МЕТОД (53)
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Движението
Движението е свойство на оста, което зависи от това, дали човешкото тяло е способно да създаде усилие в триизмерното пространство. Всички видове движение можем да разделим условно на линейно и обемно. Трябва същевременно да сме наясно, че движението е вече нещо, което носи в себе си обем. Тъй като тялото на човека обаче (и особено съзнанието му) не възприема този вид движение, ние условно разделяме видовете движение на линейно (плъзгане, обръщане, пренасяне на тежестта, постъпателно и инерционно движение) и обемно (възвратно-постъпателни движения, въртене).
Нека разгледаме фигурното пързаляне или балета, където работата на оста е ярко изразена, тъй като тя позволява извършването на движения, непостижими за другите хора. От една страна, тук е налице използване на оста, от друга обаче, в тялото липсва усилие, което да задава движението. Дори използването на оста се осъществява по пътя на инерцията. Съзнанието не движи тялото, то просто не му пречи да се движи.
Мислите, че всички фигуристи развиват оста си чрез заниманията си? Грешите – те се раждат с нея! Този, който не е роден с оста, не може да стане фигурист, колкото и да го мъчат треньорите и родителите му. Оста може да бъде създадена единствено чрез съзнателно усилие (или човек може да се роди с нея).
Още един пример – върви човек по улицата. Движи ли се той? Не, той изпълнява движения, подобни на совалка, в зависимост от едни или други функционални възможности на тялото си. Загледайте се как хората се оттласкват. Те не се оттласкват, дори не разбират какво представлява това. Погледнете коленете им – вместо да се движат напред, както трябва да е при движението напред, те се движат назад. А при много хора коленете дори са огънати навътре! Как може да се движи човек така? Как може тук да се говори за движение изобщо?
Погледнете спортистите. Кой би казал, че може да се нарече движение ситуация, в която къс месо се носи нанякъде? Той се приближава единствено към гробищата, това обаче не е никакво движение. Движението е функция, която се възприема физически, умствено и енергийно. Тя обаче може да бъде разбрана единствено от онзи, който е познал Единното тяло, който е успял да формира ос, който е успял да разбере енергията на движението, а не физическата същност на отделните части на тялото. Затова когато хората говорят за движението, всичко, което казват, е безмислено. Можете, разбира се, да реагирате на казаното тук и да представите някаква друга гледна точка, това обаче няма да подобри качеството на движението ви.
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Движението
Движението е свойство на оста, което зависи от това, дали човешкото тяло е способно да създаде усилие в триизмерното пространство. Всички видове движение можем да разделим условно на линейно и обемно. Трябва същевременно да сме наясно, че движението е вече нещо, което носи в себе си обем. Тъй като тялото на човека обаче (и особено съзнанието му) не възприема този вид движение, ние условно разделяме видовете движение на линейно (плъзгане, обръщане, пренасяне на тежестта, постъпателно и инерционно движение) и обемно (възвратно-постъпателни движения, въртене).
Нека разгледаме фигурното пързаляне или балета, където работата на оста е ярко изразена, тъй като тя позволява извършването на движения, непостижими за другите хора. От една страна, тук е налице използване на оста, от друга обаче, в тялото липсва усилие, което да задава движението. Дори използването на оста се осъществява по пътя на инерцията. Съзнанието не движи тялото, то просто не му пречи да се движи.
Мислите, че всички фигуристи развиват оста си чрез заниманията си? Грешите – те се раждат с нея! Този, който не е роден с оста, не може да стане фигурист, колкото и да го мъчат треньорите и родителите му. Оста може да бъде създадена единствено чрез съзнателно усилие (или човек може да се роди с нея).
Още един пример – върви човек по улицата. Движи ли се той? Не, той изпълнява движения, подобни на совалка, в зависимост от едни или други функционални възможности на тялото си. Загледайте се как хората се оттласкват. Те не се оттласкват, дори не разбират какво представлява това. Погледнете коленете им – вместо да се движат напред, както трябва да е при движението напред, те се движат назад. А при много хора коленете дори са огънати навътре! Как може да се движи човек така? Как може тук да се говори за движение изобщо?
Погледнете спортистите. Кой би казал, че може да се нарече движение ситуация, в която къс месо се носи нанякъде? Той се приближава единствено към гробищата, това обаче не е никакво движение. Движението е функция, която се възприема физически, умствено и енергийно. Тя обаче може да бъде разбрана единствено от онзи, който е познал Единното тяло, който е успял да формира ос, който е успял да разбере енергията на движението, а не физическата същност на отделните части на тялото. Затова когато хората говорят за движението, всичко, което казват, е безмислено. Можете, разбира се, да реагирате на казаното тук и да представите някаква друга гледна точка, това обаче няма да подобри качеството на движението ви.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеМЕТОД (54)
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Движението в кръг
Идеята за движението в кръг произлиза от дълбока древност. Тя е сформирала в началото практически всички ритуални схеми за взаимодействие на човека с Вселената, след това ритуалните танци, после и запазените до днес танци, сред които най-популярно е фламенкото. Макар че по-правилно би било да го наричаме андалуски кръг, келтските танци – келтски кръг, тангото – аржентински кръг, бели денса – арабски кръг, и т.н.
Системата на тези знания се е съхранила при суфите и в по-академичен вид при китайците в концепциите на системата багуа. Именно те са показали и доказали математически сакралността на тези движения и тяхната значимост. Тук формата на кръга се явява не просто геометрична единица, но и основа за петте условия, свързани с възможността да се завърти кръгът около оста, което и формира в тази ос петте усилия, които тялото може да породи физически. След петото усилие оста престава да зависи от тялото и сама контролира движението му, създавайки още три допълнителни енергийни усилия.
Петте физически усилия на движението в кръг
• Кръгова форма, която позволява да се удържа формата на кръга. Насочена към формирането на сферата.
• Кръгова форма, която позволява да се удържа усилието в кръга. Насочена към формирането на оста.
• Кръгова форма, която позволява да се удържа силата на кръга. Насочена към получаването на ускорение.
• Кръгова форма, която позволява да се нараства силата. Насочена към регулирането на центростремителното или центробежното усилие; промяна на плътността.
• Кръгова форма, която позволява да се трансформира силата. Насочена към променяне на честотата на сферата на въртене; изменение на тялото.
Движението в кръг отговаря на понятието за кръгово движение или движението на топка или сфера, която следва законите за движение на съвършената форма. Изразявайки това, ние осъществяваме изкуството за построяване на оста, която всъщност е неподвижна.
Кръговото движение може да има алгоритъм на ускорение. Формирането на оста позволява да се опознае ускорението на енергията, което на свой ред дава възможност за получаване на допълнително усилие на събиране (чрез центростремителността, обратно на часовниковата стрелка) на енергията.
Осемте геометрични стъпки
Когато достигнем симетрично възприемане, ние създаваме единен модел за растеж, тъй като постигаме необратимост на действията. Формирането на оста в тялото е формиране на постоянно изменение, което позволява да се изработят условията за вътрешно въртене, условието за мярата и условието за стъпката. Тази мяра има свой размер – размера на лакътя, т.е. размера на въртящия момент или размера на истинската стъпка. В условията на истинската стъпка, или стъпката от 45 градуса, възниква усилие на възвратност и тогава движенията ни започват да наподобяват клатенето на махало.
Колебанието на енергията по време на стъпката зависи основно от създаването на оста. Така получаваме не просто възможност за абсолютно съхраняване на енергията, но и за формиране на единна степен, равна на осемте геометрични стъпки, т.е. нашите движения са вече математически проверени.
В средновековието тамплиерите са наричали това „рицарската стъпка“ – стъпката, равняваща се на определени градуси. Всяка стъпка съдържа 45-ъглови минути. При това размерността е една, а усилието се променя. Променя се също и посоката, в резултата на което получаваме пълен лунен цикъл, при който стъпката се върти и събира.
Така осемте геометрични стъпки имат 15 фази и запълват цялата равнина.
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Движението в кръг
Идеята за движението в кръг произлиза от дълбока древност. Тя е сформирала в началото практически всички ритуални схеми за взаимодействие на човека с Вселената, след това ритуалните танци, после и запазените до днес танци, сред които най-популярно е фламенкото. Макар че по-правилно би било да го наричаме андалуски кръг, келтските танци – келтски кръг, тангото – аржентински кръг, бели денса – арабски кръг, и т.н.
Системата на тези знания се е съхранила при суфите и в по-академичен вид при китайците в концепциите на системата багуа. Именно те са показали и доказали математически сакралността на тези движения и тяхната значимост. Тук формата на кръга се явява не просто геометрична единица, но и основа за петте условия, свързани с възможността да се завърти кръгът около оста, което и формира в тази ос петте усилия, които тялото може да породи физически. След петото усилие оста престава да зависи от тялото и сама контролира движението му, създавайки още три допълнителни енергийни усилия.
Петте физически усилия на движението в кръг
• Кръгова форма, която позволява да се удържа формата на кръга. Насочена към формирането на сферата.
• Кръгова форма, която позволява да се удържа усилието в кръга. Насочена към формирането на оста.
• Кръгова форма, която позволява да се удържа силата на кръга. Насочена към получаването на ускорение.
• Кръгова форма, която позволява да се нараства силата. Насочена към регулирането на центростремителното или центробежното усилие; промяна на плътността.
• Кръгова форма, която позволява да се трансформира силата. Насочена към променяне на честотата на сферата на въртене; изменение на тялото.
Движението в кръг отговаря на понятието за кръгово движение или движението на топка или сфера, която следва законите за движение на съвършената форма. Изразявайки това, ние осъществяваме изкуството за построяване на оста, която всъщност е неподвижна.
Кръговото движение може да има алгоритъм на ускорение. Формирането на оста позволява да се опознае ускорението на енергията, което на свой ред дава възможност за получаване на допълнително усилие на събиране (чрез центростремителността, обратно на часовниковата стрелка) на енергията.
Осемте геометрични стъпки
Когато достигнем симетрично възприемане, ние създаваме единен модел за растеж, тъй като постигаме необратимост на действията. Формирането на оста в тялото е формиране на постоянно изменение, което позволява да се изработят условията за вътрешно въртене, условието за мярата и условието за стъпката. Тази мяра има свой размер – размера на лакътя, т.е. размера на въртящия момент или размера на истинската стъпка. В условията на истинската стъпка, или стъпката от 45 градуса, възниква усилие на възвратност и тогава движенията ни започват да наподобяват клатенето на махало.
Колебанието на енергията по време на стъпката зависи основно от създаването на оста. Така получаваме не просто възможност за абсолютно съхраняване на енергията, но и за формиране на единна степен, равна на осемте геометрични стъпки, т.е. нашите движения са вече математически проверени.
В средновековието тамплиерите са наричали това „рицарската стъпка“ – стъпката, равняваща се на определени градуси. Всяка стъпка съдържа 45-ъглови минути. При това размерността е една, а усилието се променя. Променя се също и посоката, в резултата на което получаваме пълен лунен цикъл, при който стъпката се върти и събира.
Така осемте геометрични стъпки имат 15 фази и запълват цялата равнина.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (52)
1. Общи въпроси
КАК ПРАВИЛНО ДА ОПРЕДЕЛИМ РАЗЛИКАТА МЕЖДУ МЪЖКИЯТ И ЖЕНСКИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ?
КАК ДА ПОДДЪРЖАМЕ БАЛАНСЪТ?
Ако не ви идва отвътре да вдигате тежести, значи всичко е нормално..., а ако говорим сериозно, нещата са прости. Съхранявайте естествеността и не бързайте, и нищо ненужно няма да се „залепи” за вас. Именно в това се крие балансът.
До моментът, в който не овладеете достатъчно механизмът за управление на своята енергия и развиване на съзнанието си, този въпрос не е от принципно значение. Не нарушавайте своя природен ритъм. Започнете с нещо малко. Следете за постоянството в развитието си. Ако постоянството се нарушава – значи енергията не е хармонизирана и се налага да се заставяте сами. Но още веднъж ви повтарям – постепенно, иначе може да си създадете устойчива съпротива към всяко добро начинание. Освен това, непостоянното развитие ще развива по-скоро непостоянство, отколкото обратното, с всички произтичащи от това проблеми.
Разликата между мъжките и женските системи се опира на две понятия – ритъм и циркулация. Следователно, докато не изградите естествен ритъм в своите действия, няма смисъл да се ориентирате в това. Освен това, докато не се научите реално да „слушате” себе си, няма да имате необходимата съсредоточеност, за да вникнете в циркулацията на енергията си. Използвайте практики, специално ориентирани на балансиране на енергията ви. Това ще ви помогне в разбирането на разликата между двата типа развитие. Искам да отбележа, че подобно разбиране трябва да бъде физическо и в абсолютно реално време.
1. Общи въпроси
КАК ПРАВИЛНО ДА ОПРЕДЕЛИМ РАЗЛИКАТА МЕЖДУ МЪЖКИЯТ И ЖЕНСКИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ?
КАК ДА ПОДДЪРЖАМЕ БАЛАНСЪТ?
Ако не ви идва отвътре да вдигате тежести, значи всичко е нормално..., а ако говорим сериозно, нещата са прости. Съхранявайте естествеността и не бързайте, и нищо ненужно няма да се „залепи” за вас. Именно в това се крие балансът.
До моментът, в който не овладеете достатъчно механизмът за управление на своята енергия и развиване на съзнанието си, този въпрос не е от принципно значение. Не нарушавайте своя природен ритъм. Започнете с нещо малко. Следете за постоянството в развитието си. Ако постоянството се нарушава – значи енергията не е хармонизирана и се налага да се заставяте сами. Но още веднъж ви повтарям – постепенно, иначе може да си създадете устойчива съпротива към всяко добро начинание. Освен това, непостоянното развитие ще развива по-скоро непостоянство, отколкото обратното, с всички произтичащи от това проблеми.
Разликата между мъжките и женските системи се опира на две понятия – ритъм и циркулация. Следователно, докато не изградите естествен ритъм в своите действия, няма смисъл да се ориентирате в това. Освен това, докато не се научите реално да „слушате” себе си, няма да имате необходимата съсредоточеност, за да вникнете в циркулацията на енергията си. Използвайте практики, специално ориентирани на балансиране на енергията ви. Това ще ви помогне в разбирането на разликата между двата типа развитие. Искам да отбележа, че подобно разбиране трябва да бъде физическо и в абсолютно реално време.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (55)
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Идеалната симетрия
До идеалната симетрия при физическите тела най-много се приближават кристалите, макар че реално тя може да бъде въплътена и от човека, успял да развие равнопосочно силата на енергиите в тялото си. Човек може да усети симетрията единствено в този случай. За тази цел се въвежда и понятието ос. С други думи, симетрията е винаги обвързана с наличието на ос.
Оста у човека всъщност не е физическо, а енергийно понятие, което разкрива пред нас неподозирани до момента възможности. Променянето и развиването на тялото, което има ос, в пъти, ако не и в стотици пъти се различава от развитието на тялото, което няма ос. Човек постига невиждано до момента изживяване, свързано с непостоянното генериране на енергия в тялото, което се опира на оста.
Симетрията има различни нива и порядъци. Те са свързани с ъглите на завъртане на енергията. Човек може да постигне 32 симетрични порядъка в триизмерното пространство. Дори наличието на една неправилна ос обаче прави човек по-различен. Оста в човека е физическо понятие, дефинирано от честотата на енергията.
Формирайки ос, човек доказва възможността за съществуването на енергия от друг клас в тялото, която се отличава от физическото му състояние и строеж, и така се открива възможност за разтварянето на оста като ветрило. Достатъчно е оста да се разтвори повече от 90 градуса, т.е. да се получи тъп ъгъл, за да може човек да се убеди във възможността не на физическо, а на енергийно съществуване.
Най-важното е, че при наличие на ос човек получава възможност да нараства енергия от друг порядък, т.е. да развие в себе си нов кристален модел. Този процес се влияе от законите на пропорциите, тъй като те определят формата на този растеж. Полученият пропорционален модел трябва да бъде кубичен. Впрочем той също е несъвършен, но осигурява едно разбиране на растежа, тъй като в него се съдържат два много важни ъгъла – на 30 и 60 градуса, което позволява на тялото да работи върху разширяването и свиването.
Съвършеният модел е сферата, която дава възможност на човека да постигне ъгъл от 45 градуса, който едновременно може и да развива и да връща енергията. Това обаче е следствие. Най-важното е, че създаването на оста задава нов ориентир на съществуването. За да формира оста, човек трябва да разбира тялото си като цялостна структура. Ако по природа тази структура е силно нарушена, тогава трябва да се опираме върху законите на пропорционалността.
По природа човек представлява двояк модел, ето защо докато не формираме оста, нямаме възможност да променим собствения си модел и да възприемем обема, в който ще можем да съществуваме. Дори при наличието на център няма да можем да бъдем „опаковани“ напълно, заради липсата на ъгъл. А ъгълът се получава именно от оста.
При наличието на ос ние не само имаме възможност да работим с други видове енергия, но и усъвършенстваме молекулярните връзки на физическото си тяло. Измененията, които успяваме да придобием по този начин, изменят съдбата и природата, с която сме се появили на този свят. От този момент насетне ние вече започваме да разчитаме на една по-качествена енергия, която може да ни преобразува девет пъти (можем да се преобразуваме само чрез осемте оси и центъра – това диктуват законите на триизмерното пространство).
Ето защо наличието на ос задава – освен екстатично състояние на изживяванията, което се получава чрез новосъздадения орган – една прогресивна скала на развитие, където процесите на генериране и трансформиране преобладават над процесите на разрушаване и потискане и дори ги свеждат до нула.
6.7. Методът за Укрепване на Свързващото тяло или Методът на Синхронизацията
Идеалната симетрия
До идеалната симетрия при физическите тела най-много се приближават кристалите, макар че реално тя може да бъде въплътена и от човека, успял да развие равнопосочно силата на енергиите в тялото си. Човек може да усети симетрията единствено в този случай. За тази цел се въвежда и понятието ос. С други думи, симетрията е винаги обвързана с наличието на ос.
Оста у човека всъщност не е физическо, а енергийно понятие, което разкрива пред нас неподозирани до момента възможности. Променянето и развиването на тялото, което има ос, в пъти, ако не и в стотици пъти се различава от развитието на тялото, което няма ос. Човек постига невиждано до момента изживяване, свързано с непостоянното генериране на енергия в тялото, което се опира на оста.
Симетрията има различни нива и порядъци. Те са свързани с ъглите на завъртане на енергията. Човек може да постигне 32 симетрични порядъка в триизмерното пространство. Дори наличието на една неправилна ос обаче прави човек по-различен. Оста в човека е физическо понятие, дефинирано от честотата на енергията.
Формирайки ос, човек доказва възможността за съществуването на енергия от друг клас в тялото, която се отличава от физическото му състояние и строеж, и така се открива възможност за разтварянето на оста като ветрило. Достатъчно е оста да се разтвори повече от 90 градуса, т.е. да се получи тъп ъгъл, за да може човек да се убеди във възможността не на физическо, а на енергийно съществуване.
Най-важното е, че при наличие на ос човек получава възможност да нараства енергия от друг порядък, т.е. да развие в себе си нов кристален модел. Този процес се влияе от законите на пропорциите, тъй като те определят формата на този растеж. Полученият пропорционален модел трябва да бъде кубичен. Впрочем той също е несъвършен, но осигурява едно разбиране на растежа, тъй като в него се съдържат два много важни ъгъла – на 30 и 60 градуса, което позволява на тялото да работи върху разширяването и свиването.
Съвършеният модел е сферата, която дава възможност на човека да постигне ъгъл от 45 градуса, който едновременно може и да развива и да връща енергията. Това обаче е следствие. Най-важното е, че създаването на оста задава нов ориентир на съществуването. За да формира оста, човек трябва да разбира тялото си като цялостна структура. Ако по природа тази структура е силно нарушена, тогава трябва да се опираме върху законите на пропорционалността.
По природа човек представлява двояк модел, ето защо докато не формираме оста, нямаме възможност да променим собствения си модел и да възприемем обема, в който ще можем да съществуваме. Дори при наличието на център няма да можем да бъдем „опаковани“ напълно, заради липсата на ъгъл. А ъгълът се получава именно от оста.
При наличието на ос ние не само имаме възможност да работим с други видове енергия, но и усъвършенстваме молекулярните връзки на физическото си тяло. Измененията, които успяваме да придобием по този начин, изменят съдбата и природата, с която сме се появили на този свят. От този момент насетне ние вече започваме да разчитаме на една по-качествена енергия, която може да ни преобразува девет пъти (можем да се преобразуваме само чрез осемте оси и центъра – това диктуват законите на триизмерното пространство).
Ето защо наличието на ос задава – освен екстатично състояние на изживяванията, което се получава чрез новосъздадения орган – една прогресивна скала на развитие, където процесите на генериране и трансформиране преобладават над процесите на разрушаване и потискане и дори ги свеждат до нула.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (53)
1. Общи въпроси
КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ И ЦЕЛТА НА ПРОГРАМАТА ОТ ЗАНЯТИЯ В КЛУБА?
КАК ДА НЕ БЪДЕШ КОРИСТЕН В ЖЕЛАНИЕТО СИ ЗА ДОСТИГАНЕ НА БЕЗСМЪРТИЕ (ПОД ЕДНА ИЛИ ДРУГА ФОРМА)?
КАК ДА НЕ „ИЗРАБОТИМ” УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЕГО-ТО СИ?
Ако разбирам правилно, става дума за център „INBI World”, към който аз имам отношение. Като цяло, аз съм против всякакви „цели” и „смисли”, добавяни към едно само по себе си, безсмислено съществуване. Как е възможно човек да си постави някаква цел, без самият той да представлява единна цялост? Как е възможно да се мисли за „смисъла” при такова количество безсмислени действия, когато си убивате времето с ненужни разговори, срещи, действия?... От тази гледна точка, център „INBI” не би могъл да има някаква конкретна цел, той просто предлага различни пътища на знанието, практики, които са се разработвали със столетия, не в услуга на някаква личност или система, а в услуга на еволюционното развитие на човека, като са му помагали да се отдалечи от ограниченията на своето съществуване.
„INBI World” се явява лаборатория на развитието, която се занимава с изучаването на сериозни, дълбоки традиции, които са сформирали един или друг цикъл на знанията, като започнем от източника, тоест – от древно-египетският период, и стигнем до днешният техно-кратичен период, който също е станал един вид „култура по изготвянето на временна продукция”.
Във всеки случай, този процес е безграничен във времето, и ние не бихме могли да го зафиксираме с някакви целеви понятия. Макар, разбира се, ако вашата цел се явява развитието – то тогава, да. Но аз не мисля, че вас ще ви удовлетвори подобен отговор. Лично аз се занимавам с изучаването на различни системи от знания 30 години, посвещавам на това цялото си време. И въпреки това, не смятам, че съм в състояние да поема отговорност за абсолютното си разбиране за това, което се прави дотолкова, доколкото стигайки до разбирането на нещо, автоматично откривате следващото, което чака своето разбиране. Друг е въпросът, че вече са изработени „инструменти” и присъства метод на последователност в действията.
А относно въпросът за „достигането на безсмъртие”, като една от системите на знанието, с които се занимавам, бих искал да кажа следното: да, аз действително знам „какво” и „как” трябва да се прави, за да се достигне безсмъртие. Но повярвайте ми – дори достигането на обикновено „напълнено” състояние ще ви донесе такава радост от битието, че вече няма да е от такова значение, дали ще станете безсмъртни, или не. Така че, какви користни мотиви би могло да има тук? Не си измисляйте проблеми, научете се да получавате радост от настоящият ден. Това също е изкуство!
А по повод на его-то... препоръчвам ви първо да се ориентирате в собствените си мисли, иначе ще създадете лъже-усещане за борба с его-то.
1. Общи въпроси
КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ И ЦЕЛТА НА ПРОГРАМАТА ОТ ЗАНЯТИЯ В КЛУБА?
КАК ДА НЕ БЪДЕШ КОРИСТЕН В ЖЕЛАНИЕТО СИ ЗА ДОСТИГАНЕ НА БЕЗСМЪРТИЕ (ПОД ЕДНА ИЛИ ДРУГА ФОРМА)?
КАК ДА НЕ „ИЗРАБОТИМ” УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЕГО-ТО СИ?
Ако разбирам правилно, става дума за център „INBI World”, към който аз имам отношение. Като цяло, аз съм против всякакви „цели” и „смисли”, добавяни към едно само по себе си, безсмислено съществуване. Как е възможно човек да си постави някаква цел, без самият той да представлява единна цялост? Как е възможно да се мисли за „смисъла” при такова количество безсмислени действия, когато си убивате времето с ненужни разговори, срещи, действия?... От тази гледна точка, център „INBI” не би могъл да има някаква конкретна цел, той просто предлага различни пътища на знанието, практики, които са се разработвали със столетия, не в услуга на някаква личност или система, а в услуга на еволюционното развитие на човека, като са му помагали да се отдалечи от ограниченията на своето съществуване.
„INBI World” се явява лаборатория на развитието, която се занимава с изучаването на сериозни, дълбоки традиции, които са сформирали един или друг цикъл на знанията, като започнем от източника, тоест – от древно-египетският период, и стигнем до днешният техно-кратичен период, който също е станал един вид „култура по изготвянето на временна продукция”.
Във всеки случай, този процес е безграничен във времето, и ние не бихме могли да го зафиксираме с някакви целеви понятия. Макар, разбира се, ако вашата цел се явява развитието – то тогава, да. Но аз не мисля, че вас ще ви удовлетвори подобен отговор. Лично аз се занимавам с изучаването на различни системи от знания 30 години, посвещавам на това цялото си време. И въпреки това, не смятам, че съм в състояние да поема отговорност за абсолютното си разбиране за това, което се прави дотолкова, доколкото стигайки до разбирането на нещо, автоматично откривате следващото, което чака своето разбиране. Друг е въпросът, че вече са изработени „инструменти” и присъства метод на последователност в действията.
А относно въпросът за „достигането на безсмъртие”, като една от системите на знанието, с които се занимавам, бих искал да кажа следното: да, аз действително знам „какво” и „как” трябва да се прави, за да се достигне безсмъртие. Но повярвайте ми – дори достигането на обикновено „напълнено” състояние ще ви донесе такава радост от битието, че вече няма да е от такова значение, дали ще станете безсмъртни, или не. Така че, какви користни мотиви би могло да има тук? Не си измисляйте проблеми, научете се да получавате радост от настоящият ден. Това също е изкуство!
А по повод на его-то... препоръчвам ви първо да се ориентирате в собствените си мисли, иначе ще създадете лъже-усещане за борба с его-то.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (56)
6.8. Методът „Небесни Писмена“ или Изкуството за Развиване на концентрация
Методът „Небесни писмена“, или изкуството за развиване на концентрация, е насочен към изграждането на връзката с макрокосмоса. Той е основан на изкуството за развиване на съсредоточаване и теорията на съсредоточаването.
Височайшият властелин
Височайшият властелин е онзи, който контролира всичко. Какво в тялото ни може да контролира всичко? Разбира се, съзнанието. И не просто съзнанието, а концентрираното съзнание. Концентрираното съзнание е Дворецът на мозъка Ниуан-гун, където живее Височайшият властелин, който контролира всички условия за развиване на съзнанието и с чиято помощ може да се проникне във всички владения.
Височайшият властелин има силата да прониква във всички части на тялото и способността да контролира всички процеси. Най-важното обаче е, че тук става дума не само за контрол над процесите, а за усъвършенстването им. Ето защо той учи хората на концентрация, за да ги научи не просто да съзерцават нещо, а да могат да променят и усъвършенстват това, което съзерцават.
Самоусъвършенстването на съзерцаваното придава най-висш ефект на преживяването, което може да изрази единствено човешката енергия, и този процес се нарича осъзнаване. С други думи, човек не може да осъзнае процесите на преживяване изобщо, без да създаде условия за осъзнаване.
Едно такова условие е наличието на концентрация, тъй като само тя може не просто да създаде необходимото усилие за осъзнаване, но и да го направлява (което означава да го регулира). Следователно концентрацията в най-висшето си проявление дава на човека способността да осъзнае реалната, истинната природа, след което се появява възможността за свръхсъзнателно развитие. Няма нищо по-висше за човека, затова тук говорим за Височайшия властелин.
Ето защо, когато ви учат на концентрация, трябва да знаете, че тук става дума за цялостен комплекс от условия, а не за ситуация, в която обучаващият изпълнява ролята на онзи, който гледа напред, а дори не вижда човека зад борда.
МЕТОДЪТ „НЕБЕСНИ ПИСМЕНА“ Е ПРИНЦИП ЗА ПРЕОБРАЗЯВАНЕ НА СЪЩНОСТТА.
Принципът за преобразяване на същността се свежда до най-важното умение – умението да се концентрираме. Самото учение за концентрацията зависи от наличието на възможност у съзнанието да осъществи това, което наричаме концентрация.
Докато съзнанието е небалансирано, то не може да бъде синхронизирано. Следователно, когато говорим за концентрация, трябва преди всичко да се ориентираме в условията. Ако не са създадени нужните условия, само ще се залъгваме, че се концентрираме и правим нещо в тази посока. Най-главното от тези условия е усъвършенстването на геометрията на мозъка.
6.8. Методът „Небесни Писмена“ или Изкуството за Развиване на концентрация
Методът „Небесни писмена“, или изкуството за развиване на концентрация, е насочен към изграждането на връзката с макрокосмоса. Той е основан на изкуството за развиване на съсредоточаване и теорията на съсредоточаването.
Височайшият властелин
Височайшият властелин е онзи, който контролира всичко. Какво в тялото ни може да контролира всичко? Разбира се, съзнанието. И не просто съзнанието, а концентрираното съзнание. Концентрираното съзнание е Дворецът на мозъка Ниуан-гун, където живее Височайшият властелин, който контролира всички условия за развиване на съзнанието и с чиято помощ може да се проникне във всички владения.
Височайшият властелин има силата да прониква във всички части на тялото и способността да контролира всички процеси. Най-важното обаче е, че тук става дума не само за контрол над процесите, а за усъвършенстването им. Ето защо той учи хората на концентрация, за да ги научи не просто да съзерцават нещо, а да могат да променят и усъвършенстват това, което съзерцават.
Самоусъвършенстването на съзерцаваното придава най-висш ефект на преживяването, което може да изрази единствено човешката енергия, и този процес се нарича осъзнаване. С други думи, човек не може да осъзнае процесите на преживяване изобщо, без да създаде условия за осъзнаване.
Едно такова условие е наличието на концентрация, тъй като само тя може не просто да създаде необходимото усилие за осъзнаване, но и да го направлява (което означава да го регулира). Следователно концентрацията в най-висшето си проявление дава на човека способността да осъзнае реалната, истинната природа, след което се появява възможността за свръхсъзнателно развитие. Няма нищо по-висше за човека, затова тук говорим за Височайшия властелин.
Ето защо, когато ви учат на концентрация, трябва да знаете, че тук става дума за цялостен комплекс от условия, а не за ситуация, в която обучаващият изпълнява ролята на онзи, който гледа напред, а дори не вижда човека зад борда.
МЕТОДЪТ „НЕБЕСНИ ПИСМЕНА“ Е ПРИНЦИП ЗА ПРЕОБРАЗЯВАНЕ НА СЪЩНОСТТА.
Принципът за преобразяване на същността се свежда до най-важното умение – умението да се концентрираме. Самото учение за концентрацията зависи от наличието на възможност у съзнанието да осъществи това, което наричаме концентрация.
Докато съзнанието е небалансирано, то не може да бъде синхронизирано. Следователно, когато говорим за концентрация, трябва преди всичко да се ориентираме в условията. Ако не са създадени нужните условия, само ще се залъгваме, че се концентрираме и правим нещо в тази посока. Най-главното от тези условия е усъвършенстването на геометрията на мозъка.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (54)
1. Общи въпроси
КАК ДА „ПОДРЕДИМ” ОТНОШЕНИЕТО СИ КЪМ ПАРИТЕ?
НЕПРИЯТНО Е ЧУВСТВОТО, КОГАТО СЕ ЗАМИСЛЯШ ПО ПОВОД НА ТЯХ. ВСЕ ПАК, ВСИЧКИ ПАРИ, КОИТО ПОЛУЧАВА ЧОВЕК, ГИ ВЗЕМА ОТ ДРУГИТЕ КАТО РАЗМЯНА ЗА НЕЩО (ЧЕСТО ИЛЮЗИЯ), ВМЕСТО ПРОСТО ДА СПОДЕЛИ ТОВА С ХОРАТА. ВСЕ ПАК, ЧОВЕК ВИНАГИ ПОЛУЧАВА НЕЩО ОТ СПОДЕЛЯНЕТО.
Знаете, че бих могъл да отговоря на въпросът ви от позицията на личния си опит. Така се стекоха нещата, че в живота си аз съм имах период с много пари, а също така живях много дълго и без да имам пари. Най-тъжното за човечеството – това е, че парите са „затъпили” много хора, научили са ги да живеят нечестно и да убиват други, заради тях. Целият въпрос се крие в това, как изкарвате парите си, какво усилие влагате. Парите – те са условие на съществуването на днешното пространство и тук са необходими съответствия.
Парите – това са договорни условия между вас, пространството и времето. Вие се намирате в това пространство, така че – ваша работа е да се ориентирате. Важното е да не превръщате това в „революция”. Ако сте отговорни в решенията си и в разбирането на този въпрос, той не би трябвало да ви вълнува, но, ако той, все пак, предизвиква вълнение у вас, то в този случай вие просто защитавате заетата от вас позиция на „отричане”, вместо да сте в процеса на вземането на необходимите решения.
Докато развивате себе си, вие трябва да решите въпросите, които ви отвличат от пътя. А „колко” и „кой” получава е комплексен въпрос, който никога не лежи в обикновената плоскост „аз на тебе, ти на мене”. На един и същи процес оказват въздействие хиляди влияния, и това в днешният социален свят не можеш да го избегнеш. Можете, разбира се, да крещите, че „няма да плувам в тази тиня”, докато, на практика, се намирате в нея, но пък, в този случай просто ще потънете.
Въпросът за парите – той опира до опита на взаимодействие с тях и усилието, което е необходимо за формиране на умението да ги изкарваш. Съгласете се, че мнозина нищо не правят, но постоянно говорят „искам да имам пари”. Други пък, от своя страна, търсят възможността да изкарат „бързи пари”, без труд, „от въздуха”. Всичко това формира паразити. Затова и първият въпрос трябва да бъде: какъв сте вие лично – паразит или не?
Знаете, примерно, че аз влагам много време, усилия и пари, за да напиша някоя от книгите си. И не само аз. А някой просто взема и си я „сваля”, като по този начин демонстрира отношението си към вложеното от мен време и усилие. А после ми задава въпроси „за духовността”. Живеем в пространство, в което времето, инвестирано в развиването на човешката мисъл, минава за нищо. Можем да седнем в някое кафене и да хвърлим куп пари за нещо от менюто, а не можем да платим за някоя книга. Така че, проблемът не е в парите, а в нашето образование.
Аз лично, цял живот влагам пари в собственото си образование и смятам, че това е най-важната инвестиция. Тя, в крайна сметка, трябва да бъде по определени причини. Важното е да се ориентирате, какво се явява образованието.
1. Общи въпроси
КАК ДА „ПОДРЕДИМ” ОТНОШЕНИЕТО СИ КЪМ ПАРИТЕ?
НЕПРИЯТНО Е ЧУВСТВОТО, КОГАТО СЕ ЗАМИСЛЯШ ПО ПОВОД НА ТЯХ. ВСЕ ПАК, ВСИЧКИ ПАРИ, КОИТО ПОЛУЧАВА ЧОВЕК, ГИ ВЗЕМА ОТ ДРУГИТЕ КАТО РАЗМЯНА ЗА НЕЩО (ЧЕСТО ИЛЮЗИЯ), ВМЕСТО ПРОСТО ДА СПОДЕЛИ ТОВА С ХОРАТА. ВСЕ ПАК, ЧОВЕК ВИНАГИ ПОЛУЧАВА НЕЩО ОТ СПОДЕЛЯНЕТО.
Знаете, че бих могъл да отговоря на въпросът ви от позицията на личния си опит. Така се стекоха нещата, че в живота си аз съм имах период с много пари, а също така живях много дълго и без да имам пари. Най-тъжното за човечеството – това е, че парите са „затъпили” много хора, научили са ги да живеят нечестно и да убиват други, заради тях. Целият въпрос се крие в това, как изкарвате парите си, какво усилие влагате. Парите – те са условие на съществуването на днешното пространство и тук са необходими съответствия.
Парите – това са договорни условия между вас, пространството и времето. Вие се намирате в това пространство, така че – ваша работа е да се ориентирате. Важното е да не превръщате това в „революция”. Ако сте отговорни в решенията си и в разбирането на този въпрос, той не би трябвало да ви вълнува, но, ако той, все пак, предизвиква вълнение у вас, то в този случай вие просто защитавате заетата от вас позиция на „отричане”, вместо да сте в процеса на вземането на необходимите решения.
Докато развивате себе си, вие трябва да решите въпросите, които ви отвличат от пътя. А „колко” и „кой” получава е комплексен въпрос, който никога не лежи в обикновената плоскост „аз на тебе, ти на мене”. На един и същи процес оказват въздействие хиляди влияния, и това в днешният социален свят не можеш да го избегнеш. Можете, разбира се, да крещите, че „няма да плувам в тази тиня”, докато, на практика, се намирате в нея, но пък, в този случай просто ще потънете.
Въпросът за парите – той опира до опита на взаимодействие с тях и усилието, което е необходимо за формиране на умението да ги изкарваш. Съгласете се, че мнозина нищо не правят, но постоянно говорят „искам да имам пари”. Други пък, от своя страна, търсят възможността да изкарат „бързи пари”, без труд, „от въздуха”. Всичко това формира паразити. Затова и първият въпрос трябва да бъде: какъв сте вие лично – паразит или не?
Знаете, примерно, че аз влагам много време, усилия и пари, за да напиша някоя от книгите си. И не само аз. А някой просто взема и си я „сваля”, като по този начин демонстрира отношението си към вложеното от мен време и усилие. А после ми задава въпроси „за духовността”. Живеем в пространство, в което времето, инвестирано в развиването на човешката мисъл, минава за нищо. Можем да седнем в някое кафене и да хвърлим куп пари за нещо от менюто, а не можем да платим за някоя книга. Така че, проблемът не е в парите, а в нашето образование.
Аз лично, цял живот влагам пари в собственото си образование и смятам, че това е най-важната инвестиция. Тя, в крайна сметка, трябва да бъде по определени причини. Важното е да се ориентирате, какво се явява образованието.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (57)
6.8. Методът „Небесни Писмена“ или Изкуството за Развиване на концентрация
Геометрията на мозъка
Най-голямата грешка е да се смята, че лявото полукълбо отговаря например за писането и речта, докато дясното – за усещанията, тъй като и лявото и дясното полукълбо просто осъществяват възможностите на мозъка, а за всичко отговаря центърът на мозъка.
Ако центърът липсва или е изместен, съзнанието не е подчинено на човека. То е подчинено на процесите, които протичат в мозъка, а тези процеси по никакъв начин не са свързани с волята на човека. Напротив, волята му е подчинена на тези процеси. С други думи човек може да смята, че мисли, но всъщност просто реагира на собственото си „мислене“. Природата на тези реакции може да има различни честотни характеристики, но тук управлява човешката дейност, а не самият човек.
Ако мозъкът на човека не е центриран, то тогава той живее в илюзии, като най-трудното нещо тук е, че е невъзможно да се разбере природата на центрираността на мозъка, без да се изгради тази центрираност. Трябва да се разбере геометрията на мозъка, която трябва да създаде определено усилие в главата ни.
Когато челният, тилният, теменният и слепоочният дял на мозъка поемат повече функции, ние изпадаме в подчинение на определени процеси и ставаме техни проводници. Всъщност така човекът се превръща в медиум, в носител на воля, която не принадлежи на него.
Да приемем, че с настъпването на пролетта човек изпитва положителни емоции, това всъщност е процес на реакция на конкретен дял на мозъка. Именно така ни манипулира мозъкът, като се включва и реагира на дадени процеси. Тук не е важно коя част от мозъка ги е предизвикала: докато човек не разбира и не изгради геометрията на мозъка се, той не само няма да може да разбере природата си, но и няма да може реално да се развива. В такъв случай той ще развива единствено тези части, които са били по-активни при него от самото начало или са били отворени чрез допълнителни източници (приятели, родители, училище и пр.).
6.8. Методът „Небесни Писмена“ или Изкуството за Развиване на концентрация
Геометрията на мозъка
Най-голямата грешка е да се смята, че лявото полукълбо отговаря например за писането и речта, докато дясното – за усещанията, тъй като и лявото и дясното полукълбо просто осъществяват възможностите на мозъка, а за всичко отговаря центърът на мозъка.
Ако центърът липсва или е изместен, съзнанието не е подчинено на човека. То е подчинено на процесите, които протичат в мозъка, а тези процеси по никакъв начин не са свързани с волята на човека. Напротив, волята му е подчинена на тези процеси. С други думи човек може да смята, че мисли, но всъщност просто реагира на собственото си „мислене“. Природата на тези реакции може да има различни честотни характеристики, но тук управлява човешката дейност, а не самият човек.
Ако мозъкът на човека не е центриран, то тогава той живее в илюзии, като най-трудното нещо тук е, че е невъзможно да се разбере природата на центрираността на мозъка, без да се изгради тази центрираност. Трябва да се разбере геометрията на мозъка, която трябва да създаде определено усилие в главата ни.
Когато челният, тилният, теменният и слепоочният дял на мозъка поемат повече функции, ние изпадаме в подчинение на определени процеси и ставаме техни проводници. Всъщност така човекът се превръща в медиум, в носител на воля, която не принадлежи на него.
Да приемем, че с настъпването на пролетта човек изпитва положителни емоции, това всъщност е процес на реакция на конкретен дял на мозъка. Именно така ни манипулира мозъкът, като се включва и реагира на дадени процеси. Тук не е важно коя част от мозъка ги е предизвикала: докато човек не разбира и не изгради геометрията на мозъка се, той не само няма да може да разбере природата си, но и няма да може реално да се развива. В такъв случай той ще развива единствено тези части, които са били по-активни при него от самото начало или са били отворени чрез допълнителни източници (приятели, родители, училище и пр.).
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (55)
1. Общи въпроси
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е С ПОМОЩТА НА ПРАКТИКАТА, ДА СЕ ИЗМЪКНЕМ ОТ ЗАВИСИМОСТТА СИ ОТ ПАТРИАРХАТА?
КАК ДА ЖИВЕЕШ, И КАКВО ДА ПРАВИШ В УСЛОВИЯТА НА СИСТЕМА, КОЯТО ПОДЦЕНЯВА ЖЕНАТА?
Разбира се, че е възможно – практиката ви прави самостоятелна и зависима единствено от самата себе си. Това е естествено – чрез нея вие развивате своята вътрешна сила и, следователно, ставате господар на своите действия и решения.
Но, в същото време, не трябва да се лъжете, че проблемите ви идват от „външната” зависимост, те са породени от „вътрешната” ви зависимост. Да ви уверявам или доказвам това – нито мога, нито искам. Защо да доказвам нещо, което е очевидно? Аз мога да ви обясня принципите на развитие и измененията в тях. А отговорността за решенията си вземайте сами, иначе никога няма да се откъснете от зависимостта си, защото вие се интересувате как да се измъкнете от зависимостта си, но не по пътя на собствените си убеждения, а на чужди. Но под лежащият камък водата не тече. А във вашият въпрос вече личи и определен опит, с който допълнително трябва да се разберете. Освен това, нашите отношения не са ограничени до конкретни хора, просто така е устроено пространството, в което живеете.
КАК ДА ПРЕСТАНЕМ ДА БЪДЕМ „ТЪПИ И БЕЗМОЗЪЧНИ” ЗА МЪЖЕТЕ, КОИТО НИ ИСКАТ, И НИ ОБИЧАТ ИМЕННО ТАКИВА?
Мисля си, че повдигайки подобен въпрос, вие демонстрирате, че далеч не сте от „глупавите” жени. А относно мъжете, които си падат по глупави жени – това е заради собствената им непълноценност. И в този случай, според мен, въпросът не е в „тъпотата” на жената, а в „тъпотата” на мъжа. Ако вие разбирате това, но, все пак, искате да продължите общото си съжителстване, къде е проблемът? Искате да престане да ви смята за глупава, но да продължи да ви обича? Но ако той самият не умее да обича една умна жена, как ще постигнете това, което искате? Представете си го само – той изведнъж разбира, че не сте „безмозъчна”. Ами той, горкият, ще изпадне в шок! Отнесете се към това със снизхождение, като към хрема, ако – разбира се, ви харесва да живеете с болен.
Повече от това аз не мога да кажа, защото за мен не съществуват глупави жени, а единствено - недоразвити. Но „недоразвитата”, съгласете се, не е глупава – тя просто може да е инатлива. Толкова неуважително към собственото си развитие могат да се отнасят единствено онези, които насила се инатят.
МЪЖЪТ ЛИ Е ПО-ГЛАВНИЯТ, ПО-ВИСШЕ ОТ ЖЕНАТА?
Въпросите за „главното” и второстепенното – не към мен. Аз не меря мъжете и жените с подобни параметри. За мен е важно човешкото развитие, независимо от пола. В някои неща мъжът трябва да е „по-висш”, в други – жената. Но как изобщо това може да бъде решено в общество, което оперира не от позицията на съзнанието, а на емоциите?
ЛЮБОВТА - ТЯ ПРЕПЯТСТВИЕ ЛИ Е В ПРАКТИКАТА?
Ето, най-накрая и до любовта го докарахме. Но как е възможно любовта да ви пречи в практиката? Не, любовта не може да възпрепятства, тя може само да се усилва във времето, преминавайки в непрекъснат процес на екстатично преживяване. Тя, като Ирис, гръцката богиня на дъгата, прелива от едно състояние в друго. Тя развива във вас личният дух „дуенде”, като превръща практиката в непрекъснат танц, инициирайки ви чрез ритъма, движенията, кастанетите, китарата... като цяло, чрез всичко, което ви помага да събирате енергията на любовта във вашето фламенко.
Любовта никога не може да разделя нещо или някого, тя може само да събира. Докато сте в състояние на любов, вие консолидирате всичко, което може да се напълва от тази любов. А има ли нещо по-силно от танца? Не! И ето, самата практика – това е вид танц! Как е възможно тя да възпрепятства любовта, и още повече – любовта да възпрепятства нея? Любовта е като дърво – без практика, като, без вода, тя ще повехне. Може, разбира се, под „любов” вие да имате предвид нещо друго, но в този случай се налага да въведем някакъв ред в понятията.
1. Общи въпроси
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е С ПОМОЩТА НА ПРАКТИКАТА, ДА СЕ ИЗМЪКНЕМ ОТ ЗАВИСИМОСТТА СИ ОТ ПАТРИАРХАТА?
КАК ДА ЖИВЕЕШ, И КАКВО ДА ПРАВИШ В УСЛОВИЯТА НА СИСТЕМА, КОЯТО ПОДЦЕНЯВА ЖЕНАТА?
Разбира се, че е възможно – практиката ви прави самостоятелна и зависима единствено от самата себе си. Това е естествено – чрез нея вие развивате своята вътрешна сила и, следователно, ставате господар на своите действия и решения.
Но, в същото време, не трябва да се лъжете, че проблемите ви идват от „външната” зависимост, те са породени от „вътрешната” ви зависимост. Да ви уверявам или доказвам това – нито мога, нито искам. Защо да доказвам нещо, което е очевидно? Аз мога да ви обясня принципите на развитие и измененията в тях. А отговорността за решенията си вземайте сами, иначе никога няма да се откъснете от зависимостта си, защото вие се интересувате как да се измъкнете от зависимостта си, но не по пътя на собствените си убеждения, а на чужди. Но под лежащият камък водата не тече. А във вашият въпрос вече личи и определен опит, с който допълнително трябва да се разберете. Освен това, нашите отношения не са ограничени до конкретни хора, просто така е устроено пространството, в което живеете.
КАК ДА ПРЕСТАНЕМ ДА БЪДЕМ „ТЪПИ И БЕЗМОЗЪЧНИ” ЗА МЪЖЕТЕ, КОИТО НИ ИСКАТ, И НИ ОБИЧАТ ИМЕННО ТАКИВА?
Мисля си, че повдигайки подобен въпрос, вие демонстрирате, че далеч не сте от „глупавите” жени. А относно мъжете, които си падат по глупави жени – това е заради собствената им непълноценност. И в този случай, според мен, въпросът не е в „тъпотата” на жената, а в „тъпотата” на мъжа. Ако вие разбирате това, но, все пак, искате да продължите общото си съжителстване, къде е проблемът? Искате да престане да ви смята за глупава, но да продължи да ви обича? Но ако той самият не умее да обича една умна жена, как ще постигнете това, което искате? Представете си го само – той изведнъж разбира, че не сте „безмозъчна”. Ами той, горкият, ще изпадне в шок! Отнесете се към това със снизхождение, като към хрема, ако – разбира се, ви харесва да живеете с болен.
Повече от това аз не мога да кажа, защото за мен не съществуват глупави жени, а единствено - недоразвити. Но „недоразвитата”, съгласете се, не е глупава – тя просто може да е инатлива. Толкова неуважително към собственото си развитие могат да се отнасят единствено онези, които насила се инатят.
МЪЖЪТ ЛИ Е ПО-ГЛАВНИЯТ, ПО-ВИСШЕ ОТ ЖЕНАТА?
Въпросите за „главното” и второстепенното – не към мен. Аз не меря мъжете и жените с подобни параметри. За мен е важно човешкото развитие, независимо от пола. В някои неща мъжът трябва да е „по-висш”, в други – жената. Но как изобщо това може да бъде решено в общество, което оперира не от позицията на съзнанието, а на емоциите?
ЛЮБОВТА - ТЯ ПРЕПЯТСТВИЕ ЛИ Е В ПРАКТИКАТА?
Ето, най-накрая и до любовта го докарахме. Но как е възможно любовта да ви пречи в практиката? Не, любовта не може да възпрепятства, тя може само да се усилва във времето, преминавайки в непрекъснат процес на екстатично преживяване. Тя, като Ирис, гръцката богиня на дъгата, прелива от едно състояние в друго. Тя развива във вас личният дух „дуенде”, като превръща практиката в непрекъснат танц, инициирайки ви чрез ритъма, движенията, кастанетите, китарата... като цяло, чрез всичко, което ви помага да събирате енергията на любовта във вашето фламенко.
Любовта никога не може да разделя нещо или някого, тя може само да събира. Докато сте в състояние на любов, вие консолидирате всичко, което може да се напълва от тази любов. А има ли нещо по-силно от танца? Не! И ето, самата практика – това е вид танц! Как е възможно тя да възпрепятства любовта, и още повече – любовта да възпрепятства нея? Любовта е като дърво – без практика, като, без вода, тя ще повехне. Може, разбира се, под „любов” вие да имате предвид нещо друго, но в този случай се налага да въведем някакъв ред в понятията.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (58)
6.8. Методът „Небесни Писмена“ или Изкуството за Развиване на концентрация
Концентрацията
Концентрацията открива пред нас пътя към всички видове преобразявания. Тя създава по-съвършени форми на мисловните процеси и по-съвършени връзки. Следователно изучаването на концентрацията е изкуството да преценим собствената си способност или неспособност да разберем формулата, която създава самата концентрация. Тук става дума за умението да разберем стъпките, които трябва да предприемем, умението да разберем разликата между фокусирането и съсредоточаването (т.е. между това, което предшества концентрацията) и разбера се, за разбирането на усилията, свързани с понятието концентрация. Важно е освен това да се разбере и разположението на концентрацията или откъде изхожда тя, тъй като това е едно реално и физически обосновано качество.
Концентрацията е една от най-важните теми, свързани с развитието на човека. Единствено този, който овладее истински концентрацията, може да напредва в практиката, тъй като тогава за него става достъпно понятието за мяра. Най-висшето познание, достъпно за човека е познанието за концентрацията, тъй като това е висикичестотното усилие, подвластно на човека. Това усилие му помага да опознае не само собствената си природа, но и природата на свръхсъзнанието.
Много хора, дори когато са достигнали най-високите възможности, така и не успяват да постигнат природата на концентрацията, тъй като са разчитали на свръхсъзнателни усилия, без да са ги постигнали. Пътят към постигане на концентрация е много сложен, тъй като трябва да се мине поетапно през процесите на балансиране и синхронизация на тялото, енергията и съзнанието и накрая да се стигне до процеса на структуриране на мозъка, който всъщност позволява да се развие концентрацията.
Ние често използваме думата концентрация, но съзнанието ни всъщност е много далеч от реалните условия и възможности за получаването на тази концентрация! В най-добрия случай притежаваме някакъв алгоритъм за съсредоточаване, предопределен от природата ни. Но дори ако природата ни е дарила с такава възможност, тук става дума за свръхсъзнателни показатели, които донастройват мозъка ни. С други думи, получаваме нещо, без да го познаваме.
Принципи на развиване на концентрацията
• Напълване.
• Синхронизация.
• Съсредоточаване.
• Структуриране.
• Тоналност.
6.8. Методът „Небесни Писмена“ или Изкуството за Развиване на концентрация
Концентрацията
Концентрацията открива пред нас пътя към всички видове преобразявания. Тя създава по-съвършени форми на мисловните процеси и по-съвършени връзки. Следователно изучаването на концентрацията е изкуството да преценим собствената си способност или неспособност да разберем формулата, която създава самата концентрация. Тук става дума за умението да разберем стъпките, които трябва да предприемем, умението да разберем разликата между фокусирането и съсредоточаването (т.е. между това, което предшества концентрацията) и разбера се, за разбирането на усилията, свързани с понятието концентрация. Важно е освен това да се разбере и разположението на концентрацията или откъде изхожда тя, тъй като това е едно реално и физически обосновано качество.
Концентрацията е една от най-важните теми, свързани с развитието на човека. Единствено този, който овладее истински концентрацията, може да напредва в практиката, тъй като тогава за него става достъпно понятието за мяра. Най-висшето познание, достъпно за човека е познанието за концентрацията, тъй като това е висикичестотното усилие, подвластно на човека. Това усилие му помага да опознае не само собствената си природа, но и природата на свръхсъзнанието.
Много хора, дори когато са достигнали най-високите възможности, така и не успяват да постигнат природата на концентрацията, тъй като са разчитали на свръхсъзнателни усилия, без да са ги постигнали. Пътят към постигане на концентрация е много сложен, тъй като трябва да се мине поетапно през процесите на балансиране и синхронизация на тялото, енергията и съзнанието и накрая да се стигне до процеса на структуриране на мозъка, който всъщност позволява да се развие концентрацията.
Ние често използваме думата концентрация, но съзнанието ни всъщност е много далеч от реалните условия и възможности за получаването на тази концентрация! В най-добрия случай притежаваме някакъв алгоритъм за съсредоточаване, предопределен от природата ни. Но дори ако природата ни е дарила с такава възможност, тук става дума за свръхсъзнателни показатели, които донастройват мозъка ни. С други думи, получаваме нещо, без да го познаваме.
Принципи на развиване на концентрацията
• Напълване.
• Синхронизация.
• Съсредоточаване.
• Структуриране.
• Тоналност.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне