Media is too big
VIEW IN TELEGRAM
✨АКЦИЯ - книга ДВОРЕЦ МОЗГА✨
Споделяме уникалната възможност, че може да закупите книгата на цена от 50 евро.
(на руски език)
Автор: Глеб Черный (Олег Черне)Споделяме уникалната възможност, че може да закупите книгата на цена от 50 евро.
Количествата са ограничени!Книгата може да закупите от залата в Бистрица или да направите поръчка на имейл: shop@tch13.market като посочите адрес, до който да ви изпратим книгата.
Част 1.4. ИЗУЧАВАНЕ НА ТРАДИЦИИТЕ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ПРОСТРАНСТВОТО (46)
Част 1.4.6. РЕЛИГИОЗНИ И БЛИЗКИ ДО ТЯХ СИСТЕМИ
Отделяйки дадените направления, ние посочваме определена сплав от традиции, която притежава едно или друго религиозно напрежение, което често привлича със своята мистичност. Всички близки до религиозните системи поставят като основно образованието, и това е много важно, тъй като в този случай те не блокират развитието на съзнанието, а го довеждат до разбиране на творението. Подобно множество групи винаги са съществували, понеже реалната причина за появяването им е именно недоразбирането на личното усилие в традиционния религиозен път.
Йезуити, суфии, хасиди и т.н., без да отхвърлят божествената същност, са изисквали от човека повече реално разбиране на своята вяра и своето съзнание. Това е направление, при което подмяната се е предлагала на нивото на знанията. Те до голяма степен се пресичат с индийската йога и даоистката алхимия, но се различават със своите по-дълбоки религиозни предпочитания, където пространството има своя бог и върховен съдник.
Суфизмът има множество тълкувания и представители, при които могат да се разграничат чисто религиозен клон (ислям), полу-религиозно течение и групата на тези, които изобщо са се отказали от каквато и да е религиозна принадлежност. Но както и да се обозначава пътят на суфи, навсякъде той е свързан с очистване и простота. Именно простотата на това направление привлича множество поклонници (в Казахстан суфизмът представлява чест от национално ниво). Но едновременно с това, даденото качество въплъщава в себе си и мистичен пласт, което често става повод за спекулации от страна на необразовани хора.
Суфизмът като направление е интересно също с подмяната на човешките взаимоотношения, със своята социална адаптивност, като при него адептите биват обучавани да играят с пространството, използвайки това за освобождаване на зависимостите си от него.
Хасидизъм. Възникнал като направление в юдаизма, който, оплитайки се в собствените си тълкувания и вярвания, е довел традицията до някакъв вид «умничене». Хасидите поставят акцента върху непосредствения мистически опит. Фактически това е някакъв начин за потапяне в свръх-съзнанието без необходимия опит и преживявания. В рамките на дадената традиция, светът се разглежда като проявление на божественото, а това означава, че трябва да можеш да се слееш с него. Това в много отношения се пресича със суфизма, където е важно никакво действие и никакво учение, нито неговото количество да не господстват над обкръжението.
Толстоизъм. Направление, което реших да покажа като типично явление в проявите на едно или друго разклонение на ортодоксалната църква, когато се появява дадена личност, която поема част от отговорността за разбиране на учението. Но важното в случая е това, че именно подобни разклонения предлагат различни пътища за усъвършенстване на личността. И това е интересно за определена група хора, които се интересуват от философско-религиозните направления заради отличителните им свойства.
Дзогчен. Доста популярно направление, което е успяло да оцелее и да се развие под прикритието на Ниигма – едно от официалните направления в тибетския будизъм. Дзогчен се явява практическа школа за усъвършенстване и ако отстраним «външните листа», ще открием, че е много сходна с даоистката алхимия. Най-важното е, че даденият път предлага не да чакаш прераждане (характерно за масовия будизъм), а да се усъвършенстваш максимално тук и сега. Основната задача на дзогчен се състои в това да помогне на човека да се ориентира в собственото си съзнание, като в определено вътрешно пространство на тялото. Школата има множество последователи и интересуващи се.
Част 1.4.6. РЕЛИГИОЗНИ И БЛИЗКИ ДО ТЯХ СИСТЕМИ
Отделяйки дадените направления, ние посочваме определена сплав от традиции, която притежава едно или друго религиозно напрежение, което често привлича със своята мистичност. Всички близки до религиозните системи поставят като основно образованието, и това е много важно, тъй като в този случай те не блокират развитието на съзнанието, а го довеждат до разбиране на творението. Подобно множество групи винаги са съществували, понеже реалната причина за появяването им е именно недоразбирането на личното усилие в традиционния религиозен път.
Йезуити, суфии, хасиди и т.н., без да отхвърлят божествената същност, са изисквали от човека повече реално разбиране на своята вяра и своето съзнание. Това е направление, при което подмяната се е предлагала на нивото на знанията. Те до голяма степен се пресичат с индийската йога и даоистката алхимия, но се различават със своите по-дълбоки религиозни предпочитания, където пространството има своя бог и върховен съдник.
Суфизмът има множество тълкувания и представители, при които могат да се разграничат чисто религиозен клон (ислям), полу-религиозно течение и групата на тези, които изобщо са се отказали от каквато и да е религиозна принадлежност. Но както и да се обозначава пътят на суфи, навсякъде той е свързан с очистване и простота. Именно простотата на това направление привлича множество поклонници (в Казахстан суфизмът представлява чест от национално ниво). Но едновременно с това, даденото качество въплъщава в себе си и мистичен пласт, което често става повод за спекулации от страна на необразовани хора.
Суфизмът като направление е интересно също с подмяната на човешките взаимоотношения, със своята социална адаптивност, като при него адептите биват обучавани да играят с пространството, използвайки това за освобождаване на зависимостите си от него.
Хасидизъм. Възникнал като направление в юдаизма, който, оплитайки се в собствените си тълкувания и вярвания, е довел традицията до някакъв вид «умничене». Хасидите поставят акцента върху непосредствения мистически опит. Фактически това е някакъв начин за потапяне в свръх-съзнанието без необходимия опит и преживявания. В рамките на дадената традиция, светът се разглежда като проявление на божественото, а това означава, че трябва да можеш да се слееш с него. Това в много отношения се пресича със суфизма, където е важно никакво действие и никакво учение, нито неговото количество да не господстват над обкръжението.
Толстоизъм. Направление, което реших да покажа като типично явление в проявите на едно или друго разклонение на ортодоксалната църква, когато се появява дадена личност, която поема част от отговорността за разбиране на учението. Но важното в случая е това, че именно подобни разклонения предлагат различни пътища за усъвършенстване на личността. И това е интересно за определена група хора, които се интересуват от философско-религиозните направления заради отличителните им свойства.
Дзогчен. Доста популярно направление, което е успяло да оцелее и да се развие под прикритието на Ниигма – едно от официалните направления в тибетския будизъм. Дзогчен се явява практическа школа за усъвършенстване и ако отстраним «външните листа», ще открием, че е много сходна с даоистката алхимия. Най-важното е, че даденият път предлага не да чакаш прераждане (характерно за масовия будизъм), а да се усъвършенстваш максимално тук и сега. Основната задача на дзогчен се състои в това да помогне на човека да се ориентира в собственото си съзнание, като в определено вътрешно пространство на тялото. Школата има множество последователи и интересуващи се.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (48)
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Синхронизацията
Когато се опитваме да разберем естественото, най-напред се стараем да разберем оста и хармонията, стараем се да разберем какво и как ни напълва и как това ни отвлича от вътрешното хармонично състояние.
По правило именно именно този свързан с оста период е най-дългият. Защо изучаваме от началото пропорцията? За да се научим да контролираме много процеси. А когато развиваме оста, вторият формат на развитие е свързан с пропорцията.
Под пропорция, свързана с оста, се разбират 6 усилия на въртене и 2 усилия на насоченост, свързани с Небето и Земята. Тоест тук започваме да изучаваме пропорционалните усилия, които ни позволяват да поддържаме оста. Какви са тези усилия? Това са усилието на корема, усилието на съзнанието, усилието на гърба, усилието на гърдите, усилието на бедрата, усилието на коленете и двете ориентирани усилия – в стъпалата и в темето.
Всички тези усилия се разглеждат заедно, тъй като само в този случай можем да разберем пропорцията на оста. Тези осем усилия са описани в осемте триграми и съдържат знанията, които лежат в основата на системата на въртящите се длани. Още веднъж обаче напомням, че оста представлява постигане на едно неизменно качествено състояние.
МОЖЕМ ДА РАСТЕМ И ДА СЕ РАЗВИВАМЕ САМО, КОГАТО ДОСТИГНЕМ ОПРЕДЕЛЕНА КОНСТАНТНА, която не може да бъде една или друга – тя е постоянна. Може да бъде по-силна или по-слаба, но тук вече има построяване на връзки, което може единствено да се укрепва и усъвършенства, без да променя скелета.
Важно е да се постигне ЕДИННОСТ, а не фрагментарност. Без единност е невъзможно да се съизмерват действията – тогава всичко ще правим без мяра, ще липсва фундаментът на размерността.
Фундамент на размерността
Фундаментът на развитието е в основата на човешкото съзнание за съизмерване. Факт е, че предметът на тялото е условие, а не даденост. Тоест наличието на тяло още не означава, че реално го притежаваме. Както и увереността, че разбираме нещо, не означава, че имаме реално понятие за него.
Неразбирането на разликата между наблюдение и концентрация, ни лишава не само от мислене, но и от размерност. Не можем да се поместим в познанието на мащаба, а отсъствието на мащаб ни лишава от възможността за изчисляване.
Фундаментът трябва да бъде съизмерен, тогава ще можем да следваме целта или по-точно, да я поставим пред себе си. В крайна сметка, важно е да разберем не толкова нашия обем, колкото това, върху което този обем се опира. Най-опасно е да се тълкуват точните величини, без да сме в състояние да контролираме обема. В този случай ние се лишаваме не само от разбирането, но и от посоката, в която да действаме.
Всяко чувство, което няма посока, е дефектно. То не може да се разбере и най-важното, да се определи. За да се опознае размерността обаче, дори не е достатъчен фундаментът, трябва да се разбира непрекъснатостта.
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Синхронизацията
Когато се опитваме да разберем естественото, най-напред се стараем да разберем оста и хармонията, стараем се да разберем какво и как ни напълва и как това ни отвлича от вътрешното хармонично състояние.
По правило именно именно този свързан с оста период е най-дългият. Защо изучаваме от началото пропорцията? За да се научим да контролираме много процеси. А когато развиваме оста, вторият формат на развитие е свързан с пропорцията.
Под пропорция, свързана с оста, се разбират 6 усилия на въртене и 2 усилия на насоченост, свързани с Небето и Земята. Тоест тук започваме да изучаваме пропорционалните усилия, които ни позволяват да поддържаме оста. Какви са тези усилия? Това са усилието на корема, усилието на съзнанието, усилието на гърба, усилието на гърдите, усилието на бедрата, усилието на коленете и двете ориентирани усилия – в стъпалата и в темето.
Всички тези усилия се разглеждат заедно, тъй като само в този случай можем да разберем пропорцията на оста. Тези осем усилия са описани в осемте триграми и съдържат знанията, които лежат в основата на системата на въртящите се длани. Още веднъж обаче напомням, че оста представлява постигане на едно неизменно качествено състояние.
МОЖЕМ ДА РАСТЕМ И ДА СЕ РАЗВИВАМЕ САМО, КОГАТО ДОСТИГНЕМ ОПРЕДЕЛЕНА КОНСТАНТНА, която не може да бъде една или друга – тя е постоянна. Може да бъде по-силна или по-слаба, но тук вече има построяване на връзки, което може единствено да се укрепва и усъвършенства, без да променя скелета.
Важно е да се постигне ЕДИННОСТ, а не фрагментарност. Без единност е невъзможно да се съизмерват действията – тогава всичко ще правим без мяра, ще липсва фундаментът на размерността.
Фундамент на размерността
Фундаментът на развитието е в основата на човешкото съзнание за съизмерване. Факт е, че предметът на тялото е условие, а не даденост. Тоест наличието на тяло още не означава, че реално го притежаваме. Както и увереността, че разбираме нещо, не означава, че имаме реално понятие за него.
Неразбирането на разликата между наблюдение и концентрация, ни лишава не само от мислене, но и от размерност. Не можем да се поместим в познанието на мащаба, а отсъствието на мащаб ни лишава от възможността за изчисляване.
Фундаментът трябва да бъде съизмерен, тогава ще можем да следваме целта или по-точно, да я поставим пред себе си. В крайна сметка, важно е да разберем не толкова нашия обем, колкото това, върху което този обем се опира. Най-опасно е да се тълкуват точните величини, без да сме в състояние да контролираме обема. В този случай ние се лишаваме не само от разбирането, но и от посоката, в която да действаме.
Всяко чувство, което няма посока, е дефектно. То не може да се разбере и най-важното, да се определи. За да се опознае размерността обаче, дори не е достатъчен фундаментът, трябва да се разбира непрекъснатостта.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.4. ИЗУЧАВАНЕ НА ТРАДИЦИИТЕ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ПРОСТРАНСТВОТО (47)
Част 1.4.7. Направления, сформирали собствена традиция
Във всички пресичания на различните традиции и култури, а също и в различните интерпретации на базовите принципи, са се създавали цели „институции” на битието, в които са били въвличани жените или техният дух. Тук ще поговорим за някои временни системни „замени”, при които едно временно пространство се е заменяло с друго, за много „сбит” (кратък, бърз) период от време.
ТЕАТЪР. Посоченото направление е сложно да се впише някъде конретно, тъй като то задейства в себе си почти всичко, споменато дотук. За нас инктересното тук е, че по същността си, това е чисто женски модел – да си играеш с пространството, като предизвикваш различни видове отношения и емоции в него. Театърът – това е синтез от движение (танц), ораторско изкуство, музика (ритъм) и драма (като елемент на изява на отношенията). Театърът е изключително символичен и винаги отразява състоянието на пространството в съответният момент от време.
ИНСТИТУЦИЯТА НА ХЕТЕРИТЕ. Тези гръцки жени, въпреки сформиралото се по-късно предубедено обществено мнение, не са били жени с „леко поведение”, а са играли преди всичко „образователна роля” в обществото. Това е едно от най-важните направления-съобщества, което е изиграло огромна роля за еволюционното развитие на човечеството и е сформирало особен култ на почитане на жената – хетеро-сексуализмът. Жената-хетера се е явявала майстор на разбираното на преживяванията (висшият интелектуален принцип за жената). За тези жени образованието се е явявало най-висшето преживяване. Разбирайки него, те са можели спокойно да се ориентират в различните човешки преживявания и по този начин са носили полза за обществото. С други думи – в този случай имаме пример за „замяна” на не-качественото състояние с качествено.
ИНСТИТУЦИЯТА „ГЕЙСЯ” (ГЕЙШИТЕ) – това е способ за професионално развитие на жената. Навярно, именно тук се крие причината и до сега японското общество да е „една класа над” всички останали – там все още се съхранява възможността да обучаваш жената съгласно нейната природа. Да се твърди, че развиват гейшите, за да развличат гости, е неправилно. Правилното е да се каже, че една гейша усъвършенства (прави по-качествено) пространството наоколо.
ТАЙ ПИКАЛА. Андийско изкуство за подготовка на жената за менструация и правилното преминаване през нейният период, което се е съотнасяло с понятието „пораждане”, със знанието на великият Виракоча (прародителят на андийските култове). Менструацията – това е естествено състояние на „замяна”, определяно от физиологията на жената. Всичко, случващо се с жената в промеждутъка на двадесет и осемте дни се е считало за особено важно от андийската култура, а самият процес на менструация винаги се е разглеждал, като сакрален.
В културата на индианците, през този период жената са я скривали и защитавали от всякакво прекомерно внимание и физически натоварвания Смятало се е, че през дните на менструация жената може да общува с духовете на природата и да прониква в други светове, тъй като през този период тя става крайно възприемчива към тайна информация и дълбинни знания. Освен това, според вярванията на индианците, енергията на луната е била способна да изменя женското тяло и неговата енергия.
Част 1.4.7. Направления, сформирали собствена традиция
Във всички пресичания на различните традиции и култури, а също и в различните интерпретации на базовите принципи, са се създавали цели „институции” на битието, в които са били въвличани жените или техният дух. Тук ще поговорим за някои временни системни „замени”, при които едно временно пространство се е заменяло с друго, за много „сбит” (кратък, бърз) период от време.
ТЕАТЪР. Посоченото направление е сложно да се впише някъде конретно, тъй като то задейства в себе си почти всичко, споменато дотук. За нас инктересното тук е, че по същността си, това е чисто женски модел – да си играеш с пространството, като предизвикваш различни видове отношения и емоции в него. Театърът – това е синтез от движение (танц), ораторско изкуство, музика (ритъм) и драма (като елемент на изява на отношенията). Театърът е изключително символичен и винаги отразява състоянието на пространството в съответният момент от време.
ИНСТИТУЦИЯТА НА ХЕТЕРИТЕ. Тези гръцки жени, въпреки сформиралото се по-късно предубедено обществено мнение, не са били жени с „леко поведение”, а са играли преди всичко „образователна роля” в обществото. Това е едно от най-важните направления-съобщества, което е изиграло огромна роля за еволюционното развитие на човечеството и е сформирало особен култ на почитане на жената – хетеро-сексуализмът. Жената-хетера се е явявала майстор на разбираното на преживяванията (висшият интелектуален принцип за жената). За тези жени образованието се е явявало най-висшето преживяване. Разбирайки него, те са можели спокойно да се ориентират в различните човешки преживявания и по този начин са носили полза за обществото. С други думи – в този случай имаме пример за „замяна” на не-качественото състояние с качествено.
ИНСТИТУЦИЯТА „ГЕЙСЯ” (ГЕЙШИТЕ) – това е способ за професионално развитие на жената. Навярно, именно тук се крие причината и до сега японското общество да е „една класа над” всички останали – там все още се съхранява възможността да обучаваш жената съгласно нейната природа. Да се твърди, че развиват гейшите, за да развличат гости, е неправилно. Правилното е да се каже, че една гейша усъвършенства (прави по-качествено) пространството наоколо.
ТАЙ ПИКАЛА. Андийско изкуство за подготовка на жената за менструация и правилното преминаване през нейният период, което се е съотнасяло с понятието „пораждане”, със знанието на великият Виракоча (прародителят на андийските култове). Менструацията – това е естествено състояние на „замяна”, определяно от физиологията на жената. Всичко, случващо се с жената в промеждутъка на двадесет и осемте дни се е считало за особено важно от андийската култура, а самият процес на менструация винаги се е разглеждал, като сакрален.
В културата на индианците, през този период жената са я скривали и защитавали от всякакво прекомерно внимание и физически натоварвания Смятало се е, че през дните на менструация жената може да общува с духовете на природата и да прониква в други светове, тъй като през този период тя става крайно възприемчива към тайна информация и дълбинни знания. Освен това, според вярванията на индианците, енергията на луната е била способна да изменя женското тяло и неговата енергия.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеДАОИСТКИ МАСАЖ
На по-високо ниво даоисткият масаж се превръща в условие за принципно изменяне на условията на работа на тялото, когато органите и съдовете не употребяват собствена енергия, а се учат да я преобразуват. Даоисткият масаж ни помага да разберем трите вида усилия: усилието на енергията ци, усилието дзин и усилието шън.
Прочети цялата статия...
Обзорна статия за принципите на даоисткия масаж - базова техника за всички даоиски школи.Даоисткият масаж е едновременно пракитческо изкуство и терапия за поддържане на здравето, укрепване на вътрешната сила и подготвяне за алхимична работа.
На по-високо ниво даоисткият масаж се превръща в условие за принципно изменяне на условията на работа на тялото, когато органите и съдовете не употребяват собствена енергия, а се учат да я преобразуват. Даоисткият масаж ни помага да разберем трите вида усилия: усилието на енергията ци, усилието дзин и усилието шън.
Прочети цялата статия...
МЕТОД (49)
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Непрекъснатостта – основа на размерността
За да се познае размерността, трябва да се познае непрекъснатостта, която създава пропорцията. Пропорцията е основа на физическата реалност. Важно е да се постигне състояние, в което можем да осъзнаем геометрията, а не да излизаме от него. Не е възможно да събираш точки и да удържаш тяхното осъзнаване, без да познаваш силата на непрекъснатостта (когато не само съзнанието, но и цялата енергия и физика на тялото се удържат в определен мащаб, т.е. имат своя собствена размерност).
Ние не можем експериментално да получим реалност тъй като реалността без вътрешен опит е наличен, но ненужен резултат. Трябва да можем да претегляме и да определяме резултата в телата ни, в нашите мозъци, а не извън тях. В противен случа ще получим огромно количество разхвърлена информация, която ще има отношение към всичко, но не и към самия човек.
Важно е да се разбере, че човек е не този, който е снабден с форма, а този, който управлява своите преживявания. Да ръководиш преживяванията си е възможно само, ако познаваш геометрията, а геометрия се познава чрез пропорция.
ТРЯБВА ДА СЕ ВЗАИМОДЕЙСТВА С ТЕЗИ ФУНКЦИИ, КОИТО ИМАТ ПРОИЗВОДНИ.
Получаването на производни без преживяването им означава да се заблуждаваме в знанието. Човек трябва да се ръководи от мащаба, който може да контролира, а не да мами себе си чрез понятия, които са непостоянни и следователно заблуждаващи.
По рождение тялото ни има известна плътност, подобна на кристала. В хода на неправилното развитие, ние губим тази плътност, а заедно с нея губим и пречупването на енергията. В резултата на това получаваме тяло с по-ниско качество, в което няма усилие. Всъщност именно това води човешкия живот към точката на отрицанието.
Но най-опасно е не загубата, а неразбирането, че дадена загуба е налице, и неспособността да разбереш размерността на своите чувства, мисли, дух и т.н. оттук възниква и отклонението от непрекъснатостта и ориентацията. В резултат на това човек трябва да създава условия за плътност на геометрията, които биха му позволили да си върне състоянието на контрол, биха му позволили да го преживее. В противен случай без ограничение на обема няма да се разбере размерът на преживяването.
Размерът на преживяването – това е истинската плътност на нашето тяло, на нашите органи, на нашето съзнание. В едно рехаво тяло съзнанието остава изолирано не само от опита, но и от самото себе си. Всички наши несъвършенства са в нередовността. Няма ритъм на живот, който да произтича от непрекъснатостта.
Непрекъснатостта задава последователност и тогава ние имаме какво да търкаляме, какво да преобръщаме, какво да наклоняваме. В този случай ние можем да напуснем въображаемата сфера и да влезем в реалната – тази сфера, където се получават производни функции.
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Непрекъснатостта – основа на размерността
За да се познае размерността, трябва да се познае непрекъснатостта, която създава пропорцията. Пропорцията е основа на физическата реалност. Важно е да се постигне състояние, в което можем да осъзнаем геометрията, а не да излизаме от него. Не е възможно да събираш точки и да удържаш тяхното осъзнаване, без да познаваш силата на непрекъснатостта (когато не само съзнанието, но и цялата енергия и физика на тялото се удържат в определен мащаб, т.е. имат своя собствена размерност).
Ние не можем експериментално да получим реалност тъй като реалността без вътрешен опит е наличен, но ненужен резултат. Трябва да можем да претегляме и да определяме резултата в телата ни, в нашите мозъци, а не извън тях. В противен случа ще получим огромно количество разхвърлена информация, която ще има отношение към всичко, но не и към самия човек.
Важно е да се разбере, че човек е не този, който е снабден с форма, а този, който управлява своите преживявания. Да ръководиш преживяванията си е възможно само, ако познаваш геометрията, а геометрия се познава чрез пропорция.
ТРЯБВА ДА СЕ ВЗАИМОДЕЙСТВА С ТЕЗИ ФУНКЦИИ, КОИТО ИМАТ ПРОИЗВОДНИ.
Получаването на производни без преживяването им означава да се заблуждаваме в знанието. Човек трябва да се ръководи от мащаба, който може да контролира, а не да мами себе си чрез понятия, които са непостоянни и следователно заблуждаващи.
По рождение тялото ни има известна плътност, подобна на кристала. В хода на неправилното развитие, ние губим тази плътност, а заедно с нея губим и пречупването на енергията. В резултата на това получаваме тяло с по-ниско качество, в което няма усилие. Всъщност именно това води човешкия живот към точката на отрицанието.
Но най-опасно е не загубата, а неразбирането, че дадена загуба е налице, и неспособността да разбереш размерността на своите чувства, мисли, дух и т.н. оттук възниква и отклонението от непрекъснатостта и ориентацията. В резултат на това човек трябва да създава условия за плътност на геометрията, които биха му позволили да си върне състоянието на контрол, биха му позволили да го преживее. В противен случай без ограничение на обема няма да се разбере размерът на преживяването.
Размерът на преживяването – това е истинската плътност на нашето тяло, на нашите органи, на нашето съзнание. В едно рехаво тяло съзнанието остава изолирано не само от опита, но и от самото себе си. Всички наши несъвършенства са в нередовността. Няма ритъм на живот, който да произтича от непрекъснатостта.
Непрекъснатостта задава последователност и тогава ние имаме какво да търкаляме, какво да преобръщаме, какво да наклоняваме. В този случай ние можем да напуснем въображаемата сфера и да влезем в реалната – тази сфера, където се получават производни функции.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.4. ИЗУЧАВАНЕ НА ТРАДИЦИИТЕ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ПРОСТРАНСТВОТО (48)
Част 1.4.7. Направления, сформирали собствена традиция
Известно е, че много от женските храмове на територията на Южна Америка са били разположени основно под земята. Всички те са се наричали „храмове на Луната” (за разлика от по-късните храмове на инките, наричани „храмове на Слънцето”). Като пример можем да отбележим прочутият Храм на Луната, построен на острова на Луната на езерото Титикака, в който са живеели само девственици, чиято задача е била да акумулират енергията на Луната чрез специални техники, и след това да я използват за собственото си развитие и създаването на различни ритуални предмети.
Част 1.4.8. Временни (времеви) системи
Тук малко ще се поразходим по различните модели, които се явяват временни дори и за временното пространство. Те са свързани с развиването на временни състояния и преживявания, както и с тяхната експлоатация. Подобни модели се срещат в огромно количество, но ние трябва да разбираме, че това не е нещо повече от условна система на „заместване”, която по-скоро изважда жената от равновесие, отколкото да я настройва на развитие.
БИЗНЕС ШКОЛИ - школи, насочени към стимулиране зависимостта от парите. Да не се бъркат с икономическите и финансовите институти и академии, в които хората изучават системи, а не „трикчета”.
СЪБИРАНИЯ НА ЯРКИ И МОДНИ ЛИЧНОСТИ. Място с хора, на които им е провървяло с енергията, но не им е провървяло с мозъка. Най-малко изучената от мен система, която ми е и най-малко интересна, затова ще минем с това кратко определение.
КОКТЕЙЛНИ ГРУПИ. Създават се заради определени задачи, изразяващи едни или други интереси, хобита и увлечения. Основната им задача – да експлоатират времето или мястото, което позволява по-качествено да си „убиваш времето”, когато безделници изучават безделието. Обичайно тук попадат тези, на които не им е провървяло в гореспоменатата.
СПОРТ, ФИТНЕС. Професионалното умение на съвременното общество да накара онези, които са родени здрави, да насочат цялата си енергия единствено към мускулите и да ги лиши от съзнателност, а другите, при които няма подобна енергия, просто да ги повреди или погуби. Днес това е известно като „здравето на нацията”. Разбира се, в спортните среди има достатъчно образовани хора, които са били по-подготвени по природа от останалите. Но дори и този процент е нищожен, по отношение на всички останали.
ДИЕТОЛОГИЯ. Един от разделите на медицината, насочен към изучаването на правилното, рационално хранене. Би било неправилно да свържем това понятие единствено с особения начин на хранене на един болен човек, ограничен в консумацията на някакви продукти, тъй като под диетология се подразбират принципите на здравословното хранене като цяло.
В рамките на даденото направление можем да отделим видовете диети и методи на лечение, насочени към различни заболявания и патологични състояния, чрез регулиране и изменяне на хранителния порцион (което е известно още и като „дието-терапия”). Това е важно направление, което обръща вниманието на човек към начина му на хранене. Но, така или иначе, в съвременният свят то има множество недостатъци, свързани както с изгубването на самото „изкуство на храненето”, така и с недостига на реално качествени продукти. Даденото направление и подобните на него са важни от позицията на „преходен мост” от един процес на обучение към друг, като показват, че не всички временни „замени” са безполезни.
Част 1.4.7. Направления, сформирали собствена традиция
Известно е, че много от женските храмове на територията на Южна Америка са били разположени основно под земята. Всички те са се наричали „храмове на Луната” (за разлика от по-късните храмове на инките, наричани „храмове на Слънцето”). Като пример можем да отбележим прочутият Храм на Луната, построен на острова на Луната на езерото Титикака, в който са живеели само девственици, чиято задача е била да акумулират енергията на Луната чрез специални техники, и след това да я използват за собственото си развитие и създаването на различни ритуални предмети.
Част 1.4.8. Временни (времеви) системи
Тук малко ще се поразходим по различните модели, които се явяват временни дори и за временното пространство. Те са свързани с развиването на временни състояния и преживявания, както и с тяхната експлоатация. Подобни модели се срещат в огромно количество, но ние трябва да разбираме, че това не е нещо повече от условна система на „заместване”, която по-скоро изважда жената от равновесие, отколкото да я настройва на развитие.
БИЗНЕС ШКОЛИ - школи, насочени към стимулиране зависимостта от парите. Да не се бъркат с икономическите и финансовите институти и академии, в които хората изучават системи, а не „трикчета”.
СЪБИРАНИЯ НА ЯРКИ И МОДНИ ЛИЧНОСТИ. Място с хора, на които им е провървяло с енергията, но не им е провървяло с мозъка. Най-малко изучената от мен система, която ми е и най-малко интересна, затова ще минем с това кратко определение.
КОКТЕЙЛНИ ГРУПИ. Създават се заради определени задачи, изразяващи едни или други интереси, хобита и увлечения. Основната им задача – да експлоатират времето или мястото, което позволява по-качествено да си „убиваш времето”, когато безделници изучават безделието. Обичайно тук попадат тези, на които не им е провървяло в гореспоменатата.
СПОРТ, ФИТНЕС. Професионалното умение на съвременното общество да накара онези, които са родени здрави, да насочат цялата си енергия единствено към мускулите и да ги лиши от съзнателност, а другите, при които няма подобна енергия, просто да ги повреди или погуби. Днес това е известно като „здравето на нацията”. Разбира се, в спортните среди има достатъчно образовани хора, които са били по-подготвени по природа от останалите. Но дори и този процент е нищожен, по отношение на всички останали.
ДИЕТОЛОГИЯ. Един от разделите на медицината, насочен към изучаването на правилното, рационално хранене. Би било неправилно да свържем това понятие единствено с особения начин на хранене на един болен човек, ограничен в консумацията на някакви продукти, тъй като под диетология се подразбират принципите на здравословното хранене като цяло.
В рамките на даденото направление можем да отделим видовете диети и методи на лечение, насочени към различни заболявания и патологични състояния, чрез регулиране и изменяне на хранителния порцион (което е известно още и като „дието-терапия”). Това е важно направление, което обръща вниманието на човек към начина му на хранене. Но, така или иначе, в съвременният свят то има множество недостатъци, свързани както с изгубването на самото „изкуство на храненето”, така и с недостига на реално качествени продукти. Даденото направление и подобните на него са важни от позицията на „преходен мост” от един процес на обучение към друг, като показват, че не всички временни „замени” са безполезни.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (50)
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Пет стъпки за развиване на оста
В началото, разбира се, фундаментът е необходим, тъй като той осигурява не само едно реално разбиране на практиката (тъй като е ясно какво се развива), но най-вече отнема съмненията и възможното недоразбиране за това, какво правим. Това е третото условие на последователност, което трябва да се разбира в законите на Метода, след напълването и пропорцията.
Важно е да се знае, че последователността предполага също и парарелност, но това не означава, че от началото ще разберем напълването, след това пропорцията и после оста – това е последователност на осъществяването. Трябва паралелно да се построяват в един или друг обем всички принципи на Метода. И тук трябва да разбираме какво ни пречи да построим оста.
Така достигаме до разбирането, че това е, първо – храненето, и второ – кръвта, която има своя структура и циркулация, блокираща възприемането на енергията с по-висока честота, тъй като кръвта постъпва в мозъка и не му позволява да възприема по-фини процеси.
В тези условия ние се сблъскваме със следващото интересно нещо – ако при пропорцията ни безпокояха съдовете на тялото и тяхната сила, тук започват да ни безпокоят системите на тялото, които не са изградени в системата на въртене на енергията или пък имат вредна или неуравновесена циркулация на енергията. Тоест оста влияе преди всичко на кръвта, която ни пречи да се съсредоточаваме, след това на мускулите, които ни пречат да се структурираме, и на костите, които ни пречат да възвръщаме енергията.
Синхронизацията или хармоничността, естествеността, е първото условие, което позволява на енергията да се връща. И тук идва учението за възвратността на енергията. Излиза, че ако искаме да съхраним енергията, която сме развили, тогава трябва да се научим да я връщаме. Енергията трябва постоянно да се връща, за да можем да я преобразуваме. А само преобразуваната енергия не изчезва никъде, тъй като тя зависи от честотност, свързана с формата на нашето тяло, с геометрията на нашето тяло.
Синхронизацията представлява усилие за усъвършенстване на геометрията на нашето тяло, което постигаме чрез усъвършенстването на нашата геометрия.
Третият важен за оста аспект, след напълването и пропорцията, е концентрацията, фокусирането. Не можем да растем и да се развиваме в разбирането на възвратността, ако не контролираме съзнанието. Затова, от гледна точка на формирането на оста, работата, свързана със съзнанието, е следващият етап за развиването на оста. Всъщност тази работа се явява главното условие, тъй като условието на пропорцията и оста са до голяма степен зададени условия. Съзнанието е важен фактор за разбирането на оста и то трябва да бъде регулирано. То не бива да се отвлича от задачата.
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Пет стъпки за развиване на оста
В началото, разбира се, фундаментът е необходим, тъй като той осигурява не само едно реално разбиране на практиката (тъй като е ясно какво се развива), но най-вече отнема съмненията и възможното недоразбиране за това, какво правим. Това е третото условие на последователност, което трябва да се разбира в законите на Метода, след напълването и пропорцията.
Важно е да се знае, че последователността предполага също и парарелност, но това не означава, че от началото ще разберем напълването, след това пропорцията и после оста – това е последователност на осъществяването. Трябва паралелно да се построяват в един или друг обем всички принципи на Метода. И тук трябва да разбираме какво ни пречи да построим оста.
Така достигаме до разбирането, че това е, първо – храненето, и второ – кръвта, която има своя структура и циркулация, блокираща възприемането на енергията с по-висока честота, тъй като кръвта постъпва в мозъка и не му позволява да възприема по-фини процеси.
В тези условия ние се сблъскваме със следващото интересно нещо – ако при пропорцията ни безпокояха съдовете на тялото и тяхната сила, тук започват да ни безпокоят системите на тялото, които не са изградени в системата на въртене на енергията или пък имат вредна или неуравновесена циркулация на енергията. Тоест оста влияе преди всичко на кръвта, която ни пречи да се съсредоточаваме, след това на мускулите, които ни пречат да се структурираме, и на костите, които ни пречат да възвръщаме енергията.
Синхронизацията или хармоничността, естествеността, е първото условие, което позволява на енергията да се връща. И тук идва учението за възвратността на енергията. Излиза, че ако искаме да съхраним енергията, която сме развили, тогава трябва да се научим да я връщаме. Енергията трябва постоянно да се връща, за да можем да я преобразуваме. А само преобразуваната енергия не изчезва никъде, тъй като тя зависи от честотност, свързана с формата на нашето тяло, с геометрията на нашето тяло.
Синхронизацията представлява усилие за усъвършенстване на геометрията на нашето тяло, което постигаме чрез усъвършенстването на нашата геометрия.
Третият важен за оста аспект, след напълването и пропорцията, е концентрацията, фокусирането. Не можем да растем и да се развиваме в разбирането на възвратността, ако не контролираме съзнанието. Затова, от гледна точка на формирането на оста, работата, свързана със съзнанието, е следващият етап за развиването на оста. Всъщност тази работа се явява главното условие, тъй като условието на пропорцията и оста са до голяма степен зададени условия. Съзнанието е важен фактор за разбирането на оста и то трябва да бъде регулирано. То не бива да се отвлича от задачата.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (49)
Тази част от книгата, ние с вас, я написахме заедно.
Въпросите, които са събрани тук, са задавани от жените, по време на пътуванията ми на семинари и на личният ми сайт.
Постарах се да дам най-актуалните отговори.
🔸〰️〰️🔸〰️〰️🔸〰️〰️🔸〰️〰️🔸
2.1. Общи въпроси
▫️КАК ДА ОТКРИЕМ СВОЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ В ЖИВОТА?
▫️И ИМА ЛИ ИЗОБЩО НЕЩО ПОДОБНО?
▫️КАК ДА ГО ОСМИСЛИМ И ДА РАБОТИМ С НЕГО?
🔺Това е въпрос, който всеки сам трябва да си постави и да го реши индивидуално, за себе си. Да поема отговорността да говоря за смисъла на живота в подобна форма „въпрос – отговор” – това е доста сложно, а и безполезно. Но, все пак, ще се опитам да поразсъждавам по тази тема.
В древна Индия е съществувал сакралният ритуал на храмовите танцьорки дева-даси. Това, което е превръщало това действие в нещо специално, е било мястото, на което са танцували тези жени и тяхното състояние на вътрешна напълненост, на екстаз, което се е изработвало чрез танца💎. А може ли да съществува нещо по-висше от вътрешната напълненост посредством действие, което се определя от качеството? Тъй като без качество не можем да говорим за предназначение. А без напълненост всички действия се превръщат в илюзорни, тъй като самите те не получават и, следователно, не могат и да отдават.
🔺 Докато не се въвлечете в процес, който всеки ден да ви открива по нещо ново, вие няма да можете да свържете „вчера” с „утре”. Само след изграждането на последователност на събитията, е възможно не само да ги „свържете” едно с друго, но и да пребивавате в тях🗝. Животът е танц. Когато можете наистина да танцувате, „да взаимодействате с пространството”, значи вече умеете „да пребивавате” (да присъствате реално), което означава, че сте в състояние да напълвате с присъствието си всяко пространство, което от своя страна, може да напълва вас.
Животът е подобен на танц, който би могъл да се състои от множество накъсани линии или – подобно на индийският танц „кучипуди”, - може плавно да прелива от едно състояние в друго. Както танца, така и самият живот трябва да бъде напълнен с духовно пребиваване. Духовното състояние на човека трябва да се превърне в „корен” (опора, източник) за него самия🔑. А ако не е ясно, какво означава „да бъдеш напълнен духовно”, то, навярно, именно това е нужно да се разбере на първо място. Но съм длъжен да ви предупредя, че това не е от нещата, които може да се разберат просто така, „между другото”🛠.
Тази част от книгата, ние с вас, я написахме заедно.
Въпросите, които са събрани тук, са задавани от жените, по време на пътуванията ми на семинари и на личният ми сайт.
Постарах се да дам най-актуалните отговори.
🔸〰️〰️🔸〰️〰️🔸〰️〰️🔸〰️〰️🔸
2.1. Общи въпроси
▫️КАК ДА ОТКРИЕМ СВОЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ В ЖИВОТА?
▫️И ИМА ЛИ ИЗОБЩО НЕЩО ПОДОБНО?
▫️КАК ДА ГО ОСМИСЛИМ И ДА РАБОТИМ С НЕГО?
🔺Това е въпрос, който всеки сам трябва да си постави и да го реши индивидуално, за себе си. Да поема отговорността да говоря за смисъла на живота в подобна форма „въпрос – отговор” – това е доста сложно, а и безполезно. Но, все пак, ще се опитам да поразсъждавам по тази тема.
В древна Индия е съществувал сакралният ритуал на храмовите танцьорки дева-даси. Това, което е превръщало това действие в нещо специално, е било мястото, на което са танцували тези жени и тяхното състояние на вътрешна напълненост, на екстаз, което се е изработвало чрез танца💎. А може ли да съществува нещо по-висше от вътрешната напълненост посредством действие, което се определя от качеството? Тъй като без качество не можем да говорим за предназначение. А без напълненост всички действия се превръщат в илюзорни, тъй като самите те не получават и, следователно, не могат и да отдават.
🔺 Докато не се въвлечете в процес, който всеки ден да ви открива по нещо ново, вие няма да можете да свържете „вчера” с „утре”. Само след изграждането на последователност на събитията, е възможно не само да ги „свържете” едно с друго, но и да пребивавате в тях🗝. Животът е танц. Когато можете наистина да танцувате, „да взаимодействате с пространството”, значи вече умеете „да пребивавате” (да присъствате реално), което означава, че сте в състояние да напълвате с присъствието си всяко пространство, което от своя страна, може да напълва вас.
Животът е подобен на танц, който би могъл да се състои от множество накъсани линии или – подобно на индийският танц „кучипуди”, - може плавно да прелива от едно състояние в друго. Както танца, така и самият живот трябва да бъде напълнен с духовно пребиваване. Духовното състояние на човека трябва да се превърне в „корен” (опора, източник) за него самия🔑. А ако не е ясно, какво означава „да бъдеш напълнен духовно”, то, навярно, именно това е нужно да се разбере на първо място. Но съм длъжен да ви предупредя, че това не е от нещата, които може да се разберат просто така, „между другото”🛠.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (51)
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Пет стъпки за развиване на оста
За да се развие и тренира оста обаче, е необходим ритъм. Тук стигаме до четвъртата задача в построяването на оста – разбирането на ритъма, който използваме при работата с оста. Това означава, че съзнанието ни трябва да бъде фокусирано върху задачата в един постоянен обем и в редовен формат. Докато все още не сме формирали оста, трябва да търсим причините, поради които не можем да я формираме.
Защото когато формираме оста, тогава можем да се опираме на нея. Тук има още една трудност, която се заключава в това, че ако формираме ос, опирайки се на традицията, традицията невинаги е свързана с усилване на съзнанието, а често точно обратното – спира съзнанието. Човек може да формира ос, но съзнанието му няма да му позволи да изживее качеството, свързано с тази ос. Затова много важни са ритъмът, в който оста се развива, и разбирането ѝ чрез съзнанието. Не бива просто да се хвърляме да създаваме ос, тъй като ос може да се създаде, преди съзнанието да е готово да оперира с тази ос. Това може да се постигне за период от 3 до 15 години, в зависимост от това, доколко сериозно, редовно и качествено подхождаме към въпроса.
Едва след това стигаме до петата част – развиването на оста от гледна точка на оста. Развиването на оста от гледна точка на оста е свързано с реалното физическо усещане на оста. Става дума за физическо, а не за езотерично или някакво въображаемо възприемане. За величина, по отношение на която цялото ни тяло може да се върти. Разбира се, за целта е важно да се свърши определена работа, като тук не става дума за желан резултат, а за такъв, постигнат с труд.
Тоест, когато следваме Метода, той сякаш винаги ще ни казва: „Ако работиш, ще стане така, ако не работиш, няма да стане никак.“ То е като кубчета, които трябва да се сглобят. А разбира се, когато чувстваме физически оста, това за нас е знание, че оста съществува. Съвсем не е равносилно на това някой да ти казва: „Работи над оста“, като същевременно нито този, който слуша, нито този, който говори, разбират за какво става дума.
Или да си представим майстор, който е създал ос (като при това съзнанието му е подчинено на тази ос, а не оста на съзнанието) – при него възприемането на тялото на другите хора естествено преминава през призмата на собствените му усещания, а не през призмата на човека, който няма ос. Това между другото е причината много майстори на багуа да са леко „мръднали“. Защото са създали вътрешна ос – един свредел, който пили изотвътре главата им, докато главата им не контролира това, което я пили отвътре. Не разглеждаме това от позицията на „добро или лошо“, то е просто даденост (на тях това съвсем не им пречи, но трябва да сме наясно с тази особеност).
Всъщност тези пет разгледани пункта ни учат как да преминем петте стъпки от балансирането на съзнанието до някаква плътна консистенция, която изявява същността му.
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Пет стъпки за развиване на оста
За да се развие и тренира оста обаче, е необходим ритъм. Тук стигаме до четвъртата задача в построяването на оста – разбирането на ритъма, който използваме при работата с оста. Това означава, че съзнанието ни трябва да бъде фокусирано върху задачата в един постоянен обем и в редовен формат. Докато все още не сме формирали оста, трябва да търсим причините, поради които не можем да я формираме.
Защото когато формираме оста, тогава можем да се опираме на нея. Тук има още една трудност, която се заключава в това, че ако формираме ос, опирайки се на традицията, традицията невинаги е свързана с усилване на съзнанието, а често точно обратното – спира съзнанието. Човек може да формира ос, но съзнанието му няма да му позволи да изживее качеството, свързано с тази ос. Затова много важни са ритъмът, в който оста се развива, и разбирането ѝ чрез съзнанието. Не бива просто да се хвърляме да създаваме ос, тъй като ос може да се създаде, преди съзнанието да е готово да оперира с тази ос. Това може да се постигне за период от 3 до 15 години, в зависимост от това, доколко сериозно, редовно и качествено подхождаме към въпроса.
Едва след това стигаме до петата част – развиването на оста от гледна точка на оста. Развиването на оста от гледна точка на оста е свързано с реалното физическо усещане на оста. Става дума за физическо, а не за езотерично или някакво въображаемо възприемане. За величина, по отношение на която цялото ни тяло може да се върти. Разбира се, за целта е важно да се свърши определена работа, като тук не става дума за желан резултат, а за такъв, постигнат с труд.
Тоест, когато следваме Метода, той сякаш винаги ще ни казва: „Ако работиш, ще стане така, ако не работиш, няма да стане никак.“ То е като кубчета, които трябва да се сглобят. А разбира се, когато чувстваме физически оста, това за нас е знание, че оста съществува. Съвсем не е равносилно на това някой да ти казва: „Работи над оста“, като същевременно нито този, който слуша, нито този, който говори, разбират за какво става дума.
Или да си представим майстор, който е създал ос (като при това съзнанието му е подчинено на тази ос, а не оста на съзнанието) – при него възприемането на тялото на другите хора естествено преминава през призмата на собствените му усещания, а не през призмата на човека, който няма ос. Това между другото е причината много майстори на багуа да са леко „мръднали“. Защото са създали вътрешна ос – един свредел, който пили изотвътре главата им, докато главата им не контролира това, което я пили отвътре. Не разглеждаме това от позицията на „добро или лошо“, то е просто даденост (на тях това съвсем не им пречи, но трябва да сме наясно с тази особеност).
Всъщност тези пет разгледани пункта ни учат как да преминем петте стъпки от балансирането на съзнанието до някаква плътна консистенция, която изявява същността му.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (50)
1. Общи въпроси
▫️КАКВО Е „ЖЕЛАНИЕ” И КАКВО Е „НАМЕРЕНИЕ”?
▫️КЪДЕ СВЪРШВА ЕДНОТО И ЗАПОЧВА ДРУГОТО?
▫️И ИЗОБЩО, ИМА ЛИ ВРЪЗКА МЕЖДУ ТЕЗИ ДВЕ НЕЩА?
▫️КАК СЕ ИЗГРАЖДА НАМЕРЕНИЕТО?
▫️КАК ДА ОПРЕДЕЛИШ ДАЛИ СЕ ДВИЖИШ В ПРАВИЛНАТА ПОСОКА, И ДАЛИ, ИЗОБЩО СЕ ДВИЖИШ, ИЛИ ОТДАВНА „ТЪПЧЕШ НА МЯСТО”, БЕЗ ДА ВИЖДАШ И ДА ЧУВСТВАШ ТОВА?
Да се открие разликата между желанието и намерението е лесно – желанието не се контролира, или се контролира лошо, а намерението се контролира съзнателно (осъзнато). Тези две качества не е трудно да се охарактеризират, но не е толкова лесно да се опознаят реално.
🔗Намерението се изработва на определен етап от работата със съзнанието, в резултат на което се образува усещане за цялостност. И макар едно и също действие да можем да го отнесем и към процеса на действие, и към намерението, отдаването ще е различно, тъй като човекът с намерение не просто реализира себе си в даденият акт, но и извлича от него това, заради което го осъществява. Ако действието е провокирано от желание (без значение дали е нужно или ненужно, добро или лошо), от него би могло много малко да се извлече.
⚡️Намерението подразбира наличието на достатъчно вътрешна сила у човек, за да може той да реализира себе си в действието. Примерно, отива човек в залата да се занимава или в института да се учи, и усилието му, като цяло, се заключава единствено в това, да отиде до даденото място. Това бихме могли да го обозначим като желание за учене. Но ако човек не просто идва до даденото място, но и се старае да придаде собствено осъзнаване на процеса, като постоянно контролира себе си в него, то това вече е намерение за учене. Разбира се, тези две качества са свързани помежду си, и се налага да признаем, че без желание не е възможно да развием и самото намерение, но, все пак, тяхната връзка може да е само по „количествен показател”, но не и по „качествен” такъв.
✅При всички положения, намерението се определя от вътрешният ред и дисциплина, а желанието – от вътрешен хаос. Пътят за изработване на намерението – това е път на волята, път прекрачващ през „не мога”, въпрос на ред и, ако искате да го кажем и така – въпрос на чистота. Намерението е подобно на гръцка хетера – то е независимо и свободно. То се изработва индивидуално и се налага да се опирате на личните си качества. Процесът, с който трябва да се започне, макар и да не е от най-приятните, е процесът на осъзнаване и подреждане на своите желания. Трябва да откривате и да работите над недостатъците си, и да усилвате и подобрявате качествата си. Слабото и силното трябва да се развиват едновременно.
👉Относно ориентирите – те могат да бъдат „външни” (ако говорим за желание), и „вътрешни” (тогава имаме работа с намерение). Моето разбиране относно правилното и лъжливото е такова – ако сте стъпили на пътя на собственото си развитие и осъзнаване на своите действия, то рано или късно това ще ви доведе до разбиране на съществуването ви от позицията на тази пълнота, за която говорим. А ако и досега нямате идея какво правите, то в този случай, навярно, причината се крие в качеството на действията. Единствено когато правите нещо качествено, можете да разберете наистина дали това ви е необходимо.
🌹Вслушвайте се в своите чувства и не казвайте, че нищо не чувствате. Една жена не може да не чувства. Тя може да не обръща внимание на своите чувства, да не ги чува, но този проблем е породен от емоциите, които „прикриват” (заглушават) истинските чувства.
1. Общи въпроси
▫️КАКВО Е „ЖЕЛАНИЕ” И КАКВО Е „НАМЕРЕНИЕ”?
▫️КЪДЕ СВЪРШВА ЕДНОТО И ЗАПОЧВА ДРУГОТО?
▫️И ИЗОБЩО, ИМА ЛИ ВРЪЗКА МЕЖДУ ТЕЗИ ДВЕ НЕЩА?
▫️КАК СЕ ИЗГРАЖДА НАМЕРЕНИЕТО?
▫️КАК ДА ОПРЕДЕЛИШ ДАЛИ СЕ ДВИЖИШ В ПРАВИЛНАТА ПОСОКА, И ДАЛИ, ИЗОБЩО СЕ ДВИЖИШ, ИЛИ ОТДАВНА „ТЪПЧЕШ НА МЯСТО”, БЕЗ ДА ВИЖДАШ И ДА ЧУВСТВАШ ТОВА?
Да се открие разликата между желанието и намерението е лесно – желанието не се контролира, или се контролира лошо, а намерението се контролира съзнателно (осъзнато). Тези две качества не е трудно да се охарактеризират, но не е толкова лесно да се опознаят реално.
🔗Намерението се изработва на определен етап от работата със съзнанието, в резултат на което се образува усещане за цялостност. И макар едно и също действие да можем да го отнесем и към процеса на действие, и към намерението, отдаването ще е различно, тъй като човекът с намерение не просто реализира себе си в даденият акт, но и извлича от него това, заради което го осъществява. Ако действието е провокирано от желание (без значение дали е нужно или ненужно, добро или лошо), от него би могло много малко да се извлече.
⚡️Намерението подразбира наличието на достатъчно вътрешна сила у човек, за да може той да реализира себе си в действието. Примерно, отива човек в залата да се занимава или в института да се учи, и усилието му, като цяло, се заключава единствено в това, да отиде до даденото място. Това бихме могли да го обозначим като желание за учене. Но ако човек не просто идва до даденото място, но и се старае да придаде собствено осъзнаване на процеса, като постоянно контролира себе си в него, то това вече е намерение за учене. Разбира се, тези две качества са свързани помежду си, и се налага да признаем, че без желание не е възможно да развием и самото намерение, но, все пак, тяхната връзка може да е само по „количествен показател”, но не и по „качествен” такъв.
✅При всички положения, намерението се определя от вътрешният ред и дисциплина, а желанието – от вътрешен хаос. Пътят за изработване на намерението – това е път на волята, път прекрачващ през „не мога”, въпрос на ред и, ако искате да го кажем и така – въпрос на чистота. Намерението е подобно на гръцка хетера – то е независимо и свободно. То се изработва индивидуално и се налага да се опирате на личните си качества. Процесът, с който трябва да се започне, макар и да не е от най-приятните, е процесът на осъзнаване и подреждане на своите желания. Трябва да откривате и да работите над недостатъците си, и да усилвате и подобрявате качествата си. Слабото и силното трябва да се развиват едновременно.
👉Относно ориентирите – те могат да бъдат „външни” (ако говорим за желание), и „вътрешни” (тогава имаме работа с намерение). Моето разбиране относно правилното и лъжливото е такова – ако сте стъпили на пътя на собственото си развитие и осъзнаване на своите действия, то рано или късно това ще ви доведе до разбиране на съществуването ви от позицията на тази пълнота, за която говорим. А ако и досега нямате идея какво правите, то в този случай, навярно, причината се крие в качеството на действията. Единствено когато правите нещо качествено, можете да разберете наистина дали това ви е необходимо.
🌹Вслушвайте се в своите чувства и не казвайте, че нищо не чувствате. Една жена не може да не чувства. Тя може да не обръща внимание на своите чувства, да не ги чува, но този проблем е породен от емоциите, които „прикриват” (заглушават) истинските чувства.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне