МЕТОД (42)
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
ЕНЕРГИЙНАТА ОС
За повечето хора понятията, свързани с енергията, се намират на равнището на асоциативните връзки (кой и какво е казал за това, какво е отношението на околните, образност и неточност на информацията при обучението, недостатък на концентрацията при реализация на възможностите за възприятие и т.н.). Всичко това води по-скоро до още по-голямо неразбиране на въпроса и дава възможност за спекулации не само от страна на този, който е въвлечен, но и на този, който няма никакво разбиране за нещата.
Преди да се дават каквито и да е определения на енергийните процеси, трябва да се разберат техните закони. Още повече, че нормалният, разумен човек, притежаващ сила и намерение да стане човек на действието, трябва да се освободи от такива форми на възприятие на енергията като аура, магия, уроки, бяс и т.н. Всички тези понятия – сурогати, са поддържани от слабите, безволевите хора, които не са в състояние да си зададат правилния въпрос, да не говорим за необходимостта да му намерят отговор.
В крайна сметка само след формиране на разумен, уравновесен подход към дадена тема е възможно въвличане в процесите на енергийното строителство. Индивидуалният подход в този случай ще позволи формирането на собствено усилие, върху което човек впоследствие ще може да се опре в развитието си. Той ще му даде максимална адекватност в оценката на онези въпроси, които са най-трудни за възприемане.
Важно е да се разбере, че без изграждане на циркулация на енергията в тялото (към което е насочена комбинацията от различни усилия) не можем да говорим за никакво реално развитие. В тази ситуация човек се оказва в състояние на невъзможност да контролира енергийните процеси, протичащи в тялото му, а ако са налице и различни блокажи на физическо или психично равнище, то ситуацията може и да се влоши чрез възникване на проблеми, свързани с една или друга болест.
Разбирането за това, коя практика е необходимата и върху какво трябва да се работи на нивото на вътрешните енергийни процеси, позволява да се избегнат излишните действия. Това дава възможност максимално бързо и качествено да се премине неизбежният етап на регулиране на енергийните процеси в тялото, за да може след това да се достигне до по-голямо вътрешно подсилване.
Трябва да знаем, че когато започваме заниманията си, енергията ни е разделена, а не съединена, следователно ние изучаваме и използваме разделени енергии, а не взаимопораждащи се. Това не ни позволява да опознаем природата не само на временното, но и на извънвремевото пространство.
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
ЕНЕРГИЙНАТА ОС
За повечето хора понятията, свързани с енергията, се намират на равнището на асоциативните връзки (кой и какво е казал за това, какво е отношението на околните, образност и неточност на информацията при обучението, недостатък на концентрацията при реализация на възможностите за възприятие и т.н.). Всичко това води по-скоро до още по-голямо неразбиране на въпроса и дава възможност за спекулации не само от страна на този, който е въвлечен, но и на този, който няма никакво разбиране за нещата.
Преди да се дават каквито и да е определения на енергийните процеси, трябва да се разберат техните закони. Още повече, че нормалният, разумен човек, притежаващ сила и намерение да стане човек на действието, трябва да се освободи от такива форми на възприятие на енергията като аура, магия, уроки, бяс и т.н. Всички тези понятия – сурогати, са поддържани от слабите, безволевите хора, които не са в състояние да си зададат правилния въпрос, да не говорим за необходимостта да му намерят отговор.
В крайна сметка само след формиране на разумен, уравновесен подход към дадена тема е възможно въвличане в процесите на енергийното строителство. Индивидуалният подход в този случай ще позволи формирането на собствено усилие, върху което човек впоследствие ще може да се опре в развитието си. Той ще му даде максимална адекватност в оценката на онези въпроси, които са най-трудни за възприемане.
Важно е да се разбере, че без изграждане на циркулация на енергията в тялото (към което е насочена комбинацията от различни усилия) не можем да говорим за никакво реално развитие. В тази ситуация човек се оказва в състояние на невъзможност да контролира енергийните процеси, протичащи в тялото му, а ако са налице и различни блокажи на физическо или психично равнище, то ситуацията може и да се влоши чрез възникване на проблеми, свързани с една или друга болест.
Разбирането за това, коя практика е необходимата и върху какво трябва да се работи на нивото на вътрешните енергийни процеси, позволява да се избегнат излишните действия. Това дава възможност максимално бързо и качествено да се премине неизбежният етап на регулиране на енергийните процеси в тялото, за да може след това да се достигне до по-голямо вътрешно подсилване.
Трябва да знаем, че когато започваме заниманията си, енергията ни е разделена, а не съединена, следователно ние изучаваме и използваме разделени енергии, а не взаимопораждащи се. Това не ни позволява да опознаем природата не само на временното, но и на извънвремевото пространство.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеМЕТОД (43)
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
ИН и ЯН
Ин и Ян са вътрешната природа на пространството, което има три измерения, това е принципът на съществуване на пространството на нашата Земя.
Ин и Ян са равни по степен и представляват пространството в съгласие със зададените им характеристики. Каквото и да правим, накъдето и да сме се устремили, нищо няма да промени тази природа, ако не разберем условията, които ще ни изведат извън понятието Ин-Ян.
Отвъд Ин-Ян може да ни изведе условието Ян-Ин, когато Ин и Ян престават да бъдат противоположности, а започват да представляват една единна сила. Те могат да я представляват единствено в момент на въртене, за което е необходима ос. Ако искаме да се освободим от зависимостта си от Ин-Ян, тогава трябва да започнем да се движим в кръг.
Концепцията Ин-Ян е утопия без яснота и разбиране. Тази концепция е мъртва, тъй като задачата ѝ е да залива пространството, което представлява. Тя залива тялото ни, пространството, в което живеем, самата Земя. За нея, по принцип, няма особено значение какво представлява: планина, река или човек – всичко това е едно. Дори въртенето, което нашата Земя извършва, е едно – тя върти всичко. А това е още по-лошо – да си в единно въртене.
Обаче ако Ин-Ян запълва всичко, тогава какво отличава нещата едно от друго? Отличава ги формата. И макар, че всичко е залято от единното, във формите има разлика. А от тези форми важни са онези, които могат да сътворят от това едно различие.
Различието се появява там, където се появява семе, т.е. там, където има нещо ново, способно да се освободи от старото. За това обаче е необходима онази сила, която не е просто рожба на старото. Тя трябва да може да оцелее, да не стане зависима от старото в процеса на растеж и развитие. С други думи, новото трябва да има въртене, различно от въртенето на старото, което е единно. Следователно, ако искаме да разберем Ин-Ян, трябва да се освободим от него, а можем да се освободим от него само чрез въртенето, защото то може да ни потопи в дълбочина, която до този момент е оставала невидима и скрита за нас.
Можем да говорим за концепцията Ин-Ян колкото си искаме, но това не би ни довело до нищо. Можем да говорим за обвивката, но да не виждаме центъра. Когато Ин и Ян се слеят, получаваме нещо друго. И това друго Ин следи за събирането, а Ян – за въртенето. Разбира се, тук важен е цикълът, но най-важното е, че той обира цялото привнесено многообразие, тъй като самият цикъл се превръща в условна мярка за ритъма, а не времето.
Така временната концепция Ин-Ян не само не е нужна, но е и вредна. А ако разглеждаме нещата през призмата на ритъма, тук двойствеността изчезва напълно и се ръководим от Изначалното, а изначалното за нас е симетрията.
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
ИН и ЯН
Ин и Ян са вътрешната природа на пространството, което има три измерения, това е принципът на съществуване на пространството на нашата Земя.
Ин и Ян са равни по степен и представляват пространството в съгласие със зададените им характеристики. Каквото и да правим, накъдето и да сме се устремили, нищо няма да промени тази природа, ако не разберем условията, които ще ни изведат извън понятието Ин-Ян.
Отвъд Ин-Ян може да ни изведе условието Ян-Ин, когато Ин и Ян престават да бъдат противоположности, а започват да представляват една единна сила. Те могат да я представляват единствено в момент на въртене, за което е необходима ос. Ако искаме да се освободим от зависимостта си от Ин-Ян, тогава трябва да започнем да се движим в кръг.
Концепцията Ин-Ян е утопия без яснота и разбиране. Тази концепция е мъртва, тъй като задачата ѝ е да залива пространството, което представлява. Тя залива тялото ни, пространството, в което живеем, самата Земя. За нея, по принцип, няма особено значение какво представлява: планина, река или човек – всичко това е едно. Дори въртенето, което нашата Земя извършва, е едно – тя върти всичко. А това е още по-лошо – да си в единно въртене.
Обаче ако Ин-Ян запълва всичко, тогава какво отличава нещата едно от друго? Отличава ги формата. И макар, че всичко е залято от единното, във формите има разлика. А от тези форми важни са онези, които могат да сътворят от това едно различие.
Различието се появява там, където се появява семе, т.е. там, където има нещо ново, способно да се освободи от старото. За това обаче е необходима онази сила, която не е просто рожба на старото. Тя трябва да може да оцелее, да не стане зависима от старото в процеса на растеж и развитие. С други думи, новото трябва да има въртене, различно от въртенето на старото, което е единно. Следователно, ако искаме да разберем Ин-Ян, трябва да се освободим от него, а можем да се освободим от него само чрез въртенето, защото то може да ни потопи в дълбочина, която до този момент е оставала невидима и скрита за нас.
Можем да говорим за концепцията Ин-Ян колкото си искаме, но това не би ни довело до нищо. Можем да говорим за обвивката, но да не виждаме центъра. Когато Ин и Ян се слеят, получаваме нещо друго. И това друго Ин следи за събирането, а Ян – за въртенето. Разбира се, тук важен е цикълът, но най-важното е, че той обира цялото привнесено многообразие, тъй като самият цикъл се превръща в условна мярка за ритъма, а не времето.
Така временната концепция Ин-Ян не само не е нужна, но е и вредна. А ако разглеждаме нещата през призмата на ритъма, тук двойствеността изчезва напълно и се ръководим от Изначалното, а изначалното за нас е симетрията.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеМЕТОД (44)
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Оста
Когато се говори за оста, се има предвид създаването на вътрешна симетрия и тук става дума за реално физическо съответствие. В същото време, освен че това съответствие има физическа природа, то е и енергийно и умствено. Много се говори за хармония, естественост, баланс, но всъщност това е условие за физическа, енергийна и умствена синхронизация.
Тъй като обикновеният човек не усеща, а следователно и не разбира, какво представлява оста, в най-добрия случай той си измисля каквото му е угодно. Тук обаче изговарянето не е достатъчно, това състояние трябва да се постигне. Става дума за реално образование с реални знания. А докато оста не е формирана, това за съжаление остава неразбрано. Може да ми вярвате, а може и да не ми вярвате. Нито първото, нито второто отношение към думите ми обаче няма да създаде у вас усещане за оста, но пък първото може да зададе необходимите условия за това.
Вселената има ос, която се развива. Ние нямаме собствена ос и следваме развитието на Вселената. Ако у нас се появи такава ос, ние ще се развиваме различно от вселената. По-скоро ще имаме възможността да го направим. Оста е условие за взаимодействие на силите, които събират и развиват енергията. Повярвайте ми, един ден живот с ос се равнява на цял живот без ос. А идеалната техника за построяването на оста е според мен багуа-джан.
Формирането на оста се осъществява според ясни закони, а не на случаен принцип.
ОСТА Е ПОКОЙ, СЪСРЕДОТОЧЕНИЕ И СИЛА.
То е онова, което можем да развиваме. Разбира се, то е преди всичко връзка. Оста е необходимо условие, за да може в тялото ни да живее подредена енергия с по-фини честотни показатели, които регулират състоянието на цялото тяло. Същевременно това не бива да се смята за вътрешно безмълвие. То е едно много ясно и отчетливо осезаемо състояние, което не може да ни излъже.
Оста не е теза и не е лозунг. Реалната практика не ползва тезиси, тя ползва възможности. За основа трябва да се вземе практика, действително насочена към формирането на ос, като тук аз препоръчвам багуа-джан. В никакъв случай не бързайте и не прибягвайте до физическото усилие. При тази практика е важно да се разбира усилието на стъпката, тъй като стъпката задава въртенето на тялото ни.
Важно е да разбираме цялата система от техники, защото с тяхна помощ ще можем да построим връзката „перинеум – теме“, а след това и „Единен център – Ниуан-гун“. Оста има девет прехода и седем ритъма. Всеки оборот има свой ъгъл. Това обаче не можем да разтълкуваме в рамките на задачите по темата „Построяване на оста“. Ако разберете идеята за оста, вие трябва да усилите тази ос, защото тогава ще ви бъде по-лесно да усетите ъглите. Тъй като построяването на вертикалната ос е само базовото условие!
Тук в същото време трябва да помним, че за формирането на оста е важно преди всичко да се използва мозъкът. Оста трябва да се формира и статично и динамично. Освен това тук още е важен и ритъмът. Не можем да построим оста, ако работим върху нея един-два пъти в седмицата. Ако действително сме си поставили задачата да построим оста, тогава трябва да поддържаме определен ритъм – не по-малко от три пъти в седмицата! Трябва също така да разбирате практиката, която ще ви даде знанията за оста, а не просто ще ви научи да се въртите.
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Оста
Когато се говори за оста, се има предвид създаването на вътрешна симетрия и тук става дума за реално физическо съответствие. В същото време, освен че това съответствие има физическа природа, то е и енергийно и умствено. Много се говори за хармония, естественост, баланс, но всъщност това е условие за физическа, енергийна и умствена синхронизация.
Тъй като обикновеният човек не усеща, а следователно и не разбира, какво представлява оста, в най-добрия случай той си измисля каквото му е угодно. Тук обаче изговарянето не е достатъчно, това състояние трябва да се постигне. Става дума за реално образование с реални знания. А докато оста не е формирана, това за съжаление остава неразбрано. Може да ми вярвате, а може и да не ми вярвате. Нито първото, нито второто отношение към думите ми обаче няма да създаде у вас усещане за оста, но пък първото може да зададе необходимите условия за това.
Вселената има ос, която се развива. Ние нямаме собствена ос и следваме развитието на Вселената. Ако у нас се появи такава ос, ние ще се развиваме различно от вселената. По-скоро ще имаме възможността да го направим. Оста е условие за взаимодействие на силите, които събират и развиват енергията. Повярвайте ми, един ден живот с ос се равнява на цял живот без ос. А идеалната техника за построяването на оста е според мен багуа-джан.
Формирането на оста се осъществява според ясни закони, а не на случаен принцип.
ОСТА Е ПОКОЙ, СЪСРЕДОТОЧЕНИЕ И СИЛА.
То е онова, което можем да развиваме. Разбира се, то е преди всичко връзка. Оста е необходимо условие, за да може в тялото ни да живее подредена енергия с по-фини честотни показатели, които регулират състоянието на цялото тяло. Същевременно това не бива да се смята за вътрешно безмълвие. То е едно много ясно и отчетливо осезаемо състояние, което не може да ни излъже.
Оста не е теза и не е лозунг. Реалната практика не ползва тезиси, тя ползва възможности. За основа трябва да се вземе практика, действително насочена към формирането на ос, като тук аз препоръчвам багуа-джан. В никакъв случай не бързайте и не прибягвайте до физическото усилие. При тази практика е важно да се разбира усилието на стъпката, тъй като стъпката задава въртенето на тялото ни.
Важно е да разбираме цялата система от техники, защото с тяхна помощ ще можем да построим връзката „перинеум – теме“, а след това и „Единен център – Ниуан-гун“. Оста има девет прехода и седем ритъма. Всеки оборот има свой ъгъл. Това обаче не можем да разтълкуваме в рамките на задачите по темата „Построяване на оста“. Ако разберете идеята за оста, вие трябва да усилите тази ос, защото тогава ще ви бъде по-лесно да усетите ъглите. Тъй като построяването на вертикалната ос е само базовото условие!
Тук в същото време трябва да помним, че за формирането на оста е важно преди всичко да се използва мозъкът. Оста трябва да се формира и статично и динамично. Освен това тук още е важен и ритъмът. Не можем да построим оста, ако работим върху нея един-два пъти в седмицата. Ако действително сме си поставили задачата да построим оста, тогава трябва да поддържаме определен ритъм – не по-малко от три пъти в седмицата! Трябва също така да разбирате практиката, която ще ви даде знанията за оста, а не просто ще ви научи да се въртите.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.4. ИЗУЧАВАНЕ НА ТРАДИЦИИТЕ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ПРОСТРАНСТВОТО (42)
Част 1.4.3 Структурирани концентрирани системи
МОДЕЛ НА ТОРАТА. Тора (Петокнижие, Мойсеев Закон) – петте първи книги на каноническата еврейска литература, известни като Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Петокнижието е модел на обучение, насочен към подмяна на временното съзнание със свръхсъзнание. Тора образува първата част от еврейският ТаНаХа (другите части се явяват Невиим, Ктувим, всички заедно напълно съставляват Стария завет, почитан от християните.
Изследователите и до днес не могат да установят кога се е случило разделянето на Тората на пет книги. Напълно възможно е подобно разделяне да е съществувало много преди новата ера, макар първото официално споменаване на петте книги да се отнася към III век. Всяка от книгите притежава определена структура и съдържание.
1. Битие описва пространството.
2. Изход (а-Сефер а-шени, Втората книга – следва след книгата Битие) описва търсенето на съвършено пространство (пространство, в което можеш да се развиваш).
3. Левит (Торат а-коханим, Свещеническият устав) описва законите на взаимодействие с пространството.
4. Книга на Числата (Хумаш а-пкудим) разказва за условията на преобразуване на пространството.
5. Второзаконие (Мишне Тора, Повторният закон). В тази книга става дума за комбинирането на всички знания, изложени в предходните книги.
Следва да отбележим, че в оригинал названията на книгите се различават от популярните: Бе-решит (В началото), Шемот (Имена), Ва-икра (И призова), Бе-мидбар (В пустинята), Дварим (Слова). Учените изследователи предполагат, че това са изначалните названия на книгите, образуващи Петокнижието.
МОДЕЛ НА РУНИТЕ. Руните (от древно-германският корен ru, тайна) – системата на писменост на древните германци, разпространена на територията на днешна Дания, Швеция, Норвегия, Исландия и Гренландия. Смята се, че руните са били открити от митичния персонаж Один в процес на изпитание, свързано със Световното Дърво. След утоляване на жаждата си със свещен мед Один чул руните и начертал първите от тях с копието и собствената си кръв върху Дървото. И Один е бил първият в германо-скандинавската традиция, който е успял да опознае извънвремевото пространство.
След процеса на християнизация символичната система от знания е била изтласкана от латиницата и в голямата си част е започнала да се ползва единствено за гадаене. Отличителна особеност на руническата азбука се явява уникалният порядък на буквите (fuþark, футарк – азбука), който не се среща в нито една друга писменост. Футаркът се дели на три рода (или еттира) по 8 руни във всеки. Моделът на руните се явява концентрирана система на знания, която е служила за германо-скандинавския народ по същия начин, както и ведите за индусите.
МОДЕЛ ОГАМА. Огамическото писмо – знаковата система на древните келти, разпространена на територията на Ирландия и Великобритания. Огам – това не е единствено писмеността, сама по себе си, но и вид таен език. Огамическото писмо притежава редица особености, които го отличават от другите азбучни писмености (самата азбука се състои от двадесет знака и се разделя на четири групи, всяка от които се нарича aicme – семейство). Изследователите смятат, че трябва да се различават два вида огамическа писменост – ритуална (използвана за сакрални текстове) и обикновена.
Огам представлява чертички, нанизани на основната линия – от една до пет. Направлението при самото писане е от ляво надясно или от долу нагоре. На всеки огамически знак се приписва връзка с определен вид дърво, божество, стихия и качество на характера. За келтските народи това е концентрирана система от знания, подобно на руните и ведите.
Част 1.4.3 Структурирани концентрирани системи
МОДЕЛ НА ТОРАТА. Тора (Петокнижие, Мойсеев Закон) – петте първи книги на каноническата еврейска литература, известни като Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Петокнижието е модел на обучение, насочен към подмяна на временното съзнание със свръхсъзнание. Тора образува първата част от еврейският ТаНаХа (другите части се явяват Невиим, Ктувим, всички заедно напълно съставляват Стария завет, почитан от християните.
Изследователите и до днес не могат да установят кога се е случило разделянето на Тората на пет книги. Напълно възможно е подобно разделяне да е съществувало много преди новата ера, макар първото официално споменаване на петте книги да се отнася към III век. Всяка от книгите притежава определена структура и съдържание.
1. Битие описва пространството.
2. Изход (а-Сефер а-шени, Втората книга – следва след книгата Битие) описва търсенето на съвършено пространство (пространство, в което можеш да се развиваш).
3. Левит (Торат а-коханим, Свещеническият устав) описва законите на взаимодействие с пространството.
4. Книга на Числата (Хумаш а-пкудим) разказва за условията на преобразуване на пространството.
5. Второзаконие (Мишне Тора, Повторният закон). В тази книга става дума за комбинирането на всички знания, изложени в предходните книги.
Следва да отбележим, че в оригинал названията на книгите се различават от популярните: Бе-решит (В началото), Шемот (Имена), Ва-икра (И призова), Бе-мидбар (В пустинята), Дварим (Слова). Учените изследователи предполагат, че това са изначалните названия на книгите, образуващи Петокнижието.
МОДЕЛ НА РУНИТЕ. Руните (от древно-германският корен ru, тайна) – системата на писменост на древните германци, разпространена на територията на днешна Дания, Швеция, Норвегия, Исландия и Гренландия. Смята се, че руните са били открити от митичния персонаж Один в процес на изпитание, свързано със Световното Дърво. След утоляване на жаждата си със свещен мед Один чул руните и начертал първите от тях с копието и собствената си кръв върху Дървото. И Один е бил първият в германо-скандинавската традиция, който е успял да опознае извънвремевото пространство.
След процеса на християнизация символичната система от знания е била изтласкана от латиницата и в голямата си част е започнала да се ползва единствено за гадаене. Отличителна особеност на руническата азбука се явява уникалният порядък на буквите (fuþark, футарк – азбука), който не се среща в нито една друга писменост. Футаркът се дели на три рода (или еттира) по 8 руни във всеки. Моделът на руните се явява концентрирана система на знания, която е служила за германо-скандинавския народ по същия начин, както и ведите за индусите.
МОДЕЛ ОГАМА. Огамическото писмо – знаковата система на древните келти, разпространена на територията на Ирландия и Великобритания. Огам – това не е единствено писмеността, сама по себе си, но и вид таен език. Огамическото писмо притежава редица особености, които го отличават от другите азбучни писмености (самата азбука се състои от двадесет знака и се разделя на четири групи, всяка от които се нарича aicme – семейство). Изследователите смятат, че трябва да се различават два вида огамическа писменост – ритуална (използвана за сакрални текстове) и обикновена.
Огам представлява чертички, нанизани на основната линия – от една до пет. Направлението при самото писане е от ляво надясно или от долу нагоре. На всеки огамически знак се приписва връзка с определен вид дърво, божество, стихия и качество на характера. За келтските народи това е концентрирана система от знания, подобно на руните и ведите.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (45)
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Оста
Защо например не може да се развива оста чрез тайдзи-цюан? Защото в тай-дзи цюан оста е важна не толкова за хармонизирането, колкото за пренасянето на силата (фа дзин). Тук важно е да разбираме оста на тялото, ръцете и краката едновременно. Но за да осъзнаем това, трябва да разбираме пропорцията (това именно отличава реалния майстор от всички практикуващи тайдзи), затова в тайдзи най-напред се строи пропорцията. Разбира се, идеалният вариант е да се съчетаят методите на построяване на пропорцията и оста.
Багуа-джан е система, възникнала въз основата на даоистки ритуал, в който формирането на оста се използвало за съединяване с Голямата мечка. Първоначално наричали ритуала „Стъпките на Ю“. След това в различните школи започнали да наричат тази техника различно, например „ритуал на въртящите се куполи“, а оста била развивана с цел левитация и развиване на свръхспособности. Оста изменя честотите в тялото, ето защо постигането ѝ е една многофункционална задача. Тук трябва да признаем, че и като бойно изкуство багуа-джан е една ненадмината техника. Между другото основателят на айкидо Морихей Уешиба е изградил изкуството си именно от части на системата багуа-джан.
Първоначалното и най-важно разбиране, свързано с тази система е, че оста представлява синхронизация на съзнанието, тялото и енергията. Това е сериозен – преди всичко умствен – процес, който изисква пълно подчинение на тялото. Когато има ос, тялото се движи с по-малко физически усилия. А като я развие, ние все повече и повече се освобождаваме от физическото (мускулно) усилие, т.е. всъщност движим тялото със съзнанието си.
Важно е да не забравяме, че живеем в прогресивно пространство, където вертикалната ос е доминираща. Тя се формира чрез усилията на лявата и дясната части на тялото, които създават една вертикално насочена спирала. Хоризонталната ос се формира или в легнало положение (което е важно например за жените при укрепване на матката), или чрез пояса.
Взаимовръзката между хоризонталната и вертикалната оси е много важна. Хоризонталната ос ни позволява да събираме енергията, а вертикалната я развива. В действителност обаче хоризонталната и вертикалната ос се различават по усилията си. Усилието на хоризонталната ос е връзката с опората и контролирането на въртенето на енергията. Тя е необходима за всички, тя е опората на практиката. Трябва да разбираме усилието на оста – както на хоризонталната, така и на вертикалната. Усилието е онази даденост, която характеризира оста.
Разбира се, има примери, когато адепти разчитат само на хоризонталната ос и цялото им съществуване е сведено до живот в съновидения и медитация. Това е факт. Ако сте готови да се откажете от социалния си живот и да живеете в пещера, този път е напълно възможен за вас. Но той предполага отказ от човешкото съществуване и облягането на генерирането на енергии, които ръководят пренаталните отдели на мозъка. А това е един много сложен път, който аз лично не препоръчвам.
Що се отнася до особеностите и разликите между мъжете и жените, тук трябва да се разглеждат индивидуалните характеристики и на едните и на другите. Обърнете внимание: макрокосмосът има своя собствена ориентация. Той не ни дели на мъжко и женско, той дели всичко на събиране и развитие. За макрокосмоса това не са противоположности, а взаимовръзки.
Ето защо практикуващият трябва да се ориентира според макрокосмоса, а не според това, дали е мъж или жена. Принадлежността към определен пол е показател за подготовката и идентификацията, обаче когато поемем по пътя, ние всички сме равни и подчинени на този път. Проблемът с разликата между мъжа и жената е свързан с развиването на енергията ци, но на нивото на енергията дзин всичко се нивелира.
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Оста
Защо например не може да се развива оста чрез тайдзи-цюан? Защото в тай-дзи цюан оста е важна не толкова за хармонизирането, колкото за пренасянето на силата (фа дзин). Тук важно е да разбираме оста на тялото, ръцете и краката едновременно. Но за да осъзнаем това, трябва да разбираме пропорцията (това именно отличава реалния майстор от всички практикуващи тайдзи), затова в тайдзи най-напред се строи пропорцията. Разбира се, идеалният вариант е да се съчетаят методите на построяване на пропорцията и оста.
Багуа-джан е система, възникнала въз основата на даоистки ритуал, в който формирането на оста се използвало за съединяване с Голямата мечка. Първоначално наричали ритуала „Стъпките на Ю“. След това в различните школи започнали да наричат тази техника различно, например „ритуал на въртящите се куполи“, а оста била развивана с цел левитация и развиване на свръхспособности. Оста изменя честотите в тялото, ето защо постигането ѝ е една многофункционална задача. Тук трябва да признаем, че и като бойно изкуство багуа-джан е една ненадмината техника. Между другото основателят на айкидо Морихей Уешиба е изградил изкуството си именно от части на системата багуа-джан.
Първоначалното и най-важно разбиране, свързано с тази система е, че оста представлява синхронизация на съзнанието, тялото и енергията. Това е сериозен – преди всичко умствен – процес, който изисква пълно подчинение на тялото. Когато има ос, тялото се движи с по-малко физически усилия. А като я развие, ние все повече и повече се освобождаваме от физическото (мускулно) усилие, т.е. всъщност движим тялото със съзнанието си.
Важно е да не забравяме, че живеем в прогресивно пространство, където вертикалната ос е доминираща. Тя се формира чрез усилията на лявата и дясната части на тялото, които създават една вертикално насочена спирала. Хоризонталната ос се формира или в легнало положение (което е важно например за жените при укрепване на матката), или чрез пояса.
Взаимовръзката между хоризонталната и вертикалната оси е много важна. Хоризонталната ос ни позволява да събираме енергията, а вертикалната я развива. В действителност обаче хоризонталната и вертикалната ос се различават по усилията си. Усилието на хоризонталната ос е връзката с опората и контролирането на въртенето на енергията. Тя е необходима за всички, тя е опората на практиката. Трябва да разбираме усилието на оста – както на хоризонталната, така и на вертикалната. Усилието е онази даденост, която характеризира оста.
Разбира се, има примери, когато адепти разчитат само на хоризонталната ос и цялото им съществуване е сведено до живот в съновидения и медитация. Това е факт. Ако сте готови да се откажете от социалния си живот и да живеете в пещера, този път е напълно възможен за вас. Но той предполага отказ от човешкото съществуване и облягането на генерирането на енергии, които ръководят пренаталните отдели на мозъка. А това е един много сложен път, който аз лично не препоръчвам.
Що се отнася до особеностите и разликите между мъжете и жените, тук трябва да се разглеждат индивидуалните характеристики и на едните и на другите. Обърнете внимание: макрокосмосът има своя собствена ориентация. Той не ни дели на мъжко и женско, той дели всичко на събиране и развитие. За макрокосмоса това не са противоположности, а взаимовръзки.
Ето защо практикуващият трябва да се ориентира според макрокосмоса, а не според това, дали е мъж или жена. Принадлежността към определен пол е показател за подготовката и идентификацията, обаче когато поемем по пътя, ние всички сме равни и подчинени на този път. Проблемът с разликата между мъжа и жената е свързан с развиването на енергията ци, но на нивото на енергията дзин всичко се нивелира.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.4. ИЗУЧАВАНЕ НА ТРАДИЦИИТЕ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ПРОСТРАНСТВОТО (43)
Част 1.4.3 Структурирани концентрирани системи
МОДЕЛ НА ОРФИЗМА. Орфизмът е изкуство на моделиране на пространството посредством ритъм (звук). Традицията се свързва с полумитичен персонаж – поета и певеца Орфей. Даденото направление е възникнало през VI век пр. н.е. на територията на Тракия. Орфизмът е насочен към умението да се преживява временното пространство посредством химни и песни. Това учение е свързано с култа към Дионис.
МОДЕЛ НА ПИТАГОРЕЙСТВОТО. Питагорейството е система, която разглежда пространството през призмата на числови еквиваленти, където всяко числово измерение е мяра на пространството. Човек е длъжен да следва определени правила именно опирайки се на дадена мяра:
▫️ действията трябва да носят удоволетворение и да не пораждат разочарование;
▫️ действията трябва да бъдат понятни и близки към разбирането им;
▫️ действията се опират на качеството на тялото и съзнанието; ако тялото и съзнанието се намират в подтиснато, притеснено състояние, то и самото действие не би могло да бъде изразено напълно;
▫️ трябва да се задоволяваш с идеи, а не с натрупване;
▫️ не си затваряй очите пред недостатъците и некачественото;
▫️съотнасяй и сравнявай всички свои действия;
▫️ направеното не трябва да спира процеса;
▫️ координирай своето сърце с действията си;
▫️ не спирай падащия камък;
▫️не губи време за безсмислени думи и действия.
МОДЕЛ НА ЗОРОАСТРИЗМА. Зороастризмът е пространствен модел, който често се бърка с религиозен. Даденият модел е насочен към демонстриране на усилие, което би могъл да изработи отделно взетият човек. Възможно е първоначално на територията на Персия Заратустра да е имал женски облик. Направлението представлява само по себе си рационален модел на съществуване на човека и се опира на следните понятия:
▫️ вярата в Ахура Мазда – силата на пространството на времето, представена в концепцията на зороастризма;
▫️ вярата в Заратустра, в съвършения човек, живо доказателство, че човек може да е творец;
▫️ вярата в съществуването на извънвременно пространство (мину) и временно такова, представено от двете сили – събирателна и съзидателна. От избора между двете се определя качеството на развитие на човека. Първата сила позволява да се усъвършенстваш в пространството на времето, а втората – в извънвременното пространство; по времето на изграждане на дадения модел не са съществували понятия за добро и зло, а явленията се определяли по енергийни параметри;
▫️вярата в Ашу (Арту) – законите за пропорции на пространството, към които трябва да бъде насочено поддържането на околното пространство за сметка на човешкото усилие;
▫️ вярата в човешкото усилие като даденост, присъща за човека, в основата на която лежат даена (сила, дисциплина) и храту (яснота на ума), позволяващи на всеки да реализира човешките принципи;
▫️ вярата в седемте Амеша Спента, като в седем вида задълбочаване на развитието и разкриване на
човешката личност;
▫️ вярата в Дадодахеш и Ашудад – понятия, пресичащи временната и извънвременната действителност;
▫️вярата в условията на природните стихии и живата природа като в творение на Ахура Мазда (огън, вятър, вода, земя, растения и животни), които са привързани към жизнедеятелността на човека;
▫️ вярата във Фрашо-керети (Фаршкард) – есхатологично чудодейно преображение на битието, освобождаване от временното пространство;
Част 1.4.3 Структурирани концентрирани системи
МОДЕЛ НА ОРФИЗМА. Орфизмът е изкуство на моделиране на пространството посредством ритъм (звук). Традицията се свързва с полумитичен персонаж – поета и певеца Орфей. Даденото направление е възникнало през VI век пр. н.е. на територията на Тракия. Орфизмът е насочен към умението да се преживява временното пространство посредством химни и песни. Това учение е свързано с култа към Дионис.
МОДЕЛ НА ПИТАГОРЕЙСТВОТО. Питагорейството е система, която разглежда пространството през призмата на числови еквиваленти, където всяко числово измерение е мяра на пространството. Човек е длъжен да следва определени правила именно опирайки се на дадена мяра:
▫️ действията трябва да носят удоволетворение и да не пораждат разочарование;
▫️ действията трябва да бъдат понятни и близки към разбирането им;
▫️ действията се опират на качеството на тялото и съзнанието; ако тялото и съзнанието се намират в подтиснато, притеснено състояние, то и самото действие не би могло да бъде изразено напълно;
▫️ трябва да се задоволяваш с идеи, а не с натрупване;
▫️ не си затваряй очите пред недостатъците и некачественото;
▫️съотнасяй и сравнявай всички свои действия;
▫️ направеното не трябва да спира процеса;
▫️ координирай своето сърце с действията си;
▫️ не спирай падащия камък;
▫️не губи време за безсмислени думи и действия.
МОДЕЛ НА ЗОРОАСТРИЗМА. Зороастризмът е пространствен модел, който често се бърка с религиозен. Даденият модел е насочен към демонстриране на усилие, което би могъл да изработи отделно взетият човек. Възможно е първоначално на територията на Персия Заратустра да е имал женски облик. Направлението представлява само по себе си рационален модел на съществуване на човека и се опира на следните понятия:
▫️ вярата в Ахура Мазда – силата на пространството на времето, представена в концепцията на зороастризма;
▫️ вярата в Заратустра, в съвършения човек, живо доказателство, че човек може да е творец;
▫️ вярата в съществуването на извънвременно пространство (мину) и временно такова, представено от двете сили – събирателна и съзидателна. От избора между двете се определя качеството на развитие на човека. Първата сила позволява да се усъвършенстваш в пространството на времето, а втората – в извънвременното пространство; по времето на изграждане на дадения модел не са съществували понятия за добро и зло, а явленията се определяли по енергийни параметри;
▫️вярата в Ашу (Арту) – законите за пропорции на пространството, към които трябва да бъде насочено поддържането на околното пространство за сметка на човешкото усилие;
▫️ вярата в човешкото усилие като даденост, присъща за човека, в основата на която лежат даена (сила, дисциплина) и храту (яснота на ума), позволяващи на всеки да реализира човешките принципи;
▫️ вярата в седемте Амеша Спента, като в седем вида задълбочаване на развитието и разкриване на
човешката личност;
▫️ вярата в Дадодахеш и Ашудад – понятия, пресичащи временната и извънвременната действителност;
▫️вярата в условията на природните стихии и живата природа като в творение на Ахура Мазда (огън, вятър, вода, земя, растения и животни), които са привързани към жизнедеятелността на човека;
▫️ вярата във Фрашо-керети (Фаршкард) – есхатологично чудодейно преображение на битието, освобождаване от временното пространство;
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (46)
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Оста
Въпросът, който трябва да ни вълнува най-много, когато говорим за синхронизация, е не дали сме мъж или жена, тъй като това е важно и за едните и за другите. Проблемът е, че дори хората, родени с някаква степен на баланс, го губят.
При мен са идвали и продължават да идват много родители с молбата да помогна на децата им или просто да се заема с развитието им и аз винаги им отказвам. Защо? Защото тези родители са превърнали децата си в уроди и сега молят някой друг да направи нещо за тях. Ако искате да помогнете на собствените си деца, повтарям – на СОБСТВЕНИТЕ си деца, започнете със себе си. Какъв е смисълът аз или някой друг да се занимава с тях два, три или дори пет пъти в седмицата за по два часа? Та нали те после ще се връщат у дома, в едно небалансирано пространство, където мама и татко съществуват извън законите на развитието!
В днешно време никой на нищо не се учи, днес обучението е подменено с образованието, в рамките на което съзнанието, тялото и енергията на детето деградират. Единствено в семейството, където по някакъв начин се пазят отделни понятия и традиции, което всъщност характеризира условията на живот, т.е. ритъма), все още се държи на устоите. Независимо дали са правилни, или не, те все пак са устои. Блъфове, лъжи, измами, как може психиката на детето да се развива сред тях?
Днес децата не се учат, а се пристрояват: образованието няма ос, тъй като умствената ос се оказва нарушена. Да вземем за пример тези деца, които заучават, зазубрят знанията. Какво правят те всъщност? Изместват усилието в лявото си полукълбо и утре вече нищо няма да може да се направи с тях. Те ще бъдат вписани в една бъдеща система на разрушения, тъй като са се обучавали как да се саморазрушават.
Какво искам да кажа с това? Човек не може да не насочи усилието си към нещо. Човек наричаме този, който притежава човешко усилие, независимо дали то е положително (за което е необходима ос), или разрушително. Затова ако занимаващият се не бъде върнат към пропорцията и хармонията (а техният физически еквивалент е оста), той не само няма да може да изгражда качеството на живота си, но и най-важното – да преживява това качество, получавайки удовлетворение от това, че се нарича Човек.
Работата е там, че оста не е просто една права. Това е въртяща се права, която активира, възбужда центъра на мозъка и центъра на корема, като най-сложното тук е именно съединяването им. Не бива да се тръгва от точката, именно това е трудното. Трябва да се тръгне от въртенето, затова багуа-джан е идеалната система за опознаване на оста. Трябва да можем да ваем себе си като тесто, чак тогава ще можем да получим правилно навита палачинка. Но ако за децата и подрастващите оста е преди всичко баланс и начин за синхронизиране на съзнанието, то за възрастния човек това е физическа възможност да започне да живее в друг тип преживявания. Ясно е, че ако липсва ос, е трудно да се говори за нея, но тук въпросът засяга преди всичко съзнанието.
Докато не разберете силата на съзнанието, няма да опознаете неговите честотни, физически характеристики и следователно за вас непонятното веднага ще се превърне в илюзия. Впрочем милиони хора живеят в такива характеристики и това не е никак чудно. Илюзията не може да се разруши с абстракции. Тук няма нужда да защитаваме собствените си позиции. Трябва да формираме сила в главата и тогава нещата ще се изяснят.
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Оста
Въпросът, който трябва да ни вълнува най-много, когато говорим за синхронизация, е не дали сме мъж или жена, тъй като това е важно и за едните и за другите. Проблемът е, че дори хората, родени с някаква степен на баланс, го губят.
При мен са идвали и продължават да идват много родители с молбата да помогна на децата им или просто да се заема с развитието им и аз винаги им отказвам. Защо? Защото тези родители са превърнали децата си в уроди и сега молят някой друг да направи нещо за тях. Ако искате да помогнете на собствените си деца, повтарям – на СОБСТВЕНИТЕ си деца, започнете със себе си. Какъв е смисълът аз или някой друг да се занимава с тях два, три или дори пет пъти в седмицата за по два часа? Та нали те после ще се връщат у дома, в едно небалансирано пространство, където мама и татко съществуват извън законите на развитието!
В днешно време никой на нищо не се учи, днес обучението е подменено с образованието, в рамките на което съзнанието, тялото и енергията на детето деградират. Единствено в семейството, където по някакъв начин се пазят отделни понятия и традиции, което всъщност характеризира условията на живот, т.е. ритъма), все още се държи на устоите. Независимо дали са правилни, или не, те все пак са устои. Блъфове, лъжи, измами, как може психиката на детето да се развива сред тях?
Днес децата не се учат, а се пристрояват: образованието няма ос, тъй като умствената ос се оказва нарушена. Да вземем за пример тези деца, които заучават, зазубрят знанията. Какво правят те всъщност? Изместват усилието в лявото си полукълбо и утре вече нищо няма да може да се направи с тях. Те ще бъдат вписани в една бъдеща система на разрушения, тъй като са се обучавали как да се саморазрушават.
Какво искам да кажа с това? Човек не може да не насочи усилието си към нещо. Човек наричаме този, който притежава човешко усилие, независимо дали то е положително (за което е необходима ос), или разрушително. Затова ако занимаващият се не бъде върнат към пропорцията и хармонията (а техният физически еквивалент е оста), той не само няма да може да изгражда качеството на живота си, но и най-важното – да преживява това качество, получавайки удовлетворение от това, че се нарича Човек.
Работата е там, че оста не е просто една права. Това е въртяща се права, която активира, възбужда центъра на мозъка и центъра на корема, като най-сложното тук е именно съединяването им. Не бива да се тръгва от точката, именно това е трудното. Трябва да се тръгне от въртенето, затова багуа-джан е идеалната система за опознаване на оста. Трябва да можем да ваем себе си като тесто, чак тогава ще можем да получим правилно навита палачинка. Но ако за децата и подрастващите оста е преди всичко баланс и начин за синхронизиране на съзнанието, то за възрастния човек това е физическа възможност да започне да живее в друг тип преживявания. Ясно е, че ако липсва ос, е трудно да се говори за нея, но тук въпросът засяга преди всичко съзнанието.
Докато не разберете силата на съзнанието, няма да опознаете неговите честотни, физически характеристики и следователно за вас непонятното веднага ще се превърне в илюзия. Впрочем милиони хора живеят в такива характеристики и това не е никак чудно. Илюзията не може да се разруши с абстракции. Тук няма нужда да защитаваме собствените си позиции. Трябва да формираме сила в главата и тогава нещата ще се изяснят.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.4. ИЗУЧАВАНЕ НА ТРАДИЦИИТЕ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ПРОСТРАНСТВОТО (44)
Част 1.4.3. Структурирани концентрирани системи
МОДЕЛ НА ХЕРМЕТИЗМА. Това е най-важният модел и всеки, който стъпва на пътя на развитието си струва поне малко да му обърне внимание. Херметизмът е първият модел, който се опитва да обхване необятното като съедини религията и философията с временния опит, т. е. това е опит да не се позволи на развитието да се отклони в линейна форма на съществуване, зависима от различни субективности.
Даденият модел, който се е развивал във времето, се развива и сега. Като ви представям тази глава именно по този начин, аз внасям своя принос в развитието на херметизма. Корените на херметизма водят началото си от времената на Древния Египет, където го свързват ту с Хермес Трисмегист, ту с херметическия модел на бог Тот. Но независимо от всичко, това е всеобхватен модел, който в течение на много векове, вмества в себе си всичко пропорционално и съдържателно. За съхраняването на дадения модел много е направил Леонардо да Винчи, който не е позволил тази система на творение на съзнателния ум да бъде погребана в тъмниците на католическата църква.
Ето седемте основополагащи идеи на херметизма:
1. Вселената е резултат от концентрирано усилие;
2. Във Вселената всичко е взаимосвързано;
3. Вселената не е еднородна и се диференцира по различни честоти на енергията;
4. Вселената се състои от взаимодопълващи се връзки, а не от взаимоизключващи се;
5. Вселената е постоянно движещ се модел;
6. Всичко се явява следствие на нещо друго;
7. Две взаимодопълващи се начала определят формата на съществуване.
Част 1.4.4. ПРОСТРАНСТВЕНО – ВРЕМЕВИ СИСТЕМИ
Пространствено-времевите практики можем да характеризираме с думата „шамански”. Тук, повече от всичко, се обръща внимание на около-временните преживявания, които превръщат участникът в този процес различен от останалите хора, тук „замяната” става не по волята на дадения човек, а по волята на силите, които му влияят.
В днешният свят шаманизмът обикновено се развива в средата на слабообразовани хора, които не контролират своята природа. В същото време, даденото направление се явява сериозен пространствен компонент, който доказва съществуването на три пространства – временно, около-временно и извън-временно. И това превръща шаманизмът в най-важният обект за изучаване за тези, които разбират природата на даденото явление.
Това направление по един особен начин е много привлекателно за жените, тъй като тук не се налага да развиваш допълнително своята воля и да търсиш сам обяснения, а е достатъчно просто да се потопиш в някакво състояние на преживявания, като демонстрираш на света своята връзка с духа. И именно в тези примитивни форми на шаманизъм се срещат най-много негови почитателки, които тук „се спасяват” от едно неразбираемо за тях пространство, като попадат в друго, още по-неразбираемо. И понеже даденото направление граничи с трансовите преживявания, то е ясна определена „наркотична” зависимост от подобен тип сеанси, тоест, в този случай получаваме, като резултат неконтролируема „замяна”.
Част 1.4.3. Структурирани концентрирани системи
МОДЕЛ НА ХЕРМЕТИЗМА. Това е най-важният модел и всеки, който стъпва на пътя на развитието си струва поне малко да му обърне внимание. Херметизмът е първият модел, който се опитва да обхване необятното като съедини религията и философията с временния опит, т. е. това е опит да не се позволи на развитието да се отклони в линейна форма на съществуване, зависима от различни субективности.
Даденият модел, който се е развивал във времето, се развива и сега. Като ви представям тази глава именно по този начин, аз внасям своя принос в развитието на херметизма. Корените на херметизма водят началото си от времената на Древния Египет, където го свързват ту с Хермес Трисмегист, ту с херметическия модел на бог Тот. Но независимо от всичко, това е всеобхватен модел, който в течение на много векове, вмества в себе си всичко пропорционално и съдържателно. За съхраняването на дадения модел много е направил Леонардо да Винчи, който не е позволил тази система на творение на съзнателния ум да бъде погребана в тъмниците на католическата църква.
Ето седемте основополагащи идеи на херметизма:
1. Вселената е резултат от концентрирано усилие;
2. Във Вселената всичко е взаимосвързано;
3. Вселената не е еднородна и се диференцира по различни честоти на енергията;
4. Вселената се състои от взаимодопълващи се връзки, а не от взаимоизключващи се;
5. Вселената е постоянно движещ се модел;
6. Всичко се явява следствие на нещо друго;
7. Две взаимодопълващи се начала определят формата на съществуване.
Част 1.4.4. ПРОСТРАНСТВЕНО – ВРЕМЕВИ СИСТЕМИ
Пространствено-времевите практики можем да характеризираме с думата „шамански”. Тук, повече от всичко, се обръща внимание на около-временните преживявания, които превръщат участникът в този процес различен от останалите хора, тук „замяната” става не по волята на дадения човек, а по волята на силите, които му влияят.
В днешният свят шаманизмът обикновено се развива в средата на слабообразовани хора, които не контролират своята природа. В същото време, даденото направление се явява сериозен пространствен компонент, който доказва съществуването на три пространства – временно, около-временно и извън-временно. И това превръща шаманизмът в най-важният обект за изучаване за тези, които разбират природата на даденото явление.
Това направление по един особен начин е много привлекателно за жените, тъй като тук не се налага да развиваш допълнително своята воля и да търсиш сам обяснения, а е достатъчно просто да се потопиш в някакво състояние на преживявания, като демонстрираш на света своята връзка с духа. И именно в тези примитивни форми на шаманизъм се срещат най-много негови почитателки, които тук „се спасяват” от едно неразбираемо за тях пространство, като попадат в друго, още по-неразбираемо. И понеже даденото направление граничи с трансовите преживявания, то е ясна определена „наркотична” зависимост от подобен тип сеанси, тоест, в този случай получаваме, като резултат неконтролируема „замяна”.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (47)
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Синхронизацията
Синхронизацията е ниво от практиката, свързано с понятието „ос“. Тя е всъщност учение за естественото, което има свое физическо основание.
Първото условие на синхронизацията е напълването. Къде е формата, която се пълни? Тук се крие основната трудност за човека, който започва да се занимава – той трябва да разбере какво пречи на развитието му.
Оста трябва да се опира на нещо, но ако съществуват отклонения в тялото, в действията, в понятията, то на какво може да се опре тя? От гледна точка на структурирането на енергията, съзнанието и тялото, трябва да разбираме два проблема: с какво и как се храним и как дишаме. Тези два външни фактора могат да подобрят, да поддържат или да влошат природните ни връзки.
Разбира се, никак не е маловажно какви течности пием (особено вода). Ако човек приема неправилни течности, тогава на нивото на молекулярните му връзки, на функционирането на органите и системите на тялото и най-важното – на нивото на храненето на мозъка, ще се появят различни отклонения.
Ние сме изградени от вода и естествено зависим от структурата на течностите, които приемаме. Особено опасни могат да бъдат последствията за хората над 28-32 годишна възраст, когато естествената енергия престава да напълва човека и той зависи от придобитата или преработената енергия. И ако не създадем балансирано състояние чрез изграждането на едно здравословно хранене, от което да зависим, то тогава няма да можем да се сдобием с такова по друг начин.
Вторият момент, свързан с напълването, е храненето с груба храна, като тук понятието груба храна включва и храненето със смъртна храна. Ако човек употребява смъртна храна, той намалява шансовете си да се сдобие с естествено хармонично състояние.
Темата за оста непременно започва с напълването, което е свързано преди всичко с употребяването на течности и с храната. Дори проблемът на дишането също е основан на проблема с храненето.
Храната е това, от което човек зависи, когато все още се намира в непроменено енергийно състояние. Това означава, че храната поражда определени усещания, рефлекси, емоции, от които човек започва да зависи и от които най-вече зависи съзнанието му.
Всичко това разсейва енергията и съзнанието и разбира се, самата форма на физическото тяло. И ако човек не може да определи разсейването на съзнанието си, то може да се определи веднага въз основа на това, доколко събрано е физическото му тяло и доколко хармонично е то. Въпросът за напълването рано или късно преминава във формат на физическо проявление. И колкото по-груба е енергията, която ни изпълва, толкова по-груба форма приемаме самите ние.
Дори онези, които натрупват енергия чрез упражнения, но не умеят да я трансформират, изпадат в зависимост от несиметричното състояние. И ако те не се движат, ще могат да запазят известна съсредоточеност, т.е. синхронност, но няма да могат да придадат цялостност на движението.
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Синхронизацията
Синхронизацията е ниво от практиката, свързано с понятието „ос“. Тя е всъщност учение за естественото, което има свое физическо основание.
Първото условие на синхронизацията е напълването. Къде е формата, която се пълни? Тук се крие основната трудност за човека, който започва да се занимава – той трябва да разбере какво пречи на развитието му.
Оста трябва да се опира на нещо, но ако съществуват отклонения в тялото, в действията, в понятията, то на какво може да се опре тя? От гледна точка на структурирането на енергията, съзнанието и тялото, трябва да разбираме два проблема: с какво и как се храним и как дишаме. Тези два външни фактора могат да подобрят, да поддържат или да влошат природните ни връзки.
Разбира се, никак не е маловажно какви течности пием (особено вода). Ако човек приема неправилни течности, тогава на нивото на молекулярните му връзки, на функционирането на органите и системите на тялото и най-важното – на нивото на храненето на мозъка, ще се появят различни отклонения.
Ние сме изградени от вода и естествено зависим от структурата на течностите, които приемаме. Особено опасни могат да бъдат последствията за хората над 28-32 годишна възраст, когато естествената енергия престава да напълва човека и той зависи от придобитата или преработената енергия. И ако не създадем балансирано състояние чрез изграждането на едно здравословно хранене, от което да зависим, то тогава няма да можем да се сдобием с такова по друг начин.
Вторият момент, свързан с напълването, е храненето с груба храна, като тук понятието груба храна включва и храненето със смъртна храна. Ако човек употребява смъртна храна, той намалява шансовете си да се сдобие с естествено хармонично състояние.
Темата за оста непременно започва с напълването, което е свързано преди всичко с употребяването на течности и с храната. Дори проблемът на дишането също е основан на проблема с храненето.
Храната е това, от което човек зависи, когато все още се намира в непроменено енергийно състояние. Това означава, че храната поражда определени усещания, рефлекси, емоции, от които човек започва да зависи и от които най-вече зависи съзнанието му.
Всичко това разсейва енергията и съзнанието и разбира се, самата форма на физическото тяло. И ако човек не може да определи разсейването на съзнанието си, то може да се определи веднага въз основа на това, доколко събрано е физическото му тяло и доколко хармонично е то. Въпросът за напълването рано или късно преминава във формат на физическо проявление. И колкото по-груба е енергията, която ни изпълва, толкова по-груба форма приемаме самите ние.
Дори онези, които натрупват енергия чрез упражнения, но не умеят да я трансформират, изпадат в зависимост от несиметричното състояние. И ако те не се движат, ще могат да запазят известна съсредоточеност, т.е. синхронност, но няма да могат да придадат цялостност на движението.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.4. ИЗУЧАВАНЕ НА ТРАДИЦИИТЕ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ПРОСТРАНСТВОТО (45)
Част 1.4.5. ПРОСТРАНСТВЕНО – ИЗВЪН-ВРЕМЕВИ СИСТЕМИ
Много важно е да се разбере разликата между пространствено-времевите практики, които се опират на образност, а не на знания, и пространствано-извън-времевите, при които знанията са първични. Тук знанията също се възприемат като свръхсила, но се опират на понятни форми и значения, на които човек предварително се обучава (от 15 до 50 години). Най-важни пространствено – извън-времеви системи за нас се явяват следните традиции:
КЕЛТСКАТА КУЛТУРА, която по същността си, е въплътила в себе си достиженията на всички европейски и около-европейски култури. Събирателният образ на келтската култура, нейното постоянно търсене на съвършенство и „замяната” на едно пространство с друго (докато не са се установили в Ирландия), до голяма степен е предопределило развитието на западната цивилизация.
Следвайки своя индо-европейски произход, келтите са били абсолютно ориентирани на извън-времевото пространство и са зафиксирали системата си от знания във вид на „гейсове”, където всичко изречено веднага е ставало абсолютна истина. Именно келтите са изградили институция на развитие, която е най-близка до съвременната цивилизация, основана на пресичащи се системи от знания, където, въпреки всичко, доминира една дисциплина (направление).
АФРИКАНСКИТЕ ВЯРВАНИЯ и до днес си остават недоразбрани и неизучени. Това е свързано с характерната реакция, която имат „белите” хора спрямо „черните”. Но, така или иначе, именно познанието за ритъма и зависимостта от него се явява истинското величие на африканските култури, при които особено се откроява анголо-конголезката група народи „йоруба”. Но най-важното се крие във факта, че тези култури се намират дори на по-високо ниво от извън-времевите понятия – всъщност, те ги обясняват от позицията на ритъма. И тези обяснения лежат в сферата на взаимодействие с пространството и умението да преживяваш ритъма. Тук се сблъскваме с пример за традиции, чиито представители не трябва да се „подменят”, а сериозно да бъдат изучавани.
АНДИЙСКИТЕ, СЕВЕРО-АМЕРИКАНСКИТЕ И МЕЗО-АМЕРИКАНСКИТЕ КУЛТУРИ. Това е гигантски пласт от познание за извън-времевото пространство, с което много от индианските групи са били на „ти”. Това е една недооценена група от знания, която в същото време, е и най-притегателната, защото има подкрепата на силата на тези места, на които се е развивала. В системата на индианската традиция се срещат такива полу-митични хора, като Виракоча, Кетцалкоатл и, вероятно, Кукупели, което свидетелства за особената мисия на тези традиции.
Недооценеността на тези традиции е свързана с това, че ги разглеждат или полу-мистично, чрез медиуми и шамани, или от гледна точка на времевото пространство. Количеството „замени”, които наблюдаваме на въпросните континенти просто не подлежи на изчисление. „Замяната” е станала реален процес на еволюиране на цели култури от времевото пространство в извън-времевото.
Част 1.4.5. ПРОСТРАНСТВЕНО – ИЗВЪН-ВРЕМЕВИ СИСТЕМИ
Много важно е да се разбере разликата между пространствено-времевите практики, които се опират на образност, а не на знания, и пространствано-извън-времевите, при които знанията са първични. Тук знанията също се възприемат като свръхсила, но се опират на понятни форми и значения, на които човек предварително се обучава (от 15 до 50 години). Най-важни пространствено – извън-времеви системи за нас се явяват следните традиции:
КЕЛТСКАТА КУЛТУРА, която по същността си, е въплътила в себе си достиженията на всички европейски и около-европейски култури. Събирателният образ на келтската култура, нейното постоянно търсене на съвършенство и „замяната” на едно пространство с друго (докато не са се установили в Ирландия), до голяма степен е предопределило развитието на западната цивилизация.
Следвайки своя индо-европейски произход, келтите са били абсолютно ориентирани на извън-времевото пространство и са зафиксирали системата си от знания във вид на „гейсове”, където всичко изречено веднага е ставало абсолютна истина. Именно келтите са изградили институция на развитие, която е най-близка до съвременната цивилизация, основана на пресичащи се системи от знания, където, въпреки всичко, доминира една дисциплина (направление).
АФРИКАНСКИТЕ ВЯРВАНИЯ и до днес си остават недоразбрани и неизучени. Това е свързано с характерната реакция, която имат „белите” хора спрямо „черните”. Но, така или иначе, именно познанието за ритъма и зависимостта от него се явява истинското величие на африканските култури, при които особено се откроява анголо-конголезката група народи „йоруба”. Но най-важното се крие във факта, че тези култури се намират дори на по-високо ниво от извън-времевите понятия – всъщност, те ги обясняват от позицията на ритъма. И тези обяснения лежат в сферата на взаимодействие с пространството и умението да преживяваш ритъма. Тук се сблъскваме с пример за традиции, чиито представители не трябва да се „подменят”, а сериозно да бъдат изучавани.
АНДИЙСКИТЕ, СЕВЕРО-АМЕРИКАНСКИТЕ И МЕЗО-АМЕРИКАНСКИТЕ КУЛТУРИ. Това е гигантски пласт от познание за извън-времевото пространство, с което много от индианските групи са били на „ти”. Това е една недооценена група от знания, която в същото време, е и най-притегателната, защото има подкрепата на силата на тези места, на които се е развивала. В системата на индианската традиция се срещат такива полу-митични хора, като Виракоча, Кетцалкоатл и, вероятно, Кукупели, което свидетелства за особената мисия на тези традиции.
Недооценеността на тези традиции е свързана с това, че ги разглеждат или полу-мистично, чрез медиуми и шамани, или от гледна точка на времевото пространство. Количеството „замени”, които наблюдаваме на въпросните континенти просто не подлежи на изчисление. „Замяната” е станала реален процес на еволюиране на цели култури от времевото пространство в извън-времевото.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне