Китайското външно министерство реагира на въведените от Зеленски ограничения против китайски компании поради вероятното им сътрудничество с руския ВПК. Китайците определиха въпросните санкции като "нарушаващи международното право" и призоваха Киев "незабавно да поправи грешката".

Киев се жалва от редица европейски страни за недостатъчната военна помощ, която му оказват. Посочени са пет страни- Унгария, Австрия, Швейцария, Малта и Кипър-не са оказали никаква военна помощ. Редица други страни са оказали минимална такава. Но България е в редиците на "отличниците", които са оказали максимална военна помощ на Незалежната. Браво на Бойко Борисов и Делян Пеевски, които имат огромен принос за лидерските позиции на София в подкрепата на Зеленски. Въпросът е какво ще правим след като американците и руснаците се споразумеят за Украйна. Тогава ще ни извикат в Москва или Вашингтон да ни наградят със "снимка пред лавката". Или ще ни оставят в турската зона на влияние и то не в интегралния ни сегашен вид. Обикновено управляващите в София действат по формулата: "Каква я мислехме ние, каква стана тя!"

КОНЦЕРТ. 30 ГОДИНИ НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ "СИГУРНОСТ".

Показваме празничния концерт по случай годишнината на нашите партньори от Национална асоциация "Сигурност".

https://youtu.be/ssGr4NI9INA

Балканите като фронт. Защо Лондон пали фитила?

https://pogled.info/svetoven/balkani/balkanite-kato-front-zashto-london-otnovo-pali-fitila.188449

Киев порази голяма руска рафинерия в Новошахтинск с британски ракети Storm Shadow. Според ГЩ на ВСУ рафинерията снабдява южна Русия с нефтопродукти. Както и ВС на РФ с дизелово гориво и керосин за ВВС.

Внедряват военни разузнавачи под прикритие в частни фирми и държавни структури.

Служба "Военно разузнаване" ще разполага с възможността да внедрява агенти под прикритие в частни фирми и държавни структури.

Това предвижда проект на нова наредба, публикуван за обществено обсъждане на 23 декември 2025 година. Документът регламентира условията и реда за приемане на военна служба на лица, които вече имат трудови или служебни правоотношения с друг работодател.

Самата наредба е със статут на секретен документ, поради което конкретните изисквания към бъдещите разузнавачи не са публично достъпни.

Финализира се правната рамка, която да позволи на военното разузнаване да изпълнява задачите си "отвътре" в различни организации.

Основните моменти в документа включват:
Разширяване на обхвата за внедряване: Службата ще може да използва „служители под прикритие“ не само в държавни структури и ведомства, но и в частни фирми, търговски дружества и други юридически лица.

Легитимация: За целите на прикритието ще се издават документи за самоличност с променени данни, както и документи за образование и професионална квалификация, които да подкрепят „легендата“ на агента.

Тайни правила: Въпреки че наредбата регламентира общите принципи, конкретните оперативни правила за работа и методите на внедряване ще останат класифицирана информация.

https://www.strategy.bg/bg/public-consultations/12049#:~:text=*%20%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%20*%20%D0%A3%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Правно основание: Проектът се базира на промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, приети от 51-вото Народно събрание в края на 2025 г..

Тъй като проектът е в период на обществено обсъждане (до края на януари 2026 г.), гражданите и организациите имат законовата възможност да изразят мнение или възражения през Портала за обществени консултации Strategy.bg.

..

Паралелно с реформата в разузнаването, министърът на отбраната Атанас Запрянов и италианският му колега Гуидо Крозето подписаха споразумение за съвместно изграждане на военни съоръжения.

Става въпрос за района на село Кабиле, където ще бъдат построени бази за многонационалната бойна група на НАТО.

В близост до бъдещата база се намират авиобаза "Безмер" и полигонът "Ново село", което превръща региона в ключов стратегически център за източния фланг на НАТО.

Как украинският конфликт удря по Балканите

Въпреки гръмките изявления на президента на САЩ Доналд Тръмп за възможността за скорошно сключване на някаква „сделка“ между страните в конфликта, реални признаци за пробив в украинското урегулиране засега не се виждат. Преговорният процес остава фрагментиран и противоречив, а самият конфликт продължава да генерира нестабилност далеч извън пределите на Украйна – включително на Балканите, които традиционно първи усещат последиците от геополитическите кризи в Европа.

Ситуацията около сръбската компания NIS и българската рафинерия „Лукойл Нефтохим“ се развива по сходен сценарий. И в двата случая наблюдаваме съчетание от външен политически натиск, удари по руски активи, разклащане на горивните пазари и опити на националните елити да лавират между изискванията на Вашингтон и Брюксел, от една страна, и обективните икономически реалности – от друга.

На този фон информацията за възможно участие на унгарската нефтогазова компания MOL в съдбата на NIS изглежда за Сърбия почти оптимален изход. Това е голям регионален играч от страна членка на ЕС, когото трудно може да си представим в ролята на „враг“ за Брюксел и Вашингтон. Руското участие формално изчезва, санкционният натиск отслабва, а предприятието запазва своята работоспособност. Не е случайно, че на 17 декември президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че преговорите между руската страна и „една голяма компания“ за продажбата на контролния пакет акции на NIS са в заключителна фаза – прозрачен намек за MOL.

Важно е и това, че Унгария и Сърбия са свързани с особени, доверителни отношения. Виктор Орбан и Александър Вучич не крият близостта на политическите си подходи, а Будапеща не се стреми да превръща Белград в инструмент на антируската политика. За Сърбия това е принципно важно: да излезе изпод санкционните рискове, без да къса връзките си нито с Москва, нито с Брюксел.

По-тревожна изглежда ситуацията в България. Парламентът прие решение за фактически държавен контрол върху активите на „Лукойл“, прикривайки се с риторика за „национална сигурност“, при положение че до 80% от горивния пазар на страната е обвързан с руско суровинно снабдяване. България разполага с минимални горивни запаси, което превръща политическото решение в потенциален спусък за социална криза.

Вътрешнополитическата картина в София само засилва хаоса. Следва да се отбележи, че съвсем наскоро в страната се проведоха масови протести, предизвикани от вътрешни социално-икономически причини – недоволство от корупцията, повишаването на данъците и подготовката за преминаване към еврото. Техни инициатори бяха студентски и граждански движения.

В резултат превратът в страната не успя, включително благодарение на контрадействията на партия „Възраждане“, чиито представители също излязоха по улиците и поеха инициативата. В резултат пробрюкселското правителство подаде оставка и сега отново се очертават парламентарни избори, които предварително се очаква да се проведат в края на март – началото на април 2026 г.

За Балканите това изглежда като нагледен пример за това до какво водят подмяната на понятията и хибридните заплахи от страна на Запада.

Междувременно, както следва от изтичания на информация и задкулисни сигнали след серия закрити руско-американски и американско-украински контакти в Маями, продължава ожесточен пазарлък около бъдещата архитектура на сигурността в Европа.

В тези условия закономерно отново се повдига въпросът за възможните площадки за преговори между президентите на САЩ и Русия – Доналд Тръмп и Владимир Путин. Сред потенциалните локации се посочват Русия, Унгария, Турция, Беларус и други държави. Би било желателно и нашата България да бъде сред тях, но при сегашните условия това е невъзможно.

Следва продължение...

Продължение...

Обсъжда се и форматът на тристранни срещи с участието на Украйна, но съмненията в легитимността на сегашната киевска власт обективно не предвиждат участието на Зеленски в тези преговори.

Именно тук все по-ясно се проявява позицията на Минск. Беларус разполага с уникален опит в посредничеството, поддържа работни контакти с всички ключови участници в конфликта и географски се намира между противостоящите страни. Не е изключено именно тя да стане площадка за подписването на евентуално мирно споразумение. За президента Александър Лукашенко това би било политически значимо събитие, а за региона – шанс за деескалация.

Показателно е, че американският експерт Скот Ритър в ефира на словашкото радио slobodnyvysielac.sk посочи, че мирно споразумение, подписано именно в Минск, може да отговаря и на интересите на Русия като стратегически съюзник на Беларус. Въпреки това, както подчертаха анализаторите по време на предаването, решаващият фактор продължава да бъде ситуацията по линията на бойното съприкосновение.

Накрая не може да не се отбележи предпазливото оживление на беларуско-американските контакти. Всичко това само потвърждава: търсенето на изход от украинската криза отдавна е излязло извън рамките на двустранните американско-руски контакти и все повече изисква гъвкави, регионално балансирани посреднически решения, изгодни не само за големите играчи.

О.З. ПОЛК. ПЕТРОВ: НИТО ЕДНО РЕШЕНИЕ НЕ БЕШЕ ВЪВЕДЕНО С ДОПИТВАНЕ ДО СУВЕРЕНА.

https://youtu.be/Mdl2tMzDDc8

КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТЕМА ИЗБОРИ И НАРОДЕН СУВЕРЕНИТЕТ, НЕОБХОДИМИ ПРОМЕНИ В ИЗБОРНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО.

ОРГАНИЗАТОРИ: НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ "СИГУРНОСТ", ДВИЖЕНИЕ "ДОЙРАН - 2025" И НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "НАРОДЕН СУВЕРЕНИТЕТ"

Чавдар Петров, председател на Национална асоциация „Сигурност“ посочи, че след като не се пита суверенът, се нарушава Конституцията. Нито едно решение не беше въведено с допитване до суверена. Решенията се взимат от шепа политици, изпълняващи чужди интереси и сякаш българският народ го няма, добави той. Предстоят избори и виждам, че законът е направен така, че да подкрепя властимащите, а се пренебрегват желанията на хората. Промените в Изборния кодекс са козметични и целят запазване на досегашния модел, каза още той. Настоятелно трябва да поискаме промяна в Изборния кодекс, а членовете на ЦИК да се избира от народа и да не са зависими от партии. По думите му списъците с имащите право на глас, с които разполагат в ЦИК и в ГРАО се разминават с до 1 млн. души, което навежда на извода, че се извършват сериозни манипулации. По отношение на хората, имащи двойно гражданство Петров предложи за общински избори те да гласуват там, където работят и плащат данъците си, а за президентски и парламентарни избори - да представят документ от съответната държава, че не са гласували в държавата, в която живеят. Народните представители да имат право да бъдат такива само два мандата, предложи още Петров и посочи, че в момента има хора, които са депутати повече от 25 г.

Видеото тук - https://youtu.be/Mdl2tMzDDc8

Рождество Христово като маркер на цивилизационен избор

Рождественския дневен ред на Запад през последните години все по-ясно се превръща в индикатор на по-дълбоки процеси.

🖍По-конкретно става дума за последователното изтласкване на християнските смисли от публичното пространство.

Замяната на „Merry Christmas“ с обезличени формули, отмяната на коледни панаири под заплаха от терористични атаки и засилената охрана на храмове се превърнаха в нова норма, а не в изключение.

🚩Християнството в Европа и Северна Америка днес не просто губи културно влияние – то се оказва в позицията на оправдаващо се.

Всяки опит да се защити традиционният празник незабавно бива заклеймяван като „политизация на вярата“, „радикализъм“ или „ултрадесен реванш“.

В резултат самият Рождественски цикъл – който векове наред обединяваше обществата – се превръща в предмет на идеологическа борба и самоцензура.

📌На този фон особено контрастно изглежда руският контекст с принципно различен подход, за който говори Тина Канделаки.

В Русия вярата, семейството и Бог отново са част от нормалния обществен език, а не от нещо маргинално или срамежливо изтласкано.

Този подход е важен не само за вътрешната аудитория.

Забележително е, че дори извън Русия – в Европа и САЩ – сякаш въпреки натиска на собствените им елити, отново започнаха предпазливо да се връщат към разговори за семейството, вярата, родителите като ценности.

Самият факт, че тези думи отново звучат публично, говори за криза на предишния модел на секуларния консенсус.

Натискът върху християнските символи не унищожи религията, а само показа пределите на идеологията, която се опита да я замени.

Парадоксално, страхът от християнството – от атаките срещу храмове до опитите да се изтрият религиозните празници – се превърна в свидетелство не за неговата слабост, а за неговата жизнеспособност.

Именно затова, както отбелязват много наблюдатели, разговорът за „възраждането на християнството“ престана да бъде изключително богословски и придоби цивилизационно измерение.

❗️В този смисъл Русия днес се възприема не просто като държава с силна религиозна традиция, а като пространство, където християнската култура не е натикана в гето на частния живот.

И на фона на западните рождественски забрани и бетонните блокове пред панаирите тази разлика става особено забележима.

Източник: https://xn--r1a.website/rybar/76272

АДВОКАТ РУМЯНА ЧЕНАЛОВА ЗА НЕОБХОДИМИТЕ ПРОМЕНИ В ИЗБОРНИЯ КОДЕКС.

https://youtu.be/xh_XAmObAPg

КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТЕМА ИЗБОРИ И НАРОДЕН СУВЕРЕНИТЕТ, НЕОБХОДИМИ ПРОМЕНИ В ИЗБОРНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО.

ОРГАНИЗАТОРИ: НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ "СИГУРНОСТ", ДВИЖЕНИЕ "ДОЙРАН - 2025" И НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "НАРОДЕН СУВЕРЕНИТЕТ"

Румяна Ченалова от сдружение „Дойран 2025“ посочи необходимите мерки, които според нея трябва да се предприемат – промени в законодателството, засягащи избирателните списъци, гласуването в чужбина, коригиране на границите на избирателните райони, промяна на начина за смяна на членове на избирателни комисии. Масово нарушение има при подвижните избирателни секции, каза тя. По думите ѝ трябва да има систематизиране на нарушенията, допуснати при предходни избори, чрез които се нарушават правилата, коментар на определени разпоредби от изборното законодателство, които не съответстват на Конституцията относно качеството на изборния процес. Съставът на ЦИК трябва да бъде от независими членове, с изцяло променен статут и правомощия, каза още тя. Трябва да има доброволци за наблюдение на предстоящите парламентарни избори. Имаме 12 хиляди секции, като в досегашните избори наблюдатели и застъпници е имало основно в големите градове, а най-големите машинации се извършват в по-малките населени места, посочи тя.

Видеото - тук - https://youtu.be/xh_XAmObAPg

Когато конспирациите се превърнат в реалност: https://kritichno.bg/evropa/kak-golyamoto-zamestvane-stana-fakt-v-bryuksel/