МЕТОД (22)
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Напълването
Животът на човека е символичен, смисълът на символите обаче остава скрит, в резултат на което цялата човешка дейност се свежда до процеса на напълване. Напълването е основата, която позволява на човека да се съедини с пространството, без да полага допълнителни усилия и без да е принуден да живее вътре в себе си. При напълването следваме природата с помощта на заложените в нас усилия. И в това не би имало нищо лошо, ако всички тези усилия не бяха временни.
Напълването – временно понятие
Напълването е своеобразна временна преса, която притиска жителите на Земята. То се определя от ритъма на живот на човека, от ритъма на съзнателното му усилие, което не позволява на енергията да проникне надълбоко. Така човекът не може нито да преобразува, нито да усвоява енергията и просто я изгаря в горните слоеве на тялото си.
В древността напълването имало свещен смисъл и било свързано с понятието за тотем, с други думи със силата, представяна от съответното място, и с възможността за усвояване на тази сила. Тук дълбочината на усвояване била свързана с това, което подхранвало хората и организирало връзката им със силите на Небето. Човекът, настройвайки се към тази връзка чрез мозъка си подхранвал това, което в последствие започнали да наричат „костен мозък“. Така била формирана една от основните практики – пречистването на костния мозък, която определя способността на човека да задълбочи енергията на напълването.
Човекът винаги е зависел от напълването. Само че в началото то е било условие за поддържане на така да се каже, връзката с Небето, а после, когато се развили функциите на мозъка, станало условие за съхраняването и преобразуването на енергията. И днес човек все така зависи от напълването, но далеч не разбира физическата му природа, и всъщност е вече част от това напълване, при което той по-скоро напълва пространството със себе си, отколкото да напълва себе си чрез пространството.
В древността хората зависели от напълването, но разбирали природата му, и разбирали как да взаимодействат с тази природа. Това не означава, че са били по-умни, означава, че са имали ориентираност на живота, при която основни показатели били способността или неспособността да се усвои силата на напълване, т.е. да се преодолеят временните ѝ показатели.
По този начин противопоставянето на по-грубо честотната енергия, в чиито условия живеем, на другата, по-високочестотната, която съществува както в тялото ни, така и в паралелното пространство, наложили на хората да изработят определени усилия. Тук говорим за законите за освобождаване от онова, което е временно или смъртно. На днешния човек като цяло му е трудно да приеме идеята за това освобождаване, тъй като липсват необходимото разбиране и ориентири, а това вече е свело до минимум елементарните му физиологични функции, нарушило е дишането му, вкуса му, движението му. Вече сме привикнали с това, че трябва да умрем!
В древността хората хората не само не са живеели според понятието на смъртта, те дори са можели да ѝ се противопоставят.
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Напълването
Животът на човека е символичен, смисълът на символите обаче остава скрит, в резултат на което цялата човешка дейност се свежда до процеса на напълване. Напълването е основата, която позволява на човека да се съедини с пространството, без да полага допълнителни усилия и без да е принуден да живее вътре в себе си. При напълването следваме природата с помощта на заложените в нас усилия. И в това не би имало нищо лошо, ако всички тези усилия не бяха временни.
Напълването – временно понятие
Напълването е своеобразна временна преса, която притиска жителите на Земята. То се определя от ритъма на живот на човека, от ритъма на съзнателното му усилие, което не позволява на енергията да проникне надълбоко. Така човекът не може нито да преобразува, нито да усвоява енергията и просто я изгаря в горните слоеве на тялото си.
В древността напълването имало свещен смисъл и било свързано с понятието за тотем, с други думи със силата, представяна от съответното място, и с възможността за усвояване на тази сила. Тук дълбочината на усвояване била свързана с това, което подхранвало хората и организирало връзката им със силите на Небето. Човекът, настройвайки се към тази връзка чрез мозъка си подхранвал това, което в последствие започнали да наричат „костен мозък“. Така била формирана една от основните практики – пречистването на костния мозък, която определя способността на човека да задълбочи енергията на напълването.
Човекът винаги е зависел от напълването. Само че в началото то е било условие за поддържане на така да се каже, връзката с Небето, а после, когато се развили функциите на мозъка, станало условие за съхраняването и преобразуването на енергията. И днес човек все така зависи от напълването, но далеч не разбира физическата му природа, и всъщност е вече част от това напълване, при което той по-скоро напълва пространството със себе си, отколкото да напълва себе си чрез пространството.
В древността хората зависели от напълването, но разбирали природата му, и разбирали как да взаимодействат с тази природа. Това не означава, че са били по-умни, означава, че са имали ориентираност на живота, при която основни показатели били способността или неспособността да се усвои силата на напълване, т.е. да се преодолеят временните ѝ показатели.
По този начин противопоставянето на по-грубо честотната енергия, в чиито условия живеем, на другата, по-високочестотната, която съществува както в тялото ни, така и в паралелното пространство, наложили на хората да изработят определени усилия. Тук говорим за законите за освобождаване от онова, което е временно или смъртно. На днешния човек като цяло му е трудно да приеме идеята за това освобождаване, тъй като липсват необходимото разбиране и ориентири, а това вече е свело до минимум елементарните му физиологични функции, нарушило е дишането му, вкуса му, движението му. Вече сме привикнали с това, че трябва да умрем!
В древността хората хората не само не са живеели според понятието на смъртта, те дори са можели да ѝ се противопоставят.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.1. ПРАКТИЧЕСКИ МЕТОДИ (22)
Част 1.1.15. Направления в развитието
3. ЕСТЕТИЧЕСКИ НАПРАВЛЕНИЯ В РАЗВИТИЕТО. Тук влизат опитите за създаване на свое пространство, към които, инстинктивно води желанието за защита от агресивната заобикаляща среда. Това е светът, в който се потапят и живеят актьорите, писателите, художниците, прекарвайки, по същество, животът си под формата на игра.
4. ЕМОЦИОНАЛНИ НАПРАВЛЕНИЯ В РАЗВИТИЕТО. Това са направления в
развитието, предизвикани от едни или други неразбираеми преживявания, които след това ни се иска да повтаряме още и още. Именно в това направление днес попада практически всичко – от заниманията със спорт или балет, до заниманията с йога или медитация. При въвличането на жената в практики, свързани с развиването на сила, изменение на ритъма (аеробните натоварвания например) или разтягане (характерно повече за центробежната енергийна система на мъжа), трябва ясно да се разбира, че без умението да оперираш със съзнанието си, всичко изброено не е нищо повече от емоция. Да се прави всичко това, преди тялото да е отрегулирано (преди да са изградени вътрешните връзки) е просто утопично. Подобни действия влизат в категорията „развиване на емоционалността”, а не водят към реално задълбочаване в преживяванията. Това е доста повърхностно разбиране за развитието, и по същността си не би могло да се смята за такова. Всичко достигнато при този подход е резултат не от развитие, а от някакви дадености по рождение. Да вземем, например, което и да е изкуство: едва 1 – 3 % от хората достигат реални нива. А това не би трябвало да е така. Резултатите не би трябвало да са по-малко от 30 – 50 % от хората. А фактически са минус 30 – 50%, защото на всеки достигнал някакво върхово постижение, се падат 30 – 50 „бракувани” – енергийно, психически и дори физически.
5. СПЕЦИАЛНИ НАПРАВЛЕНИЯ В РАЗВИТИЕТО. Това е онова малко, което е останало реално на съвременния човек. Между другото, да се обозначат тези направления е крайно сложно, защото имената и понятията вече са се размили. Всичко е „замазано”. До вчера йога, тайдзи-цюан и всякакви други екзотични направления все още бяха възможни да се нарекат „специални практики”, свързани с хора, въвлечени в това, което би трябвало да е развитие по 10, 30 и дори 50 години. Днес обаче този въпрос изразява две крайности. Едната крайност е душевна, а другата – духовна. Първата представлява някакъв сурогат от социално-лирически понятия на тема спокойствие, а втората – вид революционна поезия, стремяща се към просветление, както към фенер нощем в парка. Но, така или иначе, именно „специалното направление” е това, което ме накара да напиша книгата „Пътят на жената”, в която се опитах да подмина тясно специализираните въпроси и да направя анализ на това, какво е развитието днес и какво е това специално нещо в него. Що се касае до условията за навлизането на жената в специалните практики, то в този случай всичко е много по-просто, защото има конкретни понятийни задачи, без които развитието не може да започне. Те са насочени към решаването на конкретни въпроси, свързани с физиологията на тялото, където работата на жената се заключава в разбиране на изкуството на обучение, състоящо се от едни или други практически методи или специални условия.
Част 1.1.15. Направления в развитието
3. ЕСТЕТИЧЕСКИ НАПРАВЛЕНИЯ В РАЗВИТИЕТО. Тук влизат опитите за създаване на свое пространство, към които, инстинктивно води желанието за защита от агресивната заобикаляща среда. Това е светът, в който се потапят и живеят актьорите, писателите, художниците, прекарвайки, по същество, животът си под формата на игра.
4. ЕМОЦИОНАЛНИ НАПРАВЛЕНИЯ В РАЗВИТИЕТО. Това са направления в
развитието, предизвикани от едни или други неразбираеми преживявания, които след това ни се иска да повтаряме още и още. Именно в това направление днес попада практически всичко – от заниманията със спорт или балет, до заниманията с йога или медитация. При въвличането на жената в практики, свързани с развиването на сила, изменение на ритъма (аеробните натоварвания например) или разтягане (характерно повече за центробежната енергийна система на мъжа), трябва ясно да се разбира, че без умението да оперираш със съзнанието си, всичко изброено не е нищо повече от емоция. Да се прави всичко това, преди тялото да е отрегулирано (преди да са изградени вътрешните връзки) е просто утопично. Подобни действия влизат в категорията „развиване на емоционалността”, а не водят към реално задълбочаване в преживяванията. Това е доста повърхностно разбиране за развитието, и по същността си не би могло да се смята за такова. Всичко достигнато при този подход е резултат не от развитие, а от някакви дадености по рождение. Да вземем, например, което и да е изкуство: едва 1 – 3 % от хората достигат реални нива. А това не би трябвало да е така. Резултатите не би трябвало да са по-малко от 30 – 50 % от хората. А фактически са минус 30 – 50%, защото на всеки достигнал някакво върхово постижение, се падат 30 – 50 „бракувани” – енергийно, психически и дори физически.
5. СПЕЦИАЛНИ НАПРАВЛЕНИЯ В РАЗВИТИЕТО. Това е онова малко, което е останало реално на съвременния човек. Между другото, да се обозначат тези направления е крайно сложно, защото имената и понятията вече са се размили. Всичко е „замазано”. До вчера йога, тайдзи-цюан и всякакви други екзотични направления все още бяха възможни да се нарекат „специални практики”, свързани с хора, въвлечени в това, което би трябвало да е развитие по 10, 30 и дори 50 години. Днес обаче този въпрос изразява две крайности. Едната крайност е душевна, а другата – духовна. Първата представлява някакъв сурогат от социално-лирически понятия на тема спокойствие, а втората – вид революционна поезия, стремяща се към просветление, както към фенер нощем в парка. Но, така или иначе, именно „специалното направление” е това, което ме накара да напиша книгата „Пътят на жената”, в която се опитах да подмина тясно специализираните въпроси и да направя анализ на това, какво е развитието днес и какво е това специално нещо в него. Що се касае до условията за навлизането на жената в специалните практики, то в този случай всичко е много по-просто, защото има конкретни понятийни задачи, без които развитието не може да започне. Те са насочени към решаването на конкретни въпроси, свързани с физиологията на тялото, където работата на жената се заключава в разбиране на изкуството на обучение, състоящо се от едни или други практически методи или специални условия.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (23)
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Напълването – временно понятие
Впрочем тук трябва да споменем още, че плътността на енергията тогава е била различна, затова състоянието на хората било доста по-комфортно по отношение на връзките им с така да се каже – висшите инстанции. Това дори не бива да се нарича точно напълване, то било един постоянен процес на преобразуване. В течение на еволюцията обаче човекът дал своя принос към тази ситуация: със собствените си действия той сам спрял този процес и усилил съзнанието си, измествайки същевременно центъра му.
Когато говорим за еволюция на човека обаче, трябва да имаме предвид, че сме еволюирали всъщност единствено в сферата на механизма за развитие, но не и по отношение на използването на този механизъм. В резултата на това, преминавайки към краткосрочни действия и реакции, човекът спрял да разбира своето вдругиден, защото скоростта на механизма за развитие изпреварила възможността за усвояване на този механизъм.
При това у човека се получило и много силно изместване на усилието в мозъка – в лявото или в дясното полукълбо. В тези условия ние сме се оказали принудени да заменим своето вдругиден с мечта или цел. Ала това всъщност още повече ни е отстранило от ориентира и ни е научило да приемаме желаното за действително. Временните рамки научили човека да подменя едно нещо с друго, но при това същността на подмененото си остава непроменена.
Така човекът изгубил постоянството си, а с постоянството – и ритъма. Със загубата на ритъма той загубил и по-високочистотните си преживявания, лишавайки се от достъп до потенциала, с който можел да взаимодейства. При това скоростта на употреба на временна енергия се увеличила, защото нуждата от нея нараствала постоянно, тъй като тази енергия изгаря бързо.
Така се стигнало до промяна на чувствено-емоционалния фон на човека, който днес вече приравняваме към т.нар. „удоволствия“. Постоянният стремеж да преживеем емоционално сътресение (да си доставим с всички възможни средства удоволствие или неудоволствие) все повече разчленява съзнанието ни според вида на реакциите на дясно и ляво полукълбо, като мозъкът всъщност вече отказва да изпълнява функциите си и да участва в най-важното – вътрешното построяване на тялото. В резултат на това се е стигнало до най-големия възможен разрив – между главния мозък и костния. А оттук и до многото болести и вируси.
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Напълването – временно понятие
Впрочем тук трябва да споменем още, че плътността на енергията тогава е била различна, затова състоянието на хората било доста по-комфортно по отношение на връзките им с така да се каже – висшите инстанции. Това дори не бива да се нарича точно напълване, то било един постоянен процес на преобразуване. В течение на еволюцията обаче човекът дал своя принос към тази ситуация: със собствените си действия той сам спрял този процес и усилил съзнанието си, измествайки същевременно центъра му.
Когато говорим за еволюция на човека обаче, трябва да имаме предвид, че сме еволюирали всъщност единствено в сферата на механизма за развитие, но не и по отношение на използването на този механизъм. В резултата на това, преминавайки към краткосрочни действия и реакции, човекът спрял да разбира своето вдругиден, защото скоростта на механизма за развитие изпреварила възможността за усвояване на този механизъм.
При това у човека се получило и много силно изместване на усилието в мозъка – в лявото или в дясното полукълбо. В тези условия ние сме се оказали принудени да заменим своето вдругиден с мечта или цел. Ала това всъщност още повече ни е отстранило от ориентира и ни е научило да приемаме желаното за действително. Временните рамки научили човека да подменя едно нещо с друго, но при това същността на подмененото си остава непроменена.
Така човекът изгубил постоянството си, а с постоянството – и ритъма. Със загубата на ритъма той загубил и по-високочистотните си преживявания, лишавайки се от достъп до потенциала, с който можел да взаимодейства. При това скоростта на употреба на временна енергия се увеличила, защото нуждата от нея нараствала постоянно, тъй като тази енергия изгаря бързо.
Така се стигнало до промяна на чувствено-емоционалния фон на човека, който днес вече приравняваме към т.нар. „удоволствия“. Постоянният стремеж да преживеем емоционално сътресение (да си доставим с всички възможни средства удоволствие или неудоволствие) все повече разчленява съзнанието ни според вида на реакциите на дясно и ляво полукълбо, като мозъкът всъщност вече отказва да изпълнява функциите си и да участва в най-важното – вътрешното построяване на тялото. В резултат на това се е стигнало до най-големия възможен разрив – между главния мозък и костния. А оттук и до многото болести и вируси.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.2. Закони и принципи на съществуване на женското тяло (23)
Част 1.2.1. Лунният /менструалният/ цикъл
Лунният цикъл е своеобразна геометрия на движението, вписана в друг геометричен модел, слънчевата система. Без разбирането на тази геометрия не може да се осъществи пълноценното развитие съгласно макрокосмическият модел, тъй като слънчевата геометрия се явява опора или условие за опознаване естествеността на времевият цикъл.
Слънчевата система е генератор и слънчевият цикъл представлява своеобразен механизъм на подаване на енергията. Без маточното усилие жената не може да разбере и съзнателно да използва този механизъм. Маточното усилие (естествено при жената и допълнително създадено при мъжа) се съотнася с умението да се структурира, „центрира” енергията в тялото.
Лунният цикъл задава определена последователност на работа, както на мъжкото, така и на женското тяло. Но тъй като при мъжа енергийната структура не е затворена и той няма матка, на него му е по-сложно да разбере природата на времевите изменения. Именно това пречи на много от мъжете да разберат природата на времето и води до загуба на ориентация в практическият път. За жената природата на времето е близка и разбираема и тя може да я усети физически. На жената просто не ѝ достигат знания и това я хвърля в различни околовремеви преживявания. Това например, е и причината жените да се увличат толкова по шаманизма.
- ВРЕМЕВО ПРОСТРАНСТВО. Пространство, определящо развитието на енергията от нейната начална до нейната крайна фаза.
⏳ОКОЛОВРЕМЕВО ПРОСТРАНСТВО. Пространство, което посочва съществуването на извънвремевото пространство, но все още има зависимост от времевото пространство.
⌛️ ИЗВЪНВРЕМЕВО ПРОСТРАНСТВО. Пространство, което не зависи от времето; тоест пространство, в което енергията е безкрайна.
⏳ ТЯЛО НА ВРЕМЕТО. Тяло, което има определен период на живот.
⌛️ ТЯЛО НА ПРОСТАНСТВОТО. Тяло, при което липсват времеви ограничения на живота.
От гледна точка на това, че ние живеем във времево пространство, трябва ясно да осъзнаваме, че имаме определено време, за да можем да се освободим от зависимостта си от него (това е зададеният от природата алгоритъм за възможност за човешко развитие). По силата на своята природа, жената е получила тяло на времето, което тя трябва да опознае (при мъжа по природа е зададено тяло на пространството).
Да се правят сравнения на възможностите на мъжкото и женското тяло, както и на перспективите за тяхното развитие е глупаво и доста повърхностно. Докато живеем по закона на времето, и едното и другото тяло имат много ограничения. Пространството на времето е линейно, енергията в него се заражда и умира, а извънвремевото пространство е обемно и в него енергията е безкрайна.
Освен това, времевото пространство залага в жената съответствие на нивото на физическото тяло (енергията се регулира от тялото на жената, от матката), докато при мъжа това липсва. Следователно, жената разбира или по-точно – би могла да разбере – хармонията на времето и, съответно, да се намира в различни фазови преживявания, усилващи или отслабващи енергоемкостта на тялото, за разлика от мъжа, при когото пространствените закони покриват времевите.
Така излиза, че в законите на времето мъжът е ограничен и неразвит – мозъкът му работи фрагментарно, като го принуждава да търси различни преживявания във времевото пространство. По своята природа мъжът е по-подготвен да работи с извънвремевото пространство, но обективните и субективни ограничения на съвременната цивилизация са наложили своеобразно табу на развитието на мъжа, на разбирането му за извънвремевото пространство.
Част 1.2.1. Лунният /менструалният/ цикъл
Лунният цикъл е своеобразна геометрия на движението, вписана в друг геометричен модел, слънчевата система. Без разбирането на тази геометрия не може да се осъществи пълноценното развитие съгласно макрокосмическият модел, тъй като слънчевата геометрия се явява опора или условие за опознаване естествеността на времевият цикъл.
Слънчевата система е генератор и слънчевият цикъл представлява своеобразен механизъм на подаване на енергията. Без маточното усилие жената не може да разбере и съзнателно да използва този механизъм. Маточното усилие (естествено при жената и допълнително създадено при мъжа) се съотнася с умението да се структурира, „центрира” енергията в тялото.
Лунният цикъл задава определена последователност на работа, както на мъжкото, така и на женското тяло. Но тъй като при мъжа енергийната структура не е затворена и той няма матка, на него му е по-сложно да разбере природата на времевите изменения. Именно това пречи на много от мъжете да разберат природата на времето и води до загуба на ориентация в практическият път. За жената природата на времето е близка и разбираема и тя може да я усети физически. На жената просто не ѝ достигат знания и това я хвърля в различни околовремеви преживявания. Това например, е и причината жените да се увличат толкова по шаманизма.
- ВРЕМЕВО ПРОСТРАНСТВО. Пространство, определящо развитието на енергията от нейната начална до нейната крайна фаза.
⏳ОКОЛОВРЕМЕВО ПРОСТРАНСТВО. Пространство, което посочва съществуването на извънвремевото пространство, но все още има зависимост от времевото пространство.
⌛️ ИЗВЪНВРЕМЕВО ПРОСТРАНСТВО. Пространство, което не зависи от времето; тоест пространство, в което енергията е безкрайна.
⏳ ТЯЛО НА ВРЕМЕТО. Тяло, което има определен период на живот.
⌛️ ТЯЛО НА ПРОСТАНСТВОТО. Тяло, при което липсват времеви ограничения на живота.
От гледна точка на това, че ние живеем във времево пространство, трябва ясно да осъзнаваме, че имаме определено време, за да можем да се освободим от зависимостта си от него (това е зададеният от природата алгоритъм за възможност за човешко развитие). По силата на своята природа, жената е получила тяло на времето, което тя трябва да опознае (при мъжа по природа е зададено тяло на пространството).
Да се правят сравнения на възможностите на мъжкото и женското тяло, както и на перспективите за тяхното развитие е глупаво и доста повърхностно. Докато живеем по закона на времето, и едното и другото тяло имат много ограничения. Пространството на времето е линейно, енергията в него се заражда и умира, а извънвремевото пространство е обемно и в него енергията е безкрайна.
Освен това, времевото пространство залага в жената съответствие на нивото на физическото тяло (енергията се регулира от тялото на жената, от матката), докато при мъжа това липсва. Следователно, жената разбира или по-точно – би могла да разбере – хармонията на времето и, съответно, да се намира в различни фазови преживявания, усилващи или отслабващи енергоемкостта на тялото, за разлика от мъжа, при когото пространствените закони покриват времевите.
Така излиза, че в законите на времето мъжът е ограничен и неразвит – мозъкът му работи фрагментарно, като го принуждава да търси различни преживявания във времевото пространство. По своята природа мъжът е по-подготвен да работи с извънвремевото пространство, но обективните и субективни ограничения на съвременната цивилизация са наложили своеобразно табу на развитието на мъжа, на разбирането му за извънвремевото пространство.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (24)
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Напълването – временно понятие
По природа мозъкът не може да участва във временни процеси, тъй като не може сам да преживее себе си. И така излиза, че това, което имаме, е вече не мозък, а само негов придатък. Развили сме мозъка си като обем, но не сме разбрали какво да правим с него, и така, без да сме научили как да използваме новите си възможности, сме превърнали този орган в придатък, т.е. в някакъв механизъм, частично заменящ функциите на мозъка.
Ето защо това, което днес наричаме „съзнание“, всъщност не е такова: то е реакция на определени участъци от мозъка към изработените рефлекторни действия, свързани с частичните възможности за напълване. Дори тези, които днес се раждат що-годе центрирани и хармонични (да ги наречем „силните в днешния свят“), по-скоро реагират, отколкото реално взаимодействат.
А тъй като пространството е поделено от гледна точка на напълването (тотемността), ние разполагаме с нещо като уравновесен модел на устройството на света, но равновесието тук се задава от временни параметри, а не от пространствени, което за Земята няма значение, но за човека е пагубно, тъй като ние реагираме един на друг от гледна точка на напълването, а не от гледна точка на усилията, които влагаме в собственото си развитие. А те са всъщност нищожно малко. И ако вие смятате, че правите кой знае какво, по-добре се опитайте да разберете това вашето собствено усилие ли е, или условията, в които живеете. Тоест външното или вътрешното определят вашите действия?
Телесната, енергийната и умствената ограниченост са обвързали човека с временното пространство, свели са живота до обслужване на най-елементарни функции и са подвели съществуването му под ницшеанската формула „Бог е мъртъв!“. Така човешките условия са заменили разбирането за човешкия живот. Човешкият живот се е превърнал в символна текстура, тъй като човекът се е лишил от умението да живее в усилие. А преди това е загубил и връзката с ритъма, а именно той съхранява и осъществява човешката същност.
Самоизместването
Когато се напълват с нещо хората изпитват чувство на удоволствие, което се намира на границата с безразличието. Тук се крие разликата между удовлетворението и удоволствието. Удовлетворение е, когато контролираме процесите, които ни удовлетворяват. Удоволствие е, когато процесите контролират нас.
Например, когато започнем да ядем нещо вкусно, ние забелязваме това и го регулираме. В този случай процесът ни носи удовлетворение. Но след един праг храненето надхвърля възможността ни да се фокусираме и дори реално да усещаме това, което ядем. Тук вече започва удоволствието, при което храната започва да ни контролира. Преяждаме и всичко ни става безразлично – това означава, че ни измества енергията, която започва да ни контролира.
Още един пример: човек започва да се занимава с цигун. Той маха ли, маха с ръце, и в него се отварят каналите или някои части на тялото и се напълват с енергия. След известно време обаче този човек започва да отпада и при най-малката активност, защото тази енергия всъщност отслабва мозъка му. С други думи, човекът просто реагира на това, което прави, докато в действителност не само че не може да го контролира, но дори не може да го разбере. И тогава енергията измества човека. Той не се самоизмества, „самоизместват го“.
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Напълването – временно понятие
По природа мозъкът не може да участва във временни процеси, тъй като не може сам да преживее себе си. И така излиза, че това, което имаме, е вече не мозък, а само негов придатък. Развили сме мозъка си като обем, но не сме разбрали какво да правим с него, и така, без да сме научили как да използваме новите си възможности, сме превърнали този орган в придатък, т.е. в някакъв механизъм, частично заменящ функциите на мозъка.
Ето защо това, което днес наричаме „съзнание“, всъщност не е такова: то е реакция на определени участъци от мозъка към изработените рефлекторни действия, свързани с частичните възможности за напълване. Дори тези, които днес се раждат що-годе центрирани и хармонични (да ги наречем „силните в днешния свят“), по-скоро реагират, отколкото реално взаимодействат.
А тъй като пространството е поделено от гледна точка на напълването (тотемността), ние разполагаме с нещо като уравновесен модел на устройството на света, но равновесието тук се задава от временни параметри, а не от пространствени, което за Земята няма значение, но за човека е пагубно, тъй като ние реагираме един на друг от гледна точка на напълването, а не от гледна точка на усилията, които влагаме в собственото си развитие. А те са всъщност нищожно малко. И ако вие смятате, че правите кой знае какво, по-добре се опитайте да разберете това вашето собствено усилие ли е, или условията, в които живеете. Тоест външното или вътрешното определят вашите действия?
Телесната, енергийната и умствената ограниченост са обвързали човека с временното пространство, свели са живота до обслужване на най-елементарни функции и са подвели съществуването му под ницшеанската формула „Бог е мъртъв!“. Така човешките условия са заменили разбирането за човешкия живот. Човешкият живот се е превърнал в символна текстура, тъй като човекът се е лишил от умението да живее в усилие. А преди това е загубил и връзката с ритъма, а именно той съхранява и осъществява човешката същност.
Самоизместването
Когато се напълват с нещо хората изпитват чувство на удоволствие, което се намира на границата с безразличието. Тук се крие разликата между удовлетворението и удоволствието. Удовлетворение е, когато контролираме процесите, които ни удовлетворяват. Удоволствие е, когато процесите контролират нас.
Например, когато започнем да ядем нещо вкусно, ние забелязваме това и го регулираме. В този случай процесът ни носи удовлетворение. Но след един праг храненето надхвърля възможността ни да се фокусираме и дори реално да усещаме това, което ядем. Тук вече започва удоволствието, при което храната започва да ни контролира. Преяждаме и всичко ни става безразлично – това означава, че ни измества енергията, която започва да ни контролира.
Още един пример: човек започва да се занимава с цигун. Той маха ли, маха с ръце, и в него се отварят каналите или някои части на тялото и се напълват с енергия. След известно време обаче този човек започва да отпада и при най-малката активност, защото тази енергия всъщност отслабва мозъка му. С други думи, човекът просто реагира на това, което прави, докато в действителност не само че не може да го контролира, но дори не може да го разбере. И тогава енергията измества човека. Той не се самоизмества, „самоизместват го“.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.2. Закони и принципи на съществуване на женското тяло (24)
Част 1.2.1. Лунният /менструалният/ цикъл
Въпросът е това, че времевото и извънвремевото пространство се различават по видовете енергия в тях, и оттук произтича цялата сложност. Във времевото пространство основно значение има крайната енергия, която има различни имена в различните традиции: ци при китайците, ки при японците, прана при индийците, такх при арабите и т.н. В извънвремевото пространство съществува безкрайна енергия (ananta urja при индийците, дзин при китайците). И именно възможността за опознаване на извънвремевото пространство представлява това, което всъщност наричаме развитие.
В крайната енергия човек не може да се развива, а може единствено да се намира в хармония – нещо, за което жената е по-подготвена. Но реалното изкуство за човека е в задачата да разбере безкрайната енергия. Но за да разбереш безкрайната енергия, трябва да опознаеш крайната. Всъщност, именно тази крайна енергия развиват повечето хора, които се занимават с вътрешни практики. Тоест, колкото и да изглежда странно, развиват именно това, което не трябва да се развива. Привлекателността на тази енергия си има просто обяснение – тя притежава своя скорост на въртене и свой обем. При увеличаването на тези параметри, занимаващият се получава допълнителни преживявания. Понякога това прелива в различни екстатически форми, при които става още по-силно изгаряне на енергията и възникват още по-големи времеви преживявания.
Дадената енергия (крайна) ни е нужна само за едно – за опознаване природата на времето (на условията, при които се развива смъртното тяло). И именно лунният цикъл в най-чист вид характеризира реалното времево пространство, в което се намира човек. Това е и причината към него да има по-особено отношение. Лунният цикъл е равен на менструалният, затова менструалният цикъл има продължителност от приблизително двадесет и осем дена.
Често жените задават следният въпрос: възможно ли е жената да има различен (друг) менструален цикъл? Възможно е, но в този случай се нарушава връзката на жената с времевото пространство, затова е по-добре първо да го възстанови. Освен това трябва да се разбере какво е предизвикало отклонението на цикъла – физиологията, някакви психически проблеми или енергията на самата жена. При 80% от случаите разликата в цикъла вследствие на отклонение (нарушение), което означава, че се налага да бъде възстановен нормалният цикъл. Само при възстановен цикъл жената е в състояние да опознае своя индивидуален ритъм, който се определя от матката ѝ. И първото, което тя трябва да направи е да вземе под контрол стресовото състояние на матката си. В интерес на истината, за матката е благоприятно да пребивава в някакъв стрес, но той трябва да е предизвикан от контролируемо вътрешно напрежение, а не от излишък или недостиг на енергия в матката. Показател за правилното състояние на матката е събраност, граничеща с напрежение. Това напрежение е заложено по рождение при момичето, но се нарушава в при загуба на съсредоточаването и неправилен полов живот.
Част 1.2.1. Лунният /менструалният/ цикъл
Въпросът е това, че времевото и извънвремевото пространство се различават по видовете енергия в тях, и оттук произтича цялата сложност. Във времевото пространство основно значение има крайната енергия, която има различни имена в различните традиции: ци при китайците, ки при японците, прана при индийците, такх при арабите и т.н. В извънвремевото пространство съществува безкрайна енергия (ananta urja при индийците, дзин при китайците). И именно възможността за опознаване на извънвремевото пространство представлява това, което всъщност наричаме развитие.
В крайната енергия човек не може да се развива, а може единствено да се намира в хармония – нещо, за което жената е по-подготвена. Но реалното изкуство за човека е в задачата да разбере безкрайната енергия. Но за да разбереш безкрайната енергия, трябва да опознаеш крайната. Всъщност, именно тази крайна енергия развиват повечето хора, които се занимават с вътрешни практики. Тоест, колкото и да изглежда странно, развиват именно това, което не трябва да се развива. Привлекателността на тази енергия си има просто обяснение – тя притежава своя скорост на въртене и свой обем. При увеличаването на тези параметри, занимаващият се получава допълнителни преживявания. Понякога това прелива в различни екстатически форми, при които става още по-силно изгаряне на енергията и възникват още по-големи времеви преживявания.
Дадената енергия (крайна) ни е нужна само за едно – за опознаване природата на времето (на условията, при които се развива смъртното тяло). И именно лунният цикъл в най-чист вид характеризира реалното времево пространство, в което се намира човек. Това е и причината към него да има по-особено отношение. Лунният цикъл е равен на менструалният, затова менструалният цикъл има продължителност от приблизително двадесет и осем дена.
Често жените задават следният въпрос: възможно ли е жената да има различен (друг) менструален цикъл? Възможно е, но в този случай се нарушава връзката на жената с времевото пространство, затова е по-добре първо да го възстанови. Освен това трябва да се разбере какво е предизвикало отклонението на цикъла – физиологията, някакви психически проблеми или енергията на самата жена. При 80% от случаите разликата в цикъла вследствие на отклонение (нарушение), което означава, че се налага да бъде възстановен нормалният цикъл. Само при възстановен цикъл жената е в състояние да опознае своя индивидуален ритъм, който се определя от матката ѝ. И първото, което тя трябва да направи е да вземе под контрол стресовото състояние на матката си. В интерес на истината, за матката е благоприятно да пребивава в някакъв стрес, но той трябва да е предизвикан от контролируемо вътрешно напрежение, а не от излишък или недостиг на енергия в матката. Показател за правилното състояние на матката е събраност, граничеща с напрежение. Това напрежение е заложено по рождение при момичето, но се нарушава в при загуба на съсредоточаването и неправилен полов живот.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (25)
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Самоизместването
Неспособността и неумението да контролираме процеса водят до ситуация, в която човекът става подчинен на този процес и оттук насетне вече няма смисъл да се търси докъде може да доведе това. Когато нещо го измества, човек трябва да носи отговорност за действията си, а не да бъде част от някакъв процес. С други думи, ние трябва действително да разбираме дали, ако бъдем изместени по този начин, ще можем да контролираме себе си. Всяко безразличие е безразличие преди всичко към себе си.
Да вземем за пример капани като йогата и тайдзи. Хората ходят на такива занятия и така изместват възможността си в бъдеще да разберат как всъщност могат или трябва да се случват нещата. По този начин, без дори още да са се научили да разбират, всичко, което тези хора правят, се превръща за тях в крайна инстанция. С други думи, това, което трябва да бъде постигнато след години, се определя още в самото начало! В действителност обаче те просто заменят едно временно състояние с друго.
Едно е да живеем без усилие, друго е да се занимаваме без усилие. Ще възразите: „Аз живея с усилие“ или пък „Занимавам се с усилие“. Това обаче не се случва лесно! За да работим с усилието, а още повече да живеем с усилието, трябва да изменим параметрите си, геометрията на тялото си. За тази цел трябва да разберем какви опасности крие напълването, както и неговата временна природа, така че да успеем да разберем и пропорцията, за която ще поговорим допълнително.
Трябва да признаем пред себе си, че цялото ни развитие отнема от нас разбирането за това развитие. Налична е една емоция на развитието, която формира реакция, но не и осмисляне.
Всичко това често води до ситуация, в която този, който се развива, може да натрупва все повече временна енергия, което го прави по-агресивен по отношение на онези, които не се занимават. И неудовлетвореността му е свързана не с това, че самият той прави всичко неправилно, а с това, че останалите не правят нищо. Затова не бива да смятаме, че отивайки встрани, ние първо действително сме преминали към правилната страна, и второ - че ще можем да постигнем нещо там. Трябва да ни интересува не толкова това с какво се напълваме, колкото въпроса носи ли ни това напълване истинска сила. За съжаление се налага да констатираме, че днес развитието се е превърнало в едно условно понятие.
Условността, подобно на съмнението и страха, е загуба на осмислянето (на фокусирането), която прави съществуването на човека като физически обект безмислено. Но дори в този формат реакциите ни съумяват да обозначат условията не само на пребиваването, но и на развитието ни в рамките на тази безмисленост.
Да развиваш себе си в безмислеността представлява стремеж за напълване. Няма значение с какво, няма значение как. Това е всъщност единственият ориентир, който може да си позволи човекът, който няма усилие и е загубил връзката с висшия фактор на възбуждане, постижим за него – одухотвореността или (което е същото) преживяването на акта на сътворяването.
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Самоизместването
Неспособността и неумението да контролираме процеса водят до ситуация, в която човекът става подчинен на този процес и оттук насетне вече няма смисъл да се търси докъде може да доведе това. Когато нещо го измества, човек трябва да носи отговорност за действията си, а не да бъде част от някакъв процес. С други думи, ние трябва действително да разбираме дали, ако бъдем изместени по този начин, ще можем да контролираме себе си. Всяко безразличие е безразличие преди всичко към себе си.
Да вземем за пример капани като йогата и тайдзи. Хората ходят на такива занятия и така изместват възможността си в бъдеще да разберат как всъщност могат или трябва да се случват нещата. По този начин, без дори още да са се научили да разбират, всичко, което тези хора правят, се превръща за тях в крайна инстанция. С други думи, това, което трябва да бъде постигнато след години, се определя още в самото начало! В действителност обаче те просто заменят едно временно състояние с друго.
Едно е да живеем без усилие, друго е да се занимаваме без усилие. Ще възразите: „Аз живея с усилие“ или пък „Занимавам се с усилие“. Това обаче не се случва лесно! За да работим с усилието, а още повече да живеем с усилието, трябва да изменим параметрите си, геометрията на тялото си. За тази цел трябва да разберем какви опасности крие напълването, както и неговата временна природа, така че да успеем да разберем и пропорцията, за която ще поговорим допълнително.
Трябва да признаем пред себе си, че цялото ни развитие отнема от нас разбирането за това развитие. Налична е една емоция на развитието, която формира реакция, но не и осмисляне.
Всичко това често води до ситуация, в която този, който се развива, може да натрупва все повече временна енергия, което го прави по-агресивен по отношение на онези, които не се занимават. И неудовлетвореността му е свързана не с това, че самият той прави всичко неправилно, а с това, че останалите не правят нищо. Затова не бива да смятаме, че отивайки встрани, ние първо действително сме преминали към правилната страна, и второ - че ще можем да постигнем нещо там. Трябва да ни интересува не толкова това с какво се напълваме, колкото въпроса носи ли ни това напълване истинска сила. За съжаление се налага да констатираме, че днес развитието се е превърнало в едно условно понятие.
Условността, подобно на съмнението и страха, е загуба на осмислянето (на фокусирането), която прави съществуването на човека като физически обект безмислено. Но дори в този формат реакциите ни съумяват да обозначат условията не само на пребиваването, но и на развитието ни в рамките на тази безмисленост.
Да развиваш себе си в безмислеността представлява стремеж за напълване. Няма значение с какво, няма значение как. Това е всъщност единственият ориентир, който може да си позволи човекът, който няма усилие и е загубил връзката с висшия фактор на възбуждане, постижим за него – одухотвореността или (което е същото) преживяването на акта на сътворяването.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.2. Закони и принципи на съществуване на женското тяло (25)
Част 1.2.2. Причини за изменението на менструалният цикъл
По-краткият (21 – 26 дни) или удълженият (30 – 33 дни) менструален цикъл при жената е признак за постоянен стрес в матката, предизвикан от времевите условия. Но това невинаги е лошо. В първият случай, това дори е полезно за мозъка, защото съкратеният цикъл създава напрежение в различни отдели на главния мозък (преди всичко – в хипоталамуса).
Изменението на цикъла има две природи – по рождение и времева. Природата по рождение води до определена мобилизация на женския организъм, като посочва възможността за преход към извънвремево съществуване, за което обаче се изисква прекратяване на менструацията. Ако жената иска да реализира себе си във времевият период, тя трябва да възстанови цикъла си. За целта е необходимо да пренастрои работата на матката и яйчниците си. Причина за съкращаването на менструалният цикъл може да бъде някакъв стрес, който момичето е преживяло. Между другото, това може да се случи с всяка жена.
Удълженият цикъл представлява реално нарушение, което най-вероятно е свързано или с някакъв стрес, или с физиологически нарушения. Показател за това, че нещо не е наред е и емоционално-психическата неуравновесеност преди менструация – ПМС (предменструалният синдром), както и усещането на болка в млечните жлези, преди или по време на менструация. Това се дължи на невъзможността на енергията да се пренастрои, което се изразява на първо място в несъгласуваност в работата на яйчниците, млечните жлези и матката. Нарушението тук, разбира се, произтича от матката и дори и да липсват видими проблеми с нея, трябва задължително да се възстанови нейната енергийна активност. Особено важно е да се следи за положенията, които тялото заема, за да се намалят притискането и блокирането на матката, както и да се изключи тежката храна и да се намали обемът на храненето.
Част 1.2.3. Овулация
Овулацията е процес, който матката управлява чрез хипоталамуса. Това е най-важният процес за укрепване клетките на жената, но поради несъгласуваността в системите на женското тялото, той може да е съпроводен от отпадналост и депресия. Важно е не само цикълът на жената да продължава 28 дни, но и самата менструация да се пада или на пълнолуние, или на новолуние.
Освен това има обаче и „луна на раждане”, тоест фазата на луната, в която момичето се е родило. От тази гледна точка, получаваме своеобразен триъгълник на усилията, които определят месечният цикъл. И се налага да приведем тялото си в съответствие и да го ориентираме правилно. Ако тялото ни има достатъчно количество енергия, добре е началото на цикъла да е на новолуние, а ако енергията е недостатъчно – на пълнолуние.
Ако вашето развитие се съотнася с някакви технически действия на тялото, то е желателно да доведете месечният цикъл до пълнолуние, за да могат мускулите на матката правилно да се напълват с енергия и да се изграждат. Те, от своя страна, ще помогнат по-ефективно да се усъвършенства работата на матката. Без хармонично съответствие на мускулите в тази област, дишането на матката в най-добрия случай ще се съчетава хармонично с лунния цикъл, но може да усложни развиването на допълнителна енергия в матката. А именно тази задача стои пред жената, за да започне да се освобождава от времевото пространство. Следователно, едно запомнено и повтаряно движение трябва правилно да се изгражда от мускулите и да съответства на мярата на дишането на матката, което съответства на пълният лунен цикъл.
Част 1.2.2. Причини за изменението на менструалният цикъл
По-краткият (21 – 26 дни) или удълженият (30 – 33 дни) менструален цикъл при жената е признак за постоянен стрес в матката, предизвикан от времевите условия. Но това невинаги е лошо. В първият случай, това дори е полезно за мозъка, защото съкратеният цикъл създава напрежение в различни отдели на главния мозък (преди всичко – в хипоталамуса).
Изменението на цикъла има две природи – по рождение и времева. Природата по рождение води до определена мобилизация на женския организъм, като посочва възможността за преход към извънвремево съществуване, за което обаче се изисква прекратяване на менструацията. Ако жената иска да реализира себе си във времевият период, тя трябва да възстанови цикъла си. За целта е необходимо да пренастрои работата на матката и яйчниците си. Причина за съкращаването на менструалният цикъл може да бъде някакъв стрес, който момичето е преживяло. Между другото, това може да се случи с всяка жена.
Удълженият цикъл представлява реално нарушение, което най-вероятно е свързано или с някакъв стрес, или с физиологически нарушения. Показател за това, че нещо не е наред е и емоционално-психическата неуравновесеност преди менструация – ПМС (предменструалният синдром), както и усещането на болка в млечните жлези, преди или по време на менструация. Това се дължи на невъзможността на енергията да се пренастрои, което се изразява на първо място в несъгласуваност в работата на яйчниците, млечните жлези и матката. Нарушението тук, разбира се, произтича от матката и дори и да липсват видими проблеми с нея, трябва задължително да се възстанови нейната енергийна активност. Особено важно е да се следи за положенията, които тялото заема, за да се намалят притискането и блокирането на матката, както и да се изключи тежката храна и да се намали обемът на храненето.
Част 1.2.3. Овулация
Овулацията е процес, който матката управлява чрез хипоталамуса. Това е най-важният процес за укрепване клетките на жената, но поради несъгласуваността в системите на женското тялото, той може да е съпроводен от отпадналост и депресия. Важно е не само цикълът на жената да продължава 28 дни, но и самата менструация да се пада или на пълнолуние, или на новолуние.
Освен това има обаче и „луна на раждане”, тоест фазата на луната, в която момичето се е родило. От тази гледна точка, получаваме своеобразен триъгълник на усилията, които определят месечният цикъл. И се налага да приведем тялото си в съответствие и да го ориентираме правилно. Ако тялото ни има достатъчно количество енергия, добре е началото на цикъла да е на новолуние, а ако енергията е недостатъчно – на пълнолуние.
Ако вашето развитие се съотнася с някакви технически действия на тялото, то е желателно да доведете месечният цикъл до пълнолуние, за да могат мускулите на матката правилно да се напълват с енергия и да се изграждат. Те, от своя страна, ще помогнат по-ефективно да се усъвършенства работата на матката. Без хармонично съответствие на мускулите в тази област, дишането на матката в най-добрия случай ще се съчетава хармонично с лунния цикъл, но може да усложни развиването на допълнителна енергия в матката. А именно тази задача стои пред жената, за да започне да се освобождава от времевото пространство. Следователно, едно запомнено и повтаряно движение трябва правилно да се изгражда от мускулите и да съответства на мярата на дишането на матката, което съответства на пълният лунен цикъл.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (26)
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Енергията на напълването
Небето и Земята разпределят пространството, в което живеем. То е променливо точно както волята на Небето и Земята, но хората възприемат тези промени единствено от гледна точка на пространството, което обитават, и на собствените си способности. Ето защо ние самите се явяваме съставна част от тези изменения. А пространството ни е част от едно цяло, което означава, че то е временно.
Разбира се, по отношение на човешкия живот то изглежда постоянно, тъй като времето на живеене на Земята се различава от времето на нашия живот. Но ако се съди по измененията, които се случват вътре в пространството на Земята, то също е временно. С други думи, ако разглеждаме Земята от гледна точка на покоя, тя е постоянна за нас, но ако я разглеждаме в движение, тя е временна. Това поражда и условията за непостоянството ѝ, и макар, че човек има възможността да се опре на постоянството в покоя, той всъщност не разбира разликата между покоя и движението. Лекото трябва да бъде вътре в тежкото, а не тежкото – в лекото.
Вследствие на това, енергията, която определя живота на това пространство също е непостоянна. Ето защо хората са започнали да наричат тази енергия временна и са я свързали с функцията на променяне. Разбира се, това не енергията, която ни е необходима, за да постигнем нещо, макар, че в началото на пътя ни, се налага да разчитаме именно на нея, тъй като тя ни напълва и ни прави зависими от това напълване. Тази енергия има кратка фаза на живот, тъй като тя зависи от движението, а не от покоя. И ние трябва да се научим да я спираме.
Можем ли да се напълваме с друга енергия? Не, не и докато не променим началната, т.е. зависимата от пространството на раждане геометрия. Нашата геометрия се ражда и бива „заточена“ под влиянието на временната енергия. Днес това е даденост. И докато не я изменим, не бихме могли да постигнем нищо. Следователно, докато не променим геометрията, не бива да се самозалъгваме, че можем да постигнем нещо, тъй като ще се напълваме със същата тази пространствена енергия на мястото, а това ще придава на напълването само временен характер. Затова докато сме зависими от временната енергия, Пътят ще остава далеч от нас. Ще имаме единствено неговото име.
Да изскочим от това пространство не е толкова лесно, тъй като всичките ни системи са ориентирани спрямо него и зависими от него. За целта е необходимо правилно и трудоемко преустройване, което изисква да разбираме Метода. Ако не вземем предвид казаното по-горе, то просто ще се самозалъгваме с „пътя“ и „традицията“, а всъщност няма да можем да прескочим прага на временните условия. Затова много хора се отказват още преди да са започнали, или заменят едно ненужно нещо с друго, също толкова ненужно.
И така, след като е тръгнал по „провинциалния“ път на съществуване, поел е по страничното разклонение, спрял е да търси или вече не умее да търси основите и причините на човешкото битие, човекът се е превърнал в заложник на имената, в пленник на положението, в което се е озовал. Ставайки част от растителния цикъл, човекът е лишил този цикъл от естествения му вегетативен растеж, т.е. отнел си е възможността не само за лична човешка свобода, но и за животинска или растителна, ако разглеждаме процеса по-благородно.
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Енергията на напълването
Небето и Земята разпределят пространството, в което живеем. То е променливо точно както волята на Небето и Земята, но хората възприемат тези промени единствено от гледна точка на пространството, което обитават, и на собствените си способности. Ето защо ние самите се явяваме съставна част от тези изменения. А пространството ни е част от едно цяло, което означава, че то е временно.
Разбира се, по отношение на човешкия живот то изглежда постоянно, тъй като времето на живеене на Земята се различава от времето на нашия живот. Но ако се съди по измененията, които се случват вътре в пространството на Земята, то също е временно. С други думи, ако разглеждаме Земята от гледна точка на покоя, тя е постоянна за нас, но ако я разглеждаме в движение, тя е временна. Това поражда и условията за непостоянството ѝ, и макар, че човек има възможността да се опре на постоянството в покоя, той всъщност не разбира разликата между покоя и движението. Лекото трябва да бъде вътре в тежкото, а не тежкото – в лекото.
Вследствие на това, енергията, която определя живота на това пространство също е непостоянна. Ето защо хората са започнали да наричат тази енергия временна и са я свързали с функцията на променяне. Разбира се, това не енергията, която ни е необходима, за да постигнем нещо, макар, че в началото на пътя ни, се налага да разчитаме именно на нея, тъй като тя ни напълва и ни прави зависими от това напълване. Тази енергия има кратка фаза на живот, тъй като тя зависи от движението, а не от покоя. И ние трябва да се научим да я спираме.
Можем ли да се напълваме с друга енергия? Не, не и докато не променим началната, т.е. зависимата от пространството на раждане геометрия. Нашата геометрия се ражда и бива „заточена“ под влиянието на временната енергия. Днес това е даденост. И докато не я изменим, не бихме могли да постигнем нищо. Следователно, докато не променим геометрията, не бива да се самозалъгваме, че можем да постигнем нещо, тъй като ще се напълваме със същата тази пространствена енергия на мястото, а това ще придава на напълването само временен характер. Затова докато сме зависими от временната енергия, Пътят ще остава далеч от нас. Ще имаме единствено неговото име.
Да изскочим от това пространство не е толкова лесно, тъй като всичките ни системи са ориентирани спрямо него и зависими от него. За целта е необходимо правилно и трудоемко преустройване, което изисква да разбираме Метода. Ако не вземем предвид казаното по-горе, то просто ще се самозалъгваме с „пътя“ и „традицията“, а всъщност няма да можем да прескочим прага на временните условия. Затова много хора се отказват още преди да са започнали, или заменят едно ненужно нещо с друго, също толкова ненужно.
И така, след като е тръгнал по „провинциалния“ път на съществуване, поел е по страничното разклонение, спрял е да търси или вече не умее да търси основите и причините на човешкото битие, човекът се е превърнал в заложник на имената, в пленник на положението, в което се е озовал. Ставайки част от растителния цикъл, човекът е лишил този цикъл от естествения му вегетативен растеж, т.е. отнел си е възможността не само за лична човешка свобода, но и за животинска или растителна, ако разглеждаме процеса по-благородно.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.2. Закони и принципи на съществуване на женското тяло (26)
Част 1.2.3. Овулация
За възстановяване на цикъла и създаване на условия за маточно дишане, жената трябва да се научи да ориентира развитието си спрямо условия, които имат определен ред. Това може да е луната (времево ориентиране) или дните на седмицата (пространствено ориентиране). Зададените по този начин последователност и регулярност постепенно ще създадат ориентация на тялото в пространството.
Но каквото и да говорим за ориентиране на тялото, а и на всички биофизически и биохимически механизми и процеси в него, най-важното за жената е напълно да се изясни с матката си (с нейният тип и ориентация). Всяка фаза на луната – това е определен ъгъл на завъртане на макрокосмоса, който се „опира” в нас, в нашият микрокосмос, въпреки че това също зависи и от мястото, на което живеем (идеалният случай е на 30- 60 градуса от екватора).
Грешка на развиващите се жени: жената не поддържа последователността и регулярността на усилията в матката и мозъка си.
1.2.4. Типове матки
Цялостни матки: матки със завършена форма и готови за управление. Те, от своя страна, се делят на:
- овални (с изградена вътрешна циркулация);
- с/s-образни (с наличие на маточен център);
- конусни (изразяващи законите на структурата на жената);
- осеви (ориентирани към съзнанието).
Матки с нарушения:
- със сложни нарушения (матката е разделена на няколко самостоятелни съда);
- с прости нарушения (матка с изразен недостиг или излишък на енергия).
От това доколко е подготвена матката, зависи доколко можем да говорим за съответствие между тялото и пространството на времето. И макар пространството на времето да е базов критерий в нашия случай, то за неговото разбиране се изисква време.
Затова, когато говорим за лунния цикъл, ние говорим за условията на пространството на времето. И това са знания, в които се налага да се ориентираме.
Днес жените използват понятията „цикъл”, „енергия”, „усещания” и т.н., като навлизат в условно възприемане на въпроса, в резултат от което възниква все същата реакция или емоция на преживявания от мистичен или сакрален характер, но липсва каквото и да е реално разбиране за същността на въпроса.
Неразбирането възниква от неумението за съсредоточаване. И съсредоточаването е основното, на което жената трябва да се научи. Именно съсредоточаването, не концентрирането. Странно е да се наблюдават жени, които демонстрират разбиране за знанията, без в същото време да разбират матката си, още повече, не умеещи да се съсредоточават. Тук трябва да бъде поставена ясна бариера пред тези, които отклоняват знанията в езотерична, непроявена плоскост. Аз определям това като вид „езотерична проституция”, когато ние предлагаме или продаваме това, което сами за себе си реално не сме опознали и разбрали, защото сме се отдалечили от метода.
Част 1.2.3. Овулация
За възстановяване на цикъла и създаване на условия за маточно дишане, жената трябва да се научи да ориентира развитието си спрямо условия, които имат определен ред. Това може да е луната (времево ориентиране) или дните на седмицата (пространствено ориентиране). Зададените по този начин последователност и регулярност постепенно ще създадат ориентация на тялото в пространството.
Но каквото и да говорим за ориентиране на тялото, а и на всички биофизически и биохимически механизми и процеси в него, най-важното за жената е напълно да се изясни с матката си (с нейният тип и ориентация). Всяка фаза на луната – това е определен ъгъл на завъртане на макрокосмоса, който се „опира” в нас, в нашият микрокосмос, въпреки че това също зависи и от мястото, на което живеем (идеалният случай е на 30- 60 градуса от екватора).
Грешка на развиващите се жени: жената не поддържа последователността и регулярността на усилията в матката и мозъка си.
1.2.4. Типове матки
Цялостни матки: матки със завършена форма и готови за управление. Те, от своя страна, се делят на:
- овални (с изградена вътрешна циркулация);
- с/s-образни (с наличие на маточен център);
- конусни (изразяващи законите на структурата на жената);
- осеви (ориентирани към съзнанието).
Матки с нарушения:
- със сложни нарушения (матката е разделена на няколко самостоятелни съда);
- с прости нарушения (матка с изразен недостиг или излишък на енергия).
От това доколко е подготвена матката, зависи доколко можем да говорим за съответствие между тялото и пространството на времето. И макар пространството на времето да е базов критерий в нашия случай, то за неговото разбиране се изисква време.
Затова, когато говорим за лунния цикъл, ние говорим за условията на пространството на времето. И това са знания, в които се налага да се ориентираме.
Днес жените използват понятията „цикъл”, „енергия”, „усещания” и т.н., като навлизат в условно възприемане на въпроса, в резултат от което възниква все същата реакция или емоция на преживявания от мистичен или сакрален характер, но липсва каквото и да е реално разбиране за същността на въпроса.
Неразбирането възниква от неумението за съсредоточаване. И съсредоточаването е основното, на което жената трябва да се научи. Именно съсредоточаването, не концентрирането. Странно е да се наблюдават жени, които демонстрират разбиране за знанията, без в същото време да разбират матката си, още повече, не умеещи да се съсредоточават. Тук трябва да бъде поставена ясна бариера пред тези, които отклоняват знанията в езотерична, непроявена плоскост. Аз определям това като вид „езотерична проституция”, когато ние предлагаме или продаваме това, което сами за себе си реално не сме опознали и разбрали, защото сме се отдалечили от метода.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне