"............ Постмодернизмът ликвидира културата и изкуствата, като най-напред ги омаломощават и разрушава, а след това и направо ги ликвидира, за да изчезнат напълно. Той се служи с профанации, разрушаване на правилата, отричане на оценките и създаването на йерархия на ценностите, за да превърне продажните стойности и печалбите на автора и издателството в основен измерител на стойността на “текста”. Затова постмодернизмът не говори за творби и творчество, а за “писане и текст”, които механизират творческия процес и го обезсмислят.
 Но той обезсмисля и механизира не само творческия процес, но и цялата Модерна епоха и затова полага нейния край..........." https://24may.bg/2026/06/08/%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d1%81%d1%82%d0%bc%d0%be%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b8%d0%b7%d0%bc%d0%b0/

"..... Да започне активна политика за възстановяване на нормални икономически, политически и културни връзки с РФ. Още от следващата година черноморските ни курорти да се напълнят отново с руски туристи, да се поднови изграждането на „Белене“, да подновим търговията с Русия, особено на селскостопански стоки.
Необходимо е и преразглеждане на българското участие в дирижираните от Британия политики на „Трите морета“, насочени изцяло срещу Русия. (Впрочем, някой може ли да ми покаже поне една пробългарска проява на Британия)?
Кризата с „Боташ“ ни задълждава да направим категорична преоценка на договорите, които сключваме с външни партньори. Как така в договорите ни няма клаузи, защитаващи българските интереси. Кой е виновен за това? Няма и наказания за допусналите такива фрапантни грешки.
Българската държава трябва да преоцени всички договори за концесии: (Софийска вода, за злато, цветни метали и др – каквото и да ѝ коства това)! Предалите с тези договори националните интереси да бъдат дадени на съд. Без такъв подход нищо добро не ни очаква. Наказание трябва да има и за неудачния договор с „Боташ“, корекцията на който ни доведе до такива изпитания!" https://24may.bg/2026/06/13/%d0%ba%d1%80%d0%b8%d0%b7%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81-%d0%b1%d0%be%d1%82%d0%b0%d1%88-%d0%bd%d0%b8-%d0%b7%d0%b0%d0%b4%d1%8a%d0%bb%d0%b6%d0%b4%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d0%bf%d1%80/

"............Вертикалният газов коридор обаче е един чисто ПОЛИТИЧЕСКИ ГАЗОВ ПРОЕКТ, инициатива на САЩ, а инициатори и ключови лица за осъществяването на проекта в хронологичен порядък са, както следва:
– Доналд Тръмп, като Президент на САЩ на официално си посещение във Варшава, Полша на 06.07.2017 г. заявява, че «цените на Втечнения природен газ (LNG) са малко по-високи, но всичко е … (от стратегията «Енергийно господство на САЩ» и политиката – «Америка на първо място»).
– Джефри Пайът, Помощник-държавен секретар на САЩ по енергийните ресурси (2022 – 2025 г.), бивш посланик на САЩ в Украйна (2013 – 2016 г.) и в Гърция (2016 – 2022 г.), където работи за превръщането на Гърция в ключов Енергиен хъб за Втечнен природен газ (LNG) и за диверсификацията на региона. Понастоящем заема ръководни позиции в частния и консултантския енергиен сектор, фокусирани върху Енергийния преход и възстановяването на Украйна, както и върху налагането на енергийни санкции срещу Русия и изграждането на нови коридори за доставки. В тази връзка Джефри Пайът многократно е заявявал, че Вертикалният коридор е инструмент за постигане на енергийна независимост на региона от руската енергия, че Русия никога повече не трябва да се счита за надежден доставчик на енергия и че Вертикалният коридор поставя Гърция на водеща позиция;
– Крис Райт, като Министър на енергетиката на САЩ, заявява, че „Най-ефективният начин Западът да отслаби военната машина на Русия е чрез Енергетиката“, 7 ноември 2025 г. по време на посещението си в Гърция............– Владимир Малинов, като Служебен Министър на енергетиката в Служебните Правителствата, директно номинирани и назначени от бившия Президент Румен Радев и в качеството си на Изпълнителен директор на «Булгартрансгаз», е най-активният популяризатор и основен промоутър (популяризатор) на Вертикалния газов коридор. Владимир Малинов определя, че «това е единствената магистрала за продажби на втечнен природен газ от САЩ за Източна Европа».
Но тук има нещо достойно за «Книгата на Гинес» (Guinness World Records) – Политически генерирания Вертикален газов коридор не е предшестван от никакви предварителни анализи и съпоставки на получените резултати от предварително проведени «Пазарни тестове», които да са завършили с «Обвързващи оферти» за доставка на определени количества природен газ за заинтересовани страни от региона. Освен това не са налични никакви предварителни Техническо-икономически проучвания и анализи за рентабилността и икономическите ползи за страните през, които ще минава тръбата на този Вертикален газов коридор................" https://24may.bg/2026/06/14/%d0%b2%d0%b5%d1%80%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%b3%d0%b0%d0%b7%d0%be%d0%b2-%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%b4%d0%be%d1%80-%d0%be%d1%81%d0%b8%d0%b3%d1%83%d1%80%d1%8f/

"Но истината е доста по-различна. Още през Х-ХI ввек в католическа Европа се формират нещо, което днес бихме нарекли „офшорни зони“, т.е. места, където се разрешава, макар и без излишен шум, лихварството. Това са градовете-държави Венеция, Генуа, Флоренция, Ломбардия, Сиена и Лука. Нещо повече, Орденът на тамплиерите, известен още като Орден на храма или Бедните рицари на Христа и Соломоновия храм (на латински: Pauperes commilitones Christi Templique Solomonici), създаден през 1119, като духовно-рицарски отряд на бедни монаси-рицари, също започва да се занимава с подобна дейност. От 1139 орденът е директно подчинен на папата. Към края на XII век тамплиерите получават правото да се занимават с банково дело и лихварство. Дотогава те заемат пари от евреите-лихвари. Но, когато те самите започват да се занимават с лихварство, поради това, че дават по-изгодна лихва от евреите-лихвари, се превръщат в една от доминиращите финансови сили в Европа и Средиземноморието до XIV век. Тази доминация бива прекъсната, когато френският крал Филип IV Хубави забранява Ордена, а ръководителите му са екзекутирани.

Следва да се подчертае, че именно на базата на лихварството в горепосочените градове-държави започва да се формира капитализмът като нов тип обществено-икономическо устройство. Но все пак създадените в тях „Големи пари“ са по-скоро израз на локална, или в най-драстичния случай, какъвто е Венеция, на регионална олигархична власт.

През Средните векове(от V век, т.е. след разпада на Западната Римска империя до XV век) и в епохата на Ренесанса (XIV-XVII век) Венецианската република е най-значимата морска сила в Средиземноморието.

През XIII-XIV век тя става европейски финансов център. По-късно се превръща в ключов център на търговията с коприна (по маршрута на т.нар. «Път на коприната»), зърно и подправки и важна база на Кръстоносните походи........" https://24may.bg/2026/07/05/%d1%84%d0%be%d1%80%d0%bc%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%bb%d0%be%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d1%8f/

"САЩ и Израел се готвят за голяма атака срещу Иран, включително сухопътна офанзива. Демонстрирането на преговори чрез посредници е само с цел да се спечели време. Строи се нова многонационална щабквартира, която ще бъде създадена в Адана под егидата на НАТО. Изострянето на диалогът между Тръмп и Нетаняху, по повод натиска да се откаже от атаката срещу Ливан беше по–скоро тактическа маневра.
Истинският конкретен индикатор е по-нататъшната интеграция на американските военни с израелските военни. Стремежът е да се запази Турция в орбитата на САЩ и Израел срещу Русия и Иран. Конфликти на интереси в Сирия и Източното Средиземноморие отиват на заден план като второстепенни въпроси...." https://24may.bg/2026/07/08/%d0%be%d1%82%d0%ba%d1%8a%d0%b4%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%87%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d0%bb%d1%8f%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b2%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%b8%d1%80%d0%b0/

"............ Пълното мълчание в България за подготовката на това съдбоносно решение и неговите последствия няма да остане без последствия и загуба на доверие. Възражение и критики се появиха в Турция дни преди срещата на НАТО, но не и в България. Създаването на военноморско командване, в Черно море извежда България и Турция в предна позиция срещу Русия. Това нарушаваконвенцията от Монтрьо, и рискува пряка конфронтация. Сигурността в Черно море трябва да бъде гарантирана от крайбрежните държави, а не от НАТО, заявяват авторитетни генерали и адмирали от Турция, но не и от България. С подкрепата на това решение Турция и България подписват собственото си въвличане директно в конфронтация с Русия........." https://24may.bg/2026/07/09/%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0%d0%b2%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b0-%d0%b2-%d1%87%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%be-%d0%bc%d0%be%d1%80%d0%b5-%d0%b0-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b0-%d0%b5-%d0%bd%d0%b0/

" На срещата на върха на НАТО в Анкара Люксембург се позиционира като един от най-активните застъпници в алианса за ускорено превъоръжаване на Европа. За страна с едва 700 000 жители, уютно разположена в Западна Европа и практически без постоянна армия, тази позиция очевидно не се основава на отбранителни нужди. Нейните съображения са чисто финансови.
Ентусиазмът, с който Люксембург прегръща военната реторика, се корени в огромната му роля в глобалните финанси. Въпреки малките си размери, Великото херцогство е сред водещите финансови центрове в света. Цифрите са шокиращи. Към края на 2025 г. активите под управление във фондовете, регистрирани в Люксембург, достигнаха 8,2 трилиона евро. Великото херцогство управлява 58 процента от всички глобални трансгранични фондове. То е вторият по големина център за фондове в света, изпреварен само от Съединените щати, и най-големият център за фондове в Европа. Външните му финансови активи възлизат на 13 трилиона евро. Това не е държава. Това е машина за извличане на стойност, огромна финансова помпа, която изсмуква световното богатство в хазната на глобалния елит.
И сега тази машина е намерила нов продукт, който да продава: смъртта.
Министърът на отбраната Юрико Бакес разкри истината преди срещата на върха, когато заяви пред репортерите: „При всеки разход трябва да отчитаме и икономическата възвръщаемост за Люксембург.“ Войната е добър бизнес. А Люксембург възнамерява да бъде банкерът.
Най-конкретният принос на Люксембург в Анкара беше подкрепата му за новата Банка за отбрана, сигурност и устойчивост (DSRB) – многостранна институция, която се планира да насочва частен капитал към проекти в областта на отбраната и сигурността. С централа в Канада и с ключова европейска роля на Люксембург, банката има за цел да финансира не само технологии с двойно предназначение, но и смъртоносни способности. Досега проектът се подкрепя от представители на Албания, Белгия, Гърция, Латвия, Румъния, Турция и Украйна. Идеята беше предложена за първи път през 2024 г. от банкери (колко изненадващо) и група бивши съветници по сигурността на НАТО и военни служители. JPMorgan, Deutsche Bank, Commerzbank и ING, както и най-големите канадски банки: RBC, BMO, CIBC, National Bank of Canada, Scotiabank и TD Bank, оттогава са се включили в проекта.
Разходите за отбрана на Люксембург също са доста показателни. Когато министър-председателят Люк Фриден встъпи в длъжност, приносът на страната към НАТО възлизаше на 0,4 процента от брутния национален доход (БНД). Сега той се увеличава бързо и се очаква да достигне 2,3 процента до 2029 г. – около 1,66 милиарда евро. Изпълнявайки целите на НАТО, Люксембург си осигурява място на масата, където се разпределят договорите.
Освен банката, Люксембург се присъедини към нови проекти на НАТО, включително разузнавателната система „GlobalEye“, сътрудничеството в областта на суровините, критични за отбраната, и инвестицията в десети многоцелеви самолет за превоз и зареждане с гориво.
Това, което прави този момент особено скандален, е скоростта, с която финансовият сектор се отказа от моралните си претенции......" https://24may.bg/2026/07/09/%d0%be%d1%82-%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d1%8a%d1%87%d0%b5%d0%bd-%d1%80%d0%b0%d0%b9-%d0%b4%d0%be-%d0%b2%d0%be%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d0%bd-%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d0%ba%d0%b5%d1%80-%d1%80%d0%be%d0%bb%d1%8f%d1%82%d0%b0/

".......... Ходът на Специалната военна операция в Украйна е видимият знак до къде е достигнала работата по изработването на новия световен ред. Краят на тази операция ще бъде край на много общности, договори, обединения, дори и на значението на държави като велики сили. Тя ще реши и съдбата на Европейския съюз. Затова са усилията на Европа да не се прекратява, а да продължава – уж до стратегическото поражение на Русия.

Скоро ще видим какво ще се случи от тук насетне. Големите промени предстоят, но вече са близо!" https://24may.bg/2026/07/13/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b8-%d0%ba%d0%be%d0%b3%d0%b0-%d1%89%d0%b5-%d0%b1%d1%8a%d0%b4%d0%b5-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%81%d0%b2%d1%8f%d1%82/

"СЛУЧАЯТ (ПОСТ)БОТАШ – родните прогресисти отскочиха до „Султана“ и ореваха орталъка, че са го били замразили договора за няколко месеца без плащания. Печатът в Турция, обаче ни разясни ясно, че няма замразяване, а ще се надгради с нови области след няколко месеца.
Сметка без кръчмар!
ОЧАКВАНИТЕ СТРАЙКЪРИ – българските юнаци в камуфлаж смело обвиниха САЩ, че видите ли, те били ни увеличили цената на военната техника с нови милиони долари. УжасТ!!! Обаче…. Посолството на САЩ в декларация заяви кристално ясно, че причината за новата цена са допълнителните изисквания за военно оборудване на България извън вече договореното.
Шах и мат с пешката.
КИЕВСКАТА ДЕКЛАРАЦИЯ – Не сме от “Групата на желаещите” и не сме я били подписали – тръби родният Трубадур и оркестър. Но… Президентството на Украйна публикува текста на Киевската декларация и се разбира, че България е желаеща и е изразила ГОТОВНОСТ ЗА УЧАСТИЕ В КОАЛИЦИЯТА НА ЖЕЛАЕЩИТЕ. Ама Вучич се дестанцира, НЕ ФИГУРИРА в нея и не поднесе цветя на падналите за незалежната бандера.
Един изтрел – два заека!
ПАКЕТЪТ ОТ САНКЦИИ ПРОТИВ РУСИЯ №21: Да си поиграем с огъня. Подкрепяме санкциите, но с три резерви. Изтъкваме, че пакетът не „минава“ благодарение на нашата резерва. Но… Забравяме, че други държави също са против но с „вето“.
Игра на „резерви“ и „вето“.
Дипломатическа безпомощност и външнополитическа чорба." https://24may.bg/2026/07/17/%d0%b2%d1%8a%d0%bd%d1%88%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0-a-la-minute-%d0%bd%d0%be-%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d1%81%d0%be%d0%bb-%d0%b8-%d0%bf%d0%b8%d0%bf%d0%b5%d1%80/

В момента в българския парламент са внесени две отделни предложения за промени в Закона за образованието. Едното е от ГЕРБ, другото – от ППДБ. Законите се приемат тихо, с технически текст и без шум. Публичен дебат е възможен само докато те все още се обсъждат в парламента. Двете предложения се припокриват и допълват в една и съща посока – повече институции навлизат в живота на вашето семейство, а вие имате все по-малко власт да вземате решения за собствените си деца. Статията е дълга, така че ви съветвам първо да прегледате подзаглавията за да се ориентирате преди да решите да я игнорирате. Важно е да се противопоставим на тези зловредни опити за нововъведения. https://24may.bg/2026/07/18/%d0%b4%d0%b2%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%bb%d0%be%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%b2-%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%b0-%d0%b7%d0%b0/

"............ Как стои този въпрос от гледна точка на международното право?
Какво е „неутралитет“? Накратко, това е състояние, в което една държава не взима страна при въоръжен конфликт между две или повече държави.
Обичайна практика е когато при въоръжен конфликт между две или повече държави, страната, която не желае да бъде въвлечена в конфликт, следва да обяви изрично своя неутралитет (Хагската конвенция) и в какво ще се състои този неутралитет. Ако на нейна територия са разположени военни единици, тя може да поиска същите да бъдат изтеглени или да останат, но при строги условия.
Основен принцип в междудържавните отношения в условията на неутралитет при въоръжен конфликт е принципът, че всяка военна подкрепа (оръжие, боеприпаси, войска, логистика, и т.н.), която оказва една неутрална държава (или група държави) спрямо друга страна намираща се във фактическа война с трета, се счита за нарушение на статута на неутралитет и съответно подлежи на контрамерки, включително и военни. Неутралните държави, за да не бъдат въвлечени във военните конфликти, следва изрично да се въздържат от предоставяне на територията си на една от враждуващите държави за подготовка и/или нанасяне на военни удари по цели на противниковата страна, но също така и да се въздържат било пряко или косвено под каквато и форма от предоставяне на оръжие, на муниции или друг материал за оръжие (чл. 6 от Хагската конвенция ХIII). Неутралните държави са добра възможност за използването им като посредник при решаването на междудържавен спор или въоръжен конфликт.
Самото предоставяне на територията ни чрез авиобазата Безмер да бъде използвана от САЩ за разполагане на военна техника (самолети-цистерни) за подпомагане на войната с Иран е в нарушение на тези конвенции за статута на неутралните държави и ни поставя в правната позиция на (съ)участници във военния конфликт в Близкия изток. При така сложените обстоятелства, Иран има пълно право и свобода да предприеме контрамерки по потенциални цели в България, които САЩ използва, не само да защити себе си, но и да пресече доставката на гориво за американските изтребители – например може да стане обект на удар дадено летище в България – Безмер, Граф Игнатиево др., на оръжия и боеприпаси или обекти, които служат за плацдарм за прехвърляне на военни подразделения за военните театри. Друга възможност е да бъде потопен транспортен кораб или да бъде свален транспортен самолет пренасящ въоръжение за войната с Иран. Статутът на неутралитет, особено неговата злоупотреба в даден момент не благоприятства за овладяването на даден конфликт, а способства за неговото разрастване към съседни страни и региони, което може да предизвика неконтролирана верижна реакция на кризи и избухване на нова глобална война.
Агресията на НАТО срещу Сърбия започна без да има оторизация НАТО от Съвета за сигурност на ООН съгласно Устава на ООН при условия на заплаха за международната сигурност и мир на планетата. Този прецедент позволи на определени Велики сили и обособяването на еднополюсната система с един безусловен хегемон в лицето на САЩ да предприемат самостоятелни действия без да се съобразяват с действащите норми на международното право. Това доведе до затихване на авторитета на ООН при управлението на кризи и предотвратяване на тяхната ескалация.
Трябва да се прави ясна разлика, че държавите в своите отношения и действия могат да извършват НАРУШЕНИЯ на международното право, докато техните ръководители, военни и държавни служители могат извършват освен нарушенията, и съответните ПРЕСТЪПЛЕНИЯ със своето поведение, заповеди и решения. https://24may.bg/2026/07/25/%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd-%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%b7%d0%b2%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81/

Международното право в годините на Втората световна война, особено след нейния край, се развива и се появява една нова категория „Международни престъпления“. В тях попадат „Престъпленията против мира“ (провокиране, планиране, подготовка, започване или провеждане на агресивна война или война в нарушение на международното право, договорености с други държави, споразумения, пактове, както и участие в планове, заговори за участие във война или подтикване към война) и „Престъпления против човечеството“ (тук са геноцида, етническо прочистване, робството, преследването, насилието на базата на религия, етнос, принадлежност, политическа ориентация и др.). Тези термини се срещат за първи път в Нюрнбергските процеси срещу военните престъпници от Райха, както и в т.н. „Народни съдилища“ към техните съюзници и виновници за Втората световна война. Тук се появява и Персоналната отговорност, освен тази на държавата при извършването на военни престъпления против мира и човечеството. Всеки, допринесъл за нарушаването на основните норми на международното право и правата на човека носи съответна наказателна международноправна отговорност за действията си довели до появата на вътрешен и/или междудържавен конфликт.
Пред международното право, което сме приели да спазваме и изпълняваме, са безпочвени усилията и опитите на държавните ни ръководители да се оправдават и да ни разясняват каква и колко безопасна е политиката на България в конфликта на САЩ и Израел против Иран, както и колко много ще спечелим от него.
Въпреки привидния неутралитет на България, която не е част от военния конфликт в Близкия изток, но с действията си вече подкрепя САЩ и Израел във военния конфликт с Иран чрез предоставяне на територията си за военните операции. По този начин се озоваваме в позиция на страна агресор и участник във военния конфликт (съгласно чл. 3 ал. f от Резолюция 3314 (ХХIХ) на ОС на ООН) и страната ни се превръща в легитимна цел, както и да понесе ответни удари.
Ако такъв сценарии се осъществи, дори нашето членство в НАТО няма да може да ни спаси, въпреки прославения чл. 5.
На всички ни е известен този чл. 5 и неговото разширение в чл. 6 от Вашингтонския договор от 1949 г. (Договора за НАТО)
При внимателен преглед на тези членове, става ясно, че същите не предвиждат АВТОМАТИЧНО обявяване на война или започването на такава от страна на съюзниците ни по договора. Това е много деликатна и тънка граница, която дава право на държавите-членки на НАТО да прибегнат до алтернативни методи за печелене на време, вкл. невоенни, и едва ли ще се хвърлят в огъня и месомелачката да спасяват държава-членка, предизвикала едностранно един чужд конфликт да я засегне.
Тези членове от Договора за НАТО са основно за страни, чийто държавни ръководители, непознаващи нюансите, в стремежа си да се покажат/докажат пред Големите в НАТО като надеждни съюзници, ще се хвърлят сляпо в конфликта с всички последствия, без да отчетат причините за тази ескалация.
Войната в Персийския залив НЕ БЕШЕ започната от Иран срещу САЩ и Израел. Тя беше започната с агресивното нападение на САЩ и Израел върху Иран. Всички военни бази в региона, които са на САЩ (не са на НАТО) бяха обект на удари от армията на Иран. Същото може да стане и с България. Договореността за съвместно ползване на тези военни бази на България със САЩ от гледна точка на Иран се превръщат в обект на удари.
Каква ли ще е цената и кой ще я плаща?
Ще я плаща клета България, изстрадалият български народ.
За какво?
Какво печелим? – За чужд интерес курбан да ставаме." https://24may.bg/2026/07/25/%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd-%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%b7%d0%b2%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81/