Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (49)
Тази част от книгата, ние с вас, я написахме заедно.
Въпросите, които са събрани тук, са задавани от жените, по време на пътуванията ми на семинари и на личният ми сайт.
Постарах се да дам най-актуалните отговори.
🔸〰️〰️🔸〰️〰️🔸〰️〰️🔸〰️〰️🔸
2.1. Общи въпроси
▫️КАК ДА ОТКРИЕМ СВОЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ В ЖИВОТА?
▫️И ИМА ЛИ ИЗОБЩО НЕЩО ПОДОБНО?
▫️КАК ДА ГО ОСМИСЛИМ И ДА РАБОТИМ С НЕГО?
🔺Това е въпрос, който всеки сам трябва да си постави и да го реши индивидуално, за себе си. Да поема отговорността да говоря за смисъла на живота в подобна форма „въпрос – отговор” – това е доста сложно, а и безполезно. Но, все пак, ще се опитам да поразсъждавам по тази тема.
В древна Индия е съществувал сакралният ритуал на храмовите танцьорки дева-даси. Това, което е превръщало това действие в нещо специално, е било мястото, на което са танцували тези жени и тяхното състояние на вътрешна напълненост, на екстаз, което се е изработвало чрез танца💎. А може ли да съществува нещо по-висше от вътрешната напълненост посредством действие, което се определя от качеството? Тъй като без качество не можем да говорим за предназначение. А без напълненост всички действия се превръщат в илюзорни, тъй като самите те не получават и, следователно, не могат и да отдават.
🔺 Докато не се въвлечете в процес, който всеки ден да ви открива по нещо ново, вие няма да можете да свържете „вчера” с „утре”. Само след изграждането на последователност на събитията, е възможно не само да ги „свържете” едно с друго, но и да пребивавате в тях🗝. Животът е танц. Когато можете наистина да танцувате, „да взаимодействате с пространството”, значи вече умеете „да пребивавате” (да присъствате реално), което означава, че сте в състояние да напълвате с присъствието си всяко пространство, което от своя страна, може да напълва вас.
Животът е подобен на танц, който би могъл да се състои от множество накъсани линии или – подобно на индийският танц „кучипуди”, - може плавно да прелива от едно състояние в друго. Както танца, така и самият живот трябва да бъде напълнен с духовно пребиваване. Духовното състояние на човека трябва да се превърне в „корен” (опора, източник) за него самия🔑. А ако не е ясно, какво означава „да бъдеш напълнен духовно”, то, навярно, именно това е нужно да се разбере на първо място. Но съм длъжен да ви предупредя, че това не е от нещата, които може да се разберат просто така, „между другото”🛠.
Тази част от книгата, ние с вас, я написахме заедно.
Въпросите, които са събрани тук, са задавани от жените, по време на пътуванията ми на семинари и на личният ми сайт.
Постарах се да дам най-актуалните отговори.
🔸〰️〰️🔸〰️〰️🔸〰️〰️🔸〰️〰️🔸
2.1. Общи въпроси
▫️КАК ДА ОТКРИЕМ СВОЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ В ЖИВОТА?
▫️И ИМА ЛИ ИЗОБЩО НЕЩО ПОДОБНО?
▫️КАК ДА ГО ОСМИСЛИМ И ДА РАБОТИМ С НЕГО?
🔺Това е въпрос, който всеки сам трябва да си постави и да го реши индивидуално, за себе си. Да поема отговорността да говоря за смисъла на живота в подобна форма „въпрос – отговор” – това е доста сложно, а и безполезно. Но, все пак, ще се опитам да поразсъждавам по тази тема.
В древна Индия е съществувал сакралният ритуал на храмовите танцьорки дева-даси. Това, което е превръщало това действие в нещо специално, е било мястото, на което са танцували тези жени и тяхното състояние на вътрешна напълненост, на екстаз, което се е изработвало чрез танца💎. А може ли да съществува нещо по-висше от вътрешната напълненост посредством действие, което се определя от качеството? Тъй като без качество не можем да говорим за предназначение. А без напълненост всички действия се превръщат в илюзорни, тъй като самите те не получават и, следователно, не могат и да отдават.
🔺 Докато не се въвлечете в процес, който всеки ден да ви открива по нещо ново, вие няма да можете да свържете „вчера” с „утре”. Само след изграждането на последователност на събитията, е възможно не само да ги „свържете” едно с друго, но и да пребивавате в тях🗝. Животът е танц. Когато можете наистина да танцувате, „да взаимодействате с пространството”, значи вече умеете „да пребивавате” (да присъствате реално), което означава, че сте в състояние да напълвате с присъствието си всяко пространство, което от своя страна, може да напълва вас.
Животът е подобен на танц, който би могъл да се състои от множество накъсани линии или – подобно на индийският танц „кучипуди”, - може плавно да прелива от едно състояние в друго. Както танца, така и самият живот трябва да бъде напълнен с духовно пребиваване. Духовното състояние на човека трябва да се превърне в „корен” (опора, източник) за него самия🔑. А ако не е ясно, какво означава „да бъдеш напълнен духовно”, то, навярно, именно това е нужно да се разбере на първо място. Но съм длъжен да ви предупредя, че това не е от нещата, които може да се разберат просто така, „между другото”🛠.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (51)
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Пет стъпки за развиване на оста
За да се развие и тренира оста обаче, е необходим ритъм. Тук стигаме до четвъртата задача в построяването на оста – разбирането на ритъма, който използваме при работата с оста. Това означава, че съзнанието ни трябва да бъде фокусирано върху задачата в един постоянен обем и в редовен формат. Докато все още не сме формирали оста, трябва да търсим причините, поради които не можем да я формираме.
Защото когато формираме оста, тогава можем да се опираме на нея. Тук има още една трудност, която се заключава в това, че ако формираме ос, опирайки се на традицията, традицията невинаги е свързана с усилване на съзнанието, а често точно обратното – спира съзнанието. Човек може да формира ос, но съзнанието му няма да му позволи да изживее качеството, свързано с тази ос. Затова много важни са ритъмът, в който оста се развива, и разбирането ѝ чрез съзнанието. Не бива просто да се хвърляме да създаваме ос, тъй като ос може да се създаде, преди съзнанието да е готово да оперира с тази ос. Това може да се постигне за период от 3 до 15 години, в зависимост от това, доколко сериозно, редовно и качествено подхождаме към въпроса.
Едва след това стигаме до петата част – развиването на оста от гледна точка на оста. Развиването на оста от гледна точка на оста е свързано с реалното физическо усещане на оста. Става дума за физическо, а не за езотерично или някакво въображаемо възприемане. За величина, по отношение на която цялото ни тяло може да се върти. Разбира се, за целта е важно да се свърши определена работа, като тук не става дума за желан резултат, а за такъв, постигнат с труд.
Тоест, когато следваме Метода, той сякаш винаги ще ни казва: „Ако работиш, ще стане така, ако не работиш, няма да стане никак.“ То е като кубчета, които трябва да се сглобят. А разбира се, когато чувстваме физически оста, това за нас е знание, че оста съществува. Съвсем не е равносилно на това някой да ти казва: „Работи над оста“, като същевременно нито този, който слуша, нито този, който говори, разбират за какво става дума.
Или да си представим майстор, който е създал ос (като при това съзнанието му е подчинено на тази ос, а не оста на съзнанието) – при него възприемането на тялото на другите хора естествено преминава през призмата на собствените му усещания, а не през призмата на човека, който няма ос. Това между другото е причината много майстори на багуа да са леко „мръднали“. Защото са създали вътрешна ос – един свредел, който пили изотвътре главата им, докато главата им не контролира това, което я пили отвътре. Не разглеждаме това от позицията на „добро или лошо“, то е просто даденост (на тях това съвсем не им пречи, но трябва да сме наясно с тази особеност).
Всъщност тези пет разгледани пункта ни учат как да преминем петте стъпки от балансирането на съзнанието до някаква плътна консистенция, която изявява същността му.
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Пет стъпки за развиване на оста
За да се развие и тренира оста обаче, е необходим ритъм. Тук стигаме до четвъртата задача в построяването на оста – разбирането на ритъма, който използваме при работата с оста. Това означава, че съзнанието ни трябва да бъде фокусирано върху задачата в един постоянен обем и в редовен формат. Докато все още не сме формирали оста, трябва да търсим причините, поради които не можем да я формираме.
Защото когато формираме оста, тогава можем да се опираме на нея. Тук има още една трудност, която се заключава в това, че ако формираме ос, опирайки се на традицията, традицията невинаги е свързана с усилване на съзнанието, а често точно обратното – спира съзнанието. Човек може да формира ос, но съзнанието му няма да му позволи да изживее качеството, свързано с тази ос. Затова много важни са ритъмът, в който оста се развива, и разбирането ѝ чрез съзнанието. Не бива просто да се хвърляме да създаваме ос, тъй като ос може да се създаде, преди съзнанието да е готово да оперира с тази ос. Това може да се постигне за период от 3 до 15 години, в зависимост от това, доколко сериозно, редовно и качествено подхождаме към въпроса.
Едва след това стигаме до петата част – развиването на оста от гледна точка на оста. Развиването на оста от гледна точка на оста е свързано с реалното физическо усещане на оста. Става дума за физическо, а не за езотерично или някакво въображаемо възприемане. За величина, по отношение на която цялото ни тяло може да се върти. Разбира се, за целта е важно да се свърши определена работа, като тук не става дума за желан резултат, а за такъв, постигнат с труд.
Тоест, когато следваме Метода, той сякаш винаги ще ни казва: „Ако работиш, ще стане така, ако не работиш, няма да стане никак.“ То е като кубчета, които трябва да се сглобят. А разбира се, когато чувстваме физически оста, това за нас е знание, че оста съществува. Съвсем не е равносилно на това някой да ти казва: „Работи над оста“, като същевременно нито този, който слуша, нито този, който говори, разбират за какво става дума.
Или да си представим майстор, който е създал ос (като при това съзнанието му е подчинено на тази ос, а не оста на съзнанието) – при него възприемането на тялото на другите хора естествено преминава през призмата на собствените му усещания, а не през призмата на човека, който няма ос. Това между другото е причината много майстори на багуа да са леко „мръднали“. Защото са създали вътрешна ос – един свредел, който пили изотвътре главата им, докато главата им не контролира това, което я пили отвътре. Не разглеждаме това от позицията на „добро или лошо“, то е просто даденост (на тях това съвсем не им пречи, но трябва да сме наясно с тази особеност).
Всъщност тези пет разгледани пункта ни учат как да преминем петте стъпки от балансирането на съзнанието до някаква плътна консистенция, която изявява същността му.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (50)
1. Общи въпроси
▫️КАКВО Е „ЖЕЛАНИЕ” И КАКВО Е „НАМЕРЕНИЕ”?
▫️КЪДЕ СВЪРШВА ЕДНОТО И ЗАПОЧВА ДРУГОТО?
▫️И ИЗОБЩО, ИМА ЛИ ВРЪЗКА МЕЖДУ ТЕЗИ ДВЕ НЕЩА?
▫️КАК СЕ ИЗГРАЖДА НАМЕРЕНИЕТО?
▫️КАК ДА ОПРЕДЕЛИШ ДАЛИ СЕ ДВИЖИШ В ПРАВИЛНАТА ПОСОКА, И ДАЛИ, ИЗОБЩО СЕ ДВИЖИШ, ИЛИ ОТДАВНА „ТЪПЧЕШ НА МЯСТО”, БЕЗ ДА ВИЖДАШ И ДА ЧУВСТВАШ ТОВА?
Да се открие разликата между желанието и намерението е лесно – желанието не се контролира, или се контролира лошо, а намерението се контролира съзнателно (осъзнато). Тези две качества не е трудно да се охарактеризират, но не е толкова лесно да се опознаят реално.
🔗Намерението се изработва на определен етап от работата със съзнанието, в резултат на което се образува усещане за цялостност. И макар едно и също действие да можем да го отнесем и към процеса на действие, и към намерението, отдаването ще е различно, тъй като човекът с намерение не просто реализира себе си в даденият акт, но и извлича от него това, заради което го осъществява. Ако действието е провокирано от желание (без значение дали е нужно или ненужно, добро или лошо), от него би могло много малко да се извлече.
⚡️Намерението подразбира наличието на достатъчно вътрешна сила у човек, за да може той да реализира себе си в действието. Примерно, отива човек в залата да се занимава или в института да се учи, и усилието му, като цяло, се заключава единствено в това, да отиде до даденото място. Това бихме могли да го обозначим като желание за учене. Но ако човек не просто идва до даденото място, но и се старае да придаде собствено осъзнаване на процеса, като постоянно контролира себе си в него, то това вече е намерение за учене. Разбира се, тези две качества са свързани помежду си, и се налага да признаем, че без желание не е възможно да развием и самото намерение, но, все пак, тяхната връзка може да е само по „количествен показател”, но не и по „качествен” такъв.
✅При всички положения, намерението се определя от вътрешният ред и дисциплина, а желанието – от вътрешен хаос. Пътят за изработване на намерението – това е път на волята, път прекрачващ през „не мога”, въпрос на ред и, ако искате да го кажем и така – въпрос на чистота. Намерението е подобно на гръцка хетера – то е независимо и свободно. То се изработва индивидуално и се налага да се опирате на личните си качества. Процесът, с който трябва да се започне, макар и да не е от най-приятните, е процесът на осъзнаване и подреждане на своите желания. Трябва да откривате и да работите над недостатъците си, и да усилвате и подобрявате качествата си. Слабото и силното трябва да се развиват едновременно.
👉Относно ориентирите – те могат да бъдат „външни” (ако говорим за желание), и „вътрешни” (тогава имаме работа с намерение). Моето разбиране относно правилното и лъжливото е такова – ако сте стъпили на пътя на собственото си развитие и осъзнаване на своите действия, то рано или късно това ще ви доведе до разбиране на съществуването ви от позицията на тази пълнота, за която говорим. А ако и досега нямате идея какво правите, то в този случай, навярно, причината се крие в качеството на действията. Единствено когато правите нещо качествено, можете да разберете наистина дали това ви е необходимо.
🌹Вслушвайте се в своите чувства и не казвайте, че нищо не чувствате. Една жена не може да не чувства. Тя може да не обръща внимание на своите чувства, да не ги чува, но този проблем е породен от емоциите, които „прикриват” (заглушават) истинските чувства.
1. Общи въпроси
▫️КАКВО Е „ЖЕЛАНИЕ” И КАКВО Е „НАМЕРЕНИЕ”?
▫️КЪДЕ СВЪРШВА ЕДНОТО И ЗАПОЧВА ДРУГОТО?
▫️И ИЗОБЩО, ИМА ЛИ ВРЪЗКА МЕЖДУ ТЕЗИ ДВЕ НЕЩА?
▫️КАК СЕ ИЗГРАЖДА НАМЕРЕНИЕТО?
▫️КАК ДА ОПРЕДЕЛИШ ДАЛИ СЕ ДВИЖИШ В ПРАВИЛНАТА ПОСОКА, И ДАЛИ, ИЗОБЩО СЕ ДВИЖИШ, ИЛИ ОТДАВНА „ТЪПЧЕШ НА МЯСТО”, БЕЗ ДА ВИЖДАШ И ДА ЧУВСТВАШ ТОВА?
Да се открие разликата между желанието и намерението е лесно – желанието не се контролира, или се контролира лошо, а намерението се контролира съзнателно (осъзнато). Тези две качества не е трудно да се охарактеризират, но не е толкова лесно да се опознаят реално.
🔗Намерението се изработва на определен етап от работата със съзнанието, в резултат на което се образува усещане за цялостност. И макар едно и също действие да можем да го отнесем и към процеса на действие, и към намерението, отдаването ще е различно, тъй като човекът с намерение не просто реализира себе си в даденият акт, но и извлича от него това, заради което го осъществява. Ако действието е провокирано от желание (без значение дали е нужно или ненужно, добро или лошо), от него би могло много малко да се извлече.
⚡️Намерението подразбира наличието на достатъчно вътрешна сила у човек, за да може той да реализира себе си в действието. Примерно, отива човек в залата да се занимава или в института да се учи, и усилието му, като цяло, се заключава единствено в това, да отиде до даденото място. Това бихме могли да го обозначим като желание за учене. Но ако човек не просто идва до даденото място, но и се старае да придаде собствено осъзнаване на процеса, като постоянно контролира себе си в него, то това вече е намерение за учене. Разбира се, тези две качества са свързани помежду си, и се налага да признаем, че без желание не е възможно да развием и самото намерение, но, все пак, тяхната връзка може да е само по „количествен показател”, но не и по „качествен” такъв.
✅При всички положения, намерението се определя от вътрешният ред и дисциплина, а желанието – от вътрешен хаос. Пътят за изработване на намерението – това е път на волята, път прекрачващ през „не мога”, въпрос на ред и, ако искате да го кажем и така – въпрос на чистота. Намерението е подобно на гръцка хетера – то е независимо и свободно. То се изработва индивидуално и се налага да се опирате на личните си качества. Процесът, с който трябва да се започне, макар и да не е от най-приятните, е процесът на осъзнаване и подреждане на своите желания. Трябва да откривате и да работите над недостатъците си, и да усилвате и подобрявате качествата си. Слабото и силното трябва да се развиват едновременно.
👉Относно ориентирите – те могат да бъдат „външни” (ако говорим за желание), и „вътрешни” (тогава имаме работа с намерение). Моето разбиране относно правилното и лъжливото е такова – ако сте стъпили на пътя на собственото си развитие и осъзнаване на своите действия, то рано или късно това ще ви доведе до разбиране на съществуването ви от позицията на тази пълнота, за която говорим. А ако и досега нямате идея какво правите, то в този случай, навярно, причината се крие в качеството на действията. Единствено когато правите нещо качествено, можете да разберете наистина дали това ви е необходимо.
🌹Вслушвайте се в своите чувства и не казвайте, че нищо не чувствате. Една жена не може да не чувства. Тя може да не обръща внимание на своите чувства, да не ги чува, но този проблем е породен от емоциите, които „прикриват” (заглушават) истинските чувства.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (52)
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Пет стъпки за развиване на оста
Учението за оста е утопия за съвременния човек. Защото това е много трудно да се разбере на нивото на съзнанието, още повече – да се приеме. На нивото на усещанията то не може да се усети, а на нивото на осъществяването е неразбираемо и изисква много изменения в тялото.
Всъщност оста ни е нужна от гледна точка на движението, а не от гледна точка на покоя, което усложнява задачата ни. Само когато се намираме в движение, можем да използваме усилието на оста и качеството ѝ. За какво всъщност се формира оста? За да се усъвършенстваме в движението. Същевременно можем да постигнем естественост, ако седим, ако не се движим. Достатъчно е да имаме център на опора и това е, важно е да не се движим, за да не попаднем в условията на несформираното тяло, което не може да удържи този център. Затова тук се поставят и задачи пред системите на тялото.
В тази връзка трябва да се започне с разбиране на системите на тялото. Първо, кръвоносната система, която предопределя напълването ни, чувствата ни, усещанията ни. После – мускулната. Това са двете системи, които трябва да разберем, ако искаме да се доближим да формирането на оста. Системата, свързана с възвратността не енергията, е костната (също зависеща от пропорцията).
Условия на синхронизацията ( развиване на оста)
• Напълване.
• Пропорция.
• Концентрация.
• Ритъм.
• Развиване на оста от гледна точка на оста.
Движението
Движението е свойство на оста, което зависи от това, дали човешкото тяло е способно да създаде усилие в триизмерното пространство. Всички видове движение можем да разделим условно на линейно и обемно. Трябва същевременно да сме наясно, че движението е вече нещо, което носи в себе си обем. Тъй като тялото на човека обаче (и особено съзнанието му) не възприема този вид движение, ние условно разделяме видовете движение на линейно (плъзгане, обръщане, пренасяне на тежестта, постъпателно и инерционно движение) и обемно (възвратно-постъпателни движения, въртене).
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Пет стъпки за развиване на оста
Учението за оста е утопия за съвременния човек. Защото това е много трудно да се разбере на нивото на съзнанието, още повече – да се приеме. На нивото на усещанията то не може да се усети, а на нивото на осъществяването е неразбираемо и изисква много изменения в тялото.
Всъщност оста ни е нужна от гледна точка на движението, а не от гледна точка на покоя, което усложнява задачата ни. Само когато се намираме в движение, можем да използваме усилието на оста и качеството ѝ. За какво всъщност се формира оста? За да се усъвършенстваме в движението. Същевременно можем да постигнем естественост, ако седим, ако не се движим. Достатъчно е да имаме център на опора и това е, важно е да не се движим, за да не попаднем в условията на несформираното тяло, което не може да удържи този център. Затова тук се поставят и задачи пред системите на тялото.
В тази връзка трябва да се започне с разбиране на системите на тялото. Първо, кръвоносната система, която предопределя напълването ни, чувствата ни, усещанията ни. После – мускулната. Това са двете системи, които трябва да разберем, ако искаме да се доближим да формирането на оста. Системата, свързана с възвратността не енергията, е костната (също зависеща от пропорцията).
Условия на синхронизацията ( развиване на оста)
• Напълване.
• Пропорция.
• Концентрация.
• Ритъм.
• Развиване на оста от гледна точка на оста.
Движението
Движението е свойство на оста, което зависи от това, дали човешкото тяло е способно да създаде усилие в триизмерното пространство. Всички видове движение можем да разделим условно на линейно и обемно. Трябва същевременно да сме наясно, че движението е вече нещо, което носи в себе си обем. Тъй като тялото на човека обаче (и особено съзнанието му) не възприема този вид движение, ние условно разделяме видовете движение на линейно (плъзгане, обръщане, пренасяне на тежестта, постъпателно и инерционно движение) и обемно (възвратно-постъпателни движения, въртене).
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (51)
1. Общи въпроси
▫️КАК ДА РАЗВИЕМ ИНТУИЦИЯТА СИ, УМЕНИЕТО ДА СЛУШАМЕ СЕБЕ СИ, ДА СЕ ДОВЕРЯВАМЕ НА СЕБЕ СИ?
Като вярвате в себе си и в своите действия. Докато не се научите да вярвате в това, което правите, то няма да ви стане близко. А това значи, че то не ви принадлежи. Да се доверите може само на нещо, което вече е налице, и то развива вашата интуиция. Без личен опит няма как да стане, и би било най-добре, ако този опит е съпътстван от дисциплина и знания.
Самият опит нещо да промените, вече се опира на вяра в себе си. Просто трябва да вървите от „малкото”, а не да очаквате „голямото”. Не трябва да търсите вълшебни „трикчета”, защото те не решават проблема, а само ви отнемат от времето. Но преди да започнете нещо да променяте, постарайте се да направите анализ на своето съществуване, на своите действия и на това, какви „инструменти” се каните да използвате за измененията. И, изобщо – готово ли е вашето съзнание за изменения?
▫️ВАШЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЯВЛЕНИЕТО „ФЕМИНИЗЪМ”?
▫️ТРЯБВА ЛИ ЖЕНАТА ДА СЕ СТРЕМИ КЪМ РЕАЛИЗАЦИЯ В СОЦИАЛЕН ПЛАН (И КАК), ИЛИ НЕЙНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ – ТОВА Е ДОМЪТ, СЕМЕЙСТВОТО, ДЕЦАТА?
Е, ако на някой му е интересно да гледа как жени играят футбол, вдигат тежести или се налагат една друга с юмруци... Лично на мен – не ми е интересно. Феминизмът – това е мутирало, изменено съзнание, което под влияние на ритъма на развитие на социума заменя „качеството” на жените, с „количество”. Жените ги „хвърлят от самолета”, без да ги научат да си „отварят парашута”... Малко да си полетят на воля!
⚜️Жената трябва да се научи да уважава „жената” в себе си, а чак след това да мисли, как тази жена да се вписва в социума. Да губиш себе си в огромно множество некачествени действия, само за да докажеш нещо, което не се нуждае от доказване – това си е чисто унищожаване на себе си, като личност. Личност – това не е този, който го познават всички. Личност е този, който познава себе си.
📍Разбира се – домът, семейството, децата – това е най-близкият до жената пласт, който я „пълни”, и за нея той се явява естествен. Но тук се появява въпросът за качеството на този дом, качеството на това семейство и качеството на тези деца. Дори и да има всичко изброено, това не е повод за жената да говори за някакво реализиране. Като гледам децата, които тичат по улиците, въпросът, който ми изниква, по-скоро е свързан с безотговорността на жената. Разбира се, жената не трябва да е част от „нещо” или „някой”, но пък, да противопоставяте себе си – това е да губите себе си. Защо бързо да се разбягвате, пък после пак да се събирате? И, между другото, за жената да се „реализира в социума” – това означава, именно, да успее да развива „жената” в себе си.
▫️ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ЗА СЪВРЕМЕННАТА ЖЕНА СЪЧЕТАВАНЕТО НА РАБОТАТА И БИЗНЕСА С ПРАКТИКИТЕ?
🔹През живота си съм отговарял на хиляди въпроси, но нито един не ме е хвърлял в подобен „потрес”, като този. Наведнъж цели три „съставки” – работа, бизнес, съвременна жена... и всичко това трябва да бъде съединено с практиките. Предполагам, че тук става дума за някакви упражнения, които да позволяват да следите за „вътрешната” си хигиена, тоест – да поддържате нормалният си жизнен тонус, да подобрите храносмилането си, да сте в добро настроение, да контролирате теглото си и т.н. Мисля, че това едва ли ще е нещо, което да пречи на съвременната жена.
🔸А ако говорим за „потапяне” в духовното, тогава това вече не е практика, а условия на съществуване. Практиката – това е някакъв вид „терапия”, насочена към решаване на локални задачи, към развиване на осъзнатост, концентрация, отговорност.
🔺Лично аз смятам, че всеки шеф ще вземе жена с подобни качества на работа и ще я цени. Освен всичко друго, практиката развива дисциплина, учи да си в постоянно търсене и да вземаш отговорни решения. Защо подобна жена да не е успешна в бизнеса?
1. Общи въпроси
▫️КАК ДА РАЗВИЕМ ИНТУИЦИЯТА СИ, УМЕНИЕТО ДА СЛУШАМЕ СЕБЕ СИ, ДА СЕ ДОВЕРЯВАМЕ НА СЕБЕ СИ?
Като вярвате в себе си и в своите действия. Докато не се научите да вярвате в това, което правите, то няма да ви стане близко. А това значи, че то не ви принадлежи. Да се доверите може само на нещо, което вече е налице, и то развива вашата интуиция. Без личен опит няма как да стане, и би било най-добре, ако този опит е съпътстван от дисциплина и знания.
Самият опит нещо да промените, вече се опира на вяра в себе си. Просто трябва да вървите от „малкото”, а не да очаквате „голямото”. Не трябва да търсите вълшебни „трикчета”, защото те не решават проблема, а само ви отнемат от времето. Но преди да започнете нещо да променяте, постарайте се да направите анализ на своето съществуване, на своите действия и на това, какви „инструменти” се каните да използвате за измененията. И, изобщо – готово ли е вашето съзнание за изменения?
▫️ВАШЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЯВЛЕНИЕТО „ФЕМИНИЗЪМ”?
▫️ТРЯБВА ЛИ ЖЕНАТА ДА СЕ СТРЕМИ КЪМ РЕАЛИЗАЦИЯ В СОЦИАЛЕН ПЛАН (И КАК), ИЛИ НЕЙНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ – ТОВА Е ДОМЪТ, СЕМЕЙСТВОТО, ДЕЦАТА?
Е, ако на някой му е интересно да гледа как жени играят футбол, вдигат тежести или се налагат една друга с юмруци... Лично на мен – не ми е интересно. Феминизмът – това е мутирало, изменено съзнание, което под влияние на ритъма на развитие на социума заменя „качеството” на жените, с „количество”. Жените ги „хвърлят от самолета”, без да ги научат да си „отварят парашута”... Малко да си полетят на воля!
⚜️Жената трябва да се научи да уважава „жената” в себе си, а чак след това да мисли, как тази жена да се вписва в социума. Да губиш себе си в огромно множество некачествени действия, само за да докажеш нещо, което не се нуждае от доказване – това си е чисто унищожаване на себе си, като личност. Личност – това не е този, който го познават всички. Личност е този, който познава себе си.
📍Разбира се – домът, семейството, децата – това е най-близкият до жената пласт, който я „пълни”, и за нея той се явява естествен. Но тук се появява въпросът за качеството на този дом, качеството на това семейство и качеството на тези деца. Дори и да има всичко изброено, това не е повод за жената да говори за някакво реализиране. Като гледам децата, които тичат по улиците, въпросът, който ми изниква, по-скоро е свързан с безотговорността на жената. Разбира се, жената не трябва да е част от „нещо” или „някой”, но пък, да противопоставяте себе си – това е да губите себе си. Защо бързо да се разбягвате, пък после пак да се събирате? И, между другото, за жената да се „реализира в социума” – това означава, именно, да успее да развива „жената” в себе си.
▫️ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ЗА СЪВРЕМЕННАТА ЖЕНА СЪЧЕТАВАНЕТО НА РАБОТАТА И БИЗНЕСА С ПРАКТИКИТЕ?
🔹През живота си съм отговарял на хиляди въпроси, но нито един не ме е хвърлял в подобен „потрес”, като този. Наведнъж цели три „съставки” – работа, бизнес, съвременна жена... и всичко това трябва да бъде съединено с практиките. Предполагам, че тук става дума за някакви упражнения, които да позволяват да следите за „вътрешната” си хигиена, тоест – да поддържате нормалният си жизнен тонус, да подобрите храносмилането си, да сте в добро настроение, да контролирате теглото си и т.н. Мисля, че това едва ли ще е нещо, което да пречи на съвременната жена.
🔸А ако говорим за „потапяне” в духовното, тогава това вече не е практика, а условия на съществуване. Практиката – това е някакъв вид „терапия”, насочена към решаване на локални задачи, към развиване на осъзнатост, концентрация, отговорност.
🔺Лично аз смятам, че всеки шеф ще вземе жена с подобни качества на работа и ще я цени. Освен всичко друго, практиката развива дисциплина, учи да си в постоянно търсене и да вземаш отговорни решения. Защо подобна жена да не е успешна в бизнеса?
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (53)
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Движението
Движението е свойство на оста, което зависи от това, дали човешкото тяло е способно да създаде усилие в триизмерното пространство. Всички видове движение можем да разделим условно на линейно и обемно. Трябва същевременно да сме наясно, че движението е вече нещо, което носи в себе си обем. Тъй като тялото на човека обаче (и особено съзнанието му) не възприема този вид движение, ние условно разделяме видовете движение на линейно (плъзгане, обръщане, пренасяне на тежестта, постъпателно и инерционно движение) и обемно (възвратно-постъпателни движения, въртене).
Нека разгледаме фигурното пързаляне или балета, където работата на оста е ярко изразена, тъй като тя позволява извършването на движения, непостижими за другите хора. От една страна, тук е налице използване на оста, от друга обаче, в тялото липсва усилие, което да задава движението. Дори използването на оста се осъществява по пътя на инерцията. Съзнанието не движи тялото, то просто не му пречи да се движи.
Мислите, че всички фигуристи развиват оста си чрез заниманията си? Грешите – те се раждат с нея! Този, който не е роден с оста, не може да стане фигурист, колкото и да го мъчат треньорите и родителите му. Оста може да бъде създадена единствено чрез съзнателно усилие (или човек може да се роди с нея).
Още един пример – върви човек по улицата. Движи ли се той? Не, той изпълнява движения, подобни на совалка, в зависимост от едни или други функционални възможности на тялото си. Загледайте се как хората се оттласкват. Те не се оттласкват, дори не разбират какво представлява това. Погледнете коленете им – вместо да се движат напред, както трябва да е при движението напред, те се движат назад. А при много хора коленете дори са огънати навътре! Как може да се движи човек така? Как може тук да се говори за движение изобщо?
Погледнете спортистите. Кой би казал, че може да се нарече движение ситуация, в която къс месо се носи нанякъде? Той се приближава единствено към гробищата, това обаче не е никакво движение. Движението е функция, която се възприема физически, умствено и енергийно. Тя обаче може да бъде разбрана единствено от онзи, който е познал Единното тяло, който е успял да формира ос, който е успял да разбере енергията на движението, а не физическата същност на отделните части на тялото. Затова когато хората говорят за движението, всичко, което казват, е безмислено. Можете, разбира се, да реагирате на казаното тук и да представите някаква друга гледна точка, това обаче няма да подобри качеството на движението ви.
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Движението
Движението е свойство на оста, което зависи от това, дали човешкото тяло е способно да създаде усилие в триизмерното пространство. Всички видове движение можем да разделим условно на линейно и обемно. Трябва същевременно да сме наясно, че движението е вече нещо, което носи в себе си обем. Тъй като тялото на човека обаче (и особено съзнанието му) не възприема този вид движение, ние условно разделяме видовете движение на линейно (плъзгане, обръщане, пренасяне на тежестта, постъпателно и инерционно движение) и обемно (възвратно-постъпателни движения, въртене).
Нека разгледаме фигурното пързаляне или балета, където работата на оста е ярко изразена, тъй като тя позволява извършването на движения, непостижими за другите хора. От една страна, тук е налице използване на оста, от друга обаче, в тялото липсва усилие, което да задава движението. Дори използването на оста се осъществява по пътя на инерцията. Съзнанието не движи тялото, то просто не му пречи да се движи.
Мислите, че всички фигуристи развиват оста си чрез заниманията си? Грешите – те се раждат с нея! Този, който не е роден с оста, не може да стане фигурист, колкото и да го мъчат треньорите и родителите му. Оста може да бъде създадена единствено чрез съзнателно усилие (или човек може да се роди с нея).
Още един пример – върви човек по улицата. Движи ли се той? Не, той изпълнява движения, подобни на совалка, в зависимост от едни или други функционални възможности на тялото си. Загледайте се как хората се оттласкват. Те не се оттласкват, дори не разбират какво представлява това. Погледнете коленете им – вместо да се движат напред, както трябва да е при движението напред, те се движат назад. А при много хора коленете дори са огънати навътре! Как може да се движи човек така? Как може тук да се говори за движение изобщо?
Погледнете спортистите. Кой би казал, че може да се нарече движение ситуация, в която къс месо се носи нанякъде? Той се приближава единствено към гробищата, това обаче не е никакво движение. Движението е функция, която се възприема физически, умствено и енергийно. Тя обаче може да бъде разбрана единствено от онзи, който е познал Единното тяло, който е успял да формира ос, който е успял да разбере енергията на движението, а не физическата същност на отделните части на тялото. Затова когато хората говорят за движението, всичко, което казват, е безмислено. Можете, разбира се, да реагирате на казаното тук и да представите някаква друга гледна точка, това обаче няма да подобри качеството на движението ви.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеМЕТОД (54)
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Движението в кръг
Идеята за движението в кръг произлиза от дълбока древност. Тя е сформирала в началото практически всички ритуални схеми за взаимодействие на човека с Вселената, след това ритуалните танци, после и запазените до днес танци, сред които най-популярно е фламенкото. Макар че по-правилно би било да го наричаме андалуски кръг, келтските танци – келтски кръг, тангото – аржентински кръг, бели денса – арабски кръг, и т.н.
Системата на тези знания се е съхранила при суфите и в по-академичен вид при китайците в концепциите на системата багуа. Именно те са показали и доказали математически сакралността на тези движения и тяхната значимост. Тук формата на кръга се явява не просто геометрична единица, но и основа за петте условия, свързани с възможността да се завърти кръгът около оста, което и формира в тази ос петте усилия, които тялото може да породи физически. След петото усилие оста престава да зависи от тялото и сама контролира движението му, създавайки още три допълнителни енергийни усилия.
Петте физически усилия на движението в кръг
• Кръгова форма, която позволява да се удържа формата на кръга. Насочена към формирането на сферата.
• Кръгова форма, която позволява да се удържа усилието в кръга. Насочена към формирането на оста.
• Кръгова форма, която позволява да се удържа силата на кръга. Насочена към получаването на ускорение.
• Кръгова форма, която позволява да се нараства силата. Насочена към регулирането на центростремителното или центробежното усилие; промяна на плътността.
• Кръгова форма, която позволява да се трансформира силата. Насочена към променяне на честотата на сферата на въртене; изменение на тялото.
Движението в кръг отговаря на понятието за кръгово движение или движението на топка или сфера, която следва законите за движение на съвършената форма. Изразявайки това, ние осъществяваме изкуството за построяване на оста, която всъщност е неподвижна.
Кръговото движение може да има алгоритъм на ускорение. Формирането на оста позволява да се опознае ускорението на енергията, което на свой ред дава възможност за получаване на допълнително усилие на събиране (чрез центростремителността, обратно на часовниковата стрелка) на енергията.
Осемте геометрични стъпки
Когато достигнем симетрично възприемане, ние създаваме единен модел за растеж, тъй като постигаме необратимост на действията. Формирането на оста в тялото е формиране на постоянно изменение, което позволява да се изработят условията за вътрешно въртене, условието за мярата и условието за стъпката. Тази мяра има свой размер – размера на лакътя, т.е. размера на въртящия момент или размера на истинската стъпка. В условията на истинската стъпка, или стъпката от 45 градуса, възниква усилие на възвратност и тогава движенията ни започват да наподобяват клатенето на махало.
Колебанието на енергията по време на стъпката зависи основно от създаването на оста. Така получаваме не просто възможност за абсолютно съхраняване на енергията, но и за формиране на единна степен, равна на осемте геометрични стъпки, т.е. нашите движения са вече математически проверени.
В средновековието тамплиерите са наричали това „рицарската стъпка“ – стъпката, равняваща се на определени градуси. Всяка стъпка съдържа 45-ъглови минути. При това размерността е една, а усилието се променя. Променя се също и посоката, в резултата на което получаваме пълен лунен цикъл, при който стъпката се върти и събира.
Така осемте геометрични стъпки имат 15 фази и запълват цялата равнина.
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Движението в кръг
Идеята за движението в кръг произлиза от дълбока древност. Тя е сформирала в началото практически всички ритуални схеми за взаимодействие на човека с Вселената, след това ритуалните танци, после и запазените до днес танци, сред които най-популярно е фламенкото. Макар че по-правилно би било да го наричаме андалуски кръг, келтските танци – келтски кръг, тангото – аржентински кръг, бели денса – арабски кръг, и т.н.
Системата на тези знания се е съхранила при суфите и в по-академичен вид при китайците в концепциите на системата багуа. Именно те са показали и доказали математически сакралността на тези движения и тяхната значимост. Тук формата на кръга се явява не просто геометрична единица, но и основа за петте условия, свързани с възможността да се завърти кръгът около оста, което и формира в тази ос петте усилия, които тялото може да породи физически. След петото усилие оста престава да зависи от тялото и сама контролира движението му, създавайки още три допълнителни енергийни усилия.
Петте физически усилия на движението в кръг
• Кръгова форма, която позволява да се удържа формата на кръга. Насочена към формирането на сферата.
• Кръгова форма, която позволява да се удържа усилието в кръга. Насочена към формирането на оста.
• Кръгова форма, която позволява да се удържа силата на кръга. Насочена към получаването на ускорение.
• Кръгова форма, която позволява да се нараства силата. Насочена към регулирането на центростремителното или центробежното усилие; промяна на плътността.
• Кръгова форма, която позволява да се трансформира силата. Насочена към променяне на честотата на сферата на въртене; изменение на тялото.
Движението в кръг отговаря на понятието за кръгово движение или движението на топка или сфера, която следва законите за движение на съвършената форма. Изразявайки това, ние осъществяваме изкуството за построяване на оста, която всъщност е неподвижна.
Кръговото движение може да има алгоритъм на ускорение. Формирането на оста позволява да се опознае ускорението на енергията, което на свой ред дава възможност за получаване на допълнително усилие на събиране (чрез центростремителността, обратно на часовниковата стрелка) на енергията.
Осемте геометрични стъпки
Когато достигнем симетрично възприемане, ние създаваме единен модел за растеж, тъй като постигаме необратимост на действията. Формирането на оста в тялото е формиране на постоянно изменение, което позволява да се изработят условията за вътрешно въртене, условието за мярата и условието за стъпката. Тази мяра има свой размер – размера на лакътя, т.е. размера на въртящия момент или размера на истинската стъпка. В условията на истинската стъпка, или стъпката от 45 градуса, възниква усилие на възвратност и тогава движенията ни започват да наподобяват клатенето на махало.
Колебанието на енергията по време на стъпката зависи основно от създаването на оста. Така получаваме не просто възможност за абсолютно съхраняване на енергията, но и за формиране на единна степен, равна на осемте геометрични стъпки, т.е. нашите движения са вече математически проверени.
В средновековието тамплиерите са наричали това „рицарската стъпка“ – стъпката, равняваща се на определени градуси. Всяка стъпка съдържа 45-ъглови минути. При това размерността е една, а усилието се променя. Променя се също и посоката, в резултата на което получаваме пълен лунен цикъл, при който стъпката се върти и събира.
Така осемте геометрични стъпки имат 15 фази и запълват цялата равнина.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (52)
1. Общи въпроси
КАК ПРАВИЛНО ДА ОПРЕДЕЛИМ РАЗЛИКАТА МЕЖДУ МЪЖКИЯТ И ЖЕНСКИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ?
КАК ДА ПОДДЪРЖАМЕ БАЛАНСЪТ?
Ако не ви идва отвътре да вдигате тежести, значи всичко е нормално..., а ако говорим сериозно, нещата са прости. Съхранявайте естествеността и не бързайте, и нищо ненужно няма да се „залепи” за вас. Именно в това се крие балансът.
До моментът, в който не овладеете достатъчно механизмът за управление на своята енергия и развиване на съзнанието си, този въпрос не е от принципно значение. Не нарушавайте своя природен ритъм. Започнете с нещо малко. Следете за постоянството в развитието си. Ако постоянството се нарушава – значи енергията не е хармонизирана и се налага да се заставяте сами. Но още веднъж ви повтарям – постепенно, иначе може да си създадете устойчива съпротива към всяко добро начинание. Освен това, непостоянното развитие ще развива по-скоро непостоянство, отколкото обратното, с всички произтичащи от това проблеми.
Разликата между мъжките и женските системи се опира на две понятия – ритъм и циркулация. Следователно, докато не изградите естествен ритъм в своите действия, няма смисъл да се ориентирате в това. Освен това, докато не се научите реално да „слушате” себе си, няма да имате необходимата съсредоточеност, за да вникнете в циркулацията на енергията си. Използвайте практики, специално ориентирани на балансиране на енергията ви. Това ще ви помогне в разбирането на разликата между двата типа развитие. Искам да отбележа, че подобно разбиране трябва да бъде физическо и в абсолютно реално време.
1. Общи въпроси
КАК ПРАВИЛНО ДА ОПРЕДЕЛИМ РАЗЛИКАТА МЕЖДУ МЪЖКИЯТ И ЖЕНСКИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ?
КАК ДА ПОДДЪРЖАМЕ БАЛАНСЪТ?
Ако не ви идва отвътре да вдигате тежести, значи всичко е нормално..., а ако говорим сериозно, нещата са прости. Съхранявайте естествеността и не бързайте, и нищо ненужно няма да се „залепи” за вас. Именно в това се крие балансът.
До моментът, в който не овладеете достатъчно механизмът за управление на своята енергия и развиване на съзнанието си, този въпрос не е от принципно значение. Не нарушавайте своя природен ритъм. Започнете с нещо малко. Следете за постоянството в развитието си. Ако постоянството се нарушава – значи енергията не е хармонизирана и се налага да се заставяте сами. Но още веднъж ви повтарям – постепенно, иначе може да си създадете устойчива съпротива към всяко добро начинание. Освен това, непостоянното развитие ще развива по-скоро непостоянство, отколкото обратното, с всички произтичащи от това проблеми.
Разликата между мъжките и женските системи се опира на две понятия – ритъм и циркулация. Следователно, докато не изградите естествен ритъм в своите действия, няма смисъл да се ориентирате в това. Освен това, докато не се научите реално да „слушате” себе си, няма да имате необходимата съсредоточеност, за да вникнете в циркулацията на енергията си. Използвайте практики, специално ориентирани на балансиране на енергията ви. Това ще ви помогне в разбирането на разликата между двата типа развитие. Искам да отбележа, че подобно разбиране трябва да бъде физическо и в абсолютно реално време.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (55)
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Идеалната симетрия
До идеалната симетрия при физическите тела най-много се приближават кристалите, макар че реално тя може да бъде въплътена и от човека, успял да развие равнопосочно силата на енергиите в тялото си. Човек може да усети симетрията единствено в този случай. За тази цел се въвежда и понятието ос. С други думи, симетрията е винаги обвързана с наличието на ос.
Оста у човека всъщност не е физическо, а енергийно понятие, което разкрива пред нас неподозирани до момента възможности. Променянето и развиването на тялото, което има ос, в пъти, ако не и в стотици пъти се различава от развитието на тялото, което няма ос. Човек постига невиждано до момента изживяване, свързано с непостоянното генериране на енергия в тялото, което се опира на оста.
Симетрията има различни нива и порядъци. Те са свързани с ъглите на завъртане на енергията. Човек може да постигне 32 симетрични порядъка в триизмерното пространство. Дори наличието на една неправилна ос обаче прави човек по-различен. Оста в човека е физическо понятие, дефинирано от честотата на енергията.
Формирайки ос, човек доказва възможността за съществуването на енергия от друг клас в тялото, която се отличава от физическото му състояние и строеж, и така се открива възможност за разтварянето на оста като ветрило. Достатъчно е оста да се разтвори повече от 90 градуса, т.е. да се получи тъп ъгъл, за да може човек да се убеди във възможността не на физическо, а на енергийно съществуване.
Най-важното е, че при наличие на ос човек получава възможност да нараства енергия от друг порядък, т.е. да развие в себе си нов кристален модел. Този процес се влияе от законите на пропорциите, тъй като те определят формата на този растеж. Полученият пропорционален модел трябва да бъде кубичен. Впрочем той също е несъвършен, но осигурява едно разбиране на растежа, тъй като в него се съдържат два много важни ъгъла – на 30 и 60 градуса, което позволява на тялото да работи върху разширяването и свиването.
Съвършеният модел е сферата, която дава възможност на човека да постигне ъгъл от 45 градуса, който едновременно може и да развива и да връща енергията. Това обаче е следствие. Най-важното е, че създаването на оста задава нов ориентир на съществуването. За да формира оста, човек трябва да разбира тялото си като цялостна структура. Ако по природа тази структура е силно нарушена, тогава трябва да се опираме върху законите на пропорционалността.
По природа човек представлява двояк модел, ето защо докато не формираме оста, нямаме възможност да променим собствения си модел и да възприемем обема, в който ще можем да съществуваме. Дори при наличието на център няма да можем да бъдем „опаковани“ напълно, заради липсата на ъгъл. А ъгълът се получава именно от оста.
При наличието на ос ние не само имаме възможност да работим с други видове енергия, но и усъвършенстваме молекулярните връзки на физическото си тяло. Измененията, които успяваме да придобием по този начин, изменят съдбата и природата, с която сме се появили на този свят. От този момент насетне ние вече започваме да разчитаме на една по-качествена енергия, която може да ни преобразува девет пъти (можем да се преобразуваме само чрез осемте оси и центъра – това диктуват законите на триизмерното пространство).
Ето защо наличието на ос задава – освен екстатично състояние на изживяванията, което се получава чрез новосъздадения орган – една прогресивна скала на развитие, където процесите на генериране и трансформиране преобладават над процесите на разрушаване и потискане и дори ги свеждат до нула.
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Идеалната симетрия
До идеалната симетрия при физическите тела най-много се приближават кристалите, макар че реално тя може да бъде въплътена и от човека, успял да развие равнопосочно силата на енергиите в тялото си. Човек може да усети симетрията единствено в този случай. За тази цел се въвежда и понятието ос. С други думи, симетрията е винаги обвързана с наличието на ос.
Оста у човека всъщност не е физическо, а енергийно понятие, което разкрива пред нас неподозирани до момента възможности. Променянето и развиването на тялото, което има ос, в пъти, ако не и в стотици пъти се различава от развитието на тялото, което няма ос. Човек постига невиждано до момента изживяване, свързано с непостоянното генериране на енергия в тялото, което се опира на оста.
Симетрията има различни нива и порядъци. Те са свързани с ъглите на завъртане на енергията. Човек може да постигне 32 симетрични порядъка в триизмерното пространство. Дори наличието на една неправилна ос обаче прави човек по-различен. Оста в човека е физическо понятие, дефинирано от честотата на енергията.
Формирайки ос, човек доказва възможността за съществуването на енергия от друг клас в тялото, която се отличава от физическото му състояние и строеж, и така се открива възможност за разтварянето на оста като ветрило. Достатъчно е оста да се разтвори повече от 90 градуса, т.е. да се получи тъп ъгъл, за да може човек да се убеди във възможността не на физическо, а на енергийно съществуване.
Най-важното е, че при наличие на ос човек получава възможност да нараства енергия от друг порядък, т.е. да развие в себе си нов кристален модел. Този процес се влияе от законите на пропорциите, тъй като те определят формата на този растеж. Полученият пропорционален модел трябва да бъде кубичен. Впрочем той също е несъвършен, но осигурява едно разбиране на растежа, тъй като в него се съдържат два много важни ъгъла – на 30 и 60 градуса, което позволява на тялото да работи върху разширяването и свиването.
Съвършеният модел е сферата, която дава възможност на човека да постигне ъгъл от 45 градуса, който едновременно може и да развива и да връща енергията. Това обаче е следствие. Най-важното е, че създаването на оста задава нов ориентир на съществуването. За да формира оста, човек трябва да разбира тялото си като цялостна структура. Ако по природа тази структура е силно нарушена, тогава трябва да се опираме върху законите на пропорционалността.
По природа човек представлява двояк модел, ето защо докато не формираме оста, нямаме възможност да променим собствения си модел и да възприемем обема, в който ще можем да съществуваме. Дори при наличието на център няма да можем да бъдем „опаковани“ напълно, заради липсата на ъгъл. А ъгълът се получава именно от оста.
При наличието на ос ние не само имаме възможност да работим с други видове енергия, но и усъвършенстваме молекулярните връзки на физическото си тяло. Измененията, които успяваме да придобием по този начин, изменят съдбата и природата, с която сме се появили на този свят. От този момент насетне ние вече започваме да разчитаме на една по-качествена енергия, която може да ни преобразува девет пъти (можем да се преобразуваме само чрез осемте оси и центъра – това диктуват законите на триизмерното пространство).
Ето защо наличието на ос задава – освен екстатично състояние на изживяванията, което се получава чрез новосъздадения орган – една прогресивна скала на развитие, където процесите на генериране и трансформиране преобладават над процесите на разрушаване и потискане и дори ги свеждат до нула.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (53)
1. Общи въпроси
КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ И ЦЕЛТА НА ПРОГРАМАТА ОТ ЗАНЯТИЯ В КЛУБА?
КАК ДА НЕ БЪДЕШ КОРИСТЕН В ЖЕЛАНИЕТО СИ ЗА ДОСТИГАНЕ НА БЕЗСМЪРТИЕ (ПОД ЕДНА ИЛИ ДРУГА ФОРМА)?
КАК ДА НЕ „ИЗРАБОТИМ” УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЕГО-ТО СИ?
Ако разбирам правилно, става дума за център „INBI World”, към който аз имам отношение. Като цяло, аз съм против всякакви „цели” и „смисли”, добавяни към едно само по себе си, безсмислено съществуване. Как е възможно човек да си постави някаква цел, без самият той да представлява единна цялост? Как е възможно да се мисли за „смисъла” при такова количество безсмислени действия, когато си убивате времето с ненужни разговори, срещи, действия?... От тази гледна точка, център „INBI” не би могъл да има някаква конкретна цел, той просто предлага различни пътища на знанието, практики, които са се разработвали със столетия, не в услуга на някаква личност или система, а в услуга на еволюционното развитие на човека, като са му помагали да се отдалечи от ограниченията на своето съществуване.
„INBI World” се явява лаборатория на развитието, която се занимава с изучаването на сериозни, дълбоки традиции, които са сформирали един или друг цикъл на знанията, като започнем от източника, тоест – от древно-египетският период, и стигнем до днешният техно-кратичен период, който също е станал един вид „култура по изготвянето на временна продукция”.
Във всеки случай, този процес е безграничен във времето, и ние не бихме могли да го зафиксираме с някакви целеви понятия. Макар, разбира се, ако вашата цел се явява развитието – то тогава, да. Но аз не мисля, че вас ще ви удовлетвори подобен отговор. Лично аз се занимавам с изучаването на различни системи от знания 30 години, посвещавам на това цялото си време. И въпреки това, не смятам, че съм в състояние да поема отговорност за абсолютното си разбиране за това, което се прави дотолкова, доколкото стигайки до разбирането на нещо, автоматично откривате следващото, което чака своето разбиране. Друг е въпросът, че вече са изработени „инструменти” и присъства метод на последователност в действията.
А относно въпросът за „достигането на безсмъртие”, като една от системите на знанието, с които се занимавам, бих искал да кажа следното: да, аз действително знам „какво” и „как” трябва да се прави, за да се достигне безсмъртие. Но повярвайте ми – дори достигането на обикновено „напълнено” състояние ще ви донесе такава радост от битието, че вече няма да е от такова значение, дали ще станете безсмъртни, или не. Така че, какви користни мотиви би могло да има тук? Не си измисляйте проблеми, научете се да получавате радост от настоящият ден. Това също е изкуство!
А по повод на его-то... препоръчвам ви първо да се ориентирате в собствените си мисли, иначе ще създадете лъже-усещане за борба с его-то.
1. Общи въпроси
КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ И ЦЕЛТА НА ПРОГРАМАТА ОТ ЗАНЯТИЯ В КЛУБА?
КАК ДА НЕ БЪДЕШ КОРИСТЕН В ЖЕЛАНИЕТО СИ ЗА ДОСТИГАНЕ НА БЕЗСМЪРТИЕ (ПОД ЕДНА ИЛИ ДРУГА ФОРМА)?
КАК ДА НЕ „ИЗРАБОТИМ” УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЕГО-ТО СИ?
Ако разбирам правилно, става дума за център „INBI World”, към който аз имам отношение. Като цяло, аз съм против всякакви „цели” и „смисли”, добавяни към едно само по себе си, безсмислено съществуване. Как е възможно човек да си постави някаква цел, без самият той да представлява единна цялост? Как е възможно да се мисли за „смисъла” при такова количество безсмислени действия, когато си убивате времето с ненужни разговори, срещи, действия?... От тази гледна точка, център „INBI” не би могъл да има някаква конкретна цел, той просто предлага различни пътища на знанието, практики, които са се разработвали със столетия, не в услуга на някаква личност или система, а в услуга на еволюционното развитие на човека, като са му помагали да се отдалечи от ограниченията на своето съществуване.
„INBI World” се явява лаборатория на развитието, която се занимава с изучаването на сериозни, дълбоки традиции, които са сформирали един или друг цикъл на знанията, като започнем от източника, тоест – от древно-египетският период, и стигнем до днешният техно-кратичен период, който също е станал един вид „култура по изготвянето на временна продукция”.
Във всеки случай, този процес е безграничен във времето, и ние не бихме могли да го зафиксираме с някакви целеви понятия. Макар, разбира се, ако вашата цел се явява развитието – то тогава, да. Но аз не мисля, че вас ще ви удовлетвори подобен отговор. Лично аз се занимавам с изучаването на различни системи от знания 30 години, посвещавам на това цялото си време. И въпреки това, не смятам, че съм в състояние да поема отговорност за абсолютното си разбиране за това, което се прави дотолкова, доколкото стигайки до разбирането на нещо, автоматично откривате следващото, което чака своето разбиране. Друг е въпросът, че вече са изработени „инструменти” и присъства метод на последователност в действията.
А относно въпросът за „достигането на безсмъртие”, като една от системите на знанието, с които се занимавам, бих искал да кажа следното: да, аз действително знам „какво” и „как” трябва да се прави, за да се достигне безсмъртие. Но повярвайте ми – дори достигането на обикновено „напълнено” състояние ще ви донесе такава радост от битието, че вече няма да е от такова значение, дали ще станете безсмъртни, или не. Така че, какви користни мотиви би могло да има тук? Не си измисляйте проблеми, научете се да получавате радост от настоящият ден. Това също е изкуство!
А по повод на его-то... препоръчвам ви първо да се ориентирате в собствените си мисли, иначе ще създадете лъже-усещане за борба с его-то.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне