"Изкуство на Чистата дева. Учение на безсмъртния Хан Сяндзъ"
Изкуството на Чистата дева, по-известно като Изкуство на брачните покои (Fang Zhong Zhi Shu), е едно от даоистките алхимични изкуства, част от даоистката традиция на Великата чистота.
Още...
Изкуството на Чистата дева, по-известно като Изкуство на брачните покои (Fang Zhong Zhi Shu), е едно от даоистките алхимични изкуства, част от даоистката традиция на Великата чистота.
Още...
🎥 Откъс от седмата лекция на Олег Черне от раздел Изкуство на обучението «Грешки на практикуващите»
С изучаването на придобитите и изработени грешки можем да определим способността на съзнанието да слуша, разбира и участва както в дефинирането на тези грешки, така и в освобождаването от тях.
🇷🇺 на руски език
С изучаването на придобитите и изработени грешки можем да определим способността на съзнанието да слуша, разбира и участва както в дефинирането на тези грешки, така и в освобождаването от тях.
Цялата лекция може да закупите от тук:
🇧🇬 на български език 🇷🇺 на руски език
🎥 Видео с кратка лекция на Олег Черне за даоисткото направление "Пътят на Истинната дева"
Тайпин (太平 — Великото равновесие, кит.) е особено понятие в даоизма, характеризиращо физическата, менталната и духовната съставна част на пътя. Още...
🎥 Видео лекция с Олег Черне 🎥
"Пренатални критерии за развитие: Личният код"
Личният код е важен аспект от развитието. Той отразява пренаталната същност на всеки практикуващ и представлява вид напрежение, което определя развитието на човека. Без разбирането за личния код, насоката и задълбочеността по пътя са ограничени.
Цялата лекция с превод на 🇧🇬
"Пренатални критерии за развитие: Личният код"
Личният код е важен аспект от развитието. Той отразява пренаталната същност на всеки практикуващ и представлява вид напрежение, което определя развитието на човека. Без разбирането за личния код, насоката и задълбочеността по пътя са ограничени.
Цялата лекция с превод на 🇧🇬
Даоисткото тяло е базово понятие в системата за вътрешна работа на даоистката йога и алхимия. То е част от сакралната анатомия и е важно за желаещите да вникнат в идеята за вътрешно развитие. Още...
МЕТОД (1)
6.0. Въведение в метода
Колкото и добре да се прикриваме зад традициите, учителите и майсторите, ако не разбираме Метода, който използваме в обучението си, то ние не вървим наникъде.
Днес, когато качеството предопределя зависимостта ни от времето, когато изискването към съзнанието е на няколко нива по-високо от това, което е било, следва да се разбира картата на движение, а не да се върви незнайно откъде и незнайно накъде. Като оперираме със знания и принципи, трябва да си даваме сметка, че тяхната комбинация и алгоритъм от действия не са по-малко важни от наличието на инструмента и дори от майсторството.
Майсторството винаги ще бъде крайно, ако се опира само върху природните качества на човека (а не на развитието) или на неговите количествени усилия. С оглед на това, че Методът не е едноизмерно понятие, колкото по-рано му обърнем внимание, толкова по-отчетлив и ясен ще е нашият път.
Развитието не е повторение на нещо след някого. Развитието е преобразувание, където един модел трябва да бъде сменен с друг. И въпреки че принципите и законите на нашето съществуване се опират върху една и съща схема на пространството, процесите в него се променят (скоростта, ритъмът, честотата). Затова е истинна тази традиция, която определя Метод на развитието.
Бих го казал дори по друг начин: а именно Методът трябва да формира традицията, тъй като той стои зад знанията. Той учи да оперираме със знания, а знанията, от своя страна, стоят над системата за развитие, която представя този или онзи майстор. Майсторът или учителят са последни във веригата на познанието, а не първи. Те стават първи, ако учат правилата за движение, а не обясняват с каква цел и защо човек трябва да се развива.
Ако учителят или майсторът не са подчинени на Метода, те ограничават в познанието преди всичко самите себе си, превръщайки се в естетически модел на познанието; те не толкова познават традицията, колкото реагират повече на себе си. Майсторът е длъжен да държи на разстояние всеки, който идва при него, без значение на неговото положение и възможности, иначе няма да може да доведе обучаващия се до познание на Метода. Проблемът „Аз“ си остава, никой и при никакви обстоятелства не го е отменял.
Методът трябва да се основава на геометрията, защото в противен случай става дума просто за похват. А ако превърнем похватът в Метод, тогава лишаваме себе си от истинността. Похватът развива рефлексия и емоция, а това разрушава нашето съзнание. Разрушеното съзнание не е способно да познае Метода. Затова задачата на Метода е преди всичко да отвори съзнанието на човека, да го научи да се ползва от него, а след това да влага в него идеали или убеждения. Човек трябва сам да се убеди в правилността на това, което прави, както и на това, защо го прави. Той трябва да се научи да дава оценка на своите действия, а не просто да реагира.
Затова и твърдя, че без познаване на Метода не може да има никакво развитие, може да има само повторение или приобщаване към някакво емоционално преживяване. Но това не решава задачата на човешкото строителство, а просто превръща човека в съучастник в някакъв процес, правейки го още по-зависим от пространството, в което се намира.
6.0. Въведение в метода
Колкото и добре да се прикриваме зад традициите, учителите и майсторите, ако не разбираме Метода, който използваме в обучението си, то ние не вървим наникъде.
Днес, когато качеството предопределя зависимостта ни от времето, когато изискването към съзнанието е на няколко нива по-високо от това, което е било, следва да се разбира картата на движение, а не да се върви незнайно откъде и незнайно накъде. Като оперираме със знания и принципи, трябва да си даваме сметка, че тяхната комбинация и алгоритъм от действия не са по-малко важни от наличието на инструмента и дори от майсторството.
Майсторството винаги ще бъде крайно, ако се опира само върху природните качества на човека (а не на развитието) или на неговите количествени усилия. С оглед на това, че Методът не е едноизмерно понятие, колкото по-рано му обърнем внимание, толкова по-отчетлив и ясен ще е нашият път.
Развитието не е повторение на нещо след някого. Развитието е преобразувание, където един модел трябва да бъде сменен с друг. И въпреки че принципите и законите на нашето съществуване се опират върху една и съща схема на пространството, процесите в него се променят (скоростта, ритъмът, честотата). Затова е истинна тази традиция, която определя Метод на развитието.
Бих го казал дори по друг начин: а именно Методът трябва да формира традицията, тъй като той стои зад знанията. Той учи да оперираме със знания, а знанията, от своя страна, стоят над системата за развитие, която представя този или онзи майстор. Майсторът или учителят са последни във веригата на познанието, а не първи. Те стават първи, ако учат правилата за движение, а не обясняват с каква цел и защо човек трябва да се развива.
Ако учителят или майсторът не са подчинени на Метода, те ограничават в познанието преди всичко самите себе си, превръщайки се в естетически модел на познанието; те не толкова познават традицията, колкото реагират повече на себе си. Майсторът е длъжен да държи на разстояние всеки, който идва при него, без значение на неговото положение и възможности, иначе няма да може да доведе обучаващия се до познание на Метода. Проблемът „Аз“ си остава, никой и при никакви обстоятелства не го е отменял.
Методът трябва да се основава на геометрията, защото в противен случай става дума просто за похват. А ако превърнем похватът в Метод, тогава лишаваме себе си от истинността. Похватът развива рефлексия и емоция, а това разрушава нашето съзнание. Разрушеното съзнание не е способно да познае Метода. Затова задачата на Метода е преди всичко да отвори съзнанието на човека, да го научи да се ползва от него, а след това да влага в него идеали или убеждения. Човек трябва сам да се убеди в правилността на това, което прави, както и на това, защо го прави. Той трябва да се научи да дава оценка на своите действия, а не просто да реагира.
Затова и твърдя, че без познаване на Метода не може да има никакво развитие, може да има само повторение или приобщаване към някакво емоционално преживяване. Но това не решава задачата на човешкото строителство, а просто превръща човека в съучастник в някакъв процес, правейки го още по-зависим от пространството, в което се намира.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне
Част 1. Пътят на жената
Част 1.1. ПРАКТИЧЕСКИ МЕТОДИ (1)
Част 1.1.1 Изкуството да се обучаваш
Практическият метод за жената – това е изкуството да се обучава. В света, какъвто е днес, всяко развитие, което не води до разбиране на метода, е обречено не само да не стане развитие, но дори и обратно – да отдалечи жената от него. Днес, когато нашите тяло и енергия живеят съгласно пространството, в което се намираме, единствената възможност да отстояваме правото си на съществуване в качествата, присъщи на човека е в това да се развиваме с разбиране.
Това разбиране формира съсредоточаването, което на свой ред помага за познаване на метода. Днес именно на съзнанието е отредена ролята да противостои на хаотичното състояние на социума и неговите високочестотни въздействия.
В днешният свят жената подхожда към своето развитие емоционално. Тя не изразява и често не разбира „с какво”, „защо” и най-важното – „за какво” ѝ е необходимо да се занимава. Това неразбиране произтича от условията на нейното съществуване в пространството, в което жената по правило е натрупала голям емоционален опит, който обаче остава неосъзнат. По тази причина в занятията жената търси или допълнителен емоционален източник, или допълнителна защита.
Именно това и става основният капан, който я отдалечава от задачите, които стоят пред нея от гледна точка на развитието. Жената не решава тези задачи, а продължава да живее както и преди, като при това само се прикрива зад новите интереси, упорито запазвайки старите си желания.
Когато получи нови преживявания, подобна жена не е в състояние правилно да ги разбере и обработи, тъй като за нея системата от знания остава неясна и неизградена. И дори ако жената приеме едни или други постулати на обучението, те си остават само постулати и не се превръщат в знания, ако тя не умее да се обучава чрез тях. В резултат, жената или остава в своя изначален протестен формат на реагиране, или в желание да бъде по-добра и по-красива от другите, без обаче с времето и опита да променя понятията и значенията, които някога е приела и продължава да носи.
Тук много хора могат да не се съгласят с мен, тъй като излиза, че сякаш противопоставям развитието на всичко останало. Излиза, че развитието трябва да измени и преобърне наличните условия и убеждения, противопоставяйки се на всичко дотогава. Това, може би, е първият въпрос, който жената трябва да постави пред себе си. Но на него не може да се търси отговор веднага, защото развитието безусловно предполага прегрупиране на нашите ментални задачи. Това е и друго отношение към нашите тяло и енергия.
За да може всичко това да се случи, е нужно време. Време, което създава нов опит. Докато този нов опит не е съизмерим с предходния, не можем да твърдим, че нещо сме развили. Бихте могли да кажете – нима не мога да развивам това, което имам и без да се замислям за това, че нещо изменям? Можете. Но развитието се определя от пътя, а пътя се определя от усилието и – най-вече – от съзнателното усилие и натрупването на опит.
Част 1.1. ПРАКТИЧЕСКИ МЕТОДИ (1)
Част 1.1.1 Изкуството да се обучаваш
Практическият метод за жената – това е изкуството да се обучава. В света, какъвто е днес, всяко развитие, което не води до разбиране на метода, е обречено не само да не стане развитие, но дори и обратно – да отдалечи жената от него. Днес, когато нашите тяло и енергия живеят съгласно пространството, в което се намираме, единствената възможност да отстояваме правото си на съществуване в качествата, присъщи на човека е в това да се развиваме с разбиране.
Това разбиране формира съсредоточаването, което на свой ред помага за познаване на метода. Днес именно на съзнанието е отредена ролята да противостои на хаотичното състояние на социума и неговите високочестотни въздействия.
В днешният свят жената подхожда към своето развитие емоционално. Тя не изразява и често не разбира „с какво”, „защо” и най-важното – „за какво” ѝ е необходимо да се занимава. Това неразбиране произтича от условията на нейното съществуване в пространството, в което жената по правило е натрупала голям емоционален опит, който обаче остава неосъзнат. По тази причина в занятията жената търси или допълнителен емоционален източник, или допълнителна защита.
Именно това и става основният капан, който я отдалечава от задачите, които стоят пред нея от гледна точка на развитието. Жената не решава тези задачи, а продължава да живее както и преди, като при това само се прикрива зад новите интереси, упорито запазвайки старите си желания.
Когато получи нови преживявания, подобна жена не е в състояние правилно да ги разбере и обработи, тъй като за нея системата от знания остава неясна и неизградена. И дори ако жената приеме едни или други постулати на обучението, те си остават само постулати и не се превръщат в знания, ако тя не умее да се обучава чрез тях. В резултат, жената или остава в своя изначален протестен формат на реагиране, или в желание да бъде по-добра и по-красива от другите, без обаче с времето и опита да променя понятията и значенията, които някога е приела и продължава да носи.
Тук много хора могат да не се съгласят с мен, тъй като излиза, че сякаш противопоставям развитието на всичко останало. Излиза, че развитието трябва да измени и преобърне наличните условия и убеждения, противопоставяйки се на всичко дотогава. Това, може би, е първият въпрос, който жената трябва да постави пред себе си. Но на него не може да се търси отговор веднага, защото развитието безусловно предполага прегрупиране на нашите ментални задачи. Това е и друго отношение към нашите тяло и енергия.
За да може всичко това да се случи, е нужно време. Време, което създава нов опит. Докато този нов опит не е съизмерим с предходния, не можем да твърдим, че нещо сме развили. Бихте могли да кажете – нима не мога да развивам това, което имам и без да се замислям за това, че нещо изменям? Можете. Но развитието се определя от пътя, а пътя се определя от усилието и – най-вече – от съзнателното усилие и натрупването на опит.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (2)
6.1. Теория и Практика
Методът е преди всичко организиращото начало за разбирането ни и участието ни в това, което наричаме развитие. Днес развитието започва за човека не с това, какво точно прави и накъде е тръгнал, а с това, способен ли е да организира себе си, или не. Едно е да изучаваш нещо, т.е. да трупаш, друго е да опознаеш и използваш натрупаното, и съвсем трето – да натрупаш опит в използването му.
Докато опознатото не се превърне за нас в опит, не можем да кажем, че се е превърнало в част от живота ни. Ако то не е част от живота ни, тогава ще има разрив между разбирането ни за развитието и живота ни, в който всъщност не използваме това развитие. Което означава, че развитие просто няма. Опитът ни позволява да преминем от състоянието на потребител в състоянието на управител. Това, разбира се, се случва, ако ние сме го опознали, т.е. осмислили.
Реалното развитие се случва чрез мозъка, ето защо не е важно какво правите, дали се движите, стоите или съзерцавате. Ако осмисляте нечия мисъл или някаква информация, това вече е практика. Ако практикувате, но не сте съсредоточени, това не е нито практика, нито теория.
Научихме се да се залъгваме с различни формулировки и най-опасното е, че ги приемаме като аксиоми. Често се среща например въпросът: Може ли теоретически да се научи последователността по книга и т.н.? Не, но ако докато я учите, истински поддържате съзнанието си съсредоточено, то тогава усилвате концентрацията си, а това е най-важното.
Дори ако научите последователността неправилно, но сте успели да засилите работата на мозъка си, това ще е по-добре, отколкото ако научите правилно последователността и същевременно не сте тренирали мозъка си. Впрочем това е характерна грешка за много хора, които тренират при майстори, увличащи се от упражненията и формите.
Ако действително искаме да се развиваме, тогава трябва да боравим точно с понятия като теория и практика, трябва да се научим да учим. И за начало са ни необходими две неща – умение да наблюдаваме и дисциплина на действията. Как ще постигнем това – чрез теория или практика – не е важно.
След това трябва да намалим количеството на действията, които ни разрушават, т.е. да разберем, че за да се развиваме, трябва да се избавим от това, което ни разрушава – става дума за организацията на храненето, дишането и тялото ни. И тук основният проблем са течностите, които приемаме, речта ни и неграмотното развитие на физиката.
6.1. Теория и Практика
Методът е преди всичко организиращото начало за разбирането ни и участието ни в това, което наричаме развитие. Днес развитието започва за човека не с това, какво точно прави и накъде е тръгнал, а с това, способен ли е да организира себе си, или не. Едно е да изучаваш нещо, т.е. да трупаш, друго е да опознаеш и използваш натрупаното, и съвсем трето – да натрупаш опит в използването му.
Докато опознатото не се превърне за нас в опит, не можем да кажем, че се е превърнало в част от живота ни. Ако то не е част от живота ни, тогава ще има разрив между разбирането ни за развитието и живота ни, в който всъщност не използваме това развитие. Което означава, че развитие просто няма. Опитът ни позволява да преминем от състоянието на потребител в състоянието на управител. Това, разбира се, се случва, ако ние сме го опознали, т.е. осмислили.
Реалното развитие се случва чрез мозъка, ето защо не е важно какво правите, дали се движите, стоите или съзерцавате. Ако осмисляте нечия мисъл или някаква информация, това вече е практика. Ако практикувате, но не сте съсредоточени, това не е нито практика, нито теория.
Научихме се да се залъгваме с различни формулировки и най-опасното е, че ги приемаме като аксиоми. Често се среща например въпросът: Може ли теоретически да се научи последователността по книга и т.н.? Не, но ако докато я учите, истински поддържате съзнанието си съсредоточено, то тогава усилвате концентрацията си, а това е най-важното.
Дори ако научите последователността неправилно, но сте успели да засилите работата на мозъка си, това ще е по-добре, отколкото ако научите правилно последователността и същевременно не сте тренирали мозъка си. Впрочем това е характерна грешка за много хора, които тренират при майстори, увличащи се от упражненията и формите.
Ако действително искаме да се развиваме, тогава трябва да боравим точно с понятия като теория и практика, трябва да се научим да учим. И за начало са ни необходими две неща – умение да наблюдаваме и дисциплина на действията. Как ще постигнем това – чрез теория или практика – не е важно.
След това трябва да намалим количеството на действията, които ни разрушават, т.е. да разберем, че за да се развиваме, трябва да се избавим от това, което ни разрушава – става дума за организацията на храненето, дишането и тялото ни. И тук основният проблем са течностите, които приемаме, речта ни и неграмотното развитие на физиката.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне
Част 1.1. ПРАКТИЧЕСКИ МЕТОДИ (2)
Част 1.1.1 Изкуството да се обучаваш
Част 1.1.2 Условия за развитието
Част 1.1.3 Външни условия. Трите етапа на подготовка за развитие
Развитието има своите конкретни задачи. Това са естествеността, за която още ще говорим, и съсредоточаването (като условие за правилната работа на матката). Ако тези неща присъстват, вие сте в развитие. А ако не – къде сте? При това, наблюдавайки съществуването на едни или други социални групи, физиологическото състояние на много жени, и имайки над 20 години опит практическа работа с жени, мога да ви уверя, че 80% от жените под „развитие” разбират всичко друго, само не и това, което казах по-горе. Все пак, това не са функции, които се появяват „по желание”, те трябва да бъдат изработени.
Когато говоря за развитие, аз не се опитвам да ви вкарам в някаква удобна за мен плоскост, или да ви убедя да се занимавате при мен. Просто се опитах да подредя вашите въпроси, върху които изложих своите съждения и ги съпроводих, така да се каже, с някакви конкретни бележки.
1.1.2 УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕ
Колкото и да си говорим за развитие и усъвършенстване, това е път, който има различни условия. Когато започва да се занимава с нещо, жената трябва да разбира условията, в които се намира, как те ѝ влияят, и в състояние ли е да отъждестви своето развитие с вече изграденото пространство, в което преживява. Разбира ли тя самата „какво и за какво” ѝ е нужно, и какви задачи си поставя?
По правило, жената се оставя на течението, където не ѝ се налага да влага допълнителни усилия и се въвлича в някакъв практически път на преживяване, заменящ за нея мъжа, който би следвало да направлява развитието ѝ.
В 70% от случаите жената се насочва към развитието по силата на вътрешните си условия. Но непознаването и неразбирането на физиологическата ѝ същност, заедно с вече натрупания жизнен опит, до голяма степен се отразяват на нейните външни реакции и, като следствие, външните условия стават определящи.
Грешка на развиващите се жени: разделяне на развитието - на съзнанието, тялото и енергията. Едно без друго те не могат да се развиват.
1.1.3 ВЪНШНИ УСЛОВИЯ.
ТРИТЕ ЕТАПА НА ПОДГОТОВКА ЗА РАЗВИТИЕ
Външните условия се определят от външното пространство, средата, придобитият жизнен опит на жената. Те са свързани със способността на жената да се напълва (енергийно) чрез ежедневните си действия. Тази способност е показател за това, доколко жената е реализирана във взаимодействието си с обкръжаващата я среда, доколко е зависима, и способна ли е да контролира своето време (отделено на семейството, на работата, на децата).
Когато започва да се развива, жената трябва да даде определение както на своите външни условия, така и на това, защо започва да се развива и в какво. Необходимо е жената да вижда, да осъзнава своето усъвършенстване, а не да се намира в някакви очаквания, които формират в нея още повече очаквания. При това, трябва да се отчете и фактът, че въпросът не е толкова в търсене на истината, а в заемането на определена позиция (макар това да е условна мерна единица в развитието, която често се променя в процеса на усъвършенстване). Трябва да не се забравя, че външната реализация, особено ако жената е под 30 години, така или иначе ще доминира над вътрешните принципи, които не могат толкова бързо да бъдат разбрани. От друга страна обаче, ако това не се приеме, то изобщо няма да има и шанс за разбирането им.
Част 1.1.1 Изкуството да се обучаваш
Част 1.1.2 Условия за развитието
Част 1.1.3 Външни условия. Трите етапа на подготовка за развитие
Развитието има своите конкретни задачи. Това са естествеността, за която още ще говорим, и съсредоточаването (като условие за правилната работа на матката). Ако тези неща присъстват, вие сте в развитие. А ако не – къде сте? При това, наблюдавайки съществуването на едни или други социални групи, физиологическото състояние на много жени, и имайки над 20 години опит практическа работа с жени, мога да ви уверя, че 80% от жените под „развитие” разбират всичко друго, само не и това, което казах по-горе. Все пак, това не са функции, които се появяват „по желание”, те трябва да бъдат изработени.
Когато говоря за развитие, аз не се опитвам да ви вкарам в някаква удобна за мен плоскост, или да ви убедя да се занимавате при мен. Просто се опитах да подредя вашите въпроси, върху които изложих своите съждения и ги съпроводих, така да се каже, с някакви конкретни бележки.
1.1.2 УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕ
Колкото и да си говорим за развитие и усъвършенстване, това е път, който има различни условия. Когато започва да се занимава с нещо, жената трябва да разбира условията, в които се намира, как те ѝ влияят, и в състояние ли е да отъждестви своето развитие с вече изграденото пространство, в което преживява. Разбира ли тя самата „какво и за какво” ѝ е нужно, и какви задачи си поставя?
По правило, жената се оставя на течението, където не ѝ се налага да влага допълнителни усилия и се въвлича в някакъв практически път на преживяване, заменящ за нея мъжа, който би следвало да направлява развитието ѝ.
В 70% от случаите жената се насочва към развитието по силата на вътрешните си условия. Но непознаването и неразбирането на физиологическата ѝ същност, заедно с вече натрупания жизнен опит, до голяма степен се отразяват на нейните външни реакции и, като следствие, външните условия стават определящи.
Грешка на развиващите се жени: разделяне на развитието - на съзнанието, тялото и енергията. Едно без друго те не могат да се развиват.
1.1.3 ВЪНШНИ УСЛОВИЯ.
ТРИТЕ ЕТАПА НА ПОДГОТОВКА ЗА РАЗВИТИЕ
Външните условия се определят от външното пространство, средата, придобитият жизнен опит на жената. Те са свързани със способността на жената да се напълва (енергийно) чрез ежедневните си действия. Тази способност е показател за това, доколко жената е реализирана във взаимодействието си с обкръжаващата я среда, доколко е зависима, и способна ли е да контролира своето време (отделено на семейството, на работата, на децата).
Когато започва да се развива, жената трябва да даде определение както на своите външни условия, така и на това, защо започва да се развива и в какво. Необходимо е жената да вижда, да осъзнава своето усъвършенстване, а не да се намира в някакви очаквания, които формират в нея още повече очаквания. При това, трябва да се отчете и фактът, че въпросът не е толкова в търсене на истината, а в заемането на определена позиция (макар това да е условна мерна единица в развитието, която често се променя в процеса на усъвършенстване). Трябва да не се забравя, че външната реализация, особено ако жената е под 30 години, така или иначе ще доминира над вътрешните принципи, които не могат толкова бързо да бъдат разбрани. От друга страна обаче, ако това не се приеме, то изобщо няма да има и шанс за разбирането им.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне
МЕТОД (3)
6.1.1. Теория и Практика
ОРГАНИЗИРАНЕТО НА ВРЕМЕТО ТРЯБВА
ДА НИ ВОДИ КЪМ УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ.
Не е важно какво правим – дали учим, работим или просто се движим или почиваме. Същевременно е важно да разберем, че за развиващият се човек понятието почивка не съществува. От какво да си почива – от развитието? Хората почиват от разрушаващите състоянието им действия, за да продължат след това да се саморазрушават.
Развиващият се човек трябва постоянно да настройва себе си към развитието, да бъде това развитие. Само тогава можем да постигнем истинската практика, а не когато правим някакви упражнения по два часа на ден. Упражненията са елемент на организацията, те ни учат да се занимаваме. Занятията все още не са практика, те просто означават, че нещо сме научили и го повтаряме. Практиката е, когато можем реално да потопим съзнанието си в енергията си и да управляваме себе си отвътре.
Затова, когато се захващате за нещо, не мислете, че сте започнали, докато не постигнете пълна самоорганизация и не се обвържете с развитието, а не с разрушението. Освен това тук не трябва да се бърза, както и разбира се, не си струва да чакаме. Трябва просто да започнем да правим нещата не заради нещо, а поради нещо. Смисълът на развитието е в това да променим себе си, а не в това да постигнем някакви външни резултати, на които разчитаме в желанието си да започнем нещо. Трябва да обърнем повече внимание на вътрешните си проблеми, а не на външните си постижения. А за нас най-големият проблем е
МЪРЗЕЛЪТ.
Мързелът е свойство, разминаващо се с насоката на човешкото развитие, което узрява благодарение на нецялостното ни раждане и неправилното ни развитие. Мързелът е резултат от загубата на ритъма на живот на енергията, дишането и храненето. 70% от мързела на средния човек бива развит у него чрез социалните институции, тъй като те не отговарят на задачите на човешкия живот и му диктуват собствените си условия. Основните показатели за развиването на мързела са почивката и убиването на време. Мързелът е безусловно нарушаване на енергийните процеси, които водят към развитие. Когато живее в състояние на мързел, човек не може да подходи към реализиране на задачите на Метода, което означава, че той не може да опознае развитието като цяло.
🌀 Основата на Метода е развиването на мисленето,
иначе как бихме могли да опознаем Метода?
🌀 Условията на Метода са знанията, формиращи последователността за преминаване през стъпките на развитието.
🌀 Методът не може да бъде обусловен от конкретен човек
или школа, той е обусловен единствено от знанията.
🌀 Методът е условие, което ви гарантира независимост
не само от майстора или учителя, но и от самия себе си.
🌀 Методът оперира с преходни единици, което означава,
че той не може да ограничава и да бъде завършен.
🌀 Методът непременно трябва да се основава на възможностите
на петте основи на учението – напълването, геометрията, оста, съсредоточаването и ритъма. В противен случай това не е Метод, а задача.
🌀 Тъй като Методът е абсолютна величина, той не може да бъде обусловен от частни мнения, в противен случай той е един Лъжеметод.
🌀 В Метода не можем да се впишем, можем единствено да го познаем.
Чрез него познаваме и знанията.
🌀 Тайната на Метода е в неговата постъпателност.
Как могат да размишляват за Метода онези, които не само не са разбрали какво представлява концентрацията, но дори не разбират задачите, спомагащи за развиването ѝ? Методът е условие за постигане на обективност. Обективната истина е ориентир, който Методът трябва първоначално да формира в човека.
Опознаването на Метода се основава на възможностите на човека и следователно трябва да разбираме дали това всъщност е начало на един нов път, или завършек на предишен опит. Всяко начало се определя от опита. Ако е създаден опит, който пречи например да опознаем пропорцията, тогава Методът цели най-вече да подготви, а не да развива, като по този начин той преминава в плоскостта на задачата. Методът не бива да се определя в линейни величини, тъй като той представлява обем.
6.1.1. Теория и Практика
ОРГАНИЗИРАНЕТО НА ВРЕМЕТО ТРЯБВА
ДА НИ ВОДИ КЪМ УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ.
Не е важно какво правим – дали учим, работим или просто се движим или почиваме. Същевременно е важно да разберем, че за развиващият се човек понятието почивка не съществува. От какво да си почива – от развитието? Хората почиват от разрушаващите състоянието им действия, за да продължат след това да се саморазрушават.
Развиващият се човек трябва постоянно да настройва себе си към развитието, да бъде това развитие. Само тогава можем да постигнем истинската практика, а не когато правим някакви упражнения по два часа на ден. Упражненията са елемент на организацията, те ни учат да се занимаваме. Занятията все още не са практика, те просто означават, че нещо сме научили и го повтаряме. Практиката е, когато можем реално да потопим съзнанието си в енергията си и да управляваме себе си отвътре.
Затова, когато се захващате за нещо, не мислете, че сте започнали, докато не постигнете пълна самоорганизация и не се обвържете с развитието, а не с разрушението. Освен това тук не трябва да се бърза, както и разбира се, не си струва да чакаме. Трябва просто да започнем да правим нещата не заради нещо, а поради нещо. Смисълът на развитието е в това да променим себе си, а не в това да постигнем някакви външни резултати, на които разчитаме в желанието си да започнем нещо. Трябва да обърнем повече внимание на вътрешните си проблеми, а не на външните си постижения. А за нас най-големият проблем е
МЪРЗЕЛЪТ.
Мързелът е свойство, разминаващо се с насоката на човешкото развитие, което узрява благодарение на нецялостното ни раждане и неправилното ни развитие. Мързелът е резултат от загубата на ритъма на живот на енергията, дишането и храненето. 70% от мързела на средния човек бива развит у него чрез социалните институции, тъй като те не отговарят на задачите на човешкия живот и му диктуват собствените си условия. Основните показатели за развиването на мързела са почивката и убиването на време. Мързелът е безусловно нарушаване на енергийните процеси, които водят към развитие. Когато живее в състояние на мързел, човек не може да подходи към реализиране на задачите на Метода, което означава, че той не може да опознае развитието като цяло.
🌀 Основата на Метода е развиването на мисленето,
иначе как бихме могли да опознаем Метода?
🌀 Условията на Метода са знанията, формиращи последователността за преминаване през стъпките на развитието.
🌀 Методът не може да бъде обусловен от конкретен човек
или школа, той е обусловен единствено от знанията.
🌀 Методът е условие, което ви гарантира независимост
не само от майстора или учителя, но и от самия себе си.
🌀 Методът оперира с преходни единици, което означава,
че той не може да ограничава и да бъде завършен.
🌀 Методът непременно трябва да се основава на възможностите
на петте основи на учението – напълването, геометрията, оста, съсредоточаването и ритъма. В противен случай това не е Метод, а задача.
🌀 Тъй като Методът е абсолютна величина, той не може да бъде обусловен от частни мнения, в противен случай той е един Лъжеметод.
🌀 В Метода не можем да се впишем, можем единствено да го познаем.
Чрез него познаваме и знанията.
🌀 Тайната на Метода е в неговата постъпателност.
Как могат да размишляват за Метода онези, които не само не са разбрали какво представлява концентрацията, но дори не разбират задачите, спомагащи за развиването ѝ? Методът е условие за постигане на обективност. Обективната истина е ориентир, който Методът трябва първоначално да формира в човека.
Опознаването на Метода се основава на възможностите на човека и следователно трябва да разбираме дали това всъщност е начало на един нов път, или завършек на предишен опит. Всяко начало се определя от опита. Ако е създаден опит, който пречи например да опознаем пропорцията, тогава Методът цели най-вече да подготви, а не да развива, като по този начин той преминава в плоскостта на задачата. Методът не бива да се определя в линейни величини, тъй като той представлява обем.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне
Част 1.1. ПРАКТИЧЕСКИ МЕТОДИ (3)
Част 1.1.3 Външни условия. Трите етапа на подготовка за развитие
И докато не бъде изработено достатъчно съсредоточение, ориентир за жената ще остават нейните реакции на външните условия. И най-често едно от тези условия стават взаимоотношенията на жената с пространството, където мъжът се превръща в най-важната „възбуда”, въпреки че дори и него жената не е в състояние да определи и оцени.
Отношението на жената към мъжа се определя единствено от нейната реакция на него. Същото, между другото, важи и с обратен знак. В този случай, обаче, до голяма степен нещата ще зависят от това, доколко съзнателен е мъжът и на каква степен на аналитическо развитие се намира неговият мозък.
От тази гледна точка, ако в обкръжението на жената съществуват някакви по-различни традиционни устои, при които действията се декларират и регламентират строго, но не се анализират, то нейните възможности за развитие се свеждат практически до нула, тъй като цялото ѝ обкръжение (работа, семейство, приятели) ще противодейства на това, което не разбира. Умението да обясни на околните, а и сама да разбере, какво е това развитие, представлява една от най-важните задачи за жената днес.
Развитието е комплексно и взаимосвързано усъвършенстване на менталното, енергийното и физическото състояние. В съвременният свят тази концепция трябва да се опира върху понятието за „форма” и не трябва да се мистифицира. И преди да сметнете, че сте застанали на някакъв път на развитие, се налага да преминете през трите етапа на подготовката за развитие.
ПЪРВИЯТ ЕТАП
не трябва да се смята за развитие само по себе си. Той е насочен към разбиране и изработване на съсредоточаване, без което е невъзможно последователно да се развиваме. Жена, която не е изработила способност за съсредоточаване, не трябва да дели развитието по понятия – духовно, енергийно, приложно. Ако не умеем да вникваме във въпросите на развитието, ние единствено ги мистифицираме.
Днешното общество е разделило развитието на части. И така му е по-удобно – на кой каквото му е интересно, пък и по-лесно се продава. И когато жената започва търсене на нещо, свързано с развитието, това прилича на разходка по магазините, където си купуваме онези неща, които най-много ни харесват.
Именно естетическото възприятие и развиването на базови усилия (дисциплина, формирането на нови навици, съпоставката на предходното и изработеното след това), в комбинация с опита от съществуване в агресивна среда от типа „купувам-продавам”, трябва да определят нашата подготовка.
Нашата задача е проста – да намерим по-качествен магазин (всяко начално развитие е услуга или продукт) и да се опитаме да купим по-качествен продукт.
Светът отдавна е преминал към парично-стокови отношения и спекулации, и това трябва да бъде прието (всеки опит да се даде изначално определение на развитието ще е просто необоснована мисъл, произтичаща от някаква реакция или емоционално състояние, но без достатъчен реален опит).
Това, между другото, има и положителна страна, защото в началото на пътя помага да се запази дистанция между обучаващият и обучавания, като те просто се „договарят” да използват това „общо време” на такава „цена”. Във всеки друг случай се изграждат съвсем различни отношения.
Част 1.1.3 Външни условия. Трите етапа на подготовка за развитие
И докато не бъде изработено достатъчно съсредоточение, ориентир за жената ще остават нейните реакции на външните условия. И най-често едно от тези условия стават взаимоотношенията на жената с пространството, където мъжът се превръща в най-важната „възбуда”, въпреки че дори и него жената не е в състояние да определи и оцени.
Отношението на жената към мъжа се определя единствено от нейната реакция на него. Същото, между другото, важи и с обратен знак. В този случай, обаче, до голяма степен нещата ще зависят от това, доколко съзнателен е мъжът и на каква степен на аналитическо развитие се намира неговият мозък.
От тази гледна точка, ако в обкръжението на жената съществуват някакви по-различни традиционни устои, при които действията се декларират и регламентират строго, но не се анализират, то нейните възможности за развитие се свеждат практически до нула, тъй като цялото ѝ обкръжение (работа, семейство, приятели) ще противодейства на това, което не разбира. Умението да обясни на околните, а и сама да разбере, какво е това развитие, представлява една от най-важните задачи за жената днес.
Развитието е комплексно и взаимосвързано усъвършенстване на менталното, енергийното и физическото състояние. В съвременният свят тази концепция трябва да се опира върху понятието за „форма” и не трябва да се мистифицира. И преди да сметнете, че сте застанали на някакъв път на развитие, се налага да преминете през трите етапа на подготовката за развитие.
ПЪРВИЯТ ЕТАП
не трябва да се смята за развитие само по себе си. Той е насочен към разбиране и изработване на съсредоточаване, без което е невъзможно последователно да се развиваме. Жена, която не е изработила способност за съсредоточаване, не трябва да дели развитието по понятия – духовно, енергийно, приложно. Ако не умеем да вникваме във въпросите на развитието, ние единствено ги мистифицираме.
Днешното общество е разделило развитието на части. И така му е по-удобно – на кой каквото му е интересно, пък и по-лесно се продава. И когато жената започва търсене на нещо, свързано с развитието, това прилича на разходка по магазините, където си купуваме онези неща, които най-много ни харесват.
Именно естетическото възприятие и развиването на базови усилия (дисциплина, формирането на нови навици, съпоставката на предходното и изработеното след това), в комбинация с опита от съществуване в агресивна среда от типа „купувам-продавам”, трябва да определят нашата подготовка.
Нашата задача е проста – да намерим по-качествен магазин (всяко начално развитие е услуга или продукт) и да се опитаме да купим по-качествен продукт.
Светът отдавна е преминал към парично-стокови отношения и спекулации, и това трябва да бъде прието (всеки опит да се даде изначално определение на развитието ще е просто необоснована мисъл, произтичаща от някаква реакция или емоционално състояние, но без достатъчен реален опит).
Това, между другото, има и положителна страна, защото в началото на пътя помага да се запази дистанция между обучаващият и обучавания, като те просто се „договарят” да използват това „общо време” на такава „цена”. Във всеки друг случай се изграждат съвсем различни отношения.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (4)
6.1.2. Теория и Практика
НЕ БИВА ДА СЕ БЪРКА МЕТОДЪТ СЪС ЗАДАЧАТА.
Методът е стълба, а не регламентирани правила. Той трябва да се разбира триизмерно, а не едноизмерно. Когато мислим линейно, ние всъщност битуваме в една илюзия за мислене. Същото се отнася и за тялото ни – докато не разберем движението на енергията в тялото и не започнам да контролираме това движение, ние имаме само една илюзия за движение. Реално осезаемият резултат е когато усещаме центъра, оста, около която се върти всичко. Докато не създадем този център в главата си, всяко наше възприятие за развитието е в най-добрия случай само усещане за развитие, което не е нищо повече от реакция.
Често се достига до ситуация, в която усещането, че развитието се случва, се развива по-силно от самото развитие, което води до още по-силна загуба на вниманието и вследствие на това – до загуба на задачата. Методът трябва ясно да изпълнява задачата, а не да си измисля някакви условности. Задачите се основават ясно на следните пет пункта: напълването, геометрията, оста, концентрирането и ритъма. Докато тези пет задачи не са разпознати като задачи, човек не може да използва Метода.
МЕТОДЪТ Е ВЕЛИЧИНА, КОЯТО НЕ ЗАВИСИ ОТ АЗА.
Той не може да принадлежи на човека, той принадлежи на закона на развитието. Той непременно стои над знанието и учителя, който трябва да подготви човека за Метода, а не да се прекланя пред него като пред последна инстанция. Методът е структура. Независимо какви правила сме измислили за дома си, за всяка къща си има единни стандарти. Всяка къща например трябва да има четири стени и покрив.
НАЙ-ВАЖНАТА ЗАДАЧА НА МЕТОДА
Е ДА УКРЕПИ СЪЗНАНИЕТО,
в противен случай какво ще ръководи действията? При всяко развитие, ако човек няма силно съзнание, той не може да постигне нищо, тъй като ще му е необходимо умение, за да преобразува енергията. Затова какъвто и да е, той трябва да може правилно да оре и да сее. И най-важното е навреме да събере реколтата и да знае как да я съхранява. Наистина е важно и да срещнеш правилния учител, а не просто добър майстор. Свръхефективно при вътрешните практики е да опознаеш реалните знания. Абсолютно ефективно е да опознаеш Метода.
Методът не е индивидуална форма, а абсолютна форма. Индивидуална може да бъде задачата. Затова докато не сме схванали Метода в цялост, не бива да го подчиняваме на себе си. Защото
МЕТОДЪТ НИ Е НУЖЕН, ЗА ДА ОПОЗНАЕМ МЯРАТА
И ОЩЕ ПО-ВАЖНО – ЗА ДА Я РАЗВИЕМ.
Ако твърдите, че познавате Метода или че сте го постигнали, тогава трябва да можете да покажете, че умеете да управлявате мярата. А това е много просто! Трябва да докажете (най-вече пред себе си), че държите в ръце Златния зародиш. С други думи, това, което трябва най-много да ни занимава, е собственото ни възстановяване и чак после – следването на нещо. Но тъй като тук задачата ни често се натъква на ограниченост на съзнанието, по-важната роля се пада именно на учителя.
Като се има предвид, че днес човек живее при загуба на ритъма на естествените си физиологични задачи, да развиваш хора със слаба енергийна мощ е една утопия, тъй като животът им при всички положения е подчинен на оцеляването и преживяването. Нужни са специални институти за възстановяване, както е било по времето, когато хората били подготвяни в манастири. Днес такива манастири няма, както няма и хора, които биха могли да ви научат на нещо там. Което означава, че можем да работим единствено със силни хора, които по природа или вследствие на правилния си растеж са в състояние да започнат реално да работят.
Най-важната задача на всяко развитие – повтарям на всяко! – е да се засили жизненият потенциал, тъй като той трябва да има свой вектор, своя посока.
6.1.2. Теория и Практика
НЕ БИВА ДА СЕ БЪРКА МЕТОДЪТ СЪС ЗАДАЧАТА.
Методът е стълба, а не регламентирани правила. Той трябва да се разбира триизмерно, а не едноизмерно. Когато мислим линейно, ние всъщност битуваме в една илюзия за мислене. Същото се отнася и за тялото ни – докато не разберем движението на енергията в тялото и не започнам да контролираме това движение, ние имаме само една илюзия за движение. Реално осезаемият резултат е когато усещаме центъра, оста, около която се върти всичко. Докато не създадем този център в главата си, всяко наше възприятие за развитието е в най-добрия случай само усещане за развитие, което не е нищо повече от реакция.
Често се достига до ситуация, в която усещането, че развитието се случва, се развива по-силно от самото развитие, което води до още по-силна загуба на вниманието и вследствие на това – до загуба на задачата. Методът трябва ясно да изпълнява задачата, а не да си измисля някакви условности. Задачите се основават ясно на следните пет пункта: напълването, геометрията, оста, концентрирането и ритъма. Докато тези пет задачи не са разпознати като задачи, човек не може да използва Метода.
МЕТОДЪТ Е ВЕЛИЧИНА, КОЯТО НЕ ЗАВИСИ ОТ АЗА.
Той не може да принадлежи на човека, той принадлежи на закона на развитието. Той непременно стои над знанието и учителя, който трябва да подготви човека за Метода, а не да се прекланя пред него като пред последна инстанция. Методът е структура. Независимо какви правила сме измислили за дома си, за всяка къща си има единни стандарти. Всяка къща например трябва да има четири стени и покрив.
НАЙ-ВАЖНАТА ЗАДАЧА НА МЕТОДА
Е ДА УКРЕПИ СЪЗНАНИЕТО,
в противен случай какво ще ръководи действията? При всяко развитие, ако човек няма силно съзнание, той не може да постигне нищо, тъй като ще му е необходимо умение, за да преобразува енергията. Затова какъвто и да е, той трябва да може правилно да оре и да сее. И най-важното е навреме да събере реколтата и да знае как да я съхранява. Наистина е важно и да срещнеш правилния учител, а не просто добър майстор. Свръхефективно при вътрешните практики е да опознаеш реалните знания. Абсолютно ефективно е да опознаеш Метода.
Методът не е индивидуална форма, а абсолютна форма. Индивидуална може да бъде задачата. Затова докато не сме схванали Метода в цялост, не бива да го подчиняваме на себе си. Защото
МЕТОДЪТ НИ Е НУЖЕН, ЗА ДА ОПОЗНАЕМ МЯРАТА
И ОЩЕ ПО-ВАЖНО – ЗА ДА Я РАЗВИЕМ.
Ако твърдите, че познавате Метода или че сте го постигнали, тогава трябва да можете да покажете, че умеете да управлявате мярата. А това е много просто! Трябва да докажете (най-вече пред себе си), че държите в ръце Златния зародиш. С други думи, това, което трябва най-много да ни занимава, е собственото ни възстановяване и чак после – следването на нещо. Но тъй като тук задачата ни често се натъква на ограниченост на съзнанието, по-важната роля се пада именно на учителя.
Като се има предвид, че днес човек живее при загуба на ритъма на естествените си физиологични задачи, да развиваш хора със слаба енергийна мощ е една утопия, тъй като животът им при всички положения е подчинен на оцеляването и преживяването. Нужни са специални институти за възстановяване, както е било по времето, когато хората били подготвяни в манастири. Днес такива манастири няма, както няма и хора, които биха могли да ви научат на нещо там. Което означава, че можем да работим единствено със силни хора, които по природа или вследствие на правилния си растеж са в състояние да започнат реално да работят.
Най-важната задача на всяко развитие – повтарям на всяко! – е да се засили жизненият потенциал, тъй като той трябва да има свой вектор, своя посока.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне