МЕТОД (28)
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Лекото вътре в тежкото
Докато не се освободим от зависимостта си от пространството, в което се намираме, докато мозъкът ни не набере сила, вечно ще бъркаме кое е важно и кое – второстепенно. Да говорим за дълбокото, без да разбираме дълбочината, означава да се отдалечаваме от разбирането на причината. Наистина да приемем това, което е, такова каквото е, е нещо сложно, но ако го приемем, тогава постигаме лекото. Ако не го приемем, тогава утежняваме себе си още повече. Това утежняване има и физическа величина, защото сме обременени не само от условията на породеното, но и от следствията, които сме натрупали, намирайки се в опита на делата, където – независимо дали го искаме, или не – сме увеличили усилието на това правене.
Безконтролното усилие рано или късно подчинява съзнанието ни и ние, без да знаем причината, следваме онова, което, без сами да разбираме, сме изработили. Да реагираш на нещо не означава да разбираш това нещо. Човек трябва да може не само да схване живота, но и да увеличи контролируемото усилие в него. Та нали работата не е в това, дали ще живеем дълго, или не, а в това, дали ще живеем, или ще пребиваваме, подчинявайки се на някаква непонятна функция.
Какво значение имат количеството преживени години, ако самият вие не сте били участник в собствения си живот? Помислете колко хора смятат, че разбират нещо. Или колко вярват, че правят нещо. Но как може да бъдеш уверен в нещо, без да разбираш природата на тази увереност? А всяко действие си има източник, има си сила. Ние я използваме, но не разбираме природата ѝ. Можем ли тогава да твърдим, че разбираме действията си?
Следването без причина, независимо до какъв резултат ще доведе, ни лишава от най-важното: това, да се намираме в процеса. Затова човек зависи от резултата. Но най-интересното е, че той не може нито да го опознае, нито да го почувства, нито дори да изкаже мнението си. Човечеството отдавна е подменило мнението с реакция, защото то има нужда от реакция на реакцията. Ако реагираме на пространството, то тогава няма значение какво говорим и определяме, защото първо трябва да се въвлечем в процеса.
Докато не се научим да преживяваме процеса, не само няма да можем да решим задачата си, но и няма да можем да определим кой е необходимият ориентир за решаването ѝ. И така излиза, че човек живее в условия, от които зависи, а името на това условие е едно – напълване. И това е максимумът, който той може да си позволи. Той може да е последовател на хипи движението или да изучава науки в института, разликата между двете ще бъде единствено в обема и свойствата на напълване.
Човек може да се напълва, но не може да направи нищо нито по отношение на обема, нито на качеството на напълването, тъй като това би изисквало да разбираме не само способността на пространството да ни напълва и преобразува, но и да разбираме геометрията на пространството, неговия ориентир, фокуса и ритъма, според който това пространство живее.
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Лекото вътре в тежкото
Докато не се освободим от зависимостта си от пространството, в което се намираме, докато мозъкът ни не набере сила, вечно ще бъркаме кое е важно и кое – второстепенно. Да говорим за дълбокото, без да разбираме дълбочината, означава да се отдалечаваме от разбирането на причината. Наистина да приемем това, което е, такова каквото е, е нещо сложно, но ако го приемем, тогава постигаме лекото. Ако не го приемем, тогава утежняваме себе си още повече. Това утежняване има и физическа величина, защото сме обременени не само от условията на породеното, но и от следствията, които сме натрупали, намирайки се в опита на делата, където – независимо дали го искаме, или не – сме увеличили усилието на това правене.
Безконтролното усилие рано или късно подчинява съзнанието ни и ние, без да знаем причината, следваме онова, което, без сами да разбираме, сме изработили. Да реагираш на нещо не означава да разбираш това нещо. Човек трябва да може не само да схване живота, но и да увеличи контролируемото усилие в него. Та нали работата не е в това, дали ще живеем дълго, или не, а в това, дали ще живеем, или ще пребиваваме, подчинявайки се на някаква непонятна функция.
Какво значение имат количеството преживени години, ако самият вие не сте били участник в собствения си живот? Помислете колко хора смятат, че разбират нещо. Или колко вярват, че правят нещо. Но как може да бъдеш уверен в нещо, без да разбираш природата на тази увереност? А всяко действие си има източник, има си сила. Ние я използваме, но не разбираме природата ѝ. Можем ли тогава да твърдим, че разбираме действията си?
Следването без причина, независимо до какъв резултат ще доведе, ни лишава от най-важното: това, да се намираме в процеса. Затова човек зависи от резултата. Но най-интересното е, че той не може нито да го опознае, нито да го почувства, нито дори да изкаже мнението си. Човечеството отдавна е подменило мнението с реакция, защото то има нужда от реакция на реакцията. Ако реагираме на пространството, то тогава няма значение какво говорим и определяме, защото първо трябва да се въвлечем в процеса.
Докато не се научим да преживяваме процеса, не само няма да можем да решим задачата си, но и няма да можем да определим кой е необходимият ориентир за решаването ѝ. И така излиза, че човек живее в условия, от които зависи, а името на това условие е едно – напълване. И това е максимумът, който той може да си позволи. Той може да е последовател на хипи движението или да изучава науки в института, разликата между двете ще бъде единствено в обема и свойствата на напълване.
Човек може да се напълва, но не може да направи нищо нито по отношение на обема, нито на качеството на напълването, тъй като това би изисквало да разбираме не само способността на пространството да ни напълва и преобразува, но и да разбираме геометрията на пространството, неговия ориентир, фокуса и ритъма, според който това пространство живее.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.2. Закони и принципи на съществуване на женското тяло (28)
Част 1.2.5. Цикли на развитие на женското тяло
21 – 28 години - това е период, през който жената или губи своето природно съсредоточаване, или обратното – го „събира”. Това е период на отслабване на мозъка за сметка на усилване на активността на матката (на първо място – сексуална). В съвременното общество именно този период провокира основното разрушение на жената, след което тя става жертва на обстоятелствата.
Период, през който тези, които са съхранили някаква ценност и разбиране за живота, се опитват да преструктурират собствения си живот. За съвременната жена това е идеална възраст за начало на практиката. Но често към този период от време жената се оказва вече обременена от натрупаният си неосъзнат опит и вътрешни проблеми, които още не са се разкрили, но вече започват да се развиват.
Именно по тази причина, при много жени, които започват да възстановяват своя ритъм, изскачат множество проблеми. Те, разбира се, не са свързани с това, че жената е започнала да се занимава, а с това, че на нея и е трудно да съществува в нормален ритъм и всички нарушения, заложени през досегашният ѝ живот, се обаждат. Затова жената никога не трябва нищо рязко да променя. Всеки период трябва да има своя ритъм. Примерно, когато се занимавате три пъти седмично по 1,5 часа, вие „внедрявате” това, което искате да усвоите. Също така е важно, заедно с изменянето на дисциплината на действие и отношението към себе си, строго да следите за начина си на хранене.
35 – 42 години - период на изменения в репродуктивната система на жената. Тук вече много зависи от нейното предходно развитие, наличието на природна енергия и, разбира се, от опита ѝ.
42 – 49 години - важен период, свързан с подготовката на матката. Ако жената умее да генерира енергия, навлизането в менопаузата е леко.
49 – 56 години - това е последната възможност за преструктуриране на женската природа на тялото. Става естествен преход на съществуване на тялото от временно към извънвременно пространство. Възниква съответствие на мъжките задачи.
56 години и нагоре - период, който се определя от целият комплекс от изброените дотук показатели.
Част 1.2.6. Типове жени
Тази класификация се определя на първо място, от формата и силата на матката, и в този случай бихме могли да обозначим от пет до няколко десетки подгрупи. Ние ще разгледаме типовете жени от гледна точка на това, доколко жената е готова за насочване към развитие и какво тя, сама по себе си, изразява.
Всеки тип обозначава определена характеристика на взаимодействие на матката с мозъка, тоест – доколко матката е достатъчна или недостатъчна (енергетически) и, като следствие, доколко жената се явява „събрана” или хаотична.
ПЪРВИ ТИП - това са жени с неурегулирана вътрешна система, при която няма съответствие между матката и мозъка. С този тип е много сложно, защото неговите представителки попадат под влиянието на най-различни емоционални преживявания, а действията им не са съпровождани от съсредоточаване. Те, по същността си, най-често имат едни или други нарушения в матката.
ВТОРИ ТИП - това са жени с повече или по-малко регулируема кондиция („повече или по-малко”, защото средата, в която живеят повечето жени, периодически нарушава тази регулировка).
ТРЕТИ ТИП - това са жени с изразена енергетическа структура, която има достатъчно силни енергетически показатели. Това също е сложен тип жени, защото те слушат единствено себе си и си имат тяхна „собствена истина”. Но така или иначе, ако успеят да се впишат в правилна обществена структура, те са в състояние да допринесат значителна полза.
Част 1.2.5. Цикли на развитие на женското тяло
21 – 28 години - това е период, през който жената или губи своето природно съсредоточаване, или обратното – го „събира”. Това е период на отслабване на мозъка за сметка на усилване на активността на матката (на първо място – сексуална). В съвременното общество именно този период провокира основното разрушение на жената, след което тя става жертва на обстоятелствата.
Период, през който тези, които са съхранили някаква ценност и разбиране за живота, се опитват да преструктурират собствения си живот. За съвременната жена това е идеална възраст за начало на практиката. Но често към този период от време жената се оказва вече обременена от натрупаният си неосъзнат опит и вътрешни проблеми, които още не са се разкрили, но вече започват да се развиват.
Именно по тази причина, при много жени, които започват да възстановяват своя ритъм, изскачат множество проблеми. Те, разбира се, не са свързани с това, че жената е започнала да се занимава, а с това, че на нея и е трудно да съществува в нормален ритъм и всички нарушения, заложени през досегашният ѝ живот, се обаждат. Затова жената никога не трябва нищо рязко да променя. Всеки период трябва да има своя ритъм. Примерно, когато се занимавате три пъти седмично по 1,5 часа, вие „внедрявате” това, което искате да усвоите. Също така е важно, заедно с изменянето на дисциплината на действие и отношението към себе си, строго да следите за начина си на хранене.
35 – 42 години - период на изменения в репродуктивната система на жената. Тук вече много зависи от нейното предходно развитие, наличието на природна енергия и, разбира се, от опита ѝ.
42 – 49 години - важен период, свързан с подготовката на матката. Ако жената умее да генерира енергия, навлизането в менопаузата е леко.
49 – 56 години - това е последната възможност за преструктуриране на женската природа на тялото. Става естествен преход на съществуване на тялото от временно към извънвременно пространство. Възниква съответствие на мъжките задачи.
56 години и нагоре - период, който се определя от целият комплекс от изброените дотук показатели.
Част 1.2.6. Типове жени
Тази класификация се определя на първо място, от формата и силата на матката, и в този случай бихме могли да обозначим от пет до няколко десетки подгрупи. Ние ще разгледаме типовете жени от гледна точка на това, доколко жената е готова за насочване към развитие и какво тя, сама по себе си, изразява.
Всеки тип обозначава определена характеристика на взаимодействие на матката с мозъка, тоест – доколко матката е достатъчна или недостатъчна (енергетически) и, като следствие, доколко жената се явява „събрана” или хаотична.
ПЪРВИ ТИП - това са жени с неурегулирана вътрешна система, при която няма съответствие между матката и мозъка. С този тип е много сложно, защото неговите представителки попадат под влиянието на най-различни емоционални преживявания, а действията им не са съпровождани от съсредоточаване. Те, по същността си, най-често имат едни или други нарушения в матката.
ВТОРИ ТИП - това са жени с повече или по-малко регулируема кондиция („повече или по-малко”, защото средата, в която живеят повечето жени, периодически нарушава тази регулировка).
ТРЕТИ ТИП - това са жени с изразена енергетическа структура, която има достатъчно силни енергетически показатели. Това също е сложен тип жени, защото те слушат единствено себе си и си имат тяхна „собствена истина”. Но така или иначе, ако успеят да се впишат в правилна обществена структура, те са в състояние да допринесат значителна полза.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (29)
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Лекото вътре в тежкото
Напълването трябва да стане най-важната наука за човека, тъй като това е науката за енергията на пространството, в което живеем. И макар да говорим за енергия, от която ние зависим, именно с нея трябва да започнем. Тук трябва да признаем, че това се опитват да постигнат най-различни учения, те обаче (макар често да задават по-високи параметри) предлагат да се работи с базова енергия, като например прана, ци и пр., което всъщност представлява характеристика на временната енергия, но не и на безвременната. За да успеем да излезем на нивото на безвременните характеристики, трябва да можем да разлагаме базовата енергия на съставните ѝ елементи. За тази цел трябва да изучим всичко от гледна точка на пропорцията.
И така, за да разбере нещо, човекът трябва първо да проумее какво представлява напълването. В противен случай, независимо какво прави, той неизменно ще зависи от напълването и ще бъде част от него, без да разбира защо и накъде се движи.
Пример за това са милионите различни участници в езотеричните движения, които са възприели за свой лозунг излизането от това „тъпо“ състояние, но това не им е помогнало да стигнат някъде. Дори ако единици от тях са успели съвсем леко да се отстранят или отлъчат, казвайки си: „Аз сякаш тръгнах, сякаш постигнах просветление...“, дори от тези единици 80% вече са родени „отвлечени“ и често допълнително отвличат хората от истината, вместо да ги водят към нея.
Да разберем напълването означава да разберем първата крачка
Когато започнем да се занимаваме с нещо, трябва да разбираме, че се опитваме да направим първата крачка. Тук е важно да осъзнаваме дали наистина сме успели да я направим и какво представлява тази първа крачка.
Всяка сериозна система се основава на традицията, а традицията – на знанията. Днес обаче традицията не може да осъществява задачата си, затова нещо трябва да заеме мястото ѝ. Защо са се развили така нещата с традицията? Защото вече живеем в друг ритъм и технологията на взаимодействие на човека с пространството необратимо се е променила.
В този контекст голяма грешка е да се смята, че човекът се ползва от някаква традиция, дори и да привежда някакви имена и названия. В действителност той не може да следва тази традиция. Вместо това на човека днес трябва да се предложи някаква схема, която да му даде първоначалната навигация.
Представете си как в миналото хората са влизали в някакъв непознат град и са питали някого откъде да минат. Жителите му обяснявали и дори помагали да стигне до центъра на града. Но градовете тогава били малки и човек можел лесно да стигне до центъра им.
След това обаче градовете се разраснали и за хората станало по-трудно да се движат из тях, затова хората започнали да поставят табели. И така, днес, когато влезете в някой голям град, ако нямате водач или навигатор, не бихте могли да намерите нищо. За да разрешим поставената ни задача, днес имаме нужда от определена навигация. Тя ни е жизнено необходима във всички аспекти на бита ни: независимо дали отиваме на пазар, или се опитваме да намерим конкретно място в града, или дори се опитваме да получим някакви знания.
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Лекото вътре в тежкото
Напълването трябва да стане най-важната наука за човека, тъй като това е науката за енергията на пространството, в което живеем. И макар да говорим за енергия, от която ние зависим, именно с нея трябва да започнем. Тук трябва да признаем, че това се опитват да постигнат най-различни учения, те обаче (макар често да задават по-високи параметри) предлагат да се работи с базова енергия, като например прана, ци и пр., което всъщност представлява характеристика на временната енергия, но не и на безвременната. За да успеем да излезем на нивото на безвременните характеристики, трябва да можем да разлагаме базовата енергия на съставните ѝ елементи. За тази цел трябва да изучим всичко от гледна точка на пропорцията.
И така, за да разбере нещо, човекът трябва първо да проумее какво представлява напълването. В противен случай, независимо какво прави, той неизменно ще зависи от напълването и ще бъде част от него, без да разбира защо и накъде се движи.
Пример за това са милионите различни участници в езотеричните движения, които са възприели за свой лозунг излизането от това „тъпо“ състояние, но това не им е помогнало да стигнат някъде. Дори ако единици от тях са успели съвсем леко да се отстранят или отлъчат, казвайки си: „Аз сякаш тръгнах, сякаш постигнах просветление...“, дори от тези единици 80% вече са родени „отвлечени“ и често допълнително отвличат хората от истината, вместо да ги водят към нея.
Да разберем напълването означава да разберем първата крачка
Когато започнем да се занимаваме с нещо, трябва да разбираме, че се опитваме да направим първата крачка. Тук е важно да осъзнаваме дали наистина сме успели да я направим и какво представлява тази първа крачка.
Всяка сериозна система се основава на традицията, а традицията – на знанията. Днес обаче традицията не може да осъществява задачата си, затова нещо трябва да заеме мястото ѝ. Защо са се развили така нещата с традицията? Защото вече живеем в друг ритъм и технологията на взаимодействие на човека с пространството необратимо се е променила.
В този контекст голяма грешка е да се смята, че човекът се ползва от някаква традиция, дори и да привежда някакви имена и названия. В действителност той не може да следва тази традиция. Вместо това на човека днес трябва да се предложи някаква схема, която да му даде първоначалната навигация.
Представете си как в миналото хората са влизали в някакъв непознат град и са питали някого откъде да минат. Жителите му обяснявали и дори помагали да стигне до центъра на града. Но градовете тогава били малки и човек можел лесно да стигне до центъра им.
След това обаче градовете се разраснали и за хората станало по-трудно да се движат из тях, затова хората започнали да поставят табели. И така, днес, когато влезете в някой голям град, ако нямате водач или навигатор, не бихте могли да намерите нищо. За да разрешим поставената ни задача, днес имаме нужда от определена навигация. Тя ни е жизнено необходима във всички аспекти на бита ни: независимо дали отиваме на пазар, или се опитваме да намерим конкретно място в града, или дори се опитваме да получим някакви знания.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.2. Закони и принципи на съществуване на женското тяло (29)
Част 1.2.6. Типове жени
На жените от третата група е наложително изначално да им бъде зададено правилно направление, защото по-късно тя вече ще прилича на локомотив, който година след година ще „закача” за себе си все повече „вагони”. Относно жените, спадащи към първата група – почти без изключение те са „краткотрайни”, търсят дребни (дребнави) промеждутъчни състояния и им липсва сила дори и само да осмислят развитието като някакъв път.
Най-благодатна, както вече споменах, е втората група. Тези жени са болшинство. Но те се намират в постоянен стрес – както на нивото на чувствата, на матката, така и на нивото на съзнанието. И в този случай много зависи от обстоятелствата, мястото и времето. Но независимо от това, към кой тип спада жената, по самата си природа тя е ориентирана към естествеността много повече, отколкото мъжа, и именно в тази посока трябва да бъде насочена цялата работа в началото.
1.2.7. Познаване на естествеността
В зависимост от фазата и активността на луната, тялото на жената има различни степени на напълване. Колкото по-активна е луната, толкова по-силно се активизира енергията и толкова повече се напълва матката. Колкото по-качествено работи матката, толкова по-качествено става напълването. Матката се пълни, и напълва на първо място - жлезите и органите на чувствата. Този вид напълване се явява естествен.
През протежение на месеца жената преживява две радикално различни вътрешни качества.
Когато луната нараства се усилва напълването на матката, а когато намалява – намалява и естественото напълване. Прекаленото напълване за жените, които не знаят какво да правят с тази енергия, не се явява добро и правилно. В този случай на жената често ѝ се налага да използва различни емоции, за да се освободи от излишната енергия. През време на новолунието, когато на жената не ѝ достига енергия, тя отново се „възползва” от емоциите, но този път – за да се напълни. Даденият процес също се явява естествен.
Когато жената започва да се развива, нейната задача е да отрегулира дадената ѝ от природата естественост и, най-главното, да не допуска „пропадания”. Или, по-точно – да ги разбира и да умее да се вписва в тях, в противен случай всичките вложени усилия могат да бъдат пропиляни. Тъй като именно тези „пропадания” предопределят процесът на напълване, свързан с различните видове активност и взаимодействия.
Също така е много важно правилно да се действа по време на менструация. В този период жената трябва максимално да подчини себе си на процеса на пренастройка, да се откаже от тежката, мазна храна и да се постарае да сведе до минимум стресовите ситуации в живота си.
Освен всичко друго, естественото напълване помага правилно да преживява циклите на сезоните, свързани със слънчевата активност, което не е маловажно за женската природа. Именно сезоните създават най-голям стрес за матката, ако в тялото на жената е нарушен цикълът, особено през периодите на резки смени на температурата и при резки преходи между самите сезони.
Част 1.2.6. Типове жени
На жените от третата група е наложително изначално да им бъде зададено правилно направление, защото по-късно тя вече ще прилича на локомотив, който година след година ще „закача” за себе си все повече „вагони”. Относно жените, спадащи към първата група – почти без изключение те са „краткотрайни”, търсят дребни (дребнави) промеждутъчни състояния и им липсва сила дори и само да осмислят развитието като някакъв път.
Най-благодатна, както вече споменах, е втората група. Тези жени са болшинство. Но те се намират в постоянен стрес – както на нивото на чувствата, на матката, така и на нивото на съзнанието. И в този случай много зависи от обстоятелствата, мястото и времето. Но независимо от това, към кой тип спада жената, по самата си природа тя е ориентирана към естествеността много повече, отколкото мъжа, и именно в тази посока трябва да бъде насочена цялата работа в началото.
1.2.7. Познаване на естествеността
В зависимост от фазата и активността на луната, тялото на жената има различни степени на напълване. Колкото по-активна е луната, толкова по-силно се активизира енергията и толкова повече се напълва матката. Колкото по-качествено работи матката, толкова по-качествено става напълването. Матката се пълни, и напълва на първо място - жлезите и органите на чувствата. Този вид напълване се явява естествен.
През протежение на месеца жената преживява две радикално различни вътрешни качества.
Когато луната нараства се усилва напълването на матката, а когато намалява – намалява и естественото напълване. Прекаленото напълване за жените, които не знаят какво да правят с тази енергия, не се явява добро и правилно. В този случай на жената често ѝ се налага да използва различни емоции, за да се освободи от излишната енергия. През време на новолунието, когато на жената не ѝ достига енергия, тя отново се „възползва” от емоциите, но този път – за да се напълни. Даденият процес също се явява естествен.
Когато жената започва да се развива, нейната задача е да отрегулира дадената ѝ от природата естественост и, най-главното, да не допуска „пропадания”. Или, по-точно – да ги разбира и да умее да се вписва в тях, в противен случай всичките вложени усилия могат да бъдат пропиляни. Тъй като именно тези „пропадания” предопределят процесът на напълване, свързан с различните видове активност и взаимодействия.
Също така е много важно правилно да се действа по време на менструация. В този период жената трябва максимално да подчини себе си на процеса на пренастройка, да се откаже от тежката, мазна храна и да се постарае да сведе до минимум стресовите ситуации в живота си.
Освен всичко друго, естественото напълване помага правилно да преживява циклите на сезоните, свързани със слънчевата активност, което не е маловажно за женската природа. Именно сезоните създават най-голям стрес за матката, ако в тялото на жената е нарушен цикълът, особено през периодите на резки смени на температурата и при резки преходи между самите сезони.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (30)
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
И така, днес ние се нуждаем от помощен инструмент. А освен, че трябва да имаме такъв, трябва и да можем да го ползваме. По принцип човечеството е успяло да измисли такъв инструмент и той се нарича Метод.
Това е и нещото, което може да замени традицията. Можем да получим знание като следваме традицията, а можем да ги получим и по пътя на Метода. Разбира се, и традицията, и Методът, носят в себе си определени субективни фактори, но ако ги разгледаме внимателно, ще забележим, че традицията е по-субективна от Метода, тъй като Методът ни учи да използваме инструмента, а традицията ни предлага да следваме някакви инструкции. И тук идва въпросът: Действително ли ги следвате, следвате ли ги изобщо?
Наблюдението над много хора, обърнали се към традицията, показва, че те се обвързват от гледна точка на отношението си, но не могат да следват традицията. Ето защо традицията се оказва вече нарушена, тъй като е нарушен ритъмът на познанието. С какво ни интересува тук Методът тогава? Той ни дава обяснения. В същото време прилагането на Метода безусловно има своите проблеми и главният от тях е свързан с човека, който използва този Метод.
В действителност човекът, решил да посещава занятия, трябва непременно да опознае и приеме или традицията, или Метода. Но ако приеме традицията, той приема и носителя на тази традиция. Тук въпросът е приключен и той сваля от себе си отговорността. Ако не сте разбрали Метода, ако не сте чули Метода, тогава сами сте виновни за това, че сте седнали в лодката, без да знаете как да я управлявате.
Традицията казва: „Седни в лодката, там има кой да те вози, и потегляйте...“
А Методът казва: „Ти не можеш да седнеш в лодката, докато не се научиш да я управляваш (дори и да има кой да я кара), защото на един етап може ти да вземеш мястото на този, който я управлява.“
И това е главната отличителна черта – от човека се изисква вече конкретно усилие по отношение на това, с което иска да се занимава.
Тук в нас изниква конфликт, свързан с първото понятие на Метода – напълването. Ако човек тръгне на някакви занятия, той волю-неволю попада в конфликт на външните и вътрешните интереси, тъй като в природата на човека е залегнало желанието и възможността да се напълва. Напълването е основата за личния опит. Човекът вече е изградил някакви навици, изработил е действия, които имат физиологичен отклик вътре в него, и това е част от разбирането му за живота. Когато тръгне да се обучава на нещо друго, той се сблъсква с друг жизнен опит и знания, които му обясняват някакви процеси – например развитието или усъвършенстването на човека.
В същото време всяко усъвършенстване или развитие изисква вътрешно пренастройване или с други думи, заменяне на предходните форми на вътрешно съществуване с нови (в това се заключава и първият конфликт). И така човек се обляга на предходния си опит, сетивните му системи работят по определен начин, а същевременно му се предлага друг опит, който от една страна изисква време за пренастройване, а от друга – зависи също и от функцията на напълване. И тогава какво се получава в действителност?
Човекът започва да се напълва по същите начини, които вече използва в ежедневния си живот. Той не се пренастройва, не се променя, а просто се опитва да вгради това, което му се случва в старите механизми, с които е дошъл. И тук възниква друг конфликт: оказва се, че да се обучава такъв човек е невъзможно, тъй като той чува всичко през призмата на предходното си развитие или собствените си качества, като те вече имат сила, която надеждно защитава предходния му живот от новия опит.
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
И така, днес ние се нуждаем от помощен инструмент. А освен, че трябва да имаме такъв, трябва и да можем да го ползваме. По принцип човечеството е успяло да измисли такъв инструмент и той се нарича Метод.
Това е и нещото, което може да замени традицията. Можем да получим знание като следваме традицията, а можем да ги получим и по пътя на Метода. Разбира се, и традицията, и Методът, носят в себе си определени субективни фактори, но ако ги разгледаме внимателно, ще забележим, че традицията е по-субективна от Метода, тъй като Методът ни учи да използваме инструмента, а традицията ни предлага да следваме някакви инструкции. И тук идва въпросът: Действително ли ги следвате, следвате ли ги изобщо?
Наблюдението над много хора, обърнали се към традицията, показва, че те се обвързват от гледна точка на отношението си, но не могат да следват традицията. Ето защо традицията се оказва вече нарушена, тъй като е нарушен ритъмът на познанието. С какво ни интересува тук Методът тогава? Той ни дава обяснения. В същото време прилагането на Метода безусловно има своите проблеми и главният от тях е свързан с човека, който използва този Метод.
В действителност човекът, решил да посещава занятия, трябва непременно да опознае и приеме или традицията, или Метода. Но ако приеме традицията, той приема и носителя на тази традиция. Тук въпросът е приключен и той сваля от себе си отговорността. Ако не сте разбрали Метода, ако не сте чули Метода, тогава сами сте виновни за това, че сте седнали в лодката, без да знаете как да я управлявате.
Традицията казва: „Седни в лодката, там има кой да те вози, и потегляйте...“
А Методът казва: „Ти не можеш да седнеш в лодката, докато не се научиш да я управляваш (дори и да има кой да я кара), защото на един етап може ти да вземеш мястото на този, който я управлява.“
И това е главната отличителна черта – от човека се изисква вече конкретно усилие по отношение на това, с което иска да се занимава.
Тук в нас изниква конфликт, свързан с първото понятие на Метода – напълването. Ако човек тръгне на някакви занятия, той волю-неволю попада в конфликт на външните и вътрешните интереси, тъй като в природата на човека е залегнало желанието и възможността да се напълва. Напълването е основата за личния опит. Човекът вече е изградил някакви навици, изработил е действия, които имат физиологичен отклик вътре в него, и това е част от разбирането му за живота. Когато тръгне да се обучава на нещо друго, той се сблъсква с друг жизнен опит и знания, които му обясняват някакви процеси – например развитието или усъвършенстването на човека.
В същото време всяко усъвършенстване или развитие изисква вътрешно пренастройване или с други думи, заменяне на предходните форми на вътрешно съществуване с нови (в това се заключава и първият конфликт). И така човек се обляга на предходния си опит, сетивните му системи работят по определен начин, а същевременно му се предлага друг опит, който от една страна изисква време за пренастройване, а от друга – зависи също и от функцията на напълване. И тогава какво се получава в действителност?
Човекът започва да се напълва по същите начини, които вече използва в ежедневния си живот. Той не се пренастройва, не се променя, а просто се опитва да вгради това, което му се случва в старите механизми, с които е дошъл. И тук възниква друг конфликт: оказва се, че да се обучава такъв човек е невъзможно, тъй като той чува всичко през призмата на предходното си развитие или собствените си качества, като те вече имат сила, която надеждно защитава предходния му живот от новия опит.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.2. Закони и принципи на съществуване на женското тяло (30)
Част 1.2.8. Влияние на слънчевите цикли
Влиянието на сезоните върху живота на жената се определя от въртенето на Земята около Слънцето, което през годината преминава през четири главни фази в отношението на Земята – двете слънцестояния и двете равноденствия. Това са четири различни ъгъла на наклона на Земята, които определят движението на енергията в тялото ни. Вътре във всеки сезон също се отделят като понятие три лунни цикъла, които предопределят маточното дишане, но този аспект може да бъде отчетен на по-съвършено ниво на развитие. За жената е крайно важно да разбере и опознае тези процеси, тъй като те се явяват физическо обяснение на пространството на времето.
ЗИМНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ. Енергията отива максимално навътре в тялото. Матката работи основно с костната и сухожилната системи. Лунната активност е по-силна от слънчевата. По зимата се определя развитието на жената, тъй като в матката присъства максимална по своята природа „събраност”.
ПРОЛЕТНО РАВНОДЕНСТВИЕ. В периода от равноденствието до лятното слънцестоене енергията отива навън от тялото, тоест, равноденствието – това е усилие вътре в тялото, което изразява симетрията на енергетическото влияние на зимата и лятото, като средна точка между двете слънцестояния. Това е период на пораждане на нова енергия. Матката работи с мускулната и кръвоносната системи. През този период слънчевата активност става по-силна от лунната.
ЛЯТНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ. Максимално развитие на енергията. Матката работи с кръвоносната и сухожилната системи. Слънчевата активност е по-силна от лунната.
ЕСЕННО РАВНОДЕНСТВИЕ. „Запечатване” на енергията. Матката работи с кожната и ендокринната системи. В този период лунната активност става по-силна от слънчевата.
Част 1.3. ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА
Част 1.3.1. Какво е „Тялото на жената“?
Ако опознаването на метода е дълъг и нелек път, то опознаването на „тялото на жената” се явява необходимо за жената, пристъпваща към практикуване. Тялото – това е определена форма, в която свойствените на жената репродуктивни системи създават необходимото напълване на матката, която, от своя страна, поддържа съсредоточаването в мозъка. „Тялото на жената” – това са постоянно генерирани процеси, свързани с формирането на чувства, усещания, преживявания, с които жената трябва да умее да взаимодейства.
В условията на съвременната бизнес-индустрия на преподаване на различни техники и практики, в които са омешани всякакви понятия и подходи, и всеки си е „генерал сам на себе си”, жената трябва да разбира, какво въздействие върху тялото ѝ оказва това, което тя приема за развитие (под „тяло” се разбира не условната биомаса, а формата, която се подлага на въздействието на процесите на функциониране на женският организъм).
Част 1.2.8. Влияние на слънчевите цикли
Влиянието на сезоните върху живота на жената се определя от въртенето на Земята около Слънцето, което през годината преминава през четири главни фази в отношението на Земята – двете слънцестояния и двете равноденствия. Това са четири различни ъгъла на наклона на Земята, които определят движението на енергията в тялото ни. Вътре във всеки сезон също се отделят като понятие три лунни цикъла, които предопределят маточното дишане, но този аспект може да бъде отчетен на по-съвършено ниво на развитие. За жената е крайно важно да разбере и опознае тези процеси, тъй като те се явяват физическо обяснение на пространството на времето.
ЗИМНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ. Енергията отива максимално навътре в тялото. Матката работи основно с костната и сухожилната системи. Лунната активност е по-силна от слънчевата. По зимата се определя развитието на жената, тъй като в матката присъства максимална по своята природа „събраност”.
ПРОЛЕТНО РАВНОДЕНСТВИЕ. В периода от равноденствието до лятното слънцестоене енергията отива навън от тялото, тоест, равноденствието – това е усилие вътре в тялото, което изразява симетрията на енергетическото влияние на зимата и лятото, като средна точка между двете слънцестояния. Това е период на пораждане на нова енергия. Матката работи с мускулната и кръвоносната системи. През този период слънчевата активност става по-силна от лунната.
ЛЯТНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ. Максимално развитие на енергията. Матката работи с кръвоносната и сухожилната системи. Слънчевата активност е по-силна от лунната.
ЕСЕННО РАВНОДЕНСТВИЕ. „Запечатване” на енергията. Матката работи с кожната и ендокринната системи. В този период лунната активност става по-силна от слънчевата.
Част 1.3. ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА
Част 1.3.1. Какво е „Тялото на жената“?
Ако опознаването на метода е дълъг и нелек път, то опознаването на „тялото на жената” се явява необходимо за жената, пристъпваща към практикуване. Тялото – това е определена форма, в която свойствените на жената репродуктивни системи създават необходимото напълване на матката, която, от своя страна, поддържа съсредоточаването в мозъка. „Тялото на жената” – това са постоянно генерирани процеси, свързани с формирането на чувства, усещания, преживявания, с които жената трябва да умее да взаимодейства.
В условията на съвременната бизнес-индустрия на преподаване на различни техники и практики, в които са омешани всякакви понятия и подходи, и всеки си е „генерал сам на себе си”, жената трябва да разбира, какво въздействие върху тялото ѝ оказва това, което тя приема за развитие (под „тяло” се разбира не условната биомаса, а формата, която се подлага на въздействието на процесите на функциониране на женският организъм).
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (31)
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Например казват на човека: „Престани да бърбориш, да си губиш енергията и да изгаряш вътрешните си ресурси! Обърни внимание на това, което е вътре в теб!“ Но той не може, защото не е изработил механизъм за подобно усилие. И затова продължава да се занимава или да се развива и така се връща в схемата, от която така и не е излязъл. С други думи, напълвайки се с развитието или процесите, свързани с развитието, той напълва всъщност старата си схема.
Този въпрос е изключително сложен, тъй като такова е устройството на човешкото съзнание. То реагира и рефлектира, без са може да осмисли онова, което трябва да промени. И така човек разглежда развитието не от гледна точка на самото развитие, а от гледна точка на напълването: с какво мога да се сдобия тук? С други думи, получава се един „кръжок по интереси“, начин да прекарва времето си или някаква форма на съществуване, която му носи удоволствие.
Тук възниква поредният конфликт (чието съдържание е много тежко): уж развивайки се, човекът в крайна сметка опростява този процес и го принизява до собствените си качества и разбирания. Човекът си мисли, че прави нещо – изучава формите, позите, но в действителност само опростява себе си, тъй като прави всичко, без да задълбочава работата на съзнанието си.
Днес процесът на развитие е дълбоко вграден в схемата на съществуване на обществото, най-опасното обаче е, че той е вграден в един ритъм, който далеч не всеки може да усвои. Представете си: бяга човек по улицата и към него притичва някой и му казва: „Помисли, моля те, за тази задача.“ Как може да помисли той за каквато и да е задача, ако бяга? Та нали му е променено дишането, кръвообращението, и той дори и да иска да помисли, просто няма да може!
Идва при мен човек на занятията и аз му казвам: „Слушай, на теб кръвта ти пречи“. И какво? Нормалният човек как ще ме погледне? И нима ще идва на занятията ми? Та нали никой досега не му е казвал, че кръвта може да пречи, а тук някакъв ненормалник му говори, че му пречела.
Или, ако му кажа: „ Знаеш ли, съзнанието ти е изместено и не е центрирано?“ Излиза, че трябва да му обясня маса неща, преди да реши може ли да се съгласи с мен, или не. Тук обаче има един проблем или конфликт, свързан с това, което човек не умее да разбере. Той просто реагира, казвайки си, че този чудак или глупак му говори за някаква кръв и някакво съзнание, а аз съм дошъл при него просто да науча четири пози и това е всичко.
Моята задача обаче е да не обучавам човека, докато сам не се научи да учи, защото той всеки път ще попада в старите си координатни системи и ще прави нещо, защото са му казали, а не защото го е разбрал.
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
Например казват на човека: „Престани да бърбориш, да си губиш енергията и да изгаряш вътрешните си ресурси! Обърни внимание на това, което е вътре в теб!“ Но той не може, защото не е изработил механизъм за подобно усилие. И затова продължава да се занимава или да се развива и така се връща в схемата, от която така и не е излязъл. С други думи, напълвайки се с развитието или процесите, свързани с развитието, той напълва всъщност старата си схема.
Този въпрос е изключително сложен, тъй като такова е устройството на човешкото съзнание. То реагира и рефлектира, без са може да осмисли онова, което трябва да промени. И така човек разглежда развитието не от гледна точка на самото развитие, а от гледна точка на напълването: с какво мога да се сдобия тук? С други думи, получава се един „кръжок по интереси“, начин да прекарва времето си или някаква форма на съществуване, която му носи удоволствие.
Тук възниква поредният конфликт (чието съдържание е много тежко): уж развивайки се, човекът в крайна сметка опростява този процес и го принизява до собствените си качества и разбирания. Човекът си мисли, че прави нещо – изучава формите, позите, но в действителност само опростява себе си, тъй като прави всичко, без да задълбочава работата на съзнанието си.
Днес процесът на развитие е дълбоко вграден в схемата на съществуване на обществото, най-опасното обаче е, че той е вграден в един ритъм, който далеч не всеки може да усвои. Представете си: бяга човек по улицата и към него притичва някой и му казва: „Помисли, моля те, за тази задача.“ Как може да помисли той за каквато и да е задача, ако бяга? Та нали му е променено дишането, кръвообращението, и той дори и да иска да помисли, просто няма да може!
Идва при мен човек на занятията и аз му казвам: „Слушай, на теб кръвта ти пречи“. И какво? Нормалният човек как ще ме погледне? И нима ще идва на занятията ми? Та нали никой досега не му е казвал, че кръвта може да пречи, а тук някакъв ненормалник му говори, че му пречела.
Или, ако му кажа: „ Знаеш ли, съзнанието ти е изместено и не е центрирано?“ Излиза, че трябва да му обясня маса неща, преди да реши може ли да се съгласи с мен, или не. Тук обаче има един проблем или конфликт, свързан с това, което човек не умее да разбере. Той просто реагира, казвайки си, че този чудак или глупак му говори за някаква кръв и някакво съзнание, а аз съм дошъл при него просто да науча четири пози и това е всичко.
Моята задача обаче е да не обучавам човека, докато сам не се научи да учи, защото той всеки път ще попада в старите си координатни системи и ще прави нещо, защото са му казали, а не защото го е разбрал.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.3. ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА (31)
Част 1.3.1. Какво е „Тялото на жената“?
Женското тяло изразява сакрални функции по отношение на природата, тъй като от природата не е създадено друго, по-съвършено по енерго-физиологически параметри, живо същество. Неразбирането на тялото не позволява на жената да се развива. Тя единствено ще се мята между усещания и преживявания. И в този случай е много важно да се очертаят границите, отделящи едното от другото.
УСЕЩАНИЯ. Постигането на природата на усещанията е свързано с развиването на съсредоточаването и се явява условие за функционирането вътре в тялото на енергетическите процеси, свързани с развитието.
ЧУВСТВАНЕ. Това е естествено физиологическо състояние на тялото, което създава условия за преживявания. Чувстването се определя от връзката на матката с петте вътрешни органа. Когато става натрупване на енергия в тези органи, се създава състоянието, познато като „чувстване”.
ЕМОЦИОНАЛНОСТ. Това е състояние, противоположно на чувствеността. То има две природи. Едната е свързана с препълването на органите на чувствата, когато емоцията играе ролята на „клапан”, който освобождава вътрешното напрежение. Другата е свързана с неурегулираното състояние и нарушената връзка между матката и петте органа на чувствата, което привежда жената към вътрешен стрес.
ПРЕЖИВЯВАНЕ. Това е състояние, което трябва да бъде съгласувано с развитието. Преживяването се определя от физическото разбиране на това, как могат да се управляват вътрешните процеси. За тази цел се изработва съсредоточаване.
Въвличайки се в развитието, жената задължително трябва да достигне необходимите и – най-важното - контролируеми преживявания, в противен случай тя винаги ще пребивава в стрес, зависейки от кратковременните хаотични процеси, които ѝ налага обкръжаващото я пространство. При положение, че притежава съвършено тяло за познание, най-главното е – да не се впусне във временните усещания, които би могло да ѝ предостави което и да е условно занятие.
Много важно е да разберете следното: каквото и да правите на занятията, това веднага ще ви даде определени усещания. Такава е природата на тялото, и докато няма нейно реално разбиране, тя може да стане капан за съзнанието, което много бързо ще се разхлабва, ще се раз-съсредоточава от действията, в които липсват определени „задачи”.
Разбира се, повечето жени вече търсят развитие там, където го няма, като „отнасят” тялото си в една или друга среда. Трябва да бъде изключен такъв инфантилен подход към развитието. Без реално да разбирате своето тяло, без да разбирате задачите, е опасно да се „прикривате” с някакви названия, да си играете на „духовност” или просто да твърдите, че „това ми е интересно” или „това си е моето”. Докато мозъкът не се е научил да се съсредоточава, липсва онова, което би могло да даде реално определение. Налага се да престанете да превръщате мислите си в емоции. В несъсредоточеното съзнание мисълта се явява „провокатор”.
Както и да наричаме днес „развитието”, зад каквито и красиви думи да се крием, както и да наричаме практиките, трябва честно да си признаем, че просто е неизбежно да не извършим грешки – както субективни (грешките на растежа), така и обективни, тъй като всяко развитие днес е принудено да плати „данък” на индивидуалността.
В условията на среда, където няма възможност постоянно и в детайли да се следват законите на развитието, жената не трябва да прехвърля отговорността за своето развитие върху някой друг. По същия начин – не трябва да имаме претенции към тези, които ни обучават, заради недостигът на собствените ни умения. Колкото и смешно да звучи, в среда, в която законите на развитието са размити, всеки треньор, водещ или майстор, играе второстепенна роля, по причини на това, че на съвременното общество вече не е нужен майстор или учител. Самото общество е превърнало майстора в „случаен елемент”, което, между другото, е оставило определен отпечатък и върху самите майстори.
Част 1.3.1. Какво е „Тялото на жената“?
Женското тяло изразява сакрални функции по отношение на природата, тъй като от природата не е създадено друго, по-съвършено по енерго-физиологически параметри, живо същество. Неразбирането на тялото не позволява на жената да се развива. Тя единствено ще се мята между усещания и преживявания. И в този случай е много важно да се очертаят границите, отделящи едното от другото.
УСЕЩАНИЯ. Постигането на природата на усещанията е свързано с развиването на съсредоточаването и се явява условие за функционирането вътре в тялото на енергетическите процеси, свързани с развитието.
ЧУВСТВАНЕ. Това е естествено физиологическо състояние на тялото, което създава условия за преживявания. Чувстването се определя от връзката на матката с петте вътрешни органа. Когато става натрупване на енергия в тези органи, се създава състоянието, познато като „чувстване”.
ЕМОЦИОНАЛНОСТ. Това е състояние, противоположно на чувствеността. То има две природи. Едната е свързана с препълването на органите на чувствата, когато емоцията играе ролята на „клапан”, който освобождава вътрешното напрежение. Другата е свързана с неурегулираното състояние и нарушената връзка между матката и петте органа на чувствата, което привежда жената към вътрешен стрес.
ПРЕЖИВЯВАНЕ. Това е състояние, което трябва да бъде съгласувано с развитието. Преживяването се определя от физическото разбиране на това, как могат да се управляват вътрешните процеси. За тази цел се изработва съсредоточаване.
Въвличайки се в развитието, жената задължително трябва да достигне необходимите и – най-важното - контролируеми преживявания, в противен случай тя винаги ще пребивава в стрес, зависейки от кратковременните хаотични процеси, които ѝ налага обкръжаващото я пространство. При положение, че притежава съвършено тяло за познание, най-главното е – да не се впусне във временните усещания, които би могло да ѝ предостави което и да е условно занятие.
Много важно е да разберете следното: каквото и да правите на занятията, това веднага ще ви даде определени усещания. Такава е природата на тялото, и докато няма нейно реално разбиране, тя може да стане капан за съзнанието, което много бързо ще се разхлабва, ще се раз-съсредоточава от действията, в които липсват определени „задачи”.
Разбира се, повечето жени вече търсят развитие там, където го няма, като „отнасят” тялото си в една или друга среда. Трябва да бъде изключен такъв инфантилен подход към развитието. Без реално да разбирате своето тяло, без да разбирате задачите, е опасно да се „прикривате” с някакви названия, да си играете на „духовност” или просто да твърдите, че „това ми е интересно” или „това си е моето”. Докато мозъкът не се е научил да се съсредоточава, липсва онова, което би могло да даде реално определение. Налага се да престанете да превръщате мислите си в емоции. В несъсредоточеното съзнание мисълта се явява „провокатор”.
Както и да наричаме днес „развитието”, зад каквито и красиви думи да се крием, както и да наричаме практиките, трябва честно да си признаем, че просто е неизбежно да не извършим грешки – както субективни (грешките на растежа), така и обективни, тъй като всяко развитие днес е принудено да плати „данък” на индивидуалността.
В условията на среда, където няма възможност постоянно и в детайли да се следват законите на развитието, жената не трябва да прехвърля отговорността за своето развитие върху някой друг. По същия начин – не трябва да имаме претенции към тези, които ни обучават, заради недостигът на собствените ни умения. Колкото и смешно да звучи, в среда, в която законите на развитието са размити, всеки треньор, водещ или майстор, играе второстепенна роля, по причини на това, че на съвременното общество вече не е нужен майстор или учител. Самото общество е превърнало майстора в „случаен елемент”, което, между другото, е оставило определен отпечатък и върху самите майстори.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (32)
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
В СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО НЕ УЧАТ ХОРАТА КАК ДА СЕ ОБУЧАВАТ, А ГИ УЧАТ КАК ДА СЕ ИНФОРМИРАТ. НО МЕЖДУ ТЕЗИ ДВЕ ПОНЯТИЯ ЛЕЖИ ОГРОМНА ПРОПАСТ.
Освен това тук възниква и въпросът за напълването. Човек трябва все пак да получи нещо. Ако не получи удоволствие (не казвам „удовлетворение“, защото удовлетворение човек получава, когато разбира процеса, а удоволствие, когато усеща процеса) от това, което прави, той напуска преди да е разбрал каквото и да било. Така се нарушава последователността на взаимодействие. С други думи, на този човек първо трябва да му се покаже навигацията, вместо първо да проумява едно, после друго, и накрая трето. Но ако му покажем навигацията, ние трябва да разбираме, че в този случай все още не започваме с това едно. Рисува се една картина за човека, но той все още не участва в нея.
И тук възниква поредният конфликт. Когато всичко му се разказва или показва, за човека това се превръща в информация. А тъй като за него това е близък и първичен пласт на енергията, той извлича удоволствие от това, което чува или вижда, и смята, че вече знае всичко. И така възприема схемата, която е отработвал цял живот – да слуша за нещо. Затова докато не превърнем спекулативното съзнание на човека в съзнание, което ще му позволи да изразява собственото си мнение, ще ни бъде много трудно.
Можете да възразите: „Какво, да не би да нямам собствено мнение?“ И аз ще ви отвърна: „Да, 90 процента от хората нямат собствено мнение.“ За да има лично мнение, човек трябва най-малкото да изразява собствения си персонален код, който има персонално усилие. Тук можете да възразите: „А как тогава има толкова много умни проучвания, изследвания или дори знание? Откъде са се взели те, ако хората нямат собствено мнение?“ И тук се появява поредната форма на невежество, свързана с човешкото развитие – хората не разбират, че основните знания, които ползват, стигат до тях благодарение на свръхсъзнателното усилие. А свръхсъзнателното усилие е нечовешко усилие, докато тук става дума за човешкото.
Човек може да зависи от животински, човешки и свръхсъзнателни усилия. Можем да следваме най-великите идеи, но те често произтичат от свръхсъзнанието. А ако не изработим свое персонално човешко усилие по отношение на тези идеи, тогава ролята ни като хора е нищожна.
Именно такива сложни въпроси се появяват още около първия процес, свързан с напълването и описан от Метода.
Човек иска да използва този механизъм за взаимодействие, който вече е изработил, докато моята задача е, напротив, да не му позволя да прибягва до него. Ако занимаващият се започне да се обучава така, както е свикнал или както смята за правилно, тогава се появява логичният въпрос: „А аз какво правя тук?“ Рано или късно това ще го изведе в задънена улица.
Така всъщност имаме една патова ситуация, която не позволява отношенията да се построяват във формата „учител-ученик“ и единственото, което може да ни спаси тук е Методът. Ако не проумеем Метода, по-добре да не започваме нищо. Трябва не само да възприемем конкретна схема, но и да принудим съзнанието си да вложи усилие в разбирането на тази схема. Трябва да се принудим да обърнем внимание на това, което никога досега не сме забелязвали, а това често просто ни отблъсква.
6.5. Методът за Пречистване на костния мозък или Методът на Истинното напълване
В СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО НЕ УЧАТ ХОРАТА КАК ДА СЕ ОБУЧАВАТ, А ГИ УЧАТ КАК ДА СЕ ИНФОРМИРАТ. НО МЕЖДУ ТЕЗИ ДВЕ ПОНЯТИЯ ЛЕЖИ ОГРОМНА ПРОПАСТ.
Освен това тук възниква и въпросът за напълването. Човек трябва все пак да получи нещо. Ако не получи удоволствие (не казвам „удовлетворение“, защото удовлетворение човек получава, когато разбира процеса, а удоволствие, когато усеща процеса) от това, което прави, той напуска преди да е разбрал каквото и да било. Така се нарушава последователността на взаимодействие. С други думи, на този човек първо трябва да му се покаже навигацията, вместо първо да проумява едно, после друго, и накрая трето. Но ако му покажем навигацията, ние трябва да разбираме, че в този случай все още не започваме с това едно. Рисува се една картина за човека, но той все още не участва в нея.
И тук възниква поредният конфликт. Когато всичко му се разказва или показва, за човека това се превръща в информация. А тъй като за него това е близък и първичен пласт на енергията, той извлича удоволствие от това, което чува или вижда, и смята, че вече знае всичко. И така възприема схемата, която е отработвал цял живот – да слуша за нещо. Затова докато не превърнем спекулативното съзнание на човека в съзнание, което ще му позволи да изразява собственото си мнение, ще ни бъде много трудно.
Можете да възразите: „Какво, да не би да нямам собствено мнение?“ И аз ще ви отвърна: „Да, 90 процента от хората нямат собствено мнение.“ За да има лично мнение, човек трябва най-малкото да изразява собствения си персонален код, който има персонално усилие. Тук можете да възразите: „А как тогава има толкова много умни проучвания, изследвания или дори знание? Откъде са се взели те, ако хората нямат собствено мнение?“ И тук се появява поредната форма на невежество, свързана с човешкото развитие – хората не разбират, че основните знания, които ползват, стигат до тях благодарение на свръхсъзнателното усилие. А свръхсъзнателното усилие е нечовешко усилие, докато тук става дума за човешкото.
Човек може да зависи от животински, човешки и свръхсъзнателни усилия. Можем да следваме най-великите идеи, но те често произтичат от свръхсъзнанието. А ако не изработим свое персонално човешко усилие по отношение на тези идеи, тогава ролята ни като хора е нищожна.
Именно такива сложни въпроси се появяват още около първия процес, свързан с напълването и описан от Метода.
Човек иска да използва този механизъм за взаимодействие, който вече е изработил, докато моята задача е, напротив, да не му позволя да прибягва до него. Ако занимаващият се започне да се обучава така, както е свикнал или както смята за правилно, тогава се появява логичният въпрос: „А аз какво правя тук?“ Рано или късно това ще го изведе в задънена улица.
Така всъщност имаме една патова ситуация, която не позволява отношенията да се построяват във формата „учител-ученик“ и единственото, което може да ни спаси тук е Методът. Ако не проумеем Метода, по-добре да не започваме нищо. Трябва не само да възприемем конкретна схема, но и да принудим съзнанието си да вложи усилие в разбирането на тази схема. Трябва да се принудим да обърнем внимание на това, което никога досега не сме забелязвали, а това често просто ни отблъсква.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 1.3. ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА (32)
Част 1.3.1. Какво е „Тялото на жената“?
В преподаването днес съществуват два проблема. Първият – мъжът дори не разбира в какво се заключава разликата на неговото тяло от тялото на жената и, като следствие, не разбира преживяванията, свързани с това. Мнозина просто тъпо вкарват жената в някакъв набор от упражнения. Другият проблем – това е, когато обучението се води от жена, която спекулира с фразата „на нас, жените, всичко ни е ясно” и вкарва жените в разни преживявания, без, обаче, да може да умее да структурира „учебната програма”. Тук е налице отсъствието на метод.
Какво да се прави в този случай?
Първо, трябва да разбирате, какъв опит има зад гърба си човекът, който води занятията. И второ – трябва да направите анализ за себе си, доколко този човек се отнася професионално към това, доколко сам е въвлечен в практиката, продължава ли самият той да се развива ежедневно. Това е сериозен проблем в Америка, Германия, Англия – в страните, където преподаването се разглежда като вид „допълнително припечелване”.
Необходимо е да разберете, че въвличайки се в различни „трикчета” или „технически упражнения”, може да „закрепите” в себе си съвсем не това, от което имате нужда, затова съвременната жена трябва веднага да започне „самонаблюдение” и в никакъв случай да не чака, че някоя практика ,просто така, ще я промени. Всяка техника – това е инструмент, от който трябва да можеш да се ползваш, а за целта се изисква правилно да изградиш своето съзнание.
Част 1.3.2. Енергийни свойства на клетките на женският организъм
Женското тяло се различава от мъжкото и това е „отпечатано” на ниво ДНК. Клетката на жената работи по-различно от клетката при мъжа: в началото тя все едно „вдишва”, за да удържи енергията, а след това „издишва” (с научни термини това се характеризира от двойката Х-хромозоми, влизащи в структурата на женската клетка, за разлика от едната Х-хромозома в мъжката). Тоест, природата на жената е насочена към отдаване на енергия, „енергийно зачатие”, но – чрез потребление (по-подробно за това – при „въпросите и отговорите”, глава 3, въпрос 4).
Клетъчната структура, от своя страна, предопределя изграждането на женското тяло, като такова и, преди всичко – формирането на матката при ембриона. Формирането на тялото започва от шестата седмица (този период се нарича „органогенеза” в медицината), и първото, което формира женското тяло – това е маточната жлеза, около която след това се развива цялата структура на тялото. След това се „залага” и самата матка (към 18 – 20 седмица), и тя вече започва да определя напълването на органите. Матката, по природата си, е първична, тъй като тя „поема” контрола над всички органи, включително – и на мозъка.
Енергията получава „затворен цикъл на въртене” с помощта на матката, и вече не циркулира хаотично у жената. Но поради това, че „активният елемент” е повече (в даоистката медицина тази енергия се нарича „изначално преобразувана”), а управлението му от мозъка не е изградено, жената е по-подвластна на хаотични действия от мъжа. Освен това, по самата си природа, жената е едно ниво по-съвършена от мъжа, което и доказват първите 14 години от живота на всяко момиче, което по всички показатели превъзхожда момчето. Но най-важното е, че при жената мозъкът се усъвършенства по-бързо и е готов за развитие още към 19-21 години (това е времето, когато трябва да започне реалното образование на жената). При мъжа мозъкът завършва формирането си към 26-30 години.
Оттук произтича и предразположеността на женският организъм към стрес, който, на първо място, „източва” матката и разрушава мозъка. От тази гледна точка, когато започва да се занимава, всяка жена трябва да разбира, как влияят (как се отразяват) на нейната матка тези практики, занятия и тренировки, на които е попаднала.
Част 1.3.1. Какво е „Тялото на жената“?
В преподаването днес съществуват два проблема. Първият – мъжът дори не разбира в какво се заключава разликата на неговото тяло от тялото на жената и, като следствие, не разбира преживяванията, свързани с това. Мнозина просто тъпо вкарват жената в някакъв набор от упражнения. Другият проблем – това е, когато обучението се води от жена, която спекулира с фразата „на нас, жените, всичко ни е ясно” и вкарва жените в разни преживявания, без, обаче, да може да умее да структурира „учебната програма”. Тук е налице отсъствието на метод.
Какво да се прави в този случай?
Първо, трябва да разбирате, какъв опит има зад гърба си човекът, който води занятията. И второ – трябва да направите анализ за себе си, доколко този човек се отнася професионално към това, доколко сам е въвлечен в практиката, продължава ли самият той да се развива ежедневно. Това е сериозен проблем в Америка, Германия, Англия – в страните, където преподаването се разглежда като вид „допълнително припечелване”.
Необходимо е да разберете, че въвличайки се в различни „трикчета” или „технически упражнения”, може да „закрепите” в себе си съвсем не това, от което имате нужда, затова съвременната жена трябва веднага да започне „самонаблюдение” и в никакъв случай да не чака, че някоя практика ,просто така, ще я промени. Всяка техника – това е инструмент, от който трябва да можеш да се ползваш, а за целта се изисква правилно да изградиш своето съзнание.
Част 1.3.2. Енергийни свойства на клетките на женският организъм
Женското тяло се различава от мъжкото и това е „отпечатано” на ниво ДНК. Клетката на жената работи по-различно от клетката при мъжа: в началото тя все едно „вдишва”, за да удържи енергията, а след това „издишва” (с научни термини това се характеризира от двойката Х-хромозоми, влизащи в структурата на женската клетка, за разлика от едната Х-хромозома в мъжката). Тоест, природата на жената е насочена към отдаване на енергия, „енергийно зачатие”, но – чрез потребление (по-подробно за това – при „въпросите и отговорите”, глава 3, въпрос 4).
Клетъчната структура, от своя страна, предопределя изграждането на женското тяло, като такова и, преди всичко – формирането на матката при ембриона. Формирането на тялото започва от шестата седмица (този период се нарича „органогенеза” в медицината), и първото, което формира женското тяло – това е маточната жлеза, около която след това се развива цялата структура на тялото. След това се „залага” и самата матка (към 18 – 20 седмица), и тя вече започва да определя напълването на органите. Матката, по природата си, е първична, тъй като тя „поема” контрола над всички органи, включително – и на мозъка.
Енергията получава „затворен цикъл на въртене” с помощта на матката, и вече не циркулира хаотично у жената. Но поради това, че „активният елемент” е повече (в даоистката медицина тази енергия се нарича „изначално преобразувана”), а управлението му от мозъка не е изградено, жената е по-подвластна на хаотични действия от мъжа. Освен това, по самата си природа, жената е едно ниво по-съвършена от мъжа, което и доказват първите 14 години от живота на всяко момиче, което по всички показатели превъзхожда момчето. Но най-важното е, че при жената мозъкът се усъвършенства по-бързо и е готов за развитие още към 19-21 години (това е времето, когато трябва да започне реалното образование на жената). При мъжа мозъкът завършва формирането си към 26-30 години.
Оттук произтича и предразположеността на женският организъм към стрес, който, на първо място, „източва” матката и разрушава мозъка. От тази гледна точка, когато започва да се занимава, всяка жена трябва да разбира, как влияят (как се отразяват) на нейната матка тези практики, занятия и тренировки, на които е попаднала.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне