МЕТОД (56)

6.8. Методът „Небесни Писмена“ или Изкуството за Развиване на концентрация

Методът „Небесни писмена“, или изкуството за развиване на концентрация, е насочен към изграждането на връзката с макрокосмоса. Той е основан на изкуството за развиване на съсредоточаване и теорията на съсредоточаването.

Височайшият властелин

Височайшият властелин е онзи, който контролира всичко. Какво в тялото ни може да контролира всичко? Разбира се, съзнанието. И не просто съзнанието, а концентрираното съзнание. Концентрираното съзнание е Дворецът на мозъка Ниуан-гун, където живее Височайшият властелин, който контролира всички условия за развиване на съзнанието и с чиято помощ може да се проникне във всички владения.

Височайшият властелин има силата да прониква във всички части на тялото и способността да контролира всички процеси. Най-важното обаче е, че тук става дума не само за контрол над процесите, а за усъвършенстването им. Ето защо той учи хората на концентрация, за да ги научи не просто да съзерцават нещо, а да могат да променят и усъвършенстват това, което съзерцават.

Самоусъвършенстването на съзерцаваното придава най-висш ефект на преживяването, което може да изрази единствено човешката енергия, и този процес се нарича осъзнаване. С други думи, човек не може да осъзнае процесите на преживяване изобщо, без да създаде условия за осъзнаване.

Едно такова условие е наличието на концентрация, тъй като само тя може не просто да създаде необходимото усилие за осъзнаване, но и да го направлява (което означава да го регулира). Следователно концентрацията в най-висшето си проявление дава на човека способността да осъзнае реалната, истинната природа, след което се появява възможността за свръхсъзнателно развитие. Няма нищо по-висше за човека, затова тук говорим за Височайшия властелин.

Ето защо, когато ви учат на концентрация, трябва да знаете, че тук става дума за цялостен комплекс от условия, а не за ситуация, в която обучаващият изпълнява ролята на онзи, който гледа напред, а дори не вижда човека зад борда.

МЕТОДЪТ „НЕБЕСНИ ПИСМЕНА“ Е ПРИНЦИП ЗА ПРЕОБРАЗЯВАНЕ НА СЪЩНОСТТА.

Принципът за преобразяване на същността се свежда до най-важното умение – умението да се концентрираме. Самото учение за концентрацията зависи от наличието на възможност у съзнанието да осъществи това, което наричаме концентрация.

Докато съзнанието е небалансирано, то не може да бъде синхронизирано. Следователно, когато говорим за концентрация, трябва преди всичко да се ориентираме в условията. Ако не са създадени нужните условия, само ще се залъгваме, че се концентрираме и правим нещо в тази посока. Най-главното от тези условия е усъвършенстването на геометрията на мозъка.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (54)

1. Общи въпроси

КАК ДА „ПОДРЕДИМ” ОТНОШЕНИЕТО СИ КЪМ ПАРИТЕ?
НЕПРИЯТНО Е ЧУВСТВОТО, КОГАТО СЕ ЗАМИСЛЯШ ПО ПОВОД НА ТЯХ. ВСЕ ПАК, ВСИЧКИ ПАРИ, КОИТО ПОЛУЧАВА ЧОВЕК, ГИ ВЗЕМА ОТ ДРУГИТЕ КАТО РАЗМЯНА ЗА НЕЩО (ЧЕСТО ИЛЮЗИЯ), ВМЕСТО ПРОСТО ДА СПОДЕЛИ ТОВА С ХОРАТА. ВСЕ ПАК, ЧОВЕК ВИНАГИ ПОЛУЧАВА НЕЩО ОТ СПОДЕЛЯНЕТО.

Знаете, че бих могъл да отговоря на въпросът ви от позицията на личния си опит. Така се стекоха нещата, че в живота си аз съм имах период с много пари, а също така живях много дълго и без да имам пари. Най-тъжното за човечеството – това е, че парите са „затъпили” много хора, научили са ги да живеят нечестно и да убиват други, заради тях. Целият въпрос се крие в това, как изкарвате парите си, какво усилие влагате. Парите – те са условие на съществуването на днешното пространство и тук са необходими съответствия.

Парите – това са договорни условия между вас, пространството и времето. Вие се намирате в това пространство, така че – ваша работа е да се ориентирате. Важното е да не превръщате това в „революция”. Ако сте отговорни в решенията си и в разбирането на този въпрос, той не би трябвало да ви вълнува, но, ако той, все пак, предизвиква вълнение у вас, то в този случай вие просто защитавате заетата от вас позиция на „отричане”, вместо да сте в процеса на вземането на необходимите решения.

Докато развивате себе си, вие трябва да решите въпросите, които ви отвличат от пътя. А „колко” и „кой” получава е комплексен въпрос, който никога не лежи в обикновената плоскост „аз на тебе, ти на мене”. На един и същи процес оказват въздействие хиляди влияния, и това в днешният социален свят не можеш да го избегнеш. Можете, разбира се, да крещите, че „няма да плувам в тази тиня”, докато, на практика, се намирате в нея, но пък, в този случай просто ще потънете.

Въпросът за парите – той опира до опита на взаимодействие с тях и усилието, което е необходимо за формиране на умението да ги изкарваш. Съгласете се, че мнозина нищо не правят, но постоянно говорят „искам да имам пари”. Други пък, от своя страна, търсят възможността да изкарат „бързи пари”, без труд, „от въздуха”. Всичко това формира паразити. Затова и първият въпрос трябва да бъде: какъв сте вие лично – паразит или не?

Знаете, примерно, че аз влагам много време, усилия и пари, за да напиша някоя от книгите си. И не само аз. А някой просто взема и си я „сваля”, като по този начин демонстрира отношението си към вложеното от мен време и усилие. А после ми задава въпроси „за духовността”. Живеем в пространство, в което времето, инвестирано в развиването на човешката мисъл, минава за нищо. Можем да седнем в някое кафене и да хвърлим куп пари за нещо от менюто, а не можем да платим за някоя книга. Така че, проблемът не е в парите, а в нашето образование.

Аз лично, цял живот влагам пари в собственото си образование и смятам, че това е най-важната инвестиция. Тя, в крайна сметка, трябва да бъде по определени причини. Важното е да се ориентирате, какво се явява образованието.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

МЕТОД (57)

6.8. Методът „Небесни Писмена“ или Изкуството за Развиване на концентрация

Геометрията на мозъка

Най-голямата грешка е да се смята, че лявото полукълбо отговаря например за писането и речта, докато дясното – за усещанията, тъй като и лявото и дясното полукълбо просто осъществяват възможностите на мозъка, а за всичко отговаря центърът на мозъка.

Ако центърът липсва или е изместен, съзнанието не е подчинено на човека. То е подчинено на процесите, които протичат в мозъка, а тези процеси по никакъв начин не са свързани с волята на човека. Напротив, волята му е подчинена на тези процеси. С други думи човек може да смята, че мисли, но всъщност просто реагира на собственото си „мислене“. Природата на тези реакции може да има различни честотни характеристики, но тук управлява човешката дейност, а не самият човек.

Ако мозъкът на човека не е центриран, то тогава той живее в илюзии, като най-трудното нещо тук е, че е невъзможно да се разбере природата на центрираността на мозъка, без да се изгради тази центрираност. Трябва да се разбере геометрията на мозъка, която трябва да създаде определено усилие в главата ни.

Когато челният, тилният, теменният и слепоочният дял на мозъка поемат повече функции, ние изпадаме в подчинение на определени процеси и ставаме техни проводници. Всъщност така човекът се превръща в медиум, в носител на воля, която не принадлежи на него.

Да приемем, че с настъпването на пролетта човек изпитва положителни емоции, това всъщност е процес на реакция на конкретен дял на мозъка. Именно така ни манипулира мозъкът, като се включва и реагира на дадени процеси. Тук не е важно коя част от мозъка ги е предизвикала: докато човек не разбира и не изгради геометрията на мозъка се, той не само няма да може да разбере природата си, но и няма да може реално да се развива. В такъв случай той ще развива единствено тези части, които са били по-активни при него от самото начало или са били отворени чрез допълнителни източници (приятели, родители, училище и пр.).
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (55)

1. Общи въпроси

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е С ПОМОЩТА НА ПРАКТИКАТА, ДА СЕ ИЗМЪКНЕМ ОТ ЗАВИСИМОСТТА СИ ОТ ПАТРИАРХАТА?
КАК ДА ЖИВЕЕШ, И КАКВО ДА ПРАВИШ В УСЛОВИЯТА НА СИСТЕМА, КОЯТО ПОДЦЕНЯВА ЖЕНАТА?

Разбира се, че е възможно – практиката ви прави самостоятелна и зависима единствено от самата себе си. Това е естествено – чрез нея вие развивате своята вътрешна сила и, следователно, ставате господар на своите действия и решения.

Но, в същото време, не трябва да се лъжете, че проблемите ви идват от „външната” зависимост, те са породени от „вътрешната” ви зависимост. Да ви уверявам или доказвам това – нито мога, нито искам. Защо да доказвам нещо, което е очевидно? Аз мога да ви обясня принципите на развитие и измененията в тях. А отговорността за решенията си вземайте сами, иначе никога няма да се откъснете от зависимостта си, защото вие се интересувате как да се измъкнете от зависимостта си, но не по пътя на собствените си убеждения, а на чужди. Но под лежащият камък водата не тече. А във вашият въпрос вече личи и определен опит, с който допълнително трябва да се разберете. Освен това, нашите отношения не са ограничени до конкретни хора, просто така е устроено пространството, в което живеете.

КАК ДА ПРЕСТАНЕМ ДА БЪДЕМ „ТЪПИ И БЕЗМОЗЪЧНИ” ЗА МЪЖЕТЕ, КОИТО НИ ИСКАТ, И НИ ОБИЧАТ ИМЕННО ТАКИВА?

Мисля си, че повдигайки подобен въпрос, вие демонстрирате, че далеч не сте от „глупавите” жени. А относно мъжете, които си падат по глупави жени – това е заради собствената им непълноценност. И в този случай, според мен, въпросът не е в „тъпотата” на жената, а в „тъпотата” на мъжа. Ако вие разбирате това, но, все пак, искате да продължите общото си съжителстване, къде е проблемът? Искате да престане да ви смята за глупава, но да продължи да ви обича? Но ако той самият не умее да обича една умна жена, как ще постигнете това, което искате? Представете си го само – той изведнъж разбира, че не сте „безмозъчна”. Ами той, горкият, ще изпадне в шок! Отнесете се към това със снизхождение, като към хрема, ако – разбира се, ви харесва да живеете с болен.

Повече от това аз не мога да кажа, защото за мен не съществуват глупави жени, а единствено - недоразвити. Но „недоразвитата”, съгласете се, не е глупава – тя просто може да е инатлива. Толкова неуважително към собственото си развитие могат да се отнасят единствено онези, които насила се инатят.

МЪЖЪТ ЛИ Е ПО-ГЛАВНИЯТ, ПО-ВИСШЕ ОТ ЖЕНАТА?

Въпросите за „главното” и второстепенното – не към мен. Аз не меря мъжете и жените с подобни параметри. За мен е важно човешкото развитие, независимо от пола. В някои неща мъжът трябва да е „по-висш”, в други – жената. Но как изобщо това може да бъде решено в общество, което оперира не от позицията на съзнанието, а на емоциите?

ЛЮБОВТА - ТЯ ПРЕПЯТСТВИЕ ЛИ Е В ПРАКТИКАТА?

Ето, най-накрая и до любовта го докарахме. Но как е възможно любовта да ви пречи в практиката? Не, любовта не може да възпрепятства, тя може само да се усилва във времето, преминавайки в непрекъснат процес на екстатично преживяване. Тя, като Ирис, гръцката богиня на дъгата, прелива от едно състояние в друго. Тя развива във вас личният дух „дуенде”, като превръща практиката в непрекъснат танц, инициирайки ви чрез ритъма, движенията, кастанетите, китарата... като цяло, чрез всичко, което ви помага да събирате енергията на любовта във вашето фламенко.

Любовта никога не може да разделя нещо или някого, тя може само да събира. Докато сте в състояние на любов, вие консолидирате всичко, което може да се напълва от тази любов. А има ли нещо по-силно от танца? Не! И ето, самата практика – това е вид танц! Как е възможно тя да възпрепятства любовта, и още повече – любовта да възпрепятства нея? Любовта е като дърво – без практика, като, без вода, тя ще повехне. Може, разбира се, под „любов” вие да имате предвид нещо друго, но в този случай се налага да въведем някакъв ред в понятията.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

МЕТОД (58)

6.8. Методът „Небесни Писмена“ или Изкуството за Развиване на концентрация

Концентрацията

Концентрацията открива пред нас пътя към всички видове преобразявания. Тя създава по-съвършени форми на мисловните процеси и по-съвършени връзки. Следователно изучаването на концентрацията е изкуството да преценим собствената си способност или неспособност да разберем формулата, която създава самата концентрация. Тук става дума за умението да разберем стъпките, които трябва да предприемем, умението да разберем разликата между фокусирането и съсредоточаването (т.е. между това, което предшества концентрацията) и разбера се, за разбирането на усилията, свързани с понятието концентрация. Важно е освен това да се разбере и разположението на концентрацията или откъде изхожда тя, тъй като това е едно реално и физически обосновано качество.

Концентрацията е една от най-важните теми, свързани с развитието на човека. Единствено този, който овладее истински концентрацията, може да напредва в практиката, тъй като тогава за него става достъпно понятието за мяра. Най-висшето познание, достъпно за човека е познанието за концентрацията, тъй като това е висикичестотното усилие, подвластно на човека. Това усилие му помага да опознае не само собствената си природа, но и природата на свръхсъзнанието.

Много хора, дори когато са достигнали най-високите възможности, така и не успяват да постигнат природата на концентрацията, тъй като са разчитали на свръхсъзнателни усилия, без да са ги постигнали. Пътят към постигане на концентрация е много сложен, тъй като трябва да се мине поетапно през процесите на балансиране и синхронизация на тялото, енергията и съзнанието и накрая да се стигне до процеса на структуриране на мозъка, който всъщност позволява да се развие концентрацията.

Ние често използваме думата концентрация, но съзнанието ни всъщност е много далеч от реалните условия и възможности за получаването на тази концентрация! В най-добрия случай притежаваме някакъв алгоритъм за съсредоточаване, предопределен от природата ни. Но дори ако природата ни е дарила с такава възможност, тук става дума за свръхсъзнателни показатели, които донастройват мозъка ни. С други думи, получаваме нещо, без да го познаваме.

Принципи на развиване на концентрацията

• Напълване.
• Синхронизация.
• Съсредоточаване.
• Структуриране.
• Тоналност.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (56)

1. Общи въпроси

СЪЩЕСТВУВА ЛИ ДРУГА ЛИТЕРАТУРА (ОСВЕН КНИГИТЕ НА ИЗДАТЕЛСТВО „INBI WORLD”), КОЯТО ДА ПОМАГА НА ЖЕНАТА ДА РАЗБЕРЕ И ПО-КАЧЕСТВЕНО ДА ОПРЕДЕЛИ „ЖЕНСКИЯТ ПЪТ”?

М-да, искате да ме подхлъзнете пред слушателите. Ако кажа „не съществува” – ще си помислят, че се изхвърлям; ако кажа – „съществува” – няма да съм честен пред себе си... Но аз знам какво да кажа, и казвам: не знам.

КАКВО ОЗНАЧАВА УТВЪРЖДЕНИЕТО, ЧЕ „ПРИРОДАТА НА ЖЕНАТА Е СЪЩНОСТНА”?
КАКЪВ Е ПЪТЯТ ЗА РАБОТА С ТАЗИ СЪЩНОСТ - БОРБА, ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ, РАЗВИТИЕ?
ДОКОЛКО ИМА СМИСЪЛ ДА ИЗДИГАМЕ СТРОГИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СЕБЕ СИ В ПРАКТИКАТА И В ЖИВОТА ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАНЯТИЯТА?
ЖЕНАТА И ТАКА, ПО ПРИРОДА, Е ПО-СКЛОННА ДА СЕ ЧУВСТВА ВИНОВНА И ОТГОВОРНА, А НАТРУПВАНЕТО НА ВИНА ЧЕСТО ПРЕЧИ НА СЪЗНАНИЕТО НА ОПРЕДЕЛЕН ЕТАП ОТ РАЗВИТИЕТО.

Понятието „същностна” означава, че жената изначално се опира на своите усещания и чувства. А какво е качеството на тези усещания, зависи от силата на едни или други чувства или емоции. Тук въпросът опира не до някакви „рамки”, а до напълването.

Какво означава „строги изисквания”? Колкото и да го искате, няма гаранции, че ще го получите. Вие по-скоро ще се уморите от своите желания, отколкото да започнете реално да се занимавате. Всичко трябва да се изгражда постепенно. А това изграждане трябва да се определя през призмата на напълването.

По повод на твърдението, че жената се чувства виновна – това е безотговорно. Ако подходим „отговорно”, то защо е виновна? Защо трупате товар от вина, ако разбирате това? А това, че пречи – това е даденост, пред която са изправени всички. Дори и хубавото настроение понякога може да послужи за пречка.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

МЕТОД (59)

6.8. Методът „Небесни Писмена“ или Изкуството за Развиване на концентрация

Принцип на напълване

Напълването засяга възможността или невъзможността за напълване на дясното или лявото мозъчно полукълбо. Тоест тук става дума за пренаталния и постнатален опит, които са заложени или развити у нас и които определят мозъчната ни дейност.

Докато човек зависи от лявото или дясното си полукълбо, работата на мозъка му ще се осъществява единствено на нивото на емоционалната функция. Той остава нецентриран, което означава – нестабилен. Нестабилността на мозъка води до известно отклонение, което лесно може да се поправи, ако това отклонение не започне да се развива.

Например в съвременния свят хората препълват лявото си полукълбо с информация. Без да може да центрира съзнанието си обаче, човек е неспособен да оперира с тази информация, т.е. да я превърне в знания, затова тя отдавна се е превърнала в елемент, който подхранва човешките емоции, с други думи, превърнала се е във възбудител на мозъка.

Естествено едно съзнание, което се намира под въздействието на някакъв възбудител, не може да постигне центрираност и не е в състояние да даде оценка на това възбуждане. Днес човекът е готов да приеме, че емоциите са са свързани с някакви тактилни или обонятелни аспекти, но не може да разбере, че информацията също се е превърнала в емоция за мозъка. А не може да го разбере, защото разбирането му е свързано не със знанията, а с информацията, което всъщност не е никакво разбиране.

Така човек оперира с нещо, което не е в състояние да разбере физиологически, тъй като за тази цел е необходимо да мине през едно цялостно пренастройване на мозъка. Интересно е, че в съвременния свят тази емоция от нов вид, предизвикана от информацията и свързана с лявото полукълбо, определя един поведенчески характер, който хората обаче смятат за осъзнат.

Хората смятат, че съзнанието им работи, а всъщност съзнанието им просто реагира. Тоест човекът използва небалансираното си съзнание и определя света през едно сякаш криво огледало. И тъй като е свикнало вече да гледа през това огледало, човечеството е достигнало до една територия на неконтролируеми, невъзприемаеми, т.е. реално неразбираеми за него събития, където самата фраза „аз зная“ представлява най-отрицателното нещо спрямо развитието. Тоест човекът, неспособен на знание, казва „аз зная“. И за това е виновна системата на образованието!

В тази ситуация няма значение дали човек получава повече или по-малко информация, или просто говори глупости, всичко това му трябва единствено с цел получаване на порция възбуда. Тоест днес това е най-ефективният начин за възбуждане на човека, а следователно - най-ефективният начин да се управлява човекът.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

МЕТОД (60)

6.8. Методът „Небесни Писмена“ или Изкуството за Развиване на концентрация

Принцип на напълване

В съвременния свят информацията провокира съзнанието на човека към възбуда, към реакция, в резултат на което произтичат различни неконтролируеми енергийни процеси. И разбира се, в такова състояние мозъкът се ориентира най-вече към напълване, насищане, към получаване на краткосрочна енергия по най-бързия възможен начин.

Функционирането на един такъв мозък напомня игра на пинг-понг. Когато един човек каже нещо, друг му отвръща, като при това и говорещият и отговарящият са напълно несъсредоточени върху предмета на разговор, а зависят по-скоро от реакциите на мозъка си спрямо звука или отговора. Безусловно, когато започне да се занимава, човек гледа на знанието от позицията именно на това напълване. Мозъкът му определя какво трябва да бъде това напълване, като при това го определя на нивото на рефлекса, на нивото на това вътрешно регулиране, което той е формирал в течение на целия си неосъзнат живот.

Така образованието на човека всъщност се превръща в рефлекторен начин на съществуване, при който хората, които реално опознават предметите, са единици. Процесът на обучение е подменен с непонятната формула „за нещо“. Отначало преподават на децата „за нещо“, след което те развиват тази заблуда, като живеят с това изкривено съзнание. И колкото по-препълнен е човек с информация, толкова повече се изкривява съзнателното му усилие, при което съзнанието започва да употребява човека, а не да го развива.

Цялата тази ситуация всъщност превръща процеса на обучение практически в патов. Защото дори тези, които разбират това, се отблъскват с невъзможността мозъкът на занимаващия се да възприема материала правилно, което означава, че не може да построи система на общуване, която да изведе човека от едно състояние в друго, тъй като за това е необходимо време.

Освен това човек по-скоро продължава да живее в собствения си опит, вместо да усвои нещо ново, тъй като това ново нещо във всички случаи ще изисква малко време, дори по простата причина, че мозъкът няма да е готов да отдели повече време. Единствената възможност е да има образователна или културологична среда, която да направи това за човека естествено, или пък някаква семейна традиция.

Така първата стъпка към разбирането на концентрацията е най-слабата, но и най-важната и най-трудната, тъй като в началото човек трябва да се научи да наблюдава правилно и да бъде внимателен. Първоначално изучава отделни предмети или последователности, учи се да прави неща, които по-рано не е правил, при което от него се иска все повече и повече внимание и наблюдение.

Всъщност трябва да обърне внимание на действията, които вече прави, но с повече внимание и наблюдение. Да се придаде някакво начално усилие на съзнанието, при което наблюдението е един вид разбиране на вътрешната хигиена на това съзнание.

Ако по-рано човекът си е взимал душ и това за него е било условно действие – влизам и излизам, сега той трябва да си казва: „Почувствай водата, почувствай сапуна, почувствай тялото си“. Или да му се каже: „Колко врати отваряш в живота си, а изобщо усещаш ли дръжката, чувстваш ли силата на вратата, или просто я отваряш?“

Това е основното усилие на осъзнаването, което участва във всички действия. Първоначално у човека започва едно съревнование между безсъзнателното и съзнателното. Докато преди той е избърсвал трохите от масата, защото са били трохи, сега той бърше трохите от масата, защото бърше.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

МЕТОД (61)

6.8. Методът „Небесни Писмена“ или Изкуството за Развиване на концентрация

Принцип на напълване

Никак не е чудно, че основната причина, която човек посочва, когато обяснява защо не може да се занимава, да се развива, е това, че няма време, макар, че всъщност причината е във вътрешните му устои, условията, които го карат да разпределя времето си според вече създадената в него система за възприемане на света.

С други думи, процесът на изучаване на първоначалното усилие се заключава в това да се покаже на човека, че той убива времето си, а убивайки времето си, той същевременно развива онова, което остава неконтролируемо за него и което впоследствие ще го контролира.

Ако човек успее да проведе едно елементарно наблюдение върху това, за какво и как губи времето си, той би трябвало да се ужаси, защото съществуват огромен брой ситуации, които подпомагат това разрушително състояние, което съществува или вече е създадено в човека.

Нека обаче да разгледаме базовото действие на всеки индивид. Той отива в ресторанта или още по-зле, решава да отиде на ресторант с детето си, където ще го отвличат безброй ненужни действия, и за да не пречи, му дава например кока-кола и така то привиква към химията. А самият индивид употребява някакъв продукт, без да контролира нито процеса на приготвянето му, нито енергията. И днес, когато огромна част от хората употребяват мутирали продукти и химия, как може това да се свърже с някаква полза или съответствие на човешкото начало?

И разбира се, ако човек започне в тази ситуация да сравнява или да дава някаква оценка (в резултат на повече внимание и наблюдение), това няма да му донесе радост, защото той не развива тази радост.

Ако човек не се е научил да развива радостта, то тогава как може да я желае? Това е един процес, който се развива. Най-интересното обаче е, че именно радостта е човешката емоция или чувство. От позицията на човешката енергия, у човека няма други чувства или емоции. Няма друга енергия в човека, отговаряща на човешката природа. Останалите емоции отговарят или на животинската, или на свръхчовешката природа.

Можете да възразите: „Но как така, та нали ние притежаваме не само тези емоции, но и органи, които ги изработват!“ Да, наистина, докато човек расте и се развива, той е част от природата и се нуждае от енергии, които трябва да се формират в тялото му. Грубо казано, до 21-годишна възраст, докато расте тялото при жените, и да 28-годишна възраст, докато расте тялото при мъжете, човек има нужда от тези емоции или преживявания, тъй като те трябва да подхранват тялото. Само че не трябва да се бъркат емоциите с чувствата. Например злобата е емоция, а увереността и решителността са чувство, което е необходимо за формирането на системите в тялото. Но когато тялото е вече формирано, човек трябва реално, ако е човек, да живее единствено в радост.

Оттук насетне можем да говорим за различни нива на радост и щастие, които имат различни условия и могат да бъдат повече или по-малко дълбоки, но при всички положения това е състоянието, което трябва да изпълва живота ни. Тук става дума само за началната базова форма на оценка, която е само първата стъпка по пътя към концентрацията. И когато в такова състояние човек започне да оценява, той все още не се е освободил от многото неща, които са се изработили в него и това съответно предизвиква у него противоречиви състояния.

С други думи, различните видове енергия започват да се борят за съзнанието и създават хаос и непостоянство в тялото. Социумът не предлага начини за преминаване от това състояние в друго.

А ние трябва да разберем как да преминем от това състояние, при което сме открили очите си, в следващото състояние, където да започнем да правим нещо.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (57)

1. Общи въпроси

КАК И С КАКВО ЕМОЦИИТЕ СЕ РАЗЛИЧАВАТ ОТ ЧУВСТВАТА?
ОТКЪДЕ СЕ ВЗЕМА ТАЗИ СТРАННА ТЪГА И ЧУВСТВОТО НА АБСОЛЮТНА САМОТА В ТОЗИ СВЯТ? ЗАЩО, КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЕ ЗАНИМАВАШ, ТОЛКОВА ПО-СИЛНО И ЧЕСТО СЕ ПРОЯВЯВА НЯКАКВО СТРАННО СЪСТОЯНИЕ - РАВНОДУШИЕ ЛИ, НЕПОКЛАТИМО СПОКОЙСТВИЕ ЛИ...
СТАВАТ ВСЕ ПО-МАЛКО НЕЩАТА И СЪБИТИЯТА НАОКОЛО, КОИТО ДА ПРЕДИЗВИКАТ НЯКАКВА РЕАКЦИЯ У ТЕБ, А В СЪЩОТО ВРЕМЕ ЛИПСВА И НЯКАКВА ОСОБЕНА РАДОСТ ИЛИ ЩАСТИЕ. НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ТОВА - НА УМОРА, НА ЛИПСА НА ЖИЗНЕНИ СИЛИ ИЛИ ТОВА Е НОРМАЛЕН ПРОЦЕС?
НЕ СЕ ОТКРИВА И ОСОБЕНО ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ПРАВИ НЕЩО. А ПРАКТИКИТЕ ГИ ПРАВИШ, ПЪРВО - ЗАЩОТО ТИ ХАРЕСВАТ, А И ДЕЙСТВАТ ТОНИЗИРАЩО, НАЙ-МАЛКОТО... АБЕ, ИЗОБЩО, ПРОСТО ОТИВАШ И ГИ ПРАВИШ, И ТО, КОЛКОТО И ДА Е СТРАННО, С УДОВОЛСТВИЕ.

Въпросът се състои от две понятия – това, което се развива и се намира под контрол, и това, което не се контролира. С нищо не трябва да се борите. Просто трябва да развиете в себе си качеството, което по естествен начин ще изтласка ненужното и неконтролируемото. Но това няма как да стане бързо. Енергията притежава своите закони на развитие, и се налага да се мине през тях. Вие се опирате в своята практика не на това, което сте изработили, а на това, което вече имате. Как е възможно в този случай да има бързи и качествени изменения? Възможни са (в този случай) единствено временни и непостоянни. Налага се да „научите” енергията да се подчинява на управляем процес, а това изисква време. Тя е като дете, което трябва да бъде възпитано.

За вас е трудно да определите кога се появяват чувства и кога – емоции. Тези пропадания са естествени, но в основата си са предизвикани от очакванията и са причинени от не-урегулираното физиологическо състояние на тялото. Всъщност, ако честно си признаете, вие започвате не да се занимавате, а да очаквате кога от това, което правите, ще ви стане по-добре. В началото е необходимо да се направи „оглед-инвентаризация”, а чак след това ще имаме яснота какво имаме в наличност, и какво ни липсва. Когато се въвличате в практиката, трябва ясно да разберете, че за вас е невъзможно веднага да започнете да правите нещата правилно, а това означава, че ще трябва допълнителен енергиен разход, който именно създава това усещане за „опустошеност” и „тъга”, а също така – понякога чувство за притъпяване на реакциите, предизвикано от пре-настройването на организма.

Изходът от тази ситуация е само един: да усилите качеството за сметка на регулярността и отговорността (като „събраност” на съзнанието) в разбирането на това, което правите. В етапа, на който се намирате, практиката за вас трябва да бъде не удоволствие, а сериозна работа,която да ви води към лично удовлетворение от процесът на контрол над събитията, които се развиват.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне