Част 1.4. ИЗУЧАВАНЕ НА ТРАДИЦИИТЕ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ПРОСТРАНСТВОТО (44)

Част 1.4.3. Структурирани концентрирани системи

МОДЕЛ НА ХЕРМЕТИЗМА. Това е най-важният модел и всеки, който стъпва на пътя на развитието си струва поне малко да му обърне внимание. Херметизмът е първият модел, който се опитва да обхване необятното като съедини религията и философията с временния опит, т. е. това е опит да не се позволи на развитието да се отклони в линейна форма на съществуване, зависима от различни субективности.

Даденият модел, който се е развивал във времето, се развива и сега. Като ви представям тази глава именно по този начин, аз внасям своя принос в развитието на херметизма. Корените на херметизма водят началото си от времената на Древния Египет, където го свързват ту с Хермес Трисмегист, ту с херметическия модел на бог Тот. Но независимо от всичко, това е всеобхватен модел, който в течение на много векове, вмества в себе си всичко пропорционално и съдържателно. За съхраняването на дадения модел много е направил Леонардо да Винчи, който не е позволил тази система на творение на съзнателния ум да бъде погребана в тъмниците на католическата църква.

Ето седемте основополагащи идеи на херметизма:
1. Вселената е резултат от концентрирано усилие;
2. Във Вселената всичко е взаимосвързано;
3. Вселената не е еднородна и се диференцира по различни честоти на енергията;
4. Вселената се състои от взаимодопълващи се връзки, а не от взаимоизключващи се;
5. Вселената е постоянно движещ се модел;
6. Всичко се явява следствие на нещо друго;
7. Две взаимодопълващи се начала определят формата на съществуване.

Част 1.4.4. ПРОСТРАНСТВЕНО – ВРЕМЕВИ СИСТЕМИ

Пространствено-времевите практики можем да характеризираме с думата „шамански”. Тук, повече от всичко, се обръща внимание на около-временните преживявания, които превръщат участникът в този процес различен от останалите хора, тук „замяната” става не по волята на дадения човек, а по волята на силите, които му влияят.

В днешният свят шаманизмът обикновено се развива в средата на слабообразовани хора, които не контролират своята природа. В същото време, даденото направление се явява сериозен пространствен компонент, който доказва съществуването на три пространства – временно, около-временно и извън-временно. И това превръща шаманизмът в най-важният обект за изучаване за тези, които разбират природата на даденото явление.

Това направление по един особен начин е много привлекателно за жените, тъй като тук не се налага да развиваш допълнително своята воля и да търсиш сам обяснения, а е достатъчно просто да се потопиш в някакво състояние на преживявания, като демонстрираш на света своята връзка с духа. И именно в тези примитивни форми на шаманизъм се срещат най-много негови почитателки, които тук „се спасяват” от едно неразбираемо за тях пространство, като попадат в друго, още по-неразбираемо. И понеже даденото направление граничи с трансовите преживявания, то е ясна определена „наркотична” зависимост от подобен тип сеанси, тоест, в този случай получаваме, като резултат неконтролируема „замяна”.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

МЕТОД (47)

6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията

Синхронизацията

Синхронизацията е ниво от практиката, свързано с понятието „ос“. Тя е всъщност учение за естественото, което има свое физическо основание.

Първото условие на синхронизацията е напълването. Къде е формата, която се пълни? Тук се крие основната трудност за човека, който започва да се занимава – той трябва да разбере какво пречи на развитието му.

Оста трябва да се опира на нещо, но ако съществуват отклонения в тялото, в действията, в понятията, то на какво може да се опре тя? От гледна точка на структурирането на енергията, съзнанието и тялото, трябва да разбираме два проблема: с какво и как се храним и как дишаме. Тези два външни фактора могат да подобрят, да поддържат или да влошат природните ни връзки.

Разбира се, никак не е маловажно какви течности пием (особено вода). Ако човек приема неправилни течности, тогава на нивото на молекулярните му връзки, на функционирането на органите и системите на тялото и най-важното – на нивото на храненето на мозъка, ще се появят различни отклонения.

Ние сме изградени от вода и естествено зависим от структурата на течностите, които приемаме. Особено опасни могат да бъдат последствията за хората над 28-32 годишна възраст, когато естествената енергия престава да напълва човека и той зависи от придобитата или преработената енергия. И ако не създадем балансирано състояние чрез изграждането на едно здравословно хранене, от което да зависим, то тогава няма да можем да се сдобием с такова по друг начин.

Вторият момент, свързан с напълването, е храненето с груба храна, като тук понятието груба храна включва и храненето със смъртна храна. Ако човек употребява смъртна храна, той намалява шансовете си да се сдобие с естествено хармонично състояние.

Темата за оста непременно започва с напълването, което е свързано преди всичко с употребяването на течности и с храната. Дори проблемът на дишането също е основан на проблема с храненето.

Храната е това, от което човек зависи, когато все още се намира в непроменено енергийно състояние. Това означава, че храната поражда определени усещания, рефлекси, емоции, от които човек започва да зависи и от които най-вече зависи съзнанието му.

Всичко това разсейва енергията и съзнанието и разбира се, самата форма на физическото тяло. И ако човек не може да определи разсейването на съзнанието си, то може да се определи веднага въз основа на това, доколко събрано е физическото му тяло и доколко хармонично е то. Въпросът за напълването рано или късно преминава във формат на физическо проявление. И колкото по-груба е енергията, която ни изпълва, толкова по-груба форма приемаме самите ние.

Дори онези, които натрупват енергия чрез упражнения, но не умеят да я трансформират, изпадат в зависимост от несиметричното състояние. И ако те не се движат, ще могат да запазят известна съсредоточеност, т.е. синхронност, но няма да могат да придадат цялостност на движението.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

Част 1.4. ИЗУЧАВАНЕ НА ТРАДИЦИИТЕ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ПРОСТРАНСТВОТО (45)

Част 1.4.5. ПРОСТРАНСТВЕНО – ИЗВЪН-ВРЕМЕВИ СИСТЕМИ

Много важно е да се разбере разликата между пространствено-времевите практики, които се опират на образност, а не на знания, и пространствано-извън-времевите, при които знанията са първични. Тук знанията също се възприемат като свръхсила, но се опират на понятни форми и значения, на които човек предварително се обучава (от 15 до 50 години). Най-важни пространствено – извън-времеви системи за нас се явяват следните традиции:

КЕЛТСКАТА КУЛТУРА, която по същността си, е въплътила в себе си достиженията на всички европейски и около-европейски култури. Събирателният образ на келтската култура, нейното постоянно търсене на съвършенство и „замяната” на едно пространство с друго (докато не са се установили в Ирландия), до голяма степен е предопределило развитието на западната цивилизация.

Следвайки своя индо-европейски произход, келтите са били абсолютно ориентирани на извън-времевото пространство и са зафиксирали системата си от знания във вид на „гейсове”, където всичко изречено веднага е ставало абсолютна истина. Именно келтите са изградили институция на развитие, която е най-близка до съвременната цивилизация, основана на пресичащи се системи от знания, където, въпреки всичко, доминира една дисциплина (направление).

АФРИКАНСКИТЕ ВЯРВАНИЯ и до днес си остават недоразбрани и неизучени. Това е свързано с характерната реакция, която имат „белите” хора спрямо „черните”. Но, така или иначе, именно познанието за ритъма и зависимостта от него се явява истинското величие на африканските култури, при които особено се откроява анголо-конголезката група народи „йоруба”. Но най-важното се крие във факта, че тези култури се намират дори на по-високо ниво от извън-времевите понятия – всъщност, те ги обясняват от позицията на ритъма. И тези обяснения лежат в сферата на взаимодействие с пространството и умението да преживяваш ритъма. Тук се сблъскваме с пример за традиции, чиито представители не трябва да се „подменят”, а сериозно да бъдат изучавани.

АНДИЙСКИТЕ, СЕВЕРО-АМЕРИКАНСКИТЕ И МЕЗО-АМЕРИКАНСКИТЕ КУЛТУРИ. Това е гигантски пласт от познание за извън-времевото пространство, с което много от индианските групи са били на „ти”. Това е една недооценена група от знания, която в същото време, е и най-притегателната, защото има подкрепата на силата на тези места, на които се е развивала. В системата на индианската традиция се срещат такива полу-митични хора, като Виракоча, Кетцалкоатл и, вероятно, Кукупели, което свидетелства за особената мисия на тези традиции.

Недооценеността на тези традиции е свързана с това, че ги разглеждат или полу-мистично, чрез медиуми и шамани, или от гледна точка на времевото пространство. Количеството „замени”, които наблюдаваме на въпросните континенти просто не подлежи на изчисление. „Замяната” е станала реален процес на еволюиране на цели култури от времевото пространство в извън-времевото.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

✨АКЦИЯ - книга ДВОРЕЦ МОЗГА✨
(на руски език)
Автор: Глеб Черный (Олег Черне)

Споделяме уникалната възможност, че може да закупите книгата на цена от 50 евро.

Количествата са ограничени!

Книгата може да закупите от залата в Бистрица или да направите поръчка на имейл: shop@tch13.market като посочите адрес, до който да ви изпратим книгата.

Част 1.4. ИЗУЧАВАНЕ НА ТРАДИЦИИТЕ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ПРОСТРАНСТВОТО (46)

Част 1.4.6. РЕЛИГИОЗНИ И БЛИЗКИ ДО ТЯХ СИСТЕМИ

Отделяйки дадените направления, ние посочваме определена сплав от традиции, която притежава едно или друго религиозно напрежение, което често привлича със своята мистичност. Всички близки до религиозните системи поставят като основно образованието, и това е много важно, тъй като в този случай те не блокират развитието на съзнанието, а го довеждат до разбиране на творението. Подобно множество групи винаги са съществували, понеже реалната причина за появяването им е именно недоразбирането на личното усилие в традиционния религиозен път.

Йезуити, суфии, хасиди и т.н., без да отхвърлят божествената същност, са изисквали от човека повече реално разбиране на своята вяра и своето съзнание. Това е направление, при което подмяната се е предлагала на нивото на знанията. Те до голяма степен се пресичат с индийската йога и даоистката алхимия, но се различават със своите по-дълбоки религиозни предпочитания, където пространството има своя бог и върховен съдник.

Суфизмът има множество тълкувания и представители, при които могат да се разграничат чисто религиозен клон (ислям), полу-религиозно течение и групата на тези, които изобщо са се отказали от каквато и да е религиозна принадлежност. Но както и да се обозначава пътят на суфи, навсякъде той е свързан с очистване и простота. Именно простотата на това направление привлича множество поклонници (в Казахстан суфизмът представлява чест от национално ниво). Но едновременно с това, даденото качество въплъщава в себе си и мистичен пласт, което често става повод за спекулации от страна на необразовани хора.
Суфизмът като направление е интересно също с подмяната на човешките взаимоотношения, със своята социална адаптивност, като при него адептите биват обучавани да играят с пространството, използвайки това за освобождаване на зависимостите си от него.

Хасидизъм. Възникнал като направление в юдаизма, който, оплитайки се в собствените си тълкувания и вярвания, е довел традицията до някакъв вид «умничене». Хасидите поставят акцента върху непосредствения мистически опит. Фактически това е някакъв начин за потапяне в свръх-съзнанието без необходимия опит и преживявания. В рамките на дадената традиция, светът се разглежда като проявление на божественото, а това означава, че трябва да можеш да се слееш с него. Това в много отношения се пресича със суфизма, където е важно никакво действие и никакво учение, нито неговото количество да не господстват над обкръжението.

Толстоизъм. Направление, което реших да покажа като типично явление в проявите на едно или друго разклонение на ортодоксалната църква, когато се появява дадена личност, която поема част от отговорността за разбиране на учението. Но важното в случая е това, че именно подобни разклонения предлагат различни пътища за усъвършенстване на личността. И това е интересно за определена група хора, които се интересуват от философско-религиозните направления заради отличителните им свойства.

Дзогчен. Доста популярно направление, което е успяло да оцелее и да се развие под прикритието на Ниигма – едно от официалните направления в тибетския будизъм. Дзогчен се явява практическа школа за усъвършенстване и ако отстраним «външните листа», ще открием, че е много сходна с даоистката алхимия. Най-важното е, че даденият път предлага не да чакаш прераждане (характерно за масовия будизъм), а да се усъвършенстваш максимално тук и сега. Основната задача на дзогчен се състои в това да помогне на човека да се ориентира в собственото си съзнание, като в определено вътрешно пространство на тялото. Школата има множество последователи и интересуващи се.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

МЕТОД (48)

6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията

Синхронизацията

Когато се опитваме да разберем естественото, най-напред се стараем да разберем оста и хармонията, стараем се да разберем какво и как ни напълва и как това ни отвлича от вътрешното хармонично състояние.

По правило именно именно този свързан с оста период е най-дългият. Защо изучаваме от началото пропорцията? За да се научим да контролираме много процеси. А когато развиваме оста, вторият формат на развитие е свързан с пропорцията.

Под пропорция, свързана с оста, се разбират 6 усилия на въртене и 2 усилия на насоченост, свързани с Небето и Земята. Тоест тук започваме да изучаваме пропорционалните усилия, които ни позволяват да поддържаме оста. Какви са тези усилия? Това са усилието на корема, усилието на съзнанието, усилието на гърба, усилието на гърдите, усилието на бедрата, усилието на коленете и двете ориентирани усилия – в стъпалата и в темето.

Всички тези усилия се разглеждат заедно, тъй като само в този случай можем да разберем пропорцията на оста. Тези осем усилия са описани в осемте триграми и съдържат знанията, които лежат в основата на системата на въртящите се длани. Още веднъж обаче напомням, че оста представлява постигане на едно неизменно качествено състояние.

МОЖЕМ ДА РАСТЕМ И ДА СЕ РАЗВИВАМЕ САМО, КОГАТО ДОСТИГНЕМ ОПРЕДЕЛЕНА КОНСТАНТНА, която не може да бъде една или друга – тя е постоянна. Може да бъде по-силна или по-слаба, но тук вече има построяване на връзки, което може единствено да се укрепва и усъвършенства, без да променя скелета.

Важно е да се постигне ЕДИННОСТ, а не фрагментарност. Без единност е невъзможно да се съизмерват действията – тогава всичко ще правим без мяра, ще липсва фундаментът на размерността.

Фундамент на размерността

Фундаментът на развитието е в основата на човешкото съзнание за съизмерване. Факт е, че предметът на тялото е условие, а не даденост. Тоест наличието на тяло още не означава, че реално го притежаваме. Както и увереността, че разбираме нещо, не означава, че имаме реално понятие за него.

Неразбирането на разликата между наблюдение и концентрация, ни лишава не само от мислене, но и от размерност. Не можем да се поместим в познанието на мащаба, а отсъствието на мащаб ни лишава от възможността за изчисляване.

Фундаментът трябва да бъде съизмерен, тогава ще можем да следваме целта или по-точно, да я поставим пред себе си. В крайна сметка, важно е да разберем не толкова нашия обем, колкото това, върху което този обем се опира. Най-опасно е да се тълкуват точните величини, без да сме в състояние да контролираме обема. В този случай ние се лишаваме не само от разбирането, но и от посоката, в която да действаме.

Всяко чувство, което няма посока, е дефектно. То не може да се разбере и най-важното, да се определи. За да се опознае размерността обаче, дори не е достатъчен фундаментът, трябва да се разбира непрекъснатостта.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

Част 1.4. ИЗУЧАВАНЕ НА ТРАДИЦИИТЕ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ПРОСТРАНСТВОТО (47)

Част 1.4.7. Направления, сформирали собствена традиция

Във всички пресичания на различните традиции и култури, а също и в различните интерпретации на базовите принципи, са се създавали цели „институции” на битието, в които са били въвличани жените или техният дух. Тук ще поговорим за някои временни системни „замени”, при които едно временно пространство се е заменяло с друго, за много „сбит” (кратък, бърз) период от време.

ТЕАТЪР. Посоченото направление е сложно да се впише някъде конретно, тъй като то задейства в себе си почти всичко, споменато дотук. За нас инктересното тук е, че по същността си, това е чисто женски модел – да си играеш с пространството, като предизвикваш различни видове отношения и емоции в него. Театърът – това е синтез от движение (танц), ораторско изкуство, музика (ритъм) и драма (като елемент на изява на отношенията). Театърът е изключително символичен и винаги отразява състоянието на пространството в съответният момент от време.

ИНСТИТУЦИЯТА НА ХЕТЕРИТЕ. Тези гръцки жени, въпреки сформиралото се по-късно предубедено обществено мнение, не са били жени с „леко поведение”, а са играли преди всичко „образователна роля” в обществото. Това е едно от най-важните направления-съобщества, което е изиграло огромна роля за еволюционното развитие на човечеството и е сформирало особен култ на почитане на жената – хетеро-сексуализмът. Жената-хетера се е явявала майстор на разбираното на преживяванията (висшият интелектуален принцип за жената). За тези жени образованието се е явявало най-висшето преживяване. Разбирайки него, те са можели спокойно да се ориентират в различните човешки преживявания и по този начин са носили полза за обществото. С други думи – в този случай имаме пример за „замяна” на не-качественото състояние с качествено.

ИНСТИТУЦИЯТА „ГЕЙСЯ” (ГЕЙШИТЕ) – това е способ за професионално развитие на жената. Навярно, именно тук се крие причината и до сега японското общество да е „една класа над” всички останали – там все още се съхранява възможността да обучаваш жената съгласно нейната природа. Да се твърди, че развиват гейшите, за да развличат гости, е неправилно. Правилното е да се каже, че една гейша усъвършенства (прави по-качествено) пространството наоколо.

ТАЙ ПИКАЛА. Андийско изкуство за подготовка на жената за менструация и правилното преминаване през нейният период, което се е съотнасяло с понятието „пораждане”, със знанието на великият Виракоча (прародителят на андийските култове). Менструацията – това е естествено състояние на „замяна”, определяно от физиологията на жената. Всичко, случващо се с жената в промеждутъка на двадесет и осемте дни се е считало за особено важно от андийската култура, а самият процес на менструация винаги се е разглеждал, като сакрален.

В културата на индианците, през този период жената са я скривали и защитавали от всякакво прекомерно внимание и физически натоварвания Смятало се е, че през дните на менструация жената може да общува с духовете на природата и да прониква в други светове, тъй като през този период тя става крайно възприемчива към тайна информация и дълбинни знания. Освен това, според вярванията на индианците, енергията на луната е била способна да изменя женското тяло и неговата енергия.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

МЕТОД (49)

6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията

Непрекъснатостта – основа на размерността

За да се познае размерността, трябва да се познае непрекъснатостта, която създава пропорцията. Пропорцията е основа на физическата реалност. Важно е да се постигне състояние, в което можем да осъзнаем геометрията, а не да излизаме от него. Не е възможно да събираш точки и да удържаш тяхното осъзнаване, без да познаваш силата на непрекъснатостта (когато не само съзнанието, но и цялата енергия и физика на тялото се удържат в определен мащаб, т.е. имат своя собствена размерност).

Ние не можем експериментално да получим реалност тъй като реалността без вътрешен опит е наличен, но ненужен резултат. Трябва да можем да претегляме и да определяме резултата в телата ни, в нашите мозъци, а не извън тях. В противен случа ще получим огромно количество разхвърлена информация, която ще има отношение към всичко, но не и към самия човек.

Важно е да се разбере, че човек е не този, който е снабден с форма, а този, който управлява своите преживявания. Да ръководиш преживяванията си е възможно само, ако познаваш геометрията, а геометрия се познава чрез пропорция.

ТРЯБВА ДА СЕ ВЗАИМОДЕЙСТВА С ТЕЗИ ФУНКЦИИ, КОИТО ИМАТ ПРОИЗВОДНИ.

Получаването на производни без преживяването им означава да се заблуждаваме в знанието. Човек трябва да се ръководи от мащаба, който може да контролира, а не да мами себе си чрез понятия, които са непостоянни и следователно заблуждаващи.

По рождение тялото ни има известна плътност, подобна на кристала. В хода на неправилното развитие, ние губим тази плътност, а заедно с нея губим и пречупването на енергията. В резултата на това получаваме тяло с по-ниско качество, в което няма усилие. Всъщност именно това води човешкия живот към точката на отрицанието.

Но най-опасно е не загубата, а неразбирането, че дадена загуба е налице, и неспособността да разбереш размерността на своите чувства, мисли, дух и т.н. оттук възниква и отклонението от непрекъснатостта и ориентацията. В резултат на това човек трябва да създава условия за плътност на геометрията, които биха му позволили да си върне състоянието на контрол, биха му позволили да го преживее. В противен случай без ограничение на обема няма да се разбере размерът на преживяването.

Размерът на преживяването – това е истинската плътност на нашето тяло, на нашите органи, на нашето съзнание. В едно рехаво тяло съзнанието остава изолирано не само от опита, но и от самото себе си. Всички наши несъвършенства са в нередовността. Няма ритъм на живот, който да произтича от непрекъснатостта.

Непрекъснатостта задава последователност и тогава ние имаме какво да търкаляме, какво да преобръщаме, какво да наклоняваме. В този случай ние можем да напуснем въображаемата сфера и да влезем в реалната – тази сфера, където се получават производни функции.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

Част 1.4. ИЗУЧАВАНЕ НА ТРАДИЦИИТЕ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ПРОСТРАНСТВОТО (48)

Част 1.4.7. Направления, сформирали собствена традиция

Известно е, че много от женските храмове на територията на Южна Америка са били разположени основно под земята. Всички те са се наричали „храмове на Луната” (за разлика от по-късните храмове на инките, наричани „храмове на Слънцето”). Като пример можем да отбележим прочутият Храм на Луната, построен на острова на Луната на езерото Титикака, в който са живеели само девственици, чиято задача е била да акумулират енергията на Луната чрез специални техники, и след това да я използват за собственото си развитие и създаването на различни ритуални предмети.

Част 1.4.8. Временни (времеви) системи

Тук малко ще се поразходим по различните модели, които се явяват временни дори и за временното пространство. Те са свързани с развиването на временни състояния и преживявания, както и с тяхната експлоатация. Подобни модели се срещат в огромно количество, но ние трябва да разбираме, че това не е нещо повече от условна система на „заместване”, която по-скоро изважда жената от равновесие, отколкото да я настройва на развитие.

БИЗНЕС ШКОЛИ - школи, насочени към стимулиране зависимостта от парите. Да не се бъркат с икономическите и финансовите институти и академии, в които хората изучават системи, а не „трикчета”.

СЪБИРАНИЯ НА ЯРКИ И МОДНИ ЛИЧНОСТИ. Място с хора, на които им е провървяло с енергията, но не им е провървяло с мозъка. Най-малко изучената от мен система, която ми е и най-малко интересна, затова ще минем с това кратко определение.

КОКТЕЙЛНИ ГРУПИ. Създават се заради определени задачи, изразяващи едни или други интереси, хобита и увлечения. Основната им задача – да експлоатират времето или мястото, което позволява по-качествено да си „убиваш времето”, когато безделници изучават безделието. Обичайно тук попадат тези, на които не им е провървяло в гореспоменатата.

СПОРТ, ФИТНЕС. Професионалното умение на съвременното общество да накара онези, които са родени здрави, да насочат цялата си енергия единствено към мускулите и да ги лиши от съзнателност, а другите, при които няма подобна енергия, просто да ги повреди или погуби. Днес това е известно като „здравето на нацията”. Разбира се, в спортните среди има достатъчно образовани хора, които са били по-подготвени по природа от останалите. Но дори и този процент е нищожен, по отношение на всички останали.

ДИЕТОЛОГИЯ. Един от разделите на медицината, насочен към изучаването на правилното, рационално хранене. Би било неправилно да свържем това понятие единствено с особения начин на хранене на един болен човек, ограничен в консумацията на някакви продукти, тъй като под диетология се подразбират принципите на здравословното хранене като цяло.

В рамките на даденото направление можем да отделим видовете диети и методи на лечение, насочени към различни заболявания и патологични състояния, чрез регулиране и изменяне на хранителния порцион (което е известно още и като „дието-терапия”). Това е важно направление, което обръща вниманието на човек към начина му на хранене. Но, така или иначе, в съвременният свят то има множество недостатъци, свързани както с изгубването на самото „изкуство на храненето”, така и с недостига на реално качествени продукти. Даденото направление и подобните на него са важни от позицията на „преходен мост” от един процес на обучение към друг, като показват, че не всички временни „замени” са безполезни.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

МЕТОД (50)

6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията

Пет стъпки за развиване на оста

В началото, разбира се, фундаментът е необходим, тъй като той осигурява не само едно реално разбиране на практиката (тъй като е ясно какво се развива), но най-вече отнема съмненията и възможното недоразбиране за това, какво правим. Това е третото условие на последователност, което трябва да се разбира в законите на Метода, след напълването и пропорцията.

Важно е да се знае, че последователността предполага също и парарелност, но това не означава, че от началото ще разберем напълването, след това пропорцията и после оста – това е последователност на осъществяването. Трябва паралелно да се построяват в един или друг обем всички принципи на Метода. И тук трябва да разбираме какво ни пречи да построим оста.

Така достигаме до разбирането, че това е, първо – храненето, и второ – кръвта, която има своя структура и циркулация, блокираща възприемането на енергията с по-висока честота, тъй като кръвта постъпва в мозъка и не му позволява да възприема по-фини процеси.

В тези условия ние се сблъскваме със следващото интересно нещо – ако при пропорцията ни безпокояха съдовете на тялото и тяхната сила, тук започват да ни безпокоят системите на тялото, които не са изградени в системата на въртене на енергията или пък имат вредна или неуравновесена циркулация на енергията. Тоест оста влияе преди всичко на кръвта, която ни пречи да се съсредоточаваме, след това на мускулите, които ни пречат да се структурираме, и на костите, които ни пречат да възвръщаме енергията.

Синхронизацията или хармоничността, естествеността, е първото условие, което позволява на енергията да се връща. И тук идва учението за възвратността на енергията. Излиза, че ако искаме да съхраним енергията, която сме развили, тогава трябва да се научим да я връщаме. Енергията трябва постоянно да се връща, за да можем да я преобразуваме. А само преобразуваната енергия не изчезва никъде, тъй като тя зависи от честотност, свързана с формата на нашето тяло, с геометрията на нашето тяло.

Синхронизацията представлява усилие за усъвършенстване на геометрията на нашето тяло, което постигаме чрез усъвършенстването на нашата геометрия.

Третият важен за оста аспект, след напълването и пропорцията, е концентрацията, фокусирането. Не можем да растем и да се развиваме в разбирането на възвратността, ако не контролираме съзнанието. Затова, от гледна точка на формирането на оста, работата, свързана със съзнанието, е следващият етап за развиването на оста. Всъщност тази работа се явява главното условие, тъй като условието на пропорцията и оста са до голяма степен зададени условия. Съзнанието е важен фактор за разбирането на оста и то трябва да бъде регулирано. То не бива да се отвлича от задачата.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне