Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (55)

1. Общи въпроси

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е С ПОМОЩТА НА ПРАКТИКАТА, ДА СЕ ИЗМЪКНЕМ ОТ ЗАВИСИМОСТТА СИ ОТ ПАТРИАРХАТА?
КАК ДА ЖИВЕЕШ, И КАКВО ДА ПРАВИШ В УСЛОВИЯТА НА СИСТЕМА, КОЯТО ПОДЦЕНЯВА ЖЕНАТА?

Разбира се, че е възможно – практиката ви прави самостоятелна и зависима единствено от самата себе си. Това е естествено – чрез нея вие развивате своята вътрешна сила и, следователно, ставате господар на своите действия и решения.

Но, в същото време, не трябва да се лъжете, че проблемите ви идват от „външната” зависимост, те са породени от „вътрешната” ви зависимост. Да ви уверявам или доказвам това – нито мога, нито искам. Защо да доказвам нещо, което е очевидно? Аз мога да ви обясня принципите на развитие и измененията в тях. А отговорността за решенията си вземайте сами, иначе никога няма да се откъснете от зависимостта си, защото вие се интересувате как да се измъкнете от зависимостта си, но не по пътя на собствените си убеждения, а на чужди. Но под лежащият камък водата не тече. А във вашият въпрос вече личи и определен опит, с който допълнително трябва да се разберете. Освен това, нашите отношения не са ограничени до конкретни хора, просто така е устроено пространството, в което живеете.

КАК ДА ПРЕСТАНЕМ ДА БЪДЕМ „ТЪПИ И БЕЗМОЗЪЧНИ” ЗА МЪЖЕТЕ, КОИТО НИ ИСКАТ, И НИ ОБИЧАТ ИМЕННО ТАКИВА?

Мисля си, че повдигайки подобен въпрос, вие демонстрирате, че далеч не сте от „глупавите” жени. А относно мъжете, които си падат по глупави жени – това е заради собствената им непълноценност. И в този случай, според мен, въпросът не е в „тъпотата” на жената, а в „тъпотата” на мъжа. Ако вие разбирате това, но, все пак, искате да продължите общото си съжителстване, къде е проблемът? Искате да престане да ви смята за глупава, но да продължи да ви обича? Но ако той самият не умее да обича една умна жена, как ще постигнете това, което искате? Представете си го само – той изведнъж разбира, че не сте „безмозъчна”. Ами той, горкият, ще изпадне в шок! Отнесете се към това със снизхождение, като към хрема, ако – разбира се, ви харесва да живеете с болен.

Повече от това аз не мога да кажа, защото за мен не съществуват глупави жени, а единствено - недоразвити. Но „недоразвитата”, съгласете се, не е глупава – тя просто може да е инатлива. Толкова неуважително към собственото си развитие могат да се отнасят единствено онези, които насила се инатят.

МЪЖЪТ ЛИ Е ПО-ГЛАВНИЯТ, ПО-ВИСШЕ ОТ ЖЕНАТА?

Въпросите за „главното” и второстепенното – не към мен. Аз не меря мъжете и жените с подобни параметри. За мен е важно човешкото развитие, независимо от пола. В някои неща мъжът трябва да е „по-висш”, в други – жената. Но как изобщо това може да бъде решено в общество, което оперира не от позицията на съзнанието, а на емоциите?

ЛЮБОВТА - ТЯ ПРЕПЯТСТВИЕ ЛИ Е В ПРАКТИКАТА?

Ето, най-накрая и до любовта го докарахме. Но как е възможно любовта да ви пречи в практиката? Не, любовта не може да възпрепятства, тя може само да се усилва във времето, преминавайки в непрекъснат процес на екстатично преживяване. Тя, като Ирис, гръцката богиня на дъгата, прелива от едно състояние в друго. Тя развива във вас личният дух „дуенде”, като превръща практиката в непрекъснат танц, инициирайки ви чрез ритъма, движенията, кастанетите, китарата... като цяло, чрез всичко, което ви помага да събирате енергията на любовта във вашето фламенко.

Любовта никога не може да разделя нещо или някого, тя може само да събира. Докато сте в състояние на любов, вие консолидирате всичко, което може да се напълва от тази любов. А има ли нещо по-силно от танца? Не! И ето, самата практика – това е вид танц! Как е възможно тя да възпрепятства любовта, и още повече – любовта да възпрепятства нея? Любовта е като дърво – без практика, като, без вода, тя ще повехне. Може, разбира се, под „любов” вие да имате предвид нещо друго, но в този случай се налага да въведем някакъв ред в понятията.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

МЕТОД (58)

6.8. Методът „Небесни Писмена“ или Изкуството за Развиване на концентрация

Концентрацията

Концентрацията открива пред нас пътя към всички видове преобразявания. Тя създава по-съвършени форми на мисловните процеси и по-съвършени връзки. Следователно изучаването на концентрацията е изкуството да преценим собствената си способност или неспособност да разберем формулата, която създава самата концентрация. Тук става дума за умението да разберем стъпките, които трябва да предприемем, умението да разберем разликата между фокусирането и съсредоточаването (т.е. между това, което предшества концентрацията) и разбера се, за разбирането на усилията, свързани с понятието концентрация. Важно е освен това да се разбере и разположението на концентрацията или откъде изхожда тя, тъй като това е едно реално и физически обосновано качество.

Концентрацията е една от най-важните теми, свързани с развитието на човека. Единствено този, който овладее истински концентрацията, може да напредва в практиката, тъй като тогава за него става достъпно понятието за мяра. Най-висшето познание, достъпно за човека е познанието за концентрацията, тъй като това е висикичестотното усилие, подвластно на човека. Това усилие му помага да опознае не само собствената си природа, но и природата на свръхсъзнанието.

Много хора, дори когато са достигнали най-високите възможности, така и не успяват да постигнат природата на концентрацията, тъй като са разчитали на свръхсъзнателни усилия, без да са ги постигнали. Пътят към постигане на концентрация е много сложен, тъй като трябва да се мине поетапно през процесите на балансиране и синхронизация на тялото, енергията и съзнанието и накрая да се стигне до процеса на структуриране на мозъка, който всъщност позволява да се развие концентрацията.

Ние често използваме думата концентрация, но съзнанието ни всъщност е много далеч от реалните условия и възможности за получаването на тази концентрация! В най-добрия случай притежаваме някакъв алгоритъм за съсредоточаване, предопределен от природата ни. Но дори ако природата ни е дарила с такава възможност, тук става дума за свръхсъзнателни показатели, които донастройват мозъка ни. С други думи, получаваме нещо, без да го познаваме.

Принципи на развиване на концентрацията

• Напълване.
• Синхронизация.
• Съсредоточаване.
• Структуриране.
• Тоналност.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (56)

1. Общи въпроси

СЪЩЕСТВУВА ЛИ ДРУГА ЛИТЕРАТУРА (ОСВЕН КНИГИТЕ НА ИЗДАТЕЛСТВО „INBI WORLD”), КОЯТО ДА ПОМАГА НА ЖЕНАТА ДА РАЗБЕРЕ И ПО-КАЧЕСТВЕНО ДА ОПРЕДЕЛИ „ЖЕНСКИЯТ ПЪТ”?

М-да, искате да ме подхлъзнете пред слушателите. Ако кажа „не съществува” – ще си помислят, че се изхвърлям; ако кажа – „съществува” – няма да съм честен пред себе си... Но аз знам какво да кажа, и казвам: не знам.

КАКВО ОЗНАЧАВА УТВЪРЖДЕНИЕТО, ЧЕ „ПРИРОДАТА НА ЖЕНАТА Е СЪЩНОСТНА”?
КАКЪВ Е ПЪТЯТ ЗА РАБОТА С ТАЗИ СЪЩНОСТ - БОРБА, ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ, РАЗВИТИЕ?
ДОКОЛКО ИМА СМИСЪЛ ДА ИЗДИГАМЕ СТРОГИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СЕБЕ СИ В ПРАКТИКАТА И В ЖИВОТА ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАНЯТИЯТА?
ЖЕНАТА И ТАКА, ПО ПРИРОДА, Е ПО-СКЛОННА ДА СЕ ЧУВСТВА ВИНОВНА И ОТГОВОРНА, А НАТРУПВАНЕТО НА ВИНА ЧЕСТО ПРЕЧИ НА СЪЗНАНИЕТО НА ОПРЕДЕЛЕН ЕТАП ОТ РАЗВИТИЕТО.

Понятието „същностна” означава, че жената изначално се опира на своите усещания и чувства. А какво е качеството на тези усещания, зависи от силата на едни или други чувства или емоции. Тук въпросът опира не до някакви „рамки”, а до напълването.

Какво означава „строги изисквания”? Колкото и да го искате, няма гаранции, че ще го получите. Вие по-скоро ще се уморите от своите желания, отколкото да започнете реално да се занимавате. Всичко трябва да се изгражда постепенно. А това изграждане трябва да се определя през призмата на напълването.

По повод на твърдението, че жената се чувства виновна – това е безотговорно. Ако подходим „отговорно”, то защо е виновна? Защо трупате товар от вина, ако разбирате това? А това, че пречи – това е даденост, пред която са изправени всички. Дори и хубавото настроение понякога може да послужи за пречка.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

МЕТОД (59)

6.8. Методът „Небесни Писмена“ или Изкуството за Развиване на концентрация

Принцип на напълване

Напълването засяга възможността или невъзможността за напълване на дясното или лявото мозъчно полукълбо. Тоест тук става дума за пренаталния и постнатален опит, които са заложени или развити у нас и които определят мозъчната ни дейност.

Докато човек зависи от лявото или дясното си полукълбо, работата на мозъка му ще се осъществява единствено на нивото на емоционалната функция. Той остава нецентриран, което означава – нестабилен. Нестабилността на мозъка води до известно отклонение, което лесно може да се поправи, ако това отклонение не започне да се развива.

Например в съвременния свят хората препълват лявото си полукълбо с информация. Без да може да центрира съзнанието си обаче, човек е неспособен да оперира с тази информация, т.е. да я превърне в знания, затова тя отдавна се е превърнала в елемент, който подхранва човешките емоции, с други думи, превърнала се е във възбудител на мозъка.

Естествено едно съзнание, което се намира под въздействието на някакъв възбудител, не може да постигне центрираност и не е в състояние да даде оценка на това възбуждане. Днес човекът е готов да приеме, че емоциите са са свързани с някакви тактилни или обонятелни аспекти, но не може да разбере, че информацията също се е превърнала в емоция за мозъка. А не може да го разбере, защото разбирането му е свързано не със знанията, а с информацията, което всъщност не е никакво разбиране.

Така човек оперира с нещо, което не е в състояние да разбере физиологически, тъй като за тази цел е необходимо да мине през едно цялостно пренастройване на мозъка. Интересно е, че в съвременния свят тази емоция от нов вид, предизвикана от информацията и свързана с лявото полукълбо, определя един поведенчески характер, който хората обаче смятат за осъзнат.

Хората смятат, че съзнанието им работи, а всъщност съзнанието им просто реагира. Тоест човекът използва небалансираното си съзнание и определя света през едно сякаш криво огледало. И тъй като е свикнало вече да гледа през това огледало, човечеството е достигнало до една територия на неконтролируеми, невъзприемаеми, т.е. реално неразбираеми за него събития, където самата фраза „аз зная“ представлява най-отрицателното нещо спрямо развитието. Тоест човекът, неспособен на знание, казва „аз зная“. И за това е виновна системата на образованието!

В тази ситуация няма значение дали човек получава повече или по-малко информация, или просто говори глупости, всичко това му трябва единствено с цел получаване на порция възбуда. Тоест днес това е най-ефективният начин за възбуждане на човека, а следователно - най-ефективният начин да се управлява човекът.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

МЕТОД (60)

6.8. Методът „Небесни Писмена“ или Изкуството за Развиване на концентрация

Принцип на напълване

В съвременния свят информацията провокира съзнанието на човека към възбуда, към реакция, в резултат на което произтичат различни неконтролируеми енергийни процеси. И разбира се, в такова състояние мозъкът се ориентира най-вече към напълване, насищане, към получаване на краткосрочна енергия по най-бързия възможен начин.

Функционирането на един такъв мозък напомня игра на пинг-понг. Когато един човек каже нещо, друг му отвръща, като при това и говорещият и отговарящият са напълно несъсредоточени върху предмета на разговор, а зависят по-скоро от реакциите на мозъка си спрямо звука или отговора. Безусловно, когато започне да се занимава, човек гледа на знанието от позицията именно на това напълване. Мозъкът му определя какво трябва да бъде това напълване, като при това го определя на нивото на рефлекса, на нивото на това вътрешно регулиране, което той е формирал в течение на целия си неосъзнат живот.

Така образованието на човека всъщност се превръща в рефлекторен начин на съществуване, при който хората, които реално опознават предметите, са единици. Процесът на обучение е подменен с непонятната формула „за нещо“. Отначало преподават на децата „за нещо“, след което те развиват тази заблуда, като живеят с това изкривено съзнание. И колкото по-препълнен е човек с информация, толкова повече се изкривява съзнателното му усилие, при което съзнанието започва да употребява човека, а не да го развива.

Цялата тази ситуация всъщност превръща процеса на обучение практически в патов. Защото дори тези, които разбират това, се отблъскват с невъзможността мозъкът на занимаващия се да възприема материала правилно, което означава, че не може да построи система на общуване, която да изведе човека от едно състояние в друго, тъй като за това е необходимо време.

Освен това човек по-скоро продължава да живее в собствения си опит, вместо да усвои нещо ново, тъй като това ново нещо във всички случаи ще изисква малко време, дори по простата причина, че мозъкът няма да е готов да отдели повече време. Единствената възможност е да има образователна или културологична среда, която да направи това за човека естествено, или пък някаква семейна традиция.

Така първата стъпка към разбирането на концентрацията е най-слабата, но и най-важната и най-трудната, тъй като в началото човек трябва да се научи да наблюдава правилно и да бъде внимателен. Първоначално изучава отделни предмети или последователности, учи се да прави неща, които по-рано не е правил, при което от него се иска все повече и повече внимание и наблюдение.

Всъщност трябва да обърне внимание на действията, които вече прави, но с повече внимание и наблюдение. Да се придаде някакво начално усилие на съзнанието, при което наблюдението е един вид разбиране на вътрешната хигиена на това съзнание.

Ако по-рано човекът си е взимал душ и това за него е било условно действие – влизам и излизам, сега той трябва да си казва: „Почувствай водата, почувствай сапуна, почувствай тялото си“. Или да му се каже: „Колко врати отваряш в живота си, а изобщо усещаш ли дръжката, чувстваш ли силата на вратата, или просто я отваряш?“

Това е основното усилие на осъзнаването, което участва във всички действия. Първоначално у човека започва едно съревнование между безсъзнателното и съзнателното. Докато преди той е избърсвал трохите от масата, защото са били трохи, сега той бърше трохите от масата, защото бърше.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

МЕТОД (61)

6.8. Методът „Небесни Писмена“ или Изкуството за Развиване на концентрация

Принцип на напълване

Никак не е чудно, че основната причина, която човек посочва, когато обяснява защо не може да се занимава, да се развива, е това, че няма време, макар, че всъщност причината е във вътрешните му устои, условията, които го карат да разпределя времето си според вече създадената в него система за възприемане на света.

С други думи, процесът на изучаване на първоначалното усилие се заключава в това да се покаже на човека, че той убива времето си, а убивайки времето си, той същевременно развива онова, което остава неконтролируемо за него и което впоследствие ще го контролира.

Ако човек успее да проведе едно елементарно наблюдение върху това, за какво и как губи времето си, той би трябвало да се ужаси, защото съществуват огромен брой ситуации, които подпомагат това разрушително състояние, което съществува или вече е създадено в човека.

Нека обаче да разгледаме базовото действие на всеки индивид. Той отива в ресторанта или още по-зле, решава да отиде на ресторант с детето си, където ще го отвличат безброй ненужни действия, и за да не пречи, му дава например кока-кола и така то привиква към химията. А самият индивид употребява някакъв продукт, без да контролира нито процеса на приготвянето му, нито енергията. И днес, когато огромна част от хората употребяват мутирали продукти и химия, как може това да се свърже с някаква полза или съответствие на човешкото начало?

И разбира се, ако човек започне в тази ситуация да сравнява или да дава някаква оценка (в резултат на повече внимание и наблюдение), това няма да му донесе радост, защото той не развива тази радост.

Ако човек не се е научил да развива радостта, то тогава как може да я желае? Това е един процес, който се развива. Най-интересното обаче е, че именно радостта е човешката емоция или чувство. От позицията на човешката енергия, у човека няма други чувства или емоции. Няма друга енергия в човека, отговаряща на човешката природа. Останалите емоции отговарят или на животинската, или на свръхчовешката природа.

Можете да възразите: „Но как така, та нали ние притежаваме не само тези емоции, но и органи, които ги изработват!“ Да, наистина, докато човек расте и се развива, той е част от природата и се нуждае от енергии, които трябва да се формират в тялото му. Грубо казано, до 21-годишна възраст, докато расте тялото при жените, и да 28-годишна възраст, докато расте тялото при мъжете, човек има нужда от тези емоции или преживявания, тъй като те трябва да подхранват тялото. Само че не трябва да се бъркат емоциите с чувствата. Например злобата е емоция, а увереността и решителността са чувство, което е необходимо за формирането на системите в тялото. Но когато тялото е вече формирано, човек трябва реално, ако е човек, да живее единствено в радост.

Оттук насетне можем да говорим за различни нива на радост и щастие, които имат различни условия и могат да бъдат повече или по-малко дълбоки, но при всички положения това е състоянието, което трябва да изпълва живота ни. Тук става дума само за началната базова форма на оценка, която е само първата стъпка по пътя към концентрацията. И когато в такова състояние човек започне да оценява, той все още не се е освободил от многото неща, които са се изработили в него и това съответно предизвиква у него противоречиви състояния.

С други думи, различните видове енергия започват да се борят за съзнанието и създават хаос и непостоянство в тялото. Социумът не предлага начини за преминаване от това състояние в друго.

А ние трябва да разберем как да преминем от това състояние, при което сме открили очите си, в следващото състояние, където да започнем да правим нещо.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (57)

1. Общи въпроси

КАК И С КАКВО ЕМОЦИИТЕ СЕ РАЗЛИЧАВАТ ОТ ЧУВСТВАТА?
ОТКЪДЕ СЕ ВЗЕМА ТАЗИ СТРАННА ТЪГА И ЧУВСТВОТО НА АБСОЛЮТНА САМОТА В ТОЗИ СВЯТ? ЗАЩО, КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЕ ЗАНИМАВАШ, ТОЛКОВА ПО-СИЛНО И ЧЕСТО СЕ ПРОЯВЯВА НЯКАКВО СТРАННО СЪСТОЯНИЕ - РАВНОДУШИЕ ЛИ, НЕПОКЛАТИМО СПОКОЙСТВИЕ ЛИ...
СТАВАТ ВСЕ ПО-МАЛКО НЕЩАТА И СЪБИТИЯТА НАОКОЛО, КОИТО ДА ПРЕДИЗВИКАТ НЯКАКВА РЕАКЦИЯ У ТЕБ, А В СЪЩОТО ВРЕМЕ ЛИПСВА И НЯКАКВА ОСОБЕНА РАДОСТ ИЛИ ЩАСТИЕ. НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ТОВА - НА УМОРА, НА ЛИПСА НА ЖИЗНЕНИ СИЛИ ИЛИ ТОВА Е НОРМАЛЕН ПРОЦЕС?
НЕ СЕ ОТКРИВА И ОСОБЕНО ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ПРАВИ НЕЩО. А ПРАКТИКИТЕ ГИ ПРАВИШ, ПЪРВО - ЗАЩОТО ТИ ХАРЕСВАТ, А И ДЕЙСТВАТ ТОНИЗИРАЩО, НАЙ-МАЛКОТО... АБЕ, ИЗОБЩО, ПРОСТО ОТИВАШ И ГИ ПРАВИШ, И ТО, КОЛКОТО И ДА Е СТРАННО, С УДОВОЛСТВИЕ.

Въпросът се състои от две понятия – това, което се развива и се намира под контрол, и това, което не се контролира. С нищо не трябва да се борите. Просто трябва да развиете в себе си качеството, което по естествен начин ще изтласка ненужното и неконтролируемото. Но това няма как да стане бързо. Енергията притежава своите закони на развитие, и се налага да се мине през тях. Вие се опирате в своята практика не на това, което сте изработили, а на това, което вече имате. Как е възможно в този случай да има бързи и качествени изменения? Възможни са (в този случай) единствено временни и непостоянни. Налага се да „научите” енергията да се подчинява на управляем процес, а това изисква време. Тя е като дете, което трябва да бъде възпитано.

За вас е трудно да определите кога се появяват чувства и кога – емоции. Тези пропадания са естествени, но в основата си са предизвикани от очакванията и са причинени от не-урегулираното физиологическо състояние на тялото. Всъщност, ако честно си признаете, вие започвате не да се занимавате, а да очаквате кога от това, което правите, ще ви стане по-добре. В началото е необходимо да се направи „оглед-инвентаризация”, а чак след това ще имаме яснота какво имаме в наличност, и какво ни липсва. Когато се въвличате в практиката, трябва ясно да разберете, че за вас е невъзможно веднага да започнете да правите нещата правилно, а това означава, че ще трябва допълнителен енергиен разход, който именно създава това усещане за „опустошеност” и „тъга”, а също така – понякога чувство за притъпяване на реакциите, предизвикано от пре-настройването на организма.

Изходът от тази ситуация е само един: да усилите качеството за сметка на регулярността и отговорността (като „събраност” на съзнанието) в разбирането на това, което правите. В етапа, на който се намирате, практиката за вас трябва да бъде не удоволствие, а сериозна работа,която да ви води към лично удовлетворение от процесът на контрол над събитията, които се развиват.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

МЕТОД (62)

6.8. Методът „Небесни Писмена“ или Изкуството за Развиване на концентрация

Принципът на синхронизация

Втората стъпка към разбирането на концентрацията е свързана с ориентирането за това, какво правя и защо го правя. Вторият етап е свързан и с понятието за реализация на задачата. Този етап фиксира прехода от едно състояние в друго. Тук вече е необходимо понятието фокусиране. Този процес се нарича процес на синхронизация, като той предполага не само познаването на някакви условия, но и знания за това, как да се борави с тях, или по-скоро фиксиране на задачата, над която можем да работим.

Синхронизацията е, когато можете вече да работите над различни задачи, тук вече сте стигнали до втория процес, като този процес също е базов, но вече е реален. Тук вече нивото на усилието на съзнанието нараства, т.е. този процес се характеризира с баланс между дясното и лявото полукълбо.

И това, колко качествено и събрано ще работите над този процес (на който първоначално външните обстоятелства ще пречат), ще определи дали ще можете да преминете към следващата стъпка. Най-важното е мозъкът да бъде настроен спрямо задачата, да може да работи с нея, т.е. да има ориентир.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

🎥 Лекция «Изкуството за постигане на хармония»

Споделяме откритата лекция с Олег Черне, която се проведе по време на януарския семинар «Изкуството за постигане на хармония».

🎞 Вижте цялата лекция...

Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (58)

1. Общи въпроси

ВЪПРОС ЗА РЕИНКАРНАЦИЯТА.
В РАЗЛИЧНИТЕ КУЛТУРИ ТОВА ПОНЯТИЕ СЕ РАЗГЛЕЖДА ПО РАЗЛИЧНИ НАЧИНИ.
БИХ ИСКАЛА ДА РАЗБЕРА ПОВЕЧЕ ЗА ЗАКОНИТЕ НА РАЗВИТИЕТО И ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕТО.

Въпросът за “превъплъщението” на живота действително се възприема различно. Изначално това понятие се е зародило в Индия, като образ на „колелото на живота”, в което духът може да преминава от един живот в друг до тогава, докато или не „изсъхне”, или не достигне състояние на безсмъртно съществуване. Така че, ако сте се родили като жена, то в даденият период от съществуването ви за вашият дух е подготвен процесът на „напълване”, тъй като именно това са качествата, които на първо място се приписват на жената.

Във всяка митологическа и методологична култура в древността животът се е възприемал подобно на танц. И лицето на този танц е било женско, без значение, че в много култури танцът се е изпълнявал от мъже. Те са се обличали в женски дрехи, слагали са си грим или са носели маски, използвали са женски форми на движение, като са ги редували с различни образи на животни или духове, и по този начин се е изграждало взаимодействието с всичко това, което в природата се е разбирало като „напълване”.

Да се „напълва” може това, което има форма, а формата – това е място за сублимация на енергия. Всичко това заедно съставя микро-нивото на развитие и превъплъщение. Това означава, че жената изначално представлява сама по себе си матрица. Затова, преди да започнете да обръщате внимание какво ще се случи с духа ви в следващия живот, е необходимо да успеете да не го „разпръснете” в този.

По принцип, всичко се свежда до подготовката на себе си за следващият живот. От тази гледна точка, съществуват различни системи от практики, които помагат не само да се подготвите за „следващото” съществуване, но и да направите настоящето си съществуване по-качествено и пълноценно. Макар че, ако говорим за жената, по-правилно би било да използваме понятието „танц”, вместо „практика”.

Танцът се явява най-древната традиция, и като система за вътрешно развитие води началото си от индуизма, където се е явявал едновременно и сакрален ритуал за този, който го е изпълнявал. Тоест, на ре-инкарнацията има смисъл да гледаме през призмата на този „танц”, който е нужно да „танцуваме” през живота си. В танца са заложени всички закони на развитието, макар че, за тяхното осъзнаване (разбиране) може да не стигне и целият ви живот, защото истинското знание не е равно на просто получаване на информация. Дори и тази информация да е вярна, че ще можете да се „напълните” с нея, и да я разберете правилно. Процесът на познание минава през осмислянето. Единствено когато опознаете „едно”-то, ще можете да опознаете и „следващото” (другото), а за това е необходимо да „спрете” себе си, да се научите да танцувате и да пребивавате в този танц. Чак след това можем изобщо да говорим за някакво реално начало.

Докато тялото живее и се изменя по „привнесени” (чужди за него) условия , а не по законите на естествения ритъм, е рано да се говори за познание. И би било голяма грешка да се смята, че всичко може да се измени просто така, с едно движение,... освен ако, разбира се, не сте богове.
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне