюдавам хората. И откривам, че хората не са насочени към изграждане на държавността. И това е на ниво манталитет! Това е истинска беда за държавата, която е «употребявана» от всички, от върховете до низините. Низините са деградирали до скотско състояние и буквално изяждат всичко – себе си, пространството наоколо, земята, водоемите и т.н. Те не са в състояние да развият в себе си никакъв реален интерес и да вникнат в своето предназначение. Извинете, но в техния случай трудът не ги облагородява.
Навсякъде всички искат да грабят, така е построена системата. И нищо не може да се направи по въпроса, ако не се справим с образованието.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне
МЕТОД (67)
6.8. Методът „Небесни Писмена“ или Изкуството за Развиване на концентрация
Инструменти за развиване на концентрация
Основният инструмент за развиване на концентрация е умението да удържаме три вида задачи в системата на практическите си действия. Да се съсредоточаваме и фокусираме върху задачите както при концентрирана форма на работата (например при медитативните практики), така и при удържането на задачите по време на построяване на пропорцията и синхронизацията на тялото. С други думи, важно е да разберем усилието на съзнанието както в статичните форми, така и в динамичните. Именно разбирането и удържането на задачите играе ключова роля за действителното развиване на концентрацията.
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Методът на Нефритения император, или Методът на кристализацията, е основан на познанието за ритъма. Това е основният Метод за постигане на безсмъртие. Другото му наименование е Методът на осемте безсмъртни.
Ритъмът
Познанието за ритъма е най-висшето изкуство, което човек може да овладее. И макар, че зависим от ритъма, участваме в него, изразяваме различни ритмични схеми (например на дишане, хранене, мяра на движенията), ние не изразяваме знанието за ритъма.
За всички е ясно, че ритъмът е основата на музиката, нейна мерна единица, но малко хора умеят да преживяват ритъма, малцина разбират, че ритъмът всъщност е умение за отглеждане на усилието. Ритъмът регулира най-висшият процес на превръщане за Земята – кристализацията. Но за да развием у себе си познание за ритъма, първо трябва да се научим да го преживяваме. Именно в това се състои изкуството на Нефритения император.
Трябва да признаем, че хората, които създават и изпълняват музика, и дори хората, способни да я възприемат и преживяват, не познават това преживяване, а просто го изразяват, разтваряйки го в емоциите си. А тези, които под влиянието на преживяването преминават към съзерцаването му, си изгубват ума (например Паганини, Шуман, Моцарт).
За опознаването и преживяването на ритъма е необходима геометрия и симетрия – основните елементи на класическия японски танц. Ние можем или да опознаем и овладеем ритъма (а с него и всичките си преживявания, като в този случай ритъмът ще се превърне за нас в строг геометричен модел), или да се разтворим във вибрациите и колебанията, превръщайки се в част от музикалния или танцувален образ.
6.8. Методът „Небесни Писмена“ или Изкуството за Развиване на концентрация
Инструменти за развиване на концентрация
Основният инструмент за развиване на концентрация е умението да удържаме три вида задачи в системата на практическите си действия. Да се съсредоточаваме и фокусираме върху задачите както при концентрирана форма на работата (например при медитативните практики), така и при удържането на задачите по време на построяване на пропорцията и синхронизацията на тялото. С други думи, важно е да разберем усилието на съзнанието както в статичните форми, така и в динамичните. Именно разбирането и удържането на задачите играе ключова роля за действителното развиване на концентрацията.
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Методът на Нефритения император, или Методът на кристализацията, е основан на познанието за ритъма. Това е основният Метод за постигане на безсмъртие. Другото му наименование е Методът на осемте безсмъртни.
Ритъмът
Познанието за ритъма е най-висшето изкуство, което човек може да овладее. И макар, че зависим от ритъма, участваме в него, изразяваме различни ритмични схеми (например на дишане, хранене, мяра на движенията), ние не изразяваме знанието за ритъма.
За всички е ясно, че ритъмът е основата на музиката, нейна мерна единица, но малко хора умеят да преживяват ритъма, малцина разбират, че ритъмът всъщност е умение за отглеждане на усилието. Ритъмът регулира най-висшият процес на превръщане за Земята – кристализацията. Но за да развием у себе си познание за ритъма, първо трябва да се научим да го преживяваме. Именно в това се състои изкуството на Нефритения император.
Трябва да признаем, че хората, които създават и изпълняват музика, и дори хората, способни да я възприемат и преживяват, не познават това преживяване, а просто го изразяват, разтваряйки го в емоциите си. А тези, които под влиянието на преживяването преминават към съзерцаването му, си изгубват ума (например Паганини, Шуман, Моцарт).
За опознаването и преживяването на ритъма е необходима геометрия и симетрия – основните елементи на класическия японски танц. Ние можем или да опознаем и овладеем ритъма (а с него и всичките си преживявания, като в този случай ритъмът ще се превърне за нас в строг геометричен модел), или да се разтворим във вибрациите и колебанията, превръщайки се в част от музикалния или танцувален образ.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне
Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (61)
1. Общи въпроси
Какво всъщност се разбира под образование днес? Информационно потискане, вкарване на човека в някакъв модел. Но дори и този модел да е съвършен, пак е нужен мозък. Иначе човек изпада в животински пориви. И е разбираемо, че когато всички наоколо крадат, най-вероятно и ти ще започнеш по някое време, дори и да не си съгласен със случващото се. И по този начин човек създава около себе си още по-нисше общество. Но основният проблем е, че това нисше общество вече е прекрачило всички «здравни норми». То отдавна не се развива и се е превърнало на тромб в кръвоносната система на държавата.
Разбира се, човека, който се развива, се тормози от това, че е принуждаван някого да излъже или да не си плати данъците. Той е поставен в тези условия на пространството. Но той се огражда от всичко ненужно, не присвоява и не вреди никому. И всичко това би трябвало да е заложено в условията за развитие, както и да е заложено в условията на съществуване на семейството. Това е нашият дълг пред пространството.
Затова, да се разглежда семейството като нещо отделно, е сложно, но можем да го изучаваме като мини пространство. Просто не трябва да се борите, да правите революции, а усъвършенствайте себе си и всичко, което ви заобикаля. В крайна сметка, всички проблеми се крият не толкова в неразбирането, а в неумението и нежеланието за разбиране.
МОЖЕ ЛИ ЖЕНАТА ПО ПЪТЯ НА СВОЕТО РАЗВИТИЕ ДА ДОСТИГНЕ ТАКАВА СТЕПЕН НА САМОДОСТАТЪЧНОСТ, ЧЕ В ЕНЕРГИЕН ПЛАН МЪЖЪТ ДА ПРЕСТАНЕ ДА ПРЕДСТАВЛЯВА ВЪОБЩЕ ИНТЕРЕС ЗА НЕЯ?
Може. Само че не трябва да си поставяте подобни задачи, за да не отидете там, където не трябва. Въобще, за нещо подобно е нужно да измените напълно качеството на своята енергия, а това изисква реални знания. Защо са ви такива тясноспециализирани задачи, когато реално имате нужда от други?
СПОРЕД КАСТАНЕДА ДЕЦАТА ОСТАВЯТ ЕНЕРГИЙНИ БЕЛЕЗИ В СТРУКТУРАТА. ТАКА ЛИ Е?
И ПРЕЧИ ЛИ ДЕТЕТО В ЖЕНСКИЯ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ?
Знаете ли, най-опасното винаги е да се «хвърлят» в пространството подобни твърдения. Първо, вие правилно ли сте разбрали Кастанеда? Аз лично от него не съм чувал такова нещо. Второ – всички жени са различни. И трето – вие наясно ли сте наистина какво е това енергийна структура и следи по нея? Когато някой ви спомене за следи, оставени в Космоса, това буди ли някакви притеснения у вас? А аз бих искал да вметна, че това е доста по-опасно, отколкото онези следи, които вие имате предвид.
Нашата структура е много сложна и докато се намираме във временното пространство, ние му принадлежим. От тази гледна точка, във временното пространство това, което казвате, не е така. В извънвременното пространство съществуват редица условия, но те са важни за тези, които са достигнали състояние на свръхсъзнание. Не съм убеден, че това се отнася за вас в настоящия момент.
Същото е и по въпроса с децата. Тук влияят много неща: кои са родителите, какви са условията на живеене. И, най-важното – какво е качеството на тяхната развитие. Така че най-основният фактор, който ни пречи, се явява нашата глава.
ВСИЧКИ ЖЕНИ МОГАТ ДА БЪДАТ РАЗДЕЛЕНИ НА ЖЕНИ-ЖЕНИ, ЖИВЕЕЩИ ПО ЗАКОНИТЕ НА ЧУВСТВАТА, ЕМОЦИИТЕ И УСЕЩАНИЯТА, И ЖЕНИ-МЪЖЕ, ОПИРАЩИ СЕ В СВОИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА СЪЗНАНИЕТО И ЛОГИКАТА. ПЪРВИТЕ ЧЕСТО СА НЕАДЕКВАТНИ В ДНЕШНИЯ СВЯТ, ВТОРИТЕ СА ОЩЕТЕНИ В СВОЯТА БЕЗЧУВСТВЕНОСТ. КАК ДА НАМЕРИМ ЗЛАТНАТА СРЕДА, УРАВНОВЕСЕНОСТ НА МОЗЪКА И ЧУВСТВАТА? И КАК ДА ДОРАЗВИЕМ ЧУВСТВАТА СИ?
Златната среда за жената е чисто физиологично понятие, което се опира на връзката между матката и мозъка. За да доразвиете чувствата си, трябва да обърнете внимание на своя ритъм на живот. Една жена трябва да има възможност да развива женствеността си.
1. Общи въпроси
Какво всъщност се разбира под образование днес? Информационно потискане, вкарване на човека в някакъв модел. Но дори и този модел да е съвършен, пак е нужен мозък. Иначе човек изпада в животински пориви. И е разбираемо, че когато всички наоколо крадат, най-вероятно и ти ще започнеш по някое време, дори и да не си съгласен със случващото се. И по този начин човек създава около себе си още по-нисше общество. Но основният проблем е, че това нисше общество вече е прекрачило всички «здравни норми». То отдавна не се развива и се е превърнало на тромб в кръвоносната система на държавата.
Разбира се, човека, който се развива, се тормози от това, че е принуждаван някого да излъже или да не си плати данъците. Той е поставен в тези условия на пространството. Но той се огражда от всичко ненужно, не присвоява и не вреди никому. И всичко това би трябвало да е заложено в условията за развитие, както и да е заложено в условията на съществуване на семейството. Това е нашият дълг пред пространството.
Затова, да се разглежда семейството като нещо отделно, е сложно, но можем да го изучаваме като мини пространство. Просто не трябва да се борите, да правите революции, а усъвършенствайте себе си и всичко, което ви заобикаля. В крайна сметка, всички проблеми се крият не толкова в неразбирането, а в неумението и нежеланието за разбиране.
МОЖЕ ЛИ ЖЕНАТА ПО ПЪТЯ НА СВОЕТО РАЗВИТИЕ ДА ДОСТИГНЕ ТАКАВА СТЕПЕН НА САМОДОСТАТЪЧНОСТ, ЧЕ В ЕНЕРГИЕН ПЛАН МЪЖЪТ ДА ПРЕСТАНЕ ДА ПРЕДСТАВЛЯВА ВЪОБЩЕ ИНТЕРЕС ЗА НЕЯ?
Може. Само че не трябва да си поставяте подобни задачи, за да не отидете там, където не трябва. Въобще, за нещо подобно е нужно да измените напълно качеството на своята енергия, а това изисква реални знания. Защо са ви такива тясноспециализирани задачи, когато реално имате нужда от други?
СПОРЕД КАСТАНЕДА ДЕЦАТА ОСТАВЯТ ЕНЕРГИЙНИ БЕЛЕЗИ В СТРУКТУРАТА. ТАКА ЛИ Е?
И ПРЕЧИ ЛИ ДЕТЕТО В ЖЕНСКИЯ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ?
Знаете ли, най-опасното винаги е да се «хвърлят» в пространството подобни твърдения. Първо, вие правилно ли сте разбрали Кастанеда? Аз лично от него не съм чувал такова нещо. Второ – всички жени са различни. И трето – вие наясно ли сте наистина какво е това енергийна структура и следи по нея? Когато някой ви спомене за следи, оставени в Космоса, това буди ли някакви притеснения у вас? А аз бих искал да вметна, че това е доста по-опасно, отколкото онези следи, които вие имате предвид.
Нашата структура е много сложна и докато се намираме във временното пространство, ние му принадлежим. От тази гледна точка, във временното пространство това, което казвате, не е така. В извънвременното пространство съществуват редица условия, но те са важни за тези, които са достигнали състояние на свръхсъзнание. Не съм убеден, че това се отнася за вас в настоящия момент.
Същото е и по въпроса с децата. Тук влияят много неща: кои са родителите, какви са условията на живеене. И, най-важното – какво е качеството на тяхната развитие. Така че най-основният фактор, който ни пречи, се явява нашата глава.
ВСИЧКИ ЖЕНИ МОГАТ ДА БЪДАТ РАЗДЕЛЕНИ НА ЖЕНИ-ЖЕНИ, ЖИВЕЕЩИ ПО ЗАКОНИТЕ НА ЧУВСТВАТА, ЕМОЦИИТЕ И УСЕЩАНИЯТА, И ЖЕНИ-МЪЖЕ, ОПИРАЩИ СЕ В СВОИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА СЪЗНАНИЕТО И ЛОГИКАТА. ПЪРВИТЕ ЧЕСТО СА НЕАДЕКВАТНИ В ДНЕШНИЯ СВЯТ, ВТОРИТЕ СА ОЩЕТЕНИ В СВОЯТА БЕЗЧУВСТВЕНОСТ. КАК ДА НАМЕРИМ ЗЛАТНАТА СРЕДА, УРАВНОВЕСЕНОСТ НА МОЗЪКА И ЧУВСТВАТА? И КАК ДА ДОРАЗВИЕМ ЧУВСТВАТА СИ?
Златната среда за жената е чисто физиологично понятие, което се опира на връзката между матката и мозъка. За да доразвиете чувствата си, трябва да обърнете внимание на своя ритъм на живот. Една жена трябва да има възможност да развива женствеността си.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне
МЕТОД (68)
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Ритъмът
РИТЪМЪТ Е НАЙ-ВИСШАТА ГЕОМЕТРИЯ НА РАЗВИТИЕ, КЪДЕТО МОЖЕМ ДА СЕ РАЗТВОРИМ В ЧЕСТОТИТЕ НА НАШЕТО СЪЩЕСТВОВАНИЕ.
Това е най-висшата способност на мозъка ни. Или по-скоро би трябвало да бъде най-висшата способност, където взаимодействаме с тялото си на нивото на колебанията, управлявайки ги. Когато опознаваме ритъма, трябва да внимаваме да не се поддаваме на емоциите. Трябва да се научим да се задълбочаваме и да усещаме ритъма – това е и основната задача, свързана с опознаването на ритъма.
Ритъма опознаваме, за да опознаем своята истинска природа и след това да се научим да взаимодействаме с най-висшите свойства на нашата вселена, чийто език са кодовете, затворени в един или друг ритъм.
Преживяването на напълването с ритъм е реакция на нашето тяло, дишане и съзнание към определени енергийни връзки, които или водят към нас, или ние сами образуваме. В основата си ритъмът има кожно, мускулно, костно, сухожилно и кръвоносно чувство. След това той има чувство, свързано с движението и с оста (те са осем на брой). И накрая трябва да споменем и пространственото чувство, което е свързано с възможността мозъкът ни да съществува в най-висшите форми (куба и сферата), които могат да съхраняват и преобразуват най-високите честоти. Следователно ние можем да черпим познание и най-вече да управляваме ритъма, като се свържем с домовете на ритъма (които са правилни, съвършени геометрични тела).
Най-важното в познанието за ритъма е телесното му разбиране като най-висше вълнение и преживяване на пространството, което обитаваме. Ние махаме с ръце, вървим, говорим и пр. И всичко това са условия на усилието, което зависи от вътрешния ни ритъм. Ето защо е важно да разбираме как и защо се случва това и да можем да увеличаваме това усилие. С други думи, трябва да разбираме свойствата, благодарение на които живеем и които впоследствие вече трябва да можем да усъвършенстваме.
Животът е своеобразна ритмична рисунка, която можем и трябва да познаваме. И това опознаване започва с най-лесното – с такта, характеризиращ метъра, способността на съзнанието ни да се съсредоточава. Ритъмът представлява синхронизирано мислене, вътрешна реч. Ритъмът не се определя от времето, той се определя от дължината на колебанието на звука. Ако искаме да разберем това колебание, а не да бъдем част от него, ние трябва да преминем от контрол на телесния ритъм към контрол на енергийния, а от енергийния – към умствения.
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Ритъмът
РИТЪМЪТ Е НАЙ-ВИСШАТА ГЕОМЕТРИЯ НА РАЗВИТИЕ, КЪДЕТО МОЖЕМ ДА СЕ РАЗТВОРИМ В ЧЕСТОТИТЕ НА НАШЕТО СЪЩЕСТВОВАНИЕ.
Това е най-висшата способност на мозъка ни. Или по-скоро би трябвало да бъде най-висшата способност, където взаимодействаме с тялото си на нивото на колебанията, управлявайки ги. Когато опознаваме ритъма, трябва да внимаваме да не се поддаваме на емоциите. Трябва да се научим да се задълбочаваме и да усещаме ритъма – това е и основната задача, свързана с опознаването на ритъма.
Ритъма опознаваме, за да опознаем своята истинска природа и след това да се научим да взаимодействаме с най-висшите свойства на нашата вселена, чийто език са кодовете, затворени в един или друг ритъм.
Преживяването на напълването с ритъм е реакция на нашето тяло, дишане и съзнание към определени енергийни връзки, които или водят към нас, или ние сами образуваме. В основата си ритъмът има кожно, мускулно, костно, сухожилно и кръвоносно чувство. След това той има чувство, свързано с движението и с оста (те са осем на брой). И накрая трябва да споменем и пространственото чувство, което е свързано с възможността мозъкът ни да съществува в най-висшите форми (куба и сферата), които могат да съхраняват и преобразуват най-високите честоти. Следователно ние можем да черпим познание и най-вече да управляваме ритъма, като се свържем с домовете на ритъма (които са правилни, съвършени геометрични тела).
Най-важното в познанието за ритъма е телесното му разбиране като най-висше вълнение и преживяване на пространството, което обитаваме. Ние махаме с ръце, вървим, говорим и пр. И всичко това са условия на усилието, което зависи от вътрешния ни ритъм. Ето защо е важно да разбираме как и защо се случва това и да можем да увеличаваме това усилие. С други думи, трябва да разбираме свойствата, благодарение на които живеем и които впоследствие вече трябва да можем да усъвършенстваме.
Животът е своеобразна ритмична рисунка, която можем и трябва да познаваме. И това опознаване започва с най-лесното – с такта, характеризиращ метъра, способността на съзнанието ни да се съсредоточава. Ритъмът представлява синхронизирано мислене, вътрешна реч. Ритъмът не се определя от времето, той се определя от дължината на колебанието на звука. Ако искаме да разберем това колебание, а не да бъдем част от него, ние трябва да преминем от контрол на телесния ритъм към контрол на енергийния, а от енергийния – към умствения.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне
Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (62)
1. Общи въпроси
КОГАТО ЧЕТОХ ВАШАТА КНИГА CODE DE VINO ПРЕДИ ОКОЛО ГОДИНА, В МЕН ВЪЗНИКНА ВЪПРОС ПО ПОВОД НА ГЛАВАТА «РЕКВИЕМ ЗА ЖЕНАТА». ЛИЧНО ЗА МЕН КАТО ЖЕНА ВАШИТЕ РАЗСЪЖДЕНИЯ СА МИ МНОГО ПОНЯТНИ И ПРИЯТНИ. ВСЕ ПАК... ЗАЩО СТЕ НАРЕКЛИ ТАЗИ ГЛАВА «РЕКВИЕМ ЗА ЖЕНАТА»? РЕКВИЕМЪТ, КАКТО Е ИЗВЕСТНО, Е ЗАУПОКОЙНА МОЛИТВА. ТОВА РЕЗУЛТАТ ОТ ВАШИЯ МНОГОГОДИШЕН ОПИТ ЛИ Е? АЗ РАЗБИРАМ, ЧЕ В НАШЕТО «ЖЕНСКО ЦАРСТВО» НЕ ВСИЧКО Е БЛАГОПОЛУЧНО, НО... ТОЛКОВА ЛИ Е НЕСПАСЯЕМО?
Безнадеждни ситуации няма, но времето диктува своите закони. Днес жената е притисната до стената по въпроса за реализацията на нейните физиологични и ментални възможности. Аз не виждам сериозни изследвания и анализ по този въпрос, което практически означава, че развитието на всяка жена се превръща в изключително неин личен жребий. Не стига, че жената се бори за своята природа, за своите отношения, но се налага да се бори и за своето собствено развитие. В подобна ситуация шансовете, меко казано, са изключително малко. А когато иронично нарекох въпросната глава «Реквием», аз всъщност я посветих на тази неголяма група жени, които, независимо от всичко, действат.
КОГАТО ТВЪРДИТЕ, ЧЕ ЖЕНАТА Е ЕДНА ОТ ФОРМИТЕ НА ЕКСТАТИЧНО ПРЕЖИВЯВАНЕ, ИМАТЕ ПРЕДВИД НЕЙНОТО ВЪЗПРИЕМАНЕ ОТ СТРАНА НА МЪЖА ЛИ? А КАКВО Е МЪЖЪТ ЗА ЖЕНАТА? ДОКОЛКО Е РЕАЛНА НУЖДАТА НА ЖЕНАТА ОТ ОТНОШЕНИЕ С МЪЖА?
Не, на първо място – това е природна форма. Жената е затворена физиологична система, която е в състояние да поражда преживявания. Разбира се, за мъжа е добре, ако жената изявява в себе си тази природна форма.
Нуждата на жената от мъжа се определя от общото състояние на нейния чувствено-емоционален апарат. Към това се добавят културологичните, социалните и менталните условия. И в този случай въпросът би трябвало да звучи по-различно. Например така: какъв трябва да бъде мъжът, за да може жената да продължи да се развива с него, а да не се превърне в заложник на неговото ограничено съзнание?
КАКВО Е РАЗВИТИЕ ЗА ЖЕНАТА В УСЛОВИЯТА НА БИЗНЕС СРЕДА?
Развитието винаги се опира на съзнание и метод. В бизнес среда методът е заменен от мениджмънта, който предлага свои схеми за координиране на действия, събития, задачи, финансови потоци и т.н. Трябва просто да се структурира мениджмънта. Съзнанието трябва да се развива, като се опира на някаква схема както външна, така и вътрешна.
Вътрешната схема за жената в този случай е изкуството на поведение, при което тя трябва максимално да съхрани своята женственост, ако тя държи да запази жената в себе си, или може да премине към мъжки път на развитие. Освен това, също определящ е и въпросът за възрастта. Ако все още жената не е навършила 49 години, то е добре да положи старание да удържа някаква пауза и да се научи да си «поеме въздух», преди да вземе някакво решение.
СБЛЪСКАХ СЕ С ТВЪРДЕНИЕТО, ЧЕ В ПАШКУЛА НА ЖЕНАТА, КОЯТО Е РОДИЛА, КАТО СЛЕДСТВИЕ ОСТАВА СЛЕДА. ПО КАКЪВ НАЧИН РАЖДАНИЯТА ВЛИЯЯТ НА ЕНЕРГИЙНАТА СТРУКТУРА НА ЖЕНАТА И КАКВИ ОГРАНИЧЕНИЯ НАЛАГАТ ВЪРХУ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ГИ ЕНЕРГИЙНИ ПРАКТИКИ?
Много е важно този, който говори, да използва при говоренето си думи, които са му понятни. Вие споменавате «пашкул». Това е условно разбиране на енергиен модел на тялото, на матката. Когато една жена роди, тя, разбира се, разширява временното пространство и в този случай има значение и самата жена, и нейното дете. Просто не трябва да се хващате за думи, които не са ви понятни. Докато сме под властта на времевото пространство, всеки има своите собствени ограничения. И преди да сте се ориентирали адекватно в ситуацията, бих ви посъветвал да не се зацепвате към модели, които са ви непонятни.
1. Общи въпроси
КОГАТО ЧЕТОХ ВАШАТА КНИГА CODE DE VINO ПРЕДИ ОКОЛО ГОДИНА, В МЕН ВЪЗНИКНА ВЪПРОС ПО ПОВОД НА ГЛАВАТА «РЕКВИЕМ ЗА ЖЕНАТА». ЛИЧНО ЗА МЕН КАТО ЖЕНА ВАШИТЕ РАЗСЪЖДЕНИЯ СА МИ МНОГО ПОНЯТНИ И ПРИЯТНИ. ВСЕ ПАК... ЗАЩО СТЕ НАРЕКЛИ ТАЗИ ГЛАВА «РЕКВИЕМ ЗА ЖЕНАТА»? РЕКВИЕМЪТ, КАКТО Е ИЗВЕСТНО, Е ЗАУПОКОЙНА МОЛИТВА. ТОВА РЕЗУЛТАТ ОТ ВАШИЯ МНОГОГОДИШЕН ОПИТ ЛИ Е? АЗ РАЗБИРАМ, ЧЕ В НАШЕТО «ЖЕНСКО ЦАРСТВО» НЕ ВСИЧКО Е БЛАГОПОЛУЧНО, НО... ТОЛКОВА ЛИ Е НЕСПАСЯЕМО?
Безнадеждни ситуации няма, но времето диктува своите закони. Днес жената е притисната до стената по въпроса за реализацията на нейните физиологични и ментални възможности. Аз не виждам сериозни изследвания и анализ по този въпрос, което практически означава, че развитието на всяка жена се превръща в изключително неин личен жребий. Не стига, че жената се бори за своята природа, за своите отношения, но се налага да се бори и за своето собствено развитие. В подобна ситуация шансовете, меко казано, са изключително малко. А когато иронично нарекох въпросната глава «Реквием», аз всъщност я посветих на тази неголяма група жени, които, независимо от всичко, действат.
КОГАТО ТВЪРДИТЕ, ЧЕ ЖЕНАТА Е ЕДНА ОТ ФОРМИТЕ НА ЕКСТАТИЧНО ПРЕЖИВЯВАНЕ, ИМАТЕ ПРЕДВИД НЕЙНОТО ВЪЗПРИЕМАНЕ ОТ СТРАНА НА МЪЖА ЛИ? А КАКВО Е МЪЖЪТ ЗА ЖЕНАТА? ДОКОЛКО Е РЕАЛНА НУЖДАТА НА ЖЕНАТА ОТ ОТНОШЕНИЕ С МЪЖА?
Не, на първо място – това е природна форма. Жената е затворена физиологична система, която е в състояние да поражда преживявания. Разбира се, за мъжа е добре, ако жената изявява в себе си тази природна форма.
Нуждата на жената от мъжа се определя от общото състояние на нейния чувствено-емоционален апарат. Към това се добавят културологичните, социалните и менталните условия. И в този случай въпросът би трябвало да звучи по-различно. Например така: какъв трябва да бъде мъжът, за да може жената да продължи да се развива с него, а да не се превърне в заложник на неговото ограничено съзнание?
КАКВО Е РАЗВИТИЕ ЗА ЖЕНАТА В УСЛОВИЯТА НА БИЗНЕС СРЕДА?
Развитието винаги се опира на съзнание и метод. В бизнес среда методът е заменен от мениджмънта, който предлага свои схеми за координиране на действия, събития, задачи, финансови потоци и т.н. Трябва просто да се структурира мениджмънта. Съзнанието трябва да се развива, като се опира на някаква схема както външна, така и вътрешна.
Вътрешната схема за жената в този случай е изкуството на поведение, при което тя трябва максимално да съхрани своята женственост, ако тя държи да запази жената в себе си, или може да премине към мъжки път на развитие. Освен това, също определящ е и въпросът за възрастта. Ако все още жената не е навършила 49 години, то е добре да положи старание да удържа някаква пауза и да се научи да си «поеме въздух», преди да вземе някакво решение.
СБЛЪСКАХ СЕ С ТВЪРДЕНИЕТО, ЧЕ В ПАШКУЛА НА ЖЕНАТА, КОЯТО Е РОДИЛА, КАТО СЛЕДСТВИЕ ОСТАВА СЛЕДА. ПО КАКЪВ НАЧИН РАЖДАНИЯТА ВЛИЯЯТ НА ЕНЕРГИЙНАТА СТРУКТУРА НА ЖЕНАТА И КАКВИ ОГРАНИЧЕНИЯ НАЛАГАТ ВЪРХУ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ГИ ЕНЕРГИЙНИ ПРАКТИКИ?
Много е важно този, който говори, да използва при говоренето си думи, които са му понятни. Вие споменавате «пашкул». Това е условно разбиране на енергиен модел на тялото, на матката. Когато една жена роди, тя, разбира се, разширява временното пространство и в този случай има значение и самата жена, и нейното дете. Просто не трябва да се хващате за думи, които не са ви понятни. Докато сме под властта на времевото пространство, всеки има своите собствени ограничения. И преди да сте се ориентирали адекватно в ситуацията, бих ви посъветвал да не се зацепвате към модели, които са ви непонятни.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне
МЕТОД (69)
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Ритъмът
Ритъмът е пространствена мерна единица, която има свой размер и свои физични величини. Той регулира пространството и следователно стои над него. Ритъмът е обемна величина, която може да се изрази чрез рисунък. Този рисунък определя честотните характеристики в определени ориентири. За нас те са три, макар че третият ориентир не е проявен, тъй като се отнася към самата природа на човека. Затова човекът, непознал вътрешната си мяра (силата на вътрешната единност на тялото), не може да даде възможност на ритъма да се включи в живота му в степен, надхвърляща двата налични ориентира.
Първоначално тези ориентири били определяни от седемте планети. А разбирането за ритъма в древността се градяло според много ясни показатели: хората виждали, усещали, доверявали се на ритъма, тъй като той ръководел промяната на човешката природа. Те не само вярвали на ритъма, но се опитвали и да го възпроизвеждат и тук основната им задача било сливането с определен ритъм, тъй като всеки отделен ритъм си имал свои характеристики. В крайна сметка това довело до появата на по-голямо разнообразие от форми и стилове на изразяване на ритъма.
Така се стигнало до следният голям проблем: заради емоциите, същността на ритъма била изгубена. Все пак имало опити ритъмът да се обвърже със Земята – тези опити намерили израз в тотемните форми на обвързване (откъдето всъщност получаваме квадрата като геометричен модел, върху който се наслагват всички съществуващи ритми). С други думи, ритъмът може да бъде опознат само чрез квадрата (събирателно условие), тъй като квадратът има крайна дължина за разлика от по-съвършената фигура на кръга. Всички останали фигури стоят по-ниско от квадрата по отношение на свойствата си.
И така съзнанието на хората уловило ритъма в определен геометричен модел и се опитало да му придаде движение под формата на определени „вживявания“ в съзнанието и тялото подобно на свредела или свастиката (първият опит на човека да управлява ритъма).
Именно превръщането на ритъма в практическа величина станало основна величина за всички антични етноси. Защо? За да се развие връзката с пространството и да се овладее то, за да може човекът да се освободи от временността, т.е. за да избяга от смъртта. Защото ритъмът задавал преди всичко определено усилие, а с него и възможност за изменяне. И това е изключително разумно. Ритъмът се състои от определен набор от кодове, които биват моделирани чрез пространственото усилие и така задават определен обем.
Ритъмът не бива да се възприема временно, емоционално. Той трябва да се преживява. Не бива да се реагира на ритъма, той трябва да се изразява, защото в противен случай ще се превърне в линейна величина. За нас е важно да изградим истински отношения с пространството, да почувстваме силата, която отговаря за ритъма. Тук именно се крие и величието на човека – в умението му да опознае обема на собственото си съзнание.
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Ритъмът
Ритъмът е пространствена мерна единица, която има свой размер и свои физични величини. Той регулира пространството и следователно стои над него. Ритъмът е обемна величина, която може да се изрази чрез рисунък. Този рисунък определя честотните характеристики в определени ориентири. За нас те са три, макар че третият ориентир не е проявен, тъй като се отнася към самата природа на човека. Затова човекът, непознал вътрешната си мяра (силата на вътрешната единност на тялото), не може да даде възможност на ритъма да се включи в живота му в степен, надхвърляща двата налични ориентира.
Първоначално тези ориентири били определяни от седемте планети. А разбирането за ритъма в древността се градяло според много ясни показатели: хората виждали, усещали, доверявали се на ритъма, тъй като той ръководел промяната на човешката природа. Те не само вярвали на ритъма, но се опитвали и да го възпроизвеждат и тук основната им задача било сливането с определен ритъм, тъй като всеки отделен ритъм си имал свои характеристики. В крайна сметка това довело до появата на по-голямо разнообразие от форми и стилове на изразяване на ритъма.
Така се стигнало до следният голям проблем: заради емоциите, същността на ритъма била изгубена. Все пак имало опити ритъмът да се обвърже със Земята – тези опити намерили израз в тотемните форми на обвързване (откъдето всъщност получаваме квадрата като геометричен модел, върху който се наслагват всички съществуващи ритми). С други думи, ритъмът може да бъде опознат само чрез квадрата (събирателно условие), тъй като квадратът има крайна дължина за разлика от по-съвършената фигура на кръга. Всички останали фигури стоят по-ниско от квадрата по отношение на свойствата си.
И така съзнанието на хората уловило ритъма в определен геометричен модел и се опитало да му придаде движение под формата на определени „вживявания“ в съзнанието и тялото подобно на свредела или свастиката (първият опит на човека да управлява ритъма).
Именно превръщането на ритъма в практическа величина станало основна величина за всички антични етноси. Защо? За да се развие връзката с пространството и да се овладее то, за да може човекът да се освободи от временността, т.е. за да избяга от смъртта. Защото ритъмът задавал преди всичко определено усилие, а с него и възможност за изменяне. И това е изключително разумно. Ритъмът се състои от определен набор от кодове, които биват моделирани чрез пространственото усилие и така задават определен обем.
Ритъмът не бива да се възприема временно, емоционално. Той трябва да се преживява. Не бива да се реагира на ритъма, той трябва да се изразява, защото в противен случай ще се превърне в линейна величина. За нас е важно да изградим истински отношения с пространството, да почувстваме силата, която отговаря за ритъма. Тук именно се крие и величието на човека – в умението му да опознае обема на собственото си съзнание.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне
🎥 Лекция «Бариери в тялото» с Дзие Кун (Олег Черне)
Споделяме записа с лекцията на Дзие Кун (Олег Черне), която се проведе в София по време на семинара «Укрепване на Ин».
Практиката е прието да се разглежда от гледна точка на развитието, но не на разрушението. Малко хора обаче, когато започват да практикуват нещо, се замислят върху факта, че вероятно могат и да отиват дори още по-далеч, отвличайки се от себе си. Това е много важно прозрение за следване на принципите на служене на практиката, служене на пространството, служене на знанието.
🎞 Вижте цялата лекция...
Споделяме записа с лекцията на Дзие Кун (Олег Черне), която се проведе в София по време на семинара «Укрепване на Ин».
Практиката е прието да се разглежда от гледна точка на развитието, но не на разрушението. Малко хора обаче, когато започват да практикуват нещо, се замислят върху факта, че вероятно могат и да отиват дори още по-далеч, отвличайки се от себе си. Това е много важно прозрение за следване на принципите на служене на практиката, служене на пространството, служене на знанието.
🎞 Вижте цялата лекция...
Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (63)
1. Общи въпроси
ВИЕ ДЕЙСТВИТЕЛНО ЛИ СМЯТАТЕ ЗА ПЪРВИЧНО РАЗВИТИЕТО НА ЖЕНАТА ИМЕННО КАТО ЖЕНА?
Разбира се, тъй като жената е най-възприемчива както към развитието, така и към разрушението. В съвременния свят мъжът се е загубил в своите задачи. Неговата емоционалност в основата, на която най-често лежат агресията и неумението му да мисли, на практика го изключва като масов базов елемент. Още в училище съзнанието на момчето дотолкова се дестабилизира и разрушава, че за да удържа задачите на развитието, от него се изискват твърде много усилия.
Освен това, мозъкът на мъжа завършва своето формиране едва към 30-годишна възраст, а дотогава вече са го препълнили с най-различни програми. Не можем да кажем, че при жените нещата са по-прости, но поне от гледна точка на физиологията (ако, разбира се, не са «насъбрали» проблеми), те са по-подготвени. Тяхната система е затворена и има център. Освен това, мъжът пречи на жената да се развива в десетки, ако не и в стотици пъти повече, отколкото тя пречи на него.
НА ЕДНА ОТ ЛЕКЦИИТЕ ВИЕ КАЗАХТЕ, ЧЕ ЖЕНАТА МОЖЕ ДА ХОДИ НА ТОКЧЕТА. НО КАК Е ВЪЗМОЖНО ТОВА, КОГАТО НА ТОКЧЕТА НЕ МОЖЕ СЕ ДЪРЖИ ТЯЛОТО В ПРАВИЛНО ПОЛОЖЕНИЕ? РАЗКАЖЕТЕ, МОЛЯ, ПО-ПОДРОБНО, КАКВИ ОБУВКИ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ НОСЯТ: АКО ТЕ СА С ПЛОСКА ПОДМЕТКА, ТО КАКВА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ТЯ? МЕКА, ТВЪРДА? А ТРЯБВА ЛИ ДА ИМА ПО-ВИСОКА ЧАСТ НА ПЕТАТА? А също вие съветвахте да се правят топли вани на краката. Но в много случаи краката се отпускат и от охлаждане. Ако с горещата вода се възстановява циркулацията, то какво се случва при охлаждането, защо се появява усещане за отпускане, и струва ли си въобще да се охлаждат? От момента на разхлабване на корема започна да ме стяга пояса (в седящо положение). Въпрос: СТРУВА ЛИ СИ ДА ОБРЪЩАМ ВНИМАНИЕ НА ТОВА И ДА СЕ СТАРАЯ ДА НАПРАВЯ ПО-ЕЛАСТИЧЕН ПОЯСА, ИЛИ ПРИЧИНАТА Е В ТОВА, ЧЕ НЯМА НЕОБХОДИМОТО ВЪТРЕШНО ОТПУСКАНЕ НА КОРЕМА, И НЕ Е ВАЖНО КАК ФИЗИЧЕСКИ, ВЪНШНО ВЪЗДЕЙСТВА ПОЯСЪТ?
Аз не мога да забраня на жените да ходят на високи токчета, но и не давам подобни съвети. Обувката трябва да е такава, че подметката да не пречи да се докосва до повърхността на пода, на земята. Важно е да е с размера на стъпалото (да не е тясна или прекалено широка). Но ако жената все пак носи обувки с токчета, то е наложително всяка вечер да отпуска, да възстановява циркулацията в сухожилията и мускулите на стъпалата. За тази цел се препоръчват ваните.
Охлаждането на стъпалата също може да се прави, ако те твърде много са «плували» в обувките, т. е., ако самите обувки не са удържали нормалната форма и размер на стъпалото и то започва да се разкривява, най-често от ляво надясно или от дясно наляво. И в този случай е уместно съответното уплътняване на стъпалото, което може да бъде постигнато чрез охлаждане.
Относно пояса – той не трябва да притиска корема. Но вероятно при вас се е разхлабила само предната част на корема, а трябва да можете да разхлабвате и областта на поясния меридиан.
ЗАЩО ПРИ НЯКОИ НАРОДИ ТРАДИЦИОННО ЖЕНИТЕ ПОКРИВАТ ГЛАВАТА СИ (А НЯКЪДЕ ИЗЦЯЛО ТЯЛОТО Е ПОКРИТО), А ПРИ ДРУГИ НАРОДИ НЕ Е ТАКА? КАК ТОВА Е СВЪРЗАНО СЪС СТРУКТУРАТА НА ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА? СТРУВА ЛИ СИ СЕГА ПО НЯКАКЪВ НАЧИН ДА СЕ ЗАКРИВА ГЛАВАТА? НА КАКВО ДА ОБЪРНЕМ ВНИМАНИЕ, ОТ КАКВО ДА СЕ ВОДИМ ПО ТОЗИ ВЪПРОС?
Това е свързано с климата и емоционалността на пространството (как съответното пространство възприема вашата „шапка”). Затова трябва да се разглежда конкретно всяко място и етническа група. А трябва да се водите по това, как лично на вас ви е по-удобно и по-комфортно.
1. Общи въпроси
ВИЕ ДЕЙСТВИТЕЛНО ЛИ СМЯТАТЕ ЗА ПЪРВИЧНО РАЗВИТИЕТО НА ЖЕНАТА ИМЕННО КАТО ЖЕНА?
Разбира се, тъй като жената е най-възприемчива както към развитието, така и към разрушението. В съвременния свят мъжът се е загубил в своите задачи. Неговата емоционалност в основата, на която най-често лежат агресията и неумението му да мисли, на практика го изключва като масов базов елемент. Още в училище съзнанието на момчето дотолкова се дестабилизира и разрушава, че за да удържа задачите на развитието, от него се изискват твърде много усилия.
Освен това, мозъкът на мъжа завършва своето формиране едва към 30-годишна възраст, а дотогава вече са го препълнили с най-различни програми. Не можем да кажем, че при жените нещата са по-прости, но поне от гледна точка на физиологията (ако, разбира се, не са «насъбрали» проблеми), те са по-подготвени. Тяхната система е затворена и има център. Освен това, мъжът пречи на жената да се развива в десетки, ако не и в стотици пъти повече, отколкото тя пречи на него.
НА ЕДНА ОТ ЛЕКЦИИТЕ ВИЕ КАЗАХТЕ, ЧЕ ЖЕНАТА МОЖЕ ДА ХОДИ НА ТОКЧЕТА. НО КАК Е ВЪЗМОЖНО ТОВА, КОГАТО НА ТОКЧЕТА НЕ МОЖЕ СЕ ДЪРЖИ ТЯЛОТО В ПРАВИЛНО ПОЛОЖЕНИЕ? РАЗКАЖЕТЕ, МОЛЯ, ПО-ПОДРОБНО, КАКВИ ОБУВКИ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ НОСЯТ: АКО ТЕ СА С ПЛОСКА ПОДМЕТКА, ТО КАКВА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ТЯ? МЕКА, ТВЪРДА? А ТРЯБВА ЛИ ДА ИМА ПО-ВИСОКА ЧАСТ НА ПЕТАТА? А също вие съветвахте да се правят топли вани на краката. Но в много случаи краката се отпускат и от охлаждане. Ако с горещата вода се възстановява циркулацията, то какво се случва при охлаждането, защо се появява усещане за отпускане, и струва ли си въобще да се охлаждат? От момента на разхлабване на корема започна да ме стяга пояса (в седящо положение). Въпрос: СТРУВА ЛИ СИ ДА ОБРЪЩАМ ВНИМАНИЕ НА ТОВА И ДА СЕ СТАРАЯ ДА НАПРАВЯ ПО-ЕЛАСТИЧЕН ПОЯСА, ИЛИ ПРИЧИНАТА Е В ТОВА, ЧЕ НЯМА НЕОБХОДИМОТО ВЪТРЕШНО ОТПУСКАНЕ НА КОРЕМА, И НЕ Е ВАЖНО КАК ФИЗИЧЕСКИ, ВЪНШНО ВЪЗДЕЙСТВА ПОЯСЪТ?
Аз не мога да забраня на жените да ходят на високи токчета, но и не давам подобни съвети. Обувката трябва да е такава, че подметката да не пречи да се докосва до повърхността на пода, на земята. Важно е да е с размера на стъпалото (да не е тясна или прекалено широка). Но ако жената все пак носи обувки с токчета, то е наложително всяка вечер да отпуска, да възстановява циркулацията в сухожилията и мускулите на стъпалата. За тази цел се препоръчват ваните.
Охлаждането на стъпалата също може да се прави, ако те твърде много са «плували» в обувките, т. е., ако самите обувки не са удържали нормалната форма и размер на стъпалото и то започва да се разкривява, най-често от ляво надясно или от дясно наляво. И в този случай е уместно съответното уплътняване на стъпалото, което може да бъде постигнато чрез охлаждане.
Относно пояса – той не трябва да притиска корема. Но вероятно при вас се е разхлабила само предната част на корема, а трябва да можете да разхлабвате и областта на поясния меридиан.
ЗАЩО ПРИ НЯКОИ НАРОДИ ТРАДИЦИОННО ЖЕНИТЕ ПОКРИВАТ ГЛАВАТА СИ (А НЯКЪДЕ ИЗЦЯЛО ТЯЛОТО Е ПОКРИТО), А ПРИ ДРУГИ НАРОДИ НЕ Е ТАКА? КАК ТОВА Е СВЪРЗАНО СЪС СТРУКТУРАТА НА ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА? СТРУВА ЛИ СИ СЕГА ПО НЯКАКЪВ НАЧИН ДА СЕ ЗАКРИВА ГЛАВАТА? НА КАКВО ДА ОБЪРНЕМ ВНИМАНИЕ, ОТ КАКВО ДА СЕ ВОДИМ ПО ТОЗИ ВЪПРОС?
Това е свързано с климата и емоционалността на пространството (как съответното пространство възприема вашата „шапка”). Затова трябва да се разглежда конкретно всяко място и етническа група. А трябва да се водите по това, как лично на вас ви е по-удобно и по-комфортно.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне
МЕТОД (70)
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Ритъмът
Истинският ритъм се улавя чрез мозъка. Въпросът е само каква е честотата на този ритъм. На африканския и южноамериканския континент силата на енергията на мястото позволява на хората да възприемат и изразяват ритъма чрез дълбинните способности на мозъка си, с помощта на гръбначния мозък. Европейският човек възприема ритъма с главния си мозък и именно тук е голямата разлика в начините на възприемане. Това е една физиологична формула, която може да бъде представяна графично и която дава възможност за придобиване на интеграционно различие.
В днешния свят има толкова множество оттенъци в изразяването на ритъма и същевременно толкова малко реални познания за него. Единствената запазена наука, единственото реално учение за ритъма е наследството на културата Йоруба. Всичко останало е само опит за изследване на обекта в малък мащаб, а тук става дума за истински огромен и в същото време построен предмет, затворен в сфера. По-скоро куб, който се намира в сфера. Той има лост и три изразени усилия в зависимост от това, къде хващаме лоста – в основата, в средата или в края.
Осъзнаването на ритъма трябва да започне от матрицата. Тази матрица лежи на повърхността, това е природата. Ритъмът трябва да бъде напълнен със смислово съдържание или поне с чувство, но не и с емоции.
ЕМОЦИЯТА НЕ НИ ПОЗВОЛЯВА ДА УЛОВИМ УСИЛИЕТО НА РИТЪМА И НИЕ ОСТАВАМЕ ЕДИНСТВЕНО В ПРОЕКЦИЯТА НА РИТЪМА, БЕЗ ДА МОЖЕМ ДА ПРЕЖИВЕЕМ ОБЕМА МУ.
Най-важното е да разберем разгръщането на ритъма. То определя целия пространствен модел и се регулира от усилие, което можем да възприемаме. Тук стигаме да най-важния въпрос: колко ритъма съществуват? Ако разглеждаме ритъма от позицията на нашата действителност – седем. Седемте фазови усилия на Земята създават седемте базови изменения, свързани със стъпките. В резултат на това имаме седем събирателни условия и седем развиващи (спиралата се движи в двете посоки като мяра на движението на енергията). Те са даденост, която трябва за начало да се опознае. След това, когато се вместим в квадрата, вече можем да добавим и собственото си усилие и да получим делимост на измененията. Затова ако действително говорим за ритъма, тогава трябва да разбираме как той се опира на съзнанието и тялото.
Ритъмът е върхът на познанието, достъпен за човешкия ум, той веднага научава човека да управлява преживяванията си и да бъде в съгласие с тях. Разбира се, ако вземем за пример свръхчовеците, каквито са например африканците в по-голямата си степен, те се раждат със специално вибрационно поле. Те мислят с вибрациите, звуците и ритмите, като обаче няма линеен израз, както е при нас – и това, незнайно защо, дава основание на някои хора да смятат себе си за по-висши спрямо африканците и южноамериканците. Тъпотата и умственото несъответствие обаче дотолкова е парализирало мозъците им, че те не са в състояние не само да преживяват вътрешните си процеси, но и да изразяват реалното си състояние.
Това впрочем е отделна тема, която изисква разясняване на голяма част от казаното, но в същото време е и даденост, която пречи на много хора да разбират реалността. Едно е обаче да не разбираме реалността, а друго – да реагираме и да не приемаме нещо само защото реакцията ни лишава от възможността да фиксираме дори самата идея.
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Ритъмът
Истинският ритъм се улавя чрез мозъка. Въпросът е само каква е честотата на този ритъм. На африканския и южноамериканския континент силата на енергията на мястото позволява на хората да възприемат и изразяват ритъма чрез дълбинните способности на мозъка си, с помощта на гръбначния мозък. Европейският човек възприема ритъма с главния си мозък и именно тук е голямата разлика в начините на възприемане. Това е една физиологична формула, която може да бъде представяна графично и която дава възможност за придобиване на интеграционно различие.
В днешния свят има толкова множество оттенъци в изразяването на ритъма и същевременно толкова малко реални познания за него. Единствената запазена наука, единственото реално учение за ритъма е наследството на културата Йоруба. Всичко останало е само опит за изследване на обекта в малък мащаб, а тук става дума за истински огромен и в същото време построен предмет, затворен в сфера. По-скоро куб, който се намира в сфера. Той има лост и три изразени усилия в зависимост от това, къде хващаме лоста – в основата, в средата или в края.
Осъзнаването на ритъма трябва да започне от матрицата. Тази матрица лежи на повърхността, това е природата. Ритъмът трябва да бъде напълнен със смислово съдържание или поне с чувство, но не и с емоции.
ЕМОЦИЯТА НЕ НИ ПОЗВОЛЯВА ДА УЛОВИМ УСИЛИЕТО НА РИТЪМА И НИЕ ОСТАВАМЕ ЕДИНСТВЕНО В ПРОЕКЦИЯТА НА РИТЪМА, БЕЗ ДА МОЖЕМ ДА ПРЕЖИВЕЕМ ОБЕМА МУ.
Най-важното е да разберем разгръщането на ритъма. То определя целия пространствен модел и се регулира от усилие, което можем да възприемаме. Тук стигаме да най-важния въпрос: колко ритъма съществуват? Ако разглеждаме ритъма от позицията на нашата действителност – седем. Седемте фазови усилия на Земята създават седемте базови изменения, свързани със стъпките. В резултат на това имаме седем събирателни условия и седем развиващи (спиралата се движи в двете посоки като мяра на движението на енергията). Те са даденост, която трябва за начало да се опознае. След това, когато се вместим в квадрата, вече можем да добавим и собственото си усилие и да получим делимост на измененията. Затова ако действително говорим за ритъма, тогава трябва да разбираме как той се опира на съзнанието и тялото.
Ритъмът е върхът на познанието, достъпен за човешкия ум, той веднага научава човека да управлява преживяванията си и да бъде в съгласие с тях. Разбира се, ако вземем за пример свръхчовеците, каквито са например африканците в по-голямата си степен, те се раждат със специално вибрационно поле. Те мислят с вибрациите, звуците и ритмите, като обаче няма линеен израз, както е при нас – и това, незнайно защо, дава основание на някои хора да смятат себе си за по-висши спрямо африканците и южноамериканците. Тъпотата и умственото несъответствие обаче дотолкова е парализирало мозъците им, че те не са в състояние не само да преживяват вътрешните си процеси, но и да изразяват реалното си състояние.
Това впрочем е отделна тема, която изисква разясняване на голяма част от казаното, но в същото време е и даденост, която пречи на много хора да разбират реалността. Едно е обаче да не разбираме реалността, а друго – да реагираме и да не приемаме нещо само защото реакцията ни лишава от възможността да фиксираме дори самата идея.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне